Ползата от аец козлодуй за българия



жүктеу/скачать 94.75 Kb.
Дата14.06.2016
өлшемі94.75 Kb.
#135531
ПОЛЗАТА ОТ АЕЦ КОЗЛОДУЙ ЗА БЪЛГАРИЯ
КОНСУЛТАНТ:

Г-н Кирил Николов – Експерт с 37 –годишен опит в ядрената енергетика, бивш изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“

УЧАСТНИЦИ ОТ АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“:

г-жа Христина Горанова –Експерт от отдел "ПРОДАЖБИ"

Димитър Лъжов - "Връзки с обществеността"

Светослав Найденов - Експерт „Инженерно осигуряване“
АЕЦ „Козлодуй“ дава силни аргументи за развитието на ядрената енергетика
АЕЦ „Козлодуй“ дава силни аргументи за развитието на ядрената енергетика, посочи в предаването „Зелени алтернативи“ по Дарик бившият шеф на централата Кирил Николов, който има близо четиридесет години опит в тази сфера.
Експерти, работещи в атомната централа се съгласиха с него, а сред аргументите бяха посочени ниската цена на тока от атомната централа, високата степен на безопасност, на практика нулевия въглероден отпечатък върху околната среда и спестяването на 15 000 тона вредни емисии годишно, ако същото количество електроенергия се произведе от въглища, както и факта, че дава поминък на хиляди семейства в най-бедния регион на Европа – Северозападна България.
Специалистите се позоваха на данни от Евростат, според които като абсолютна стойност цената на тока у нас е два пъти по-евтина отколкото средно в ЕС и три пъти спрямо тази в Дания, която е най-високата в държавите от общността. Приносът на АЕЦ Козлодуй за това е най-голям, стана ясно от думите на шефа на отдел продажби в атомната централа Христина Горанова. Тя посочи, че цената за тока от АЕЦ за регулирания пазар е три стотинки за киловатчас, което е под себестойността му.
В разговора за ползите от АЕЦ Козлодуй за страната ни се включиха и експертът по връзки с обществеността в централата Димитър Лъжов, както и експертът по инженерингово осигуряване в централата Светослав Ангелов.
....
Чуйте разговора:

В КАКЪВ РЕЖИМ РАБОТЯТ БЛОКОВЕТЕ НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“ И КАКВА Е НУЖДАТА ОТ НАЛИЧИЕ НА ТАКИВА ЦЕНТРАЛИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА И ЗАЩО?
Светослав Ангелов: По отношение на изграждането на архитектурата на нашата система блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ работят като базови мощности със своите 2000 мегавата. Базови, защото целогодишно могат да поемат от 30 до 60 и повече процента от енергопотреблението в страната в зависимост от сезона. При нас високата надеждност и гарантиране стабилността на системата са осигурени на база постоянно високия коефициент на използване на тези инсталирани мощности – от около 91 на сто натоварване на годишна основа. Други базови за страната мощности за големите ТЕЦ в района на „Марица – изток“ – ТЕЦ-овете „Марица – изток 1“, „Марица-изток 2“ и „Марица-изток 3“.
ГОСПОДИН НИКОЛОВ, КОЛКО СА ЕНЕРГИЙНИТЕ МОЩНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ВЪОБЩЕ?
Кирил Николов: Около 5000 мегавата има общо в България, но това са най-основните мощности, защото те произвеждат основната част от електроенергията и затова е много важно тези базови мощности да поддържат ниска цена на електроенергията.
Както е и в момента.
Кирил Николов: Да.
ХРИСТИНА, КАКВО Е ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“ В ТОЗИ МОМЕНТ, КАКЪВ Е ГОДИШНИЯТ ДЯЛ В НАЦИОНАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО?
Христина Горанова: Важно е да отбележим, господин Кънчев, че АЕЦ „Козлодуй“ е най-големият производител на електрическа енергия в страната. През 2014 година с намиращите се в експлоатация два ядрени блока с мощност по 1000 мегавата, тя произведе 15 867 гигаватчаса електрическа енергия. В последните години по данни на Електроенергийния системен оператор делът на ядрената енергия от общото електропроизводство на страната е 33-34 на сто – показател, абсолютно сравним с тенденцията в ЕС, където делът на производството от атомни централи е 32 процента.
СРАВНЯВАМЕ ТЕЗИ ПОКАЗАТЕЛИ, А МОЖЕ ЛИ ДА СРАВНИМ ЦЕНАТА. КАКВА Е ЦЕНАТА НА ЕНЕРГИЯТА СЕГА ОТ ЦЕНТРАЛАТА НИ?
Христина Горанова: На въпроса каква е цената на електроенергията от АЕЦ „Козлодуй“ не може да бъде отговорено еднозначно и това е така, защото със стартиране на либерализацията на енергийния пазар у нас, АЕЦ „Козлодуй“ участва паралелно и в двата сегмента – регулиран и свободен пазар. В момента най-уязвимите потребители – основно битовите, се осигуряват с енергия от регулирания пазар, тоест по цени, определени от ДКЕВР, а големите и средни предприятия – от свободния пазар. Ако на свободния пазар АЕЦ „Козлодуй“ е един конкурентен търговски участник със собствена пазарна стратегия и стабилни позиции, съобразени с пазарната конюнктура, то на регулирания пазар ситуацията е значително по-различна. Количествата и цените на енергията, която централата доставя за този регулиран сегмент се определят от ДКЕВР. Регулираната цена на тока от АЕЦ в момента е под три стотинки за киловатчас, което е значително под нейната себестойност, но ако реално видим крайната цена на битовия потребител, тя е средно около 18 стотинки за киловатчас, тоест 6 пъти по-висока. И тук е мястото да си дадем ясна сметка каква би била цената на енергията, ако я нямаше АЕЦ „Козлодуй“. Това именно е и ключовата и социална роля на АЕЦ „Козлодуй“. Ниската цена на ядрената енергия гарантира по-приемливи цени за домакинствата, значително компенсирайки по-скъпите производители, участващи в енергийния микс.
СВЕТОСЛАВЕ, КЪДЕ СМЕ НИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ? БИ ЛИ СРАВНИЛ СЪС СТРАНИТЕ ОТ РЕГИОНА?
Светослав Ангелов: Цената на електричеството за домакинствата у нас е най-ниска в Европейския съюз. Това сочат данните на Евростат. Без атомна енергия, това нямаше да бъде възможно. България при средно ниво от 18 стотинки за киловатчас цената е три пъти по-ниска в сравнение с Дания, където домакинствата плащат над 60 стотинки за киловатчас. Дания е страната с най-скъпа електроенергия, следвана от Германия и Кипър. А непосредствено след нас по най-ниски цени се нарежда северната ни съседка Румъния, която поддържа относително ниска цена на база експлоатация на ядрените си блокове. Като средни цени на електроенергия за домакинствата от 28-те страни членки на ЕС те са два пъти по-високи от цената на електроенергията в България. Разбира се, тук говорим за абсолютни цифри, не сравняваме покупателната сила на датчанина и българина.
ДА, ЗА ТОВА ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ ПО-СЕРИОЗЕН АНАЛИЗ, НО МОЖЕМ ДА СИ НАПРАВИМ И ТЕЗИ ИЗВОДИ, ГОСПОДИН НИКОЛОВ.
Кирил Николов: Аз лично бих предпочел да плащам скъпата енергия на датчанина, но да имам и неговата покупателна способност. В годишен аспект покупателната способност на българина е 2600 евро, а на датчанина е 22 000 евро.
ЩЕ СИ ЖИВЕЕМ В БЪЛГАРИЯ ОБАЧЕ. ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ БЪЛГАРИЯ ОЩЕ ПО-ПРИВЛЕКАТЕЛНО МЯСТО ЗА ЖИВЕЕНЕ. В ТОВА ОТНОШЕНИЕ ЦЕНАТА НА ТОКА ОТ АЕЦ КОЗЛОДУЙ ЗА РЕГУЛИРАНИЯ ПАЗАР ИМА СОЦИАЛНА РОЛЯ, НО СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, ЗА КОЯТО СЕ ЧУВАТ ВСЕ ПО-ЛОШИ НОВИНИ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ – РАЙОНИТЕ НА ВРАЦА И МОНТАНА ОБЕДНЯВАТ, ХОРАТА СЕ ИЗНАСЯТ МАСОВО КЪМ СОФИЯ, ВИЕ КАТО НАЙ-ГОЛЯМОТО ИНДУСТРИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ В РАЙОНА РАБОТИТЕ ЛИ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ?
Светослав Ангелов: Правилно наблюдение, господин Кънчев, АЕЦ „Козлодуй“ е най-голямото предприятие в Северозапада като цяло и най-голямото предприятие въобще в българската енергетика. В АЕЦ „Козлодуй“ работят 3700 души – това са висококвалифицирани специалисти, които със своя професионализъм и мотивираност, гарантират безопасната експлоатация. Какво означава 3700 души? Това означава заетост, сигурни доходи, висок стандарт на живот, социални придобивки за всички служители, но и не само това. Ако умножим броя на служителите по техните семейства, ще видим, че всъщност поминък ядрената енергия дава на 9000- 10 000 души пряко. От друга страна, ако погледнем фирмите, с които работи АЕЦ Козлодуй – доставчици на стоки и услуги, тогава, ако видим, че там са повече от 200 фирми например, и направим калкулация, макар и спекулативно, ще видим, че АЕЦ „Козлодуй“ допринася за заетост на още примерно 9000-10 000 души в България.
ГОСПОДИН НИКОЛОВ, АКО ЗАПОЧНЕ ЕДИН ОТ НОВИТЕ ПРОЕКТИ В ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА, ЗА ИЛИ ПРОТИВ ЛИ СТЕ, КАК ГО ВИЖДАТЕ?
Кирил Николов: Един нов проект в ядрената енергетика на България ще даде огромен импулс напред на цялата индустрия на страната. Само на площадката ще бъдат заети над 10 000 строители и монтажници, а отделно ще получат поръчки за доставка на стоки и услуги стотици фирми в България. Така че във всички случаи гледам положително на този въпрос.
ОБЩЕСТВОТО ОБАЧЕ СИ ИМА СВОЕТО МНЕНИЕ ЗА ТОЗИ ВИД ЕНЕРГИЯ. КАКВО Е В МОМЕНТА СЪСТОЯНИЕТО НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“ – ГОВОРИМ ЗА ТЕХНОЛОГИИ, РЕСУРС, КАДРИТЕ, ВЪОБЩЕ КАК СЕ ЕКСПЛОАТИРА ЦЕНТРАЛАТА В МОМЕНТА? ВИЕ СТЕ НЕИН БИВШ РЪКОВОДИТЕЛ, ИМАТЕ ПОГЛЕД.
Кирил Николов: Още с построяването й, с успешната експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“ тя нареди България в клуба на страните с високо развити технологии. И в момента задачите пред ръководството и пред целия колектив на атомната централа, са първо, да запази доброто ниво, постигнато до момента, и да го подобри както по отношение на динамичната устойчивост на централата, така и в безопасността. Вторият по важност въпрос, който бих поставил като задача пред централата, това е да се удължи проектният ресурс на блоковете, който изтича съответно през 2017 и 2019 година. И последният въпрос, който също е сериозен и по който в централата се работи в момента, това е повишаване на мощността на блоковете до 104 процента.
ИМАМЕ НАТРУПАН ОПЕРАТИВЕН ОПИТ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ 40 ГОДИНИ. ТОВА ОЗНАЧАВА ЛИ, ЧЕ ИМАМЕ МНОГО КАЧЕСТВЕНИ КАДРИ. НАШИ МОМЧЕТА И МОМИЧЕТА КАНЯТ ЛИ ГИ, РАБОТЯТ ЛИ НАВЪН, КАНЯТ ЛИ ГИ В ДРУГИ ЦЕНТРАЛИ?
Кирил Николов: Имаме международно признание за качеството на нашия персонал и това е едно от най-големите постижения. Една страна, когато започне да прилага атомна енергетика, един от най-важните въпроси за нея е да подготви кадрите, да подготви инженеринговите фирми, които ще поддържат тази атомна централа. Всичко това ние в България го имаме, персонала го имаме. Остава, разбира се, решението и общественото мнение, и парите.
С КАКЪВ ХОРИЗОНТ АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“ ПЛАНИРА ДОСТАВКИТЕ НА ГОРИВО ЗА ЦЕНТРАЛАТА И ДАЛИ ТОВА Е СВЪРЗАНО С ПОНЯТИЕТО ЕНЕРГИЙНА НЕЗАВИСИМОСТ, СВЕТОСЛАВЕ? ДА НЕ ПОПАДНЕМ В НЯКАКВИ ЗАВИСИМОСТИ, ЗНАЕТЕ СЕГА РУСИЯ, УКРАЙНА, ВСИЧКИ ТЕЗИ МЕЖДУНАРОДНИ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ АСПЕКТИ.
Светослав Ангелов: При нас ядреното гориво се заявява и доставя съобразно графиците за зареждане на енергоблоковете, като имаме постоянен запас от две години напред. Това е с цел осигуряване на последващи горивни кампании. Няма друга такава централа в България, която да осигурява две годишен запас на гориво. В този смисъл отговарям на въпроса ви да, ядрената енергия дава независимост.
МИТКО КАКВО МОЖЕШ ДА КАЖЕШ ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАБОТАТА НА АЕЦ КОЗЛОДУЙ И ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА. ЕКОЛОЗИТЕ СЪС СИГУРНОСТ НЕ СА ВЪВ ВЪЗТОРГ ОТ ТОВА, ЧЕ ИМА ЦЕНТРАЛА В БЪЛГАРИЯ.
Димитър Лъжов: Бих казал, в контрапункт на това, което казвате, че истинските еколози би трябвало да са проядрени, тъй като няма друга такава индустрия в световен план, която да управлява по такъв стриктен и високоотговорен начин всички генерирани отпадъци – конвенционалните и радиоактивните. Тази дейност е обект на независим държавен надзор постоянно, постоянен надзор от Агенцията за ядрено регулиране, от националния център по радиобиология и радиационна защита, от Министерството на околна среда и води и така нататък. Стремежът е да се управляват малки обеми отпадъци, възможно най-малки, затова те предварително се обработват, компресират се, съхраняват се в специални контейнери и хранилища, осъществява се постоянен контрол на изхвърлянията в атмосферата и в река Дунав и по този начин се гарантира минимизиране на влиянието. Връщам се на думите си, че истинските еколози трябва да са проядрени. Защо? Защото ядрената енергетика има на практика нулев въглероден отпечатък. Тя не отделя парникови газове, серни и азотни окиси. Защото ние говорим за ядрено гориво, но то на практика не гори, там няма отделяне на въглероден диоксид. Тоест ние с нашата работа спестяваме годишно и това е много важно, спестяваме годишно вредното въздействие на около 15 млн. това парникови газове еквивалент, ако това са въглища.
КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА КАТО ЦЯЛО? ТОВА Е ТЕХНОЛОГИЯ, КОЯТО ВЕЧЕ СЕ ПРИЕМА В ЕС КАТО ЗЕЛЕНА.
Димитър Лъжов: Именно, тя се приема като зелена, защото на този етап не е изобретена такава технология, която в такъв мащаб да произвежда голямо количество енергия при практически нулеви емисии и повечето страни в ЕС гледат позитивно на ядрената енергия. Имаме само един пример за деклариран отказ от атомна енергия. Това е Германия, която заяви, че ще спира ядрените си мощности, но според експерти в международната ядрена общност това решение не е необратимо. Те може и да го преосмислят, защото не са дали отговор на въпроса с какво ще ги заменят. От друга страна, всички наши партньори ядрени оператори са декларирали от една страна желанието си да удължат експлоатационния ресурс – това правят например нашите колеги в Унгария, това правят и други централи, а едновременно с това са декларирали желанието си да строят ядрени блокове. Така че процесът е по-скоро позитивен за цялата индустрия в световен план.
А В СЪСЕДНИТЕ СТРАНИ КАКВО Е ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА – ИМАТ ЛИ ИДЕИ ЗА НОВИ МОЩНОСТИ, ГОСПОДИН НИКОЛОВ?
Кирил Николов: В съседните страни най-силно тръгват турците. Турция планира четири блока по 1200 мегавата на площадката на Кюи, която ще бъде по руски проект. Румъния също смята да довърши блоковете си. Там пък ще бъде с помощта на Китай. Унгарците смятат да построят два нови блока по 1200 мегавата. Така че аз смятам, че тенденцията е положителна.
КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА, ДА Я СРАВНИМ И СЪС ЗЕЛЕНИТЕ ЦЕНТРАЛИ И С КОНВЕНЦИОНАЛНИТЕ СПОСОБИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ?
Христина Горанова: Според мен светът ще продължи да се движи и стреми към развитие на атомната енергия. Аз съм сравнително млад специалист в тази област. Имах възможност да се уча от кадрите преди мен. Оценявам високо дисциплината, оценявам високо отговорността на работещите в атомната централа и мисля, че бъдещето е в развитието на тази индустрия.
Светослав Ангелов: От мен изключително позитивно, тъй като и в момента АЕЦ Козлодуй има инженерния ресурс да изгради нови ядрени мощности.
Димитър Лъжов: Чудесно е, че тук и аз, и моите колеги споделяме този оптимизъм и ние виждаме, че досега човечеството не е готово не е готово да премине и в никакъв случай не преминава към отказ от ядрени мощности. Ние с нетърпение следим проекта за термоядрен реактор, който експериментално се осъществява във Франция, но те са още много далеч от промишлени резултати, така че може би две или три десетилетия ни делят от такъв.
СЛЕД ПОЧТИ 40 ГОДИНИ В ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА, КАКВО Е БЪДЕЩЕТО?


Кирил Николов: Ами АЕЦ „Козлодуй“ ни дава много силни аргументи за това, че ще има развитие на ядрената енергетика, защото имаме 40 години безопасна експлоатация, имаме най-ниска цена на енергията, имаме висока безопасност, екологични ползи и накрая, като добавим и това, че България няма енергийни ресурси, изводите се налагат от самосебе си, няма нужда да ги казваме.
жүктеу/скачать 94.75 Kb.

Достарыңызбен бөлісу:



©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз
    Басты бет