Ранни следи от земеделска дейност в Египет са установени около vii-мо хилядолетие пр. Хр., в епохата на неолита. Едва през iv-то хилядолетие пр. Хр обаче, се забелязват първите белези на възникваща цивилизация
жүктеу/скачать 112.5 Kb.
|
| ЕГИПЕТ
http://aryansunforums.21.forumer.com/viewtopic.php?t=388 Кратка историческа справка Ранни следи от земеделска дейност в Египет са установени около VII-мо хилядолетие пр. Хр., в епохата на неолита. Едва през IV-то хилядолетие пр. Хр. обаче, се забелязват първите белези на възникваща цивилизация. През втората половина на IV-то хилядолетие пр. Хр., отделните общности - "номи", образували се около иригационните системи, се обединили в Горно Египетско и Долно Египетско царства. Новосъздадената единна египетска държава се управлявала от един цар (фараон). За основател на първата египетска династия и обединител на Египет, се счита легендарният цар Менес (2950 г. пр. Хр.). Той издигнал белостенния град Мемфис, който станал по-късно столица на Египет. Едно от названията на Мемфис - "Хет-ка-Птах", се произнасяло на гръцки "Айгиптос", което дало съвременното наименование на страната. Общоприето е следното деление на древноегипетската история: - Древен период (IV-то - III-то хилядолетие пр. Хр.); - Среден период (до XVI в. пр. Хр.); - Ново царство (до края на XI в. пр.Хр.). Грандиозното строителство на пирамиди започнало при управлението на III - IV династии. За първа се счита пирамидата на фараона Джосер (около 2620 г. пр. Хр.), която била проектирана и построена от Имхотеп. Освен достиженията в строителството, настъпил подем и в науката и изкуствата. А използването на папируса дало възможност на египтяните да съхраняват разнообразни научни и сведения. След фараона Пепи II (2246—2152 г. пр. Хр.), по време на управлението на VII-VIII династии, започнали граждански войни и разпад на държавата. Едва при фараоните Ментухотеп I и Ментухотеп II започнало повторно обединение на Египет. Културно-политически център станал Тива, покровителствуван от върховния бог Амон. Фараонът Сесострис I покорил Нубия, а неговите наследници завладяли Сирия, Куш (Етиопия), Палестина и редица други територии. С възкачването на престола на Яхмос (1580—1558 г. пр. Хр.) започнал най-блестящия период в египетската история, наречен Ново царство (XVIII—XX династии). Това е времето на великите фараони, носещи имената Аменхотеп, Тутмос, царицата Хатшепсут, Ехнатон и Рамзес. По това време били построени храмовете в Карнак, Луксор, Абидос, Абу-Симбел и пирамидите в Долината на фараоните в Тива. През 1085 г. пр. Хр., след смъртта на Рамзес XI, започнала гражданска война, която в 1070 г. пр. Хр. сложила край на династията Рамзес. На практика властта преминала от фараоните в жреците на бог Амон. С това започнал Късният период (XXI-XXX династии), изпъстрен с падения и възходи, военни походи и поражения и през 343 г. пр. Хр. Артаксеркс III установил пълен контрол над Египет. Нахлуването на Александър Македонски през 332 г. пр. Хр. било възприето от египтяните като избавление от персийското владичество. Обаче след смъртта на Александър във Вавилон през 323 г. пр. Хр., империята му се разпаднала и Египет попаднал във властта на един от пълководците му - Птолемей Лага, който основал династията на Птолемеите. Първоначално те провеждали мъдра и гъвкава политика. Така започнал елинистичния период, просъществувал от IV до I в. пр. Хр. По това време бил построен Александрийския фар - едно от седемте чудеса на света, Александрия станала столица на Египет, тук била построена и знаменитата библиотека. Възходът продължил до възкачването на Птолемей IV Филопатор (221—205 г. пр. Хр.), който, за да вземе властта, убил майка си, сестра си и брат си. В средата на I в. пр. Хр. на трона седнал 10-годишният Птолемей XIII, който бил женен за 17-годишната си сестра Клеопатра VII. През 48 г. пр. Хр. Юлий Цезар покорил Египет, а самият той бил покорен от образованата и красива царица. През 30 г. пр. Хр. Октавиан Август завладял отново Египет и заповядал да убият сина на Клеопатра - Цезарион, с което поставил край на XXXIII-та династия и Египет станал провинция на Римската империя.
Апис - символ на плодородието. Изобразява се като бик със слънчев диск. В някои периоди бил почитан като бог, въплатил душата на Озирис. Атон - бог на слънцето. Изобразява се като слънчев диск, чиито лъчи завършвали с разтворени длани. Баст (Бастет) - богиня на любовта, радостта и празниците. Изобразява се като жена с глава на котка или лъвица с кошница в ръка. Бес - бог на веселието и танците. Изобразява се като уродливо джудже с лъвска муцуна. Геб - бог на земята. Изобразява се като мъж, чието тяло е с цветовете на тинята на Нил, покрито с растения. Изида - богиня-майка, сестра и съпруга на Озирис. Изобразява се като жена с рога на крава и слънчев диск на главата, държаща стебло папирус. Ма'ат - богиня на справедливостта, жена на Тот с когото имали осем деца, Най-известният от тях бил Амон. Изобразява се като седяща или стояща жена, която държи в едната ръка скиптър, а в другата - символа на вечния живот. Понякога се изобразява с щраусово перо в косата и даже с с щраусово перо вместо глава. Нут - богиня на небето. Изобразява се, като жена, чието тяло е синьо, обсипано със звезди. Била жена на върховния бог Ра, но била влюбена в бога на земята Геб. Озирис - бог на ежегодно умиращата и възраждаща се природа, по-късно бог на задгробния свят и съдия на мъртвите. Изобразява се във вид на човешка мумия с корона, държащ в сгънатите си ръце скиптър и бич. Птах - бог-творец и бог на мъртвите в Мемфис. Изобразява се във вид на мумия с открита глава с жезъл. Ра - бог на слънцето, по-късно отъждествен с Амон (Амон-Ра). Изобразява се като човек с глава на сокол и слънчев диск. Секмет - богиня на разрушението и унищожението. Око на убийственото слъмце (Ра). Изобразява се като жена с лъвска глава. Сет - бог на хаоса, пустинята, бурите и насилието. Брат на Озирис. Изобразява се с животинска глава с дълга извита зурла. Тот - бог на луната, мъдростта и писмеността. Изобразява се като човек с глава на ибис с четка за писане и палитра. Хатхор - богиня на музиката, любовта и съдбата, богиня на небето, хранителка на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск. Хор (Хорус) - бог на небето и светлината, покровител на фараоните, които се считали за негово земно превъплащение. Изобразява се като човек с глава на сокол с короната на Египет[/b] Генеалогия на боговете Египтяните вярвали, че родоначалник на всичко живо и божествено и творец на света е бог Атум. Според легендите, той се появил от хаоса, а след това създал първата божествена двойка - богът Шу и богинята Тефнут. Шу бил бог, олицетворяващ пространството между небето и земята. Тефнут била женското допълнение на Шу. Тази двойка родила бога Геб и богинята Нут. Геб, това е богът на Земята или по-точно - самата Земя. Нут била богиня на небето или самото Небе. Според древните представи в Египет, най-отгоре се намирала Нут, най-отдолу - Геб, а между тях - Шу и Тефнут. От Геб и Нут произлезли две нови божествени двойки - Озирис и Изида, Сет (Сетх, Сетех) и Нефтис. Озирис и неговата жена (сестра) Изида били най-важните фигури в египетския пантеон. Според легендата, първи се родил Озирис, след него Сет, Изида и Нефтис. Още в утробата на своята майка Нут, Озирис и Изида се обикнали. Възрастният Озирис управлявал мъдро и справедливо народа си, грижел се за неговата култура и пътувал много. В негово отсъствие, страната управлявала жена му Изида. Сет, братът на Озирис, бил изпълнен със завист и в главата му се родил пъклен план. Той примамил Озирис, убил го и разхвърлял по целия Египет парченца от тялото му. Скърбящата Изида намерила всички парченца и ги погребала. Скоро след това родила сина на Озирис - Хор, който започнал отмъстителна война срещу убиеца на баща си Сет и го победил. Озирис станал символ на вечно умиращата и възраждаща се природа, а Изида - на майчинството и съпружеската вярност. Сет се превърнал в бог на злото и когато върху плодородните земи край Нил връхлитал сухият, песачлив пустинен вятър, считало се, че вилнее злият Сет. Друг, много важен бог в египетския пантеон бил Ра - бог на слънцето и светлината. Всеки ден се издигал в небето на своята ладия, осветявайки цялата земя. Вечер се спускал в подземния свят, където водел нестихваща борба със силите на хаоса и мрака. Ра винаги побеждавал и всяко утро се издигал отново в небесния свод. Символ на неизменното му възраждане бил божественият знак "анкх" - това е кръст, на който горната права част е заменена с кръг. За средновековните алхимици, знакът "анкх" бил символ на безсмъртието. Идеалът за висша мъдрост и справедливост, олицетворение на най- добрите страни на човешката природа и въплъщение на ума, бил бог Тот. Той помагал на Ра в борбата му със силите на мрака. Символ на Тот била Луната. Бог Птах бил един от най-главните богове. Наричали го господар на истината и божествената справдливост. За него вярвали, че бил едновременно и Слънцето и Луната. Древните египтяни вярвали, че е покровител на занаятите. В някои периоди са го приемали за върховен бог, творец на всички богове и на света. Синът на Озирис - Хор, също влизал в състава на главните египетски богове. Негово олицетворение бил божественият орел. Той се борел с убиеца на баща си Сет, но също така бил спътник на Ра и Тот. Понякога за негов символ приемали слънчевия диск. Хор бил смятан за родоначалник на всички египетски фараони. В името на почти всеки фараон присъствало името на Хор. Негова жена и женско въплъщение била богинята Хатхор, която била богиня на любовта, веселието, танците и музиката. Древните гърци я отъждествявали с Афродита. Бог на отвъдния свят бил бог Анубис. Обикновено го изобразявали като човек с глава на чакал. Към него се обръщали родствениците на умрелите с молба за покровителство в отвъдното. Бог Амон бил бог на въздуха и вятъра, бог който изпълвал целия видим свят и вдъхвал живот на всичко живо. Смятало се, че Амон е божественият баща на всички фараони. Наричали го великата жива душа, която стои над всички богове. Както въздуха и вятъра, така и душата е невидима. Освен това, бог Амон бил закрилник на угнетените и онеправданите. Негова жена и женско въплъщение на душата му, била богинята Амаунет, наричана "Невидима", тъй като тя и божественият й съпруг Амон, олицетворявали невидимия свят. Бог Себек, когото изобразявали често като крокодил, присъствал също в египетския пантеон, като едно от главните божества. Към него се обръщали с молитви за изцеление на болести и за помощ в трудни житейски ситуации. Смятало се също, че Себек се грижел за съдбите на умрелите в отвъдния свят. В някои периоди са приемали, че Себек е спътник на Ра, а в други - че е негов противник. Негова жена и негово женско въплъщение била богинята Себекет, която изобразявали като жена с глава на лъв. Това са едни от най-главните богове, но са малка част от египетския пантеон. Освен тях съществували множество местни божества, а също така и домашни богове-закрилници. Често ги изобразявали като джуджета, уродливи брадати човечета, които защитавали дома и живеещите в него хора и животни от злото, болестите и опасните животни. Митолотия - общ поглед Египетската митология започнала да се формира още през 6-то - 4-то хилядолетие пр. Хр. Всяка област (ном) имала собствен пантеон и култ към боговете, които били изобразявани като небесни светила, камъни , дървета, зверове, птици, змии и т.н. По-късно местните божества обикновено били групирани в триади с върховен бог - покровител на съответния ном. Около триадата се създавали цели цикли от митове и легенди. Тиванската триада се оглавявала от бога на слънцето Амон, Мемфиската - от Птах и т.н. Женските божества имали функциите на богини-майки (Изида). Небесният свод обикновено се изобразявал във вид на жена (Нут), чието тяло, извито като дъга и обсипано със звезди, докосвало земята с върха на пръстите на ръцете и краката си. Съществували представи, според коио небето било водна повърхност - небесен Нил, по която слънцето плувало през деня над земята. Под земята имало също вода - подземен Нил, по който слънцето продължавало пътя си, след като се скриело зад хоризонта. В някои номи въплъщение на земята бил Геб, а в други - Акер. Земният Нил бил олицетворяван от образа на бог Хапи, който със своите благодатни разливи осигурявал богата реколта. Самият Нил бил населяван с добри и лоши божества във вид на крокодили, хипопотами, жаби, скорпиони, змии и т.н. Голяма роля в египетската митология играела представата за задгробният живот, като непосредствено продължение на земния. Необходимо условие за това било съхраняването на тялото (мумифициране), осигуряване на жилище (гробница), а също така и храна (жертвоприношения). Всяко човешко същество било възприемано като единство между тялото и неговите души, наричани "ба", "ка" и т.н. Озирис, заедно с други богове осъществявал задгробен съд над всеки покойник. Пред Озирис се извършвал ритуала "психостазия" т.е. претегляне върху везни сърцето на умрелия, уравновесявано от Истината, изобразявана от богинята Ма'ат или нейните символи. Грешниците били изяждани от страшното чудовище Амт (лъв с глава на крокодил), а праведните продължавали да живеят щастливо. Друга характерна черта на египетската митология е обожествяването на животни. Едни от най-почитаните животни - въплъщения на божества са бикът (Апис, Мневис, Бухис), кравата (Хатор, Изида), овенът (Амон, Хнум), крокодилът (Себек), котката (Баст), лъвът (Тефнут, Хатор), чакалът (Анубис), соколът (Хор), ибисът (Тот) и т.н. В по-късен период, боговете били изобразявани като хора с глави на съответното животно. Като змия били изобразявани както добри, така и зли божества. Най-могъщ от всички врагове на слънцето - Ра била огромната змия Апофис, олицетворяваща мрака и злото. В същото време в образа на змия била почитана богинята на плодородието Рененутет, богинята-пазителка на гробниците Меритсегер, както и Изида и Нефтис - защитници на Озирис. С развитие на древноегипетското царство, митологическите представи се видоизменяли. Култовете към многочислените местни божества запазвали своето значение, но почитането на някои от тях се разпростирало извън пределите на отделните номи и даже добивали общоегипетско значение. С утвърждаването на V-та династия на Древното царство, Ра станал върховен бог на Египет. В епохата на Средното царство и особено по времето на XVIII-та (Тиванска) династия на Новото царство, като върховен бог се утвърдил друг слънчев бог - тиванският Амон. Озирис изместил постепенно древния бог на мъртвите Анубис. Издигането на нови религиозни и политически центрове, както и развитието на богословската мисъл били съпровождани от процеси на сливане на боговете. Например с Амон се отъждествявали Ра, Птах и Хор, а с Ра - Атум, Хор, Амон, Озирис, Птах и т.н. Най-значителни митологични цикли на Древен Египет са митовете за сътворението на света, за слънчевите божества и за Озирис. Смятало се, че първоначално съществувал само Хаос, от който произлезли боговете, които създали земята, небето, хората, животните и растенията. Пръв бог било слънцето, което обикновено е бог-творец и съзидател. В един от митовете се казва, че от водата се появил хълм, на който разцъфнал лотос, а от него излязло дете - слънцето Ра, което осветило земята. В друг мит се казва, че слънцето било родено, като теле от огромна крава, символизираща небето. Съществувала представа и за богиня на небето - жена, която раждала сутрин слънцето, вечер го поглъщала, а следващата сутрин го раждала отново. В някои митове прародителите са мъжки божества. Така например, в един от тях се казва, че бог Атум се появил от хаоса, сам се оплодил, поглъщайки собственото си семе и родил, изплювайки първата божествена двойка Шу и Тефнут. Те от своя страна родили втората двойка богове Геб и Нут, които пък родили Озирис, Изида, Сет и Нефтис. Това била знаменитата "Хелиополска девятка", почитана в цял Египет и присъстваща неизменно в религиозните текстове. В мемфиския мит за сътворението, отнасящ се към Древното царство, бог-творец бил Птах. В периода на Новото царство, с възкачването на XVIII-та (Тиванска) династия (16-14 в.пр.Хр.) в качество на бог-творец се утвърдил Амон, когото нарекли "цар на всички богове". Тясно свързани с митовете за сътворението на света са митовете за слънчевите богове. Те отразяват две групи представи - за смяната на годишните времена (по-древни) и за борбата на светлината с мрака и злото, олицетворено от чудовища и различни страшни животни и най-вече - змии. Един от най-страшните врагове на Ра бил господарят на подземния свят - огромната змия Апофис. Древният мит разказва, че през деня Ра плувал по небесния Нил на лодката Манджет, осветявайки земята. Вечер, достигайки вратите на преизподнята, се прехвърлял на лодката Месектет, плувайки със свитата си по подземния Нил. Но Апофис, желаейки да го възпрепятства и да го погуби, поглъщал водите на Нил. Ра и обкръжението му започвали чутовна битка с Апофис, в която Ра винаги побеждавал. Апофис бил принуден да повърне обратно водата и Ра продължавал пътя си, за да се появи сутринта на небесния Нил. Третият основен цикъл от египетската митология е посветен на Озирис. Култът към Озирис е свързан със земеделието. Озирис олицетворявал ежегодно умиращата и възраждаща се природа. Сеитбата се възприемала, като погребване на зърното, а появяването на кълновете - като негово възраждане. Отрязването на класовете по време на жетва символизирало умъртвяването на бога от по-малкоя му брат, злият Сет. Това е залегнало в основата на изключително разпространената легенда, описваща смъртта и възраждането на Озирис. Култът към Озирис е заложен във всички заупокойни вярвания. Смятало се е, че всеки египтянин, подобно на Озирис, се възраждал за вечен задгробен живот, ако се съблюдава целия погребален ритуал. Така митовете за Озирис намерили отражение в многочислени ритуали. В края на последния зимен и в началото на първия пролетен месец, се разигравали мистериите на Озирис. В тях се възпроизвеждали основните епизоди от тези митове. Жрици в образа на Изида и Нефтис пресъздавали търсенето, оплакването и погребението на бога. След това се провеждала великата битка между Хор и Сет. Драмата завършвала с издигането на стълб, посветен на Озирис, символизиращ възраждането на бога и на цялата природа. Представата за Озирис, като бог на растителния свят била отразена и в друг цикъл обреди. В специално помещение на храма издигали предварително направена от глина фигура, подобна на Озирис, която засявали със зърно. Така по време на празника, посветен на бога, статуята се покривала със зелени кълнове, символизиращи възраждането на Озирис. Как бил сътворен света Между двете планински вериги, простиращи се покрай нилските брегове, под благите лъчи на слънцето, лежи страната Та-Камет - "Черната земя", както я наричали древните египтяни. Наричали я така, защото земята била "черна" - жива, плодородна. "Червената земя" простирала жарките си пясъци от другата страна на планинските хребети. Там била пустинята, царството на злия бог Сет. Там властвала смъртта. А тук, в зелените долини на "черната" земя властвал животът. Добрият речен бог Хапи, господарят на Нил и повелител на наводненията, заставял реката да се разлива всяка година. Когато водите се прибирали, оставяли след себе си дебел слой плодородна тиня. Това правело земята на Та-Камет черна и жива. Богатите жители на Та-Камет издигнали на земите си белокаменни градове, разкошни дворци и величествени храмове. Навсякъде кипял живот. Хамбарите били препълнени със зърно, стадата били охранени, а плодовете превивали клоните на дърветата. Благодарните египтяни славели щедрия бог Хапи, пеели хвалебствени химни и принасяли жертви. Но не винаги било така. Отдавна, много отдавна - преди милиони години, на мястото на цветущата земя царствал Хаосът - безкрайният и бездънен океан, наречен Нун. Мрачно зрелище бил този океан. Студените води на Нун били неподвижни. Нямало въздух, нямало топлина, нито светлина - всичко било обгърнато от мрак и царяла тишина. Минавали хилядолетия, а Нун оставал неподвижен. Но веднаж станало чудо. Изведнаж водата се раздвижила, разплискала се и на повърхността се появил великият бог Атум. "Аз съществувам!" - възкликнал той и Вселената потръпнала от гърмовния му глас, възвестяващ началото на живота. "Ще създам света! Ще го направя, защото могъществото ми е толкова голямо, че съумях да създам себе си от водите на океана. Аз нямам баща и майка, аз съм първият бог във Всемира и ще създам други богове!" С неимоверни усилия Атум се откъснал от опитващите се да го погълнат води на Нун, възвисил се над бездната и издигайки ръце, произнесъл вълшебно заклинание. В този миг се чул оглушителен грохот и от дълбините, всред гигантски водовъртеж и белоснежна пяна израстнал хълмът Бен-Бен. Атум стъпил на него и потънал в дълбок размисъл. Не след много време сътворил първата божествена двойка - бога на вятъра Шу и богинята Тефнут - жена с глава на свирепа лъвица. Но ето, че се случило нещастие. В непрогледния мрак на Хаоса, Атум изгубил децата си. Колкото и да викал, колкото и да ги търсил, навсякъде срещал безмълвие. В отчаянието си Атум извадил окото си и го изпратил да ги търси. Окото се отправило към океана, а Атум седнал на върха на хълма Бен-Бен и започнал да чака. Бавно минавало времето - минали столетия и накрая богът възкликнал: "О, мъка! Какво да правя? Не стига, че изгубих сина си Шу и дъщеря си Тефнут, но се лиших и от око!" Тогава той създал ново око и го сложил на мястото на изгубеното. Веднага след това обаче, чул шум, в който различил гласовете на изгубените си деца. Щастливият баща заплакал от радост, а сълзите му рукнали като дъжд над земята. Хвърлил се Атум да прегърне децата си, но разгневеното му око го спряло с думите: "Нали по твоя воля се отправих в океана Нун и върнах децата ти. Служех ти вярно, а ти за благодарност си създал ново око и си го сложил там, където е моето място!" Атум му отвърнал: "Не се гневи! Ще те поставя на челото си и от там ще се любуваш на света, който ще създам, съзерцавайки красотата му." Но оскърбеното око не искало да слуша оправдания и желаейки да отмъсти на бога се превърнало в змия - кобра. Със страховито съскане тя раздула шията си, оголила страшните си зъбите и се хвърлила към Атум. Но богът спокойно взел змията и я поставил на челото си. От тогава тя украсява короните на боговете и фараоните. Щастливият Атум не можел да се нарадва на децата си. В това време от водите на океана Нун разцъфнал бял лотос. От него излетял богът-слънце Ра, увенчан със златен диск. Разпръснал се вечният мрак. Светът се изпълнил с живителна светлина. Виждайки Атум и неговите деца, Ра се разплакал от радост. Сълзите му паднали на земята и се превърнали в хора. Шу се оженил за Тефнут и скоро се родила втората божествена двойка - богът на земята Геб и богинята на небето Нут. Те се обичали толкова много, че се появили здраво прегърнати. Затова в началото небето и земята били едно цяло. Но веднаж Нут и Геб се скарали. Геб упреквал Нут, че всяка сутрин изяждала децата си - звездите. Тогава слънчевият бог Ра заповядал на Шу: "Отиди да ги разделиш! Щом не могат да живеят заедно, нека бъдат разделени." Богът на вятъра трябвало да изпълни заповедта на Ра. Той размахал ръце и произнесъл заклинание. В миг по цялата Вселена се извил страшен ураган. Колкото и да се съпротивлявали, вятърът разкъсал прегръдката на Нут и Геб. Небето се отделило от земята, а в океана се появили острови и континенти. Издигнали се високи планини. От тях потекли буйни реки и хората, родени от сълзите на Ра, напуснали хълма Бен-Бен и се разпръснали из зелените долини. На хълма Бен-Бен израстнал градът Иуну, а в него издигнали храм-светилище на бога Ра. Настъпил Златният век - време, през което хора и богове живеели заедно на земята. Древните гърци нарекли града Иуну Хелиополис, което означава Град на Слънцето. Там се покланяли на слънцето и той станал главен култов център на слънчевите богове Ра и Атум. Смъртта на Озирис и странстванията на Изида Една ранна утрин, когато над бреговете на Нил още се стелела мъгла, в покоите на Изида се втурнал запъхтян слуга. Изтривайки, обляното си в сълзи лице, той извикал: "Събуди се велика богиньо! Голяма мъка ни сполетя. Твоят съпруг, любимият ни цар Озирис, го няма!" Предчувствайки най-лошото, богинята попитала какво се е случило. "Не питай, а бягай! Тук идва злият Сет, обграден от злодеи. Той уби Озирис, иска да завладее трона и да стане цар. Няма да пощади и теб. Спасявай се!" В това време, вратите се разтворили с трясък и в залата нахлули заговорниците, начело със Сет. Те се стъписали изумени, виждайки гордо изправената богиня. "Но как? Ти си още тук?" възкликнал изуменият Сет. "Нима не знаеш какво се случи тази нощ? Веднага напусни двореца! Сега той е мой." Но Изида отвърнала с ненавист: "Ще дойде ден, когато ще заплатиш скъпо за злодеянието си. Кажи ми къде е Озирис! Какво си сторил на скъпия ми съпруг?" Но Сет се изсмял злобно: "Никога няма да узнаеш. Не желая да го намериш и да го погребеш с почести. Така хората ще го забравят." Изида изгледала с омраза заговорниците, които отстъпили, давайки й път и гордо напуснала двореца. Излизайки навън, тя дала воля на чувствата си и се разридала. В знак на великата си скръб отрязала косите си, облякла траурни дрехи и тръгнала да търси тялото на мъжа си. Много път извървяла, много села и градове обиколила, но не научила нищо. Накрая, пред стените на един храм, играещи деца й казали, че преди време видяли по реката да плува сандък, а от него някой зовял за помощ. С помощта на вълшебство, зарадваната Изида разбрала къде се намира съндъка. Той бил завлечен на финикийското крайбрежие, в околностите на град Гебал, попадайки в могъщия ствол на гигантско дърво. След много, много време и много препятствия, най-после Изида намерила съндъка с тялото на Озирис и го скрила край водите на Нил. След това отишла при сестра си Нефтис, желаейки заедно с нея да оплачат убития Озирис и да го погребат с почести. Нефтис, която била жена на Сет, след като разбрала за злодейството му, избягала и се скрила на малък остров всред блатата. Там тя живеела със сина си - бог Анубис. В същата нощ Сет излязъл на лов и търсейки подходящо място за засада, се спънал в прикрития сандък с тялото на Озирис. Той извадил меча си, с един замах прерязал ремъците с които бил завързан съндъка и отворил капака. Не вярвайки на очите си, дълго се взирал в тялото на брат си. Накрая възкликнал злобно: "О, любими мой братко! Както виждам, все още не си погребан, Е, добре - аз ще се погрижа за това." Извадил повторно меча си, насякъл тялото на Озирис на четиринадесет части и ги разхвърлил по цялата земя на Та-Камет. Когато изгряло слънцето, Изида се върнала заедно с Нефтис и Анубис. От пръв поглед разпознали следите на Сет и се хвърлили към сандъка и с ужас видяли, че е празен. Изида видяла кървавите следи по тревата и веднага разбрала какво се е случило. Съвсем отчаяна, тя промълвила тихо: "Скоро ще родя син и той ще отмъсти за смъртта на баща си!" Тогава Анубис възкликнал: "Дано този ден настъпи по-скоро!" След това решили да намерят и съберат разпилените части на тялото. Анубис познавал целебните треви и обещал да съедина тялото с балсами, получени от тях. Те решили да поставят надгробна плоча на всяко място, където намерят късче от тялото. Така, колкото повече били плочите, толкова по-трудно щяло да бъде на Сет да открие истинския гроб. Освен това, плочите щяли да напомнят на хората, какъв добър бог е управлявал страната преди царуването на злия бог. Така, Анубис обходил пустинята, Нефтис - планините, Изида направила ладия от папирус и с нея кръстосала всички блата и реки. Когато всички останки от тялото на Озирис били събрани, Анубис ги съединил и намазал тялото с вълшебни масла и балсами, за да го съхрани. Ето как била създадена първата мумия и най-после Озирис бил погребан с почести, а душата му намерила покй в отвъдния свят. Скоро след това Изида родила своя син Хор. След като възмъжал, той издирил Сет и в завързалата се чутовна битка го победил. След победата, Хор възкресил баща си, но Озирис не пожелал да се върне на земята, а станал цар на отвъдния свят и върховен съдник на умрелите. Хор се възкачил на престола и продължил да управлява мъдро страната, както я управлявал преди това баща му. Владетелите на Древен Египет<www.egypt.toursbg.net/category/ancient-egypt/>Династии и владетели Трудно е да се направи точна хронология на владетелите в Древен Египет. Не всички данни достигнали до нас са точни и показват датите на царуването на някой фараони.Съпоставянето между астрономическите данни и известните исторически факти все пак позволяват да се уточнят дати на управление на повечето фараони. През IIIв. Пр. Хр. Манетох, египетски жрец и историк написва на гръцки Хроники, в които подрежда фараоните в 31 династии. Това династическо дърво е прието от съвременните историци, които все още не са постигнали съгласие по всички данни в тази хронология. Тинитска епоха 3200 – 2778 г. пр. Хр. I династия Нар (Мер) Аха (менес) Джер Джет (Уаджи) Удиму Анеджиб (Аджиб) Семерхет Ка II династия Хотепсехемуи Небре (Ранеб) Нинетчер (Нечериму) Унег Сенедж Перибсен Хазехем (Хасехемуи) Древен Египет 2778 – ок. 2260г. пр. Хр. III династия (2778 – 2723) Санахт (Набка) Джосер Сехемхет Хаба Неферка Ну (Нуни) IV династия (2723 – 2563) Снофру
Дедефре (Резжедеф) Хефрен (Хафре) Микерин (Менкауре) Шепсескаф V династия (2563 – 2420) Усеркаф
Нефериркаре Шепсескаре Неусере Менкаухар Исеси Унас (Оннос) VI династия (2420-ок. 2260) Тети
Пепи I Меренре Пепи II Първи преходен период Ок. 2260 – 2160 г. пр. Хр. VII династия (вероятни) VIII династия (ок. 2260) IX – X династия (2220 – 2160) Средно царство 2160 – 1785 г. пр. Хр. XI династия (ок. 2160 – 2000) Антеф I
Антеф III Монтухотеп или Ментухомеп I Монтухомеп или Ментухомеп II Монтухомеп или Ментухомеп III XII династия (ок. 2000 – 1780) Аменемхе I Сезострис I Аменемхе II Сезострис II Сезострис III Аменемхе III Аменемхе IV Себекнефруре (царица) или Нефресетек Втори преходен период 1785 – 1580 г. пр. Хр. XIII – XIV династия (1785 – 1570) XV – XVI династия (Хиксоси) (1730 – 1580) XVII династия ( 1680 – 1580 )
Яхмос
Тутмос II Хатшепсут (царица) Тутмос III Аменофис II Тутмос IV Аменофис III Аменофис IV или Ехнатон (Ехнейот) Семнехкаре Тутанхкаре Тутанхамон Ейе Харемхаб XIX династия (1314 – 1200) Рамсес или Рамсес I Сети или Сетой I Рамсес II Минептах, Минефтал или Мернентах Сети II
XX династия (1200 – 1085) Сетхнахт
Рамсес IV Рамсес V Рамсес VI Рамсес VII Рамсес VIII Рамсес IX Рамсес X Рамсес XI Късна епоха 1085 – 333 г. пр. Хр. Периодът обхваща царуването на XXI до XXIV династия, понякога е наричан от историците Трети преходен период. XXI династия (1085 – 950) Тива (Горен Египет) Царе-жреци: Херихор
Пинеджем II Танис (Долен Египет) Смендес
Шешонк I
Такелот I Осоркон II Шешонк II Такелот II Шешонк III Пами XXIII династия (ок. 817 – 730) Педубаст или Педубастиас Шешонк IV
Тефнахт
XXV династия, наречена етиопска (715 – 656) Пианхи или Пий Шабака
Псаметик I Нехао или Нехо Псаметик II Априес Амазис Псаметик III XXVII династия (525 – 404) (Първо персийско господство) Камбиз II Дарий I Ксеркс I Артаксеркс I Дарий II XXVIII династия (404 – 398) Амитра
XXIX династия (398 – 378) Нефертитес I Ахорис Псамеутис I Нефертитес II XXX династия (378 – 341) (последна местна династия) Нектанебо I Теос Нектанебо II (Второ персийско господство) (341 – 333) Артаксеркс III Оарсес или Арсес Дарий III Кодоман ЕГИПЕТ ПРЕЗ ЕЛИНИСТИЧЕСКАТА ЕПОХА 332-30 г. пр. Хр. Македонски царе (332 – 305) Александър III Велики Архидайос (Филип III Македонски) Алгидска династия (305 – 30) Птолемей I Сотер (305 – 289) Птолемей II Диладелф ( 283 – 246) Птолемей III Евергет (246 – 221) Птолемей IV Филопатор (221 – 204/203 ) Птолемей V Епифан (204 – 181) Птолемей VI Филометар (181 – 145) Птолемей VII Неос Филопатор (145 – 144) Птолемей VIII (или VII) Евергет II (143 – 116) Птолемей IX ( или X) Филометор Сотер II Латирос (116 – 107) Птолемей X (или XI) Александър I (107 – 88) Птолемей XI (или XII) Александър II (80 г.) Птолемей XII (или XIII) Аулет (80-51) Птолемей XIII (или XIV) (51 – 47) Птолемей XIV (или XVI) Цезарион (44 – 30 г.)
От 30 г.пр. Хр. До 395 г. с. Хр. Египет е римско владение, а от 395 – 642 г. сл. Хр. е част от Византийската империя. МЮСЮЛМАНСКИ ЕГИПЕТ Египет до Мохамед Али: 642-1805г. Арабско завоевание 642 г. Омеяди (661 – 750 г. ) Абасиди (750 – 868 г. ) Тулуниди (868 – 905 г.) Ихшидиди (935 – 969 г.) Фатимиди (969 – 1171 г.) Аюбиди (1171 – 1250 г. ) Мамелюци (1250 – 1517 г.)
При Мохамед Али Египет постига фактическа автономия. Той се оправлява от паши, потомците на Мохамед Али, на които през 1867 г. е дадена титлата хедиви, подчертаваща особеното положение на страната в рамките на Османската импрерия. През 1882 г. Египет е окупиран военно от Великобритания. През 1914 г. е обявен за британски протекторат и владетелите му са наречени султани. През 1922 г. Лондон едностранно обявява края на своя протекторат над Египет, но Великобритания запазва част от контрола върху управлението. Англоегипетския договор от 1936 г. потвърждава независимостта на страната. Мохамед Али (1805 – 1848 г. ) Ибрахим паша (1848) Абас Хилми I (1848 – 1854) Саид паша (1854 – 1863 г. ) Исмаил паша (1863 – 1879), от 1867 г. получава титлата хедив. Тауфик (1879 – 1892 г. ) Абас Хилми II (1892 – 1914 г. ) След влизането на Турция в Първата световна война, Великобритания обявява Египет за свой протекторат. Хюсеин Камил (1914 – 1917 г.) приема титлата сулстан Фуад I (1917 – 1936 г.), султан, след това крал от 1922 Фарук I (1936 – 1952 г.)
След свалянето на Фарук с революцията от 23 юли 1952 г. е прокламирана република Египет 1953 г. Мохамед Насър, министър-председател (1954 г.), след това президен на републиката (1956 – 1970 г.) Ануар ел-Садат (1970 – 1981 г.) Хосни Мубарак (от 1981 г.) жүктеу/скачать 112.5 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|