Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

248 
трумент за дискредитация и елиминация на заветите и постиженията на Прос-
вещението е фактически гарантирана смъртна присъда за него в социума. Никой 
разумен и нравствено-почтен човек не би се ангажирал с кауза, апелираща към 
безуговоръчно, символно развенчаване и публично опозоряване на ценностите 
и принципите на Просвещението, част от които са хуманизмът, прогресът и сила-
та на разума, но и които са органични „щрихи от портрета“ на демократическия 
социализъм, когото, обаче, консервативният социализъм се опитва да свали от 
неговия исторически, социокултурен, обществено-политически и др. пиедестал.
Следващото много съществено обстоятелство за резервираността към и 
за неуспеха на символ-веруюто на консервативния социализъм у нас засяга ед-
на много важна тема - отношението и реакцията към новостите, иновациите. 
Ако традиционалисткият консерватизъм е изначално и фатално принципно от-
рицателно настроен към всевъзможните новости, иновации и трансформации, то 
либералният консерватизъм и консервативният социализъм не са априорно или 
докрай антагонистично ориентирани и действащи към новостите, иновациите. За 
тях нововъденията в различните сфери на държавата и обществото, в публич-
ния и частния живот на хората не са априорно предопределена цел или само-
ценност. Те винаги са инструментално-прагматично насочени и ангажирани, но и 
поставени в съответен (исторически, социален, политически, или друг) контекст.
В този ракурс би могло още да се каже/пише, че да се рекламира и даже 
глорифицира консервативният социализъм в обществено-исторически времена 
и реалности, в които публичият авторитет, социалната репутация, политически-
ят рейтинг и моралното реноме на иновациите в различни сфери на все по-висо-
ко технологизирания свят и начин на живот ескалиращо нарастват, е фактически 
осъзнато или неосъзнато да се прокламира иманентна парадоксалност, тъй като 
е неправомерно и необосновано в такива времена и реалности априорно да се 
постулират, или декретират безусловни съмнения към иновациите, и др. под.
Друго много съществено обстоятелство за резервите към консервативния 
социализъм е тясно обвързано с неговите подозрителни отношения и негативни 
корелации с утопиите. Добре известно е, че фундаменталният/традиционали-
сткият консерватизъм е априорно и органично имунно несъвместим и противо-
стоящ на утопизма. Същевременно, обаче, в немалко политически, политологи-
чески и др. разработки консервативният социализъм се представя и третира като 

249 
особен вид социална утопичност
252
. Например, апологетизирайки историческата 
приемственост и социокултурната наследственост спрямо определени нацио-
нални традиции, той, успоредно с това, се представя, а и действа като анти-дот, 
или контра-пункт спрямо някои универсалистки визионерства и социални инже-
нерства от типа на глобализацията, безусловно, тотално и дори безогледно фа-
воризираната интернационализация, идеологически прокламираният и натрап-
ваният интернационализъм, който дискретно обслужва даден (конюнктурно раз-
вит, а и силен) властови субект, безграничния космополитизъм, културният, или 
мултикултурният универсализъм, даже и перфидно, или брутално налаганата 
(
като задължителна) джендър идеология, срещу която се организира съпротива. 
Що се касае за отношенията и взаимозависимостите между социалисти-
ческия консерватизъм и радикалния/революционния консерватизъм, техните 
взаимовръзки и взаимедействия предполагат задължително включване на те-
мата за нихилизма, респ. политическия, историческия, културния и пр. такъв. А 
това е неизбежно, защото най-малко политическият нихилизъм
253
не може да 
бъде пренебрегнат, омаловажен или елиминиран при описанието и тълкувание-
то на генеалогията и феноменологията на тези особени видове консерватизъм. 
Ако за традиционния консерватизъм нихилистичното отношение и реагиране към 
определени характеристики или особености на актуалното обществено-истори-
ческо развитие и състояние са възможни и даже често реално битващи, то за ре-
волюционния консерватизъм подобна остра критичност и непоносимост относно 
дадени референции на социума, тясно и оптимално обвързани с публично афи-
ширане, или възпроизводство на нихилистични настроения са задължителни. В 
отличие от тях, т.е. от традиционния и радикалния консерватизми, консерватив-
ният социализъм притежава и експлоатира други опции и характеристики. И не-
що повече даже. За разлика от консервативния социализъм, който публично не-
афиширано, но целенасочено и системно трябва да се възползва максимално от 
някои бонуси на актуално пулсиращото конюнктурно настояще, които облагоде-
телстват, или даже катализират и мултиплицират скептицизма, нихилизма и ци-
низма към определени конкретно обществено-исторически опции или състояния, 
то демократическият социализъм е принципно, органично несъвместим и антаго-
252
За генеалогията, феноменологията и функционалността на политическите и социалните утопии виж 
подр.: Мизов, М. Политическите утопии. В два тома. С., Авангард Прима, 2022. 
253
За него виж подр.: Мизов, М. Политическият нихилизъм. С., Авангард Прима, 2021. 

250 
нистично настроен и цялостно ангажиран към всички модалности на нихилизма, 
което (теоретически и реално-практически) го прави резервиран към консерва-
тивния социализъм, разчитащ на този нихилизъм в дадени ситуации, казуси и пр.

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: