„Здравеопазване

Промяната на цени за болниците при дефицит е договорена между касата, министъра и съсловието

- Фактите показват, че всяка година средствата за здравеопазване нарастват значително и като дял от брутния вътрешен продукт, и като общ размер. Когато държавата преразпределя до 40% от БВП, възможностите й за решаване на общите проблеми във всички публични сфери трябва да са оптимално балансирани в рамките на възможното. През 2012 г. за здравеопазване са изразходвани над 3,3 млрд. лв. публични средства, или 4,2% от БВП. За 2013 г. са 3,5 млрд. лв., или 4,5% от БВП, а през 2014 г. общите публични разходи в сектора достигат 4 млрд. лв., което е 4,8% от БВП.

- Това е комплексна система, която се влияе от много фактори: демографски, свързани с възрастовата структура на населението и средната продължителност на живота, здравни, свързани с ръста в заболеваемостта и др. По данни на международни изследователи и статистически наблюдения разходите за здравеопазване са съпоставими с други европейски страни със сходни доходи, но хоспитализациите у нас са много повече спрямо Европа, а неудовлетворението на гражданите расте. Така е, защото увеличаването на публичните разходи за здраве не може да бъде самоцел, без да е съпроводено от мерки за подобряване на ефективността и ефикасността на използването на ресурсите. Много важно е също и намирането на правилния баланс между отделните системи и институции, както и разпределението на отговорностите и взаимодействието между тях.

Дали ръстът в средствата ще се насочи основно към дейностите, финансирани от Министерството на здравеопазването (МЗ) - както тази година например, или към НЗОК, е въпрос на политика от страна на компетентния орган МЗ. В рамките на бюджета на НЗОК също е много важно как ще се преразпределят средствата - за доболнична или болнична помощ, за лекарства или за лечение на български граждани в чужбина.

- Намерен ли е балансът за разпределение на средствата за здравноосигурителни плащания в касата и на какво се дължи ръстът в разходите?

- Комплексен въпрос. Знаете, че разпределението на средствата между отделните направления на здравноосигурителните плащания не е едностранно действие от страна на касата. В този процес при подготовката на законопроекта за бюджета на НЗОК и в хода на преговорите по националния рамков договор (НРД) активна роля имат съсловните организации на лекарите и зъболекарите. Те участват всяка година в договорния процес и имат водеща роля в разпределението на средствата.

Разходите за лекарства придобиват все по-значим дял в общата структура на разходите. Ето пример: парите за извънболничната помощ бяха увеличени с 29,5 млн. лв. през 2015 г. спрямо 2014 г. в хода на преговорите между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС) по предложение на БЛС. До днес обаче няма категорични доказателства, че този ръст води до намаляване на разходите в болничната помощ и до намаляване на хоспитализациите. Анализ на НЗОК на клиничните пътеки, по които се приемат основно пациенти с хронични заболявания и диспансеризирани, установи нарастване на хоспитализациите, както и на броя преминали болни. Значи предстои много работа за интегриране и подобряване на взаимодействието между първичната помощ и болничната.

- Какво по-конкретно имате предвид?

- Проблемът не е само в механично разделяне на дейностите, а в повишаване на отговорността и работата на ниво профилактика, диагностика и ранно откриване на заболяванията, преди да се налага най-скъпото лечение. При лекарствата редица фактори влияят върху натиска за повече средства. Увеличават се например в резултат на чести промени в позитивния лекарствен списък, който се определя от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти към министъра на здравеопазването.

Включват се все по-скъпи медикаменти без аналози в лечението, а възможностите за договаряне на отстъпки са незначителни. Разширява се непрекъснато и обхватът на заболяванията, за чието лечение плаща касата В тази посока се разчита много на промените в Закона за здравното осигуряване, предложени от МЗ и подкрепени от правителството.

- Има обаче и обективни фактори - например увеличението на онкоболните у нас.

- Да, отчита се ръст в онкозаболяванията, което отново поставя въпроса за засилване ролята на доболничната помощ в ранната им диагностика. В болничната помощ пък ежегодно се лицензират от МЗ нови лечебни заведения, нови отделения, нови дейности, предимно за диагностика и интервенционално лечение, а това означава отчитане на по-големи обеми дейност и повече поставени медицински изделия.

- По прогнозни оценки на касата допълнителни 35 млн. лв. са необходими тази година за заплащане на услуги вследствие на промените в наредба 40 за основния пакет, заплащани от НЗОК, които са в сила от средата на 2014 г. Медицинските стандарти пък се променят всяка година, което създава допълнителен натиск върху бюджета. Стандартите се отразяват и върху обхвата на алгоритмите на пътеките и договорите с лечебните заведения. Само за 2015-а ефектите от промените в стандартите се оценяват на допълнителни разходи за около 88 млн. лв.

- Наистина има проблем в някои направления. Конкретно числата показват, че на този етап недостигът на средства е около 200 млн. лв., ако се запазят сегашните тенденции на разходване и не се вземат мерки за преодоляване на проблемите. Най-ясно изразени са тенденциите за дефицит при болничната помощ, лекарствата за лечение на онкозаболявания и лекарствата за домашно лечение. Част от недостига може да се покрие от оперативния резерв на НЗОК.

- Средномесечните разходи за лекарства за домашно лечение са 54 млн. лв. към края на април, а средномесечният остатък по бюджета е 41 млн. лв. Изпълнението на тези разходи спрямо годишния план е 39,5%, а очакваният недостиг е около 105 млн. лв.

При онколекарствата средният месечен разход за същия период е 19 млн. лв., а остатъкът по бюджета е 12 млн. лв. Изпълнението спрямо годишния план е 42,6% и се очаква недостиг около 57 млн. лв.

Болничната помощ разходва месечно 132 млн. лв. при средномесечен остатък 117 млн. лв. Изпълнението на тези разходи за тримесечието е 35,9%. Очакваният недостиг на средства е около 120 млн. лв.

- Първо да подчертая, че сегашните цени и обеми на медицинските дейности са договорени между НЗОК и съсловните организации. Подписването на този договор, съгласувано със здравния министър, налага тристранен ангажимент за спазване на отговорностите по него. В рамките на своите компетенции всяка от страните следва да има отговорност за стриктното спазване на договора за цени и обеми за 2015 г. При подписването му бе подчертано, че той като израз на тристранно съгласие по цените и обемите на дейностите, които НЗОК заплаща, ще гарантира предвидимост, прогнозируемост и прозрачност на дейността на касата. В договора се подчертава, че представителите на НЗОК и съсловните организации наблюдават на 3-месечие изпълнението на бюджета и ако се установи преразход в определени направления, в едномесечен срок страните договарят промени в договорените цени. Надзорният съвет на НЗОК е длъжен да изпълни нормативните изисквания.

- Подчертавам, че такива промени са недопустими от гледна точка на компетенциите на касата. Нейното задължение е да спазва стриктно утвърдените от парламента параметри по годишния закон за бюджета. Със Закона за публичните финанси категорично се определя, че показателите по бюджета на НЗОК трябва да съответстват на относимите показатели по държавния бюджет и на разчетите по консолидираната фискална програма.

Методиките за разпределение на средствата за болнична помощ за 2015 г. също са съгласувани със съсловните организации

В тях също е предвиден ангажимент за промяна в договорените параметри за цени и обеми при отклонение от утвърдените по бюджета на НЗОК параметри. Средствата на НЗОК следва да се разходват при добро управление на бюджета и при спазване на принципите на законосъобразност, ефективност и ефикасност. Тези нормативни изисквания са допълнителна гаранция, че плащанията за болничната помощ ще отидат по предназначение. Подчертавам, че изпълнението на тези разпоредби не може да бъде пречка за обслужване на пациентите.

С този подход за договаряне в здравната система се цели в рамките на определения разходен таван за сектора да се осигури финансова устойчивост при въвеждането на механизми и стимули за оптимизиране и преструктуриране на системата с оглед по-ефективно разпределение на наличния финансов ресурс и гарантиране на конституционното право на гражданите за достъпна и качествена медицинска помощ.

- Преди дни надзорът предложи на БЛС и друг механизъм за намаляване на разходите - изваждане на дейности от болничната помощ към извънболничната. Какво да очакваме от него?

- Да, освен спазването на процедурата за намаление в цените на медицинските дейности, НЗОК предложи и редица допълнителни действия, които биха довели до оптимизиране на разходите в системата.

Ще се работи в посока промяна в алгоритмите на някои клинични пътеки, извеждане на някои диагнози от клиничните пътеки в извънболничната система, подобряване на контролните механизми. Най-вероятно ще има комбиниран подход в решаването на проблема с недостига в бюджета на касата.

- Как виждате контролната дейност на касата? Знаем, че е проблем лекари контрольори да се задържат в администрацията.

- Трябва да работим съвместно с МЗ и да се обединят усилията на двете институции. Необходими са нормативни промени за засилване правомощията на контролните органи на НЗОК. Тя трябва да осъществява комплексен контрол - медицински и финансов, защото отговаря за разпределението на средствата и следва да контролира и правомерното им разходване. На този етап контролът е по-скоро документален, след като дейността е реализирана, т.е. на изхода от системата.

Основна е ролята на контрола на входа на системата, преди дейността да е отчетена

Колкото по-рано се вземат комплексни мерки в тази посока, толкова по-добре и спокойно ще работи системата до края на годината. Съдействието от страна на съсловните организации е от съществено значение.

- Това, което надзорният съвет предложи на срещата с БЛС преди дни, бе в рамките на нашите правомощия и на определените от парламента параметри по бюджета на НЗОК да изпълним всички контролни и корекционни действия от наша компетентност. Работим вече в тази посока. Останалото е извън правомощията на НЗОК.

• Завършва УНСС през 1980 г., специалност "Финанси и кредит"

• От 1996 до 1998 г. завежда финансово-административната служба в ПП на България към ООН в Женева.

• От 1998 до 2009 г. е зам. финансов министър в три кабинета - на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев

• Секретар по финансова политика на президента Георги Първанов

• Съветник към политическия кабинет на Пламен Орешарски

• Женен, с едно дете