Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение

При ходенето пеша и при другите всекидневни занимания все пак остават една група мускули, които не могат да бъдат раздвижени, оставайки в статично положение. Точно за тях е необходимо да се загрижим съзнателно, защото неупражненият мускул губи своя тонус.

Няма човек, който да не се нуждае от гимнастика, имайки предвид ограничеността на движението при различните професии, при които човекът или седи, или стои, или прави едни и същи движения, работейки с някаква машина.

Гимнастиката трябва да бъде включена в програмата на всеки, бил той млад или стар, дори и при децата. Всеки има пропуски в двигателния си режим. Склонността към движение е заложена у всеки човек, но тя трябва да бъде събудена и активирана, защото ние имаме още една склонност - към мързел, отпуснатост, която трябва да се надвие.

Отначало правена вяло и с усилие на волята, по-късно гимнастиката става любимо и необходимо занимание. Веднъж раздвижени, опитали сладостта на движението, мускулите вече сами го изискват.

С усилване на кръвообращението оросяването на цялото тяло се подобрява, а с него и на мозъка, с което се подобрява мисленето, засилва се паметта, както и интелектуалните възможности. Мускулите увеличават своя обем и се зареждат със сили. Д-р Пол Брег, този изключителен спортист на 90 години с рекордни постижения, пише: „С гимнастиката мъжът може дотолкова да увеличи силите си, че не само да се справи с текущите си професионални задължения, но и да има достатъчно енергия да задоволява и други свои интереси и хобита. Гимнастиката дава възможност за удължаване на живота поне 20-40 и повече години, за разлика от мързеливите и тези, които движението не ги интересува. Гимнастиката може да направи от жената това, което тя трябва да бъде и което е заложено у нея от природата - прекрасна, нежна, ведра, спокойна, вечно млада и преди всичко - вечно женствена.

Няма значение колко са календарните ви години. Вие можете да започнете още днес да връщате стрелките на биологичния си часовник чрез програма за редовна гимнастика..."

Включването на гимнастиката във всекидневната ви програма трябва да започне сутрин и вечер само по няколко минути, които постепенно да се увеличават. Сложна и продължителна програма не винаги дава резултат, тъй като човекът е същество, на което лесно му доскучава. Най-добре е когато тези 5 или 10 минути се съпровождат с някаква любима ободряваща музика. Късата програма, съпроводена от музика, скоро ще започне да се удължава, защото това ще стане удоволствие за вас.

Успоредно с гимнастиката могат да се правят и пластични движения.

Освен раздвижването на бездействащите през деня мускули и стави трябва да се обърне особено внимание върху гръбначния стълб, тъй като той с право се нарича гръбнак на живота. От неговото състояние зависи състоянието на целия организъм. Да се започва с раздвижване на шийните прешлени и се завършва с тазните сектори.

Вторият пункт от тялото, на който трябва да се отдели също голямо внимание, са коремните мускули - коремната преса. Те трябва да бъдат в своята стегната и нормална форма и да не се допуска никакво наслояване на тлъстини. С работата върху коремната преса да се включват и упражнения, поддържащи мускулите на врата и шийните прешлени.

Активно участващите мускули в дневните ви професионални задължения трябва да се щадят и да им се даде почивка.

Но каквато и системна гимнастика да сте възприели, обикновено тя се практикува в закрити помещения, още повече като се вземе предвид, че има продължително време студени месеци, затова трябва да се помисли по-задълбочено за

КОНТАКТУВАНЕТО С ВЪНШНАТА СРЕДА,

т. е. за прекия контакт с природните сили и слънцето, които изискват друг подход.

Ние живеем сред океан от сили, чието пряко и пълно въздействие върху организма на човека е само тогава, когато той се намира навън сред природата. И тъй като векове наред е живял сред тази среда, тя му е сродна и необходима. Затварянето в каменните и панелните сгради го запазва от влияния на лошото време и следва изнежване, падане на тонуса, отслабване на съпротивителните сили. Лиши ли се от прекия контакт с природните сили, той не може да разчита на нормално развитие.

Човекът в миналото не е имал стабилни къщи и в тях се е приютявал само за да преспива и в неблагоприятно време. От друга страна, за да прехрани себе си и своето семейство, е бил принуден да прекарва по-голямата част от времето си навън. Това не само го е закалявало и зареждало със сили, но самият подвижен начин на живот е давал своя благоприятен принос.

Цивилизованият човек, построил своите стабилни жилища, създал топлина и уют, забравя за изискванията на тялото си и за необходимия контакт с природата. Функцията на кожата е често толкова занемарена и изнежена, че само едно събличане докарва хрема или излагане на слънце води до изгаряния, зачервявания и мехури. Едно течение може да предизвика грип, пневмония или някакво простудно заболяване.

Кожата е нашата броня срещу външните неблагоприятни влияния и когато тя функционира нормално, ни предпазва и от слънцето, и от вятъра, и от студа. Здравата и закалена кожа не само се справя с всичко това, но и умее да се възползва от слънчевите лъчи, от вятъра и от студената вода в интерес на здравето.

Поради това трябва да се прояви енергия и инициативност и природата, цъфналите дръвчета, зеленината, слънцето да не се гледат през прозореца, а да се намери време и начин за използване и най-малките интервали от време за осъществяване на този ценен контакт. В празничен ден да се остави сивотата на града и да се прекара в планината, в полето, на село, на работа в градината, на вилата. С идването на първата пролет, след прочитането на тези редове, да започнат и първите екскурзии с първите топли слънчеви дни. С продължаването на лятото и идването на есента обаче те не трябва да прекъснат. С настъпването на зимата, макар и да се отделя по-ограничено време, ритъмът трябва да бъде запазен. С добра екипировка и зимните разходки и екскурзии не само ще доставят истинско удоволствие, но ще продължат закалката и тренинга на организма.

СЛЪНЦЕТО

Сред природата - планината, надвилата, на морето, на полето или където и да било - винаги трябва да се използват възможностите за слънчеви бани - да се поразсъблекат дрехите и да се легне на слънце, обръщайки тялото от всички страни. Ние не бива да забравяме, че сме деца на слънцето, приемайки неговото въздействие по най-различни пътища - светлина, топлина, енергия и т. н.

Дойде ли пролетта, още с първите топли дни слънчевите бани трябва да бъдат включени, било частично или на цялото тяло. Лятото да бъде вече посрещнато с лек кафяв загар на кожата... Такава кожа е устойчива и здрава и колкото повече е излагана на слънчеви лъчи, толкова повече се засилва нейната бактерицидност. Самите слънчеви лъчи са мощно бактерицидно средство.

Препоръките на специалистите за слънчевите бани са да се правят сутрин до 11 часа и следобед от 15 часа, тъй като в часовете от 11 до 15 ч. лъчите са най-силни и носят голям заряд радиация.

Но както във всичко и тук не бива да се създават шаблони. Тази препоръка е дадена, като се има предвид ползването на слънцето, когато то е в своя зенит - юни, юли. Но съществуват месеците април, май, септември, октомври, когато в сутрешните часове слънцето грее слабо и по-уместно е да се ползват часовете от 10-11 ч. до 14-15 ч. Освен това всеки би трябвало да се научи какво и колко е необходимо за неговата кожа, за неговото здраве. Всяко ползване на слънцето да се съблюдава с нашия основен принцип - постепенността. Образуването на червени петна, мехури, изгаряния по тялото говори за слаб контрол и недоразбиране как да се подхожда към собствената кожа и нейните възможности.

Няма възраст, която да не се нуждае от слънчеви лъчи. Дрехите трябва да се свалят, предразсъдъците да се преодоляват (говоря за нашите възрастни хора) и от най-ранна пролет до късна есен да се ляга на тревата и да се черпи сила и здраве от слънцето - нашия източник, който никому не иска пари.

Тук искам отново да припомня за Пол Брег, който, болен от неизлечима туберкулоза, на 16-годишна възраст беше излекуван от д-р Август Роле чрез хелиотерапията - слънчевите бани. През моето лекуване по санаториумите никога някой лекар не предписа на болните слънчева баня.

Не е оправдано с отминаване на лятото кожата да е останала бяла и бледа. Човекът, допуснал това, не е наясно за потребностите на своя организъм.

Най-правилното използване на слънчевата баня е лежане на земята с крака, насочени към слънцето. Така тялото съчетава ползването на земните сили заедно със силите, които ни дава слънцето. С въздействието си върху подкожните клетки то заздравява подкожните тъкани, възстановява нервната система, костите, прави кожата мека и еластична. Системните слънчеви бани повишават защитните сили на организма.

За контактуването с външната природна среда и със слънцето не е достатъчно да се мисли само по време на отпуската и почивните дни. Колкото и претрупан да е работният ден, винаги има обедна почивка. Вместо да се ходи в стола или в ресторанта за храна, всеки би могъл да си донесе някакъв скромен обяд от плодове и лека въглехидратна храна, сандвич или нещо подобно, чиято консумация няма да отнеме повече от 15 минути. Останалото време през всеки слънчев ден би могло да се използва за един кратък контакт със слънцето в двора, сред озеленената част на близкия парк или на терасата и балкона.

Оголените части на тялото, колкото и да са ограничени, само за 5-6 дни ще получат лек загар, а с това - набавяне на слънчева енергия, чист въздух, земен магнетизъм, космични сили и пр., допринасящи за общото здравословно състояние.

Жилищата би трябвало да имат на балкона, терасата или двора шезлонг, който обитателите му да могат да ползват във всяка свободна минута за контакт със слънцето и въздуха.

Този, който се оплаква от непоносимост към слънцето, трябва да помисли за пропуските си в начина на живот, както и в начина на хранене.

ВОДАТА

Каквато и работа да предстои през деня, сутрешната зарядка - била тя по-къса или по-продължителна - винаги е необходима. От нощния сън тялото е все още недораздвижено и недосъбудено след статичното му положение през нощта и за да вземе нормалната си естествена форма, са необходими раздвижване и подготовка. Човешкото тяло наподобява музикален инструмент - например арфа, която трябва да се настройва, за да може всяка струна „да звучи" както трябва. При събуждането и ставането сутрин и психиката, и мускулите са вяли и е необходимо известно усилие, за да се нормализира състоянието им.

Първите включени в гимнастиката движения са леки и по-бавни. Темпото се засилва с повтарянето им. С усилване на темпото и засилване на дишането се получава затопляне. Включват се дихателни упражнения с пълно поемане на въздуха. Всеки подбира упражненията според времето, с което разполага, оформяйки своя индивидуален комплекс, който става необходимост с ежедневно повтаряне.

Още по-добре е, ако този подбран комплекс от упражнения се прави с някаква любима за вас музика. Тогава сутрешната зарядка става едно истинско удоволствие и настройва и хората около вас. Децата лесно се увличат и за тях това е истинска радост.

Започнете със съвсем семпъл гимнастически комплекс от упражнения, които постепенно могат да се обогатят с импровизирани пластични такива.

С вземането на душа след гимнастиката или поне след една кратка фрикция тялото вече е съвсем събудено и раздвижено. Движенията не са забавени, а свободни и нормални.

След тези процедури освен чаша минерална вода, чаша билков чай с лимон и малко мед или само изяждане на някакъв сочен плод тялото не се нуждае от нищо друго, а при излизане и в най-студено време студът не само не се чувства, но е и приятен. Бързият ход се осъществява леко. Дълбокото и леко дишане, малко учестено, добре проветрява дробовете и засища организма с необходимия кислород. Докато се стигне до работното място, силовият заряд не само е възстановен, а и увеличен, което означава желание за работа и инициативност. Събудено е също желание за контакт с хората, самочувствието е повишено и усмивката лесно идва на устата.

Такава сутрешна зарядка, колкото и кратка да е, дава тласък на целия работен ден. Предвидената работа е свършена, преди да е изтекъл работният ден, а обикновената умора все още не е настъпила. Вкъщи човек не се връща уморен до крайност, а има още резервни сили за забавления, спорт, различни хобита и пр.

Това е особено съществен въпрос в нашия цивилизован свят. Двадесети век - векът на механизацията и напредващата техника - увлича човека и той забравя, че милиони години е живял от труда на своите ръце, поради което се е сродил с него. Борбата със земята и грижите около примитивния бит са давали голяма възможност за добро физическо натоварване с голямо разнообразие на движението, което от своя .страна е способствало за здраво и издръжливо тяло.

В нашия цивилизован свят леността е нещо обикновено, както и отрицателното отношение към физическия труд. Ценният контакт със земята е загубен. Човекът, затворен в учреждения, фабрики, заводи и в собствения си дом, не се спира да помисли за непрекъснато увеличаващия се брой на хроничните заболявания, не се вглежда в болнавата си физика и разхлабената мускулатура. Приличащ на цвете, расло на сянка, за лошото си състояние той търси оправдание във влошената градска въздушна среда, замърсените и химизирани продукти, нитратите, пестицидите и т. н., но съвсем не търси вината у себе си с допуснатото обездвижване, невежество и... мързел.

Защо младите хора имат негативно отношение към физическия труд? Вината за това носят техните родители и възпитатели, които не само не са ги насочвали към него, но са правили и точно обратното, като са го категоризирали като второстепенен, унизителен за човека, вреден за здравето, слугински.

Обикновено положение при тези родители е, че децата не се научават дори и на най-елементарната работа у дома или поне само на грижа за себе си, което впоследствие, вече като възрастни хора, обезателно създава трудности и усложнения в семейния им живот и в напреднала възраст.

Обикновено в тези семейства работата около бита се поема от един и този един обикновено е майката или бабата. Децата, дори и да са поотрасли, не се товарят с работа, като оправданието е „те да си гледат уроците". Не се мисли, че по този начин се подготвят паразитите на нашето общество, а също бъдещ несретник в живота и болник. Мързелът не само носи болести, а самото това явление е болестно, докарано насила от недоразбиране на нещата и от невежество.

Детето от най-ранна възраст трябва да се научи на труд, на самообслужване, да помага в работата на родителите си. Да му се създаде отношение, че физическата работа е необходима, че тя ни дава здраве и добро самочувствие. Да се разбере, че тя е благословена работа от самата природа и към нея да се събуди любов.

Там, където в семействата работата се поема само от един човек, тя му идва в повече и довежда организма му до израждане на тъканите, обаче и тези, които безотговорно чакат на него, от липса на физическо натоварване също стигат до болестни състояния. За да има хармония в семействата, всеки трябва да е на самообслужване и умна е тази майка, която с търпение научава децата си да овладяват изискванията на работата около бита: хигиената на дома, както и личната хигиена. Здравото дете има склонност да проявява инициативност и желание да помага на майката при извършване на нейната работа. Въпреки че нито знае как да я върши, нито още може, то не бива да се отблъсква и обезкуражава, а трябва с любов да му се дават малки задачи. То ще се научи, ще се приобщи към майка си, ще обикне работата и ще бъде удовлетворено за оказаното му уважение и внимание. Да не се забравя, че и детето е човек. Нетърпеливата майка с оправданието, че няма време, пресича пътя на детето си за цял живот, лишавайки го от възможността да изгради цялостно отношение към този проблем. За детето работата е игра и играта - работа.

Но това, за което човекът от големия град особено трябва да помисли, е

РАБОТА НА ОТКРИТО В ГРАДИНАТА.

Да се помисли за прекъснатия вековен контакт на човека със земята с работата около нея и радостта, която тя му е давала като награда за труда му. Оказва се, че работата в градината е не само полезна с физическото си натоварване, а тя дава и богатите възможности за контакт с естествената природна среда, контакт с природните сили като земен магнетизъм, космично облъчване, слънчеви лъчи и т. н. Вече е установено от науката, че работата в градината се явява като истинска форма на ТРУДОТЕРАПИЯ - раздвижваща, зареждаща със сили и лекуваща.

Наскоро беше публикувано съобщение в едно световно издание за болница в Оксфорд, в която лечението на болните се провежда само с работа в градината. Поради изненадващо добрия ефект терапията вече се прилага експериментално и в други болници. Лекарите се обучават в двегодишен курс. Оформят се няколко отделения: ортопедично, акушеро-гинекологично, хирургия. Лечението оказва особено благотворно въздействие за успокояване на нервната система и душевното равновесие на болния. С работа в градината същевременно се култивират нови чувства, дремещи в. дълбочината на човешката душа и свързани с дълбока човечност, естетика и чувство на удовлетвореност. Всичко това е добре познато на тези, които са се занимавали с отглеждане на цветя или някакви други култури. Тези болни вече са категорични, че хиляди други рецепти и съвети не могат да заменят изпълнената с радост работа в градината, активното движение, всичко това полезно и същевременно лечебно. С работата в градината болният забравя не само за болестта и за всекидневните си грижи, но същевременно става сътрудник на пролетта, лятото и есента.

Девизът трябва да бъде: „Обикни своята градина!"

Практиката на лечението е следната: болният получава една леха, която трябва да обработва сам под ръководството на лекаря. В нея той може да посади цветя или зеленчуци според съответното си желание. Отгледаните цветя след оздравяването може да поднесе на лекуващия го лекар и на болногледачката, а ако е отгледал репички или какъвто и да е било друг зеленчук, ще го прибави към менюто си.

Сега ми се иска да цитирам думите на френския лекар Тисо: „Движението може да замени някои лекарства, но всички лекарства не могат да заменят движението."

Активната работа сред природата влияе не само с движението. Тя събужда същевременно творческа естетика, радост и ентусиазъм. Раздвижат ли се тези чувства, те съответно събуждат и дремещите сили, вложени от самата природа на човека, даващи тласък на оздравителните процеси.

При повече инициативност и предприемчивост тази „градинска терапия" може да бъде осъществена от всекиго. Дворът на вашия дом може да се превърне в цветуща градина. Ако домът ви няма двор, такъв има вашият съсед, на когото трябва да се помогне. Около новопостроените блокове има пустеещи и недообработени места, които чакат ръцете на човека, за да се превърнат в приятни озеленени площи, привлекателни за почивка и за игра на децата.

РАБОТАТА В ГРАДИНАТА Е ВИНАГИ В ИНТЕРЕС НА ТОЗИ, КОИТО Я РАБОТИ, било в двора на къщата, у съседа, на вилата, на село или просто до блока, в който се живее. Да се работи

ДО УМОРА, НЕ И ДО ПРЕУМОРА.

Всеки е в състояние да следи постепенно настъпващата умора при каква да е физическа дейност и съществено условие е да се стигне до умора, но не и до преумора. Със стигането до умора се повишават възможностите на нервната, мускулната и съдовата система, на терморегулацията и т. н. Само при това условие всеки орган, система или функция получават развитие. При всяка тренировка до резултати се достига само с достигане до умора.

Особено ценно и полезно би било младежта след 14-18-годишна възраст в определен интервал от време (може през учебната ваканция) да се насочва към физически труд на открито. Вместо да се излежават на сянка с някое съмнително четиво или пред телевизора, по-добре би било да осъществят една трудова среща с движението, със слънцето, с въздуха, с веселия колектив, с шегите, с осмисления труд, както и с истинския пулс на живота, извор на блага. Но за да се осъществи всичко това, е необходим ръководител, не само търпелив, вдъхновен и обичащ работата, а човек, който обича младите хора и има широко човешко сърце.

И тъй като движението стимулира функциите на вътрешните органи, на костите и мускулите им се дава възможност за по-интензивен растеж и постигане на оптималното им развитие, а с него и на изящество, красота и истинско самочувствие, присъщо на здравия човек.

Добре е известно, че най-добрата и резултатна почивка след умствена работа е движението и физическото натоварване. И когато в живота на младия човек те се редуват, страх у него няма да има, той ще съумее да се справи с всички превратности и изненади, които биха се изпречили на пътя му.

Човек трябва добре да се научи да ръководи и да раздвижва тялото си до умора, но не и до преумора. Да няма насилване! За всичко природата ни е определила своята доза - своя оптимум. Не да се гонят рекорди, а да се научим да разговаряме със себе си, да разбираме сигналите, дадени ни от самата природа.

Да си припомним природния закон: работа - почивка, за който вече стана дума.

ПОЧИВКАТА

Въпреки че вече се казаха няколко думи за почивката, искам пак да напомня, че работа - движение - почивка са основни закони на нашия начин на живот и те не бива да бъдат забравяни и пренебрегвани. Природата е неумолима и нарушения не се търпят. Работи ли се повече, отколкото трябва - лошо; почива ли се повече, отколкото трябва - пак лошо. И при двата случая се стига до израждане и болести.

Ние трябва да се научим не само добре да работим, да спортуваме и да се справяме с изискванията на живота, но и добре да почиваме и да оползотворяваме свободното си време.

Не винаги почивката изисква покой, тишина и уединение. Често е необходимо да се премахне напрежението, психичното натоварване. В този случай са необходими весели занимания, музика, досег с културните мероприятия, песните, танците, любимите хобита... Да се прекрати някаква монотонно вършена работа и се смени някаква статичност.

Тук искам да си припомним за стария начин на живот на българина, когато той беше по-издръжлив, поздрав и с по-висок и устойчив дух. Българският народ работеше усилено поради примитивния си начин на живот. Работният ден беше от тъмно до тъмно. Но това продължаваше само шест дни от седмицата - седмият беше определен за почивка. В неделя не се работеше. Тогава работата оставаше настрана и с гайдите и тъпаните, на селския мегдан, всеки пременен като за празник, отделяше време, да се повесели - да поиграе и да попее.

В народните танци на различните народи е отразен вековният им опит. Те винаги са динамични, съчетаващи в себе си приятното добро раздвижване, разтоварване, отпускане и премахване на нервното напрежение. В тях винаги присъства емоционалният елемент с предизвиканата радост. Познатата любима музика предизвиква душевно удовлетворение. Това са мигове, когато се дава простор на потисканите емоции, като с танците се чуват провиквания, смях и песни.

В цивилизования свят тези народни традиции изчезнаха, а с тях изчезна и тяхното приобщаващо действие. Хората се затвориха в себе си, отчуждени и чакащи да ги „поразвесели" и да им попее радиото, транзисторът, телевизията...

Песента е необходима на човека, тя не само задоволява някаква емоционалност и душевна потребност, но и предизвиква трептения в дробовете, на дихателния апарат, като ги тонизира и зарежда със сили. Вибрациите на песента обхващат цялата същност на човешката природа в дълбочина, поради което децата още от малки трябва да се научат да пеят, както и да свирят на музикални инструменти, да танцуват. Музиката не само задоволява някаква потребност на душата, но и обогатява културата и емоционалната .същност на човека. Часовете на почивка могат да се осмислят със свирене на някой инструмент. В семейна или приятелска среда такива изпълнения могат да създадат часове на изключителни преживявания.

Независимо как ще бъде оползотворена почивката — в четене на вестник или с някакво друго четиво, в разговор с приятели и любими хора, или с любимото хоби, тя действително трябва да бъде включена в профилактичната програма. И същественото е тя не само да носи отмора, но и да доставя приятно и радостно чувство.

СВОЙ СТИЛ НА ЖИВОТ

От всичко казано дотук всеки е разбрал, че за да има здраве, трябва да се помисли за включване на профилактична програма, съобразена не само с професията, бита, състоянието на. организма, но и с наличните възможности и с вкуса на човека. При това положение тя не може да не приеме чисто индивидуален характер и да не се отрази върху стила на живот.

Ясно е, че шаблони няма, а и не бива да се изпада във фанатизъм и догматизъм. Към програмата на деня трябва да се подхожда с гъвкавост, творчески. Да се има предвид, че напрежението, заело толкова голямо място днес в живота ни, трябва да бъде омекотено, духът в семейството трябва да бъде повишен, да се помисли за повече радости, за повече смях и шеги. Чувството за хумор е солта на живота. Децата да растат с песни и сред усмихнати родители. Формирайте приветливата и топла усмивка. Направете всичко възможно във вашия дом да не се допусне създаване на мърморковци, егоисти, мързеливци и болнави хора.

Постигнете ли това, вие ще имате възможност да преодолеете лошите си навици - било в храненето, било в начина на живот. Това е и пътят за преборване с още по-големи трудности, с които ще се срещнете не само в колектива, в който работите, а и в заобикалящото ви общество и в собствения ви дом - това са и закостенелите предразсъдъци, пуснали дълбоки корени.

И в цялата тази борба за здраве, с оформяне на новия стил на живот, ръководният девиз, който винаги ще ни помага, трябва да бъде: