Тема: строителство, строителен контрол

„Това, което Европейският съюз се опитва да направи сега, е да намали директните субсидии, защото те не създават конкурентоспособна среда. В момента, например, се оказва, че по-качественото вино е чилийско, аржентинско, калифорнийско, а в Европа се дават средства за всякакво производство на вино. Пред нея стои много голям въпрос, че откритите икономики като тези на САЩ и Европа дават субсидии, а икономики като Китай, Индия, Бразилия и т.н. не могат да дадат. По този проблем в Световната търговска организация текат спорове, защото последните казват, че евросубсидиите убивали производството им. Европа се опитва да насочва средствата от единия стълб - директните субсидии, към другия - развитието на селските региони. Другата насока в реформата на общата селскостопанска политика е да няма субсидии по площ, а по ферма, което ще започне да се прави съвсем скоро. Дава се сума и фермерът решава къде ще я вложи - така да се каже на собствен риск. А не защото се дават повече пари за жито, всички да го сеят, или за зеленчуци и пр., каквато е практиката сега“ - заяви в Добрич еврокомисар Меглена Кунева. „За глава „Земеделие“ за България преговаряхме три години. Основният проблем при нас се оказа статистиката. А когато договаряш квоти, говориш за площи и директни субсидии, ако няма стабилна база данни много трудно може да се докаже искането. Много често данните не са коректни. За мен проблемът беше да договорим максимума по отношение на площи и базисни плащания, защото това остава основа, но политиката се променя.

Иначе за квотите и субсидиите гарантирам, че България е получила точно толкова, колкото последните десет страни членки. Но ние влязохме през 2007 г., а това, което договаряха тези страни, беше до 2005 г. През този период има трансформация. През 2007 г. селскостопанската политика е различна. През годините има различни регламенти, различни субсидии, различни възможности на ЕС. Едно от нещата, за които старите страни членки „пъшкаха“, беше, че, за да може да се разшири Евросъюзът, на практика субсидиите за тях се намаляват. Ако трябва да дам друг пример - сега Хърватска ще влезе с по-малки суми субсидии от нас, защото политиката сега е друга“ - добави еврокомисарят.

Според М. Кунева за качеството на храните у нас са отговорни националните органи. Тя недоумява защо вместо да се пита за тяхната работа и нейната ефективност, имало въпроси къде е Брюксел. Брюксел знае, че в България има ветеринарномедицински служби, както и други, на които разчита, уточни тя.

Колосални чиновнически гафове са на път да орежат или изцяло да изпепелят субсидиите, които Брюксел се готви да даде на всеки обработващ ниви у нас през тази година. Кандидатстването за парите трябваше да стартира на 1 март, но реално това не се случва, защото агрочиновниците още бистрят наредбата, по която да стане това. Сроковете на ЕК обаче са железни - ако протакането продължи и се стигне до кандидатстване след 15 май, помощта почва да се топи. Всеки ден след тази дата реже субсидията с по 1%, а фермерите, които не подадат документи до 9 юни, направо я губят. Така под въпрос се оказват 246.3 млн. евро.

Забавянето на наредбата настъпи след като Брюксел с различни одити установи фрапантни грешки по раздадените помощи за ниви през 2007 г. Еврочиновниците останаха изумени, след като установиха, че данните за едни и същи ниви се разминават в системите за контрол на аграрното ведомство и на фонд "Земеделие". Както "Сега" писа, заради това България може да връща между 40 и 400 млн. лв. към края на юни.

Сега чиновниците в земеделието умували как да не допуснат отново разминаване в данните и затова бавят наредбата. Идеята била фермерът да очертава земята си на карта в земеделските служби, а след това чиновниците там да предават данните му в Разплащателната агенция, която плаща всички европари за земеделието. До м.г. фермерът очертаваше земята си, а след това сам ходеше до Разплащателната агенция, където отново заявяваше за колко декара иска помощ.

"Имаше случаи, в които фермерите първо заявяваха ливади и пасища и пред службите по земеделие, и пред РА. Като видяха, че не могат да ги поддържат и може да бъдат глобени, отиваха в местната земеделска служба и отписваха част от земята, но не правеха същото и в РА. После одиторите от Брюксел откриха разликите", обясни преди дни Любомир Радев от аграрното ведомство. Самите чиновници обаче също са виновни за разликите в данните, защото системите за контрол са осъвременявани с проверки на различни органи. Ведомството на Валери Цветанов се е доверявало на местните служби, а РА - само на техническия си инспекторат.
Снимка на 1 колона - Валери Цветанов


13.04.2009 г., с. 6
Кризата опразни витрините на "Витоша"
Магазините в централните части на столицата вече губят в битката с моловете
Финансовата криза все по-осезаемо удря търговията, а празните помещения силно нараснаха дори и на престижния бул. "Витоша" в София. Булевардът преди две години влезе в класацията на най-скъпите улици в света, но и сега там наемите почти не са мръднали надолу.

Вниманието привлича доста атрактивно празно помещение близо до пресечката на бул. "Витоша" с ул. "Алабин". Само за последните 5 месеца този магазин е сменил няколко наематели. "Дълги години тук беше книжарница, после за малко се настани една туристическа агенция и сега пак е празно", обясни продавачката от съседната бижутерия.

Ситуацията на ул. "Солунска", която е пресечка на "Витоша", е с доста повече празни помещения. Рекордьор е един от магазините, който почти година вече е пуст. "Първо тук се продаваха платове, а после беше магазин за сувенири, но вече никой не иска да го наеме", коментираха продавачи от съседните бутици. Те обаче отбелязват, че помещението е старо и ще глътне доста пари за ремонт наред с прекалено високия наем.

Други две доста по-атрактивни помещения също на "Солунска" са празни от близо половин година. В едното е имало магазин за спортни дрехи, а другото е било магазин за компютри. Анализатори обаче не обясняват ситуацията само с кризата. "Помещенията са празни заради спрения автомобилен поток по "Витоша", високите наеми и кризата", коментира Мая Иванова от "Явлена". Тя подчерта, че наемодателите не свалят цените и те се движат средно между 70 и 100 евро за квадрат. За сравнение условията в моловете били по-изгодни, а имало и възможност за индивидуално договаряне. Опит за договаряне с търговците имаше например в мол "Варна". Там наемателите стачкуваха в началото на годината заради високите цени. Отстъпки обаче не последваха и цените останаха между 30 и 70 евро за квадрат.

Снимка на 2 колони - По витрините на "Витошка" греят табели за огромни намаления - със 70-80%. "Още от Нова година кризата се усеща. Хората все по-малко влизат в магазините", разказа продавач.


13.04.2009 г., с. 9-10
Как България стана част от Оман, а Станишев - брокер на арабски капитали
С мощно правителствено рамо и братска ДПС благословия един фонд мощно навлезе в икономиката на България. Защо ли проверката за произхода на капитала за част от проектите се бави месеци наред?
Юлиана Бончева

Странно защо правителството никога досега не е награждавало най-енергичния инвеститор в България през последните няколко години - Оманският държавен резервен фонд. Нещо повече - управляващите никога не споменават неговото име, но пък активно се грижат за просперитета му. Последният пример е с боклука на София, където с ювелирна акция в играта бе върната низвергнатата "Новера", която от известно време е оманска собственост. Кметът на София Бойко Борисов веднага обвини премиера в мръсна политическа игра. Но не е прав. Тук става дума не толкова за политика (макар че отклоняването на вниманието от проблемите на кабинета винаги е добре дошло), колкото за гигантски икономически интереси. За обръчи от фирми, които вече се въртят не около една политическа партия - ДПС, а около цялата управляваща клика. И които са успели да спечелят лично премиера Станишев за свой лобист.

Милиони с дъх на петрол

Оманският държавен резервен фонд (State General Reserve Fund, накратко SGRF) е създаден от султан Кабус бин Саид преди 28 г. Всяка година в SGRF влизат 15% от приходите от продажби на петрол и газ. Тъй като някой ден безценните находища ще се изчерпят, фондът има задачата да инвестира парите в чужбина и да ги множи. Султан Кабус е известен като голям реформатор, любител на лукса и един от десетте най-богати монарси на планетата.

През 2004 г. в София пристига делегация, водена от министъра на икономиката на Оман Ахмед Маки, който обявява, че България може да бъде вратата на Оман към ЕС.

Сред ранните инвестиции на Оманския фонд са 37 декара в кв. "Малинова долина". Там, където Соломон Анжел не успя да направи Града на мечтите, бизнес пратениците на султана смятат да вдигнат ВИП селище. Пак в "Малинова долина" има план за построяване на голям ислямски център, на който султанът на Оман е един от многото спонсори. Проектът предизвика буря от недоволство в квартала преди няколко месеца и е спрян временно, докато ДАНС провери произхода на парите.

В последните месеци Оманският фонд изкупи доста акции на "Екуест инвестмънт Болканс" и заедно с друг фонд -"Кайрос", вече държи над 50% от фирмата. В борда на "Екуест" влязоха Варит Ал-Каруси - изпълнителен директор на Оманския резервен фонд, и Фейсал Ал-Риями - директор по инвестициите във фонда на султаната. С покупката на "Екуест" султанът на Оман с един удар се сдоби с още куп атрактивни обекти и проекти у нас. По пътя край аерогарата блести билдингът на "Авто юнион център". Красивата сграда и нейният собственик - "Авто юнион", са част от групировката "Екуест". "Авто юнион" обединява вносители на Fiat, Lancia, Alfa Romeo, Maserati, Mazda, Opel и Chevrolet , на моторите Piaggio, Vespa и Gilera, рентакар компанията Avis, дистрибутора на маслата Castrol и BP и др. автофирми.

На нос Колокита до Созопол расте нов курорт - "Созополис". И той е от семейството на "Екуест", както и друг комплекс по на север - "Каварна лагуна бийч". "Баня СПА & уелнес ризорт", близо до Банско и Разлог, е от същата фамилия, както и "Бояна парк" и "Бояна дипломатик клуб" - ВИП селища край София.

Някогашните столични кина "Изток", "Урвич", "Европа палас" и "Сердика" заедно с едноименния хотел също са на "Екуест". Както и бъдещ мол във Варна на територията на "Родакар" - фабриката, която през 90-те години щеше да прави роувъри "Маестро".

В семейството са застрахователните компании "Уника България" и "Уника живот", където "Екуест" има дял. Добавете "Ита лизинг", търговските вериги за битова техника и електроника "Техномаркет" и "Домо" и ще получите известна представа за мащабите на "Екуест".

Не бива да пропускаме и проекта "Супер Боровец" - фаворит на две правителства, който трябва да превърне Чамкория в български "Вейл" или "Шамони" плюс голф, футбол, СПА хотели, вили и апартаменти за богаташи - всичко това разположено върху 2 млн. кв. метра и струващо по последни оценки около 800 млн. евро.

В края на януари дойде новината, че султан Кабус купува част от Корпоративна търговска банка. SGRF вече е акционер в КТБ, а познатите от "Екуест" и "Супер Боровец" директори Варит Ал Каруси и Фейсал Ал-Риами са пълномощници на султан Кабус и в надзорния съвет на банката. Фондът влезе в българската банка чрез свое дъщерно дружество на фонда - Bulgarian Acquisition, регистрирано в Люксембург. Великото херцогство е в списъка на офшорните зони, които умеят да пазят банкови и данъчни тайни.

Последните акции на кабинета показват, че след като стана оманска, "Новера" ще се завърне на бял кон в златния бизнес със софийския боклук. "Екуест" отдавна иска да направи завод, който да преработва отпадъците не само на София, но и на други градове, а защо не и на съседи от Румъния и Сърбия. Преди две години шефът на фонда Георги Крумов обяснява пред в. "Капитал", че заводът, обслужващ столицата, трябва да се направи от частен инвеститор, защото другият вариант - общински проект с финансиране от еврофондовете, е бавен и ще отнеме цяла петилетка. Крумов казва още, че след време София може да се окаже с два завода за преработка на смет - общински и частен. След като миналата седмица премиерът Станишев заяви, че правителството ще се заеме решително с краткосрочното и дългосрочното решаване на проблема с боклука на София, дали няма да се окаже, че "по-бързият" завод на "Новера" е единственото "спасение" за столицата? Едва ли някой ще се изненада.

Колко омански са оманските пари?

След поредната криза с боклука през март ДАНС започна проверка кой се крие зад холдинга "Новера" - собственик на фирмите "Волф 96", "Чистота София" и ДИТЦ. Проверката още не е приключила, но има факти, които дават основание да се предположи, че истинският собственик на холдинга никога няма да стане известен.

"Новера" бе създадена, за да купи от Румен Гайтански-Вълка трите фирми, притежаващи дългосрочни концесии за боклука на София. Българската "Новера" е собственост на холандското ООД "Новера пропъртис", което пък е дъщерно на "Новера пропъртис" със седалище Кюрасао, Антилите. Антилската офшорка е собственост на фонда "Екуест", който също е офшорен - от Британските Вирджински острови. От няколко месеца собственик в "Новера" е и Оманският фонд. Особеното при арабските пари е, че техният произход всъщност много трудно може да се провери, тъй като става дума за затворени държави, които не дават отчет никому. И така, както парите могат да са наистина от петрол, така могат да са и прикритие за нечии чужди интереси - срещу съответната комисионна, разбира се.

Факт е например, че въпреки всички акционерни трансформации в "Новера", на практика конците в сметопочистващия бизнес продължава да дърпа Румен Гайтански-Вълка, който се оказа, че се подвизава като консултант на фирмата. В разгара на "стачката" на ромите от "Новера" Вълка бе засечен кротко да вечеря с един от най-приближените депутати на Доган - Камен Костадинов. Костадинов не отрече познанството, но се закле, че изобщо не е ставало дума за хигиена. Всичко това обаче даде основание на Борисов да заподозре топла връзка между "Новера", ДПС, медийната императорка Ирена Кръстева, странните боклучени драми и предстоящите избори.

Не може да се отрече - ДПС е в топла връзка с хората, които представляват Оманския фонд у нас. От 2005 г. почетен консул на Оман в България е Стоян Денчев - бивш депутат на ДПС и бивш вицепрезидент на "Мултигруп". Денчев твърди, че именно той е запознал Ахмед Доган и Илия Павлов. Като посланик във Финландия получава неустоимо предложение да се върне и да подсили листите на ДПС за 37-ото НС. "Вербува" го бъдещият зам.-министър на външните работи Феим Чаушев, познат ни също като Петър Юриев, като агент Бисер и като партньор на президентския спонсор и добър познайник на ОЛАФ - бизнесмена Людмил Стойков в курорта "Дюни".

През 2005 г. султан Кабус дарява 380 000 долара за възстановяване на Томбул джамия в Шумен. Година по-късно изпраща дарение 300 000 долара за пострадалите от наводненията. Парите трябваше през БЧК да стигнат до бедстващите. В разпределянето им участваха лично тогавашните зам.-министри Феим Чаушев и Делян Пеевски и консулът на Оман проф. Денчев. Сумата се оползотвори основно за джипове за ведомството по бедствията на Емел Етем.

През 2006 г. в София пристига делегация от Оман. Гостите разпитват за софийската сага с боклука, за енергетика и инфраструктура. Казват, че обмислят да вложат 1 млрд. евро в региона.

През 2007 г. интересът на Оман вече е фокусиран към проекти от ранга на АЕЦ "Белене" и нефтопровода Бургас - Александруполис, изграждане на терминал за втечнен газ и на няколко газови електроцентрали. През октомври консулът Денчев и Феим Чаушев са рамо до рамо с премиера Станишев и експремиера Сакскобургготски на тържествената "първа копка" на проекта "Супер Боровец".

През 2008 г. и в началото на тази година видни омански бизнесмени оглеждат "Кремиковци", както и терени за бъдещи заводи гиганти за машиностроене и за изкуствени торове край Варна, Девня и Бургас.

Корпоративна търговска банка, в която Оманският фонд инвестира последно, също има заслуги към ДПС. Името на банката нашумя около медийната експанзия на бившия шеф на Спортния тотализатор Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, зам.-министър на бедствията от квотата на ДПС. Твърди се, че покупките на вестници, телевизия, интернет издание са финансирани от КТБ. От банката отрекоха категорично да са финансирали покупката на ТВ 7. За другите проекти се пази мълчание. КТБ обаче официално е партньор на Кръстева в ИПК "Родина" - печатницата на "Цариградско шосе" 113. Банката ще участва и в другото голямо начинание, благословено от кабинета миналата седмица - бартерът за строителството на нова сграда на НАП.

В редките случаи, когато проговаря пред микрофони, Кръстева твърди, че е само консултант по инвестирането. Дали това е така и чии са парите, с които се прави скъпият шопинг?

През декември 2008 г. ДАНС и НАП започнаха проверки за произхода на парите, които Ирена Кръстева и синът й менажират. Резултат от тях няма, а неофициално се твърди, че всичко е финансирано със заеми от банка. Интересно е, че за новите си съдружници от Оман шефът на Корпоративна банка Цветан Василев казва пред "Капитал": "Никога не е ставало въпрос аз да финансирам техни проекти в България, по-скоро обратното - те да инвестират в мои проекти".

Мощно управленско рамо в края на мандата

През последните месеци и седмици правителството пришпорва няколко мега проекта, свързани с оманско-екуестските инвеститори.

Пътната агенция, която е на пряко подчинение на Станишев, обяви, че до 2 месеца ще отговори на предложението на "Главболгарстрой" (ГБС) за пускане на концесия за строителство на магистрала "Рила". Става дума за шосе, което да свърже София и Дупница с курорта "Супер Боровец". ГБС е съдружник на "Екуест" и Оманския фонд в "Супер Боровец" - проект за 800 млн. евро. И не само там. Новото курортно градче "Созополис" до Созопол също е тяхно съвместно начинание.

ГБС бе почти победител в конкурса за дострояване на недовършения корпус на ИПК "Родина" на "Цариградско шосе" за нуждите на НАП. През февруари НАП прекрати състезанието, а фирмата не възрази. Може би, защото се очертава шанс да участва в много по-мащабен проект? Вече се предвижда разрушаване на целия комплекс ИПК "Родина" - печатницата и недостроената част със сините стъкла, и издигане на чисто нови лъскави сгради с луксозни магазини и офиси плюс мининебостъргач за настаняване на цялата софийска приходна администрация. Правителството току-що одобри сделка с инвеститора Ирена Кръстева, с която светва "зелено" за въпросния проект. Когато построи дома на НАП, Кръстева ще получи и три големи и много представителни сгради на данъчните баш в центъра на София - на бул. "Дондуков", ул. "Аксаков" и "Шести септември". Става дума за колосални инвестиции.

Станишев форсира и друг мегапроект - втори център на столицата, където да се изнесе част от държавните ведомства. Премиерът хареса за новото сити на София тъкмо съседен на ИПК "Родина" район - бившите казарми на 4-ти километър. Идеята за Център 2, който ще струва милиарди и ще се развива поне две петилетки, е на арх. Георгий Станишев, брат на премиера. Вече е в ход международен конкурс за архитектурния проект с участието на светила като Норман Фостър, Заха Хадид и др. Може би след време вторият правителствен център и съседното бизнес градче на Кръстева ще се окажат части от един голям пъзел. Спешаването на проектите подсказва, че има инвеститори, и то могъщи - понеже подобни проекти не са за всяка уста лъжица.

Всички чакат (пореден) чудодеец - спасител на "Кремиковци". А аз очаквам в скоро време индустриалният динозавър да вампиряса и да ни скочи ... Не, икономическите вампири не хапят хората по врата, а по кесията. И не пият кръв, а гълтат милиони. Колкото по-голяма "гордост" са били приживе - толкова повече пари гълтат покойните гиганти. Имам лоши предчувствия за кремиковските облигационери: ако се яви случайно спасител, то ще е само да дооглозга, доразглоби и дозаглоби каквото е останало; когато най-сетне спрат изкуственото дишане на комбината, останалите активи ще излязат с по-ниска стойност от разходите за разчистване на софийското поле от руините. Накрая ще излезе, че заводът вампир е глътнал до цент парите на всичките си кредитори, но не стига това, ами чрез държавния бюджет отново

всички ще плащаме сметката

за доизгребване на поразиите. Колко пъти трябва да ни излъжат със същия трик, докато схванем номера? В същата ситуация като "Кремиковци" сега бяха навремето "Плама" и "Химко". И тяхната сага още не е свършила, защото останките им още стърчат. Като почнат да се саморазпадат, ще дойде времето бюджетът да хвърли десетки милиони наши пари за предотвратяване на екологичната катастрофа. Както в прочутата дедесарска схема и последният собственик вече ще е изчезнал вдън земя. Но всъщност приказката не е за пропадналите гиганти. Слава богу, те не са толкова много и при тях проблемът се вижда с просто око, защото е огромен.

По-голям проблем са дребните вампири:

това са стотици хиляди ненужни рожби на инвестиционното безумие от последното десетилетие и още толкова останки от миналото. Става дума за всичките онези празни сгради с апартаменти по градове и курорти, за панелките, които рано или късно ще трябва да се опразнят от обитатели и да се сравнят със земята, за грозните хотели, офиссгради и молове, в които все по-рядко ще стъпва човешки крак, докато не запустеят съвсем, за вече пустеещите мини и фабрики. Всеки един от тези обекти е несравнимо по-малък от катастрофата "Кремиковци", но стотици хиляди обекти по стотици хиляди левове правят десетки милиарди неизбежни плащания от общия джоб. Незададеният въпрос е

кой ще плаща погребението

на инвестиционните отпадъци? Правната хипотеза, че този разход тежи върху собственика, не върши работа във финансов план, защото като стане дума за плащане, ще се установи, че собственикът или е изчезнал, или пък разходът е непосилен (т.е. правото опира до изуване на босия цървулите). Далновидният законодател би видял проблема и би взел мерки предварително. Небрежният ще се направи на ни чул, ни видял, докато не падне някоя руина и вземе жертви. Предпазливостта изисква всяка сграда да има

застраховка за гражданската отговорност,

която покрива всички рискове за вреди на трети лица, включително и разчистване на самата сграда, когато й дойде времето. Тази застраховка трябва да е задължителна и без нея не трябва да се допуска нито строителство на каквото и да било, нито обитаване на жилища, нито ползване на търговски, индустриални и селскостопански обекти. Сигурно паметливите помнят, че преди години около наводненията обсъждахме подобна идея - задължителната имуществена застраховка, - и пуйчехме около идеите за национален застрахователен пул за катастрофи. Тогава, както и до днес, бях много против налагането на цял бизнес сегмент със закон. Задължителната застраховка, която сега предлагам,

няма общо със застрахователния данък,

наречен задължително имуществено застраховане. Между двете разликата е същата както между автокаско и гражданска отговорност при автомобилите. Каското покрива риска на собственика, гражданската отговорност също се дължи от собственика, но не е в негова полза, а покрива вредите, причинени на другите, върху които автомобилът може да връхлети. И затова автокаското е задължително, а каското е въпрос на избор и договор. Същото трябва да стане и при недвижимостите: задължителна застраховка за гражданската отговорност, доброволна - за имуществената. Но понеже у нас има отколешна традиция нещата да се обръщат наопаки, от години застрахователното лоби напира за задължителна имуществена застраховка, но немее за гражданската отговорност. То е ясно защо: доходоносна е имуществената застраховка, а

от гражданска отговорност не се печели,

тази застраховка струва към една десета от имуществената, работата по сключването е същата, ликвидацията е много по-объркана, а конкуренцията изяжда печалбите. Отгоре на това, ако гражданската отговорност трябва да покрива и отстраняване на сгради и екощети, възниква технически сложният проблем за "тлъстите опашки" (fat tails се наричат пренасяните многогодишни рискове със статистически ненормално разпределение). Но където има проблем, там трябва да се търси решение.