Новини отстраниирайонивкризиснаситуаци я

* * *

* * *

Мирното споразумение, подписано през януари т. г., спира най-продължителния повече от двадесетгодишен африкански конфликт, причинил смъртта на над 1,5 млн. души. Окончателно ликвидиране на предпоставките за ново противопоставяне се очаква да стане след референдум на имащите право на глас в Южен Судан през 2011 г.

Изминалите шест месеца от подписването на мира са използвани главно за налагането на примирието по места и изработването на преходната конституция от представителите на хартумските власти, на бунтовниците на Джон Гаранг от Суданското народно освободително движение (SPLM) и на други опозиционни групи.

През първите четири години на преходния период, до провеждането на общи избори, управляващата Партия Национален конгрес ще има 52 на сто от постовете в изпълнителната власт и от местата в законодателния орган, а Суданското народно освободително движение ще разполага с 28 на сто от тях. Четиринадесет на сто от оставащите 20% се предоставят на северните опозиционни партии, а шест на сто – на група други южни организации. Националният парламент се разпуска и на основата на тези квоти се изгражда преходен законодателен орган.

В южната част на страната се формира самостоятелна местна власт – правителство, парламент и правна система, в които влиянието се разпределя както следва: 70 на сто на Суданското народно освободително движение, 15 на сто на Партията Национален конгрес и също толкова на други политически сили.

Шериатът (ислямското законодателство) ще се прилага само за арабите мюсюлмани, живеещи на север, тъй като югът е населен с християни и анимисти. Югът ще се подчинява на своя собствена конституция, отчитаща обичаите и традициите на населението, въпреки противоречията с временната национална харта (конституция), която сега влиза в сила.

Властта също се разпределя в изпълнителните, законодателните и правните структури на местно равнище в деветте судански щата. Няколкото командири на милиции от южните части на страната, които все още не са подписали окончателното мирно споразумение, няма да имат представители в държавните институции. Определя се срок от 6 до 15 месеца, в който подразделенията на бившите бунтовници да се изтеглят от Северен Судан и 24 месеца - правителствената армия да напусне Южен Судан.

След като вече Гаранг положи клетва като вицепрезидент предстои съвместно с президента Омар ал-Бешир да се състави новото правителство. Стратегическите области на управлението, като националната отбрана, външната политика, националната икономическа политика и планирането, ще бъдат от компетенцията на смесеното правителство. Смесена нефтена комисия ще има властта над концесиите (повечето нефтени залежи са в Южен Судан).

Междувременно след заклеването на Джон Гаранг като вицепрезидент е обявено прекратяване на извънредното положение в Судан, въведено през 1989 г., когато Бешир завзема властта чрез подкрепян от ислямистите военен преврат. Извънредното положение остава единствено в суданските щати “Дарфур” и “Червено море и Касала”.

В същото време източници, близки до водените в нигерийската столица Абуджа преговори между двете бунтовнически движения в Дарфур и суданските власти, информират, че след четириседмични преговори е постигнато споразумение за основните правила за разрешаване на конфликта в Дарфур. Цитира се лидерът на бунтовническото Суданско освободително движение (SLM) Абдел Уахед Мохамед ал-Нур, който е подписал документа заедно с другата бунтовническа организация Движение за правда и равенство (JEM). Той заявява, че постигнатото отбелязва “началото на пътя към мира”.

* * *

Нигерия – Стотици войници от нигерийската армия са разположени в северозападния, населен с мюсюлмани град Сокото, съобщава агенция Ройтерс. Властите целят прекратяване на продължаващите вече три месеца конфликти между шиити и сунити, които са отнели десетки живота.

За започнали преди три месеца етнически конфликти информират и от източния щат Бену, където противопоставянето е за земя. Наблюдателите отчитат, че след завръщането към демокрацията преди шест години в 140-милионната страна в религиозни, етнически и междуобщностни конфликти са убити над 20 000 души.

* * *

Бурунди – В парламентарните избори основното бивше бунтовническо движение на етническите хуту спечели абсолютно мнозинство от близо шестдесет процента в долната камара. Политическото крило на Силите за защита на демокрацията (FDD) получава 59 места в 100-местното събрание, което заедно със сената, през август ще избира президента, с което ще приключи преходното управление. С изборите FDD реализира значителна победа над своите съперници от Фронта за демокрация в Бурунди (FRODEBU) с хуту лидер преходния президент Домитиен Ндайзей, който получава 24 места и главната партия на малцинствения етнос тутси UPRONA, имаща 10 места. Изборите са част от плана за умиротворяването на страната след 12-годишно кърваво етническо противопоставяне.

* * *

* * *

FLEC води война с малка интензивност срещу централната власт на Ангола от 1975 г., когато страната получава независимост. Движението смята, че анклавът има собствена различна идентичност, история и култура, поради което иска референдум, но на това се противопоставя централната власт.

* * *

Уганда – Източник от угандийската армия, цитиран от агенция Франс Прес, съобщава за смъртта на шефа на щаба на бунтовническото движение Освободителна армия на собствениците (LRA) и на най-големия син на лидера на организацията. Лакати Оуор, четвъртият човек в йерархията на LRA, и Али Кони, син на лидера Джозеф Кони, са починали от раните си, получени в сражения в средата на юли. Петдесет и седемгодишният Лакати, популярен също под прозвището “касапина”, става шеф на щаба на бунтовниците преди две години, но е по-известен с провеждането на брутални нападения през периода 1996 г. – 1997 г., в които са убити стотици мирни жители. Само през януари 1997 г. Лакати ръководи неколкодневното нападение на с. Ламуо в региона Китгум, където са избити над 400 души.

* * *

От ООН официално бе оповестено приключването на първата фаза на подкрепяната от международната организация афганистанска Програма за обезоръжаване, демобилизация и реинтеграция (DDR). Тя се смята за основен фактор за тръгване на страната по пътя на стабилизацията след десетилетия на война и фракционно военно противопоставяне. Според източници от ООН броят на разоръжените и демобилизирани бивши бойци е 61 417. Все още обаче не е финализирана фазата от DDR, която цели окончателното реинтегриране на бившите бойци в гражданското общество, която ще продължи до средата на 2006 г.

DDR се следва от новата Програма за разформироване на незаконните въоръжени групировки (DIAG), започнала през юни, в съответствие с която трябва да бъдат неутрализирани близо 1 800 незаконни въоръжени банди, чиито членове надхвърлят 100 000 души. Техните действия нарушават сигурността в много части на страната и заплашват да компрометират парламентарните избори през есента. Според Масум Станекзай, съветник на афганистанския президент Хамид Карзай и зам.-председател на комисията по разоръжаването и реинтеграцията, вече са разоръжени над 200 групи на местни полеви командири и са събрани над 16 000 броя огнестрелно оръжие и около 100 камиона муниции.
РЕГИСТРИРАНИ СА КАНДИДАТИТЕ В ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ

Избирателната комисия в Афганистан публикува окончателния списък на кандидатите в първите парламентарни избори след падането на властта на талибаните през 2001 г., информира Би Би Си. За членове на националното събрание и на над 30 местни съвета, изборът за които ще се проведе през септември, кандидатстват около 6 000 афганистанци. Сред тях не трябва да има членове на незаконни групировки или кандидати, които поддържат връзки с тях. По данни на местни източници обаче по тази причина избирателната комисия е изключила от списъка едва 17 души. Според кореспондента на Би Би Си много афганистанци изразяват учудване от този малък брой на недопуснатите в избирателния списък и смятат, че властите са регистрирали за кандидати хора, които създават размирици.

Говорителят на афганистанското президентство Джауид Лудин, цитиран от немската информационна агенция ДПА, обвинява араби и пакистанци, че участват в извършваните в последно време въоръжени действия в южните и източните части на страната. Според него, въпреки нарастването на броя на атаките през последните месеци, сигурността в Афганистан е много по-голяма в сравнение с миналото. Междувременно говорителят на американската армия Джеймс Йонтс оповести, че Пентагонът смята да увеличи военния контингент в Афганистан в навечерието на парламентарните избори с цел да се подобри сигурността при тяхното провеждане. От своя страна Пакистан обяви, че допълнително разполага още 4 000 военни по своята граница с Афганистан след като афганистанските власти отправиха остри критики, че пакистанското правителство не прави необходимото за спиране навлизането на въоръжени групи през границата в Афганистан. По лесно преминаваната граница между двете страни вече има 70 000 пакистански войници.

Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците и иранските и афганистанските власти се споразумяха да продължат смесената програма за доброволното репатриране на афганистанските бежанци от Иран, съобщава иранската осведомителна агенция ИРНА. Смесената програма също е продължение на споразумението между трите страни за подпомагане и увеличаване на доброволното репатриране. От началото на програмата през 2002 г. от Иран са се завърнали доброволно 1,3 млн. афганистански бежанци – 780 000 с помощта на ВКБООН и 520 000 самостоятелно. Новата програма ще действа до март 2006 г. и се предполага, че 200 000 афганистанци ще се включат в нея. В момента в Иран са регистрирани 950 000 афганистански бежанци.

Експерти на ООН, на афганистанските власти и на неправителствени организации констатират широкоразпространена практика на ранно задомяване на момичетата, съобщават от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Цитират се доклади на Министерството по въпросите на жените и на неправителствени организации, които изразяват своята загриженост, че близо 60 на сто от омъжваните момичета са на възраст под позволената от закона - 16 години. Някои от тези момичета са даже деветгодишни. Според правозащитниците и здравните работници много от тези женитби са причина за голямата смъртност при раждане и лишаването на младите жени от образование и какъвто и да собствен живот. Често след женитбата на такова момиче съпругът или свекърът го заплашват с малтретиране и му отказват достъп до училище. Съобщават се случаи от столицата Кабул, където в болницата Малалай постъпват 12-годишни бременни момичета.

Новата афганистанска конституция определя минималната възраст за встъпване в брак за момичетата – 16 години, а за момчетата – 18 години. Това обаче не се спазва не само в неурбанизираните райони, а често и в урбанизираните, тъй като ранното омъжване на дъщерите с цел получаване на пари е широко разпространено между бедните. В неотдавнашно изследване на Афганистанската независима комисия по човешките права (AIHRC) се изнасят случаи на 500 момичета, които са омъжени срещу възнаграждение или са изтъргувани като част от решаването на местни спорове. Възрастта в 90 на сто от случаите е под 14 години. В повечето случаи тези момичета стават “собственост” на новото семейство или на мъжете, които са ги получили.
Алжир

АЛЖИРСКИ ИСЛЯМИСТ ПОЛУЧАВА ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА

Алжирският съд осъди на доживотен затвор един от водещите ислямистки бунтовнически лидери, търсен от Германия за отвличането на 32-ма туристи през 2003 г., съобщава Би Би Си. Амари Сайфи, зам.-лидер на организацията Салафистка група за молитва и борба (GSPC), е счетен от съда за виновен във формирането на терористична групировка и за “мозъка” на организирането на отвличането на туристите. Тогава от изтощение умира една немска туристка. В същия процес други трима обвиняеми са оправдани, а двама са получили тригодишни присъди.

Според наблюдателите GSPC е във връзки с Ал-Кайда. След терористичния акт в Ню Йорк бившият боец на организацията Сайфи е заловен в Канада при неясни обстоятелства и изпратен в Либия, която го предава на Алжир, припомня агенция Асошиейтид Прес.
Армения и Нагорни Карабах

ПОСТИГНАТО Е РАЗБИРАТЕЛСТВО ПО ОЩЕ ДВА ВЪПРОСА НА БЪДЕЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА НАГОРНИ КАРАБАХ

На преговори в Париж външните министри на Армения и Азербайджан постигнаха разбирателство по още два въпроса на бъдещото споразумение за Нагорни Карабах, информира “Баку Тудей”, позовавайки се на азербайджанския външен министър Елмар Мамадяров. Без да посочва кои са тези въпроси, Мамадяров констатира, че е постигнат определен успех в преговорите и те са в навечерието на подписване на мирен договор. От друга страна обаче той изтъква, че арменци нелегално се заселват на окупираните от тях територии и изтласкват азербайджанците. Според него след подписването на бъдещо мирно споразумение арменците трябва да бъдат презаселени.

Междувременно азербайджанската информационна агенция информира, че намиращите се в окупираното село Шиклар, област Агдам, арменски части са открили огън по селищата Чирагли и Мирашели, където са разположени азербайджански подразделения. Съобщава се и за интензификация на полетите на арменската военна авиация над окупираните части на Агдам.
Индия

ПРОТЕСТИ СРЕЩУ РЕЛИГИОЗНА ЗАПОВЕД, РАЗДЕЛИЛА МЮСЮЛМАНИТЕ

Религиозен указ или т. нар. фатва раздели мюсюлманската върхушка и предизвика протести сред мюсюлманската общност в Индия, информира Би Би Си. Фатвата е издадена от Дарул-Улум Деобанд, едно от най-влиятелните ислямски училища, основано преди 150 години, проповядващо радикалния ислям и считано за една от отправните точки на талибаните към Афганистан. Съгласно нея се потвърждава присъдата на съвета на старейшините на една мюсюлманска общност жена, изнасилена от свекъра си, да се раздели със съпруга си и да заживее с насилника. Би Би Си цитира мюсюлманския духовник Мохамад Масуд Мадани, който заявява следното: “Тя е имала физически отношения със своя свекър. Няма значение дали те са били доброволни или насила.” От своя страна общността на мюсюлманските жени се противопоставя на фатвата на Деобанд обявявайки, че е “против духа и същността на исляма, който дава на жените равни права”. Друга мюсюлманска женска организация - Ауаз-е-Нисуан, определя фатвата като “шокираща”. Съобщава се за протести на женски организации в северния град Музафарнагар, където е извършено изнасилването.

Около 300 сунитски лидери, представители на бившия държавен сунитски елит, призоваха сунитската общност към участие в следващите избори, след като бойкотът на изборите през януари е причина сунитите да имат незначително представителство в парламента, информира агенция Франс Прес. Сунитите, които доминират в държавното управление по времето на Садам, съставляват една пета от 27-милионното иракско население, но имат само 16 места в 275-членния парламент, контролиран от шиити и кюрди. Призивът за участие в избирателния процес е отправен на среща, състояла се в Багдад.

Предстои специално съставен комитет, в който сунитите са активно включени, да представи проекта на новата конституция, която следва да бъде приета с референдум през октомври. След това до края на годината се предвижда да се проведат общи избори. Евентуалното забавяне на новата конституция ще отложи изборите за следващата година
ИРАКЧАНИТЕ ВЪЗЛАГАТ ГОЛЕМИ НАДЕЖДИ НА НОВАТА КОНСТИТУЦИЯ

Въпреки острите диспути по основни въпроси при изработването на новата конституция повечето иракчани смятат, че окончателният документ ще направи страната стабилна и сигурна, се казва в специален доклад на Международния Червен кръст. От януари, когато са определени 30 парламентаристи, чието основно задължение е изработването на конституцията, по проекта на документа работи специален комитет. Първоначално в него са включени само двама парламентаристи от сунитската общност, но след нейните протести в комитета влизат 15 извънпарламентарни представители на сунитите, а още 10 работят като съветници. Основните спорове при изработването на документа са свързани с федерализма, със статута на етнически смесения град Киркук и с ролята на исляма в държавата. Някои от сунитите в комитета се противопоставят на формирането на Ирак като федерация, тъй като считат, че това ще доведе до разделянето на страната. Други считат, че се спекулира с приетия график проектът на конституцията да е готов до 15 август.

Иракският премиер Ибрахим Джафари заяви, че две години са предостатъчни за постигане на сигурност в страната, информира агенция Франс Прес. На обща пресконференция с британския премиер Тони Блеър в Лондон Джафари казва следното: “Две години ще бъдат достатъчни, даже предостатъчни, да установим сигурност в нашата страна.” Като основни фактори за ликвидиране на несигурността той определя развитието на иракските сили за сигурност и помощта на съседните страни за опазване на “пориозните” граници с Ирак. Джафари също отбелязва, че прогресът на политическия процес ще спре кръвопролитията. Според него ситуацията се подобрява, което се потвърждавало от факта, че при извършването на военните операции броят на противодействащите бунтовници става все по-малък. Тези констатации Джафари прави на фона на почти ежедневните атентати на самоубийци с коли бомби и обстрели, извършвани от бунтовниците главно в Багдад и Северен Ирак.

Постепенно се завръщат хиляди жители на град Карабила, намиращ се на 325 км западно от столицата Багдад, след като през миналия месец те напуснаха домовете си, бягайки от проведената петдневна операция на американската армия, информират от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Все още няколко хиляди негови жители се намират в пустинята по границата със Сирия. Според местни източници около 40 на сто от жилищата в Карабила са частично или напълно разрушени.

Швейцарски научен институт за международни изследвания разпространи резултатите от свое изследване в което се оповестява, че от инвазията на САЩ в Ирак до сега в преки въоръжени действия или във въоръжени актове са загинали около 39 000 иракчани, което е значително повече от оповестяваните по-рано данни на различни източници. Например иракската статистика дава сведения, че от навлизането на американските войски през март 2003 г. в страната са убити между 22 787 и 25 814 цивилни граждани.

За многохилядни протести на мюсюлмани от сунитското течение на исляма в Карачи информира Би Би Си. Сунитите протестират срещу убийството на Муфти Атикур Рахман, известен духовник от сунитската общност. Рахман се е завръщал от лекции, провеждани в градска джамия, когато към колата му се приближава мотоциклет, от който откриват огън. Убити са също придружаващият духовника мъж, а десетгодишният му син е ранен.

През последните години Карачи, а и други религиозни центрове, са разкъсвани от насилия на верска основа. Само през май 2004 г. при атака на шиитска джамия в Карачи са убити 15 души, а при друг бомбен атентат, също на джамия, жертвите са 20 шиити. През октомври 2004 г. в самоубийствен атентат на джамията в Шиалкот са убити 30 души, а взривяването на кола-бомба в Мултан убива 40 сунити. През март 2005 са убити 43 шиити при взривяване на бомба във Фатепур, Балучистан. Преди два месеца, през май 2005 г., 19 души са убити и над 100 ранени в атака на шиитска джамия в Исламабад, 5 са мъртвите при атака на шиитска джамия в Карачи и най-малко 7 души са ликвидирани в последвалите стълкновения.

Мюсюлманите в Пакистан надхвърлят 97 % от населението, а 80 на сто от тях са сунити и 20 на сто шиити, спорещи за наследника на пророка Мохамед още от 7-ми век. Само през последните две десетилетия в това религиозно противопоставяне в Пакистан са убити около 4 000 души.

Жителите на селата на Чечения, които избягаха в съседен Дагестан през миналия месец по време на провеждания рейд на федералните сили за сигурност, се завръщат след уверението на властите за тяхната сигурност, съобщава агенция Ройтерс. Съобщава се, че 1 100 жители на село Бороздиновская, устроили преди четири седмици бежански лагер в Дагестан, са се завърнали. Според местни източници те са избягали от Чечения след като промосковските милиции са започнали претърсване на домовете им къща по къща. При тези действия са изчезнали 11 души. Независимо от активизирането на операциите на федералните части чеченският сепаратистки лидер Ахмад хаджи-Шамаев в интервю, излъчено от чеченската секция на Радио Свобода, оповестява, че чеченската съпротива започва “широкомащабни военни операции”.

Междувременно хуманитарните наблюдатели отбелязват нарастване на случаите на отвличания на жени. През май и юни са отвлечени 13 жени, една от които е на възраст под 18 години. Във всички случаи те са били принуждавани да последват маскирани мъже във военна униформа. Някои от жените по-късно са намерени мъртви, а другите са в неизвестност. Според психолози увеличаването на отвличанията се дължи на ширещата се безнаказаност на насилията срещу жените. По думите на местни източници обаче в много случаи отвличанията на жени са свързани с извличането на информация за бунтовниците.
НАСРОЧЕНИ СА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ В ЧЕЧЕНИЯ

Парламентарните избори в севернокавказката република Чечения са насрочени за 27 ноември, оповестиха руските информационни агенции, позовавайки се на руския Министър на регионалното развитие Владимир Яковлев. По неговите думи чеченският парламент ще се състои от две камари – Съвет на републиката с 21 члена и Обществено събрание с 40 члена. Според властите в Москва изборите се считат за част от политическата нормализация на страната, страдаща от ежедневна въоръжена конфронтация между бойците на сепаратистите и федералните сили.

За единадесети път през последното десетилетие Комитетът срещу мъченията (CAT) на ООН прие становище срещу Швеция, че с решението си да се репатрират гражданката на Бангладеш г-жа Т. А. и нейната дъщеря С. Т. ще се наруши Член 3 на Конвенцията срещу мъченията.

В случая по отношение на г-жа Т. А. и нейната дъщеря С. Т., в момента деветгодишна, действа заповед за експулсиране, тъй като молбата им за убежище е отхвърлена. Те са пристигнали в Швеция с туристическа виза на 13 октомври 2000 г. и на 9 ноември същата година подават молба за убежище. Молбата е отхвърлена въпреки факта, че Шведският миграционен борд не проявява съмнения относно обстоятелството, че майката е била измъчвана и изнасилена от членове на Лига Авами като активистка на Партия на Джатя. Основанието за отказа е, че за тези действия не може да се търси отговорност от бангладешката държава, а те са изява на отделни полицаи. Наред с това шведските власти изтъкват, че Лига Авами не е повече на власт и страната се ръководи от Бангладешката национална партия (BNP) в коалиция с три по-малки партии, между които е Партия на Джатя.

Шведските власти също считат като елемент, подкрепящ отказа, и факта, че молбата за убежище е подадена близо два месеца след пристигането в страната. Според тях е неестествено два месеца да не може да се установи контакт със съответните служби. Те смятат, че въпреки проблемите с правата на човека в Бангладеш, страната е парламентарна демокрация от 1991 г. и през последните години ситуацията с човешките права се е подобрила. (Това заключение се прави, въпреки че в молбата сред описаните мъченията е инцидент, станал на 16 август 2000 г., когато г-жа Т. А. е отведена в полицейски участък, бита с ремъци от пушки, горена с цигари, задавяна чрез сипване на вода в носа и изнасилена.)

Шведските власти признават, че бангладешките полицаи прилагат мъчения на заподозрени и изнасилват задържани жени, но твърдят, че през 2001 г. няма съобщения за такива случаи. Те изтъкват, че политическата организация на търсещата убежище г-жа Т. А. Партия на Джатя е спечелила 14 парламентарни места на общите избори през октомври 2001 г. и г-жа Т. А. не трябва да се счита повече за преследвана, още повече, че Лига Авами не е вече на власт. Заключението, че търсещата убежище няма да бъде преследвана при завръщането си в Бангладеш, се прави, като се игнорира твърдението, че нейната фракция на Ершад в Партията на Джатя се противопоставя на участието във властта.

Молбата за убежище е придружена от медицински заключения на няколко шведски лекари за посттравматично разстройство, склонност към самоубийство и цялостно психично разстройство на майката, които я правят неспособна да подържа връзки с дъщерята. Последната също е травмирана във връзка със случилото се с майката и с репатрирането, което им предстои. Според медицинските сертификати дъщерята изключително много се нуждае от продължително психотерапевтично лечение.

При разглеждането на случая САТ отбелязва, че шведските власти не са оспорили твърденията за преследването, мъченията и изнасилването в миналото. Изтъква се също, че мъченията на които е била подложена г-жа Т.А., не са само наказание за политическата й дейност, а също и за политическата активност на съпруга й, който е обвинен за участие в политическо престъпление.

Имайки предвид, че съпругът на г-жа Т. А. все още се укрива, че в близкото минало тя е била подложена на мъчения, че е медицински освидетелствана и че все още е търсена от полицията в Бангладеш, САТ заключава, че “съществуват определени предпоставки от риск г-жа Т. А. да бъде измъчвана, ако се завърне в Бангладеш”.

Съвсем друго е становището на САТ по случая с бежанеца от Бангладеш г-н М. М. К., който е получил отказ в Швеция. В становището се изтъква, че практиката да се прилагат мъчения в някои страни сама по себе си не означава, че в даден случай ще се наруши Член 3 на Конвенцията срещу мъченията и че в случая г-н М. М. К. се връща обратно в родината, тъй като той не е доказал персонален риск да стане отново жертва на мъчения.

Г-н М. М. К., твърдящ, че е местен активист на Партията на Джатя в Мименсинг, пристига в Швеция на 14 февруари 2001 г. Още същия ден подава молба за политическо убежище. Междувременно той твърди, че в Бангладеш в различни случаи е бил измъчван, че е бил задържан и през юни 1995 г. към него е отправено фалшиво обвинение за убийство.

След малко повече от 11 месеца Миграционният борд отхвърля молбата поради недостатъчна правдоподобност. Шведските власти не могат да повярват на неговите твърдения, включително и как е пътувал напред-назад между Бангладеш и Индия, ако наистина е бил търсен за убийство. Отхвърлени са и твърденията на г-н М. М. К. за мъченията.

На 6 август 2002 г. Бордът за бежанските жалби също потвърждава отказа като счита за неправдоподобни твърденията за мъчения, задържане и обвинение в убийство. Апелационният борд също не счита за необходимо извършване на нова медицинска експертиза след отхвърлянето на две медицински становища – едно от Бангладеш и едно от Фитджа, Швеция. Въпреки нови медицински експертизи САТ приема, че тъй като носят дата след окончателното шведско становище, те не могат да бъдат взети предвид и дава “зелена улица” на репатрирането.

Люксембург стана първата страна, която настоящото председателство на Европейския съюз обяви, че престъпва законите на съюза, като не е успяла в определените срокове да транспонира Директивата по минималните стандарти за убежището. На 2 юни т. г. Европейският съд обявява, че Люксембург не е успял да приеме законите, нормативните актове и административните наредби, които са необходими за пълното синхронизиране с условията на Директивата на съвета на съюза от 20 юли 2001 г. за минималните стандарти за оказване на временна защита по отношение на масов поток на бежанци и като мерки за балансиран прием на тези лица от страните-членки на ЕС. Срокът за транспонирането на Директивата е изтекъл на 31 декември 2002 г. Въпреки обявяването от страна на Люксембург, че правителството е приело мерките, изисквани от споменатата Директива на 8 декември 2004 г., и предстои законът за това да бъде гласуван в парламента, Европейският съд заявява, че не може да взима предвид неща, които са станали след изтичането на срока за транспониране на Директивата.

През юни белгийското правителство одобри нова бежанска процедура, която ще влезе в сила от септември 2006 г. Причината за промяната са големите забавяния в действащата процедура и претовареността на Висшия административен съд (Conceil d’Etat), който е последната инстанция за разглеждане на отхвърлените молби за убежище. Сега от всеки три дела в Conceil d’Etat две разглеждат отхвърлени бежански молби. В края на миналата година от “затлачените” в Conceil d’Etat 41 066 дела 27 857 са за миграционни или бежански жалби. От общия брой на делата между 2002 г. и 2004 г. 84% засягат имиграционно-бежанската процедура.

В момента Департамента за Бежанците (ОЕ) работи като филтрираща институция и решава доколко молбата за убежище е основателна. Ако решението е отрицателно, което се случва често, може да се направи жалба в Conceil d’Etat. Ако решението на ОЕ е положително, съдбата на случая се решава от Генералния комисар за бежанците и личностите без гражданство (CGRA). Ако неговото решение е отрицателно, търсещият убежище първо трябва да отправи жалба в Борда за бежански жалби (CRA) и ако по-късно се налага в Conceil d’Etat. В резултат на всичко това сега бежанската процедура се проточва две-три години.

С предлаганата нова процедура нейната продължителност става до една година. ОЕ ще се освободи от своите задължения относно бежанските молби, които ще се разглеждат единствено от CGRA. Създава се нова независима институция Бежански борд (CE), който ще действа като поддържаща апелативна инстанция. По принцип получилите отказ ще могат да се обръщат с жалби в Conceil d’Etat, но само на основата на съдебно преразглеждане и след като тяхната молба е стриктно филтрирана с цел лимитиране до минимум на броя на молбите, които достигат до най-високата съдебна инстанция. До влизането на новата процедура в действие в Conceil d’Etat се формират четири нови камари, които да разгледат натрупаните дела.

Гръцките власти легализираха имигрантите, влезли в страната до 31 декември 2004 г. Това се посочва като единствено условие в поправка към законопроекта за пребиваването на чужденците, съобщи вътрешният министър Прокопис Павлопулос. Като доказателство ще се приема датата на влизане в страната от паспорта, датата на молбата за влизане в страната или на молбата на отхвърленото искане за политическо убежище.

Великобританският министър на имиграцията Тони Макнълти оповести, че се отлага обявеното през 2002 г. изграждане на четири бежански приемателни центъра с капацитет по 750 души. Като основна причина за това той сочи противопоставянето на местните жители, поради което плановете на само единия от тях - в Байчестър, са получили одобрение. Наред с това се изтъква и провежданата политика на даване на приоритет на експулсирането на получилите отказ пред държането им в приемателни центрове. Към това се добавя и обстоятелството, че значително е намалял месечният брой на подаваните молби за убежище, които в сравнение с 2002 г. са три пъти по-малко. Изнасят се данни за включилите се в програмата за доброволно репатриране, съгласно които през миналата година са удовлетворени 2 640 молби за оказване помощ за доброволно репатриране, които заедно с членовете на семействата обхващат 3 865 души, получили отказ. По данни на английските власти средните разходи на бежанец, получил отказ, при доброволното репатриране са 815 английски лири в сравнение с 1 980, когато това става принудително и 13 000, когато преди експулсирането той се намира на място на задържане. От възползвалите се от помощ за доброволно репатриране 27% са албанци, 13% чехи, 8% граждани на Шри Ланка, 8% иранци и 6% иракчани.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ”