Община – своге програм а за развитие на туризма в община свог е

0. 
   1.1 ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ:
   

между три хребета на Западна Стара планина – Мала планина, Голема планина и Понор, на мястото където река Искрецка влива водите си в река Искър. По голямата част от територията на неповторимия Искърски пролом се заема от Свогенската община. Името на Своге по асоциация винаги се свързва с Искърския пролом,

както и с Балкана.

Община Своге заема площ от 866 кв.км и е една от най-големите по територия в Република България. Намира се на около 40 км северно от столицата София и граничи непостредствено със Столична голяма община и общините Костинброд, Годеч, Вършец, Враца, Мездра, Ботевград и Елин Пелин.. Община Своге се състои от 1 административен център – град Своге и още 36 селища.

През територията на общината минава жп. линията София – Мездра (построена 1896 год.), а също така и няколко оживени автомобилни артерии, които са част от Републиканската пътна мрежа.

2. 
   КЛИМАТ:
   

- Климатичен район на високи полета в Западна Средна България;

Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3630 дка, което е 0.42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Други по-големи реки, които са със сравнително постоянен дебит и се вливат в река Искър са: Искрецка, Скакля, Пробойница, Лесковска, Градешница, Батулийска, Габровница и други. Всички реки в района текат в дълбоки речни легла, които оформят на места и ниски речни наноси. Планинският масив в района има главно карстов характер. На територията на общината има два големи карстови извора – над с. Искрец и при Лакатнишките скали.

Релефът е предимно планински със средна надморска височина 818 м. На територията на общината попадат части от Мала планина, южните склонове на Козница и Голема планина, както и Искърският пролом, където е концентрирана по-голямата част от населените места. Особеностите на релефа и геологическите структури  определят района като свлачищен. Геоложката основа на Понор планина е изградена от нагънати скални структури с алпийска възраст и представлява голямо карстово плато, сред което на места се разкриват величествени скални венци и многобройни върхове.

На територията на община Своге се намират следните защитени природни обекти и местности:

• 
  „БАБИН ПЛАСТ” – Природната забележителност “Бабин пласт” – вековна дъбова гора с площ 10 хектара, е създадена с цел опазване на група вековни дъбове (оброчище). Местността обхваща част от землището на с. Редина, община Своге. Обявена е със Заповед No. 853 от 10.08.1983.
  
• 
  „ДЖУГЛАТА” - Природната забележителност “Джуглата” има площ 70 ха и е създадена с цел опазване на скалното образувание. Местността обхваща част от землището на с. Церово, община Своге. Обявена е със Заповед No. 378 от 05.02.1964.
  
• 
  ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ - Защитената местност “Лакатнишки скали” има площ 83.6 ха и е създадена с цел опазване на скалите. Местността обхваща част от землището на с. Миланово, община Своге. Обявена е със Заповед No. 407 от 09.02.1966 г.
  
• 
  „СИНИЯ ВИР” - Природната забележителност “Синия вир” има площ 50 ха и е създадена с цел опазване на водопада. Местността обхваща част от землището на с. Губислав, община Своге. Обявена е със Заповед No. 3794 от 11.10.1965.
  
• 
  ВОДОПАД „СКАКЛЯ” - Природната забележителност “Скакля” има площ 1 хектар и е създадена с цел опазване на водопада. Местността обхваща част от землището на с. Заселе, община Своге. Обявена е със Заповед No. 3794 от 11.10.1965.
  
• 
  ПЕЩЕРА „ТЕМНАТА ДУПКА” - Природната забележителност “Темната дупка” има площ 1 хектар и е създадена с цел опазване на характерни образувания, богата фауна и водопад на подземната река. Местността обхваща част от землищата на селата Лакатник и Миланово, община Своге. Обявена е със Заповед No. 2810 от 10.10.1962.
  
• 
  ПЕЩЕРА „ЕЛАТА” - Природната забележителност “Елата” има площ 50 ха и е създадена с цел опазване на интересни скални образувания. Местността обхваща част от землището на с. Зимевица, община Своге. Обявена е със Заповед No. 378 от 05.02.1964.
  
• 
  МАНАСТИР „СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА” - Природната забележителност “Манастир Седемте престола” има площ 21 ха и е създадена с цел опазване на манастир от 11 век. Местността обхваща част от землището на с. Осеновлаг, община Своге. Обявена е със Заповед No. 3384 от 08.12.1966.
  
• 
  „ТРЕСКАВЕЦ” - Защитената местност “Трескавец” има площ 1097.3 ха и е създадена с цел образец на перфектно проведено противоерозионно мероприятие. Местността обхваща част от землището на с. Бов, община Своге. Обявена е със Заповед No. 4526 от 17.11.1975.
  

Община Своге е разположена върху планински терен, по-голямата част на който е заета от горски територии – 495 970 дка, което представлява 57,26 % от общата площ на общината. Иглолистните гори се състоят от бор, смърч и ела. Широколистните – от бук, дъб, габър, клен, акация, липа, бреза, явор, ясен, орех, топола и др. Храстите – от леска, къпина, малина, трънка, глог, шипка и др. Тревистите растения представляват богато разнообразие от едногодишни, двугодишни и многогодишни растения. Много от тях са ценни билки – мащерка, жълт и червен кантарион, очанка, подъбиче, бял равнец, живовлек и мн.др. Гъбите също са важен ресурс. На територията на община Своге има и гигантски секвои, някои на възраст над 100 г., като посадената лично от цар Фердинанд през 1908 г. в двора на построения от него санаториум за лечение на белодробни заболявания в село Искрец. Секвои има и в центъра на Своге, както и в двора на манастира „Седемте престола” край село Осеновлаг.

Фауната в тази част на Стара планина е с преобладавщо евросибирско и европейско разпространение. От бозайниците тук се срещат вълци, лисици, белки, зайци, катерици, глигани, елени, сърни и различни видове гризачи. От птиците най-разпространени са врабчетата, гълъбите, гарваните. Целогодишно се срещат диви патици, ястреби, нощни грабливи птици, синигери, сойки др. През пролетно-летния сезон множество видове прелетни птици огласят с песните си Балкана – славеи, кукувици, косове, дроздове, лястовици. В последните години са забелязани и гнездящи двойки щъркели и жерави. В района на Лакатнишките скали гнездят и скални орли. От земноводните и влечугите типични представители са голямата крастава жаба, дъждовникът, ливадният гущер, слепокът, усойницата, пепелянката и смокът. Много разпространени са различните видове охлюви, както и насекомите, паяците и подземната фауна. Реките в региона са обитавани от над 10 вида риба – балканска пъстърва, клен, каракуда, шаран, сом, костур, бяла и черна мряна, кротушка и др.

Община Своге е атрактивна туристическа дестинация, както за жителите на София, заради чисто географската близост, така и за туристите от всички краища на България, а също и от чужбина. Природата се е погрижила да ни дари с чудни и неповторими забележителности, емблематични за региона и повод за гордост на жителите му.

Искърският пролом или Искърското дефиле е мястото, където река Искър преминава през Стара планина и Предбалкана и образува най-дългия (156 км) и най-величествен пролом в България.. Мястото е изключително интересно от геоложка гледна точка, тъй като проломът представлява напречен разрез на Старопланинската верига. По този начин могат да се извлекат сведения за геоложкия състав на планината, както и да бъдат изследвани различните слоеве. Това невероятно творение на прородата е уникално съчетание на каньоновидни долини и ждреловидни теснини с недостъпни остри зъбери, живописни долинни разширения и амфитеатрално етажирани или стръмни сипейни склонове с многобройни пещери и карстови извори.

Същинската част на пролома се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и е дълга 67 км, като по-голямата част от него е в територията на община Своге.

ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ

Величието на Искърския пролом е неописуемо. Победата на реката над планината в милионгодишната битка помежду им е оставила отпечатък в спиращи дъха гледки, особено в района на гара Лакатник. Отвесните 300-метрови скални образувания, изградени от червен триаски пясъчник, са всъщност разкъсаната гръд на Балкана - резултат от чудовищната битка с Искъра. Навяващи, както страхопочитание, така и възхищение, скалите са като магнит за любителите на алпинизма и пещернячеството. Лакатнишките скали са много известен катерачен обект – в местността има 6 района с над 350 маршрута с различна трудност. Най-популярни са Вражите дупки и Алпийската поляна. Екстремните спортове не са единственият начин човек да се докосне до красотата на този природен феномен. В района на скалите има няколко туристически пътеки, които са подходящи за посещение през всички сезони и предлагат фантастични гледки към красивото Искърско дефиле.

Уникалността на Лакатнишките скали е повод да бъдат обявени за природен парк през 1963 г.


АЛПИЙСКИ ЗАСЛОН „ОРЛОВО ГНЕЗДО”

На 300 м над река Искър, върху една терасовидна скална издатина, е кацнала малка дървена къщичка. Оцветена в червено и виждаща се отдалеч, тя представлява алпийски заслон, до който се достига само „по въже”. Красива и недостъпна, недосегаема за хорските проблеми, с гордост носи името си – „Орлово гнездо”.

Построена е през 1938 г. от алпинистите от Българския алпийски клуб след непосилен няколкомесечен труд. Тя е като емблема на Лакатнишките скали и всеки посетител дошъл да ги види, я търси с поглед, сочи я с пръст и се радва като малко дете на тази дивна и прекрасна гледка.
КАРСТОВ ИЗВОР „ЖИТОЛЮБ”

Карстовият извор „Житолюб” се намира в подножието на Лакатнишките скали, под пещера „Темната дупка”, на 8 м от нивото на р.Искър. Изворът е един от най-големите карстови извори в страната и е рожба на две подземни реки. Губилища поемат част от водите на реките Петренска и Пробойница, които преминават през водните етажи на пещерата „Темната дупка” и през тесен сифон се изливат в извора в подножието на скалите. При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда. Около извора са разположени малък ресторант и изкуствено езеро.

В скалите, точно срещу гара Лакатник, на около 30 м над реката, се намира отворът на една от най-известните пещери в България – „Темната дупка”. До него може да се достигне по обезопасена с парапети, лесно достъпна пътека. Общата дължина на пещерата варира, по различни мнения, между 5000 и 9000 м.

Пещерната система е триетажна и се състои от две силно разклонени галерии свързани помежду си. Особени забележителности на пещерата са напречните профили по хода на галериите. В пещерата има много езера, както и подземна река.

В „Темната дупка” се срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти. От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.

Дълга едва 123 м, тя таи в себе си чуден и величествен подземен свят. Отворът и започва с 18-метрова тясна вертикална пропаст. Пещерата е плътно изпълнена с образувания с неописуеми форми – сталактити, сталагмити, синтрови прегради и други от чудни по-чудни аномалии. Сталагмитите са накацали навсякъде, даже един върху друг, което придава фантастичен изглед на всичко наоколо. Синтровите езерца са прекрасни с кристалните си дъна и са изпълнени с разнообразни бисери. Последният праг в пещерата води към едно от тях, пълно със сълзи от скалите и с каменни лилии. Пещера „Елата” се намира на около 2 км южно от село Зимевица.

Други, по-известни пещери в региона са „Козарската пещера”- в Лакатнишкия карстов район, с дължина 834 м; пропаст „Ямата” до село Лакатник – третата по дълбочина пропаст в България (-350 м); „Ръжишката пещера” до гара Лакатник, с дължина 316 м, в миналото - обиталище на хора от желязната епоха; пещера „Душника” до село Искрец – дълга 876 м; „Водната пещера”, „Маяница” и „Говора на водата” до село Церово; „Каците” до село Зимевица и мн.др.

ВОДОПАД „СКАКЛЯ”

Друга атрактивна забележителност в нашата част на дефилето е водопадът „Скакля”. Наречен на едноименната река, спускаща водите си в източната част на планината Понор, той е висок около 120 м. Водите му „скачат” в три, каскадно разположени скока, най-високият от които достига 85 метра. Падащата от такава височина вода създава невероятно красива гледка. През зимата водопада замръзва и се превръща в едно от най-предпочитаните места за ледено катерене в България. Дъното на долината на река Скакля се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец. По стръмните варовикови скали е прокарана туристическа пътека, получила названието „Вазова екопътека”.

„ВАЗОВА ЕКОПЪТЕКА”

Тя свързва селата Гара Бов и Заселе и е еднственият път, по който може да се достигне до водопада „Скакля”. Благоустроена и обезопасена, тя предлага на туристите райски кътчета за отдих и божествена гледка към водопада. Тук, преди години, често се е разхождал Иван Вазов и точно тук е написал едни от най-хубавите си творби, между които и прочувствения си разказ „Дядо Йоцо гледа”, по прототип на местен жител. По стъпките на Вазов ежегодно преминават стотици туристи. Официалното откриване на реконструираната екопътека се е състояло на 29.04.2007г.

„ДЖУГЛАТА”

Друга интересна забележителност в община Своге е скалното образувание „Джуглата”. Намира се близо до жп гарата на село Церово, на 6 км северно от Своге. Този причудлив природен феномен, образуван от долнотриаски червеноцветни кварцови пясъчници, на възраст около 250 милиона години, е висок 18 метра и наподобява гъба. Според някои хора дори прилича на човешка глава. „Джуглата” е обявена за природна забележителност през 1964 г.

Маршрутът на маркираната туристическата пътека „Под камико” започва от футболния стадион на село Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопада при Камико, в село Бов, след което се спуска по стария коларски път до чешмата, при местността „Чичеро”, продължава до останките от манастира „Св. Архангел Михаил” и преминавайки по поречието на река Трескавец, се връща в отправната си точка при стадиона на гара Бов. Природни и културно-исторически забележителности, през които преминава туристическа пътека „Под камико”:

• 
  живописните каскадни водопади по река Бовска, най-високият от които е 80 метра,в местността Камико,село Бов;
  
• 
  скално образувание Камината, село Бов;
  
• 
  останалата през вековете в местната топонимия с името си чешма „Чичеро” и оброчен кръст „Св. Дух”;
  
• 
  останки от средновековния манастир „Св.Арх. Михаил”;
  
• 
  защитена местност „Трескавец”;
  

Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом монети от ІV – І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е имало за цел да поддържа съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети от късно римския и ранно византийския период ІV – VІ век. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, които са имали за цел да спират нашествията на варварите. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината – село Дружево и село Меча поляна /дн. Искрец/. По-голямата част от регистрираните църкви в останалите селища са строени през ХV-ХVІ век, когато България е била под Османска власт. Според историческите проучвания, проведени през 80-те години на ХХ век от екип на Националния институт за паметниците на културата, в местността "Манастира", на 1,5 км. югоизточно от Гара Бов, са открити следи от старо заселище и ранносредновековна християнска църква. Останки от римски крепости има в непосредствена близост до манастирите „Седемте престола”(с.Осеновлаг) и „Св.Николай Чудотворец”(с.Батулия).

• 
  МАНАСТИР „СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА” - Осеновлашкият манастир „Рождество Богородично”, по-популярен като манастир „Седемте престола”, се намира на 40 км от град Своге и на около 83 км от София. Манастирът е основан през ХІ в. и през вековете на своето съществуване е бил културно и просветно средище - в него са се преписвали книги, а в края на ХVІІІ в. тук е пребивавал Софроний Врачански – български духовник и народен будител. Най-старата запазена сграда в манастира е съборната църква, за която се смята, че е строена през Х - ХІ в. През годините храмът и манастирът многократно са били разрушавани и изграждани наново. В сегашния си вид църквата съществува от 1815 г. Манастирът и местността около него са обявени за природна забележителност със Заповед No.3384 от 08.12.1966 г. Обявен е също и за художествен паметник на културата с национално значение в бр. 101 на Държавен вестник от 1971 г.
  
• 
  
  
• 
  СВОГЕНСКИ МАНАСТИР „СВЕТА ПЕТКА” - Манстирът е комплекс от стара църква на име "Св. Петка" и трикорабна нова църква на име "Св.св. Петър и Павел", която е построена през 1927 г. Манастирът е основан през 1118 година. Старата манастирска църква "Св. Петка"  е от XVI-XVll век и в нея са запазени ценни стенописи. Целият обществен живот преди Освобождението и дълго след него протича в манастира “Света Петка”.След Освобождението килийното училище се превръща в светско и чак до учебната 1908/1909 г. учебното дело на свогенци продължава в манастирските пристройки.
  През 1870 г. манастирът е посетен от Васил Левски, а след Освобождението – от Иван Вазов, който му посвещава стихотворението “Блян в старата черква”.
  Манастирът е бил действащ до няколко години след 9.IX.1944г. Старата манастирска църква постепенно престава да действа,за сметка на новия, действащ и сега храм на града – „Св.св. Петър и Павел”. Целият комплекс е обявен за паметник на културата с национално значение.
  
• 
  
  
• 
  ИСКРЕЦКИ МАНАСТИР „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” – Манастирът се намира в двора на Специализираната болница „Цар Фердинанд І” в село Искрец. Основан е през ХІІІ век и само век по-късно е разрушен. През 1602 г. е възстановена само манастирската черква. През 1856 г. вдясно от нея е построена единствената по рода си на Балканския полуостров кръщелна-изповедалня. Сградата е седмоъгълна и е била цялостно изрисувана отвътре. Понастоящем църквата не функционира. Обявена е за паметник на културата с местно значение в ДВ бр.57/1969 г.
  
• 
  
  
• 
  ОУ „ИВАН РИЛСКИ” в село Искрец – Сградата на училището е обявена за паметник на културата с местно значение.
  

3. 
   РЕЛИГИОЗНИ РЕСУРСИ:
   

- гр. Своге - „Св.св. Петър и Павел”

- гр. Своге, кв. „Дренов” - „ Преображение Господне”

- село Искрец - „Св. Николай Чудотворец”

- село Брезе - „ Света Петка”

- село Церово - „Света Петка”

- село Бов - „Свето Възнесение Христово”

- село Зимевица - „Св. Теодор Тирон”

- село Лакатник - „Света Параскева”

- село Миланово - „Света Троица”

- село Реброво - „Свето Благовещение”

- село Батулия - манастир „Свети Никола”

- село Батулия „Свети Николай”

- село Огоя - „Св. Архангел Михаил”

- село Буковец старата църква

- село Буковец-Оградище „Света Троица”

- село Буковец-Кръстец „ Свети дух”

- село Церецел - „Св.св. Петър и Павел”

- село Желен - „Успение Богородично”

- село Осеновлаг - „Седемте престола”

- село Луково - „Света Петка”

- село Свидня - „Св. Георги Победоносец”

- село Томпсън – параклис „Св. Йоан Кръстител”

- село Владо Тричков – манастир „Света Богородица”

• 
  ЧИТАЛИЩЕ „ГРАДИЩЕ – 1907” – град Своге - Читалище "Градище" е основано през 1907 г. от родолюбивия българин Зарко Коцев. Днешната му сграда е построена през 1983 г. През целия период на съществуването си развива богата и разнообразна библиотечна и художествено-творческа дейност и е център на културния живот в града и общината.
  
• 
  ЧИТАЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ - 1929” – село Церово - Читалище "Христо Ботев" е създадено през 1929 г. През годините към него са функционирали много състави - театър, танцов състав за деца и възрастни, ансамбъл за народни песни и обичаи, който е печелил много награди от фестивали.
  
• 
  ЧИТАЛИЩЕ „СВЕТЛИНА - 1896” – село Гара Бов - Читалище "Светлина" в Гара Бов е основано на 02.02.1896 г. от учителя Сава Маринов.То е най-старото в община Своге. До началото на петдесетте години на миналия век читалището е било в с. Бов, а след това  премества книжния фонд и дейността си на територията на нововъзникналото селище край железопътната линия - Гара Бов. Макар че днес "традициите не са това, което бяха", то съхранява песента, танца и театъра.
  
• 
  
  жүктеу/скачать 389.02 Kb.
  
  Достарыңызбен бөлісу: