Възможността да се ек­с­по­ни­ра изоб­ра­же­ние обър­на­то и рав­но по го­ле­ми­на на пър­во­об­ра­за си, ако се про­бие от­вор в све­то­неп­ро­ни­ца­ема прег­ра­да е от­к­ри­та от древ­ни­те китайци

Възможността да се ек­с­по­ни­ра изоб­ра­же­ние обър­на­то и рав­но по го­ле­ми­на на пър­во­об­ра­за си, ако се про­бие от­вор в све­то­неп­ро­ни­ца­ема прег­ра­да е от­к­ри­та от древ­ни­те китайци. Приблизително хи­ля­да го­ди­ни ни де­лят от оно­ва време, в ко­ето стре­ме­жът към себепознанието е ин­с­пи­ри­рал чо­веш­ко­то съз­на­ние към откривателство, към ек­с­пе­ри­мент с ма­ги­ята на свет­ли­на­та­. Пет ве­ка по-къс­но един ита­ли­анец на име Джироламо Кардано ще пос­та­ви в от­во­ра по­ло­жи­тел­на ле­ща и ще пре­вър­не об­ра­за в яс­но и де­тайл­но раз­ра­бо­тен ек­ви­ва­лент на ори­ги­на­ла си. За по-мал­ко от че­ти­рис­то­тин го­ди­ни чо­ве­чес­т­во­то ще изоб­ре­ти ма­ги­чес­кия фенер, ла­тер­на магика, д-р Мейбридж ще па­тен­то­ва фотопушката, а с раж­да­не­то на фо­тог­ра­фи­ята през 1839 го­ди­на се по­ла­гат релсите, по ко­ито ще прис­тиг­не ед­но тех­ни­чес­ко чудо, зав­ла­дя­ва­що сър­ца­та и ду­ши­те на хо­ра­та и прев­ръ­ща­що се с гран­ди­оз­но бър­зи тем­по­ве от ат­рак­ци­он в изкуство. Кинематографът - рож­ба на ге­ни­ал­на тех­ни­чес­ка ми­съл е най-ве­ли­ко­то дос­ти­же­ние на човека, прев­ръ­щай­ки и най-не­ре­ал­на­та му меч­та в ек­ран­на действителност. Киното съз­да­де но­ва плас­ти­ка и ди­на­ми­ка на чо­веш­ко­то поведение. В своя сто­го­ди­шен път на раз­ви­тие фил­мо­ва­та лен­та съз­на­тел­но ов­ла­дя ни­що не­по­до­зи­ра­щия чо­веш­ки разум. Успя да се на­ме­си в пре­на­реж­да­не­то на цен­нос­ти­те от всич­ки сфери, да уза­ко­ни йе­рар­хи­ята на добродетелите. С дру­ги ду­ми да по­ка­же на обик­но­ве­ния чо­век що е доб­ро и що е зло. Кинематографът из­вър­ши ан­т­ро­по­ло­гич­ни из­ме­не­ния и със­ре­до­то­чи ми­съл­та за за­оби­ка­ля­ща­та ни дейс­т­ви­тел­ност в ус­лов­на ек­ран­на визуализация. Той се пре­вър­на в зву­коз­рим ле­то­пи­сец на епохата. Дори сме­ло мо­же да се каже, че це­ли­ят два­де­се­ти век пре­ми­на под зна­ка на сед­мо­то изкуство.

Времето ще бъ­де съд­ник за пол­за­та от то­ва тех­ни­чес­ко творение, рож­ба на чо­веш­кия разум. От пър­ва­та пуб­лич­на про­жек­ция през 1895 го­ди­на в Гран-ка­фе до на­ши дни ки­но­то ка­то яв­ле­ние във вре­ме­то и прос­т­ран­с­т­во­то се ба­зи­ра на фил­мо­ва­та лента, за­пе­ча­ти­ла вър­ху се­бе си по оп­ти­чес­ки на­чин об­раз и звук. Предметът на нас­то­яща­та дип­лом­на ра­бо­та е из­с­лед­ва­не на причините, по­ра­ди ко­ито фор­ма­та на лен­та­та е пре­тър­пя­вал из­ме­не­ния и как про­фе­си­она­лис­ти­те опе­ра­то­ри са прет­во­ря­ва­ли дра­ма­тур­гич­ни­те изис­к­ва­ния на ре­жисьо­ри­те в ек­ран­но-плас­тич­ни внушения, съ­об­ра­зе­ни с въз­мож­нос­ти­те на фил­мо­вия формат.
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ФИЛМОВИТЕ ФОРМАТИ

Киното ка­то из­кус­т­во съ­че­та­ва в се­бе си ком­по­нен­ти на фил­мо­вия об­раз и звук. Като тех­ни­чес­ко яв­ле­ние е син­тез от ре­ди­ца изобретения, чрез ко­ито се ре­гис­т­ри­ра и въз­п­ро­из­веж­да дви­же­ни­ето на све­та в ця­ла­та му все­об­х­ват­ност и пълнота.

Тази въз­мож­ност при­до­би­ва ре­ал­ни из­ме­ре­ния бла­го­да­ре­ние на фил­мо­ва­та лен­та - ос­но­вен но­си­тел на зву­коз­ри­ма­та ин­фор­ма­ция Проблемите око­ло нейни­те раз­ме­ри не­ряд­ко са пре­диз­вик­ва­ли дис­ку­сии , свър­за­ни с по­ло­жи­тел­ни­те и от­ри­ца­тел­ни­те стра­ни на фил­мо­ви­те формати.

Всеизвестен е фактът, че в раз­го­вор с Джордж Йистмън Томас Едисън му по­ръч­ва да из­ра­бо­ти све­то­чув­с­т­ви­тел­на лен­та с раз­мер мал­ко по-ма­лък от два инча, т. е. 35 ми­ли­мет­ра широка. Йистмън се съг­ла­ся­ва за­що­то та­зи ши­ри­на съв­па­да с крат­нос­т­та на стъклата, вър­ху ко­ито той по­ли­ва све­то­чув­с­т­ви­тел­на емул­сия на це­лу­ло­ид­на­та подложка. Така, че къ­де по случайност, къ­де во­де­ни от ин­ту­ици­ята на тех­ни­чес­кия си ге­ний два­ма­та изоб­ре­та­те­ли по­да­ря­ват на чо­ве­чес­т­во­то ос­но­ва­та на ед­на бъ­де­ща мо­гъ­ща и раз­в­ле­ка­тел­на индустрия. На 25 де­кем­в­ри 1895 го­ди­на бра­тя Люмиер де­мон­с­т­ри­рат пред пуб­ли­ка сво­ите фил­ми зас­не­ти на 35 ми­ли­мет­ра и та­ка пос­та­вят на­ча­ло­то на кинематографа. В про­дъл­же­ние на един век се съз­да­ват и пред­ла­гат ре­ди­ца сис­те­ми , от­ли­ча­ва­щи се ед­на от дру­га с не­ве­ро­ят­ни тех­ни­чес­ки ре­ше­ния и изоб­ра­зи­тел­ни възможностти. Голяма част от тях не из­дър­жат из­пи­та­ни­ята на вре­ме­то и ос­та­ват един­с­т­ве­но ка­то ис­то­ри­чес­ки факт. Друга част из­дър­жа та­зи про­вер­ка и на­ми­ра ши­ро­ко разпространение. Заедно с то­ва от­дел­ни ори­ги­нал­ни идеи и тех­ни­чес­ки ре­ше­ния , съ­дър­жа­щи се в не­ре­али­зи­ра­ни­те про­ек­ти спо­ма­гат за усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то на кинематографа.

1. То­ва от­го­ва­ря на фи­зи­оло­ги­чес­ка­та въз­мож­ност на чо­веш­ко­то око да въз­п­ри­ема про­жек­ти­ра­но изоб­ра­же­ние през лу­па т. е. не­го­вия ки­не­тос­коп от­че­те­но в гра­ду­си по вер­ти­ка­ла и хо­ри­зон­та­ла съ­от­вет­но 22 към 30.

2. То­ва от­но­ше­ние вли­яе под­съз­на­тел­но на въз­п­ри­яти­ето , тъй-ка­то съ­щес­т­ву­ва­щи­те до то­зи мо­мент све­то­чув­с­т­ви­тел­ни ма­те­ри­али са с раз­ме­ри 9 Х 12,или !8 Х 24 сантиметра.

3. Еди­сон е имал пог­лед и вър­ху жи­во­пис­та и при­ме­ри­те на све­тов­ни­те майс­то­ри на четката, в чи­ито твор­би е при­ло­же­но злат­но­то сечение, от­к­ри­то още от Евклид.. А то как­то зна­ем е в от­но­ше­ние 3 към 4. По съ­щи­ят на­чин той под­хож­да и към офор­мя­не­то на перфорациите, ко­ито ста­ват ос­но­вен тран­с­пор­тен еле­мент на лентата. Всяка от тях е с ши­ри­на 1/3 дюй­ма или 2,8 мм. В пос­лед­с­т­вие ста­ва ясно, че при го­ля­ма­та ско­рост на дви­же­ние изоб­ра­же­ни­ето треп­ти и ня­ма нуж­на­та стабилност. За да пре­мах­нат то­зи де­фект бра­тя Люмиер въ­веж­дат маж­ду­кад­ро­ва­та чер­та - де­кад­раж с ви­со­чи­на 1 мм. В след­с­т­вие на то­ва раз­ме­ри­те на ки­но­ка­дъ­ра ста­ват 18 по ви­со­чи­на и 24 мм по ширина. Общата площ въз­ли­за на 432 мм, а за да бъ­де за­щи­те­на кар­ти­на­та от де­фек­ти­ра­не при про­жек­ция меж­ду вер­ти­кал­ни­те стра­ни и пер­фо­ра­ци­ите те ос­та­вят борд от по 0.75 мм. В то­зи ва­ри­ант про­фе­си­онал­но­то ки­но про­съ­щес­т­ву­ва бли­зо три­де­сет и пет години. В края на два­де­сет­те го­ди­ни ки­нос­пе­ци­алис­ти­те по­ла­гат не­имо­вер­ни уси­лия по “про­го­ва­ря­не­то “ на кинематографа. Въвеждането на раз­лич­ни сис­те­ми за син­х­ро­ни­за­ция на зву­ка с изоб­ра­же­ни­ето пос­ред­с­т­вом плочи, фил­мо­ва лен­та и дру­ги не до­веж­да до по­ло­жи­тел­ни резултати. Получава се асинхрон, пло­чи­те са чупливи, лен­та­та се къ­са и та­ка дву­бан­до­вия спо­соб за син­х­ро­ни­зи­ра­не на фил­ми­те пропада. Достигнатият из­вод за един но­си­тел на изоб­ра­же­ние и звук изис­к­ва не­от­лож­на реализация. Става ясна, че ако фо­ног­ра­ма­та е раз­по­ло­же­на до кар­ти­на­та те­зи проб­ле­ми ще отпаднат. Специалистите са на мнение, че зву­ко­ва­та пъ­теч­ка тряб­ва да бъ­де фотографична, за­ра­ди по-го­ля­ма­та дъл­гот­райност и раз­по­ло­же­на не­пос­ред­с­т­ве­но до ви­со­чи­на­та на кадъра.

Параметри	Ням вариянт	Звуков вариянт
Размер на кадъра мм	24Х18	22Х16
Площ на кадъра кв мм	432	352
Съотношение на страните	1.33 : 1	1.37 : 1
Кадрова стъпка в мм	19	19
Номинална скорост кдр/сек	16	24
Разход на лента м/мин	18.24	27.36
Вид на фонограмата	-	Едноканална оптична