Република българия висш адвокатски съвет



бет3/5
Дата20.07.2016
өлшемі404 Kb.
#211734
1   2   3   4   5

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13,

факс 987-65-14, e-mail: arch@vas.bg

Изх. ………………

Дата ………………2015 г.

(Моля, цитирайте при отговор)


Д О

МАРИАНА ХИТЕВА - СЪДИЯ

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

бул. „6-ти септември” 167


копие: адв. ВЛАДИМИР ЗЛАТЕВ

ГР. Пловдив, бул. „6-ти септември” 152,

„Легис център” ет. 3

В заседанието си на 16 януари 2015 г. Висшият адвокатски съвет разгледа сигнал от Мариана Хитева – съдия в Апелативния съд – Пловдив, вх. № 3083/18.12.2014 г., и въз основа на данните по преписката и закона


Р Е Ш И:

Отказва да образува дисциплинарно производство по дисциплинарна преписка №3083/18.12.2014 г. на Висшия адвокатски съвет против адвокат Владимир Николов Златев, председател на Адвокатския съвет – Пловдив по сигнал (писмо) на съдията от Пловдивския апелативен съд Мариана Хитева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Второто предложение за решение?

ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: „Решението, ведно с цялата преписка, да се представи на работната група, обобщаваща проблемите по приложение на Закона за правната помощ и начина на определяне на особени представители, с цел да бъде включена в общ сигнал до Висшия съдебен съвет относно незаконосъобразните практики при назначаването на особени представители.”

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви.

Който е съгласен, моля да гласува.

"За" – 10. "Против" – няма. "Въздържали се" – няма.

Висшият адвокатски съвет с 10 гласа "за", без "против" и „въздържали се” единодушно прие
Решение №969

Решение №968, ведно с цялата преписка, да се представи на работната група, обобщаваща проблемите по приложение на Закона за правната помощ и начина на определяне на особени представители, с цел да бъде включена в общ сигнал до Висшия съдебен съвет относно незаконосъобразните практики при назначаването на особени представители.
М О Т И В И

Преписката е образувана по сигнал на съдия от Пловдивския апелативен съд против адвокат Владимир Златев, председател на Адвокатската колегия.

Адвокат Златев е бил определен за особен представител на едно дружество по дело, като е прието, че дружеството и управителят имат противоречиви интереси, и на това основание той е бил особен представител. Платено му е възнаграждение за Пловдивския апелативен съд веднъж. След това е обжалвано делото. Върховният касационен съд приема, че следва да бъде осигурено финансиране, но по погрешка възлага това финансиране не на ответната страна, а на дружеството, което се представлява от адвокат Златев.

Така или иначе, той не е получил възнаграждение за Върховния касационен съд, но Върховният касационен съд отменя решението на Пловдивския апелативен съд и делото се връща отново на друг състав, с друг номер, каквато е практиката.

Новият състав на Пловдивския апелативен съд не извършва действия по ново назначаване на особен представител, нито определя ново възнаграждение. Започва да изпраща призовки на Владимир Златев, който ги връща под предлог, че не е особен представител, тъй като няма акт за назначаване. Съответно в заседанието делото е отложено, като е прието, че дружеството не е редовно призовано, но приема също така че адвокат Златев не е осъществил задълженията си като особен представител, въз основа на което изпращат сигнал до нас, който е императивен – „да вземем отношение и да бъде наложена санкция на адвокат Златев”.

Той е дал подробно становище, като междувременно е отправил и писмен сигнал до председателя на Апелативния съд, като е обяснил това, което аз сега ще Ви докладвам и което считам, че той правилно е интерпретирал – както нормите на ГПК, така и задължителната съдебна практика.

Моето становище е, че искането за образуване на дисциплинарно производство е напълно неоснователно и че адвокат Златев е изпълнил изцяло задълженията си на процесуален представител на дружеството до момента, в който действително е бил такъв по силата на съдебния акт в предходните съдебни инстанции за назначаването му.

Процесуалните задължения на особения представител са идентични с тези на поелия договорно задължение за процесуално представителство адвокат. Различията в двете форми на представителство произтичат от начина, по който се финансира заплащането на адвокатския хонорар при особените представители и специалната процедура чрез писмо до Адвокатския съвет е съответно определяне на адвокат, чрез която се стига до личността на лицето, което ще поеме функциите на особен представител.



В настоящия случай не адвокат Златев е извършил дисциплинарно нарушение, а съставът на Пловдивския апелативен съд е нарушил правилата за определяне на особен представител, като за това Ви предлагам следните мотиви към решението.

Уредбата по определяне на особен представител не е систематична и се извежда от чл. 29, чл. 32 от ГПК, задължителната съдебна практика, нормите на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата и Наредба №1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет относно минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Разгледани в тяхното единство и взаимовръзка, тези норми определят следните принципи за назначаване на особен представител и определяне на възнаграждението му.

Първо. Особен представител се назначава от съда при наличието на предпоставките по чл. 29, респективно чл. 47, ал. 6 от ГПК, с нарочен акт на съответния съдебен състав. По аналогия с нормите на Закона за правната помощ съдът не може да определя по свое усмотрение личността на адвокат, който да осъществява функциите на особен представител, а следва да поиска поименното му определяне от страна на съответния Адвокатски съвет.

Второ. На определения като особен представител адвокат се дължи адвокатско възнаграждение съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Това адвокатско възнаграждение е дължимо за всяка съдебна инстанция, тъй като такива са разпоредбите на Наредба №1 от 2004 г. Заглавието на раздел ІІІ от Наредбата, в която са фиксирани минималните адвокатските възнаграждения по граждански и административни дела, определя тяхната дължимост за една инстанция. Тоест този размер е минималният, дължим за труда на адвоката за всяка една от възможните в конкретното производство инстанции.

Изводът не може да бъде друг, като се има предвид, че при всяко преминаване на дело от инстанция в инстанция адвокатът полага различен по естеството си труд, предвид вида на инстанцията – въззивна, касационна или първоинстанционна, и предвид съдържанието на отменителния акт, постановил повторно разглеждане на делото от друг състав на съответната инстанция при констатирани пороци в правните и фактически изводи. Адвокатското възнаграждение се дължи за всяка инстанция минимум в размера, залегнал в Наредба №1, която е императивна относно дължимостта на отделни възнаграждения.

Съгласно задължителната съдебна практика тълкувателно решение №6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия, т. 6, ВКС твърди: „След като особен представител на страната може да бъде само адвокат съгласно чл. 32 от ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, препращащ към Наредба №1 от 2004 г. с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност”. Тоест Върховният касационен съд с тълкувателното решение е възприел нашата теза за начина, по който се финансира дейността на особения представител. Съдът не може да назначи особен представител, без да определи дължимото му възнаграждение в акта за назначаването и без да осигури финансирането му чрез възлагане плащането върху противната страна в спора или чрез определянето, че то е дължимо от бюджета на съда в определените за тази цел случаи.

Предвид нормативната уредба и цитираната задължителна практика, адвокат Златев е нямал качеството на особен представител на дружеството при повторното гледане на делото по въззивно гражданско дело №1282/2014 г., тъй като при това повторно разглеждане на делото от Пловдивския апелативен съд той не е бил назначен за особен представител с нарочен акт на съда и не му е бил определен размер на възнаграждение, съобразен с минимумите по Наредба №1 от 2004 г., както задължава това тълкувателно решение №6/2012 г.

В този смисъл той не е извършил дисциплинарно нарушение, а с отправените до съда писма и чрез сигнала до председателя на Пловдивския апелативен съд г-жа Магдалина Иванова е целяла преодоляване на незаконосъобразна практика, защитил е интересите си на адвокат и професионалните интереси на всеки един член на колегията, чийто председател е.

С оглед на изложеното, предлагам следните две решения: „Отказва да образува дисциплинарно производство по дисциплинарна преписка №3083/18.12.2014 г. на Висшия адвокатски съвет против адвокат Владимир Николов Златев, председател на Адвокатския съвет – Пловдив, по сигнал на съдията от Пловдивския апелативен съд Мариана Хитева.”

И второто решение: „Решението, ведно с цялата преписка, да се представи на работната група, обобщаваща проблемите по приложение на Закона за правната помощ и начина на определяне на особени представители с цел да бъде включена в общ сигнал до Висшия съдебен съвет относно незаконосъобразните практики при назначаването на особени представители.”

Това са решенията, които предлагам.

А сега искам да Ви дам едно пояснение. За съжаление, тези проблеми могат да се задълбочат. Ако си спомняте, аз бях тази, която казах, че няма проблеми за особените представители, а то се оказа, че има. Защото Пловдивският апелативен съд е разделен във вижданията си по този въпрос и сега ще свика Общо събрание, което ще реши как да се практикува в тези случаи. И ако това Общо събрание се произнесе в разрез с тълкувателното решение на Върховния съд и с нашата теза, ние трябва да реагираме очевидно чрез Висшия съдебен съвет, каквото предложение има.

В този смисъл е моят доклад.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Колегата Ралчев.

МИЛЕН РАЛЧЕВ: Едно уточнение само. Актът, с който той е назначен, за конкретна инстанция ли е или за окончателно приключване на делото?

ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: Той е назначен за конкретното дело най-напред, при предходното гледане от Пловдивския апелативен съд, след което е назначен от Върховния касационен съд с нарочно разпореждане, когато делото е отишло там. След като Върховният касационен съд прилага този подход, който ние считаме за правилен, Пловдивският апелативен съд при новото разглеждане, защото междувременно може да има и промяна. Може да има нов управител дружеството, с който той няма противоречиви интереси. Тоест при всяко гледане на делото то трябва да анализира предпоставките за назначаване на особен представител и да има акт, с който назначава такъв.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Има думата колегата Коева.

ВЕСЕЛКА КОЕВА: Аз съм съгласна напълно с колегата Недева и начина, по който е обосновала решението. Само искам да обърна внимание, че особените представители при търговски дружества, когато управителят всъщност не може да представлява, тоест при условията на чл. 29 мисля, че беше, тълкувателното решение не го третира този случай. Но аз считам, че по аналогия правилно трябва да се прилага тълкувателното решение, но може би наистина в това, което ще се подготви до Висшия съдебен съвет, този въпрос изрично да се заяви, че той трябва по аналогичен начин да се решава, както особените представители по чл. 47 от ГПК, както Вие според мен правилно…, но наистина има празнота. А пък чл. 29 казва, че съдът решава дали за сметка на представлявания или на представителя е възнаграждението. Това по повод решението на ВКС, че са възложили заплащането на дружеството, което представлява колегата.

Чл. 29 казва, че съдът решава дали за сметка на представителя или на представлявания ще бъде хонорарът. Може би това са имали предвид. Но има непълнота и в самото тълкувателно решение.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, колега Коева. Други желаещи? Няма.

Колеги, предложени са две решения, които са много точно определени от колегата Недева. Въпросът ми е поединично или "ан блок" да ги гласуваме?

Колега Недева, ще Ви замоля да прочетете първото решение.

ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: „Отказва да образува дисциплинарно производство по дисциплинарна преписка №3083/18.12.2014 г. на Висшия адвокатски съвет против адвокат Владимир Николов Златев, председател на Адвокатския съвет – Пловдив по сигнал (писмо) на съдията от Пловдивския апелативен съд Мариана Хитева.”

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви.

Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.

ВАЛЕНТИН БЕНАТОВ: „Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.”

ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: Това го пропуснах, трябва да го добавя на ръка.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ

АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:


РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13,

факс 987-65-14, e-mail: arch@vas.bg

Изх. ………………

Дата ………………2015 г.

(Моля, цитирайте при отговор)


Д О

АНГЕЛ ИВАНОВ СТОЯНОВ

гр. София, ж.к. „Толстой” бл.62, ап.29
копие: АДВОКАТСКИЯ СЪВЕТ – СОФИЯ
копие: адв. ИВАН ТОДОРОВ ГРОШЕВ

гр. София, ул. „Княз Борис І” №100, ет.3, ап.8


В заседанието си на 16 януари 2015 г. Висшият адвокатски съвет разгледа жалбата на Ангел Иванов Стоянов, вх. № 3057/16.12.2014 г., и въз основа на данните по преписката и закона


Р Е Ш И:

Отменя решение на Софийския адвокатски съвет, взето по т. 5 от протокол №41/18.11.2014 г., с което се отказва образуване на дисциплинарно производство против адвокат Иван Грошев. По дисциплинарна преписка №409/2014 г.

Образува дисциплинарно производство срещу адвокат Иван Тодоров Грошев от Софийската адвокатска колегия по дисциплинарна преписка №409/2014 г. на Софийския адвокатски съвет за нарушение на чл. 132, т. 2 и т. 10 от Закона за адвокатурата и на чл. 2, ал. 1 от Етичния кодекс на адвоката.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Възлага на адвокат Нели Виодорова да внесе и поддържа дисциплинарното обвинение в Дисциплинарния съд в Софийската адвокатска колегия.

Възлага на адвокат Нели Виодорова да внесе и поддържа дисциплинарното обвинение в Дисциплинарния съд в Софийската адвокатска колегия.
М О Т И В И

Доклад по преписка вх. №409/2014 г. на Софийския адвокатски съвет и вх. №3057/16.12.2014 г. на Висшия адвокатски съвет.

Уважаеми колеги, постъпила е жалба от Ангел Иванов Стоянов срещу решение на Софийския адвокатски съвет, взето по т. 5 от протокол №41/18.11.2014 г., с което е прекратена дисциплинарна преписка №409 от с. г., образувано срещу адвокат Иван Тодоров Грошев.

Дисциплинарната преписка пред Софийския адвокатски съвет е образувана по молба на Иван Стоянов срещу адвокат Иван Грошев, в която са направени следните оплаквания, че:

1/Адвокат Иван Грошев след ангажирането му от молителя, по препоръка и в присъствие на Георги Аргиров, познат, юрисконсулт, а понастоящем адвокат, на 12.03.2013 г. и след заплащане първоначално от 120 лв. от уговорено възнаграждение за адвоката от 300 лв., да заведе и води дело с цена на иска 1000 лв., на искова претенция за непозволено увреждане, след направено допълнително доплащане на общо 80 лв. в присъствието на колегата Георги Аргиров и след представяне на документи – медицински становища, болничен лист, с оригинално съдебно-медицинско удостоверение, в продължение на повече от година колегата Грошев е въвеждал в заблуждение молителя, че вече е предявил исковата претенция, след което му е казал, че делото е спечелено, 2/след което след опити многократни на молителя да се свърже с адвоката колегата Грошев избягва контакт по телефона, не се явява на определени от самия него две срещи и на 20.03. т. г. – година по-късно, 2014 г., в кантората му е обяснил, че бил преупълномощил друг адвокат, който не бил направил нищо и дело въобще не е завеждано, без да спомене името на преупълномощения адвокат и че няма да му иска нищо повече от дадените вече 200 лв. и следващата седмица ще заведе делото. На следващо място, че на 8.07.2014 г., след поредното посещение в кантората от г-н Ангел Стоянов при адвокат Грошев и пак в присъствието на колегата Георги Аргиров се е извинил, че нищо не е направил отново, тъй като станало много сложно и се отказал да заведе и води делото, заявявайки, че ще върне парите и документите, но поради обстоятелството, че му предстояло пътуване в същата, днешна дата, която е юли месец – 8-ми, 2014 г., върнал единствено и само сумата от 100 лв. Останалите 100 лв. и документите казал, че ще му върне 3 дни по-късно чрез общия познат.

На четвърто място, че до края на август 2014 г. жалбоподателят не е получил от адвокат Грошев нито парите, нито документите, поради което се е принудил да потърси съдействие от председателя на Софийската адвокатска колегия.

В молбата е направено искане за удовлетворяване на молбата му, за оказване на необходимото съдействие.

Към молбата до Софийския адвокатски съвет не са приложени писмени доказателства.

По преписката е постъпил отговор от адвокат Иван Грошев с обяснение, че за изготвянето на исковата молба е определил възнаграждение в размер на 300 лв., а останалите трябвало да получи заедно с информацията, имената и ЕГН и адреса на ответника, че не е получавал чрез Георги Аргиров и не е имал уговорка последният да бъде замесен във финансовите му отношения с лицето Ангел Иванов Стоянов, още по-малко пък, не бил обещал да връща пари, които реално не бил получавал; че след проведени 4 срещи с потенциалния му клиент, останал с впечатление, че не могат да постигнат двамата съгласие относно предмета на исковата претенция, която следва да формулира, че независимо че с проведената от него среща, той е отделил време и е реализирал консултации, за които има право на възнаграждение, е решил, че може да прекрати сам взаимоотношенията си с лицето Ангел Иванов Стоянов, като му върне получената сума и с това счита отношенията с него за прекратени; че с изключение на копие от съдебно-медицинско удостоверение №1-49/2013 г., други документи не са му предоставени и не се намират в негово държане документите, описани в жалбата – нито оригинал, нито копия.

Не са представени доказателства към отговора на колегата Грошев. По преписката са приложени справки – една за дисциплинарна съдимост, и другата – за образуване на дисциплинарни преписки срещу колегата Иван Тодоров Грошев, от които е видно, че са му налагани дисциплинарни наказания както следва:



- Дисциплинарно дело №8/2005 г., лишаване 3 месеца от упражняване на адвокатска професия и 3 месечни работни заплати, като Висшият дисциплинарен съд отменя това наказание и отправя лично предупреждение.

- Следващото дисциплинарно дело е №106/2006 г., в което се приема, че има маловажен случай.

- Следващото дисциплинарно дело е №561/2006 г., наложено му е порицание.

И има дисциплинарна преписка №181/2012 г., която е прекратена.

По дисциплинарната преписка е изготвен доклад по фактите от адвокат Петър Христов Атанасов от Софийския адвокатски съвет, а докладът по правото е от адвокат Пламен Ангелов, член на Софийския адвокатски съвет, който излага мотиви, че няма изрично искане да бъде търсена дисциплинарна отговорност на адвокат Грошев; че както в молбата на Стоянов, така и в отговора на адвокат Грошев не са приложени никакви доказателства в подкрепа на приетите от тях факти; че се налага изводи, че от така представената от страните фактическа обка и липсата на доказателства по преписката не може да се направи обосновано предположение за наличие на достатъчно данни за образуване на дисциплинарно производство. Написала е становище, че не са налице достатъчно данни за образуване на дисциплинарно производство и е направила предложение на основание чл. 137, ал. 5, изречение 2-ро, част 2-ра – да бъде направен отказ за образуване на дисциплинарно производство по отношение на адвокат Иван Грошев.

Софийският адвокатски съвет е постановил решението си, възпроизвеждайки съдържанието на двата доклада и мотивирайки се, че с оглед изложената фактическа обка се установява, че от събраните по преписката доказателства не може да бъде изведен по един категоричен начин извод, че е извършено дисциплинарно нарушение от адвокат Грошев на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката, поради което на основание чл. 137, ал. 2 и чл. 5 от Закона за адвокатурата Софийският адвокатски съвет прави отказ да образува дисциплинарно производство срещу адвокат Иван Грошев, като цитираната дисциплинарна преписка бъде прекратена.

Срещу решението е постъпила молба – възражение от г-н Ангел Иванов Стоянов.

От формална страна същата е подадена на 11.12.2014 г. срещу решението на Софийския адвокатски съвет и е допустима. Изхожда от лице, имащо качество на жалбоподател с правен интерес – недоволно от решението на Софийския адвокатски съвет, и е подадена в срок.

От правна страна жалбата е мотивирана. Съдържа оплакване, че желае справедливост, тъй като в решението било записано, че не искал дисциплинарно наказание на адвокат Грошев и това се явявало като един от основните мотиви да бъде прекратено дисциплинарното производство, че задължение на Дисциплинарната комисия на Софийския адвокатски съвет е да контролира дейността на адвокатите като ги проверява и при нарушение да им налага съответни наказания; че не са изисквани някакви писмени доказателства от Дисциплинарната комисия спрямо адвокат Грошев, за да види какви пари е върнал, къде, кога и как; че след като адвокатът твърди, че не е взел никакви документи от него, как е поел делото му, без да се запознае с прилежащите към него документи и че това показва, че той просто го е измамил. Жалбоподателят е изложил аргументи, че не следва да се допуска да се печелят пари за чужда сметка. Заявил е, че поддържа изцяло исканията си от първата жалба, включително. Твърди отново, че заплатените втория път на адвокат Иван Грошев 80 лв. са дадени в присъствието на Георги Владимиров Аргиров, както и че същият не му е дал за тях документ под претекст, че тече ремонт в кантората му и такъв ще му бъде даден при следващата им среща. Прави искане да бъде изискан от адвокат Иван Грошев документ, на който той се бил подписал за сумата от 120 лв., които му е върнал, и да каже къде, кога и как му ги е върнал.

В жалбата против решението на Софийския адвокатски съвет е направено искане за удовлетворяване на молбата му. Към жалбата е приложено писмено доказателство. Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2013 г., в който адвокатът не е написал какво е основанието и предмета, за което са му дадени пари. Вписал е договорно възнаграждение, но вече от 500 лв. и че е платена в брой сумата от 120 лв.

След направения задълбочен преглед на дисциплинарната преписка №409/2014 г. на Софийския адвокатски съвет, след съобразяване на изложените в молбата възражения, явяващи се по същество жалба на г-н Ангелов против решението на Софийския адвокатски съвет, на обстоятелствата, твърденията, оплакванията и исканията, както и разглеждането на прилженото към нея писмено доксво, от трета страна, отчитайки обстоятелствата – фактически и правни – действия, и бездействия на адвоката, процесуален представител на страната, считам, че жалбата е основателна.

Адвокатът не е изпълнил задълженията си, разписани в Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката. Ангажирал се е да предяви искова претенция и да води дело пред съд. Уговорил е и е получил частично възнаграждение, материализирано в издаден от него писмен документ – договор за правна защита и съдействие, признал е, че е получил и писмено доказателство за установяване писмената претенция и въпреки това е бездействал. Не е представил доказателство, че е върнал получените като възнаграждение пари след собственото си отказване да заведе исковата молба с приложеното доказателство и да води делото. Не е представил доказателство, че е върнал полученото писмено доказателство, което твърди, че се намира в негово държане. Злепоставил е интересите на лицето. С извършените от него действия и бездействие е осъществил дисциплинарно нарушение – виновно неизпълнение на задължението на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката по смисъла на чл. 132 от Закона за адвокатурата, и то на т. 2, т. 3, изречение 2-ро и на т. 10, пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента - очевидно невежество при изпълнение на професионалните задължения, както и на чл. 2, ал. 1 от Етичния кодекс на адвоката – приемане и спазване на правилата за професионално поведение доброволно, за да се осигури точно изпълнение на неговите функции, респективно неспазването им, са основание за дисциплинарната му отговорност.

Затова предлагам на Висшия адвокатски съвет да вземе следното решение: „Отменя решение на Софийския адвокатски съвет, взето по т. 5 от протокол №41/18.11.2014 г., с което се отказва образуване на дисциплинарно производство против адвокат Иван Грошев. По дисциплинарна преписка №49/2014 г. и да образува дисциплинарно производство срещу адвокат Иван Грошев. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.”

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, имате думата за становища.

ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: Аз имам въпрос.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Колега Недева, имате думата.

ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: Аз останах с впечатление, че той нищо не е направил, така ли? Абсолютно нищо не е направил.

НЕЛИ ВИОДОРОВА: И въвеждал в продължение на година и половина в заблуждение, че е водил дело, че е преупълномощил…

ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: Тогава на какво основание предлагате Вие по текста за проява на невежество? Невежество се проявява тогава, когато правиш нещо, но не така както трябва да го правиш. Другото е по други текстове. Невежеството означава, че нещо си свършил, но не както трябва и не съобразно нормите на професията.

НЕЛИ ВИОДОРОВА: Не, не. Той твърди в обясненията си – колегата ни Иван Грошев, че е правил 3 или 4 пъти консултации и за него това било работа, която е свършил и че му отделял време, като му определял срещи, въпреки че те не са се състояли по негова вина. И той счита дори, че все пак му се дължи някакво възнаграждение, че е извършил някакво действие.

ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: Това не е невежество.

НЕЛИ ВИОДОРОВА: Невежество е, защото той няколко пъти му е…

ЕМИЛИЯ НЕДЕВА: Или е правил консултации, или не е правил. Ако не е бил квалифициран за консултациите, които дава, или е дал грешен съвет, или е подвел клиента, това е невежество. А тогава, когато твърди, че го е консултирал, Вие вярвате ли му, че е консултирал или не? Не му вярвате. Вие приемате, че нищо не е направил.

НЕЛИ ВИОДОРОВА: Аз се придържам към фактите, които са установени, респективно които не са установени и считам, че има действие чрез бездействие и действия, които наистина касаят невежество. Защото не може един адвокат 4 пъти да дава консултация, да увещава потенциалния си клиент, че ще му заведе дело за това, че е претърпял щети от ухапване от куче на улицата, че му е оказана помощ от Бърза помощ, от полицията, увещавал го е, че е в състояние да му заведе дело, в същото време след това го е въвел в заблуждение и му е казал, че то вече е заведено, че е спечелено, че са получени 1000 лв. Тоест той е извършил… и той наистина е извършвал действия по отношение на това, че му е давал консултации, че му е обяснявал, че делото върви, че после не самият той, че друг колега е преупълномощил…

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, ще Ви моля да не взимате думата без да Ви е дадена, защото влизаме в диалог и отлагаме времето за приключване на заседанието.

НЕЛИ ВИОДОРОВА: Ако не Ви харесва хипотезата на т. 3, изречение 2-ро, за невежество, то е налице общата формулировка на разпоредбата на чл. 132, на т. 2 и на т. 10, както и формулировката на чл. 2, ал. 1 от Етичния кодекс на адвоката. Може да не поддържате за невежество, но е налице, може да се субсумира.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Колега Виодорова, това е Вашето становище.

НЕЛИ ВИОДОРОВА: Да.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Приключихте ли?

НЕЛИ ВИОДОРОВА: Да.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Колегата Ралчев искаше да каже нещо или съм се заблудил?

МИЛЕН РАЛЧЕВ: Не, няма какво да питам, ясна ми е преписката.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви. Колегата Денев има думата.

ЛЮБОМИР ДЕНЕВ: По доклада на колегата Виодорова имаше един пасаж, в който при една от срещите колегата е обяснил, че случаят с ухапването от уличното куче е много комплициран и сложен. Може би там се крие елементът на невежеството на колегата, много сложен му е станал този случай след година и половина, след като е взел парите и не е направил нищо. Но категорично смятам, че трябва да подкрепим предложението на колегата Виодорова и да образуваме дисциплинарно производство.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Други колеги желаещи да вземат отношение? Колегата Негенцова.

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаеми колеги, само трябва да уточним последно след дискусията каква е квалификацията за внесеното дисциплинарно обвинение и да допълним диспозитива на решението, че възлага на адвокат Нели Виодорова да внесе и поддържа дисциплинарното обвинение в Дисциплинарния съд в Софийската адвокатска колегия, каквато е практиката ни в тези случаи.



ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Колегата Димов.

ДИМО ВЕРГИЛ ДИМОВ: Това е изключително сложен въпрос, тъй като кучето няма ЕГН. Кучето не носи отговорност, а носи отговорност неговият стопанин. Следователно ако то е безстопанствено и има статут на безстопанственост, съответната обществена единица – съответната община носи отговорност. Ние не знаем дали клиентът, който е дал някаква първоначална вноска, е изяснил или е бил в състояние въобще да изясни тези обстоятелства. Тук нямаме ухапване от „Х”, който има външност, адрес и т. н., имаме куче.

Така че казусът действително е изключително сложен от гледна точка на това кой носи отговорността по едно бъдещо производство пред съда. Кой ще носи тази отговорност – само собственикът на кучето, никой друг.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Колегата Виодорова.

НЕЛИ ВИОДОРОВА: Веднага отговарям на колегата Димов. Принципно така е в правото, ние знаем – и пеналисти, и цивилисти, че когато имаме непозволено увреждане и когато става въпрос за такова, извършено от живо същество, но животно, трябва да се установи чия е неговата собственост, дали е стопанствено или е безстопанствено. По преписката има събрани доказателства, че то си има собственик и самият молител г-н Ангел Иванов Стоянов е посочил имената. Трябвало е само да уточни адреса на собственика и ЕГН, но заявил. Но по преписката не се спори и адвокатът не оспорва, че има заведено производство в РПУ, така че той дори е поел ангажимента да отиде в съответното РПУ да се запознае с предварителната проверка. Тези неща не стоят по слуя. Всичко това го има.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Колегата Желев има думата.

СТОЯН ЖЕЛЕВ: Да не забравяме историческия факт как народният поет Иван Вазов в битността си на миров съдия в Берковица осъди едно куче и аз си позволявах да го цитирам едно време във Върховния съд този случай във връзка с разни гръмотевици, но както ще да е.

На мен ми се струва, че много неща има, наглед казусът ужким е много елементарен, но на мен много неща ми се струва, че се неизяснени, за да приемем, че действително има налице дисциплинарни нарушения. Дали не трябва още някои неща да се изяснят по това дело, за да има категоричност, за да можем категорично да кажем – да, колегата е извършил дисциплинарно нарушение по т. еди-коя си, т. еди-коя си, нарушил е… На мен ми се струва, че не е доизяснено.

НЕЛИ ВИОДОРОВА: Кое точно?

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, колега Желев. Правите ли предложение за отлагане и за изясняване или само изразихте едно становище?

СТОЯН ЖЕЛЕВ: Изразявам становище.

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Други колеги, желаещи да вземат становище? Няма.

В такъв случай подлагам на гласуване направеното предложение от колегата Виодорова, допълнено от председателя Негенцова.

Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.

"За" – 8 (Любомир Денев, Милен Ралчев, Хари Хараламбиев, Петър Зафиров, Грета Пенчева, Йордан Цветанов, Валентин Бенатов, Ралица Негенцова).

"Против" – няма.

"Въздържали се" – 4 (Юрий Бошнаков, Стоян Желев, Емилия Недева, Димитър Илковски).


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет