Книга Нийл Доналд Уолш

Преди Всичко желая да благодаря на Онзи, Който Е Всичко и който е Първоизвор на всичко, включително и на настояща­та книга. Някои Го наричат Бог, както и аз, но няма значение какво название ще дадете на този Първоизвор. Той е бил, е и Винаги ще бъде Вечният Първоизточник, сега и завинаги.

На второ място искам да призная, че имах прекрасни роди­тели, чрез които получих Божествената Жизнена сила и едни от най-вълнуващите си спомени. Мама и татко са великолепна двойка. Не всички отстрани биха се съгласили, но те сами­те бяха напълно наясно по този въпрос. Наричаха се „Напаст" и „Отрова". Мама Казваше, че татко е „напаст", а татко твърдеше, че тя е „отрова", на която не може да устои.

Майка ми, Ан, бе изключителен човек; жена, притежаваща безкрайно милосърдие, проникновено разбиране, безмълвно и безкрайно всеопрощение, неограничена способност да се разда­ва, непрестанно търпение, смирена мъдрост и толкова силна вяра в Бога, че младият свещеник, дошъл да изпълни предсмър­тния ритуал според нейната римокатолическа вяра и който беше явно напрегнат, дойде при мен целият потресен от преклонение.

- Господи - промълви той, - тя утешаваше мен.

Трябва да кажа в знак на най-върховна почит към майка си, че аз никак не бях учуден от този факт.

Баща ми, Алекс, не притежаваше много от даровете на нежните души. Той бе избухлив, груб, можеше да бъде непри­ятно оскърбителен и някои биха казали, че неведнъж е бил жесток, особено към моята майка. Аз нямам желание да го съ­дя за това (или за каквото и да било друго). Майка ми не го съ­деше, нито го кореше (напротив, дори с последните си думи го хвалеше) и аз не искам да пренебрегна толкова очевидния й пример и да падна по-ниско.

А и татко имаше невероятно много положителни черти, за които майка ми никога не забравяше. В това число - непоколебима вяра в несломимостта на човешкия дух и дълбока яснота за това, че условията, които трябва да се променят, не могат да се променят с оплакване, а с борба. Той ме научи, че мога да извърша всичко, което реша. Той бе човек, на когото съпругата и семейството му можеха да разчитат докрай. Той бе абсолютно въплъщение на Вярност и лоялност, човек, кой­то никога не гледаше на нищо отстрани, а винаги заемаше активна позиция. Той никога не възприе „не" за отговор от страна на един свят, от Който мнозина бяха претърпели поражение. Неговата мантра пред лицето и на най-трудните обстоятелства беше: „Няма нищо трудно". Възползвал съм се от тази мантра в моменти на големи предизвикателства в Живота си. Тя винаги ми е помагала.

И трябва да изразя своята най-голяма благодарност към баща си, като кажа, че никак не съм бил учуден от това.

Между майка си и баща си аз бях призван да потърся пълно упование в себе си и безусловна любов към всички останали. Каква комбинация!

В предишната си книга изразих своята благодарност на някои от другите членове на семейството и приятелския си кръг, които са допринесли невероятно много в моя живот и продължават да го правят. Сега бих искал да включа двама специални хора, които навлязоха в моя живот след създаването на първа­та книга и имат невероятно въздействие върху мен:

Д-р Лео и госпожа Лета Буш... Които ми показаха на практика в ежедневния си живот, че в моменти на всеотдайна грижа за семейството и любимите хора, на помощ към приятели­те, доброта към онези, които са в нужда, гостоприемство към всички и постоянна вяра и любов един към друг, се откриват най-богатите дарове на живота. Аз имаше какво да науча от тях и те продължават да бъдат вдъхновение за мен.

Тук трябва да отдам признание и на други свои учители, специални ангели, изпратени ми от Бога да ми донесат специ­ално послание, което е важно да чуя. някои лично са се докосвали до мен, други от разстояние, а трети от толкова далеч­на точка на Матрицата, че дори на съзнателно ниво не знаят за моето съществуване. И все пак, моята душа прие енергия­та им. Към тях се отнасят философи, водачи, съветници, пи­сатели и други спътници по Пътя, чийто принос през години­те към колективното Съзнание е спомогнал да се създаде съкровищница на мъдрост, която произхожда и се влива в Божествения Разум. Сега, когато изразявам своята благодарност в тази втора книга от трилогията, отново си давам сметка, че тя е кулминацията на всичко, което съм научил, което съм разбрал и преживял и което е доведено до ново ниво на разбиране чрез тази поредица от разговори - последната от непрестанните разговори с Бога, които под една или друга форма съм водил в живота си. Всъщност, не съществуват нови идеи във вселената, а само потвърждения все отново и отново на Вечната Истина.

В допълнение към тази обща благодарност към мойте учи­тели искам да благодаря по-специално на някои отделни лич­ности за техния принос в моя живот:

Кен Кейес, младши... чиито проникновения повлияха върху живота на хиляди хора, включително и върху моя собствен. Той вече се е завърнал у дома, след като бе истински вестител.

Д-р Робърт Мюлър... чийто принос за световния мир бе благословен за всички нас и вдъхна на планетата нова надежда и забележителна перспектива за повече от половин век.

Доли Партън... чиято музика и усмивка и цялостна личност е благословение за нацията и която толкова често е ощастливявала сърцето ми - дори когато е било разбито и съм бил сигурен, че не може вече да изпита никаква радост. Тя притежава специална магия.

Тери Коул-Уитейкър... чийто ум, мъдрост и проникновение, радост от живота и абсолютна честност са били за мен едновременно пример и критерий още от първия ден, в който я срещнах. Хиляди хора са вдъхновени и пробудени за живот от нея.

Нийл Даймънд... Който прави изкуство от дълбините на своята душа и затова успя да докосне издъно моята и на цяло едно поколение. Неговият талант и емоционалната щедрост, с която го раздава, е монументален.

Теа АлеКсандър... Която се осмели в творбите си да пробу­ди възможността човешките чувства да се изразяват без да им се налагат никакви граници, без нараняване и скрити помисли, без жестока ревност и наложени очаквания. Тя наложи на света неуморния дух на безгранична любов и естествена потребност от секс, като му върна неговата красота, невинност и чистота.

Робърт Римър... Който направи същото.

Уорън Спан... Който ме научи, че за да се постигне съвършен­ство в която и да е област на живота, трябва да си поставиш най-високи изисквания и да не падаш по-ниско от тях. Да изискваш от себе си най-многото, на което си способен, дори и кога­то никой няма да забележи (и особено тогава). Спортен герой от първа величина и герой в живота, който винаги се е стремил към съвършенство, независимо какво би му струвало това.

Джими Картър... Който смело настоява да се прави международна политика открито, от душа и от гледна точка на Висшата Справедливост. Една толкова свежа глътка въздух, че без него този застоял свят не би знаел какво да прави.

Шърли Маклейн... Която показа, че интелектът и забавлението не се изключват взаимно; че можем да се издигнем над усреднените и банални критерии. Тя настоява, че можем да говорим за големи неща наред с малките; за трудни неща, на­ред с леките; за дълбоки неща наред с повърхностните. Тя се бори, за да издигне нивото на нашия дискурс и по този начин и нивото на нашето съзнание; да се възползва от своето огром­но влияние върху пазара на идеите.

Опра Уинфри... Който прави същото.

Стивън Спилбърг... Който прави същото.

Джордж Лукас... Който прави същото.

Рон Хауърд... Който прави същото.

Хю Даунс... Който прави същото.

И Джийн Родънбъри... чийто Дух чува това сега и се усмих­ва... защото той проправи пътя на всичко това до голяма сте­пен; прие предизвикателството; стигна до края; и всъщност стигна дотам, докъдето никой не беше стигал до онзи момент.

Тези личности са съкровища, каквито сме и ние самите. За разлика от нас обаче, някои от тях са избрали да раздадат съкровището на своя Аз масово на всички; да излязат на голе­мия път; да рискуват всичко, да се лишат от своята аноним­ност и да изложат завинаги на показ личния си свят, за да раз­дадат своята истинска същност. Дори не са били сигурни да­ли дарът, който имат да дадат, ще бъде приет. И въпреки това са го дали.

Отдавам им своята почит за това. Благодаря на всички ви. Вие направихте Живота ми по-богат.

Това е необикновен документ.

Той е послание от Бог и В него Бог предлага социална, сексуална, образователна, политическа, икономическа и теологическа революция на тази планета, каквато не е виждана досега и човек трудно би могъл да си я представи.

Това предложение се прави в контекста на нашите изявени желания като жители на планетата. Ние сме заявили, че сме решени да изградим по-добър живот за всички, да повдигнем съзнанието си, да потърсим един нов свят. Бог няма да ни заклейми, какъвто и да бъде нашият избор, но ако предпочетем това, е готов да ни покаже пътя. Той обаче няма да ни принуди да приемем Неговите предложения. Нито сега, нито Когато и да било.

За мен посланията на тази книга са едновременно пленителни, разтърсващи, предизвикателни, вдъхновяващи. Те са пленителни, защото дъхът ми спира от техния размах и обхват. Разтърсващи са, защото ми показват собствения ми образ и този на човечеството по начин, който ме кара да за давам въпроси. Предизвикателни са затова, защото ми вдъхват дръзновение, както никой и нищо преди. Дръзновението да бъда по-добър, да бъда по-широкомащабен, отколкото съм бил, дръзновението да бъда Първоизвор на един свят, в който гневът, дребната завист, сексуалната дисфункция, глупостта в образователната система, социалното неравенство и политическа притворност, извъртания и игра на сила няма никога повече да бъдат част от човешкия опит. Те са вдъхновяващи, защото вдъхват надеждата, че всичко това е възможно.

Наистина, можем ли да изградим подобен свят? Бог Казва „да", от нас се иска само да решим да го направим.

Тази Книга е действителен диалог с Бога. Тя е втора от трилогия, в която са записани разговори с Божеството, които се осъществиха в продължение на повече от пет години - и продължават до ден днешен.

Бие можете и да не повярвате, че този материал наистина идва от Бога и аз не държа на това. Важното за мен е дали този материал има стойност, дали ви вдъхва прозрения, дали ви пробужда, разпалва желание у вас и дали ви подтиква към ползотворна проляна във вашия ежедневен живот на Земята. Бог е свидетел, че нещо трябва да се промени. Ние не можем да продължаваме както досега.

Трилогията Разговори с Бога започна, когато през 1995 година бе завършена първата книга от поредицата. Тази книга се занимаваше главно с лични проблеми и промени живота ми. Тя промени живота на много хора. Само за седмици тя започна да се разпродава учудващо бързо, разпространението и достигна зашеметителни нива. Към края на първата година от нея се продаваха по 12000 екземпляра на месец и продажбите растяха. Разбира се, “авторът” на книгата беше небезизвестен. И това правеше този документ толкова интригуващ и толкова мощен.

Аз съм дълбоко благодарен, че се оказах свързан с този процес - процеса, чрез които някои велики истини се припомнят за пореден път от хиляди хора. Аз съм лично удовлетворен и много щастлив, че толкова много хора намират за ценна тази творба.

Искам да знаете, че в самото начало бях напълно уплашен. Мина ми през ума, че могат да ме помислят за луд, страдащ от халюцинации или мания за величие. Както и че ако повярват, че този материал е наистина вдъхновен от Бога, те действително могат да последват съвета. А защо това ме плашеше? Причината е проста. Знаех, че всичко, което съм написал, би могло да се окаже погрешно.

А после започнаха да се получават писмата. Това бяха писма на хора от целия свят. И тогава разбрах. Дълбоко в себе си аз разбрах. Това е добро. То е тъкмо онова, което светът трябва да чуе в точно определеното време.

Разбира се, няма понятия за ,,добро” и ,,лошо”, освен в относителния опит на нашето съществуване. Така че когато Казвам „добро", аз имам предвид онова, което ние на тази планета приемаме за желателно.)

Сега е готова и втора книга и аз забелязвам, че отново ме обхваща страх. Тази книга се занимава с по-мащабните аспекти на нашия индивидуален живот, както и с геофизически и геополитически съображения от значение за целия свят. По тази причина настоящият том съдържа много повече неща, с които обикновеният читател би могъл да не се съгласи. Затова се страхувам. Страхувам се, че онова, Което ще прочетете, може и да не ви се хареса. Страхувам се, че ще заявите, че съм на погрешен път за някои неща. Боя се, че ще разбуня мравуняка, ще предизвикам буря, ще породя вълнение. И на всичко отгоре, страхувам се, че всичко, Казано тук, може да се окаже невярно.

Зная, че не би следвало да храня подобни страхове. В края на краищата нима не съм прочел собствената си първа книга? Да, но тук отново се проявява моята човешка същност. Наистина съвсем нямам за цел да разклатя устоите на хората, като давам публичност на тези записи. Единственото, което желая, е честно и вярно да предам онова, което съм възприел от Бога като отговор на моите въпроси. Обещал съм пред Бога, че ще направя това - ще дам публичност на тези разговори - и не мога да не спазя това обещание.

Вие също не можете да не спазите своето обещание. Явно е, че и вие сте поели обещание - да подлагате всички ваши мисли, идеи и убеждения на преоценка. Очевидно сте се посветили безусловно на това да растете непрестанно. Само човек, който е направил това посвещение може да се заеме с тази книга.

И така, по всичко личи, че това е общото между нас. Няма от какво да се страхуваме. Ние сме това, което сме и постъпваме съответно и от нас се иска само да останем верни на себе си, защото няма от какво да се плашим. Сега разбирам, а вероятно винаги съм го знаел, че ние сме вестители - ти и аз. Ако не беше така, аз нямаше да напиша тази книга, а ти нямаше да я прочетеш. Ние сме вестители и затова ни предстои работа. Първо, трябва да се уверим, че правилно разбираме посланието, което е дадено в книгите „Разговори с Бога". Второ, трябва да превърнем това послание в част от живота си, за да бъде то приложимо. И трето, трябва да предадем посланието и на други хора, да сведем истината му до всички, до чийто живот се докосваме, чрез простото и изискано средство на личния пример.

Радвам се, че сте избрали да предприемете това пътешествие заедно с мен. По-леко и по-интересно е с вас, отколкото без вас. Нека прелистим заедно тези страници. Понякога може да изглежда малко притеснително. Не както беше в първа книга. Първа книга беше Божията прегръдка - една силна, топла прегръдка през раменете. Книга втора е също така любяща, но понякога нежно разтърсва тези рамене. Призовава ни да се пробудим. Отправя предизвикателство да преминем на следващото ниво.

Винаги има следващо ниво, както знаеш. Твоята душа -която е дошла тук, за да се обогати с най-пълноценен, а не с най-повърхностен опит - би предпочела да не ти дава отдих. И макар изборът да е винаги в твои ръце, душата ти ще се погрижи за това да не изпаднеш никога в самодоволство и незаинтересованост и в никакъв случай да не се отдадеш на апатията. Защото има твърде много да променяш в своя свят, твърде много творчески потенциал, който да развиваш. Винаги има нова планина, която да изкачиш, неизвестни пространства, които да опознаеш, да удържиш своята поредна победа над страха. Винаги има едно още по-великолепно място, по-мащабна представа, по-върховна визия.

И така, тази книга е може би малко по-обезпокояваща от първата книга. Не бягайте от безпокойството, когато почувствате такова. Дръжте се за лодката, когато се разклати. А после приложете в живота си новата парадигма. И още по-добре, чрез вълшебството и примера на собствения си живот, съдействайте за изграждането на нова парадигма.

Нийл Доналд Уолш Ашланд,

Орегон

март 1997

Благодаря, че дойде. Благодаря, че си тук. Вярно е, че си тук, защото имахме среща. Но можеше и да не се явиш. Можеше да предпочетеш да не дойдеш. Вместо това, ти избра да бъдеш тук, на уреченото място и в урече­ното време, за да държиш в ръцете си тази книга. Затова благодаря.

Ако си направил това несъзнателно, без дори да си дадеш сметка какво вършиш и защо, може би ще се изправиш пред една загадка и трябва да ти дам някои обяснения.

Нека започнем с това да ти обърна внимание, че тази кни­га е дошла в живота ти в точното време и място. Може би още не разбираш това, но когато преминеш през всичко, кое­то ти предстои, ще го знаеш със сигурност. Всичко, което става, следва един съвършен порядък и появата на настояща­та книга в твоя живот не прави изключение.

В нея ти ще намериш онова, което си търсил, и към кое­то си се стремил от много време. В нея ще намериш послед­ната, а за някои, първата реална връзка с Бога. Това е наистина връзка и тя е реална. Бог ще проведе действителен разговор с теб сега посред­ством мен. Не бих ти Казал това преди няколко години, но се­га ти го казвам, защото вече съм имал такъв диалог и зная, че е възможен. И не само, че е възможен, но и се осъществява непрекъснато. Точно както става тук и сега.

За теб е важно да разбереш, че донякъде и ти си съдейст­вал, за да стане това, както си станал причината, за да държиш тази Книга в ръцете си в този момент. Всички ние сме в основата на събитията, които възникват в нашия живот и всички сме сътворци заедно с Великия Единен Творец, за да се породят обстоятелствата, водещи към тези събития. Първите ми разговори с Бога се състояха през 1992-1993 година.

Бях написал гневно писмо, адресирано към Бога, в ко­ето Му задавах Въпроса защо моят живот е такъв паметник на борба и провал. Всичко - като се започнеше от моите любовни взаимоотношения и се преминеше през работата на живота ми, отношенията с децата ми и здравето - Всичко, което ми се случваше, не беше нищо друго, освен борба и провал. В писмото си изисквах от Бога отговор защо е така и какво трябва да се направи, за да се промени този Живот.

За моя собствена изненада, получи се отговор на моето писмо.

Този отговор стана съдържанието на книга, публикувана през май 1995 година под заглавие Разговори с Бога, Първа книга. Може да сте чули за нея и дори да сте я чели. Ако е та­ка, не се нуждаете от по-нататъшно встъпление към насто­ящата.

Ако първата книга не ви е позната, надявам се скоро да се запознаете с нея, защото в нея се разказва по-подробно как започна всичко и се дава отговор на множество въпроси във връзка с личния ни живот - въпроси във връзка с парите, лю­бовта, секса, Бога, здравето и болестта, храненето, Взаимо­отношенията, „подходящата работа" и множество други ас­пекти на ежедневния живот - за които няма да се говори тук.

Ако има дар, който бих помолил Бога да даде на света в настоящия момент, това е информацията от първата книга. Верен на Своето обещание („Искайте и ще Ви се даде"), Бог вече изпълни тази молба.

Затова се надявам, че когато прочетете тази книга (и до­ри още преди да сте я дочели), ще решите да прочетете и първата. Това е въпрос само на избор, така както Чистият Избор ви е довел до тези слова 6 този момент. Както Чис­тият Избор е сътворил всяко преживяване, което сте имали някога. (Идея, която е обяснена в първата книга.)

Първите параграфи на втората книга бяха написани през март 1996 година като кратко встъпление към информация­та, която следва. Както и в първа книга, процесът, по който „постъпи" тази информация, беше изключително прост. върху празен лист хартия аз просто записвах въпроса си - всеки Въпрос... обикновено онзи, който пръв изникваше в съзнанието ми - и едва го записвах, когато отговорът започваше да се оформя в главата ми, сякаш някой ми го нашепваше в ухото. Приемах диктовка!

С изключение на тези няколко реда, цялата книга бе написана в продължение на малко повече от година, Като се започне от пролетта на 1993 година. Бих искал да ви го представя сега така, както на мен ми бе продиктуван и предоставен...

Днес е неделя, Възкресение, 1993 година и, както ми се каза, аз съм тук. Тук съм с молив и бележник в ръка, готов да записвам.

Сигурно трябва да кажа, че Бог ме помоли да бъда тук. Бяхме си уговорили среща. Днес сме готови да започнем Книга 2, втората книга от трилогията, която Бог, аз и ти преживяваме заедно.

Още не зная за какво ще се говори в тази книга, нито дори какви конкретни теми ще разглеждаме. Това е така, защото нямам в главата си никакъв план по отношение на нея. Няма как да имам план. Не съм аз, който решавам какво да се включи в нея. Бог решава.

Една възкресна неделя на 1992 година - точно преди една година - Бог започна разговор с мен. Зная, че може да прозвучи смешно, но точно това стана. Не след дълго, разговорът се прекрати. Даде ми се нареждане малко да си почина... но ми се каза също така, че имам „среща" и трябва да се върна да си продължим разговора на този ден.

Вие също сте имали уговорена среща. И сега сте дошли на срещата. На мен ми е съвсем ясно, че тази книга не е адресирана само до мен, но и до вас чрез мен. Вие явно дълго сте търсили Бога, копнеели сте за Неговото Слово. И с мен е така.

Днес заедно ние ще намерим Бога. Това е винаги най-добрият начин да Го намерим. Заедно. Ние никога не ще намерим Бога, разделени един от друг. Когато казвам това, имам две неща предвид. Имам предвид, че никога няма да намерим Бога поотделно. Защото първата стъпка към това да открием, че не сме разделени от Бога, е да открием, че не сме разделени един от друг и докато не разберем и осъзнаем, че Всички ние сме Едно цяло, няма да разберем и осъзнаем, че сме Едно цяло с Бога.

Бог никога не се е отделял от нас и ние само си мислим, че съществуваме отделно от Него.

Това е всеобща грешка. Както и тази, че си въобразяваме, че съществуваме отделно един от друг. И така, открил съм, че най-бързият начин „да намерим Бога", е да се открием взаимно. Да спрем да се крием един от друг. И, разбира се, да спрем да се крием от самите себе си.

А най-бързият начин да спрем да се крием, е да говорим истината. На всекиго. И винаги.

Започнете още сега да изразявате истината и никога повече не спирайте да го правите. Започнете с това сам да си признаете истината за себе си. После си кажете каква е истината за някой друг. А след това - споделете с друг истината за себе си. По-нататък споделете с него истината и за някой друг. И накрая, кажете на всички истината за всичко.

Това са Петте нива на изразяване на истината. Това е петстепенната пътека към свободата. Истината наистина ще ти даде свобода.

Това е книга за истината. Не моята, а Божията истина.

Първоначалният диалог между мене и Бога завърши само преди месец. Предполагам, че настоящият ще протече по аналогичен начин. Тоест, аз ще задавам въпроси, а Бог ще ми дава отговори. Мисля, че трябва да пристъпя към него веднага.

Боже, така ли трябва да процедирам?

Да.

Така и предположих.

Да. Защо се добавя тази особеност сега?

Защото тази книга се пише по Мое искане. Аз Сам поисках от теб да се срещнем - както каза. Първата книга бе осъществена по твой замисъл.

При първата книга ти имаше план. Сега нямаш план, освен да вършиш Моята Воля.

Да. Точно така.

Това, Нийл, е много добра стратегическа позиция. Надявам се ти, както и други хора, често да заставате на нея.

Аз обаче смятах, че Твоята Воля е и моя. Нима мога да не върша Твоята Воля, щом тя се отъждествява с моята?

Това е интересен въпрос - не е лошо да се започне от него. Няма да е лошо да започнем нашия диалог с този въпрос.

Нека да се върнем малко назад. Никога не съм казвал, че Моята Воля е твоя воля.

Казвал си! В предишната книга каза съвсем ясно: „Твоята Воля е Моята Воля!"

Да, наистина - но това не е същото.

Така ли? По този начин можеш да ме объркаш.

Когато казвам „Твоята воля е Моя Воля", това не означава същото, както че Моята Воля е твоя воля.

Ако ти вършеше Моята Воля през цялото Време, нямаше да има нужда от нищо повече, за да постигнеш Просветление. Ако вършеше Моята Воля през всичките тези години, откакто си жив, нямаше да има нужда да се занимаваш с тази книга, с която се занимаваш сега.

Ясно е, че не си вършил Моята Воля. Всъщност, през повечето време дори не знаеш каква д тя.

Не зная ли?

Не, наистина.

Но тогава защо не ми я разкриеш?

Разкривам ти я. Но ти просто не Ме слушаш. А когато Ме слушаш, не Ме чуваш. А пък когато чуваш, не вярваш на онова, което чуваш. Но и когато повярваш, въпреки това не следваш съветите ми.

Така че, да твърдиш, че Моята Воля е твоя воля, е очевидно неточно.

От друга страна, наистина Моята Воля е твоя воля. Първо, защото аз я познавам. Второ, защото я приемам. Трето, защото я зачитам. Четвърто, защото я обичам. Пето, защото я имам Като Своя.

Това означава, че ти си свободен да вършиш, каквото желаеш - и аз приемам твоята воля за Своя чрез безусловна любов.

За да превърнеш Моята Воля в своя, ти трябва да направиш същото.

Първо, трябва да я познаваш. Второ, трябва да я приемаш. Трето, трябва да я зачиташ. Четвърто, трябва да я обичаш. И най-сетне, трябва да я превърнеш в собствена воля.

През цялата история на човешкия род, малцина са били онези, които са вършили последователно това. Неколцина други хора са го следвали в повечето случаи. Мнозина са го осъществявали в значителна степен. Множество хора са го правили от време на време. И фактически всички са го извършвали в единични случаи - макар че някои не са го практикували нито веднъж.

В коя от категориите попадам аз?

Има ли значение? В коя от категориите би искал да попаднеш отсега нататък? Не е ли това същественият въпрос?

Да.

Искам да принадлежа към първата категория. Искам да познавам и върша Твоята Воля през цялото време.

Тоба е похвално, препоръчително и Вероятно невъзможно.

Защо?

А защо тогава то става за толкова дълго време?

Наистина, защо? Какво чакаш? Сигурно не смяташ, че Аз съм този, който те дърпа назад?

Не. Давам си сметка, че аз самият се дърпам назад.

Добре. Да разбираш е пърбата стъпка кьм съвършеното познание.

Аз искам съвършено познание. Как да го постигна? Чети тази книга. Точно към това те водя.