Сребърната нишка

Когато сме обидени на някого, между нас и човека, който ни е засегнал се създава своеобразен енергиен канал, през който от нас към него изтича собствената ни жизнена енергия. Впрочем тази енергия “подхранва” у въпросния човек точно тези негативни страни от характера му, чиито прояви са ни засегнали. Сигурно ви се е случвало само като си спомните за такъв човек да почувствате физическа слабост. Най-доброто, което можем да направим за себе си, а и за човека, който ни е наранил, е да се опитаме да простим. Понякога е трудно, почти непосилно. Но ако положим усилия, след време ще разберем, че си е заслужавало.

Поради същите причини (за наше добро) е необходимо и ние да помолим за прошка, когато сме били груби и сме нанесли обида на някого. Не е задължително да го правим лично. Можем да го осъществим и мислено, представяйки си човека, от когото ще искаме прошка. Представете си как той ви благодари за това. Благодарете му мислено и вие. Уверявам ви, ще се почувствате по-добре. В повечето случаи нежеланието и неспособността ни да прощаваме, вследствие на загубата на енергия, води до влошаване и на здравословното ни състояние.

И не на последно място - много важно е да умеем да прощаваме и на самите себе си. Много от нас от години живеят с чувството за вина заради извършена волна или неволна постъпка, за която и до ден днешен съжаляват. Важно е да не забравяме, че всички ние грешим - по един или друг начин. Разумно и мъдро е да извличаме поука от грешките си, за да не ги повтаряме. Несправедливо е обаче към самите нас да живеем с чувството за вина и по този начин да нанасяме трайна, понякога непоправима вреда на собственото си здраве.

Погрешно е да смятаме, че признанието че сме постъпили неправилно и искането на прошка е проява на слабост, от която наскърбения от нас човек след време ще се възползва, за да ни уязви. Напротив - способността да си признаем, че сме сгрешили е характерна черта на силните и благородни натури. Проявена спрямо децата ни тя е един чудесен пример за подражание. Много по-мъдри, отколкото смятаме, те оценяват положително подобно отношение, след което започват да ни ценят и уважават още повече.

Имайте предвид, че ние идваме на този свят, за да натрупаме опит, да решим кармичните задачи, с които не сме съумели да се справим в предишен живот, да напреднем в развитието си. Често съдбата ни среща както с приятели, така и с врагове от предишни животи. А те - “враговете” (аз предпочитам да ги наричам противници) - много често са именно хората, на които не сме съумели да простим тогава. Точно неразрешените конфликти, непростените обиди, ненавистта и омразата са веригите, които трайно са ни свързали с тези хора и отново ги довеждат в живота ни. А начинът, по който можем да се освободим от тях е прошката - искрена и безусловна.

Спомням си за млад мъж, когото консултирах заради остри пробождания в сърдечната област, придружени и от други тревожни симптоми. Лекарите не открили никакви органични или функционални увреждания на сърцето, а в интерес на истината - аз също. Само че човекът наистина не се чувстваше добре. Когато го попитах с кого толкова не може да се спогажда и кой го дразни до такава степен, че да реагира и сърцето му, той полукомично, полутрогателно изпъшка и. . . назова тъща си. Положението изобщо не беше за смях и аз се заех да му обяснявам, че трябва да сключи примирие с тази жена - вътре в себе си, ако иска да се чувства здрав. Само че той смяташе подобен акт за абсолютно неизпълним. Тогава предпазливо му намекнах, че тази вражда между тях е най-вероятно от предишни животи и че щом не могат да се помирят в този живот, то той би следвало да има готовност за нова среща с нея в някой от следващите. При тези ми думи човекът буквално подскочи от табуретката, на която седеше. След кратък размисъл отривисто заяви, че “тая няма да я бъде” и изрази съгласие да работим заедно за изчистването на причините на проблема.
* * *

Добър начин да се освободим от натрупаната болка и обида или от чувството за вина е да се опитаме да го напишем на лист хартия. Вземете празен лист и напишете: Прощавам на. . (напишете името на човека, на когото се опитвате да простите) за. . .(опишете ситуацията). Прощавам на себе си (по гореописания начин). След като приключите, накъсайте хартията на късчета и я изхвърлете. И тъй като написаното ще бъде прочетено единствено от вас, то постарайте се да бъдете максимално честни и справедливи. Ако преиначите нещо, то ще излъжете самите себе си. Отделяйте за това по 10- 15 минути дневно дотогава, докато се убедите сами, че сте простили напълно. Облекчението, което ще почувствате след това си заслужава и времето и усилието.

В живота на всеки от нас присъстват почти непоносими “дразнители”. Често това са хора от най-близкото ни обкръжение, някой член на колектива, в който работим, понякога е един от родителите ни, а дори и някое от децата ни. В такива случаи се оказваме особено уязвими и затормозени от нехармоничните си взаимоотношения. Но въпреки това не можем да избегнем контактите си с тези хора. Често те предизвикват у нас чувство на гняв и раздразнение дори и без да сме в директен контакт. Достатъчно е да се сетим по някакъв повод за тях, а това се случва по-често отколкото би ни се искало. Просто те се появяват в мислите ни “ни в клин ни в ръкав”. Аз също съм изпадала в такива ситуации, затова ви предлагам един способ да си помогнете - както на себе си, така и на човека, който най-много ви дразни.

• 
  Намерете начин да се усамотите за няколко минути. Мислено извикайте образа на човека пред вътрешния си поглед. Когато си го представите достатъчно ясно кажете му гласно или на ум - “Благославям те с обич (или “прощавам ти с обич”) и те освобождавам. Иди си с мир”. Ако искате можете да добавите - “Ти си свободен (а) и аз съм свободен (а)”. А можете да си измислите собствена фраза.
  

Тази стъпка от ваша страна би трябвало да спомогне за временното подобряване на взаимоотношенията, които ви тормозят. През времето на това “затишие” обаче е добре да се опитате да анализирате самите себе си. Понякога в хората, които най- много ни дразнят, ние виждаме някой свой недостатък, който не сме способни да открием в самите нас. Тогава нашият дразнител ни служи за своеобразно огледало, в което с малко мъдрост и търпение бихме могли доста добре да се огледаме. Погледнато от такъв ъгъл често именно тези хора са и нашите най-добри учители. И вместо да им се сърдим или гневим бихме могли да се насочим към размисъл какъв е урокът, който животът ни поднася точно чрез този човек и точно по този начин. Кое е това трънче в характера ни, което не сме способни да открием сами, та се налага някой друг да ни служи за лупа. Трябва да знаем, че колкото по-често се повтаря един и същи проблем, конфликт, ситуация, колкото по-затруднени сме в намирането на правилното решение и верния отговор, толкова по-важен и ценен е урокът, който ни се поднася и опитът, който той ни носи.

Сигурният знак, че сме решили задачата и сме усвоили урока е, че каквото и да прави оттук нататък, както и да се държи към нас, човекът, който ни е ядосвал или ни е причинявал болка, вече няма власт над нашите емоции и мисли. Тогава наистина и той е свободен, а и ние - също. Цветето на любовта, на което сме дали живот чрез скромната си визуализация, вече е разцъфнало и разпръсква в душите и на двама ни нежното си благоухание.
* * *

Веднъж потърси помощта ми непознат за мен възрастен човек - дядо Слав. Проблемът, който той смяташе че го тормози, касаеше сърдечно-съдовата му система. Само че, навлизайки в полето му, аз открих и нещо друго. Дълбоко заровена в подсъзнанието му и забравена от него, там се беше спотаила огромна обида, нанесена му (по негово мнение) от покойната му вече съпруга. Тази обида той носеше от години в душата си, без да си дава сметка какво причинява на себе си и на покойницата. Защото невидимите нишки, изтъкани от огорчението и душевната му болка продължаваха да свързват тези двама души и дори смъртта не беше успяла да ги помири и раздели. Случайната ми на пръв поглед среща с този 85-годишен старец породи и у двама ни дълбока симпатия, която по-късно прерасна в искрено и сърдечно приятелство. Аз бях изпълнена с дълбоко възхищение от неговата борбеност и силата на духа му.

Преди 25 години, след тежко заболяване, се наложило да отстранят лявата половина на белия му дроб. Лекарите го изписали - и го отписали. Само че бай Слав бил на друго мнение. Започнал да чете книги за йога, както и такива на духовна тематика. Прилагал различни видове гимнастика, техники за релаксация и медитация, научил се да използва силата на собствената си жизнена енергия и да я впрегне в лечебния процес. И така - до наши дни той все още е жив и здрав, противно на лекарските прогнози. И не само се чувства добре за своите години, но и все още е в състояние да изпълнява упражнения, включени в източните бойни изкуства, които биха затруднили хора, много по-млади от него. Аз направо се слисах, когато той ми заяви, че всяка сутрин освен редовната си гимнастика прави и челна стойка. На неговите години! Представяте ли си!

Когато при първата ни среща му казах какво съм открила в полето му, той ме изгледа удивено. Това беше негова дълбока тайна, която не беше си позволил да сподели с никого. И затова още повече му тежеше. Предложих му да се опита да прости и да се освободи от болката чрез метода на писането. За моя приятна изненада след няколко седмици той дойде у дома и донесе няколко изписани със ситния му почерк страници. Прочете ми ги развълнуван, след което доволен ги скъса пред очите ми.

Разказвам ви толкова подробно този случай, защото той би ви помогнал в много направления. На първо място, за да разберете, че човек може да удължи престоя си тук, стига да има воля и желание за това. А на второ място - че никога не е късно да простите за нанесената обида. Дори и тогава, когато човекът, който ви е наранил вече е преминал в Отвъдното.

Предпоследният стих от молитвата “Отче наш” гласи:

“И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници”.

След което Спасителя добавя:

Матея. 6: 12, 14

Напоследък мои приятели и познати споделят, че този факт - изречените им слова, а дори и мислите им да се реализират буквално за броени дни - започва все повече да им прави впечатление. Случва им се понякога да предусетят заболяване или злополука на свой близък, и когато това стане, изпитват чувство за вина, смятайки че по някакъв начин те са предизвикали тази злина. Изследвайки аурата на такива хора установих, че всъщност се касае за развитие на ниво от енергийните им структури, свързано с интуицията. И по мои лични наблюдение хората като тях стават все повече. В такива случаи се опитвам да успокоя конкретния човек. Обикновено му давам да разбере, че това е всъщност естествено развитие на по-фините му тела и го съветвам да се учи да използва разширеното си съзнание по градивен и полезен начин.

В началото на книгата стана дума за символичните Посвещения, през които преминава всеки от нас в хода на еволюционното си развитие. Събуждането на интуицията е свързано с Второ посвещение, бележещо контрола над емоционалната ни природа от страна на душата. Това символично духовно израстване води до събуждане на енергийния център на сърцето - четвърта чакра. Именно чрез този център въплътената личност установява връзка с душата си, а чрез нея - с духовната Йерархия на нашата планета. Сърцето - този изключително важен орган от нашето тяло - чрез системата на кръвообращението и в частност чрез кръвта, разпространява не само хранителни вещества, кислород, хормони и т. н., но и импулсите на душата. Тези импулси на Живота достигат до всяка клетка, до всеки атом на физическото ни тяло, което с готовност откликва на зова на истинския Човек. И тъй като душевните сили в своята дълбока същност са енергии с по-висока вибрация, често първият истински контакт с душата причинява на конкретния човек известни смущения на физическо ниво.

За повечето хора тези състояния са доста стряскащи и объркващи. За съжаление обаче има и такива, които много бързо привикват с новооткритите си възможности и започват да ги използват, за да се облагодетелстват чрез тях. Понякога манипулират другите, за да получат това, което желаят, друг път пожелават зло някому с цялата сила, на която са способни. Споделям тези наблюдения, защото подобни неща със сигурност се случват и на вас. Затова, ако вече сте получили своите доказателства за силата на мисълта и вътрешния си усет, бъдете много внимателни кога и при какви обстоятелства ги използвате. Имайки предвид закона на Кармата, ще бъде много по-добре за вас да ги използвате правдиво и конструктивно. И единствено и само за добро.

Например, ако ви предстои интервю за назначаване на работа, делова среща, която е от съществено значение за вас или някакъв изпит, то използвайте момента да употребите съзнателно и целенасочено потенциалната си мисловна енергия. Ден или няколко дни преди подобно важно за вас събитие си мислете как всичко се развива точно според очакванията ви. Отхвърлете всичките си страхове, не си предричайте отрицателен резултат. На самата среща (или на изпита) още при влизане мислено поздравете човека срещу вас с “Мир и светлина на този човек”. А може и с “Аз поздравявам Светлината в теб”. Ако можете, представете си как от областта на сърцето ви се излъчва мека светлина. Нека тази светлина изпълни с обич пространството около вас, нежно обгръщайки и събеседника ви. Е, не очаквайте, че след това шестицата ще се появи по магически начин в студенската ви книжка или незабавно ще ви връчат заповед за назначение и висока заплата. Такова очакване би било доста детинско, въпреки че и такива “чудеса” се случват понякога. Но подобен позитивен подход от ваша страна със сигурност ще създаде атмосфера, изпълнена с положителни вибрации. А това пък от своя страна ще спомогне за реализиране на желанието ви. В случай, че нещата не се развият по очаквания от вас начин, вероятно така е по-добре за вас. Приемете го спокойно и не се обезсърчавайте. Нашата мъдра поговорка “Всяко зло за добро” касае и такива житейски ситуации. Разбира се има и моменти в живота ни, в които е необходимо да проявим своята борбеност и целеустременост, за да постигнем целта, към която се стремим. Но ако въпреки страстното ни желание и проявена настойчивост, отново и отново се сблъскваме в непробиваема стена, стена от препятствия, може би е по-добре да спрем и да обмислим обходните пътища. Допуснете, че Висшата ви същност, или вашият Ангел-хранител вижда напред в бъдещето и просто ви предпазва от погрешна стъпка. Понякога, ако с неотклонно упорство и с цената на всичко се стремим към “заветната” цел, в края на краищата получаваме това, което толкова сме искали. Само за да разберем след време, че това ни е докарало беда на главата. И да се научим да разчитаме знаците, които ни се дават за наше добро.

Поздравът, който ви предлагам, а вие бихте могли да си измислите и свой в този дух, можете с успех да използвате при назряващ или вече зародил се конфликт. Ако шефът ви, брачният партньор или детето ви са настроени за кавга, лесно бихте разведрили атмосферата по този начин. А след това с лекота ще достигнете до разумно, удовлетворяващо и двете страни разрешение на спорния въпрос.

Аз самата съм се убеждавала многократно във валидността на този подход. Когато се изпълня с добронамереност и любов към изнервената служителка в пощата, тя забравя за лошото си настроение, усмихва ми се и ме обслужва любезно. Чиновникът в държавното учреждение ми дава възможност да поправя незначителната грешка във формуляра, който съм попълнила, а след това без проблем приема документите ми. Синът ми забравя за гнева и възмущението си и спокойно ме изслушва. Зная, че това, което споделям с вас, колкото и интригуващо да звучи, няма да има голяма практическа стойност, докато не го приложите в живота си. Но ако опитате, именно личният ви опит и положителният резултат ще ви насърчат да подхождате по такъв позитивен начин във всяка затрудняваща ви житейска ситуация.
* * *

След публикуването на тази статия започнаха да ми се обаждат различни хора - познати и приятели. Всички те ми казваха, че са изпробвали предложения от мен поздрав при различни обстоятелства. Радостното беше, че във всички ситуации този подход е действал положително и безотказно. Винаги трябва да помним, че човекът срещу нас представлява не само личността, която възприемаме с петте си сетива, а и обитаващата тази личност душа. И когато използваме Златния ключ на Любовта, общувайки с него вече и като душа с душа, този вълшебен ключ разтваря пред нас дори и залостени с девет резета врати. Стига само нашето желание да не противоречи на законите на любовта и да не носи вреда никому.

Хората, с които общуваме реагират на нашето присъствие и отношение по същия начин, по който ние - не само външно, но и вътрешно подхождаме към тях. Само като се замислим какви порои от негативни изказвания, упреци и тайни проклятия по адрес на този или онзи се изливат ежеминутно в пространството - и то често по толкова дребни и незначителни поводи. А всяка лоша изречена или помислена дума атакува аурата на получателя. Ако обаче той е чист в морално и духовно отношение човек, то тези отровни стрели се връщат обратно върху своя изпращач. На физическо ниво това се възприема почти осезателно - проявява се като лошо настроение, нервност, необяснима умора, силно главоболие и т. н.

Възможно е и вие вече да сте достигнали до лични прозрения и доказателства за силата на мисълта и интуицията си. Ако това е така, то горещо ви съветвам - никога, при никакви обстоятелства не използвайте тази си способност да манипулирате другите. А още по-малко пък съзнателно да им вредите. А в случай, че се осмелите да я прилагате по този начин, то не се изненадвайте, когато дойде денят за жетвата на това, което сте посели.

В живота ни има неизброими ситуации, в които използвайки енергийната мощ на мисълта и словото си, но - съпроводени с любов, можем да правим почти чудеса. В жилищния блок, в който живея, понякога се случва някой от съседите ми така да увеличи звука на телевизора си, че да не се налага да включвам моя. В такива случаи, когато търпението ми се изчерпи, аз прилагам следното малко вълшебство. Затварям очи, мислено извиквам образа на съседа си пред вътрешния си поглед и след като му кажа, че го обичам, го помолвам да намали звука. Минути след това всичко утихва. Е, понякога не се получава, но в края на краищата и той има свободна воля, нали. А пък и аз не съм велик магьосник.

Освен за разрешаване на личните си проблеми, бихте могли да насочите положителната си мисловна енергия, за да помогнете на някой в нужда. Добрата мисъл с пожелание за изцеление би помогнала на ваш приятел или близък да оздравее по-бързо. Пак по този начин - чрез изпращане на положителни и изпълнени с любов мисли можете да помогнете на детето си да намери правилното решение на въпрос, който често ви ядосва. Използвайки градивната и съзидателна сила на мисълта си можете да лекувате дори домашния си любимец или вехнещото си стайно растение. Възможно е дори да не подозирате за това, но милиони хора на добра воля изпращат положителната си мисъл към горещите точки на планетата ни и по този начин спомагат за изцеляването и укрепването на аурата й. Ако тази идея ви харесва, можете да присъедините и вашата мисловна енергия. Възможностите за нейното оползотворяване за добро са неизброими.

Детството на повечето от нас е преминало с красиви и вълшебни приказки. Спомняте си навярно приказката за Спящата красавица. Как пренебрегнатата магьосница, заради това, че не е получила подарък, отправила тежко проклятие към новородената принцеса. Добрата фея, останала последна, въпреки желанието си не успяла напълно да го обезсили. Само го смекчила. И, въпреки положените от краля усилия, в кралството все пак се намерило едно вретено, чрез което да се изпълни изречената клетва. Кармичните последствия - резултат от наши или чужди действия - винаги ни настигат. Както се казва в една народна поговорка - “Бог забавя, но не забравя”.

Веднъж изречено, словото ни заживява свой собствен самостоятелен живот. Мисълта на всеки един от нас притежава неподозиран от повечето хора енергиен потенциал. А облечена в думи, нейната сила е почти неунищожима. За да разведря темата, ще спомена, че в Невидимия свят съществуват “добри феи”, чиято нелека задача е да разчистват мисловните ни отпадъци. По този начин се осъществява своеобразно почистване и дезинфекция на пространството. Но замърсяването на собствената ни аура, причинено от нас самите, си остава. И тук “почистването” е наша работа и задължение. И за предпочитане е да се заемем с тази нелека работа съзнателно и по собствено желание. По-безболезнено е. И по-полезно - за нас самите. А най-добре ще е изобщо да не създаваме предпоставки за това.

ПЛАЩА ТОЗИ, КОЙТО ПОРЪЧВА
Моя приятелка, психолог и сензитив, ми разказа следния интригуващ случай. Към нея се обърнал за помощ млад мъж, страдащ от тежка форма на мускулна дистрофия. Била засегната дясната ръка, рамото, плешката. Потърсил помощ при нея след дълги митарства по лекари, доценти и професори. Всичките им опити да го излекуват се оказали безуспешни. Приятелката ми имала искреното желание да му помогне, но в съзнанието й настойчиво звучала думата “карма”. И нищо повече.

Опитала се, разговаряйки с младежа, да получи повече информация не само за неговия живот, но и за този на родителите му, както и на техните родители. За предците си той не могъл да си спомни нищо впечатляващо. Разказал обаче за себе си. За това как, като дете обичал да убива птички с прашка, и че това занимание му доставяло удоволствие. Как в юношеските си години често ходел на “лов” за жаби - заради бутчетата им. Отрязвал им ги, както са живи. След това ги пускал обратно във водата, за да наблюдава как ще плуват само с предните си крака. Изслушвайки го, тя отново получавала същата информация - “карма”. Тогава го посъветвала да отиде в църква и там да се помоли за прошка, за каквото е съгрешил. Човекът категорично отказал, заявявайки, че не е религиозен и не вярва на “бабини деветини”. Тогава тя решила да направи това вместо него. Но какво се случило. В момента, в който запалила свещ за този човек, цялата й ръка изтръпнала и се схванала. Пронизала я непоносима болка. Стресната от този знак, приятелката ми не се осмелила да остави свещта пред никоя от иконите в църквата. Поставила я на пясъчника, където палим свещи за покойниците, помолила да й се прости за това и побързала да напусне църквата. Болката в ръката й отзвучала след около час.

Докато слушах нейния разказ, тъпа болка пропълзя по дясната част на тила ми, изкачи се нагоре и се стовари като нажежен шлем върху главата ми. Когато свърши, тя ме помоли да се опитам да разбера за какво става дума и ако мога да помогна на този човек. Категорично отказах.

Разказвам ви тази история не от любов към “филмите на ужасите”. Смятам, че тя е изключително красноречив пример за кармично страдание. За тези, които все още не разбират защо го описвам толкова подробно, ще поясня няколко неща. В повечето случаи, когато физическото страдание е засегнало дясната половина на тялото ни, това е “знак”, че ние сме засегнали някого. И няма никакво значение дали става дума за човек, животно или растение. Цялата ни прекрасна планета, както и нейните обитатели са творение на Вселената (или на Бог, ако ви звучи по-приемливо). Посягайки дори върху най-дребната тревичка, ние посягаме върху целостта на Вселената. И как според вас би трябвало да ни отговори тя? Вярно е, че за всяка грешка има и прошка (иначе досега целия ни човешки род да го няма, както сме я подкарали). Но за тази прошка трябва да помолим лично. А преди това трябва да сме осъзнали какво сме направили и да сме се разкаяли. Никой друг, освен самите ние, не би могъл да го направи вместо нас. В противен случай рискува да привлече силите на справедливото възмездие върху собствената си глава.

Има една легенда за прочут лекар, когото сполетяла тежка и неизлечима болест. В отчаянието си той се обърнал към Бог с въпрос, за какво му е изпратено това страдание. - “Защото ти се опитваш да лекуваш хората, които аз наказвам” - бил отговорът.

В конкретния случай, за който ви разказвам, тъй като искреното намерение на приятелката ми е било да помогне, тя получила само леко предупреждение от рода на “Не се намесвай! Не е твоя работа!”. Но какво би се случило, ако тя беше продължила да упорства? Само можем да гадаем. Ако искрено, с цялото си сърце желаем да помогнем на такива хора, като младежа, за когото ви разказах, единственото което можем да направим е да се молим за тях. Да се молим да им се даде просветление, за да могат да осъзнаят причините, довели до техните физически и душевни страдания. А за прошката? За нея те трябва да се помолят сами. Когато са готови (или принудени от страданието) да отворят сърцето си и да я поискат. Изцелението им ще бъде отговорът на молбата им.

А историята с младежа, която ви разказах има свое продължение и оптимистичен завършек. Месеци по-късно, когато тази книга беше готова в първоначалния си вариант, узнах за него от приятелката си. С течение на времето, благодарение на нейното сътрудничество, но най-вече на личните усилия на младия човек, болката и обездвижването на ръката му постепенно отзвучали. Надявам се трудният и болезнен урок, който му донесъл толкова страдание, да е положил в душата му положителните си плодове.

Кой знае. . .Това само времето ще покаже.

* * *

Смятам, че тук му е мястото накратко да спра вниманието ви и върху още една, особено актуална в последните години, тема. Темата за магията. По този въпрос може да се напише цяла книга, а и на нея вече са посветени доста публикации. Така че в следващите редове няма да се впускам в описание на методите, посредством които доста наши ”събратя” се намесват в енергийното поле, а оттам - и в живота на нищо неподозиращи, съвсем непознати им хора.

Основен постулат в езотериката гласи, че по същество космическите енергии не са нито добри, нито лоши. Знакът плюс или минус им слагаме ние, в зависимост от това - по какъв начин и с каква цел ги използваме. В този смисъл т. нар. черна магия е способ, посредством който от един човек или от група хора бива упражнена някаква форма на енергийно въздействие върху друг човек или друга група, без тяхната изрична молба и съгласие.

Мотивите, които са ръководещи при горепосоченото въздействие, са користни и себични. И тъй като голяма част от практикуващите такива способи са невежи, да не кажа - аматьори в този “занаят”, то резултатите от неумелите им намеси често диаметрално се разминават с първоначалните им намерения. Използвам думата “занаят” напълно съзнателно, с дълбокото вътрешно убеждение, че мнозинството от тях гледат на своите “услуги”, цените за които понякога надхвърлят неколкократно минималната работна заплата, именно като на занаят, който наистина им носи доста добри доходи.

Но, както и в много други сфери на живота ни, и тук цената не винаги съответства на качеството. Ето защо, базирайки се на богатия си опит, изложеното по тази тема адресирам към две основни групи хора. В едната група включвам хората, които поради различни причини търсят услугите на “професионалисти”, за да развалят направена им магия, а в другата - тези, които поръчват и плащат за “направяне” на такава. Последните често се самозалъгват, че поръчват и съответно заплащат за “бяла” магия, което временно успокоява съвестта им с претекста, че в това няма нищо лошо.

На първата група искам да кажа да не се страхуват, защото в повечето случаи, дори и върху домовете им, семейството им или върху тях самите да е било упражнено някакво такова въздействие, то не е всесилно.

Вярно е, че още от древни времена определени хора са практикували най-разнообразни форми на магическо въздействие. Знанията за тях са били предавани от учител на ученик и много от тях можем да открием записани под някаква форма в древни или осъвременени източници. Но ключът, с който бива задействан сакралния механизъм на магическото действие - този наистина магически ключ се е предавал устно. Опазването на тази свещена тайна е било гарантирано под клетва, полагана от този, комуто е поверена тя. В днешно време хората, притежаващи и съхраняващи такъв магически ключ, се броят на пръсти. И такива пазители на тези древни тайни не можете да откриете в средите на занаятчиите, предлагащи шумно рекламираните си услуги на наивните си и изплашени клиенти.

Ето защо, дори и да ви изплашат до смърт с новината, че ви е направена магия, дори и да намерите преки или косвени доказателства в подкрепа на това твърдение, съветвам ви да запазите самообладание. Въоръжете се с вяра в Закона за космическата справедливост. Издигнете като бариера около себе си словата на Христос: “В мене няма нищо от този свят”. Знайте във всеки един момент от живота си, че ние се оказваме действително и трайно уязвими за магически или за каквито и да било други негативни въздействия само тогава, когато в нас самите съществува някаква форма на негативизъм. В този смисъл вече можете да използвате ситуацията, за да видите своите слабости и недостатъци, защото именно те ви правят уязвими. Изчиствайки се от тях, аурата ви ще укрепне до степен да отрази всяка отровна стрела, насочена към вас. А веднъж отразена - в съответствие със Закона за сходството, тя ще се завърне обратно към своите преки и косвени създатели.

Към втората група - поръчващите и плащащи за “услугата”, която, за да успокоят и приспят съвестта си, такива клиенти наричат “бяла” магия, отправям гореща препоръка да не се самозалъгват. В тези случаи тяхното невежество в тази област до известна степен ги оправдава, което не означава, че не се отразява върху личната им съдба. Защото - въпреки незнанието си по тези въпроси, те влагат своята мисъл и чувство, т. е. косвено участват при осъществяването на магическото въздействие. От което следва, че отразеният обратен удар, освен прекия извършител, рано или късно ще засегне и тях.

Ако личната им съдба ги тревожи в много по-малка степен, отколкото съдбата на човека, комуто според представите си те “помагат”, то нека имат предвид следното. В случай, че “професионалистът”, към когото са се обърнали, все пак успее да направи нещо по въпроса, то качеството на упражненото от него въздействие далеч се разминава с очакванията на клиента му. Най-често такава брутална енергийна намеса цели спечелването на нечия любов, а в други случаи - разделянето на двама влюбени. Но е напълно възможно, вместо да постигне точно тази цел, нескопосано изфабрикуваната “бяла” магия да причини болест, депресия или други психични проблеми на човека или на хората, към които е била насочена.

Как такива поръчители успяват да сложат на тази форма на насилие определението “бял”, си е направо за учудване. Сигурна съм в едно - те изобщо не подозират, че в случай на някакъв успех - т. е. ако поръчаната и платена магия успее да засегне и нарани аурата на този, към когото е адресирана - защото крайният резултат е именно такъв, то тези наранявания могат да окажат дълготраен отрицателен ефект върху здравето и живота му, а оттам впоследствие - и върху цялостната му съдба. В някои от случаите тази енергийна деформация е възможно да се отрази и върху децата на родители, които са били обект на такава възмутителна и с нищо неоправдана намеса в живота им.

Другата страна на медала е разплатата, която дължат извършителите. И тук цената, която рано или късно ще трябва да заплатят, е в съответствие с мотивите им и амбицията, която са вложили при предприемането на такива “спасителни мерки”. За непосветените по тези теми е може би добре да узнаят, че много често - именно поради некомпетентността на “професионалиста”, към чиито услуги са прибягнали, насоченият към една “цел” удар може да рикошира и върху нищо неподозиращи невинни хора. В такива случаи, освен от аурата на пряко потърпевшия, едно такова осъдително въздействие се отразява и от техните аури. Което пък прави обратния удар още по-мощен. Но - както се казва в една мъдра поговорка - “нека всеки сам да сърба това, което си е надробил”.

В крайна сметка животът във Вселената се подчинява на неумолими, но справедливи и общи за всички ни закони, които нямат нищо общо с изкривените ни човешки представи за ред и справедливост. Поради това е логично да сме подготвени - къде по-рано, къде по-късно, лично да заплатим цената на това, което сами сме си поръчали.