Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов

Предлагайки на вниманието ви факти, които съзнателно са скривани или на които целенасочено не се дава достатъчно гласност, ще се опитам да дам аргументирани и доколкото е възможно в рамките на представения материал, изчерпателни отговори както на тези, така и на други въпроси, свързани със здравеопазването, които интересуват много хора не само в България, но и по целия свят.

В медицината от десетилетия господстват различни митове, т.е. заблуди, създадени и поддържани с користни цели и насаждани ловко в съзнанието както на лекарите, така и на широката общественост. Целта на тази манипулация в свето­вен мащаб е преди всичко да обслужва интересите на медицинската индустрия.

Представената тук информация не е обвинение, а предложение за размисъл и зов за промяна. Грижата за здравето не се свежда само до посещение при лекаря и приемане на медикаменти. Тя е преди всичко наш личен приоритет и е свързана с цялостното ни отношение към света и с начина ни на живот. Само истинското знание, приложено в практиката за благото на всички, може да ни помогне да решим проблемите, свързани със здравето и болестта, които стоят пред нас.

Аз няма да разглеждам подробно историческото развитие на медицината през вековете, тъй като това не е необходимо за целите на настоящото изследване, а ще се спра съвсем накрат­ко на някои от основните моменти, довели до сегашното състояние на здравеопазването и медицинската наука като цяло.

Може да се каже, че още от самото начало на развитието на медицинската мисъл в нея са се оформили две течения. Според едното от тях, на което главно ще обърна внимание в тази глава, симптомите са болестта, с която трябва да се борим активно като с нашественик. Идеята идва още от време­то на древногръцкия философ Аристотел, който е приемал, че болестта е разпознаваема по определени признаци и най-важното е да й се даде някакво име. Ако проблемите са във физическото тяло, би трябвало да им въздействаме с физически средства. Този начин на разсъждение, който е залегнал в осно­вата на съвременната медицина, оправдава както масовата употреба на синтетични медикаменти, така и често ненужната хирургична намеса. Още в края на 70-те години на XX в. спо­ред оценки, изнесени пред конгресни подкомисии, извършването поне на 2,4 млн. операции годишно в САЩ не е било оправдано. Освен това те са стрували 4 млрд. 118$ и 12 000 живота. Едно изследване установило, че при повечето хора, на които била препоръчана хирургична намеса, нямало реални основания за такава. Но не само това - почти половината от "болните" въ­обще не се нуждаели от медицинско лечение!

През последните няколко века голямо значение за засилване на влиянието и доминирането на превърнатия в догма ограни­чен материалистическо-механистичен възглед в медицината оказва редукционистичният подход на френския философ от XVII в. Рене Декарт. Той твърдял, че хората имат два ясно разграничими компонента: ум и конкретно осезаемо физическо тяло. Изучаването на всеки от тях според него изисква отдел­на методика.

В подкрепа на гореспоменатия подход във Франция се по­явила теорията за специфичната етиология, която се е пре­върнала в един от митовете стълбове на съвременната медицина. Според нея всяка болест се причинява от разпознава­ем конкретен причинител, например вирус или бактерия. Тя е резултат преди всичко от откритията и работата на френския химик и биолог Луи Пастьор. Той вярвал първоначално, че различните патогенни микроорганизми предизвикват заболяванията и това се е отразило отрицателно върху развитието на медицинската наука, защото е било прието безпрекословно. Според него в здравите тъкани няма микроби. Но в края на жи­вота си Пастьор поставя под съмнение своите основни виждания и преди смъртта си заявява: "Все пак най-важна е почва­та" - т.е. състоянието на вътрешната среда на самия органи­зъм и силата на неговата имунна защита са от решаващо зна­чение за това дали ще се развие заболяване. За съжаление никой не се е вслушал в последните му думи.

Много лекари и учени непрекъснато обръщат внимание на факта, че сами по себе си бактериите и вирусите не са доста­тъчен фактор за предизвикването на болести. Мнението на д-р Антоан Бешам, бактериолог и съвременник на Пастьор, е, че микробите са интегрална част от живия организъм. Според него те остават в неактивирано състояние, докато клетката не е увредена или не загине. Той смятал, че микробите спомагат за процеса на разпадане на болните клетки и из­хвърлянето им от тялото.

Известният немски бактериолог Робърт Кох, също опо­нент на теорията, предложена от Луи Пастьор, е споделял въз­гледите на Бешам. Според д-р Понтер Ендерлайн - друг немски бактериолог, микробите могат да променят формите си. Това явление се нарича плеоморфизъм и както ще разберете по-късно, то е наблюдавано от д-р Роял Райф със създадения от него много мощен микроскоп (вж. Глава 7. "Истината за рака"). Когато човек е здрав, различни микроорганизми живеят в човешкото тяло в симбиоза с него или в непатогенна форма, т.е. без да се развива заболяване. Но всяко влошаване на вътрешни­те условия в организма, предизвикано от различни фактори -нерационално хранене, замърсена околна среда, дистрес, ваксинации и пр., дават възможност на микробите да се активират и да се развие болест. Големият немски учен, "бащата" на па­тологичната анатомия, Рудолф Вирхов, заявява: "Ако отново можех да изживея живота си, щях да го посветя на доказването на факта, че микробите търсят техния естествен хабитат - болната тъкан, а не, че те самите са причина за развитие на заболяване." А ето и думите на д-р Джордж Уайт: "Ако микробната теория се основаваше на факти, нямаше да има живо същество, което да прочете това, което пиша сега."

За да покаже слабостта на теорията за специфичната етиология, пропагандирана от привържениците на Пастьор, Р. Вирхов изпива заедно със свои студенти течност, съдържаща холерни вибриони. Никой от тях не се разболява от холера. По подобен начин след него някои учени са правили опити, като са имплантирали в собствените си тела или на доброволци ракови клетки, но заболяване не се развивало. Всеки от нас се е убедил, че по време на грипни епидемии например има много хора, които остават здрави, независимо че около тях други кихат, кашлят и "пръскат зараза". Съвсем логично възниква въпросът: "Защо едни се разболяват, а други не?" Както ще се убедите, теорията за специфичната етиология обслужва мно­го добре интересите на медицинската индустрия, затова именно тя се е наложила безпрекословно.

Под влияние на първоначалните идеи на Пастьор болници­те бяха превърнати във военни зони, а пациентът в "бойно поле", на което се води "битка" с "врага" - микробите, и съот­ветно с болестите. И това става точно както по време на вой­на - скъпо, разрушително за организма на болния и в крайна сметка често без да се постигне истинско излекуване или дори трайно подобрение. Болестта в съвременната медицина се разглежда като външен фактор, който ни атакува и срещу когото лекарят "воюва" с методите на официалната медицина - син­тетичните медикаменти и хирургията. Но аз ви питам: Да сте видели някъде наоколо да се разхождат артрит, колит, рак или диабет? Болестта не е враг, който ни напада изневиделица, а състояние, което се развива обикновено под влияние на един или по-често на няколко фактора, повечето от които обаче са под наш контрол.

В книгата си "Едно компрометиращо първенство", издаде­на през 1995 г., проф. Чудомир Мерджанов дава отговор на въп­роса "Кои са главните причини, обуславящи здравните неблаго­получия на нашия народ?". На първо място това е широкото разпространение на основните рискови фактори сред населе­нието. Най-важни от тях са: начинът на живот на индивида и различните неблагоприятни поведенчески навици - нерационалното хранене, тютюнопушенето и системната злоупотреба с алкохол, липсата на подходящ двигателен режим. Като вземем предвид, че най-често има съчетаване на няколко елемента, то опасността от заболяване нараства значително. Към рисковите фактори, допринасящи за влошаване на здравословното със­тояние на българина, трябва да добавим и голямото значение на стреса от икономическия, социалния и политическия живот в страната ни през изминалото десетилетие. Ето мнението по този въпрос на проф. Мерджанов: "През последните години в България психосоциалният дистрес придоби истинско епиде­мично разпространение и стана: масов - по честота, тежък -по степен, и хроничен - по протичане." (В Глава 3. са разяснени накратко някои механизми, чрез които стресът допринася за развитието на заболявания.)

Според учения през последните две десетилетия все по-го­лям проблем за страната ни стават т. нар. социалнозначими заболявания - СЗЗ (вж. по-долу), които се характеризират с го­ляма смъртност и инвалидизация. Проф. Ч. Мерджанов характеризира състоянието на здравно-демографската ситуация у нас с думи като "колапс, катастрофа". Той пише: "СЗЗ в Бъл­гария са достигнали такова разпространение, че могат да бъ­дат наречени истинска национална здравно-демографска тра­гедия..."

България е страната с най-висока смъртност от мозъчно-съдова болест - МСБ (инсулти), в целия свят! Понастоящем у нас от МСБ всяка година умират средно по 22 000 души - т.е. всеки пети-шести мъж и всяка четвърта-пета жена, като има значително увеличение на смъртността в активна възраст с най-високи стойности между 30 и 49 г. За 2000 г. 35 000 българи са били с инсулт.

Смъртността от исхемична болест на сърцето (ИБС) за­ема второ място и се доближава до показателите за МСБ. В средата на века инфарктът на миокарда е бил много рядко за­боляване в страната ни, докато сега годишно от него умират около 21 000 души. При мъжете в града за този половинвековен период честотата му е нараснала 14 пъти, а при жените - 22 пъти! Българското мъжко население има най-голямото в све­та нарастване на смъртността от ИБС в активна възраст, като жените изостават съвсем леко в класацията.

България е световен лидер по смъртност от сърдечно-съдови заболявания (МСБ и ИБС) Към 1993 г. - между 43 000 и 46 000 на година, като се наблюдава значително "подмладяване" на засегнатите. Около 1 500 000 души са с артериална хипертония (повишено кръвно налягане), която се смята за един от най-рисковите фактори сред българското население.

Смъртността от злокачествени новообразувания на вът­решните органи (ЗНВО) показва устойчиви темпове на нарас­тване годишно с около 3% също с изразена тенденция към "подмладяване". Към 1993 г. около 40% от общата смъртност между 20 и 39 г. се дължи на ЗНВО. От 1967 г. насам онкозаболяванията постепенно са станали причина за почти 30% от об­щата смъртност при жените. Само от рак на гърдата умират годишно около 1100 българки.

Българският пушач, употребяващ редовно по 20 цигари на ден, за 20 години поема 880 смъртоносни дози никотин и 2,2 кг катрани. Не трябва да се забравя и за радиационното облъчване, което се получава от полоний 210 (разпаден продукт на радия), съдържащ се в значителни концентрации в тютюне­вите продукти. Облъчването на човек, който пуши по кутия и половина дневно, е по-високо, отколкото при някой живеещ в близост до атомна централа! Според данни от Националния онкологичен център 3000 български пушачи умират от рак на белите дробове всяка година, като случаите се увеличават непрекъснато.

Според проф. Мерджанов: "Борбата срещу тютюнопушене­то... е борба за предотвратяването на преждевременната смърт на всеки пети българин... Тютюнопушенето представ­лява истинско поведение на саморазрушаване на българския на­род."

Алкохолната консумация е широко разпространен вреден навик и важен фактор, съдействащ за развитието на цироза на черния дроб и на артериална хипертония. Според данните за 1991 г. е имало между 70 000 и 100 000 болни с алкохолна токсикомания, а около 300 000 души са били редовно злоупотребява­щите с алкохол. Към днешна дата се посочва една твърде голя­ма цифра на системно употребяващите алкохолни напитки у нас - около 1,2 млн. души над 15-годишна възраст. Всеки втори млад мъж с тежка хипертония или затлъстяване редовно пие. 60% от учениците в 9-и клас консумират алкохол, като една немалка част от тях пият всеки ден. Алкохолът води до вре­менно отпадане на задръжките и потискане на комплексите и е в основата на по-разкрепостено и предизвикателно пове­дение. Може да повлече след себе си употреба на наркотици и неразумен сексуален живот с всички рискове от полово прено­сими болести. Немалък процент от загиналите и пострадали­те при пътно-транспортни произшествия, както и при бито­ви злополуки и скандали, са в резултат на алкохолна зло­употреба.

Наркоманията също придоби епидемични размери. Според данни на МЗ и статистическия институт за 2000 г. цифрата на официално регистрираните наркомани е 30 000, като обаче се уточнява, че реалният брой на злоупотребяващите с дрога е много по-голям - може би около 100 000. Възрастовата граница е паднала до 11-14 г. Няма правена статистика на това колко от наркоманите са в тежко здравословно състояние. При деца­та и младежите, ползващи инжекционно наркотици, 70-80% са носители на вируса на хепатит С.

Проф. Мерджанов пише: "Днес само шест социално значими заболявания - ИБС, МСБ, ЗНВО, диабет, ПТТ (пътно-транспортен травматизъм) и ХБНЗ (хронични белодробни неспецифични заболявания), обуславят 55,9% от общата структура на умиранията... По 1 човек на всяка 12-а минута, всичко това не може да бъде характеризирано по друг начин освен с понятието “катастрофа”... Не ще бъде пресилено, ако високата смъртност от ССЗ в България бъде наречена медицински, демографски, икономически и обществен скандал... Ние смятаме, че е крайно вре­ме да се разбере цялата драматичност на здравното състояние на българския народ, да се направи опит за изясняване на причи­ните на здравната трагедия на нашето население и на тази ос­нова да се приеме и изпълнява “национална стратегия на противодействието” или може би по-точното наименование трябва да бъде: “национална стратегия на спасението”."

Като цяло нивото на здравната култура на народа ни е крайно незадоволително. На преден план излиза "хедонистично-консуматорската житейска философия" с неблагоприятни специфично здравни и в общ план последици. Допринасящ съ­ществено за нездравословното поведение на българина е характерният за народопсихологията му нереалистичен оптими­зъм, който се изразява в подценяване на заплахите, произтича­щи от навиците му. Проф. Мерджанов прави следното наблюдение: "Българинът има твърде “примитивно възприятие” за болестите, което обяснява склонността му да търси “неочаквани” и “мистични” явления и въздействия за тяхното преодо­ляване. И изведнъж този човек ще трябва да бъде убеждаван, че неговите заболявания в най-голяма степен са резултат на такива “банални” и “прости” неща като тютюнопушене, алкохолна консумация, прехранване, обилна консумация на сол, обездвижване и други рискови фактори... може да се каже, че превантив­ната здравна стратегия ще се стори на мнозина твърде обикновена и елементарна, без “блясък” и “екзотика” и поради това -трудно приемлива."

Ето какво пише д-р Дийн Орниш¹, американски лекар, създател на изключително ус­пешна програма за лечение на сърдечноболни хора само с по­мощта на правилен начин на хранене и живот: "Ние понякога проявяваме склонност да разглеждаме напредъка на ме­дицината като нов медикамент, нова хирургична техника, изискваща много скъпа и сложна апаратура. Понякога ни е трудно да повярваме, че огромен принос в полза на на­шето здраве, добро физическо състояние и благополучие мо­гат да имат такива наглед прости избори като какво ядем, как реагираме на стреса, колко време отделяме за физически упражнения, дали пу­шим или не, както и качест­вото на интимните и социал­ните връзки в живота ни... Начинът ни на живот е важен фактор за развитието на повечето болести убийци, включително най-разпространените ви­дове рак (на гърдата, дебелото черво, белите дробове и проста­тата), артрита, диабета и други дегенеративни заболявания...

За всеки пациент, който избира нашата програма, вместо да се подложи на хирургична операция за байпас², се спестяват около 50 000 $(или дори много повече, в случай че нас­тъпят усложнения). Миналата година в САЩ са похарчени поне 18 млрд. $ за оперативно извършване на коронарен байпас. Над 6 млрд. са изразходвани за коронарна ангиопластика³. Промяната на начина на живот излиза много по-евтина. И, раз­бира се, на тези пациенти им е спестена травмата от отваря­не на гръдния кош и от операцията за вземане на вена от краката... Независимо от огромните разходи, свързани с хи­рургичните интервенции за байпас и ангиопластика, до полови­ната от байпас графтовете (новоборазуваните пътища на кръвоснабдяване - бел. авт.) отново се блокират само след 5 до 10 години, а около една трета до половината от артериите, на които е правена ангиопластика, се затварят само след 4 до 6 месеца, независимо от това какъв оперативен метод е използ­ван."

Един ценен "страничен ефект" от приложението на прог­рамата на д-р Орниш е качеството на живот, което тези хора вече имат, след като са се освободили напълно или до голяма степен от своите страдания и не се чувстват повече зависими от алопатични⁴ медикаменти. Последните нерядко допълни­телно увреждат болния и скъсяват живота му. Съвсем пресен е случаят с понижаващия холестерола препарат церибастатин (известен у нас с търговското си наименование липобай) на фирмата "Байер", предизвикал над 40 смъртни случая.

Над 40 млн. души в САЩ са диагностицирани със сърдечно­съдови заболявания, а според д-р Д. Орниш още повече са тези, които не знаят, че имат проблем със сърцето. Шестдесет ми­лиона имат високо кръвно, а осемдесет милиона - повишено ни­во на холестерол в кръвта. Около 1,5 млн. американци годишно получават инфаркт. Проучванията и резултатите от рабо­тата на гореспоменатия лекар показват, че сърдечно-съдовите заболявания, каквито са исхемичната болест на сърцето, хипертонията, инфарктите, тромбозите, мозъчносъдовите инциденти и пр., са напълно предотвратими! Може^-би се питате: Защо неговият лечебен и профилактичен метод не се прилага масово и защо хората не са окуражавани да живеят здравословно? Ще ви отговоря с въпрос: От какво тогава медицинската индустрия ще печели милиарди долари?!

"Войни срещу здравето - защо технологиите ни убиват?" от британския медицински изследовател Филип Дей е може би една от най-значимите книги излизали напоследък по въпросите за скритата война срещу здравето, която взема годишно милиони жертви. Ето какво пише той: " Джърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън" (JAMA) публикува статистика, която показва, че западното здравеопазване понастоящем е третата водеща причина за смъртността в Америка. Интересното обаче е, че медицинският естаблишмънт разполага с информация за профилактично хранене, която би намалила драстично броя на преждевременно починалите от сърдечна смърт и рак - и две­те водещи причини убийци в нашето общество днес. Същият медицински естаблишмънт обаче, е взел решение умишлено да не публикува тази информация..."

Единствената сигурна защита на организма е здравата имунна система, за поддържането на която най-голям принос имат правилното хранене, чистият въздух и подходящите физически упражнения! Т.е. естествени и евтини методи. Медицинската и в частност фармацевтичната индустрия обаче не искат вие да си спомняте точно това! Затова десетилетия на­ред обществото е манипулирано с обещанието за "магическото хапче", което ще го освободи от всички болести. Но както пи­ше Лоурънс Лешан в книгата си "Холистично здраве": "Нашето вярване в магическото обещание на медицината е илюзия на цялата ни днешна култура... и ни превръща в... сър­дити и претъпкани с медикаменти хипохондрици."

Средствата за масово осведомяване редовно ни заливат с манипулативни предавания и репортажи за всеотдайната "борба" на въоръжените с най-новото знание лекари с някое заболяване. Колко пъти сме слушали лъжливия рефрен, че е направено ново откритие и че се очаква "пробив" в лечението на дадена болест! И колко години минават след всяко такова съобщение в напразни надежди за много хора, защото това се оказва поредният блъф. Трябва да е ясно, че фармацевтичният бизнес няма нужда от евтино, още повече от ефикасно лекарство или лечебен метод, които биха довели до трайно излекуване на каквото и да е или на когото и да е. Какво ще продават тогава и с какво ще плашат хората?!

Човечеството е съзнателно и безскрупулно заблуждавано, и то не само в областта на здравеопазването и медицината! Научни открития, които на практика биха осигурили изключително евтина и практически неограничена енергия за битови и промишлени нужди, също не се правят достояние на широката общественост.

Почти всеки ден слушаме съобщения за поредната епиде­мия от "силно заразна болест" по хората или по животните някъде по света - грип, СПИН, менингит, туберкулоза, шап и др. В книгата си "Епидемии, смъртоносни и заразни болести и стремежът към власт — политика на глобалната болестност" Стивън Рансъм разкрива тази чудовищна мани­пулация, включително и по отношение на последната "епи­демия" от шап, заради която бяха избити десетки хиляди жи­вотни в Англия и Европа. У нас обаче нищо не се чу за деба­тите, които се водеха на Острова, и възмутените гласове на фермери и учени за това масово неоправдано клане. Слушайки и четейки изнасяното от медиите, човек би могъл да си помисли, че буквално сме заобиколени от смъртоносни болести. Но това според Рансъм представлява безсрамна манипулация на икономически и политически изфабрикувани "психо-епидемии". Повечето от т.нар. епидемии, които изискват спешни медицински мерки, не са нищо друго освен безсърдечен търговски заговор, чиято цел е да се стимулират продажбите на произве­деното от фармацевтичната индустрия, всявайки силен страх от различни болести. Тъй като медиите са в ръцете на финансово-индустриалната олигархия, въобще не е трудно да се прокара определена политика или да се създаде ситуация, която да ни накара да се почувстваме смъртно заплашени. Вместо да се подобряват стандартът и условията на живот, фокусът на общественото внимание се измества в погрешна посока, а на хората се предлага решение, което няма нищо общо с истинския проблем!

Д-р Гилен Ланкто, с 20-годишен стаж като флеболон (спе­циалист по вените) и автор на бестселъра "Медицинската мафия: Как да се измъкнеш от нея и да възвърнеш здравето и парите си", пише: "Медицинската система е същинска медицинска мафия, която създава болести и убива за пари и власт... Противно на това, което бихме искали да вярваме, медицинските или политическите власти няма да дадат решението на проблема. Всъщност именно те са го създали и те искат да го поддържат..."

Тук бих искал да изясня един ключов по значение факт. Системата няма за задача да създава независимо мислещи човешки същества. Затова нас ни учат КАКВО, а не КАК да мислим! Чрез всички възможни средства у нас непрекъснато се насажда чувството, че сме "жертва" на външни обсто­ятелства, и сме подтиквани да предоставяме нашата отговорност в ръцете на друг. Така можем да бъдем контролирани много ефикасно от различни институции и организации - политически, военни, религиозни, медицински и пр. Хилядолетната история на човечеството е история на КОНТРОЛ на едни групи от хора над други или на едни инди­види над други с цел някаква печалба или изгода! Средствата и методите, чрез които се постига това, са разнообразни и някои от тях разглеждам в книгата. От психологична гледна точка контролът над съзнанието се осъществява като се из­ползват основно емоциите на хората. Д-р Уилям Сърджънт, психиатър, автор на книгата "Битката за ума", разяснява как става това: "В ума на много хора могат да бъдат насаде­ни различни вярвания и убеждения, след като мозъчната функция е нарочно нарушена чрез провокиран страх, гняв или възбуда. Най-честите резултати от този предизвикан смут са нарушаване на способността за критична преценка и пови­шена внушаемост." Ето защо на обществото непрекъснато се поднася "подходяща" информация за събития, които стиму­лират тези горепосочени емоции.

Основна грешка на хората е, че са оставили друг да ръководи съдбата им и да се "грижи" за здравето им! Най-лесният и устройващ ни начин е да търсим причината за появата на бо­лести извън нас - независимо дали това ще е вирус, бактерия или някакъв друг фактор от околната среда. Тази тенденция към съзнателна самозаблуда, за да избегнем по този начин от­говорността към самите себе си и усилието, необходимо за промяна, е в основата на неблагополучията на човешкия род! Хората искат, без да полагат никакви грижи за здравето си и за усъвършенстването си, да бъдат винаги във форма, ако е възможно, само с помощта на някое хапче.

Английският журналист и писател Дейвид Айк дава много точно обяснение за схемата, по която се осъществява мани­пулацията на човечеството във всички области на живота, за да се налагат решения, които иначе биха били отхвърлени от хората като неприемливи. Това е техниката, която той на­рича ПРОБЛЕМ-РЕАКЦИЯ-РЕШЕНИЕ. Създава се проблем (не от обществото, а от тези, които искат да го контролират), като той трябва задължително да всява страх и безнадеждност ида насочи вината към някого/нещо. Темата се подхва­ща от медиите, които чрез целенасочени публикации или такива, търсещи евтини журналистически сензации разга­рят страстите и емоциите (предизвикват реакция) и се сти­мулира обществото отчаяно да търси разрешение. Ето ви един актуален пример от здравеопазването: идва грипна епи­демия и със страховити краски се описва какви усложнения може да има, колко хиляди жертви се очакват и пр. (това е проблемът). Хората, уплашени, започват да питат как могат да се предпазят (реакцията). И тогава идват "ангелите спасители", в случая фармацевтичните компании, и предла­гат своите ваксини (решението). Д. Айк пише: "Причината, поради която ние сме контролирани, не е, че не притежаваме силата да решаваме сами съдбата си, а защото отдаваме та­зи сила всяка минута от нашия живот. Когато се случи нещо, което не харесваме, ние търсим да обвиним някой друг. Когато възникне някакъв проблем в света, ние казваме: “какво те ще направят за това?” При което те, които всъщност са създали тайно проблема, отговарят на това искане, като предлагат (своето) решение...."