Златимир Орсов
Февруари 2009 г. Влиза в надзорния съвет на "ЧЕЗ електро България"
2009-2004 г. Главен асистент в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
2009-2003 г. Чете самостоятелен курс по кооперативно право на Република България
2009-1997 г. Чете в СУ "Св. Климент Охридски" самостоятелен курс по поземлено право
1991-1987 г. Асистент и старши асистент в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
От 1998 г. Арбитър в Борсовия арбитраж при Софийската стокова борса
1994-1996 г. Чете курс по аграрно право в Тракийския университет в Стара Загора
1997-1991 г. Народен представител в 36-ото и 37-ото народно събрание от Сливен. Бил е секретар на Парламенталния съюз за социална демокрация в 36-ото народно събрание
От 1997 г. Адвокат - Сливенска адвокатска колегия
От 1997 г. Председател на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, секретар на Националната юридическа фондация - София
1996-1994 г. Член на Висшия съвет на БСП -1994-96 г.
1994 г. Член на Управителния съвет на Съюза на земеделските кооперации в България
1994 г. Председател на Комисията по селско стопанство на Висшия съвет на БСП
1991-1987 г. Асистент и старши асистент в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
1987 г. Стажант-съдия в Окръжен съд-Сливен
1986 г. Завършил специалност "Право" в СУ "Св. Климент Охридски"
1980 г. Завършил гимназия в Сливен
Семейно положение - Женен, с трима синове Роден на 21.12.1962 г. в гр. Кермен, общ. Сливенска
Снимка на три колони – Ремонтите на мрежата също влизат в цената на тока
Петър Димитров:
Пратих хора, на които имам доверие
- Г-н Димитров, пратили сте Златимир Орсов в надзора на ЧЕЗ. Защо?
- Трябваше ми юрист на мястото на Севдалин Марвов. Да не мислите, че е лесно да се намери, всеки си има практика, кантора. А Орсов е поне работлив.
- Вгледах се в надзора и на другите компании. Имам обяснение защо Айсехел Руфи и Иванка Диловска са там, все пак са ваше око. Но видях двама членове на Висшия партиен съвет. Тях защо избрахте?
- Все пак трябва да пратя хора, на които имам доверие, нали. Няма да хвана някой от пътя. Освен това държавата с нейния дял (33% - б. р.) няма тежест в управлението на дружествата. Но пък можем да бъдем поне в час как се управляват дружествата, защото виждате какво става - искат поскъпване на тока.
- Да не би пък това да е начин да подпомагате някои от вашите съпартийци?
- Те едва ли имат нужда да бъдат подпомагани. Пък и възнагражденията в Е.он са пренебрежимо малки. При ЧЕЗ са добре, при ЕВН не си спомням.
Айсехел Руфи:
С икономическо образование съм
Образованието ми е икономическо. Работила съм в частния бизнес. Това, че съм била в журналистиката и бях директор на "Връзки с обществеността" в министерството, е по-скоро стечение на обстоятелствата. Сега съм съветник на министъра. (24часа)
Антон Кутев:
С опит съм в управлението на фирми
В Управителния съвет на ЧЕЗ съм от началото на тази година, предложен съм от Министерството на икономиката, обясни Антон Кутев. Той е завършил художествената академия, има и магистърска степен по европейска публична администрация. Не вижда конфликт между образователния си ценз и енергийния бранш, защото имал опит в управлението на фирми.
Бил 4 г. в борда на общинския приватизационен фонд на София, преди това изпълнителен директор и председател на УС на акционерно дружество. "Години наред съм се занимавал и с частен бизнес", добави той.
В борда на ЧЕЗ Кутев взима чисто около 1600-1700 лева заплата. "Знам, че възнаграждението се изчислява въз основа на средната работна заплата в дружеството, но не знам точно как", каза още той.
МАТЕРИАЛА ПОДГОТВИХА: МАРИЯНА ЖЕЛЕВА, ДИАНА ЖЕЛЕВА, ЕКАТЕРИНА ТЕРЗИЕВА, ДИЛЯНА ЦЕНОВА
13.04.2009 г., с. 13
Кирил Сакскобургготски:
Кризата ще удари по-леко България
Таксиметров шофьор ми даде рецепта за оцеляване - добра и за хората, и за компаниите
Срещата на Г-20 ме прави оптимист за развиващи се пазари като България
На вечеря, дадена от българския посланик, всички бяха реалистично позитивни
Пазарът на недвижими имоти пострада в цял свят – България едва ли ще е
изключение
- Какви са впечатленията ви от срещата на Г-20 - постигнаха ли лидерите консенсуса, необходим за преодоляването на световната икономическа криза, г-н Сакскобургготски?
- Мисля, че тази среща отговори на очакванията, което вече е голямо постижение. Може би един от най-важните резултати е предвижданото засилване на ролята на Международния валутен фонд. Това е особено позитивно за развиващите се и новосъздаващите се пазари, сред които и България.
Както знаете, бе решено Международният валутен фонд да осигури сериозно финансиране, за да подкрепи търговията и развитието в новоразвиващите се пазари. Третото важно постижение според мен е увеличаването на регулациите, които в бъдеще да предпазят света от проблемите, които имаме сега. Става дума за контрол над растящата задлъжнялост, токсичните банкови активи, офшорните зони, определяни като т. нар. финансов рай.
- Срещата отговори ли на очакванията ви, или изпитвате известно разочарование?
- Аз лично очаквах по-малко, защото на срещи като тази участниците сасклонни повече да говорят. Друг път се случва да ги употребяват за политически цели или да се фокусират върху малките проблеми, а не върху голямата картина. Преди срещата имах известни съмнения и заради склонността на хората да се вторачват само в собствения си интерес. Приятно се изненадах, че в този случай общият интерес преобладаваше за разлика от много подобни случаи в миналото.
- Има ли нещо, което се случи зад голямата сцена, което хората не видяха?
- Тепърва ми предстои да разбера това, но мисля, че този път срещата бе доста прозрачна и едва ли е имало нещо драматично, което светът не разбра. В дните на срещата бях поканен на една вечеря, чийто домакин бе българският посланик в Лондон. На нея присъстваха посланиците на Румъния и Кувейт и още няколко страни. Трябва да кажа, че настроенията и мненията за срещата на Г-20, изразени там, също бяха доста окуражаващи, бих казал, реалистични, макар и предпазливо позитивни.
- Какви са вашите очаквания за икономиките на развиващите се страни, и на България в частност, в рамките на следващата година?
- Сигурно няма да ви изненадам, ако кажа, че можем да станем свидетели на продължаващо забавяне. Очевидно страни като България се радват на висока степен на икономически растеж, което частично се дължи на значителните чуждестранни инвестиции, направени в страната, а, от друга страна, е резултат на развитието на икономиката в последните години, просто защото то започна от много ниски равнища.
Все пак трябва да сме реалисти, че в следващата година ще станем свидетели на забавяне на чуждестранните инвестиции заради световното свиване на икономиката. Надеждата ми е, че финансирането, предвидено за Международния валутен фонд, ще помогне да не бъдат засегнати надеждният бизнес и непосредствената търговия, които биха могли да пострадат от липса на свежи пари. Главната опастност пред световната икономика е, че заради масовото свиване в кризата добрите бизнес практики плащат и за лошите. Очевидно съществуват лоши бизнеси, които не трябва да продължават, но има и добри, които се нуждаят от финансиране и ако не го получат, също ще бъдат застрашени от колапс. Важно е да избегнем това. Имам надежда, че взетите мерки ще подкрепят добрите бизнес практики, засегнани от кризата, да оцелеят.
- От какво трябва да се пази България в тази трудна ситуация?
- Заради състоянието и равнището на икономиката България има късметът да не е подложена на изключителен натиск, а приходите на средното домакинство все още са пропорционални на брутния вътрешен продукт, който така или иначе е много нисък. Проблемът е, че малка част от растежа в последно време се дължеше на недвижимите имоти. Но както знаете, в световен мащаб този пазар се сви и в това отношение България едва ли ще направи изключение от останалия свят. Допускам, че точно това ще е мястото, където значително ще намалеят чуждестранните инвестиции. Но все пак трябва да се има предвид, че бизнесът с недвижими имоти не заема толкова съществена част от икономиката на България, както в други страни, така че той ще бъде част от общото свиване в икономиката, но по-малка отколкото в други страни.
- Можете ли да направите прогноза кога да очакваме края на тежката икономическа ситуация?
- Правят се различни прогнози - някои са крайни песимисти, други - крайни оптимисти. Аз съм привърженик на здравословния реализъм. Хората трябва да са подготвени, че
дори след срещата на Г-20 нищо няма да се оправи веднага, че ни предстои период на бавно развитие и приспособяване към новите условия на финансиране на икономическата активност.
- Преди време бяхте икономически съветник на президента Петър Стоянов. Макар че вече не сте, какви съвети бихте дали на обикновените хора?
- Факт е, че не съм съветник и нямам никакви бизнес интереси в България, но продължавам да следя ситуацията отдалеч. Скоро пътувах в едно такси и шофьорът ми каза своята философия за оцеляване в кризата, която звучи разумно и за обикновените хора, и за по-големите или по-малките компании - да поддържат разходите си ниски, бизнеса си - активен и жив, макар и в по-ниски темпове. Кризата няма да продължи вечно и тогава трябва да сме готови да продължим, а не да започваме от нулата.
- Звучите прекалено оптимистично, но дали е възможно на практика?
- Мисля, че ние, хората, сме склонни да преувеличаваме и в двата случая - когато нещата се развиват добре, не оценяваме рисковете, а когато се развиват лошо - се депресираме тотално. Мисля, че и двете крайности са еднакво лоши. Ако редовно се отчитат фактите, ще се разбере, че нещата в света на икономиката не се случват изведнъж.
Ако сме ги оценявали правилно във времето, те едва ли ще ни изненадат. Затова хората трябва да са реалисти и да управляват собствените си дела, бизнес и финанси разсъдливо, за да имат свободни ходове за по-трудни времена и за да могат да оцелеят в тези времена.
- Планирате ли скорошно идване в България?
- Да, надявам се да дойда във ваканция с децата си. Знам, че и някои от братята ми планират такива пътувания, но, разбира се, все още не знам кога ще стане това.
CV
Кирил Сакскобургготски e роден на 17 юли 1964 г.
Завършил е френски лицей в Мадрид и квантова физика в Принстънския университет. От 2000 г. работи в лондонския финансов фонд "Джи ел джи партнърс". lПреди това повече от 10 години е работил в американската инвестиционна банка "Лийман брадърс" в офисите в Ню Йорк и Лондон. От 1997 до 2001 г. е икономически съветник на президента Петър Стоянов. Женен за Росарио Надал. Имат 3 деца - Мафалда (14), Олимпия (13) и Тасило (7).
Снимка на три колони - Април 2009 г. Кирил Сакскобургготски в кафене в центъра на Лондон. На чантата си от години носи неизбежното българско флагче.
13.04.2009 г., с.6
13 турски фирми засипват пазара с канцерогенен цимент
Рая Атанасова
Икономическата криза засили вноса на по-евтин цимент от Турция, в който сьдържанието на канцерогенния хром 6 превишава нормите до 60 пъти. Това заяви вчера Владимир Старирадев, изпълнителен секретар на Българската асоциация на циментовата индустрия. От началото на годината са внесени 60 000 т турски цимент, показват данни на асоциацията. 13 турски фирмите внасят опасния материал, твърди Старирадев.
По думите му на бетоновите възли в страната компаниите смесват българския цимент с турския, тъй като един тон от вноса е с около 20 лв. по-евтин. Опасният продукт е разпространен основно в Югоизточна България, откъдето се транспортира и до София.
Материалът може да навреди както на строителните работници, така и на крайните потребители, каза още Старирадев.
Високото съдържание на хром 6 в цимента може да предизвика обриви, екземи,
сърбежи или алергични реакции, заяви Таня Кунева, ръководител на Катедрата по професионални болести в Медицинския университет.
Дори след 40 г. от досега с превишени количества хром 6 могат да се развият язви и рак на дихателните пътища, обясни тя.
Досега само прокуратурата е проявила интерес към случая. Делът на използвания турски цимент у нас е 10-15%. През 2008 г. 4,8 млн. т цимент са произведени в България, като 4,5 млн. т остават в страната.
13.04.2009 г., с.7
Турция очаква споразумение за "Набуко" дo юни ,
Турция е изпратила писмо v go страните от ЕС, които са част от проекта за газопровода "Набуко", и сега очаква техните отговори, съобщи Анадолската агенция. Ако те изпратят отговорите до края на aприл, ние ще подпишем споразуменията до юни, заяви турският енергиен министър Хилми Гюлер. Турското правителство иска да стартира проекта, който С ще пренася газ до европейските пазари от находища в Кавказ и Централна Азия колкото се може по-скоро, заяви Гюлер. Турция иска 15% от природния газ, който ще се превозва през "Набуко".
13.04.2009 г., с.13
Понякога кризата не може да оправдава no-ниските разходи
Евтин цимент от Турция уврежда здравето, предупредиха експерти
Икономическата криза понякога не трябва да е оправдание за ограничаването на разходите. За строителството у нас се появи евтин цимент, внос от Турция, с високо съдържание на канцерогенен хром, алармираха вчера от Българската асоциация на циментовата индустрия (стр. 6).
Материалът може да увреди не само здравето на работниците, но и на крайните потребители и да доведе до сърбежи, алергии, рак и язва.
У нас липсват достатъчно лаборатории за изследване на състава на внесена-
та продукция.
Съществуващите държат високи цени и на практика действат като монополисти.
Задължителните изследвания на бетона, който се влага в строежите, констатират единствено неговата здравина, без да се държи сметка на други характеристики.
Вярно, в условията на криза бизнесът се стреми да пести. Струва ли си обаче да плащаме 20 лева на тон по-малко за турския цимент, когато става въпрос за здравето на хората?
Реакциите на институциите в такива случаи често са много забавени и дори неадекватни. Чиновническият маниер не е от времето на кризата, както и понякога немарливата позиция на бизнеса, що се отнася до опазването на околната среда и здравето на хората.
Засега от компетентните институции единствено държавният здравен инспектор Тенчо Тенев пое ангажимента, че всички РИОКОЗ ще извършат проверки.
Дано това да не се окаже само обещание, защото строителството въпреки кризата продължава да се развива.
13.04.2009 г., с.14
С 2090 лв. на месец средният българин смята, че семейството му ще живее добре
■ Хората искат да получават двойно повече пари,
но мечтаят да ги изхарчат за съвсем обикновени неща
Мила Григорова
"Галъп интернешънъл"
Преди седмица оповестихме резултатите от специалното социологическо проучване на ББСС "Галъп интернешьнъл" по поръчка на вестник "Класа", посветено на потребителските нагласи и планове на българите.
Първите данни от изследването показаха, че българите събират пари и правят планове за ремонти и обновяване на домовете си и за почивки и пътувания. За какво биха харчили българите, ако имаха доходите, които смятат за достатъчни?
Какво обаче възприемат българите като "достатъчно пари"? Попитахме хората какъв доход (личен и домакински) смятат, че би им бил достатъчен за добър Живот.
Личният доход (деклариран) на средния българин е 470 лв. на месец. Едно средностатистическо семейство у нас пък печели около 880 лв.
Средно българите Желаят да получават около 1080 лв. на месец, за да кажат, че Живеят добре. Семейството пък трябва да събира средно по 2090 лв. на месец, за да е доволно.
Пропорцията между настоящ (деклариран) и желан доход е категорична - българите искат да получават два пъти и половина повече пари, за да кажат, че парите са им достатъчни. Ако разгледаме групите българи с различен материален статус (т.нар. социални страсти, виждаме, че дори при по-високи реални доходи ножицата между реален и Желан доход остава същата -Желаният доход е поне два пъти по-висок от реалния.
Хората с материален статус под средния Желаят да получават 710 лв. личен доход, за да Живеят добре. Хората от високата социална страта отдавна са задминали тази бленувана от бедните бариера (те имат реален доход сега от 1200 лв.) и вече се целят към по-високи суми - 2400 лв.
Същото се отнася и за домакинските доходи. Хората с нисък материален статус мечтаят за семеен доход почти три пъти над настоящия им - за тях 1450 лв. биха били достатъчни за добър Живот. Хората, Живеещи над средното, пък смятат настоящия си домакински доход от 2100 лв. за напълно недостатъчен и не-
задоволителен и твърдо заявяват: "Искаме поне 4000!" Какво по-ясно потвърждение на максимата, че парите не просто не стигат сега, но и никога няма да стигат! Усещането за благополучие много малко, да не кажем никак, зависи от числата. Тоест, ако сега Жела-
ете 2000 лв. доход, при наличието на такъв ще искате вече 4500, за да каЖете, че Живеете добре, а при 4500 ще гледате вече към 10 000, че и повече! Толкова по въпроса следва ли да вярваме на политически обещания, че ще ни бъдат осигурени харесвани от нас доходи. Те ни-
кога няма да ни харесват' достатъчно... дори ако бъдат "осигурени".
По-любопитното в случая е, че ако получават достатъчно високи (според собствената им преценка в момента) доходи, българите не биха ги изхарчили за нещо по-различно от това, за което харчат в момента. Тоест, образно казано, ако имаш кола - просто искаш по-голяма. На челни позиции в мечтите на сънародниците ни отново са ремонтите и обзавежданията, техниката и пътуванията.
За хората, които сега Живеят под средното ниво за страната, мечтите стигат до това да стегнат дома си, да отидат на зъболекар, да си купят плазмен телевизор и да решават по-сериозните здравословни проблеми в семейството си. Една четвърт от хората с по-висок материален статус мечтаят да изпратят децата да учат в чужбина.
Изследването е проведено през първите дни на месец март, национално представително е и обхваща 1004 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3% Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондшки на "Галъп интернешънъл" в България от 1992 година.
13.04.2009 г., с.15
Умишлено се бавят някои проверки от различни органи
■ Има втори сигнал от НАП - Добрич за източване на ААС
Райко Байчев
Г-н Великов, сериозните корупционни скандали в последните месеци са свързани с източване на ДДС от служители на НАП. С какви документи разполага комисията за борба с корупцията? Схемите за източване на ДЦС са на вниманието на комисията още от нейното създаване през 2005 година. Разглеждайки един доклад на временната анкетна комисия на 39-о то НС, предложихме серия от изменения и допълнения на различни закони, които са свързани пряко с източването на ДЦС. Предприети бяха промени в Закона за ДДС, в Търговския закон, в ДОПК, бяха приети административни мерки в Националната агенция по приходите с промени в системата за контрол, която се осъществяваше. Така че едната страна от действията на комисията беше именно парламентарен контрол по действията на изпълнителната власт. Втората страна, свързана с измамите с ДДС, бяха сигналите, които сме получавали в комисията. Получихме още през 2006 г. сигнали за високопоставени служители на НАП, които комисията е преценила за необходимо да предостави на прокуратурата, изразявайки своята позиция по тоги начин, както и съмнения за извършени данни за престъпления.
Това сигнали за бившата шефка на НАП Мария Мургина ли бяха?
Няма да коментирам класифицирана информация. Не си позволявам да боравя с имена, докато няма резултати от съдебните органи. Получихме съвсем скоро от ВКП етапен отговор по тези сигнали. Според него проверките продължават - една част са приключили през 2006-а, но друга част от тях се разследва. Ще посоча и последния случай, който имахме със сигнала, изпратен от териториалното данъчно управление в Добрич. Имахме и анонимни сигнали, които бяха представени на ДАНС със схеми за източване на ДЦС. Не може да не отчетем, че има няколко дела, които завършиха резултатно - само във Велико Търново има двама осъдени за източване на ДЦС, има и в Бургас и Хасково. Получихме и сигнали от г-Жа Румяна Дулева, която тогава беше изпълнителен дирек-
тор на териториалното данъчно управление в Бургас. Другите нашумели случаи бяха с данъчните в Силистра и в Бургас. По всички сигнали, по които комисията е работила, материалите са били достатъчно сериозни, за да бъдат предоставени на прокуратурата за съответните действия. Някои от тях сме предоставили и на ДАНС.
А специално за сигнала с бившия данъчен номер 1 в Добрич тошко Тодоров. С него какво се случи?
Мога само да кажа, че това са нарушения в Териториалното данъчно управление в Добрич. В комисията беше изпратен вече един сигнал. Съвсем наскоро постъпи и допълнение към първия доклад. Новият сигнал, който получихме от г-Жа Петя Банкова - директора на Териториалното данъчно управление в Добрич, също е свързан със схеми по източване на ДДС. Необходимо е да се направят проверки не само в България, но и в други страни. Но и двата материала са класифицирана информация и не искам да ги коментирам. Решението на комисията е да се произнесем, след като получим резултатите от проверките на ДАНС и ВКП.
Имали сте сигнали за
злоупотреби от НАП през 2006-а, а ние разбираме чак през 2009-а. Защо е това бавене?
Обърнете се към прокуратурата и съответните органи. Две се причините за забавянията. Едната е, че наистина е необходим експертен капацитет за извършване на тези проверки. Има сложни проверки с икономически, финансови експертизи...
...И само заради нужда от експертен капацитет се работи 3 години?
Има и проверки, които по една или друга причина може и умишлено да са забавяни. Имаме серия от проверки, които извърши Държавната агенция за финансова инспекция за обществени поръчки по наше искане и констатира сериозни нарушения - и в "Топлофикация", и по отношение на БАС. Оказва се, че в по-голяма част от случаите имаме изтекъл давностен срок. Според мен се предприемат вече необходимите действия за тези забавяния, за да се прекрати или да се ограничи тази порочна практика.
Как гледате на критиките на ЕК, че корупцията продължава да бъде проблем номер 1 за България?
Трябва да сме максимално обективни, когато
даваме оценка на корупцията в България. Тя е сериозен проблем. Проблем, който сме поставяли неведнъЖ - и в комисията, и при отчетите ни в НС. Но в същото време трябва да си даваме сметка за отговорностите, които се носят от различните институции на база на правомощията, които те имат, и властовия ресурс, с който разполагат. Според мен, когато се отправят критики, те трябва да са насочени именно към институциите, които разполагат с най-голям ресурс да противодействат. Затова за нас от особена важност са действията на ВКП, ДАНС и МВР. Те разполагат с този инструментариум, който е необходим за пряко разкриване на корупционни действия. Комисията в НС трябва да се съсредоточи върху законодателна дейност, парламентарен контрол и сигнали, за които могат да бъдат гарантирани публичност и прозрачност - но оттам нататък всичко е в ръцете на специализираните органи.
Кои са сериозните нарушения в митниците напоследък?
Поставихме проблема на парламентарен контрол още през 2006 г. - за корупция от митнически служители и в Агенция
"Митници". Беше преценено, че са недостатъчни мерките за противодействието на корупцията сред митническите служители и дейността на Агенция "Митници" и са необходими допълнителни мерки. По искане на комисията беше направена проверка от НАП на рискова група от 59 митнически служители на тяхното имуществено състояние. Изнесохме на последния парламентарен контрол данни от тези проверки. Има несъответствия между приходи и имущественото състояние на част от тези митничари. Това, което констатирахме, е, че освен че са доплатили данъка, който дължат за тези суми, не са предприети никакви други действия. Поискахме от ВКП да ни предостави част от проверките, за които те имат данни. Установено i бе, че всички проверки, които се извършват, продължават години и са на различни фази на съдебното производство, но без особен резултат. Затова ние се обърнахме с решение на комисията и към ВКП, и към НАП, и към Сметната палата и ДАНС по няколко въпроса. Първо, констатираните нарушения да получат съответни санкции. Второ - да се развие много по-добре системата за контрол върху имущественото състояние на рисковата зона митничари. И трето - да се усъвършенства системата за контрол в самия процес. Да се модернизира самата система и да бъде ограничен значимо субективният фактор при тях. В интерес на обективността искам да отбележа още, че има действия от страна митниците, които са довели до сериозно увеличаване на приходите за държавния бюджет, което означава, че системата гарантира постъпленията. Но фактът, че поставяме този въпрос в комисията, означава, че трябва да се засили контролът.
Този парламент е към края си - каква е равносметката на комисията за борба с корупцията?
Успяхме да изградим система за работа в комисията, която позволи на база на изработените процедури и на конкретната работа на народните представители, да се пренебрегнат теснопартийните ограничения и комисията да работи с
необходимия консенсус. Нито един сигнал, който е постъпил и е бил на вниманието на комисията, не е оставен без позиция и конкретни решения. За мен беше важно и това, че нямаше разделение за това дали сигналът е за представители по високите етажи на властта, или сигналът засяга хора, които са от така наречената битова корупция. Важна беше работата по законодателството - закона по обществените поръчки, закона за подземните богатства, закона за следприватизационен контрол, закона, с който бяха спрени замените на гори, закона за публичност на лобистката дейност и др. Законодателството е едно от основните задължения на комисията. Както и парламентарният контрол и сигналите, разбира се.
- Кои бяха грешките и нещата, които бихте прояснили сега?
Сигурно сме допускали грешки, имали сме и слабости в нашата работа, но според мен и в следващия парламент ще има необходимост от комисия за борба с корупцията. Трябва да продължи прегледът на законодателството и там, където има условия, които се създават за корупция, да бъдат преодолени.
Необходими са промени както в законите, така и в контрола и в действията на изпълнителната власт. Трябва контролните системи да бъдат подложени на специално наблюдение -имам предвид данъчни и митнически служители, магистрати, специализирани органи и др., за да се гарантира тяхната ефективност. Представителите на изпълнителната власт трябва да носят своята отговорност според ресурса, с който разполагащ. Не бива да се подценяват и сигналите, които получаваме, защото тези сигнали дават ориентация за корупционни схеми, за рискови зони за корупция. Така че би могла да се разшири значително дейността на комисията. И още нещо -необходимо е да се проследи целият процес на проверките и резултатите от тях в съответните органи. Оказва се на практика, че в немалко случаи, с които комисията се е ангажирала, проверките продължават години, без да има конкретен резултат от тях
Снимка на три колони без текст
Достарыңызбен бөлісу: |