Пътят на душите д-р Майкъл Нютон въведение

Случай 21

П: Пак съм с моите приятели и те ми дават да разбера.

Д-р Н: Защо?

П: Защото съм с фантастичните си обувки с катара­ми и с ярко зеления кадифен жакет - с жълт кант отстрани - фукам се пред тях с голямата си увисна­ла шапка на художник.

Д-р Н: Те си правят шеги с теб, защото си се представил в тези дрехи?

П: Много ги разбираш! Бях толкова суетен по отно­шение на дрехите и правех силно впечатление като художник сред посетителите на Амстердамските кафенета. Наслаждавах се на тази роля и я играех добре. Не исках никога да спра.

Д-р Н: Какво става след това?

П: Старите ми приятели са около мен и си говорим за глупостта на живота. Дразним се един друг за това колко драматично е всичко там долу, на Земята, и колко насериозно сме взимали живота си.

Д-р Н: Не мислите ли ти и твоите приятели, че е важно да взимаш живота на Земята насериозно?

П: Виж, Земята е една голяма пиеса - всички го знаем.

Д-р Н: И всички от твоята група смятат така?

П: Разбира се, ние се възприемаме като актьори в една гигантска театрална постановка.

Д-р Н: Колко същества има конкретно в твоята група-грозд в духовния свят?

П: (пауза) Ами, ние работим с... някои други... но сме петима, които сме близки.

Д-р Н: С какво име те наричат?

П: Л... Лем- не, не е така - Алъм... това съм аз.

Д-р Н: Добре, Алъм, разкажи ми за близките си приятели.

П: (смее се) Норкрос... той е най-забавният... или поне най-буйният.

Д-р Н: Норкрос ли е водачът на групата ви?

П: Не, просто той е най-шумният. Ние всички сме равни тук, но си имаме своите различия. Норкрос е безцеремонен и упорит.

Д-р Н: Така ли, тогава как би характеризирал него­вото поведение на Земята?

П: О, като доста безскрупулно - но не и опасно.

Д-р Н: Кой е най-тихият и най-скромният член на вашата група?

П: (озадачено) Как позна - това е Вило.

Д-р Н: Това качество превръща ли Вило в член с най-незначителен принос във вашата група?

П: Откъде ти хрумна такова нещо? Вило изказва някои интересни мисли за останалите от нас.

Д-р Н: Дай ми един пример.

П: По време на моя живот в Холандия - старата холандска двойка, която ме осинови, след като ро­дителите ми починаха - те имаха прекрасна гради­на. Вило ми напомня, че съм им задължен – че градината е съдействала за моето рисуване - да гледам на живота като художник... и какво не съм направил с таланта си.

Д-р Н: Предава ли ти Вило някакви други мисли във връзка с това?

П: (тъжно) Че е трябвало да пия по-малко и да се перча по-малко, а да рисувам повече. Че моето изкуство е... можело да вълнува хората... (пациентът свива рамене) но аз не бих могъл да стоя затворен и да рисувам през цялото време!

Д-р Н: Зачиташ ли мненията на Вило?

П: (с дълбока въздишка) Да, ние знаем, че той е нашата съвест.

Д-р Н: И какво му казваш?

П: Казвам му: "Кръчмарю, гледай си работата - ти също се забавляваше."

Д-р Н: Вило кръчмар ли е бил?

П: Да, в Холандия. Бих добавил, че се занимаваше се с това заради печалбата.

Д-р Н: Смяташ ли, че Вило е постъпил погрешно?

П: (разкаяно) Не... всъщност не... ние всички знаем, че търпеше загуби, за да помогне на онези бедни хора на пътя, които се нуждаеха от храна и подслон. Животът му беше в полза на другите.

Д-р Н: Предполагам, че при телепатичното общу­ване е трудно да поддържате аргументите си, след като пълната истина е известна на всеки?

П: Да, ние всички знаем, че Вило напредва - по дяволите!

Д-р Н: Притеснява ли те фактът, че Вило може би напредва по-бързо от останалите от вас?

П: Да... ние се забавлявахме толкова добре... (След това пациентът си припомня един по-ранен живот с Вило, когато като братя са пътували заедно из Ин­дия.)

Д-р Н: Какво ще стане с Вило?

П: Той скоро ще ни напусне - всички го знаем – ще осъществи връзки с други, които също са си отиш­ли.

Д-р Н: Колко души вече са напуснали първоначал­ната ви група, Алъм?

П: (дълга пауза, а след това унило) О... две се пре­местиха... накрая и ние ще ги настигнем... но няма да е сега. Те не са изчезнали - просто вече не виждаме тяхната енергия толкова често.

Д-р Н: Кои са другите от твоята най-близка група, освен Вило и Норкрос.

П: (оживява се) Дъбри и Триниън - сега тези двама­та знаят как да си прекарват добре времето!

Д-р Н: Коя най-отличителна характеристика на тво­ята група ви отличава от другите?

П: (охотно) Приключението! Вълнението! Тук има­ме някои истински пионери. (Пациентът подскача щастливо.) Дърби току-що се върна от един бурен живот като морски капитан. Норкрос беше търго­вец, който си живееше безгрижно. Ние изживяваме живота си в пълна степен, защото имаме дарбата да взимаме онова, което животът предлага.

Д-р Н: Долавям силно задоволство в тона ти, Алъм.

П: (отбранително) И какво лошо има в това? Наша­та група не е съставена от срамежливци!

Д-р Н: Каква .е историята на последния живот на Триниън?

П: (реагира бурно) Той беше епископ! Можеш ли да го повярваш? Какво лицемерие.

Д-р Н: Защо смяташ така?

П: Каква самозаблуда! Норкрос, Дърби и аз казахме на Триниън, че изборът му да стане духовник няма нищо общо с добротата, милосърдието или духов­ността.

Д-р Н: И какво проектира мислено душата на Три­ниън в своя защита?

П: Той казва, че е дал утеха на много хора.

Д-р Н: Какво му отвръщате в отговор ти, Норкрос и Дърби?

П: Че се разнежва. Норкрос му казва, че е искал пари, иначе е щял да стане обикновен свещеник. Ха - това му казва - и аз казвам същото. Можеш да се досетиш какво мисли Дърби за всичко това!

Д-р Н: Не, не мога, кажи ми.

П: Хм - че Триниън си е взел един голям град с богата катедрала - която изсипва тонове пари в дълбоките му джобове.

Д-р Н: А ти самият какво казваш на Триниън?

П: О, аз съм впечатлен от фантастичните мантии, които той носи - яркочервени - от най-фини тъкани - неговият епископски пръстен, който той обичаше - и всичкото злато и сребро наоколо. Освен това споменавам .за желанието му да се наслаждава на ласкателствата на неговото паство. Триниън не мо­же да скрие нищо от нас - той искаше лесен, добре обезпечен живот и добре си похапваше.

Д-р Н: Той опитва ли се да обясни мотивите си за избора на този живот?

П: Да, но Норкрос го порицава. Той го обвинява, че е прелъстил едно младо момиче във вестиария. (весело) Да, това наистина се случи!... Толкова за даването на утеха на енориашите. Знаем какъв в действителност е Триниън - пълен мошеник!

Д-р Н: Триниън извинява ли се по някакъв начин на групата за своето поведение?

П: (пациентът поутихва) О, обичайните извинения. Увлякъл се, защото момичето имало нужда от него - нямала семейство - той се чувствал самотен поради избора си да се обрече на безбрачен живот и на църквата. Казва, че се опитвал да избегне тради­ционния живот, който всички ние избираме, като стане свещеник - че се влюбил в момичето.

Д-р Н: И какво мислите ти, Норкрос и Дърби за Триниън сега?

П: (ожесточено) Мислим, че се опита да следва Вило (като напредваща душа), но се провали. Неговите благочестиви намерения просто не се осъществиха.

Д-р Н: Алъм, говориш доста цинично за опитите на Триниън да се усъвършенства и да се промени. Кажи ми честно, какво мислиш за Триниън?

П: О, ние просто го дразним... в края на краищата...

Д-р Н: Смехът ти звучи така, все едно се отнасяш с насмешка към онова, което може би са били добри намерения на Триниън.

П: (тъжно) Прав си... и ние всички го знаем... но, виждаш ли... Норкрос, Дърби и аз... добре де, не искаме и него да изгубим от групата...

Д-р Н: Какво казва Вило за Триниън?

П: Той защитава първоначалните добри намерения на Триниън и му казва, че през този живот като свещеник е попаднал в капана на самозаблудата. Триниън толкова много копнее да му се възхищават и да му обръщат внимание.

Д-р Н: Прости ми, че ще изкажа мнението си за групата ти, Алъм, но ми се струва, че това е нещо, което всички вие, с изключение на Вило, желаете?

П: Ей, Вило може да бъде доста самодоволен. Нека ти кажа едно нещо - неговият проблем е самонадеяността и Дърби ясно му го казва.

Д-р Н: А Вило отрича ли го?

П: Не, не го отрича... казва, че поне работи върху него.

Д-р Н: Кой сред вас е най-чувствителен към критика?

П: (пауза) О, предполагам, че би трябвало да е Норкрос, но за всички нас е трудно да приемаме грешките си.

Д-р Н: Отговори ми честно, Алъм. Притесняват ли се членовете на твоята духовна група, когато нещата не могат да бъдат скрити от другите - когато се разкри­ват всичките ти слабости от предишен живот?

П: (пауза) Ние сме чувствителни към това - но не болезнено. Между нас съществува голямо разбирателство. Исках да доставя художествена наслада на хората и да израсна чрез самото изкуство. А какво направих? По цели нощи ходех с различни жени по амстердамските канали и се увлякох в забавления и игри. Първоначалната ми цел беше изместена встрани.

Д-р Н: Ако признаеш всичко това пред групата си, каква ще бъде обратната реакция? Например, как се отнасяте ти и Норкрос един към друг?

П: Норкрос често изтъква, че аз мразя да поемам отговорност за себе си и за другите. За Норкрос това е богатство... той обича властта... но и двамата сме себични... само дето аз съм по-суетен. Никой от нас не е голям отличник.

Д-р Н: Как Дърби с неговите грешки се нагажда към групата ви?

П: Той обича да контролира другите като бъде водач. Той е роден лидер, много повече от останалите. Той беше морски капитан - пират - един жилав индивид. Никой не би искал да му се изпречи на пътя.

Д-р Н: Беше ли жесток?

П: Не, просто суров. Беше уважаван капитан. Дърби беше безмилостен към противниците си в морските битки, но се грижеше за хората си.

Д-р Н: Каза ми, че Вило е помагал на хора, изпад­нали в нужда по пътищата, но не каза почти нищо за положителната страна на вашите животи. Някой от твоята група получавал ли е отличие за неегоистични постъпки?

П: (сериозно) Има още нещо, което се отнася до Дърби...

Д-р Н: Какво е то?

П: Той направи нещо изключително. Веднъж един моряк падна от мачтата в бурния океан и започна да се дави. Дърби завърза едно въже около кръста си и скочи от палубата. Той рискува своя живот, но спаси моряка.

Д-р Н: Когато обсъждате този инцидент във вашата група, как се отнасяте към Дърби?

П: Хвалим го за това, което е направил, като мис­лено му се възхищаваме. Стигаме до един и същ извод - че никой от нас не би могъл да намери в своя последен живот една-единствена проява на смелост» подобна на тази.

Д-р Н: Разбирам. Значи животът на Вило в кръчма­та, когато е хранел и подслонявал хора, които не са можели да му платят, може да представлява прояви на щедрост за по-дълъг период и следователно е по-достоен за похвали?

П: Съгласен съм, и ние му ги отправяме, (смее се) Той получава повече отличия от Дърби.

Д-р Н: Получаваш ли някакви удари от групата си за последния ти живот?

П: (пауза) Трябваше да се боря за покровители, за да оцелея като художник, но бях добър с хората... не беше много.., радвах се, когато доставях удоволст­вие. Групата ми разбира, че съм бил с добро сърце.

Всеки от пациентите ми е особено привързан към своята духовна група, независимо от индивидуалния ха­рактер. Хората са склонни да възприемат душите в свободно състояние като същества без човешки недос­татъци. Всъщност мисля, че има много прилики между близките една до друга души в групата и модела на човешкото семейство. Аз например възприемам Норкрос като непокорната изкупителна жертва за тази група от души, докато той и Алъм правят инвентаризация на слабостите на всеки един. Алъм каза, че Норкрос обик­новено е първият, който открито и критично изследва всякакви благовидни причини и оправдания на провали­те от минал живот, поднасяни от другите членове. Изг­лежда той най-малко се съмнява в себе си и влага най-малко емоции в критериите за поведение. Това може би е показателно за собствената му несигурност, защото Норкрос вероятно се бори най-упорито, за да не изоста­ва от напредващата група.

Подозирам, че самият Алъм може да се окаже та­лисманът на групата (често най-малкото дете в човеш­ките семейства), с цялата му шутовщина, перчене и омаловажаване на сериозните въпроси. Струва ми се, че някои души в духовните групи са по-деликатни и по-чес­то биват предпазвани в сравнение с другите членове на групата. Поведението на Вило показва, че той е настоя­щият герой (или най-възрастният член на семейството), със стремеж към съвършенство. От думите на Алъм оставам с впечатлението, че Вило е най-кроткият в групата, отчасти защото е отбелязал най-големи пости­жения в последните си прераждания. Точно както в едно човешко семейство, така и в духовната група, ролите могат да се сменят, но разбрах, че кинетичната енергия на Вило се променя в розова, което е сигнал за неговото израстване в Ниво II.

Прикачвам човешки белези на безплътни души, за­щото в края на краищата душите, които идват на Земята, се проявяват чрез човешки отличителни черти. В духов­ните групи обаче не откривам омраза, подозрение и неуважение. В един климат на съчувствие в тези равно-поставени групи, чиито членове не могат да се манипу­лират един друг или да пазят тайни, не съществуват борби за власт и надмощие. Душите се съмняват в себе си, а не в другите. Откривам твърдост, желание и воля да продължат да опитват в новия си физически живот. С цел да потвърдя някои от своите наблюдения за социал­ната динамика сред членовете на духовните групи, аз задавам на Алъм още няколко въпроса.

Д-р Н: Алъм, вярваш ли, че критиката, отправена към другия, е винаги конструктивна? П: Разбира се, между нас няма истинска враждеб­ност. Ние се забавляваме за сметка на другия -признавам го - но това е просто един вид... опознаване на това кои сме всъщност и къде трябва да отидем.

Д-р Н: Карали ли сте някога някой член на твоята духовна група да се чувства засрамен или виновен за даден минал живот?

П: Това са... човешки оръжия... и са твърде ограни­чени за това, което чувстваме.

Д-р Н: Добре, нека подходя към твоите чувства като душа по друг начин. Чувстваш ли се по-сигурен, когато срещаш ответна реакция от определен член на твоята група, вместо от някой друг?

П: Не. Ние всички силно се уважаваме един друг. Най-голямата критика идва от самите нас.

Д-р Н: Съжаляваш ли за нещо в поведението си в който и да било предишен живот?

П: (дълга пауза) Да... Съжалявам, ако съм наранил някого... и... след това всички тук научават всичко за грешките ми. Но ние се учим.

Д-р Н: И какво правите с това знание?

П: Разговаряме помежду си... и се опитваме да се поправим следващия път.

Д-р Н: От това, което ми каза по-рано, останах с впечатлението, че ти, Норкрос и Дърби се освобож­давате от някакви потискани чувства по отношение на собствените ви неуспехи като се заяждате един с друг.

П: (замислено) Ние правим цинични забележки, но вече не е като при хората. Без нашите тела ние схващаме критиката малко по-различно. Ние се въз­приемаме един друг, такива каквито сме, без яд или ревност.

Д-р Н: Не искам да ти подсказвам какво да кажеш, но се чудех дали цялата тази предвзетост, демонст­рирана от твоята група, може да свидетелства за скрити чувства, че сте недостойни?

П: О, това пак е нещо друго. Да, ние наистина губим смелост като души и се чувстваме недостойни за нашите способности... да посрещнем оказаното ни доверие да се усъвършенстваме.

Д-р Н: Значи докато се съмнявате в себе си, е нормално да правите цинични забележки за моти­вите на всеки един?

П: Разбира се, но ние искаме да бъдем оценявани от другия за това, че работим искрено върху своите индивидуални програми. Понякога горделивостта пречи и ние използваме другия, за да преминем . по-нататък.

В следващата част от диалога ще представя друго духовно явление, свързано с груповото лечение. Чувал съм най-различни версии за тази дейност, които се под­крепят от интерпретацията, дадена в Случай 21.

Д-р Н: Сега, Алъм, докато обсъждаме как членовете на твоята група се отнасят един към друг, искам да опишеш духовната енергия, която ви подпомага в този процес.

П: (колебливо) Не съм сигурен, че мога да ти кажа...

Д-р Н: Помисли внимателно. Няма ли някакво друго средство, чрез което влизате в хармония с разумната енергия?

П: (дълга пауза) А... имаш предвид от конусите.

Д-р Н: (Думата "конус" е нова за мен, но знам, че съм на прав път.) Да, конусите. Обясни ми какво знаеш за връзката им с твоята група.

П: (бавно) Ами, конусите ни помагат.

Д-р Н: Моля те, продължавай и ми кажи какво прави . конусът. Мисля, че съм чувал за това и преди, но искам и твоята версия.

П: Оформен е така, че да се движи около нас.

Д-р Н: Как е оформен? Опитай се да бъдеш по-ясен.

П: Той е цилиндричен - много ярък - той е над и навсякъде около нас. Конусът е малък при върха и широк в основата си, така че ляга върху всички нас - все едно че си под някаква огромна бяла шапка -можем да плуваме под конуса, за да го използваме.

Д-р Н: Сигурен ли си, че това не е лечебният душ, през който премина веднага след като се върна в духовния свят?

П: О, не, онова беше по-скоро лично пречистване -да се възстановиш от повредите от Земята. Мислех, че знаеш...

Д-р Н: Знам. Искам да ми обясниш по какво се различава конусът от лечебния душ.

П: От върха надолу изтича енергия като водопад, който се разпростира в кръг около всички нас и ни позволява наистина да се концентрираме върху на­шата духовна идентичност като група.

Д-р Н: Какво чувстваш» когато си под конуса?

П: Можем да доловим всички наши мисли, които се предават... след това да ги притеглим към себе си... и да ги върнем обратно... обогатени с ново познание.

Д-р Н: Тази разумна енергия помага ли на вашето единство като група, що се отнася до по-съсредото­ченото мислене?

П: Да, помага.

Д-р Н: (съзнателно се противопоставям) Ако трябва да съм честен, Алъм, чудя се дали този конус про­мива първоначалните ви мисли? В края на краищата доводите и споровете между теб и другите от твоята група са това, което ви превръща в индивиди.

П: (смее се) Не ни промиват мозъците! Нищо ли не знаеш за отвъдния живот? Това помага за обединя­ването на проницателността ни, за да работим по-добре заедно.

Д-р Н: Конусът винаги ли е налице?

П: Той е там, когато имаме нужда от него.

Д-р Н: Кой задвижва конуса?

П: Онези, които ни наглеждат.

Д-р Н: Твоят водач?

П: (избухва в смях) Шато? Мисля, че той е прекалено зает да обикаля своя район.

Д-р Н: Какво искаш да кажеш?

П; Ние мислим за него като за собственик на цирк - театрален режисьор - на нашата група.

Д-р Н: Шато взима ли активно участие във вашите дебати?

П: (поклаща глава) Всъщност не Ч водачите са над тези глупости. Ние сме оставени сами на себе си почти през цялото време и това е хубаво.

Д-р Н: Мислиш ли, че има някаква конкретна при­чина за отсъствията на Шато?

П: (пауза) О, на него вероятно му става досадно от липсата на напредък в нас. Макар че обича да се изтъква като церемониалмайстор.

Д-р Н: По какъв начин?

П: (подсмихва се) Като се появява внезапно пред нас по време на някои от разгорещените ни дебати - изпускайки сини искри - приличащ на магьосник, който е всемогъщ арбитър!

Д-р Н: Магьосник?

П: (все още се смее) Шато се появява в дълги, сапфиреносини мантии, с дълга заострена шапка. Той изглежда просто страхотно с неговата развява­ща се брада и ние наистина го обожаваме.

Д-р Н: Представям си един духовен Мерлин.

П: Един ориенталски Мерлин, ако нямаш нищо против. Много загадъчен понякога. Обича да влиза величествено, в пълен костюм, особено когато се каним да изберем друг живот. Той знае колко високо ценим играта му.

Д-р Н: Любопитен съм дали при цялата- тази сце­нична постановка Шато има изобщо някаква силна емоционална връзка с вашата група като сериозен водач.

П: (надсмивайки ми се) Слушай, той знае, че сме една дива банда и самият той се включва в играта, нарушавайки общоприетите правила - освен това е много умен.

Д-р Н: Шато глези ли групата ви? Струва ми се, че не ограничава прекалено много екстравагантното ви поведение.

П: Шато постига резултати с нас, защото не е тиран или проповедник. Това не би се получило с нашите хора. Ние го уважаваме.

Д-р Н: Възприемаш ли Шато като консултант, който се появява само от време навреме, за да наблюдава, или го смяташ за активен ръководител?

П: Той се отбива без да извести предварително, за да постави пред нас някакъв проблем за разискване. След това си отива, завръщайки се по-късно, за да послуша как бихме се справили с определени неща...

Д-р Н: Дай ми пример за някакъв значителен проб­лем с вашата група.

П: (пауза) Шато знае, че ние прекалено силно се идентифицираме като актьори, изпълняващи роли на Земята. Той нанася... удари върху лекомислието. Опитва се да ни накара да проникнем първо във вътрешното и след това във външното, а не обрат­ното.

Д-р Н: Значи инструкциите на Шато са сериозни, но той знае, че всички вие обичате да се забавлявате през цялото време?

П: Аха, мисля, че точно затова Шато е с нас. Той знае, че ние пропиляваме възможности. Той ни по­мага да разтълкуваме затрудненията, в които изпа­даме, с цел да извлече най-доброто от нас.

Д-р Н: От това, което ми каза, оставам с впечатле­нието, че твоята духовна група се ръководи като работилница, управлявана от вашия водач.

П: Да, той изгражда нашия морал и ни кара да продължаваме.

Научил съм, че за разлика от обучението в класните стаи или групите за терапия на Земята, в духовния свят учителите-съветници не се ограничават до ролята на непрекъснато ръководство на дейността на групата. Въпреки че Шато и неговите ученици са колоритно се­мейство от души, при тях има много белези, типични за всички групи-гроздове. Лидерството на водача има по-скоро родителски оттенък, отколкото диктаторски. В настоящия случай Шато е насочващ съветник без да се налага или да представлява заплаха за групата. Тези млади души приемат с топлота техния съпричастен во­дач, който изглежда задоволява мъжките им влечения. Ще приключа този случай с няколко заключителни въп­роса за групата като духовна единица.

Д-р Н: Защо в твоята група е толкова силно застъ­пено мъжкото присъствие на Земята?

П: Земята е планета на действието, която награжда­ва физическото усилие. Ние предпочитаме мъжките роли, за да можем да сграбчваме събитията и да ги моделираме..., за да доминираме в средата, която ни заобикаля... да получим признание.

Д-р Н: Жените също имат влияние в обществото. Как се надява да напредне твоята група без да натрупа опит и в женски роли?

П: Знаем това, но изпитваме страстно желание да сме независими. На практика ние често изразходва­ме прекалено много енергия, а получаваме твърде малко в отговор, но женските аспекти не ни интересуват толкова много точно сега.

Д-р Н: Ако във твоята най-близка група нямате женски двойници, откъде намирате такива същест­ва, за да се комплектовате за живота си на Земята?

П: Наблизо има някои, които приемат по-добре женските роля. Аз вървя с Джоузи - тя е била с мен в някои от моите животи - Триниън е прикрепен към Нейла - а има и други...

Д-р Н: Алъм, бих искал да приключим нашия раз­говор за твоите духовни връзки като те попитам какво знаеш за произхода на твоята група.

П: (дълга пауза) ... Не мога да ти кажа... ние просто пристигаме заедно по някое време.

Д-р Н: Но някой е трябвало да събере онези от вас, които сте с еднакви качества. Мислиш ли, че това е било Бог?

П: (озадачен) Не, под източника... по-висшите...

Д-р Н: Шато или други водачи като него?

П: Не, по-висши, мисля... онези, които планират... не знам нищо повече.

Д-р Н: Преди известно време ти ми каза, че някои от старите ти приятели намалил активното си участие в твоята група, поради своето развитие. Присъединяват ли понякога се към вас нови членове?

П: Никога.

Д-р Н: Защото новият член би могъл да има проб­леми, за да се изравни с останалите от вас, така ли?

П: (смее се) Не сме чак толкова лоши! Просто за външен човек сме прекалено тясно свързани чрез мисълта си, а и той няма да е споделил предишните ни преживявания.

Д-р Н: Дискусиите ви за тези минали животи, когато сте били заедно - вашата група вярва ли, че това допринася за подобряването на човешкото общество?

П: (пауза) Ние искаме нашето присъствие в дадена общност да се възправи срещу условностите - да постави под съмнение предпоставките. Мисля, че внасяме дързост в нашите физически животи - и смях също...

Д-р Н: И когато твоята духовна група приключи с обсъждането на това какво е необходимо, за да улесните постигането на целите си, насочвате ли погледа си към нов живот?

П: (с жар) О, да! Всеки път, когато тръгвам към нова роля на Земята, си взимам довиждане с думите: "Ще се видим пак след смъртта."

Този случай е пример за души със сходен начин на мислене - с потребността да ласкаят егото си - които подкрепят и потвърждават своите чувства и отношения помежду си. Това е и ключът към разбиране на начина на формиране на духовните групи. Научил съм, че много духовни гроздове имат подгрупи, съставени от същест­ва, чиито самоличности са свързани чрез сходни проб­леми, които блокират напредването им. Дори и тогава тези души се различават по своята сила и слабост. Всеки член на групата допринася със своите най-добри качес­тва за придвижването към целите на другите от семейс­твото.

Не искам от Случай 21 да останете с впечатлението, че малкото на брой души, останали в този вътрешен кръг от близки приятели, представят характерните черти в поведението на всеки от първоначалния грозд. Когато се формира една основна група, да речем от 15 или 20 души, има очевидни прилики в дарбите и интересите. Но в една поддържаща група са заложени и разлики по отношение на характера, чувствата и реакциите. В пове­чето случаи пациентите ми споделят, че техните групи представляват смесица от един или повече от следните типове характер с мъжка-женска ориентация: 1) решите­лен, издържлив, упорит, който оцелява; 2) внимателен, тих, предан и доста невинен; 3) който обича да се забав­лява, весел, шегобиец, който поема рискове; 4) сериозен, зависим, предпазлив; 5) буен, ентусиазиран, открит; 6) търпелив, спокоен, възприемчив. 7) разсъждаващ, из­числяващ, решителен; 8) новатор, съобразителен, прис­пособяващ се. Тези разлики създават баланс в групата. Ако цялата група обаче проявява силна склонност към буйство или дързост, най-предпазливият член ще вни­мава по-малко, отколкото този от друга група души.

Няма съмнение, че душите от Случай 21 ги очаква дълъг период на развитие. И въпреки това те имат принос за виталността на Земята. Следващите въпроси към този пациент разкриха, че пътищата на тези души продължават да се пресичат в XX век. Алъм например е график и нещатен професионален китарист, имащ връзка с Джоузи, която е певица. Фактът, че тясно свър­заните души от този случай са предимно с мъжка ори­ентация в своите физически животи, не отнема способ­ността им да общуват с млади души с преобладаващи предпочитания към женския пол. Групите-гроздове са със смесени полове. Както вече споменах, наистина нап­редналите души са балансирали предпочитанията си към половете при избора на физически живот.

Желанието да изразят собствената си самоличност е важен мотивиращ фактор за душите, които избират да дойдат на Земята, за да усвоят практически уроци. По­някога причина за дискомфорт при душите от по-ниски нива е несъответствието между възприемането на Аза в състоянието им на свободни души и начина им на дейс­твие в човешкото тяло. Душите се объркват от това кои са в живота. При Случай 21 не се наблюдаваше подобен конфликт, но аз се съмнявам в степента на напредък, постигнат от Алъм през последните му прераждания. Обаче основният опит, натрупан от даден живот, може да компенсира до известна степен липсата на самопознание, придобито през този живот.

Нашите недостатъци и морални конфликти се при­емат за грешки много повече в духовния свят, отколкото на Земята. Видяхме как нюансите във вземането на ре­шения са изследвани критично и анализирани в духов­ните групи. Членовете на грозда работят заедно от тол­кова дълго време, измерено в земни години, че същест­вата стават отговорни един пред друг и пред групата като цяло. Това благоприятства за развиването на силно чувство за принадлежност във всички духовни групи и може да даде представа за мисловните бариери между гроздовете, особено при душите на по-ниско ниво. Въп­реки това, докато отхвърлянето и самотата са част от живота в човешка форма на всяка душа, в духовния свят нашата индивидуална его-идентичност постоянно се подчертава от топлата социализация в равнопоставената група.

Социалната структура на духовните групи не е съ­щата като при групите от хора на Земята. Не съм чувал за наличието на клики, притегателни знаменитости или изолирани души вътре в самия грозд, въпреки че има известни доказателства за приятелства по двойки. Каз­вали са ми, че когато са прикрепени към дадена група, душите наистина понякога остават насаме в тишината на собствените си мисли. Душите са същества, близки едно на друго в своите семейни взаимоотношения на Земята и в участието си в общия живот на групата в духовния свят. И въпреки това душите научават много от усамотението.

От пациентите ми с бяла светлина научавам, че душите в началните нива често биват отделяни от тех­ните групи, за да работят индивидуално върху прости енергийни проекти. Една доста млада душа си спомни, че е била сама в някакво оградено място и се е опитвала да подреди "един движещ се пъзел" от разбъркани гео­метрични форми - цилиндри, сфери, кубове и квадрати - чрез произведена от самата нея енергия. Беше описан като "многоизмерен, цветен и холографен". Пациентът каза: "Ние трябва да се научим да усилваме нашата енергия, за да фокусираме разпръснатото и разбъркано­то и да му придадем някаква основна форма." Друг пациент добави: "От тези тестове Наблюдателите полу­чават информация за нашето въображение, творчески способности и изобретателност и не толкова ни преце­няват, колкото ни окуражават."

Докато са сами душите на всички нива извършват и една друга много важна дейност. От тях се очаква да прекарат известно време като мислено се концентрират, за да помогнат на онези от Земята (или от други физи­чески светове), които са познавали и за които са се грижили. От това, което подразбирам, те отиват на някакво място, наричано от някои "място за проектиране". Тук те навлизат в едно "вътрешно пространствено поле от плаваща, сребристосиня енергия" и проектират навън географска област по собствен избор. Казвали са ми, че това е умствено упражнение по "задържане и освобождаване на енергия с положителни вибрации за създаване на територия". Това означава, че душите се понасят на вълните на своите мисли към определени хора, сгради или дадена област, опитвайки се да помог­нат или да предизвикат промяна.

След като нашите души напреднат от Ниво II до средните нива на развитие, активността на групата-грозд значително намалява. Това не означава, че се връщаме към изолацията, която наблюдавахме при младите души. Душите, намиращи се в средните нива на развитие, имат по-слаба връзка с основните групи, защото са придобили зрелост и опитност да действат по-самостоятелно. Тези души освен това намаляват броя на своите прераждания.

Когато стигнем Ниво III и IV, ние най-накрая сме готови да поемаме по-сериозни отговорности. Взаимо­отношенията, които имаме с нашите водачи, сега се променят от учител - ученик в колеги, които работят заедно. Тъй като старите ни водачи са се сдобили с нови групи от ученици, сега идва нашият ред да развием преподавателски умения, които накрая ще ни подготвят за отговорността да бъдем водачи на някой друг.

Вече казах, че ми е особено трудно да определя точно развитието на душата през преходните етапи на Нива II и IV. Някои души от Ниво IV например се насочват към обучение за учители на основни гроздове, още докато са на Ниво III, докато други пациенти, които очевидно са на Ниво IV, откриват, че са неподходящи за добри водачи.

Независимо от високите си норми на поведение и морал, съществата, които са достигнали средните нива на зрелост, проявяват скромност по отношение на своите постижения. Естествено всеки случай е различен, но забелязвам по-голямо присъствие на духа при пациенти, намиращи се на този етап и над него. Натъквам се по-скоро на доверие, отколкото на подозрителност към мотивите на другите и на съзнателно, и на подсъзнател­но ниво. Тези хора демонстрират вяра и увереност в бъдещето на човечеството, което окуражава тези около тях.

Въпросите ми към по-зрелите души са насочени към езотеричните идеи за целта и сътворението. Признавам, че се възползвам от по-големите познания на тези души, за да получа онази духовна информация, която другите не притежават. Имал съм пациенти, които са ми казва­ли, че чувстват, че оказвам върху тях доста силен натиск, за да пресъздадат своите духовни спомени, и знам, че са прави. По-напредналите души от този свят притежават забележително разбиране за плана за живота на Вселе­ната. Искам да науча колкото се може повече от тях.

Следващият ми случай попада в горните степени на развитие на Ниво III, излъчвайки жълта енергия без каквито и да е червеникави оттенъци. Този пациент беше дребен, невзрачен мъж на около 50 години. Когато се срещнахме, неговото поведение към мен беше скромно и вежливо и аз го помислих за малко надут. Почувствах, че неговата непретенциозна незаинтересованост е някак си преднамерена, почти като прикритие на по-силни емоции. Най-поразяващи у него бяха тъмните му очи с навъсен поглед, който ставаше все по-напрегнат, когато започнах да говоря за него по един директен и убедите­лен начин.

Той ми каза, че работел за благотворителна органи­зация, раздаваща храна на бездомните, и че навремето е бил журналист. Този пациент беше пропътувал значително разстояние, за да обсъди с мен загрижеността си, че вече не изпитва такъв ентусиазъм от работата си. Каза, че е уморен и че искал да прекара остатъка от живота си в тихо усамотение. Първият му сеанс включваше връщане назад към връхните моменти от различни прераждания, за да можем по-добре да преценим коя е най-подходящата на­сока за останалата част от настоящия му живот.

Започнах като бързо връщах пациента назад през поредица от ранни животи, започвайки от първия му живот като кроманьонец през Каменната ера преди око­ло 30 000 години. Докато се придвижвахме напред във времето, забелязах постоянни модели на поведение на саможивец, противоположно на обичайната племенна интеграция. От около 3000 г. пр. Хр. до 500 г. пр. Хр. пациентът ми беше изживял няколко живота в Средния Изток по време на възхода на ранните градове-държави в Шумерия, Вавилония и Египет. Независимо от това, дори в преражданията си като жена, този пациент често е избягвал семейните връзки, като дори не е имал деца. Като мъж той показваше предпочитания към номадския начин на живот.

Когато достигнахме до един живот през Средните векове, аз вече бях започнал да привиквам към една бунтарска душа, съпротивляваща се на тираничните об­щества. По време на своите животи пациентът ми рабо­тел за освобождаването на хората от страха, като се държал настрана от опозиционните фракции. Премина­вайки през трудности и множество пречки, той продъл­жил като пътешественик с натрапчивата идея за свобода на движението.

Някои животи не били особено продуктивни, но през XII век го открих в Централна Америка в тялото на ацтек, организиращ отряд от индианци за борба срещу потисничеството на един висш жрец. В тази обстановка той бил убит като истински парий, докато прокламирал ненасилие между племената, които по традиция били врагове.

През XIV век тази душа била европейски летописец, изминал пътя на коприната до Китай, за да изучи насе­лението на Азия. Винаги усвояващ с лекота езиците (и днес е такъв), пациентът ми починал на преклонна въз­раст в Азия, живеейки щастливо в едно село. В Япония в началото на ХУН век той бил член на клана на Кърва­вия жерав. Тези мъже били уважавани, независими самураи-наемници. В края на този живот пациентът ми бил изолиран от управляващите шогуни Токугава, защото давал съвети на техните по-слаби противници за страте­гиите на битките.

Често аутсайдер, винаги изследовател, стремящ се към истината в различни земи, тази душа продължавала да търси рационално обяснение на живота, докато дава­ла помощ на онези, които срещала по пътя си. Бях учуден, когато най-неочаквано се появи като жената на американски фермер в пограничните райони през XIX век. Фермерът умрял наскоро след сватбата им. Научих, че пациентът ми съзнателно се е преродил във вдовица с деца, обвързана-с парче земя като упражнение за загуба на подвижността.

Когато тази част от неговия сеанс приключи, аз знаех, че работя с една по-напреднала, по-стара душа, въпреки че той имаше много други животи, към които не се вър­нахме. Тъй като тази душа приближава Ниво IV, не бих се учудил, ако първата му поява на Земята е по-скоро от преди 70 000 години, а не отпреди половината от това време. Както вече споменах обаче, не е абсолютно за­дължително душите да се имали стотици физически животи, за да напреднат. Веднъж имах пациент, който беше навлязъл в състояние на осъзнаване на Ниво III само след 4000 години - изключително постижение.

Говорех на моя пациент за настоящия му живот и обичайните му методи за обучение през предишните животи. Той обясни, че никога не се е женил и че се чувствал най-добре, когато не бил социално ангажиран. Предложих му да обмисли няколко алтернативи. Преди всичко почувствах, че липсата му на близост с хората през твърде много животи пречеше на неговия напредък. Когато приключи този сеанс, той нямаше търпение да продължим да изследваме ума му за възприятия за духовния свят в друг сеанс. Когато пристигна на следва­щия ден, аз го поставих в състояние на свръхсъзнание и отново започнахме работа.