Следите на душите

Майкъл Нютън

Кои сме ние? Защо сме тук? Къде отиваме? Опитах се да отговоря на тези вечни въпроси в пър­вата си книга - „Пътят на душите", издадена през 1994 година от „Люълин". Много хора са споделяли с мен, че тя ги е подтикнала към духовно пробуждане на вътрешната им същност, защото никога по-рано не са имали възможност да прочетат с такива под­робности какво представлява животът в духовния свят. Казвали са също, че информацията им е помог­нала да разберат най-съкровените си чувства, поро­дени от мисълта за живота на душите след физическата смърт и целта на завръщането им на Земята. След като книгата излезе от печат, а после бе пре­ведена на други езици, получих въпроси на читатели от целия свят, които се интересуваха дали ще има втора книга. Дълго време отхвърлях тези предложения. Трудно бе да събера записките на дългогодишните си изследва­ния, да ги подредя и най-сетне да напиша систематизи­ран труд за вечния живот. Имах чувството, че вече съм сторил достатъчно.

В увода към „Пътят на душите" споделих, че съм изучавал традиционна хипнотерапия и някога се отнасях скептично към използването на хипнозата за медитационно връщане в миналото. Ориентирах се към хипноза­та през 1947-а, на петнадесетгодишна възраст, така че бях представител на старата школа, а не на модерните течения. Затова когато неволно стигнах със свой кли­ент до дверите на духовния свят, бях изумен. Открих, че за повечето хора, насочили интереса си към спомени­те за минали прераждания, животът на душата между тях е период на тайнствена забрава, който служи като мост. Скоро разбрах, че сам трябва да открия стъпките, необходими за да отключа паметта на хората за пребиваването им на това загадъчно място. След още години изследвания най-сетне съумях да съставя рабо­тен модел на структурата на духовния свят и осъзнах какъв терапевтичен ефект може да има този процес върху клиента. Установих също, че няма значение дали човекът е атеист, дълбоко религиозен, или има своя философия. Когато са в състояние на хипноза, всички са последователни в разказите си. Именно поради тази при­чина станах, както сам се наричам, спиритуален регресионист. Тоест хипнотерапевт, специализирал се в об­ластта на живота след физическата смърт.

Написах „Пътят на душите", за да дам на читатели­те основа за надграждане на информация, като чрез по­редица от събития описах какво става, след като умрем и преминем отвъд, кой ни посреща, къде отиваме и какво правим като души в духовния свят, преди да изберем тяло за следващото си прераждане. Тази книга е като пътеводител през времето, създаден по действителни разкази на клиенти за минали преживявания между пре­дишните им животи. Затова „Пътят на душите" не е поредната книга за прераждането, а нова основа за метафизически изследвания, каквито досега не са били провеждани чрез хипноза.

През осемдесетте години, докато формулирах рабо­тен модел на света между преражданията, престанах да се занимавам с други типове хипнотерапия. Бях по­гълнат от разбулването на тайните на духовния свят, основано на огромен брой случаи. Така се почувствах по-уверен в истинността на по-ранните си открития. През тези години на специализирани изследвания работех буквално в уединение с клиентите си, които знаеха за наме­ренията ми, и използвах само информацията, която по­лучавах от тях и приятелите им. Дори избягвах да се консултирам с метафизическа литература, защото исках да бъда напълно свободен от чужди влияния. Днес все още вярвам, че решението ми да работя в усамоте­ние и да не давам публични изявления беше правилно.

Когато напуснах Лос Анджелис и се оттеглих в пла­нината Сиера невада, където написах „Пътят на души­те", се надявах на пълно спокойствие и анонимност. Но очакванията ми не се оправдаха. По-голямата част от материала в книгата не бе публикувана никога по-рано и започнах често да получавам писма от издателите си. Задължен съм на „Люълин" за прозорливостта и сме­лостта да представят изследванията ми на широката публика. Скоро след издаването на книгата бях изпра­тен да изнеса множество лекции и да дам интервюта за радиото и телевизията.

Много хора започнаха да търсят връзка с мен и час­тично възобнових работата си. Забелязах по-висок про­цент на по-развитите души. Навярно тези хора бяха чакали дълго, докато почти се оттегля в пенсия и потокът от клиенти чувствително намалее. В резултат - имам по-малко случаи на млади души в психологическа криза и повече клиенти, които умеят да бъдат търпе­ливи. Те изпитват желание да отключат смисъла, скрит зад определени неща, като надникнат в духовните си спомени, за да изберат цел в живота си. Много от тях самите са лечители и учители, които споделят с мен допълнителни сведения за духовния си живот между преражданията. Надявам се, че в замяна съм им помогнал да намерят своя път.

През цялото това време читателите останаха с убеждението, че не съм разкрил всичките си тайни. Най-сетне в съзнанието ми се зароди въпросът, как да започ­на следващата си книга. Създаването на „Следите на душите" е последица от всичко, което описах. Смятам първата си книга за странстване из духовния свят по безкрайната река на вечността. Пътуването започва от устието с момента на физическата смърт и завър­шва там, откъдето се завръщаме в ново тяло. В „Пъ­тят на душите" съм се доближил до източника толкова, колкото бе възможно. Това не се е променило. Въпреки че споменът за многократното изминаване на то­зи път е в съзнанието на всекиго, никой човек, който все още се преражда, не би могъл да ме отведе по-далеч.

„Следите на душите" е създадена с намерението да понесе пътниците на втора експедиция по реката, с отклонения за опознаване на най-главните й притоци. По време на новото пътешествие бих искал да разкрия още непознати аспекти на маршрута, за да дам на хората по-цялостна перспектива. Изградил съм тази книга по-скоро на базата на тематични категории, отколкото в хронологичен или пространствен ред. Застъпил съм вре­мевите рамки на нормалното движение на душата между духовните местности, за да анализирам изцяло преживяванията Опитах се да представя на читателите едни и същи елементи на духовния живот от различни гледни точки. В „Следите на душите" се стремя да развия разбирането за изключителния ред и планираност, която съществува за нас.

Същевременно се надявам това второ пътуване сред чудесата на духовния свят да бъде интересно и приятно и за неопитния пътешественик. На тези читатели, ко­ито за първи път се срещат с моята работа, встъпи­телната глава ще предложи кратък преглед на всичко, което съм открил за живота между преражданията. На­дявам се това резюме да допълни разбиранията ви за нещата, които ни очакват, и да провокира интерес и към първата ми книга.

И така, в началото на второто ни пътешествие за­едно бих искал да благодаря на всички вас, които ме подкрепихте в усилията, необходими за отключването на духовните двери на съзнанието. Тези асоциации, по­мощта на много водачи и личното ми удоволствие от работата ми дадоха енергия да продължа. Това, че съм избран за един от посланиците на тази важна мисия, ме кара да се чувствам истински благословен.

1.

Духовният свят
В мига на смъртта нашата душа напуска тя­лото, което е обитавала. Ако душата е по-стара и има опит от много предишни животи, тя веднага раз­бира, че е освободена и може да се прибере у дома. Тези напреднали души не се нуждаят някой да ги посреща. Но повечето, с които работя, точно над астралния слой са посрещани от водачи. Младата душа, или на починало дете, може да бъде малко дезориентирана, докато не дойде някой по-близък до земното ниво, кой­то да я придружи. Има души, които предпочитат да останат за известно време на мястото на смъртта. Повечето желаят веднага да го напуснат. В духовния свят времето не е от значение. Безплътните, които избират да утешат някой скърбящ или имат други причини да останат близо до мястото на смъртта си, не изпитват чувство за загубено време. При отдалечаването си от Земята душите са об­гърнати от усилваща се ярка светлина. Някои за кратко попадат в полумрак и имат усещането, че минават през тунел или портал. Разликата между тези две яв­ления зависи от бързината, с която душата пътува, а тя е свързана с опита й. Чувството, че сме теглени от своите водачи, може да бъде едва доловимо или сил­но в зависимост от зрелостта на душата и способ­ността й да понесе бърза промяна. В ранните етапи на възнасянето си всички души попадат в „тайнствена мъглявина", която скоро се разсейва и могат да поглед­нат в далечината. Това е мигът, когато почти всички души виждат енергиен силует, който се приближава към тях. Той може да бъде любяща душа, понякога две, но в повечето случаи е нашият водач. Ако сме посрещна­ти от съпруг или приятел, починал по-рано, водачът също е наблизо, за да ,може да ни придружи в прехода по-нататъК. При дългогодишните си изследвания не съм попадал на случай, в който душата да е посрещната от ключова религиозна фигура като Исус или Буда. Все пак личните ни водачи носят в себе си любящата същност на великите учители, познати от Земята.

Когато душите отново се ориентират в обстановката на мястото, което наричат свой дом, тяхната земност се променя. Вече не са това, което е предста­вата ни за човешко същество - с определен емоциона­лен, темпераментен и физически облиК. Например не скърбят за скорошната си смърт както опечалените им близки. Душите са това, което ни превръща в човеци на Земята, но без телата си ние вече не сме ното вархеш. Душата притежава неописуемо величие. Склонен съм да мисля, че душите са интелигентни светлинноенергийни форми. Непосредствено след смъртта те изведнъж се чувстват различни, защото вече не са обременени от ограниченията на едно тленно тяло, което има мозък и централна нервна система. На някои е необходимо пове­че време да свикнат, отколкото на други.

Енергията на душата има способността да се разде­ля на еднакви части, подобни на холограма. Възможно е те да живеят паралелно в различни тела, въпреки че това се случва доста по-рядко, отколкото се пише за него. Но поради тази способност на всички души за раздвояване част от нашия ефирен енергиен образ винаги остава в духовния свят. Затова е възможно при завръща­нето си след смъртта да видите майка си дори ако е починала преди тридесет години и отново се е преродила.

Периодът на ориентация с нашите водачи, който протича, преди да се присъединим към своята духовна общност, варира в зависимост от различните животи на една и съща душа. Това е бреме на спокойствие и преодоляване на разочарованията от току-що завър­шилия живот. Ориентацията представлява получаване на предварителни напътствия от търпелив и грижовен водач.

Срещата може да бъде дълга или кратка, което зави­си от постигнатото от нас в живота и възможностите, които сме пропуснали при контактите си. Разглеждат се и определени кармични проблеми, въпреки че по-късно ще бъдат подробно обсъдени в общностната ни група. Завърналата се енергия на някои не отива веднага при групата си. Това са души, които са били, покварени от плътта и са извършили зло. Прави се разлика между неволно причинените злини, без цел и желание да се на­вреди на някого, и предумишлено причиненото страда­ние. Внимателно се преценява степента на вреда върху другите, от пакост до съзнателно зло.

Душите, съюзили се със злото, се отвеждат в специ­ални центрове, които някои клиенти наричат „интен­зивни отделения". Казват, че в тях енергията им се премоделира, за да възвърне своята цялост. В зависи­мост от естеството на прегрешенията им е възможно много скоро тези души да бъдат върнати на Земята. Понякога сами избират в следващия си живот да ста­нат жертва на чужди злини. Но ако продължат да пос­тъпват жестоко, особено в много животи, това се пре­връща в погрешен тип поведение. Възможно е такава душа да остане дълго в духовна изолация, дори над хиля­да години. Водещият принцип в духовния свят е, че зло­то, преднамерено или не, в името на всички души трябва да бъде преобразено в някаква друга форма в бъдещия живот. Това не се приема като наказание или дори изкупление, а по-скоро като възможност за кармично из­растване. Няма ад за душите, освен може би на Земята.

Някои животи са толкова трудни, че душата се завръща много уморена. Въпреки процеса на енергийно въз­становяване с помощта на нашите водачи, които съче­тават своята енергия с нашата при дверите, е възмож­но енергийният ни поток все още да бъде нарушен. В тези случаи бихме предпочели почивка и уединение вмес­то празнуване. Всъщност много души, желаещи почивка, я получават, преди да се върнат при групите си. Духов­ните ни общности могат да бъдат шумни или кротки, но ни уважават за постиженията ни в нашите прераждания. Всяка група посреща завърналия се приятел по свой начин, с искрена обич и топлота.

Посрещането у дома е радостна интерлюдия, особе­но след живот, в който не сме имали много кармични срещи с най-близките си сродни души. Повечето от мо­ите клиенти разказват как компанията ги посреща с прегръдки, смях и много шеги, които са неизменна част от живота в духовния свят. Истински сплотените гру­пи, които планират пищни тържества в чест на завър­налата се душа, понякога изоставят всички други занимания. Един от клиентите ми сподели следното за на­чина, по който е бил посрещнат:

„След предишния ми живот групата ми устрои стра­хотен купон с музика, вино, танци и песни. Бяха създали атмосфера като на класическо римско пиршество, с мраморни зали, тоги и екзотични мебели, каквито е имало край нас в множеството ни животи заедно в древния свят. Мелиса (вечна партньорка) ме приветства първа. Бе приела образа, в който я помня най-красива, и както винаги сияеше."

Броят на душите в групите е между три и двадесет и пет, като средната духовна група има около петнаде­сет членове. Понякога косвено свързани души от близки групи проявяват желание да се срещнат едни с други. Често това са стари души с много приятели от други групи, с които са били свързани през стотиците си ми­нали животи. Около десет милиона зрители в Съедине­ните щати са гледали телевизионното шоу „Прозрения", продуцирано от „Парамаунт", през 1995-а, което излъчи кратък епизод за работата ми. Тези, които са видели това предаване за живота след смъртта, може би си спомнят една от клиентките ми, Колийн, която разказа за наш сеанс. Тя описа завръщането си в духовния свят след минал живот. Попадна на пищен бал от седемнадесети век и видя стотици хора, дошли да я при­ветстват. Бе пресъздадена разкошната атмосфера на време и място, което обича, за да може Колийн да за­почне процеса на обновление със стил.

И така, посрещането у дома би могло да стане в два типа обстановка. Или няколко души очакват завръща­щата се при дверите, а след това я оставят с водач, който й дава предварителни напътствия, или, което е по-често, компанията изчаква до завръщането й в ду­ховната група. Тази група може да бъде изолирана в клас­на стая, събрана пред входа на храм, в градина, или ду­шата би могла да се срещне с много групи в учебна атмосфера. Душите, които минават край други общности по пътя към своята, често споменават, че онези, с ко­ито са били свързани в минали животи, ги поглеждат и поздравяват с усмивка или махване с ръка.

Това, как всеки вижда седалището на своята общностна група, зависи от етапа на развитие на душата, въпреки че спомените за училищна атмосфера винаги са много ясни. В духовния свят определянето на образова­телното ниво зависи от степента, до която е стигнала

Душата. Ако една душа се е прераждала на Земята още от каменната ера, това не е гаранция за достигнато високо ниво. В лекциите си често давам за пример един клиент, на когото са били нужни четири хиляди години прераждания, докато най-сетне победи ревността. Сега мога да кажа, че не е ревнив човек, но има съвсем малък напредък в борбата с нетолерантността. На някои уче­ници е необходимо по-дълго време, за да усвоят опреде­лени уроци, както е в земните класове. От друга стра­на, значително напредналите души са стари и със знани­ята, и с опита си.

В „Пътят на душите" направих широка класификация на душите като начинаещи, средно напреднали и напреднали и дадох примери със случаи на всяка от сте­пените, като обяснявах, че има специфични нюанси на развитие между тези категории. Общо взето, духовна­та група се състои от същества на относително еднакво ниво на напредналост, въпреки че всеки има свои силни страни и слабости. Тези особености създават рав­новесие в групата. Душите си помагат в познавател­ните аспекти на усвояваната информация, споделяйки преживяванията си и начина, по който са се справяли с емоциите и чувствата на обитаваните тела, пряко свързани с тези преживявания. Всеки аспект от живо­та се анализира и дори се стига до етап на разиграване чрез размяна на ролите в групата, за да могат всички в нея да добият представа. Преди да стигнат до ниво средно напреднали, душите започват да се специализи­рат в онези главни области, в които са показали опре­делени умения. Ще се спра по-подробно на това в след­ващите глави.

Много важен аспект на изследванията ми е откриването на енергийните цветове, излъчвани от душите в духовния свят. Цветовете отразяват степента на на­предналост на душата. Тази информация, събирана в продължение на много години, бе един от критериите за напредналост при работата ми с клиенти и служеше за идентифициране на другите души, които те виждат около себе си, докато са в състояние на транс. Установих, че снежнобелият цвят е характерен за по-младите ду­ши, а с напредъка душевната енергия се сгъстява и пре­минава в оранжево, жълто, зелено и накрая - в нюансите на синьото. Освен тези индивидуални аури във всяка група има смесици от ореолни цветове, които отразя­ват характерните особености на всяка душа.

В стремежа си към системност съм описал развити­ето на душата като преминаване от първо ниво, начи­наещ, през множество етапи на обучение, към четвър­то ниво, магистър. Тези души, постигнали забележителен напредък, се виждат в тъмновиолетов цвят. Убеден съм, че съществуват и по-висши нива, но знанията ми за тях са ограничени, тъй като получавам сведения само от хора, които продължават да се прераждат. В инте­рес на истината, не съм привърженик на термина „ни­во", когато става въпрос за мястото на душата, защо­то този етикет не отразява разнообразието в степените на развитие, достигнати от всички души на опре­делен етап. Все пак клиентите ми използват именно тази дума, за да опишат къде се намират в стълбицата на познанието. Освен това говорят доста скромно за постиженията си. Независимо от моята преценка никой от тях не е заявявал, че е напреднала душа. След като излязат от хипноза и се върнат към земната си същ­ност, не са така сдържани.

В свръхсъзнателното състояние на хипноза моите кли­енти твърдят, че в духовния свят никоя душа не се смята за по-малоценна от друга. Всички преживяваме процес на преобразяване в нещо по-висше от сегашната си степен на просветеност. Всеки от нас е достатъчно квалифициран, за да допринесе значително за цялата об­щност, независимо от трудностите, които среща в уро­ците. Ако това не бе истина, първо, нямаше да бъдем създадени.

Докато чете беседите ми за цветовете на напредъка, нивата на развитие, класните стаи, учителите и учениците, човек лесно би могъл да предположи, че ду­ховният свят има йерархична структура. Но според клиентите ми подобен извод би бил погрешен. Все пак има йерархия, свързана с нивото на познание. Повечето от нас смятат, че за организацията на земното управление са характерни непрестанни борби за власт, войни и съ­образяване с пакет строги правила. Духовният свят без­спорно има определена организация, но тя се гради на основата на състрадание, хармония, етика и морал, ко­ито на Земята далеч не са най-важното, към което се стремим. При срещите си с духовния свят съм се убедил още, че в него има централизиран отдел „Личен състав", който възлага задачи на душите. Съществува ценност­на система на изключителна доброта, толерантност, търпение и съвършена любов. Когато разказват за то­ва, моите клиенти отново проявяват скромност. Имам един стар приятел от колежа, който сега жи­вее в Тусон. През целия си живот се е съпротивлявал срещу властта, което отношение споделям и аз. Прия­телят ми подозира, че душите на моите клиенти живе­ят в заблуда, че сами управляват съдбата си. Според него никоя власт, дори духовната, не може да същест­вува без корупция и злоупотреба с привилегиите. Изслед­ванията ми разкриват твърде много стъпала нагоре, което никак не му се нрави.

Все пак клиентите ми вярват, че в миналите си жи­воти са имали много възможности за избор и така ще бъде и по-нататъК. Напредването чрез поемане на лич­на отговорност не е повишаване в чин или поставяне в доминираща позиция, а признание за способностите. Виждат хармония и лична свобода навсякъде в живота си между преражданията.

В духовния свят не сме принуждавани да се прераждаме или участваме в групови проекти. Ако душите ни искат уединение, могат да го получат. Ако не желаят възлагане на по-отговорна задача, изборът им ще бъде уважен. Един клиент ми каза: „Имал съм много леки животи и така ми е харесвало, защото никога не съм изпитвал особено желание да работя усилено. Но сега това ще се промени. Водачът ми казва: „Ще бъдем го­тови, когато ти си готов." Всъщност много неща зави­сят от свободната ни воля и дори ако не сме подготве­ни да напуснем астралния слой на Земята след смъртта си поради каквато и да е лична причина, водачите ще ни позволят да останем там, докато се почувстваме го­тови за завръщането у дома.

Надявам се тази книга да покаже, че и в духовния свят, и извън него имаме множество възможности за избор. За мен очевидният смисъл на тези възможности е силното желание на повечето души да докажат, че заслужават доверието, което са получили. Предвидено е, че в този процес ще допускаме грешки. Усилието за достигане до по-висша доброта и стремежът към единение с източника, който ни е създал, са основната мотивация на душите: смирено приемат способността, която им е дадена, да се прераждат във физическа форма.

Много пъти са ме питали дали клиентите ми виждат създателя по време на сеансите. Още в увода си изясних, че не е възможно да стигна по-нагоре по реката към източника на сътворението, защото мога да работя са­мо с хора, които все още се прераждат. Напредналите души говорят за мига на единение, когато ще се присъе­динят към „най-светите". В тази сфера на ярка виоле­това светлина, където е всезнаещото присъствие. Какво означава това, не мога да кажа, но зная, че когато заста­нем пред съвета на старейшините, усещаме нечие при­съствие. Веднъж или два пъти между преражданията си посещаваме тази група по-висши същества, които са една-две стъпки по-високо от нашите водачи учители. В първата си книга дадох два примера за такива срещи. В тази книга ще се спра по-подробно на посещенията ни при магистрите. Това са най-близките до създателя същес­тва, до които съм достигнал. При тези срещи душата се доближава до още по-висш източник на божествено поз­нание. Наричат тази енергийна сила „присъствието".

Съветът не е трибунал или съдебна зала, където ду­шите се подлагат на разпит и получават присъда за прегрешенията си. Все пак трябва да призная, че някои от клиентите ми казват, че когато застават пред съ­вета, се чувстват като ученици, изпратени при директора. Членовете на съвета искат да разговарят с нас за грешките ни и начините да поправим поведението си в бъдещия живот.

Оттук нататък започва да се мисли кое е най-подхо­дящото тяло за следващото ни прераждане. Когато вре­мето за него наближи, отиваме в пространство, където разглеждаме множество тела, които биха съответства­ли на целите ни. Имаме възможност да надникнем в бъ­дещето и наистина да изпробваме различни тела, преди да направим избора си. Душите доброволно избират несъ­вършени тела и трудни животи, за да изпълнят кармични задължения или поработят върху различни аспекти на урок, при който са срещнали трудности в миналото. По­вечето души приемат предложените им тела в прост­ранството за избор, но душата може да откаже това, което й се предлага, и дори да отложи, прераждането си. Също тогава би могла да помоли за известно време да бъде; изпратена на друга физическа планета вместо на Земята. Ако приемем новата си мисия, често отиваме в подготвителен клас, за да ни се припомнят някои ключови неща за предстоящия живот, особено за момента, ко­гато в него ще се появи вечният ни партньор.

Накрая, щом наближи времето за нашето завръщане, временно се сбогуваме с приятелите си и поемаме към мястото, от което започва пътуването ни до Земята. Душата се слива с избраното тяло домакин в утробата на майката около третия месец от бременността, ко­гато мозъкът на плода е достатъчно оформен, за да свикне с него преди термина. По време на част от ем­брионалното развитие тя все още е способна да мисли като безсмъртна душа и постепенно се приспособява към функциите на мозъка и алтер егото на обитавано­то тяло. След раждането настъпва блокиране на па­метта, подобно на амнезия, и безсмъртният характер на душата се съчетава с временното човешко съзнание, в резултат на което се оформят чертите на новата личност.

Използвам свой собствен системен подход за дости­гане до душата и серия от упражнения за хора в начал­ните етапи на хипнотична регресия. Целта на тази процедура е постепенно изплуване на спомените на моите клиенти за миналото им и подготовка за критично ана­лизиране на образите от живота в духовния свят, кои­то ще видят. След обичайните встъпителни въпроси бързо довеждам клиента до състояние на хипноза. Моя­та тайна е задълбочаването й. След дълги експериментални периоди осъзнах, че нормалното алфа-състояние на хипноза не е достатъчно, за да се достигне до душев­ното свръхсъзнание. Затова трябва да доведа клиента до по-дълбока тита-хипноза.

Що се отнася до методите, които използвам, мога да посветя цял час на дълги визуализации на гора или морски бряг и връщане на клиента в годините на дет­ството му. Подробно разпитвам за неща като мебели­те в дома му, когато е бил на дванадесет години, любимата му дреха на десетгодишна възраст, предпочитана­та играчка на седем и първите спомени от третата-втората година на живота му. Правим всичко това, пре­ди да го отведа в утробата на майка му за нови въпро­си, а след това - в последния минал живот за кратък преглед. Когато клиентът премине през мястото на смъртта си и стигне да дверите на духовния свят, мос­тът ми е напълно изграден. Продължителната хипноза, задълбочаваща се през първия час, насърчава клиентите да се откъснат от земното си обкръжение и ги предраз­полага да отговарят с подробности на интензивни въп­роси за духовния си живот. Това ни отнема още два часа.

Когато излязат от транс след духовното си завръ­щане у дома, лицата им добиват израз на въодушевле­ние, далеч по-силно, отколкото ако просто са преживели завръщане в минал живот. Например един клиент ми каза: „духът е неповторима, сложна смесица от флуиди, която е извън възможностите ми да опиша." много бив­ши клиенти ми пишат за промяната, която е настъпила в живота им след срещата с безсмъртната им същ­ност. Ето откъс от едно писмо:

„Знанието за истинската ми идентичност ме изпълни с неописуемо чувство на радост и свобода. Най-удиви­телното е, че това знание никога не напуска мислите ми. При срещата с разбиращите магистри учители бях обгърнат от сияние и прозрях, че единственото истински важно нещо в този материален живот е начинът, по който го живеем, и как постъпваме с другите. Обстоя­телствата на нашия живот не означават нищо в срав­нение със състраданието ни и приемането на другите. Сега по-скоро зная, отколкото чувствам защо съм тук и къде ще отида след смъртта си."

Представям откритията си чрез шестдесет и седем случая и множество цитати, събрани в книга, като вли­зам в ролята на репортер пратениК. Преди да започна всяка лекция, обяснявам на аудиторията, че това, което ще споделя, са мои истини за духовния живот. Има мно­го пътища към истината. Аз съм стигнал до нея, събирайки огромна мъдрост: от множество хора, с които съм имал щастието да работя през годините. Ако някои от твърденията ми противоречат на възприятия­та, вярата или личната ви философия, моля, приемете това, което е най-съвместимо с разбиранията ви, и заб­равете останалото.