Вярата и доверието в бога



бет32/35
Дата24.06.2016
өлшемі4.03 Mb.
#156801
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   35

/ Изход 5:2 /

Фараонът на Египет заявява ясно и категорично, че нито познава нито признава съществуването на някакъв бог Йеова. А това приятели е чиста проба атеизъм. Египетският владетел не само отказа да се подчини на Твореца, но не успя да установи дори съществуването Му. По-късно, когато този Бог изяви мощната си сила по много категоричен начин, фараонът се впечатляваще само за малко време, след което отново се връщаше към неверието и отрицанието. Така Египет или ,,Южния цар” се наложи в библейската традиция като сила, с атеистична по своя характер и чужда на еврейското

/ а по-късно и на християнското / мислене религия или философия. Оттогава пророците тълкуват всеки опит да се сключи съюз с Египет като израз на доверието в човешката сила и чрез това – като отричане на Твореца. ,, Горко на ония, които слизат в Египет за помощ, и се надяват на коне, които уповават на колесници, понеже са многочислени, и на конници, защото са много яки, а не гледат на Светия Израилев, нито търсят Господа! ...А египтяните са чавеци, а не Бог , и конете им плът, а не дух.” / Исая 31:1,3 8/

В Даниил 11 глава отричането на Бога е отново главната характерна черта на ,, Южния цар”. За пръв път се срещаме с него в стих четвърти. След разделението на Александровата империя южното царство на Египет стана владичество на Птоломеите. До 20 стих пророчеството ни представяше това царство. В 31 год. пр. Хр. Октавиан Август разгромява войските на Марк Антони и Клеопатра при Асос и подчинява Египет на Рим. Оттогава Египет става Римска провинция и престава да бъде ,,Южен цар”. Това е ипричината да изчезне от сцената на историята. Докато Рим управлява никъде не се пише и говори за него. Но след разгрома на езическия Рим и въздигането на папството той се появява отново. ,, И ще подигне силата си и множеството си против южния цар с голяма войска; и южният цар ще се бие с него в битка с голяма и силна войска; но не ще може да устои, защото ще измислят хитрости против него.” / Даниил 11:25 /

По това време, както вече подробно обяснихме ,,Северния цар” е папството. А кой е ,,Южния цар” срещу когото папството воюваше в този период? Това е новата религия, която масово завладяваше света и беше много по-различна от християнската - исляма. Стих 25 ни представя яростните атаки на папството срещу народите изповядващи исляма и победите над тях. И отново

,, Южния цар” изчезва. Това е времето на тотално доминиране и господство на Римската църква.

,, Северният цар” е едноличен лидер. И така до ,,края на времето”. И тогава ,, Южния цар” се появява отново, като излиза на сцената с голяма ярост. ,, И в края на времето, южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници и конници и много кораби; и като влезе в страната ще нахлуе и замине.” / Даниил 11:40 /

Сега трябва да потърсим в историята коя е силата, която атакува мощно папството по това време. Това със сигурност не е Египет, който след покоряването му от римляните, никога повече не можа да възстанови древната си мощ. Тогава кой е ,,Южния цар”, който се сблъска със ,,Северния” през 1798 година и го победи. Това е Франция. Наречена е ,,Южен цар” в пророчеството, защото тя носеше същия дух, който имаше и древния фараон на Египет – духът на атеизма. Книгата Откровение, / която е написана като допълнение на книгата Даниил / хвърля допълнителна светлина по въпроса, който е предмет на нашето изследване и подчертава по особено силен начин тази истина. В нея Франция е представена символично с имената на два града, които имат особено значение в библейската история – Содом и забележете второто име е Египет: ,, И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техния Господ бе разпнат.” / Откровение 11:8 /

Содом – символ на разврат и пороци.

Египет – символ на предизвикателен атеизъм.

Разпъването на Христос – отричане от Него.

Това са трите характерни особености на Франция, която напълно се вписа в символа на ,, Южния цар” от Даниил 11:40 стих. Коментирайки Откровение 11:8 стих, религиозната писателка Елън Уайт пише: ,,Големият град”, на чиито улици лежаха мъртвите тела на убитите свидетели,



,, духовно се нарича ...Египет” . От всички нации представени в библейската история, Египет отричаше най-дръзко съществуването на живия Бог и се съпротивяваше на Неговите заповеди. Няма монарх, който да е дръзнал като царя на Египет открито и арогантно да се разбунтува срещу авторитета на Небето. Това е атеизмът; и нацията, представена чрез символа на Египет, щеше да издигне глас на подобно отричане от живия Бог и щеше да прояви същия дух на неверие и предизвикателство... Това пророчество получи точно и поразително изпълнение в историята на Франция. “ / Великата борба стр.164 /

Как действително се развиха събитията през 1798 година.

Реформацията през XVI век достигна до един рационализъм но не успя да продължи и завърши делото си. По този начин се създадоха най-благоприятни условия за развитието на атеизма. В Европа и най-вече във Франция, започна да се формира ново мислене – атеистичното. Волтер и други мислители от неговото време открито и предизвикателно започнаха да се подиграват с Библията и християнската вяра. Така семето на неверието беше посято в душите на хората и то скоро даде плод - Френската революция. Съществува мнение, че Френската революция създаде атеизма. Но истината е, че атеизма създаде тази революция. Тя започна в 1789 година и продължи до 1801 година.

През това време стават две знаменателни събития. Едното е на 26. XI. 1793 година, когато в Париж се издава закон забраняващ изповядването на всякакъв вид религия. Библията и друга християнска литература са подложени на преследване и унищожение. Църквите са затворени. За да се изтрие от съзнанието на хората всеки спомен за Бога и Неговото творческо дело е въведена десетдневката. Седмичната почивка не е вече в седмия, а в десетия ден. Вместо към Бога е въведено поклонение към разума на човека. Той е върховният господар и към него трябва да бъде насочена всяка надежда и упование.

Другото важно събитие, което бележи кулминацията на революцията, е детронирането на папството от неограничената власт и сила, която притежаваше почти цели 13 века. В Края на 1797 година, папа Пий VI е предупреден от Франция да отмени всички були и декрети издадени от него от началото на революцията. Папата отказва да се подчини и това се оказва най-голямата му грешка. Директорията предлага на Наполеон да унищожи папството и да не допуска за в бъдеще избирането на нов папа. Наполеон с готовност приема и и зпраща свои войски в Рим. На 15. II 1798 година френските войски под командването на генерал Бертие влизат в Сикстинската капела и арестуват папата. Той е откаран във Флоренция, после в Парма, в Торино и накрая в крепостта Валенсия, където в същата година на 28 юли умира. ,,Южният цар” / Франция / се сблъска със ,,Северния “/ папството в ,,края на времето” / 1798 година / и го победи. С пленяването на папата, римската църква сдаде властта и беше лишена от авторитета на световна сила.

И като че ли тази страшна сила, която беше едноличен лидер в продължение на 1260 години, беше окончателно съкрушена. С идването на новият, деветнадесети век, триумфът на ,, Южния цар” беше толкова очевиден, колкото и смъртта на ,,Северния”.

Как се развиват следващите събития? Непосредствено след Френската революция започват да се издигат атеистични философи, чиито модели на мислене се разпространяват далеч извън пределите на Франция. Това са идеолозите на атеизма, за чиито баща се смята Хегел. Чрез тях в обществото навлезе открит критицизъм на Библията. За първи път в човешката история, Библията е подложена на унищожителна критика. Атакувана е текстуално и исторически, и това е така наречената ,,низша критика”. Тя постави под съмнение достоверността на писания текст и достоверността на историческите събития описани в Библията. Появи се и ,,висша критика”, която атакува Свещеното писание теологично. Според нея в Библията има много противоречия, легенди, басни, смайващи парадокси, много жестокост и насилие. Или с една дума, тя не е Божествено откровение, а еврейска сборник от легенди и митове.

В науката се появи друга значителна личност – Чарлз Дарвин. Той продължи и доразви идеите на Жан Ламарк и създаде еволюционната теория, с която се опита да обясни произхода на видовете, както и на човека без участието на Бога. Най-учудващото е, че въпреки нейната недоказуемост,

/ което произлиза от липсата на факти /, въпреки че е неправилно построена биологично и противоречи на основните закони в анатомичното развитие на индивида, тя се приема с възторг почти в целия научен свят. Така Бог е детрониран като Творец и на Негово място е поставена случайната игра на природата, която Дарвин нарече еволюция. Това е атеизъм в науката.

По същото време, когато Дарвин провъзгласи своята еволюционна теория, една друга значима личност се появи на световната сцена – Карл Маркс. Той с готовност прегърна еволюционната теория на Дарвин и обедини своята с нея. Така от това зачатие се пръкна една нова рожба, наречена безбожен комунизъм, чието основно послание е: ,, Религията е опиум за народите”.

Идеите на Маркс се разпространиха учудващо бързо и намериха добър прием не само в Русия, но и в цяла Европа, Китай и една голяма част от развиващите се страни. България също е между тях.

Западното общество отхвърли комунистическият идеал, но не се разграничи от неговите светски и атеистични тенденции. Докато в Русия и източният блок атеизма бележи непрекъснат прогрес при желязното управление на комунизма, западните народи изоставиха философията на божественото учение и образавание и ги замениха със секуларизма на светския хуманизъм.

И така XIX и XX век е времето, в което ,, Южния цар” / атеизма / представен от безбожния комунизъм на изток и светския хуманизъм на запад, шества победоносно в голяма част от света.

,, Северният цар”, чиито образ е изграден най-вече с материалите на християнската религия, е разрушен и почти заличен. Храмовете са празни и повечето от тях са превърнати в паметници на една отживяла вече култура. Вярващите намаляват все повече и повече, докато атеистите се увеличават главоломно. Папството е почти умъртвено, а атеизмът с неговото преклонение пред собствения разум изглежда последен и окончателен победител.

Но дали ,,Южния цар” ще продължи своя победоносен марш докрай? Дали ,,Северният цар” се е отказал напълно от борбата? Отговор на този въпрос дава втората част на Даниил 11:40 стих: ,, и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници и конници и много кораби; и като влезе в страните ще нахлуе и замине.” Библията предсказва, че ,,Северния цар” не се е отказал от борбата. Напротив. Обединил отново своите разпиляни редици, заякнал и силен, той атакува с неподозирана мощ ,, Южния цар” и го помита като вихрушка. Сега да погледнем в близката история, да стигнем до нашето съвремие и да видим дали ще открием нещо подобно там.

Оздравяването на ,,Северния цар” започва през 1801 година, когато религията във Франция отново е разрешена със закон. Наполеон сключва договор с папството за ненамеса във вътрешните му работи. Римската църква, разбира се е още слаба и ненапълно излекувана от тежката рана, която й нанесе ,, Южния цар”, затова се отказва от амбициите си за светска власт и насочва усилията си повече към духовен, отколкото към политически контрол. В това време светът смяташе, че папството е мъртво като политическа власт, без никакви изгледи за възкресение. Но грешеше. Папството само се преструваше че се е отказало от политическите си цели. То лекуваше раната си и чакаше настъпването на по-благоприятни времена за изява. И това време дойде. През 1929 година Ватикана е приета и регистрирана като самостоятелна държава, която не е под контрола на нито едно правителство в света. Така нейната политическа позиция и власт са напълно възстановени. Тя вече е една напълно самостоятелна политическа сила. И това е само началото. Стъпило веднъж здраво на краката си папството започва своя поход към това, което е било винаги цел номер едно за него – пълна духовна и политическа власт в света. С ловки дипломатични ходове римската църква печели все повече и повече авторитет и власт. Използвайки икономическата мощ на САЩ, тя повежда една скрита война срещу ,, Южния цар” представен ни най-вече в лицето на Русия и източния блок, и печели забележителен успех. В пророчеството този съюз е описан по следния забележителен начин: ,, ,, и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници и конници и много кораби... Колесниците и конниците са изрази, които се използват в Библията, за да се представи някаква военна сила, а корабите икономическа търговия. ,, Тогава сирийският цар Венадат събра цялата си войска; / а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници /; и влезе та обсади Самария и воюваше против нея. / 3 Царе 20:1 / ,, Тя е като търговските кораби, донася храната си отдалеч.” / Притчи 31: 14 /

Това което ни казва пророчеството е, че ,, Северния цар” /папството / ще използва военен и икономически натиск срещу ,,Южния цар” / Съветския съюз и неговите съюзници /. Но ние знаем, че това не е по силите на папството. Военният и икономически натиск идва от Америка и нейните съюзници, които папството привлича на своя страна. През първата половина на 1982 година е разработена стратегия, състояща се от пет етапа, чиято крайна цел е да предизвика колапс на съветската икономика. Елементите на тази стратегия включват на първо място увеличение и модернизиране на американското въоръжение. То трябва да стане скъпоструващо, за да не може Съветския съюз да се съревновава със САЩ във военно отношение. Скоро тази стратегия влиза в сила. С безпрецедентната си програма за защита от ракетни нападения, базирана в космоса

/ наречена междузвездни войни / и струваща неимоверно скъпо, Р. Рейгън постави на колене изтощения вече от тази неравностойна гонитба Съветски съюз. Сп. Рийдърс Дайджест докладва:



,, През 80-те години комунистическите неефективни икономики потънаха. Преди това им липсваха потребителски и луксозни стоки. А сега многогодишният недостиг от стоки от първа необходимост също се задълбочава. Когато съветските миньори стачкуваха през 1989 година искаха също и сапун, тоалетна хартия и захар” / Сп. Рийдърс Дайджест март 1990 год. /

Разбрали, че не могат вече да бъдат равностойни конкуренти и да поддържат огромните си военни доходи за сметка на основните потребителски нужди на народа, Съветите са склонни да отстъпят и да търсят нови решения. Това е златния шанс на ,,Северния цар” да нанесе съкрушителния си удар и да реши въпроса в своя полза. Днес стават известни някои строго секретни документи, които хвърлят голяма светлина по изследвания от нас въпрос.

Всичко започва с неочакваното и доста учудващо за мнозина избиране на човек от комунистическия блок за папа – полякът Карол Войтила, наречен Йоан Павел II . Това само по себе си е предзнаменование за всичко, което ще се случи по-нататък. И събитията не закъсняват. Скоро след като е избран за папа, Войтила посещава своята родна Полша и е посрещнат с почести, които не са отдавани на нито един друг преди него. Над шест милиона души излизат да го посрещнат и да засвидетелстват своята безпрекусловна преданост към него. В своите прочувствени речи, папата представя своята основна теза – църквата и комунизмът не могат да съжителстват заедно. Сигналът е даден. Войната срещу ,, Южния цар” започва. С мощната подкрепа на папата е основан профсъюзът ,,Солидарност” начело с Лех Валенса, един предан и ревностен католик, който започва открита война срещу комунизма в своята държава. Валенса привлича на своя страна милиони привърженици, които не желаят да живеят повече по комунистическия модел. Полша е разтърсена от митинги и стачки. В същото време папата изпраща писмо до съветското правителство, в което ги предупреждава, че ако те се опитат да унищожат ,,Солидарност”, той ще се върне в Полша и ще застане редом до своя народ. Даващо си сметка до какво би довело едно такова поведение на папата, съветското правителство решава да не се намесва.

След това нещата се развиват непредсказуемо бързо. Започват да се развиват процеси неподвластни на никакви анализи и обяснения, които раздвижват цяла източна Европа и сриват комунизма. В дъното на тази забележителна безкръвна революция стоят папата и неговият съюзник Америка. Списание ,,Тайм “ разкрива доста любопитни факти. ,, Йоан Павел II е твърдо убеден, че Мария сложи край на комунизма в Европа. Тя предсказа възхода на Съветския тоталитаризъм и след това чрез последователни видения насочваше папата и неговите епископи да носочат усилията си за подкопаване устоите на комунизма в Русия, като се доверят на нейното неопетнено сърце, за да сложи край на атеизма. Йоан Павел II изпълни точно указанията на Мария през 1984 година, когато трябваше да се издигне М. Горбачов на власт, който от своя страна трябваше да положи началото на краха на Съветския Съюз. Отец Робърт Фокс казва: ,, Света ще разбере, когато му дойде времето, че падането на комунизма дойде с посредничеството на майката на Исус.” / Списание ,,Тайм” 30.12. 1991 година. /

Същото списание в броя си от 24.II.1992 година дава още интересни подробности: ,, На 7 юли 1982 година Р. Рейгън и папа Йоан Павел II се срещнаха за 50 минути във Ватикана. По време на разговора беше планирано елиминирането на комунизма. На тази среща Рейгън и папата се уговориха да предприемат тайна кампания за ускоряване на процеса на разпадане на комунистическата империя. Ричард Алън – първият съветник по националната сигурност на Рейгън заяви: ,, Това беше едно от най-великите тайни съглашения на всички времена.”

В същия брой на стр. 35 е публикувано изказването на един католически кардинал:,, Никой не вярваше, че крахът на комунизма ще се осъществи толкова бързо по тази програма.”

Дори сам Горбачов публично призна ролята, която папата изигра за падането на комунизма в Европа: ,, Сега може да се каже, че това което стана в Източна Европа през последните години щеше да бъде невъзможно без усилията на папата и огромната роля включително и политическа, която той играеше на световната сцена.” / Торонто стар – Канада 9.III. 1992 год. /

Пророчеството ни казваше, че ,,Северния цар” / папството / ще тържествува в края над политическите и атеистични движения ,, и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници и конници и много кораби; като влезе в страните / на комунизма / ще нахлуе и замине.”

И днес това е неоспорим факт. Въпреки постоянните атаки на различни светски движения , вдъхновени от идеите на Маркс и Ленин, днес римокатолическата църква е неоспорим фактор в съвременния свят. Със своето дългогодишно присъствие в историята , със своето невероятно благополучие, и особено с ловките си дипломатични ходове, днес тя си е осигурила едно посъвместно признание и почитание.

,, Ще влезе и в славната земя, и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и гланият град на амонците” /Даниил 11:41 /

Ето я другата стратегическа цел на ,,Северния цар” – завладяването на ,,славната земя”. За да разберем пророческата вест, трябва да разгадаем кой или какво се крие зад символа ,,святата земя”.

Това е трудна задача, която е разделила съвременните тълкуватели най- малко на три.

1 / Някои теолози смятат, че със символа ,,святата земя” ни е представена Америка. Защо?

,, Америка е страна, появила се в див, почти необитаем регион на земята. Само за 200 години Тя се превърна в световна супер сила. Страна, осмелила се да постигне всички хора от всички религиозни изповедания да бъдат свободни. И във времето на религиозна нетолерантност чрез жертви и конфликти тя се е старала да отстои този свой принцип.



Това е славна земя, дом на принципи, като правата на хората и достойнството на отделната личност. В свят, където неприетите заради религиозните им убеждения все още са милиони, за всички хора и всички страни Америка представлява символ и образец на религиозна свобода.”

/ Джеймс Рафърти ,,Пророчество за последното време” стр.39 /

Това са факти, които някой трудно може да оспори. Стабилният фундамент върху който Америка започна да изгражда своето бъдеще и който донесе величие и сила на тази държава, беше религиозната свобода, която осигуряваше на всеки неин жител. Но пророчеството ни казва, че ,,Северният цар”/ папството/ ще влезе в ,,славната земя” на Америка. А това означава, че Римокатолическата църква ще се настани трайно в политическия и религиозния живот на тази държава. Станало ли е така?

До преди петдесетина години това е един абсурд. САЩ не поддържат никакви дипломатически отношения с Ватикана, а папата е най-мразената и подигравана личност в тази държава. В много градове на Америка се организират празненства, чиято кулминация е запалването на едно чучело, представляващо папата. Католиците в САЩ са малко и без никакво влияние.

Но нещата се променят. През 1980 година за президент на САЩ е избран Р. Рейгън. Той гледа по друг начин на връзките си с католиците и една от първите цели, които си поставя по време на своя мандат е да признае Ватикана за независима държава, и да я направи свой съюзник. И го прави. Като особен знак на благоразположението си към Светия престол е назначаването на католици на ключови постове в администрацията. И това е началото. Днес САЩ и Ватикана са в най-тясно сътрудничество, а католици заемат ключови позиции в изпълнителната и съдебната власт, Държавния департамент, представителството в Обединените нации, ЦРУ, ФБР, и Имиграционния департамент. Броя на католиците в Долната камара на САЩ се е увеличил от 82 през 1950 година на 142 през 1986 година. Една статистика от 1988 година показва, че над 50 % от випускниците на военните академии на Съединените щати, са католици. И не на последно място неоспоримия от никой факт - Католическата църква вече е най-голямата и влиятелна църква в САЩ.

Да ,,Северният цар” наистина е влязъл в ,,святата земя”



2 / Други тълкуватели смятат, че чрез символа ,,святата земя” ни е представена Христовата църква. Защо?

В Ст. завет с този символ беше представена страната Израил. Тя е наречена ,,славна земя “ поради едно единствено нещо – Божият храм беше в нея.Точно силата на храма е, което прави тази страна свещена и я превръща в ,,славна земя”. Тя се населяваше от еврейския народ – Божият представител в древността. Но този народ / както вече подробно обяснихме по-напред / в 34 год. сл. Хр. изчерпа своя лимит на Божието дълготърпение и благодат и Господ го отхвърли като Свой представител в този свят. Предсказвайки това събитие Христос се обърна към еврейските водачи и им заяви открито: ,, Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му”. / Матей 21:43 / И този народ е Христовата църква, състояща се от посветени християни от всеки народ, племе и език. Божиите обещания и привилегии, от които толкова дълго време се ползваше еврейският народ, се отнеха от него и се прехвърлиха върху Христовата църква. Тя вече е духовният новозаветен Израил – новият представител на Бога в света. Това означава, че в новозаветно време трябва да изоставим буквалната географска, военна и национална интерпретация на пророческите понятия и факти свързани с Израил, и да ги интерпретираме в духовен, символичен аспект.

За това, че зад символа ,,святата земя” в пророчеството от Даниил 11:41 не стои държавата Израел, имаме и друг ориентир. Доста точно установихме, че пророческия пасаж в Даниил 11:40-45 описва събитията, които се разиграват в самия край на човешката история. А това е времето, в което Бог отдавна вече не работи с еврейския народ като цяло. За прогласяване на Своята воля в новозаветно време Творецът използва Христовата църква. И точно към нея ,,Северният цар” насочва своите легиони. Както през средновековието, така и в края верните христови последователи ще бъдат мощно атакувани от фалшивата религиозна система на папството.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   35




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет