Въведение в данъчната политика

ВЪВЕДЕНИЕ В ДАНЪЧНАТА ПОЛИТИКА

1. 
   Същност и субекти на данъчната политика на съвременната държава
   
   1. 
      същност – данъчната политика представлява съзнателен публичен избор относно величината, структурата и разпределението на данъчната тежест в икономиката
      

1. 
   субекти – има поне 3 субекта :
   

• 
  Държавата – създава правилата и ги променя съобразно конкретната икономическа ситуация, както и вътрешните и външните шокове. Тя се стреми да максимизира данъчните си постъпления, а частния сектор – да ги минимизира. Това не трябва да е самоцел. Тя се стреми да го направи предвид факта, че има доста сериозни отговорности към обществото.
  
• 
  Фирмите – опитват се да управляват паричните си потоци по повод данъци и осигуровки. Стремят се да ги намалят, за да могат да съхранят своята рентабилност и ликвидност. В основата на дан.политика е дейността по данъчното планиране, което да предвиди отражението на различните транзакции и как да се оптимизира данъчно-осигурителното бреме. Важно е да са изрядни данъкоплатци.
  
• 
  Домакинства и ФЛ
  

2. 
   Основни цели на данъчната политика
   
   1. 
      микроикономически цели– повишаване на данъчната справедливост и ик.ефективност (разходите, които съпътстват организацията на данъчното облагане
      

1 вид разходи : административни разходи. Това са държавни разходи, които се правят с оглед издръжка на работещите в приходните администрации на държавата. Няма как да се осигури иначе данъци и задължителни осигуровки.

Различаваме и приходни администрации – НАП, агенция Митници – децентрализирани структури в рамките на министерството на финансите; общински приходни администрации

2 вид разходи : разходи за данъчно съгласие – в частния сектор от фирми, домакинства, ФЛ, за да бъдат изрядни данъкоплатци. Те са свъзани с безобложно събиране на данъци и осигуровки,т.е. държавата прехвърля по-голямата част от действията и отговорностите на самите данъчно задължени лица като разчита на техния данъчен капацитет. Разходите за данъчно съгласие имат регресивен характер. Те тежат повече в доходите на малки, еднолични фирми, както и домакинствата. Нямат проблем да правят такива разходи големите мултинационали корпорации, богатите домакинства и др.такива.

• 
  отбягване на данъци – печели се от тях
  
• 
  укриване на данъци – нелегитимно
  

1) изменението на данъчната ставка – увеличението повдигнато на квадрат;

2) ценовата еластичност на търсене и на предлагане. Въз основа на тези фактори можем да кажем, че познвайки ги за държавата е много лесно да осигури изобилни постъпления от данъци, увеличавайки ставката, въвеждайки нови данъци, когато има нееластичност по отношение на търсенето и предлагането.

Класация на данъците според приноса за ик.разходи :

1. 
   ДНИ – с най-голям потенциал за събиране, ик.разходи са ниски
   
2. 
   Акциз – за блага, към които има пристрастяване : цигари, алкохол, игралните зали
   
3. 
   ДДС – липсват му 2 неща : трябва да се предлага при единна ставка, да няма редуцирани ставки и да няма много обороти, които са освободени ( да се намалят доставките, които са освободени от ДДС). Колкото по-малки са освободените доставки, разширява се защото е универсален. Може да бъде нагласено да има различни ставки за различните стоки.
   
4. 
   Подоходни данъци – личен ПД, КПД – не е добро от гл.т. ик.ефективност. те дават много големи ик.разходи и влошават системата.
   
5. 
   Задължителни осигуровки
   

Следваща цел : постигане на данъчна справедливост. Онова, което пазара прави е да разпределя безпристрастно доходите и имуществото. Данъчната система може да е :

• 
  Прогресивна – тази, при която по-голямата част от доходите и имуществото на богатите се плаща като данъци и задължителни осигуровки в сравнение с частта в доходите или имуществата на по-бедните. Става дума за следпазарното разполагане на доходи и имущество след като са обложени с данъци и осигуровки. Това се представя с крива на Лоренц и коефициент на Джини. Показва как се разпределят доходите между населението. Последното се разделя на децилни групи по 10%, може да са квинтилни групи – по 20%, трицилни – 33,3% и т.н.
  

Прави се графика : по х – % население, по у - % от доход, имущество. Графиката се чертае наклонена надясно. Пример 10% от населението усвояват 0,74%, първите 20% усвояват 1,12% от дохода... 100% да усвояват 100%. Кривата на Лоренц се чертае под равномерното разполагане. Може да има изместване на кривата на Лоренц наляво към линията на равномерното разполагане на дохода. Това означава че има сближаване на дохода между най-бедните и най-богатите. Възможно е да се измести надясно, което означава че данъчната система е регресивна, защото тя не допринася за сближаването на доходите, а се увеличава разликата.

• 
  регресивна
  

2. 
   макроикономически цели
   

Класация на данъците, които ако не помагат, то поне не вредят на ик.растеж :

1. 
   имуществени данъци
   
2. 
   данъци върху потреблението – Косвени
   
3. 
   подоходни данъци
   
4. 
   задължителни осигуровки
   

3. 
   Относно дебата за структурата на данъчните приходи – учебник
   

4. 
   Някои показатели за измерване и анализ на данъчната тежест в икономиката
   

1. 
   данъци и задължителни осигуровки/БВП х100 ( в %) – пределно широк, дава принизена оценка на тежестта на данъчното бреме, защото в БВП има всякакви компоненти (изхабяването на ОК – амортизационните отчисления – не са източник на събиране на данъци), износ
   
2. 
   ефективна данъчна ставка (ефективно данъчно бреме) = дан.задължение/ ик.основа (от където се изземват данъците) бруто х 100 (в %)
   
3. 
   средна данъчна ставка = дан.зад/ ик.основа нето х 100 (в %) – явява се по-висока от ефективната
   
4. 
   пределна данъчна ставка = изменението на дан.зад/ за 100 единици изменение на дан.основа ; делта ДЗ/ делта ДО х 100( в %) – стръмнината на дан.изземване
   
5. 
   нетна дан.ставка – по повод участието на страните в ЕС
   

Между тези ставки има зависимости, по които се познава начина на дан.облагане

Пропорционално – ефективна дан.ставка = Пределна данъчна ставка

Прогресивно – налице е когато ефективната << пределна Дан.ставка

1. 
   Същност на концепцията за данъчни стимули - възниква в САЩ в края на 60те;
   
   1. 
      същност – представляват отклонения от обичайните елементи включени в организацията на облагане с различните организации. Те са финансова подкрепа на държавата за частния сектор, предоставена чрез приходната част на бюджета. От гл.т. на държавата те представляват пропуснати данъци, поради което се наричат и данъчни разходи (целенасочено) – т.е. жест към различни административно-териториални единици, отрасли и сектори и т.н. Подкрепата на държавата се измерва с държавните разходи.
      

• 
  ретроспективен – в края на данъчната година се прави преглед на всичките данъчни декларации, постъпили в приходната администрация и се вижда какви данъчни облекчения са били използвани
  
• 
  еквивалентен метод – отговаря се на въпроса какви разходи би трябвало да направи държавата, за да постигне същите ползи, измерени в пари. В основата му стои разбирането, че данъчните разходи и държавните разходи са перфектни заместители като фискални инструменти. Дадена полза може да е постигната еднакво добре и чрез дан.разходи и чрез държ.разходи.
  
• 
  подход, при който се прави прогноза за това какви данъци бихме събрали при business as usual. След това се прави преценка как ще се промени ик.поведение в следствие на конкретния данъчен стимул. Става дума за множество връзки в икономиката и тогава се преценява какви биха били данъчните приходи, които ще се съберат при наличието на съответния данъчен стимул.
  

В България се оценява по първия начин, въз основа на видовете данъчни декларации.

2. 
   Изисквания към дизайна на данъчните стимули
   

• 
  икономическа ефективност – трябва да се преразглежда всеки един данъчен стимул въз основа на прилагане метода разходи/ползи. Чрез него се съпоставя паричната оценка на бъдещи ползи, които се очаква да възникнат в икономиката в следствие конкретния данъчен стимул с пропуснатите от държавата данъци, заради прилагането му. В случай че ползите, измерени в пари са по-големи от пропуснатите данъци това аргументира запазването на данъчния стимул в данъчната система на страната. В противен случай, ако ползите измерени в пари са по-малки от пропуснатите данъци няма смисъл да се използва такъв стимул, защото изтичат пари от данъчната система.
  
• 
  Справедливост – Кой усвоява дан.стимули– дали са ФЛ или ЮЛ, дали са в социалната сфера или са в икономиаката.
  
• 
  Изискване за минимална държвна помощ – на ЕС, свързани със свободата на конкуренция, защото в ЕС се цени постигането на конкурентно предимство на ФЛ, да бъде иновативен, да се инвестира в човешки капитал и т.н. всяко предимство не се толерира, а се налагат глоби. Минимална държавна помощ е налице когато пропуснатите данъци за предходните 3 години вкл. текущата са в рамките до 200 000 евро в левовата им равностройност.
  

3. 
   Видове или форми на данъчните стимули
   
   1. 
      Видове
      

• 
  освобождаване на части от ик.база или основа на данъците – оборотите от ик.дейност, необлагаеми с ДДС
  
• 
  данъчни облекчения, с които се намалява данъчната основа като те могат да бъдат фиксирани в абсолютно изражение или като процент от данъчната основа.
  

ДО – може да е фиксирано или процент. При прогресивния начин на облагане се получава регресивност. Ако имаме ЛПД с лица при 10%, 20% и 45% облагане и ако 1 лице намали дан.облагане с 1000 сумите съответно са : 100, 250, 450. При плоското – спестения данък е с една и съща ст-т за различните данъкоплатци.

• 
  възстановим – в предходен период ние сме надвнесни данък, в резултат на което се възстановява в бъдещите периоди (ДДС)
  
• 
  невъзстановим – международния данъчен кредит е такъв тип. Свързан е с глобализацията на ик-ката. Лицата би следвало да декларират световните си доходи пред държавата, на които са местни лица. Държавата, която е местна следва да приема като платен данък, но платен на чужда държава.
  
• 
  Инвестиционен - намаление на дан.зад. с % или пълната цена на придобиване на амортизируеми активи. Това отива в намаление на дан.задължение. обикновено се практикува при данъците от печалбата. Има възможност да се стимулира с ускорени нелинейни амортизации.
  
• 
  Отлагане на данъчното задължение, неопределено напред в бъдещето – при задължителните пенсионни осигуровки. На входа на СО се правят от лични доходи, които не са обложени. Презумпцията е че един ден, когато лицето навърши пенсионна възраст и тогава държавата започва да го облага с ЛПД; ускорени амортизации – аморт.отчисления, които са признати като разходи да бъдат по-големи от ик.изхабяване на амортизируемия актив.
  
• 
  Преотстъпване на данък – данъците се начисляват, но не се внасят ефективно в бюджета. Държавата предписва в каква посока да се изразходват спестените данъци. Обикновено се отчитат като собствен капитал. Преотстъпване има при корпоративния данък като той се преотстъпва на организации на и за инвалиди; на създадени със закон социално и здравно осигурителни фондове, както и на земеделски производители за непреработената продукция.
  
• 
  Данъчни ваканции – освобождаване от данъци в капитала (корпоративен данък) за период между 5 и 10 години. целта е привличане на стратегически инвеститори в икономиката ( могат да дадат техническо и технологично ноу-хау и др.тип ноу-хау). Тъй като е леко дискриминационно започва да се предлага и на местни инвеститори.
  
• 
  Данъчна амнистия - програма, която е законодателно дискутирана и одобрена или санкционирана, която дава възможност на лица, които укриват данъци или задължителни осигуровки да ги изплатят без да плащат лихви за просрочие, глоби или да са обект на наказателно преследване. Обикновено те траят от 2 месеца до 1 година и са възможност да се увеличи събираемостта в краткосрочен план. Такива амнистии са били популярни 2009-2010г. в страни, които са засегнати от кризата : Италия, Русия, Англия, Турция.
  

4. 
   Данъчни разходи или държавни разходи
   

5. 
   Данъчните разходи в България – другата седмица ще има презентация