Д-р Н. Звучи много интересно. Продължи, ако обичаш, Рудалф. К

Много клиенти говорят за посещения в изследователска библиотека скоро след присъединяването към групите си. Стигнах до извода, че едно от най-важните неща при стандартното ни обучение е веднага да започнем задълбо­чено изследване на отминалия си живот. След като писах в първата си книга за архива, в който се съхраняват све­дения за преражданията ни, читателите започнаха да ме питат дали мога да им разкрия повече подробности.

Хората, които описват земни структури в духовния си дом, споменават и за библиотеката и разказите им са напълно смислени. На Земята библиотеките представляват систематизирани колекции от съдържащи ин­формация книги, подредени по теми и имена на автори­те. Заглавията, които клиентите ми виждат върху кни­гите в духовната библиотека, са техните имена. Може би ще ви се стори странно, но съм сигурен, че ако рабо­тя с интелигентно водно същество от планетата х, което никога не е било на Земята, а мястото, на което се е обучавало, се намира в езеро край океан, то би ка­зало, че именно това вижда в духовния свят.

Спрях се на духовните класни стаи и по-малки учебни помещения, в които работят основните групи, както и на още по-малките изолирани кабини, където душите могат да се обучават самостоятелно в пълно уедине­ние. Библиотеката не би могла да се нарече малка. Всички твърдят, че мястото, където се съхраняват книги­те на живота, е огромна учебна зала с правоъгълна фор­ма и книги, подредени покрай стените, където много непознати души работят на бюра. Когато клиентите ми описват духовната библиотека, в съзнанието им пре­обладава разположението, показано на фигура 5.

Щом влязат в това пространство, ги посрещат ду­шите архивисти, които носят отговорност за книгите.

Те са кротки същества, почти като монаси, които по­магат на водачи и ученици от множество основни общ­ности да открият желаната информация. Душите из­ползват библиотеките по различен начин, в зависимост от нивото си на развитие, с помощта на своите водачи или архивистите. Някои от клиентите ми посещават библиотеката сами, когато се завърнат в духовния свят, а други винаги са придружавани от водачи. Понякога учи­телят дава указания на ученика си, а след това излиза. Тук оказват влияние много елементи, сред които сложността на изследването и продължителността на пери­ода, който трябва да бъде разгледан от обучаващата се душа. Понякога в тези учебни зали се работи по двойки, но по-често проучванията са самостоятелни, след полу­чаване на указания от архивистите как да се открият търсените книги на живота.

Според източните философии всяка мисъл, дума или постъпка от всяко минало прераждане, както и всички събития, в които сме участвали, се записват в архивите акаши. С помощта на писанията могат да се разгледат и някои бъдещи събития. Думата „акаша" означава същ­ността на цялата универсална памет, която записва всяка енергийна вибрация в съществуването ни като видеокасетофон. Вече обясних връзките между духовната, безсмъртната и съзнателната памет. Човешката ни концептуализация на духовните библиотеки, тези вечни места, на които проследяваме пропуснатите възможности и отговорността си за минали събития, е пример за тези връзки. Източните народи вярват, че същност­та на всички събития - минали, сегашни и бъдещи - се съхранява в енергийни частици и може да се възстанови на свещено място чрез вибрационни групирания. Мисля, че концепцията за лично духовно досие на всеки от нас не се е зародила нито в Индия, нито където и да било на Земята, а произтича от спомените в душевното ни съзнание за живота между преражданията.

Смущава ме фактът, че някои аспекти на възродени­те спомени за духовните библиотеки са изопачени от човешките религиозни системи с цел всяване на страх. Съществуват източни религии, внушаващи, че книгите на живота са дневници, които могат да бъдат използ­вани като доказателства срещу душите. Духовните библиотеки се описват като места, където се подготвят показания срещу прегрешилите души въз основа на

Фигура 5. Библиотека с книги на живота



А. Етажерки с книги, разположени покрай стените на голямо правоъгълно помещение.

В. Катедри на архивистите и водачите, които помагат на души­те да открият търсените книги на живота. С. Дълги маси за обучение.

О. Стени с книги и бюра, простиращи се отвъд полезрението на душата.

Кармичншпе им записи. Следващият етап според тази заблуждаваща система е заставането ни пред страш­ния съд, който преценява грешките на душата през по­следния й живот и произнася присъда. Някои медиуми твърдят, че имат привилегията да виждат в бъдещето чрез записите акаши и който стане техен последова­тел, ще бъде спасен от страдания.

Човешката изобретателност няма граници. Когато целта е да се всява страх. Най-подходящият пример е страхът от сурово наказание за извършилите самоубий­ство. Истина е, че мисълта за вечна прокуда от рая е възпряла доста хора, но този подход е погрешен. През последните години забелязвам, че дори католическата църква не твърди толкова упорито, че самоубийството е смъртен грях, който заслужава строго духовно наказание. В един одобрен от Ватикана катехизис се казва, че самоубийството „противоречи на природния закон", но е добавено: „поради причина, която само Бог знае, има възможност за благотворно покаяние". „благотворно" означава „в името на добра цел".

Клиентката ми в следващия случай сама е сложила край на миналия си живот. Тя разказва за изпита си в библиотеката за тази постъпка. Покаянието в духов­ния свят често започва оттук. Понеже ще се спра по­дробно на самоубийството й, смятам, че моментът е подходящ да направя кратко отклонение от темата за библиотеката и да отговоря на някои въпроси, които са ми задавали за самоубийството и възмездието за него в духовния свят.

Когато работя с клиенти, завършили предишния си живот със самоубийство, няколко мига след смъртта повечето от тях възкликват: „Господи, как можах да направя такава глупост!". Това са физически здрави хора, а не страдащи от мъчителни заболявания. Отношение­то към човек, млад или възрастен, извършил самоубий­ство, защото влошеното физическо състояние го е на­правило непълноценен, е различно от това към онези, които са имали здрави тела. В първия случай, когато душата се завърне при групата си, е обградена с топло­та и разбиране, докато във втория среща известен укор.

Установих, че душите не изпитват чувство за про­вал или вина, когато са потърсили избавление в смърт­та. Ще дам реалистичен пример за такава смърт с из­бора на брат и сестра в раздела за свободната воля в девета глава. При непоносимо физическо страдание има­ме право да се освободим от болката и унизителното положение да се отнасят с нас като с безпомощни деца, чийто живот се поддържа от изкуствени медицински системи. Откривам, че няма нищо срамно в решението на една душа да напусне неизлечимо болно тяло, като прекрати живота му със собствената си ръка или с по­мощта на състрадателен болногледач.

Работил съм с доста хора, извършили опит за самоубий­ство, години преди да се срещнат с мен, и чувствам, че сеансите ми са оказали ползотворно влияние. Някои от тях все още бяха емоционално объркани, а други вече се бяха отърсили от мислите за самоунищожение. Едно от нещата, в които се убедих, е, че трябва да се отнасяме сериозно към хората, твърдящи, че мястото им не е на Земята. Възможно е това да са потенциални самоубийци. Класифицирам такива клиенти в следните категории:

1. Млади, много чувствителни души, които са започнали преражданията си на Земята, но са прекарали малко време тук. На някои е трудно да се приспособят към човешкото тяло. Струва им се, че съществуването им е застрашено, защото тази форма на живот е жестока.

2. Млади или по-възрастни души, прераждали се на друга планета, преди да дойдат на Земята. Ако са живели в светове, които не са така сурови като земния, могат да бъдат потиснати от примитивните емоции и плът­ността на човешките тела. Това са хибридните души, на които се спрях в предишната глава. Основният им проблем е, че чувстват телата си чужди.

3. Души, недостигнали трето ниво, които се прераждат на Земята още от създаването си, но не се съчетават добре със сегашните си тела. Приели са договор за живот в тяло, чието физическо его е твърде различно от безсмъртния им характер. Изглежда, не могат да намерят себе си в наше време.

Какво се случва с душите на здрави хора, извършили самоубийство? Споделят, че се чувстват засрамени пред своите водачи и приятели, защото в предишния си жи­вот са нарушили споразумението. Това е загуба на само­чувствие поради пропиляна възможност. Животът е дар, всеки получава определено тяло след дълъг и задълбочен размисъл. Ние сме отговорни за телата си и това е свещено доверие. Особено когато млад, здрав човек извърши самоубийство, водачите ни смятат постъпката за край­но незряла и за бягство от отговорност. Духовните магистри разчитат на смелостта ни да довършим нор­мално живота си в здраво тяло, независимо колко е тру­ден. Проявяват безгранично търпение към нас, но ако многократно ги разочароваме, като извършваме самоу­бийства, не са така всеопрощаващи.

Работих с млад клиент, който бе направил опит да сложи край на живота си година преди срещата ни. По време на хипнотичния сеанс открихме доказателства за самоунищожение в предишни прераждания. Когато зас­тана пред магистрите от съвета след миналото си прераждане, един от старейшините каза следното:

„Отново пристигаш рано и сме разочаровани от теб. Нима все още не си разбрал, че изпитанието става по-трудно с всеки нов живот, от който се откажеш? Поведението ти е егоистично поради много причини. Не на последно място - мъката, която донесе на онези, които те обичаха. Докога ще продължаваш просто да захвърляш съвършено здравите тела, които ти поверяваме? Уведоми ни, когато си готов да престанеш със самосъжалението и подценяването на възможностите си."

Не мисля, че съм чувал член на съвета да се отнася по-строго с някоя душа заради извършено самоубийство. Няколко месеца по-късно този клиент ми писа и сподели, че винаги, когато в главата му се прокраднат мисли за самоубийство, ги отхвърля, защото би искал да избегне подобен разговор със старейшините, след като отново е посегнал на живота си. Едно малко постхипнотично вну­шение му помага лесно да възстановява тази сцена в съз­нанието си и споменът за нея винаги го възпира.

Когато здрав човек избърши самоубийство, с душата му се случва едно от следните две неща: ако не е пов­тарял многократно тази грешка, много скоро по своя молба се връща на Земята, за да компенсира пропиляно­то време. Често по-малко от пет години след смъртта. Повечето такива души са убедени, че е важно отново да се качат на трамплина за скокове, след като в миналия живот са се приземили по корем. Все пак, като хора, имаме естествен инстинкт за самосъхранение и повече­то души добросъвестно се грижат за оцеляването на обитаваните тела.

Онези, за които проявите на слабост, когато живо­тът става тежък, са се превърнали в модел на победе­ше, отиват на местата за благотворно покаяние. Те не представляват ужасяващ пантеон в някаква злокобна местност, предназначена за душите на грешниците. След като прекарат известно време в нещо подобно на пусто чистилище, понякога тези души сами пожелават да бъ­дат изпратени в красив планетарен свят - с вода, дър­вета и планини, но никакъв друг живот. На тези уедине­ни места нямат контакт с други души освен редките посещения на духовен водач, който им помага в размис­лите и самооценката.

Изолираните зони имат различен облик, но призна­вам, че ми се струват ужасно скучни. Може би именно това е смисълът. Докато наблюдавате следващите няколко мача от скамейката, съотборниците ви продължават да срещат предизвикателства в новите си прераждания. Лекарството изглежда ефикасно, защото ду­шите се завръщат при групите си със свежи сили, но знаят, че са пропуснали много възможности за разви­тие, докато приятелите им напредват. Все пак има и души, които никога не успяват да се приспособят към Земята. Зная, че някои от тях в бъдеще се прераждат в други светове.

Следващите ми два случая разкриват преживяванията на душите в духовните библиотеки и чувствата им, когато видят записите си. И в двата случая има доказателства за използване на алтернативна реалност, с известни разлики. Жената от случай 29, извършила са­моубийство, ще проследи четири възможности за избор, който би могла да направи в предишния си живот, пред­ставени в един и същ времеви отрязък. Първата линия е истинският й живот, така както е протекъл. Тя е по-скоро наблюдател, отколкото участник в сцените. До­като в случай 30 ще видим една и съща сцена от пре­дишния живот с алтернативна реалност, в която душа­та драматично ще влезе и наистина ще преживее раз­лична развръзка. И двата случая показват между колко много пътища можем да избираме в живота.

Водачите ни решават кой е най-добрият начин за по­стигане на себепознание в библиотеката. По-нататък изследването продължава под ръководството на архивистите.

• случай двадесет и девети •

Ейми бе пристигнала наскоро в духовния свят от малко фермерско селце в Англия, където се бе самоубила на шестнадесет години. Тази душа е чакала сто години, преди отново да дойде на Земята, поради страха си от злощастия. Ейми се бе удавила в близкото езеро, защото била бременна във втория месец и неомъжена. Любимият й, Томас, загинал седмица по-рано при злополука, докато поправял някакъв покрив. Разбрах, че двама­та искрено са се обичали и са възнамерявали да се оженят. Докато говореше за миналия си живот, Ейми споде­ли, че след гибелта на Томас решила, че това е краят на живота й. Каза, че не искала да донесе срам на семейст­вото си, а нямало начин да избегнат злословията на мес­тните клюкари. Със сълзи на очи клиентката призна: „Знаех, че ще ме наричат уличница, а ако избягам в Лондон, бедно момиче с дете би станало именно това."

В случай на самоубийство водачът може да препоръ­ча уединение, енергийно регенериране, скорошно завръ­щане или комбинация от трите неща. Когато Ейми пре­мина отвъд след смъртта си, първо бе посрещната от водача си Ликико и душата на Томас, които я утешиха. После остана насаме с Ликико в красива градина. Доло­ви разочарование в държанието на Ликико и очакваше да й се скара за липсата на смелост. Ядосано попита вода­ча си защо животът й не е протекъл според първоначал­ния план. Не бе видяла възможността за самоубийство преди прераждането си. Ейми смяташе, че е трябвало да се омъжи за Томас, да имат деца и да живеят щас­тливо в селото си до дълбоки старини. Струваше й се, че някой е прерязал клона, на който седи. Ликико обясни, че смъртта на Томас е била една от алтернативите в този жизнен цикъл и че тя е имала свободата да напра­ви по-добър избор, вместо да се самоубие.

Ейми узна, че за Томас изборът да се качи на високия, стръмен и опасен покрив е бил една от възможностите. По-вероятната, защото душевното му съзнание вече бе обмислило тази „злополука" като изпитание за нея. По-късно разбрах, че Томас почти е бил на път да отхвърли молбата да поправи покрива поради „вътрешни сили, ко­ито го теглели в другата посока". Очевидно всички в тази група бяха на мнение, че Ейми е подценила способностите си за оцеляване, въпреки че в предишни прераждания бе проявявала повече издръжливост.

Когато се озова в отвъдния свят, Ейми мислеше, че преживяването е жестоко и ненужно. Ликико й напомни, че сама е избрала да се самоизмъчва и че ако иска да помага на другите да оцеляват, трябва да преодолее собствената си слабост. Отговорът на Ейми бе, че ед­ва ли е имала друг избор при тези обстоятелства във викторианска англия, след което преживя следната сце­на в библиотеката: