Хvі. Политика на развитие на земеделските кооперативи в европейския съюз политика на формиране на земеделски кооперативи в Европейския съюз

По пътя на кооперирането се създават условия за рационално използване на производствените фактори (земя, труд и капитал) и за значително повишаване на обществената производителност на труда. Същевременно се въздейства върху съзнанието на кооператорите, които се възпитават в дух на колективизъм и хуманизъм.

Кооперацията – осъзнатото сътрудничество, започва да се прилага след появата (ХVІІІ–ХІХ в.) на парната машина и машинната индустрия. Тогава в Англия, Дания и други икономически развити държави са били изобретени млечни центрофуги и други машини за хранително-вкусовата промишленост. На тази основа фермерите създават съвместни предприятия и се обединяват в различни видове кооперативни организации (кредитни, обслужващи, производствени, търговски) и се борят за освобождение от заробващите ги лихвари, търговци, посредници и спекуланти. В рамките на своите кооперативи фермерите търсят спасение и от т.нар. “зеленичари” – търговци, които изнудват селските стопани и им “изкупуват” растениевъдните продукти на “зелено”, т.е. след поникването на отглежданите растения. (В наше време тези сделки се причисляват към “фючърсните”).

Досегашната история на кооперативното движение по-казва, че в селата най-напред е възникнала кредитната земеделска кооперация. Такава кооперация е създадена (под фор-мата на взаимоспомагателна каса) за първи път през 1864 г. в Германия от германския организатор на благотворителни дружества Фридрих Райфайзен (1818–1888 г.).

Преди това (1850 г.) в германския град Делич юристът Херман Шулце-Делич (1808–1883 г.) е създал кредитна коопера-ция (наричана “авансова каса”) на обущари и други занаятчии.

Той е поставил началото на градските занаятчийски популярни банки, които функционират на следните прин-ципи: солидарна отговорност на член-кооператорите за изпълнение на дружествените задължения; ежемесечни член-ски вноски; нисколихвени заеми; разпределение на годишната печалба за дивиденти и заплати на банковите служители и т.н.

Първата потребителна кооперация е създадена през 1844 г. в гр. Рочдал (Англия) от 28 бедни и безработни тъкачи. Това сдружение, регистрирано под името “Рочдалско дружество на честните пионери”, си поставя следните главни цели: отваряне на магазин за продажба на хранителни продукти и облекло; осигуряване работа на безработните членове чрез организиране на производство на стоки от първа необходимост; обработване на земя под аренда; строителство на жилища за член-кооператорите.

С развитието на машинната индустрия и разширяването на националните и международните пазари селското стопанство изостава по доходност от другите икономически отрасли. Селскостопанското производство все още е напълно зависимо от биологични и почвено-климатични условия и фактори и има продължителен (1–5 години) цикъл, който не позволява на земеделския капитал бързо и изцяло да участва в оборота на съвкупния капитал на страната или междудържавната общност и да извлича средна норма на печалбата.

С оглед да бъде предотвратено евентуалното разоряване на фермерите и да се гарантира нормалното изхранване на населението, в почти всички богати държави селското стопанство се дотира. Доходите на земеделските производители се поддържат чрез държавно регулиране на икономиката и преливане на парични ресурси от промишлеността в земеделието.

Ограничените възможности за получаване на високи печалби в селското стопанство и постоянното усъвършенстване на селскостопанската техника до голяма степен определят формите на стопанисване и уедряване на земеделските земи, а също и на взаимодействие и коопериране между отделните фермери. Това коопериране възниква и като реакция на земеделските производители срещу системно ограбващите ги лихвари, спекуланти и мошеници.

Кооперирането намира израз и във формирането на земеделски кооперативи, които свързват фермерските стопанства с пазарите на селскостопански стоки. Членовете на тези кооперативи са не само собственици на земи и ферми, но и кредитори, индустриалци, доставчици, снабдители или продавачи на селскостопански и промишлени стоки. Член-кооператорите, произвеждащи селскостопански продукти, задължително ги продават (на пазарни цени) на своите кооперативи. Впоследствие между тях се разпределя крайната годишна кооперативна печалба (според обема на извършените им от кооператива услуги).

При липса на земеделски кооперативи тази фермерска печалба изцяло се присвоява от частните фирми и прекупвачи, които застават между земеделските производители и пот-ребителите на селскостопански суровини и хранителни продукти. Въпросните фирми и прекупвачи изнудват фермерите и им изкупуват продукцията на безценица, а после я продават на пазара на по-високи цени.

Както показва многовековната история на фермерската, включително арендната форма на собственост и стопанис-ване на земята, фермерите предпочитат да се сдружават на принципите (взаимопомощ, равнопоставеност, демокрация) на кооперацията. Много рядко участват в акционерни и други корпоративни дружества, където властват притежателите на сравнително по-големите капиталови дялове и се преследва предимно максимална печалба.

В условията на пазарна конкурентна борба с корпора-циите и другите стопански организации земеделските коопе-ративи се разрастват и достигат размери, при които техните ръководни органи се отдалечават от фермерите кооператори. Понастоящем и в големите национални и международни кооперативи остава непоклатим кооперативният принцип “Един член – един глас в управлението”¹.

Кооперативите способстват за издигане на културата на земеделието в страните – членки на Европейския съюз. С тяхна помощ се механизират и автоматизират производствените процеси във фермерските стопанства, значително се повишава производителността на труда и качеството на живот на фермерите – член-кооператори.

Земеделските кооперативи не само осигуряват храни за населението, но и решават важни социални проблеми. В тях се създава работа и се извършва допълнителна квалификация на много кадри – ръководители, инженери, агрономи.

Напоследък в земеделските кооперативи на старите страни – членки на Европейския съюз, се осигурява работа на около 1 милион наемни работници, служители и специалисти. Това число нараства, като се прибавят и постоянно наетите работници във фермерските стопанства.

Сравнително най-много наети лица имат земеделските кооперативи: Франция – около 150 хил. души; Германия – 120 хил. души; Гърция – 80 хил. души (табл. 18). През 2006 г. броят на наемните работници в българските земеделски про-изводителни кооперации и сдружения е около 30 хил. души.

Кооперативите извършват и губещи, но нужни на об-ществото дейности. Такива са изгражданите капиталоемки и бавно откупващи се хладилни плодохранилища, реализацията на снабдителни, екологични и други мерки в планински и полупланински селища.
Таблица 18

Брой на земеделските кооперативи в страните – членки

на Европейския съюз, през 1999 и 2003 г.

39. Аграрна политика

Особено ценна е дистрибуторската дейност на земеделските и потребителските кооперативи в най-малко фаворизираните и икономически маргинализираните селски райони на дадена страна. Тези кооперативи изпълняват важни общественополезни задачи.

Днес в 15-те страни – стари членки на Европейския съюз, има около 30 хил. броя земеделски кооперативи. В тях членуват почти всички фермери и земевладелци. Има и западноевропейски държави (например Англия), където делът на фермерите член-кооператори е сравнително по-малък (30–40 %) от техния общ брой в страната. В дванадесетте страни, които след 2003 година бяха присъединени към ЕС, има около 10 хил. земеделски производствени кооперации, сдружения и организации ².

Данните в табл. 18 показват, че в западноевропейските земеделски кооперативи протичат процеси на концентрация на производството. През разглеждания период (1998–2003 г.) намалява броят на западноевропейските земеделски кооперативи: Дания – от 18 на 14; Германия – от 4 хил. на 3,2 хил.; Испания – от 5,5 на 4,1 хил.; Франция – от 3,7 на 3,5 хил.; Италия – от 6,8 на 5,2 хил.; Холандия – от 68 на 48; Швеция – от 53 на 34 броя ³.

Само в Белгия и Гърция земеделските кооперативи са нараснали с по 40–60 броя. В същото време намалява (включително в Англия) броят на членовете на земеделските кооперативи на страните – членки на Европейския съюз. В същото време нараства или се запазва броят на наемните лица във въпросните кооперативи.

През последните две десетилетия кооперативното дви-жение в аграрните сектори на повечето страни – членки на Европейския съюз, се насочва главно към интегриране на стопански и организационни структури на земеделските кооперативи. Това става главно чрез специализация и диверсификация (разнообразяване) на извършваните в тях дейности, а също и посредством коопериране и сливане на отделни кооперативи. Междукооперативната интеграция се разгръща предимно на средно равнище, т.е. в районните и другите териториални държавни структури, където има сравнително по-малки кооперативни организации.

Понастоящем в Германия и в други западноевропейски държави сливанията на кооперативи и концентрацията на техните производства обхващат главно мандри и месарници. Тези процеси се разпростират и в производството и продажбите на житни и маслодайни стоки. В Дания се извършват сливания на кооперативи за снабдяване на фермерите с машини, торове, растителнозащитни препарати, строителни материали. По пътя на сливанията в снабдителния кооператив DLG се диверсифицира и разширява извършваната дейност и се постига годишен оборот на близо 2 млрд. евро. Датският кооператив DLG осъществява пряко сътрудничество с асоциацията на снабдителните кооперативи на Швеция. Заедно разкриват филиали в чужбина, купуват торове и пестициди от световния пазар и ги доставят на земеделски производители.

Посредством сливане на земеделски кооперативи се откриват възможности за усъвършенстване на кооперативните стопански и организационни структури (главно в хранителната индустрия и търговията), за диверсифициране на кооперативните дейности, включително като се въвежда производството на нови селскостопански продукти. По този начин се способства за модернизация и разширяване на преработката на растителни и животински продукти, за по-нататъшна интернационализация на търговията и за повишаване на обществената производителност на труда.

Сливанията на земеделски кооперативи водят до по-нататъшна диверсификация, разнообразяване на тяхната дей-ност и увеличаване на броя на продаваните продукти. Например днешният най-голям кооператив (COREN) в Испания се занимава с изготвяне на фуражни смески, производство на яйца, пилета, говеждо и телешко месо, заешки продукти, а следващият по големина испански кооператив ANECOOP изготвя и пласира пресни и преработени плодове и зеленчуци и вина.

Разнообразна е дейността и на испанския кооператив AN,S.COOP, в който се осъществява производство и тър-говия със зърнени храни, плодове и зеленчуци и се отглежда и угоява добитък. Важна дейност на този кооператив е и снабдяването на фермери с машини, торове и растително-защитни препарати.

В Швеция се извършва вертикално интегриране на земеделски кооперативи, които са от даден бранш и доставят на пазара продукти, носещи кооперативна търговска марка. През 1999 г. в месарския сектор е формирана национална производствена и пазарна организация на регионалните кланични кооперативи “Шведски меса”.

Посредством междукооперативната интеграция се за-силват процесите на интернационализация и глобализация на производствената, обслужващата и търговската дейност на кооперативите.

Формират се международни земеделски кооперативи. През 2000 г. е извършено първото обединение на земеделски кооперативи от различни държави, а именно: между кооперативите за производство и пласмент на мляко и млечни продукти (масло, сирене, кашкавал) “MD Foods” (Дания) и “Arla” (Швеция).

При извършващото се вече две десетилетия прераз-пределение на местните и международните пазари много от земеделските кооперативи в западноевропейските държави разшириха отношенията си и със страни извън Европейския съюз. Завладяха трайни позиции и на пазарите в редица източноевропейски страни, включително и на наша територия. Особено голяма експанзивност проявяват снабдителните земеделски кооперативи. Много от този вид кооперативи доставят на трети (нечленуващи в Евросъюза) страни строителни и други материали и средства за селскостопанско производство.

Във Финландия едрите месарски кооперативи интернационализират своята дейност, като закупуват чуждестранни предприятия (например финландски кооператив е закупил местни фабрики в Естония).

Транснационален кооператив (наречен “Федерация на шведските фермери”) е създаден през 1999 г. и в Швеция, където фермери владеят половината от големите горски площи на страната. Този кооператив е образуван чрез сливане на Шведската федерация на горите и Федерацията на швед-ските фермери. Това е смесен кооператив, който има завоювани позиции на местния пилешки и месен пазар, инвестиращ в хранителната индустрия на Русия, Финландия, Бал-тийските страни и Полша.

Испанските кооперативи за производство на зехтин, вина, плодове и зеленчуци също интернационализират търговската си дейност, като експортират своята продукция не само на пазарите на Европейския съюз, но и в трети страни. Това се постига чрез въвеждане на високи стандарти за качество на произвежданите стоки и изпълнение на международните изисквания по отношение на регистрацията, нормализацията и сертификацията на експортираните продукти.

През последното столетие се прилага политика на интегриране на дребните търговци към земеделските кооперативи. Все още по-голямата част от произвежданите в кооперативите стоки се продават чрез търговията на дребно. Обикновено кооперативните предприятия директно продават на дребните търговци мляко, сирена, меса, вина, плодове и зеленчуци. Много кооперативни производители откриват свои магазини за продажба на стоки собствено производство.

Във Финландия земеделските кооперативи търгуват на дребно чрез малки дружества. Ежегодно тяхната търговска дейност възлиза на стотици милиони евро. В Испания укреп-ват връзките между кооперативите и дребните търговци на плодове и зеленчуци. Дребните търговци не могат самостоятелно да изпълнят определените от Евросъюза изисквания за качество на плодове и зеленчуци.

Засега испанските търговци на дребно (по-специално притежателите на супермаркети) имат силни позиции в хранителната верига. Главно поради това те все още неохотно сключват споразумения за съвместна дейност със земедел-ските кооперативи.

Между земеделските кооперативи и дребнотърговския сектор се поддържат променливи и неуравновесени отношения. Тези отношения би трябвало да бъдат специално анализирани с оглед да се разкрият възможности за тяхното пер-спективно развитие.

Тенденцията към концентрация и централизация на производството, включително в кооперативния сектор, намира израз и в увеличаването на годишния оборот на земеделските кооперативи. Тази тенденция възниква под въздействието на постоянно усъвършенстващите се производителни сили и главно на оръдията на труда.

Понастоящем годишният оборот на земеделските кооперативи в Европейския съюз възлиза на над 300 млрд. евро. През първото десетилетие на ХХІ в. сравнително най-голям годишен оборот на земеделските кооперативи е постигнат във Франция – близо 70 млрд. евро; Холандия – 45 млрд. евро; в Дания – 37 млрд. евро и в Испания – 27 млрд. евро⁴_.

Според годишния оборот на челно място на хилядите земеделски кооперативи в страните – членки на Европейския съюз, са реализиращите оборотни средства в размер на 1–6 млрд. евро. Засега на върха се намират следните големи кооперативи: “Bay Wa” (Германия) за снабдяване на фермерите със средства за производство и годишен оборот 6 млрд. евро; “Arla Foods” (шведско-датски) за производство и пласмент на мляко и млечни продукти – 5,5–6 млрд. лв. евро; “Danish Crown” (Дания) за клане на добитък и производство на меса – 5,5 млрд. евро.

Международният шведско-датски кооператив “Arla Foods” продължава успешно да се развива и да увеличава своя годишен оборот (табл. 19). По този показател двустранният млекарски кооператив изпреварва сродните му американски и други кооперативи и се превръща в световен лидер.

Таблица 19

Годишен оборот на водещи европейски

млекопреработвателни кооперативи (в милиарди евро)