„Здравеопазване


Шуменци се лекуват от диабет в ... Преслав



бет6/11
Дата19.06.2016
өлшемі342 Kb.
#146904
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Шуменци се лекуват от диабет в ... Преслав


Цветелина Георгиева
Само преди 2 години малката общинска болница в град Велики Преслав е пред летален изход - с 664 000 лева задължения, половината за заплати, другите за медикаменти и ток. От колапса излезли с банков заем и поддържайки клинични пътеки, които са най-търсени и нужни на местното възрастно население. На последната сесия на местния парламент, който непрекъснато се сблъсква с болничните неудачи, се стигнало до благодарности за управителя д-р Иван Димитров. Болницата е приключила миналата година с печалба 205 000 лв., борчовете за заплати вече са стопени до 36 000 лв. и до есента ще изчезнат. До края на този месец екипът ще се разплати и с банката, от която взел 160 000 лв. Остават текущи задължения, но коя болница ги няма, коментират медици. Казват, че засега се вмъкват в лимитите и няма забавяне на заплатите. И тази година ще получат 80 000 лв. от общината, но ще ги ползват само за капиталови разходи.

Персоналът е 86 души, а в стационара 79 легла са разпределени в неврологично, вътрешно и отделения по рехабилитация и психиатрично (то не се финансира от здравната каса, а от Министерството на здравеопазването, б.а.). В сградата пустеят цели етажи, заключен е някогашният операционен блок. Над пет години не функционират хирургично, родилно и детско отделение. Не се предвижда подновяване на дейността им, защото изискват интензивно отделение и скъпи операционни екипи. Изчислено е, че натовареността им е недостатъчна като брой операции, раждания и прием на деца за лечение. Болницата е заложила на сегмента, в който има най-голямо търсене и лекува по 16 клинични пътеки, сред които са инфаркти и инсулти, както и рехабилитация след тях. В малката болница приемат и по ендокринологична диабетна пътека и 19% от пациентите им през миналата година са от Шумен, защото голямата областна болница няма ендокринолог.

"Какъв град сме, ако няма болница? А ние сме и стара столица. Благодарение на тези лекари съм оцелял, вярвам им", казва 80-годишният Спас, докато чака пред кабинета на джипито си, единствено с кабинет в болничната сграда. Обяснява, че и той, и съпругата му прекарали инсулт, но се възстановили в местната болница. Към 35 000 души от Велики Преслав, Смядово и Върбица разчитат на здравното заведение. Ако болницата я няма, не може да се говори за достъпно здравеопазване. Върбица, където масово живеят социално слаби, е на 40 км от Преслав и на 60 км от Шумен. Времето за транспорт и разходите също са голям проблем за местните, освен ако не дойде да ги вземе линейка.

Има още нещо - към болницата съществува клинична лаборатория и рентгеново отделение с мамограф, ехограф и компютърен томограф. Ако те спрат да съществуват, как ще функционира Центърът за спешна помощ? Медиците дават пример със ситуацията в Бобов дол, където закриването на болницата опразнило откъм лекари и поликлиниката. 16 лекари работят в болницата в Преслав и 40% от тях са на пенсионна възраст. Доайен е рентгенологът д-р Иван Калев (79 г.). Никой не се наема да прогнозира каква ще бъде съдбата й догодина, но преславяни са категорични, че нищо не може да замени малките терапевтични болници.



Водят пациенти по пижами в Смолян


Петя Гайдарова
Общинската болница в Девин бе санкционирана за липса на анестезиолог.

Шефът на РЗОК-Смолян д-р Кузман Гелов заяви, че 12 от 15 специалисти в общинската болница в Девин се водят фиктивно и де факто не работят там. Болницата отвори врати с 4 отделения, от които сега работят три. Отделението за нервни болести не функционира заради нов стандарт, който изисква двама невролози.

Според Гелов болницата има едва трима постоянно работещи лекари, а останалите са с по два-три договора с други лечебни заведения. Заради липсата на специалисти хоспитализирани в Девин пациенти са били транспортирани в Смолян с пижамите, твърди шефът на касата. При проверки през декември м.г. на касата и РЗИ в болницата не открили анестезиолог. От здравното заведение дали разнопосочна информация защо го няма. После се оказало, че докторът бил на тридневен курс във Велико Търново. Впоследствие касата глоби болницата с 200 лв.

"Като казвах през януари, че са "опасни за здравето", имах предвид точно това, което се случи в Тетевен (там при скандално раждане заради прилагане на забравени родилни методи и липса на анестезиолог почина бебе, б.р.). Че в един момент може да се застраши човешки живот и да няма кой да помогне", заяви Гелов. По думите му болницата в Девин е обслужила едва 3,04% от пациентите в региона през м.г., а в началото на януари т.г. е имала само 1 пациент. Тази година отчитала дейност по 9 клинични пътеки от сключени 26. "Болницата продължава да има проблем с наличието на анестезиолог. Четирима анестезиолози са назначени на половин работен ден. Водят се, че са на разположение, а повечето време са на 50 км разстояние. Хирург на половин работен ден, пулмолог на трети договор и др.", посочи Гелов.

От здравното заведение отхвърлят обвиненията за фиктивна работа - за тази година договорили почти двойно повече клинични пътеки - от 14 на 26, основно хирургични, в това число и спешни. "Болницата функционира нормално. Набираме скорост с нови клинични пътеки и специалисти, нямам как за година дейност да е другояче. Обжалваме санкцията за анестезиолога на втора инстанция. Ще се радвам, ако някоя болница в страната каже, че няма проблем с анестезиолозите. Онова, което можем обслужваме, което не можем - пренасочваме. Но все пак има болница, клинична лаборатория и рентген. По-важно е всички да мислим как това население в периферията да има медицинско обслужване, а не какви пропуски да си търсим", заяви изпълнителният й директор Радка Грозданова.

Видинската "Св. Петка" е до гуша в борчове


Людмила Станкова
"От вас научавам за подобно нещо", заяви пред "Труд" директорката на видинската болница "Св. Петка" д-р Виолета Дочкова по повод решението на МЗ за промяна в нивото на компетентност на неонатологията към акушеро-гинекологичното отделение. От здравното министерство обаче обявиха, че понижението от второ на първо ниво е направено по заявление на МБАЛ "Св. Петка" и е необяснимо как директорката не е знаела за него.

Противоречията във видинското здравеопазване обаче не са от днес и периодично болницата е замесвана в скандали с политически оттенък, а градската мълва разнася, че някои партийци лично се облагодетелстват от съсипването на "Св. Петка". Най-мощният скандал избухна през февруари миналата година между държавната "Св. Петка" и изграденото в нейните помещения частно здравно заведение за инвазивна кардиология. Разправията за пари завърши с изгонването на частника, който си търси правата в съда с иск за вложените над 2,4 млн. лв.

Болницата започна да си прави своя инвазивна кардиология, за която държавата се изръси с 1,4 млн. лв. Купен бе последно поколение ангиографски апарат "Тошиба", но техниката бе запорирана от съдебен изпълнител заради исковете на частната кардиология. Така Видин в момента няма нито частно, нито държавно отделение по инвазивна кардиология, а болните са принудени да търсят помощ в съседни области, ако имат късмета да стигнат дотам. А "Св. Петка" е затънала в борчове. В края на миналата година дружеството има краткосрочни задължения от 3,8 млн. лв. към доставчици, персонал и за осигурителни вноски. По данни от лечебното заведение към 28 февруари 2015 г. общите задължения към доставчиците са снижени до 1,4 млн. лв., от които просрочени са над 800 000 лв. Междувременно болницата си купи луксозно возило 4x4, а месечните вноски за изплащането на Great Wall Hover Н6 струват на здравното заведение 1324,40 лв.
Д-р Доротея Георгиева, Началник на АГ отделението в ботевградската болница:



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет