Проект „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг”

През последните години състоянието на медийната среда в България се влошава. Страната пропада все по-надолу в авторитетни международни класации, които измерват степента на свобода на медиите. На миналите избори станахме свидетели на феномена „платени новини”, характерен за дефектните демокрации от Третия свят. Това състояние на нещата е резултат както от натиска върху „четвъртата власт” от страна на политиката и бизнеса, така и на превръщането на повечето медии в обикновени търговски предприятия, за които защитата на обществения интерес няма особено значение. Ефектите на политически зависимата и корпоративната журналистика, на злоупотребите с принципите на журналистическата етика, но и на слабата професионална подготовка на голяма част от журналистите влияят негативно при формиране на дневния ред на медиите. Експертите, но все по-често и публиката остават с усещането, че някои теми са свръхпропорционално представени и пристрастно оцветени. По-рядко се набива на очи отсъствието или маргинализирането на теми от значим обществен интерес.

На този фон е положително, че през последните години в България започна експертна дискусия за повече прозрачност на медийната среда и по-високо качество на журналистическия продукт. За лечение се предлагат три вида мерки, които за да имат траен ефект, трябва да бъдат прилагани комбинирано: модерно законодателство, което да гарантира автономията на медиите, но и тяхната отговорност; реанимиране на принципите и органите на медийната саморегулация; граждански контрол върху медиите.

Основната цел на проекта е да бъдат идентифициране темите табу в медиите, а на следващ етап и причините за тяхното отсъствие – цензура, автоцензура или журналистически непрофесионализъм. Провеждането на мониторинга всяка година разглеждаме като форма на граждански контрола върху медиите и начина, по който те осведомяват. Надяваме се на отворен и критичен, но не конфронтационен диалог с журналисти и издатели, медийни изследователи и граждани. Убедени сме, че в България трябва да се развие една експертна контрапубличност, която да държи будно съзнанието на гражданското общество за случващото се в и с „четвъртата власт”.

Догодина възнамеряваме да подложим на мониторинг за теми табу и осведомяването във водещите регионална вестници, най-важните телевизии и онлайн медии. В номинирането на темите освен изследователи на масовите комуникации, журналисти и експерти от НПО ще могат да се включат и граждани. Амбицията на Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман” е проектът „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг” да стимулира по-високо качество на осведомяването в медиите и по-висока степен на гражданска отговорност на журналистите. Надяваме се по този начин да допринесем за подобряване на медийната среда в България.

• 
  Каква е истината за средствата от ЕС, усвоени от България.
  
• 
  Каква е позицията на България по фискалния пакт на ЕС
  
• 
  Финансирането на български медии от програми на ЕС и средства от държавния бюджет.
  
• 
  Кадруването в съдебната система (непрозрачен избор на съдебни инспектори, веригата от непрозрачно кадруване - предсрочна смяна на председателя на ВАС, законово разширяване на правомощията му да командирова съдии и последвалото командироване на съдия Бисерка Цанева, съжителстваща с депутат от ГЕРБ, в отделението, което разглежда делата за изборни нарушения и др.).
  
• 
  Финансирането на партиите – как се изразходва държавната субсидия и как се отчитат пред Сметната палата.
  
• 
  Какво се случи с препоръките на парламентарната Подкомисия за СРС след „Тановгейт”.
  
• 
  Проблемите на ромите отвъд „случая Катуница” и битовата престъпност: какво (не) направи държавата за този етнос; ромите и трафикът на хора; ромите не са говорители по проблемите на тяхната общност.
  
• 
  Вестниците премълчаха „гнилите ябълки” в банковата система, оповестени в публикация на WikiLeaks.
  
• 
  Мобилните оператори срещу потребителите: злоупотребата с лични данни, проблемите при преносимостта на номерата, тормозът с есемес игри и промоции, законността на джиесем антените.
  
• 
  Какво не научи обществото за бизнесначинанията на Цветелина Бориславова и дейността й в неправителствения сектор.
  
• 
  АЕЦ „Белене” vs. шистов газ: опасна ли е АЕЦ „Белене”? Полезен ли е шистовият газ?
  
• 
  Съмненията за тъмно минало на премиера Бойко Борисов, породени от публикации в „Уикилийкс”, bivol.bg и изказване на подсъдим в Шуменския съд.
  
• 
  Защо Лукойл работи с отнет лиценз? (привидната борба на правителството с големите данъчни нарушители).
  
• 
  Какво спестиха вестниците за политиката и отношението на държавните институции към хората с увреждания.
  
• 
  Скандалното предизборно видео с Иван Тотев, сегашен кмет на Пловдив, в което той обучава актива на ГЕРБ да манипулира изборите.
  
• 
  Отсъствие на важни международни теми. Пример: вестниците информираха надълго и нашироко за визитата на Бойко Борисов при „нашата” Дилма Русев в Бразилия, но не написаха почти нищо за впечатляващите програми за ликвидиране на бедността в тази страна, известна с мащабно социално разделение, за възхода й като икономическа сила и др.
  
• 
  Дискриминацията и насилието над хомосексуалисти.
  
• 
  Неправителствени организации на държавна хранилка.
  
• 
  Скандалите около проекта „Алея първа” във Варна на холдинг „Варна” (ТИМ).