Алтай – Хималаите Николай Рьорих

Привечерното слънце залива бреговете на Тюмен-Даря. По тясно мостче вървите към пясъчни сипеи. Като мъртъв град, неподвижно и неодушевено, стърчат над тези пясъчни стръмнини глинените стени. Дърветата са голи; може да се вижда надалеч. Това е първият град, който можем' да наречем средноазиатски. И не под вонящите навеси на тесните пазари, не лице в лице с прокажените, а със златото на слънчевите лъчи и с неподвижността на стените вие вярвате, че Кашгар е действително старо място.

19 февруари

Много подпочвени води има в Кашгар. Разливите на реките и оризовите поля предизвикват особен вид треска, подобна на малария. Най-разнообразни симптоми. Тъпа болка в ставите, сънливост, болки в крайниците.

Не е лесно да се получат от Китай пари с чек. Би трябвало таелите да ни чакат още от ноември, но ето вече е краят на февруари, а пощата все отлага изплащането. Разбира се, парите може да са дадени под лихва. Разказват, че един от местните амбани дълго отказвал да приведе събраните данъци на генерал-губернатора, защото те били дадени под лихва за неговото обогатяване. Донесоха снимки с жертви на „правосъдието": редица хора с отрязани пръсти, стъпала, с прерязани сухожилия. Мнозинството от тях не са съумели да заплатят навреме „на когото трябва". Тук има снимки с убития титай в пълна „слава", с две ленти накръст, със звезди и разкрачена стойка. Тук има също снимки от разработването на нефта, започнато от титая. Групата жени на титая и другите местни чиновници. Пристигнаха стари писма от Америка от 30 октомври, през Пекин. По този път са им били нужни 3 и половина месеца, за да стигнат до нас.

Явно да се намерят тук коне е още по-трудно, отколкото в Яркенд. При доктор Яловенко се намериха всички лекарства, които ни бяха нужни. Малката му болница е много по-добре оборудвана, отколкото в шведската мисия.

Пием чай у Гиланови; отиваме с тях да разгледаме една ступа. Около реката пътят започва да става мочурлив. Преминаваме тесен мост и се изкачваме сред причудливи пясъчни форми, създадени и от водата, и от земетресенията.

Разбира се, това е най-древната част на Кашгар; тук могат да бъдат намерени будистки следи. Самата ступа се е превърнала в безформен блок и само останките от кирпичен зид долу издават постройката й. Размерите й са огромни; не по-малки от тези на голямата ступа в Сарнат. Всъщност се е съхранила само основата, а целият горен купол е изчезнал. Трудно е да се различат строителните развалини сред пясъчните свлачища. Колко такива замас-кирани развалини са погребани близо до теченията на реките и под полегатите могили, под този типично азиатски покров...

Привечер захладнява. И като лилав силует се изправя Кашгар с китайския храм на стената на града. Силуетът му не е лишен от покой и величие, но това, така да се каже, е измамно величие, защото грамадният силует се преобразява в нетрайни глинени и пясъчни постройки. Късно вечерта на вратата ни чука Джордж Чжу, китаец, секретар на британския консул. С добра вест, с телеграма от дутуту в Урумчи. Разрешено ни е да продължим. Но въпреки застъпничеството на кашгарския даотай и на британския консул, двете ни винтовки и трите револвера са останали запечатани, а за разрешение да се рисуват картини изобщо не е споменато, макар че и консулът, и даотаят определено питаха за това в телеграмите. Мистър Джордж Чжу, усмихвайки се, казва: „Аз съм учил английски при американски учител в Пекин и се радвам да помогна и донеса добра вест за американската експедиция."

20 февруари

Спешно готвим кервана за път, за да заминем преди да се разкалят пролетните пътища и разлеят реките. До Урумчи са около 1800 версти. Трудно се намират коне. Всичките по-добри коне са закарани във ферган, където има огромно търсене на коне от Русия.

Трябва да уволним Цай Хан-чен; той съвсем побесня, вчера преби ладакеца Муса; той е жертва на пушенето на опиум. Отиваме да изкажем благодарност на Гилан за по* мощта му и за телеграмата. Казвам му колко ми е приятно да отбележа културното отношение към задачите на нашата експедиция. Съжалявам, че въпреки неговото ходатайство нито оръжието, нито разрешението за рисуване на картини ни е дадено. Моля го да ми даде текста на изпратените от него телеграми за вписването им в дневника. След това разговаряхме за обмяната на рупии, чиято цена се е вдигнала, за сарите. Носи се слух за замяна на сарите в обращение с нова монета. Никой нищо не знае. Точно както мисионерът Торквист нарече това ъгълче от Туркестан: залив със застояла вода. Торквист казва: „Китайците се раждат конфуцианци, живеят като даосисти, а умират будисти." Бихме искали да видим истински китайци. Толкова много се говори за напрегната работа в Кантон. Нима там не знаят за тъмния живот в Китайски Туркестан? Нима не знаят как един грабител сваля и разпъва друг грабител не за благото на народа, не за съд, а заради лични сметки и лично обогатяване? А служителите на „властта", богаташите-бекове, разхождат нагайките си по приведените гърбове на бедняците.

21 февруари

Невъзможно е да се намерят коне. Всички годни коне са наети в Андижан за превозване на товари от Русия. Носят се слухове, че в Андижан са натрупани стоки за три години. Сега искат за конете по един сар на ден. Нечувана цена. Ще се наложи да вземем мулета, а това значи, че до Урумчи ще трябва да пътуваме 55 дена вместо 40. 1800 версти са. Трябва безкрайно да се бърза, иначе ще започне топенето на снеговете. Извън града, близо до конския пазар, е интересният мазар Хисарлък, приписван на някакъв монголски княз. Има поверие: ако хвърлиш парче глина в купола на мазара, ще ти паднат брадавиците.

22 февруари

Изпратихме в Америка телеграми и писма. Нека купят Бурлюк и неща от новаторите. Защото максималистите художници се борят срещу същата всепроникваща пошлост и лицемерното еснафство. В бъдещия американски музей трябва да има голям отдел на новото, а също отдел за чужденците, внесли в Америка своето творчество. И привличайте повече млади; трябва, за да бъде резервът силен и подготвен. Не бива да се спира донякъде.

Ако сметнем всички забавяния, последвали от хотанския плен, ще се окаже, че сме загубили три месеца, които са ни така нужни заради настъпването на пролетните разливи.

23 февруари

Не е лесно да се получат пари чрез китайската поща. От ноември досега пощата не може да събере 1600 мексикански долара. Направо смешно, като знаете, че местният генерал веднага превежда 10 000 фунта „частни спестявания" по поръчка на генерал-губернатора.

Бяхме с конете до даотая да разговаряме за оръжието и за разрешението да рисуваме етюди. Даотаят издаде резолюция: „Опитайте да рисувате картини, а ако полицията започне да ви забранява, престанете." Оръжието ни е хванало ръжда от влагата. Когато наблегнахме на това, от преводача на британския консул ни беше казано: „Не създавайте затруднения." Ние отново се почувствахме не в страната на правдата, а в страната на личния произвол. Беше ни казано, че ако дуту (генерал-губернаторът) ни намери за достойни, то ще ни разреши и оръжие, и да работим. Нужно е голямо хладнокръвие, за да се приемат насериозно всички тези сентенции. Интересно по какъв начин и с какъв апарат ще изследва генерал-губернаторът нашата „достойност" за работа и оръжие... Но „достойността" на подобни власти за нас е ясна и без някакъв особен апарат. Откъде са се взели тези залежи на невежество? Накрая ни беше подчертано, че не бива да вадим от оръжейния сандък повече от това, което е позво лено (тоест да не би да извадим револверите). А нали китайците в Америка биха се оскърбили от такова предупреждение. Както винаги визитата завърши с уверения, че много са ни помогнали. Какво лицемерие!

24 февруари

Интересни разкази за придвижването на китайската армия от Синцзян. Оръдието карат два коня. На всеки от тях седи по един войник. На дулото на оръдието също седи воин. В случай че конете спрат, от селото впрягат още една кранта. „Армията", тръгнала в състав от 20 000 човека, при разходи 6 000 000 сара, стига до мястото на битката в състав около 2000. Преброяването на армията става по количеството на шапките. Затова в случай че не достигат „воини", по талигите на колчета окачват фуражки. Преброяването на конницата става по конете и по конниците, тоест двойно. За тази забравена провинция никъде не е писано така, както е в действителност. Поради незнание някои пътешественици още надяват смокинг, отправяйки се към даотая. Но е време да се каже това, което е всъщност. Време е да се каже просто в името на човешкото достойнство. Могат да се приемат „насериозно" премеждията на жителите на Соломоновите острови, но на държава с 400 000 000 жители не може да се гледа в наше време като на етнографски куриоз. Трябва с всичко да се помогне на истинските дейци на Китай да изведат страната от трагикомичното положение. Не знаем какво и как ще бъде по-нататък, но от наблюденията над неразкрасения живот в Синцзян ни побиват тръпки. Навремето Синцзян е бил завземан от монголи, араби, китайци, тибетци. Сартският гръб винаги е търпял и поднасял своите селями (поздрави).

25 февруари

Ако имате китайски правителствен пощенски превод на пари, това още не значи, че вече имате пари. Китай даже не може да удовлетвори чек от 1600 мексикански долара. Междувременно Средноазиатската банка незабавно се разплаща с вас през Ташкент. Приятели, не ползвайте китайската поща. Писмата се отварят и много от тях не стигат до вас; и парите не ви изплащат. Отново се налага да пренесете съзнанието си на Соломоновите острови и тогава по-добре ще разберете всички действия на синцзянската компания. Впрочем да не обиждаме Соломоновите острови с такива сравнения.

И ето отново британският консул и секретарят му Чжу трябва да се погрижат и накрая, благодарение на личното им съдействие, представено като особена услуга, ще получите това, на което обикновено имате право. Пожелахме на г-н Чжу да го срещнем в състава на вашингтонското или парижкото посолство. Поздравихме се с Гиланови. Наистина те ни помогнаха да се измъкнем от Хотан. Питахме се едни други къде ще се срещнем нататък.

26 февруари

Тръгнахме. Сутринта дойдоха да се сбогуват консулът Гилан и жена му, секретарят на консулството Чжу, директорът на банката Анохин, доктор Яловенко, семейство Крижови. Сбогувахме се, поседяхме. Отново въпросът къде ще се срещнем отново? Минахме през кашгарските пазари. Тръгнахме по пясъчен сив път. Отляво синееше кашгарската река, заливите, оризовите поля - разсадниците на треската. Отдясно - селища, блатисти езера. Надвисна пролетна млечна мъгла. Преходът не е голям. Към три часа спряхме в малкото селище Яндом.

Разделихме се с Цай Хан-чен. Той отново пуши опиум, води жени от пазара и бие слугите. Спомням си два негови разказа: конят под него се изплашил и той паднал. Заради това той счупил крака на коня с камък. Още един разказ: налетял орел и го одрал по ръката. Тук отмъщението било изискано; било поставено парче месо, поръсено с барут, с дълъг фитил. Орелът, подхванал месото, бил взривен.

Вестовоят, яздещ напред, се нарича „дорога". Количеството думи, съвпадащи с руското значение, става все по-изненадващо.

Привечер става студено. Сняг няма. Планини не се виждат.

27 февруари

Соленища, храсти, ракити, малки селища. Кратък преход до файзабад. Към един и половина вече сме на мястото. Между другото в английската книга на маршрутите пътят от Кашгар до файзабад е разделен за три дена. Даже и с бавен пеши ход по-бързо ще го минем. Дотолкова всички книги, съобщаващи „факти", трябва да бъдат преразгледани. Прекалено много неверни „факти" лежат по рафтовете на библиотеките и твърде много почит се е затаила към печатното слово без всякаква преоценка.

Отново, отново, отново - с ново съзнание и с ново съдържание.

Все още се уважават парите като такива. А току-що ни донесоха дървени тресчици с изрязани знаци и ни уверяваха, че това са истински пари. И то най-добрите пари, защото са пуснати в обращение от играчите на хазартни игри. Техният авторитет явно стои много високо. По пазарите навсякъде има групички, сериозно заети с игра. Помня, че в някаква банка чухме ожесточено възклицание: „Аз не ви плащам с трески." Според тукашните обичаи тази забележка не е преувеличена. Тресчица с кафяв цвят, дълга две вершки (около 9 см), и на нея ръкоделни китайски знаци. Хората обичат тези пари, понеже те не се късат. Погасяването на знаците тук става много лесно. След износването знакът не се приема в ковчежничеството и последният собственик на такъв знак погасява държавния дълг. Изследвахме местата на по-нататъшните си спирки и открихме, че местата на станциите в книгата на маршрутите са неправилни. Често ще се налага. да обединяваме два пробега, иначе и за 50 дена няма да стигнем до Урумчи. Изпратиха ни двама войници за ескорт - същински бандити. Наложи се да ги изпратим обратно.

28 февруари

Цялата нощ, до 4 часа, при пълна ясна луна пяха наоколо в кишлаците (селищата) вероятно в чест на месец Барат. Пяха неистово, но смекчено от разстоянието, понякога пеенето звучеше красиво. Това пеене не беше сартско, а торгутско. Какво става? Как са попаднали торгути в мюсюлманския файзабад? Разбира се, те са пленници от миналите войни. И досега те пазят своите обичаи и при пълнолуния звучат звънки песни. Разглеждайки народностите, понякога ще ги различите по детайлите на дрехите им, понякога по езика, понякога по старинните свещени напеви. През нощта звучат песни за родния край. И някъде нечие сърце откликва на този зов.

Поучително е да се проследи конгломератът от народности, засипани от пясъците на пустинята.

Станахме рано, в 5 часа, защото пътят е дълъг - 156 потая, тоест 150 китайски ли или 60 руски версти. Първо соленища, зеленикаво-сиви; после мъртви пясъци, пясъчни хълмове. Прахът се е трупал безжалостно; невзрачен храсталак, изкореняват го за топливо и с това необратимо умъртвяват пустинята, а на два прехода от Кашгар има и прекрасни въглища, и чудесен нефт. Самите хора се стараят в невежеството си да умъртвят своята почва. Около малките рекички още има тънък лед, а под слънцето е вече жарко и е трудно да се движиш в кожени дрехи. Мястото за лагер се нарича Караджулгун, малко сиво селце. Керванът закъсня. Пием чай от местния кунган. За описанието на този чайник няма да стигне черната боя. Натрупват се скици.

1 март

Струва ни се, че това е най-безотрадният преход. Почти през цялото време вървяхме на мястото на стар опустошен лес. Всички бархани са осеяни със стари гигантски пънове и корени. Явно тук е имало голяма гора* А после хората са отнесли дърветата, пясъците са разпръснали останките и вие вървите през неугледно гробище. Хилавият храсталак не може да задържи пясъчните виелици. Всичко е сиво. Заливите и започналите пролетни разливи сьщо са сиви. Заради тези разливи правим вместо 8 потая - 12. Ями, пънове, свлачища. Най-големият китайски път се равнява на руски малък междуселски път. На ден се срещат няколко мършави кервана, но те, разбира се, не могат да бъдат нервът на истинската търговия. Всичко е мъртво.

Не му върви на нашия китайски екскорт. За три дена трима „воини" успяха да паднат от конете. А ако целият полк е от такива цирики, както ги наричат тук?

Разказват, че в някои китайски армии оръдията се теглят от хора. И враговете денем стрелят във въздуха, а нощем седят над обща хазартна игра.

2 март

Виелица през целия ден. Вървим през „гора", т. е. през горско гробище. Останалите дървета - карагачи стърчат изкривено, мъхесто, рогато. Вместо слънце се вижда сребърно кръгче. Колко ясно е да си представим причината, подгонила великите преселници и завоеватели на запад и на юг. Изобразявайки великото преселение, не рисувайте нозе, обувки, копита - всичко до пояса тъне в гъст прашен облак.

Изпреварваме старик. Той се оплаква от нещо. Разбрахме, че са му счупили рамото и откарали шестнайсет от конете му. Разбира се, каракорумските хълмове си имат своя етика. За един ден срещнахме три кервана с магарета и половин дузина каруци. Спираме в Чуга. Минали сме 14 и половина потая. Нима това наистина е найголемият китайски път? И може ли да се нарече правителство властта, държаща в такова състояние своята главна артерия? Ами че за това трябва да се крещи, като за всяко невежествено, антикултурно престъпление. Е. И. се простуди.

З март

Тази сантименталност граничи с безчовечност. Аз винаги съм бил против некултурните прояви на цивилизацията. Но има моменти на такъв паралич на края, че са нужни най-екстрените мерки на просвещение.

Но будистът знае причината на умъртвяването на края. В томовете на „Ганджур" е казано, че в земята, отстъпила от учението на Буда, ще изсъхнат дърветата, ще поникне трева и ще си отиде благосъстоянието.

Вървим първо през така наречената „гора", после през соленищата, попадаме в разлива на Яркенд-Даря. Накрая стигаме до глинените стени и кули на Марал-баши.

Не стреляйте по тези стени с оръдие - твърде много прах ще остане. Дългият пазар на Марал-баши е по-мръсен и по-тъмен от другите пазари или същият като другите. Спряхме в една градина далеч извън града. Амбанът изпраща да попитат за фамилното ни име. Оказва се, че в разпореждането на кашгарския даотай за нашето пристигане е пропуснато фамилното ни име. Не, с китайското деловодство далеч не може да се стигне!

Сред сарите, дадени ни толкова трудно в Кашгар, има много негодни. На тях трябва да има десет букви, но често десетата, средната, е откъсната и тогава паричният знак не се приема повече.

Щателно преглеждайте всички пари, получавани тук, независимо дали са от пазара, или от губернаторския ямин.

Юрий си спомня, че за Дунхуан пръв споменава Пржевалски, но после честта за това откритие била отнета от други чуждестранни учени. Пржевалски още в седемдесетте години говори за тези забележителни пещерни храмове.

Около Марал-баши има няколко езера. Много риба, но често се случва да е отровена с нещо.

Нова наглост на амбана. Заяви, че ще ни изпрати войник, ако го поискаме. Но на нас не са ни необходими войници, те лазят по заповед на генерал-губернатора иззетото и запечатано наше оръжие. Как бихме могли да молим амбана за изпълнение заповедта на генерал-губернатора? И нагло, и нелепо. Хората отново казват: „Амбанът не признава никакви обичаи." Сун въпреки умората и късния час трябваше да отиде да вразумява неразумния амбан, че войниците на нас не са ни нужни, а са необходими заради заповедта на генерал-губернатора.

4 март

Изпратиха нови войници. Даже на хора не приличат, като някакви насекоми. Спомнихме си разказите на М., как той сам обърнал в бягство тридесет цирика и как целият полк цирици се предал на двама картечари. Да, явно всичко това не са преувеличения.

Сюлейман разказва: „Живял богатир. Видял, че езерото тук е твърде голямо и насякъл с меча си канари от съседните планини и ги нахвърлял тук. Зад тази планина има прекрасна градина и там живеят свети хора, но никой не може да премине нататък без тяхно позволение. Сарти са опитвали да отидат там - никой не се е върнал." И Сюлейман посочва на югоизток.

Дебнеше ни скорошна неприятност. Яздят насреща предупреждават ни, че водата е придошла през пътя.

Наложи се да заобиколим 20 версти. Трябва също да прибавим в сметката ареста и задържането ни в Хотан. Загубихме най-доброто за пътуване време. Сега навсякъде ще се наложи да се мъчим с наводненията.

Отново разказ: „Под Урумчи има скалиста планина и там също живеят свети хора. Веднъж един калмик подгонил див овен и той го завел при свят човек. Човекът канел калмика да остане с него, но калмикът помолил да го пусне вкъщи. И светецът дал на калмика пълен вързоп дървени тресчици. Носи ги калмикът и мисли: къде съм понесъл това чудо невиждано. И взел, че ги изсипал в гората. Само две тресчици се закачили. А като си дошъл вкъщи - гледа, в полите му злато се заплело. Така се излъгал калмикът."

Продължаваме нататък покрай сиви пясъчникови планини с много напластявания. Минахме край стара надгробна плоча, после край мазар на богатир-светец. Казват, че даже следа от копитото на коня му е останала в планината. Планините са все по-красиви и се оформят в библейско-романтичен силует. Тук недалеч е древното градище Хайвар. Край пътя има останки от китайското укрепление Анджалик. После отново пясъци и разливи.

Още един разказ: „Недалеч от Анджалик има стара къща. Който влезе в нея, се диви на богатата украса и купчините злато. Събереш си купчина злато, а вратата вече е заключена и никъде не можеш да излезеш. И докато не върнеш обратно всичкото злато до последното зрънце, дотогава и вратите няма да се отворят. Та такова място има около Уч-Турфан. Стои си постройката, същински град, даже дим се вижда, а да се влезе може само в петък. Но злато също не може да се изнесе от това градище. А в Куча намерили подземен ход, като цяла подземна дупка. Докарали хиляди талиги камъни, за да го засипят - така и не успели. Камъните и сега се виждат. Там намерили гробница на светец.Трийсет и девет врати открили в нея, а четиридесетата не могли. Така и я засипали обратно." Помни народът и за отсъдените прекрасни градини, и за чуждото злато.

Става тъмно. Пристигнахме в селото Томчуг. Огньове, звезди и народни мечтания. Един човек дълго, дълго се моли, осветен от огъня. За какво? Дали за просвещение? Високо горе е чашата на Орион. Около огъня лежат босоноги юноши - те са нашата стража.

5 март

Ако искате да дадете подарък на босоногите нощни стражи, желанието ви е напразно. Всичко дадено ще бъде взето от старшината...

Още един разказ: „В Кашгар неотдавна живял един светец. Той чувал, когато на едно свято място хората се молели, а дотам имало шест месеца път." Има такова свято място оттатък планините. В Оренбургския край също живял такъв човек. Той чувал за бъдещето и за настоящето, и за войната, и за глада. След двеста години сартите очакват велик светец. А може би и по-рано."

Стоим на прашния бряг на Яркенд-Даря. Понякога се надига вятър и върти високи жестоки стълбове пясък. Малки къщички, голи храсти и пясъчните плитчини на реката.