Свитъците край Мъртво море

Свитъците край Мъртво море

ТРЕВАТА ИЗСЪХВА / ЦВЕТЕТО УВЯХВА /, НО СЛОВОТО НА НАШИЯ БОГ ОСТАВА ЗАВИНАГИ.

(Ис. 40:8)

Мухамад Диб, един бедуински пастир от племето на Та’амиреите, бива ощастливен подобно на младия Саул, който тръгва да търси побягналите ослици на своя баща и спечелва цяло царство (1 Цар. 9:10). През един хубав пролетен ден на 1947 година, дирейки загубено агне, Мухамад обхожда скалистите цепнатини по северния бряг на Мъртво море и намира тогава, без да знае това, едно наистина царско съкровище от библейски предания.

Часове наред се катери напразно той по непроходимо напуканите хребети, използвани от аскети и сектанти, а твърде често и от бандити, като скривалища, и най-после съзира над себе си тъмна пещера в една от скалите на Вади Кумран. Дали агнето не се е укрило вътре? Един добре насочен камък просвирва във въздуха. Но вместо с очаквания ясен звук пещерата отговаря с тъп шум. Мухамад Диб побягва уплашен и довежда още двама от съплеменниците си. Тримата наближават предпазливо скалистата пещера и се промъкват най-после през нейния тесен вход. Удивени, те съзират в полумрака на малката вдлъбнатина глинени стомни. Съкровище! — е първата им мисъл; тогава тримата пастири трескаво се втурват към стомните и ги разчупват Но — какво разочарование! — стомните не крият нито накити, нито злато или монети; от тях се появяват само трошливи свитъци от престара кожа и папирус, завити в ленено платно. Ядосани, овчарите небрежно захвърлят находката настрана, стъпкват дори една част от нея; но изведнъж се досещат, че тук е възможен някакъв гешефт. За всеки случай те вземат със себе си някои от най-запазените свитъци, за да ги превърнат може би в пари. По този начин древните документи започват едно забележително пътешествие

Те биват внесени тайно във Витлеем и попадат по нередовен път в ръцете на търговците-антиквари. Еврейски и арабски колекционери придобиват някои откъслеци, една връзка от четири свитъка става притежание на православния архиепископ в Иерусалим Иешу Самуел срещу шепа монети. Но архиепископът не подозира какво ценно съкровище е придобил, докато няколко експерти от американските училища за разкопки в Ориента не направиха посещение на манастира «Свети Марко» в Сирия, където се пазят документите. Още при първата проверка археолозите откриват, че тук се касае за библейски документи от необикновено дълбока древност. Между тях се намира и един свитък, дълъг седем метра, с пълния текст от книгата на пророк Исаия на еврейски. Публикуваното от американците кратко съобщение за находката предизвиква веднага невероятно удивление сред колегите им специалисти в целия свят. На възникналия незабавно въпрос за точната старост на кожите и папирусите отговор може да даде преди всичко мястото на находката.

С неуморими усилия и търпение пътят на документите бива проследен стъпка по стъпка, през антикварите и черната борса във Витлеем назад до арабите от племето на та’амиреите и най-после до пещерата във Вади Кумран. Достъпът обаче до пещерата е забранен, понеже след прокламацията на новата държава Израел избухна през 1948 година арабо-еврейската война и цяла Палестина се превърна в огнище на размирици.

Упоритостта на един белгийски ООН-наблюдател в Иерусалим спомага най-после за преодоляването на всички трудности. Капитан Филип Липенс е изучавал ръкописни документи в средновековното висше училище в Льовен. В края на 1948 година той влиза във връзка с англичанина Джералд Ланкъстър Хардинг, директор на старините в Аман, столицата на Йордания. С общи усилия те успяват да събудят интерес в офицери от арабския легион към пещерата с находките. Разстоянието от 50 километра между Аман и Вади Кумран означава за тях само едно кратко пътуване с джипа. След като напразно търсят известно време, те откриват най-после въпросната пещера измежду многобройните такива. При входа на пещерата биват поставени пазачи и през февруари 1949 година Дж. Л. Хардинг и доминиканският пастор Роланд де Во, директор на френското училище — библейско и по археология — в Иерусалим, пристигат на самото място.

Но техните очаквания биват измамени; те не намират нито цялостни свитъци, нито неразрушени стомни. Всичко свидетелствува за това, че други хора междувременно по свой почин са претърсили тайнствената пещера. С голямо усърдие двамата изследователи претърсват дъното на пещерата буквално с нокти, за да открият и най-малките останки от ръкописи или парчета от глинени стомни. Все пак остатъците, съпоставени от тях, позволяват някои важни заключения. Парчетата от стомни имат изключително елино-римски произход, от времето между 30 година преди Христа и 70 година след Христа. По шестстотин малки парчета от кожа и папирус могат още да се различат записвания с ръка на еврейски от Първа и Пета книга на Моисея и от Книга на съдиите. Парчета от ленена тъкан, която е служила за увиване на свитъците, допълват оскъдните трофеи.

През лятото на 1949 година по покана на американците архиепископ Иешу Самуел отива със своите скъпоценни свитъци в САЩ, където ги предоставя за изследване от Ориенталския институт в Чикаго. Там между експертите възниква оживен спор относно старостта и автентичността на документите. За да се сложи край на този спор, някой от тях предлага да прибягнат до един необичаен още за археологията способ, а именно — да привлекат за сътрудник някой специалист в атомната наука. Това е още по-лесно, когато Ориенталският институт се намира в съседство с университета в Чикаго, където ядрените физици бяха започнали вече да установяват старостта на органическите вещества с помощта на гайгеровите измерителни тръби. Професор Уйлярд Ф. Либи можа да постигне в Института за ядрена физика в Чикаго първите си поразително точни определяния на старостта посредством съставения от него така наречен «атомен календар».

В основата на тази метода лежи следната представа: чрез бомбардирането с космически лъчи, които непрестанно нахлуват от Вселената в земната атмосфера, азотът се превръща в радиоактивен въглероден изотоп С14. Всяко живо същество — човек, животно, растение — приема в себе си ежедневно, до своята смърт, С14 с храната и дишането. В течение на 5600 години този въглерод загубва половината от първоначалната си радиоактивност. При всяко мъртво органическо вещество може да се установи чрез един високочувствителен гайгеров прибор каква част от силата на облъчването е загубил вече намиращият се в това вещество С14. Според това може да се изчисли колко години са минали от последното приемане на въглерод.

С изследването бива натоварен проф. Либи. Той взема парчета от лененото платно, в каквото е бил увит и свитъкът на пророк Исаия, изгаря ги до овъгляване и ги вкарва в една батерия от гайгерови тръби, при което стига до поразителен резултат. Ленената тъкан е произведена от лен, който е отгледан по времето на Иисуса! Следователно увитите в нея документи трябва да са от още по-стара дата. След продължителни и непрекъснати изследвания до същия резултат стигат най-сетне и изследователите на ръкописите. Текстът на Исаия от пещерата във Вади Кумран, както проф. Уйлям Ф. Олбрайт пръв и в този случай правилно отгатна, действително е бил написан в около 100–а година преди Христа!

Това откритие означава нещо повече от една обикновена научна сензация. За да можем напълно да схванем значението на ръкописите, намерени край Мъртво море, ние трябва да знаем следното: най-старият текст на еврейската Библия, с която разполагаме — приготвеният от равински книжовници така наречен масоретски текст (еврейската дума «масора» означава предание) — датира едва от девето до десето столетие след Христа. Предшествуват го, като главни отражения на Светото Писание, гръцкият превод на Септуагинтата и латинската Вулгата на Блаж. Иероним (IV столетие). Досега познатите ни библейски текстове се основаваха изключително върху тези два превода и върху онова твърде старо еврейско издание. Сега вече след намерения през 1947 година край Мъртво море свитък на пророк Исаия ние разполагаме с един еврейски текст от Библията, който е хиляда години по-стар. При това удивително и благодатно впечатление прави обстоятелството, че този древен свитък на Исаия има 66 глави — точно толкова, колкото съдържа книгата на пророка в Библията, отпечатана на еврейски, гръцки, латински, немски или друг език, както и че той се схожда буквално с днешното издание.

Седемнадесет пласта от кожа, пришити един към друг с дължина от седем метра, такъв трябва да е бил видът и на пророческия свитък, подаван на Иисуса в синагогата на Назарет, за да чете от него на богомолците. «Тогава Му подадоха книгата на пророк Исаия» (Лук. 4:16, 17). «Всяко движение с ръката на Иисус от Назарет ни стана по-близко — пише проф. Андре Паро, — понеже върху обратната страна на кожата още се виждат следите, останали от пръстите на четеца.»

При по-нататъшните изследвания във Вади Кумран бяха открити по удивителен начин още по-голям брой пещери с остатъци от ръкописи. В «пещера № 4» например бяха намерени хиляди късчета от около триста различни съчинения.

В непосредствена близост до пещерите изследователите се натъкнаха на останките от едно селище на еврейската секта «есенери», между които бяха намерени монети от времето на римските прокуратори(132) до Иудейската война(133). Привържениците на тази секта трябва да са укрили неимоверно обемистите сбирки от библейски текстове, за да ги предпазят от посегателството на римляните-езичници.

Тези нови находки са, както проф. Дж. Ланкъстър Хардинг заявява, «може би най-удивителното археологично събитие на нашите дни. Цяло поколение от експерти в областта на Библията ще бъде заето с преценката на тези текстове.»

След грижливо проучване тридесет и осем свитъци се оказаха текстове от 19 книги на Стария Завет. Те са написани на еврейски, арамейски и гръцки върху кожа и папирус.

От 1950 година в Йордания и в Израел неочаквано се появяват големи количества ръкописи и фрагменти, които произхождат от второто столетие след Христа. Те биват предлагани много често срещу извънредно високи цени на университета в Иерусалим, на колекцията на старини в Аман, на институти, на манастири и археолози. Арабите, които твърде скоро узнаха стойността на тези стари документи, образуваха истински експедиционни отряди и старателно претърсват тайно, на своя глава, планините край Мъртво море. Този лов на стари ръкописи се превърна в цветуща нелегална професия, срещу която са безсилни дори непрестанните полицейски отряди.

През 1951 година, малко преди Рождество Христово, пастор де Во успява благодарение на умната си тактика да склони един арабин от племето на та’амиреите да го заведе до едно от местата на новите такива находки.

Придружени от полицейски конвой, взет от съседния град Иерихон, де Во и Хардинг тръгват от Вади Кумран. След едно пътуване от три часа в югозападно направление те стигат до твърде опасна пътека във Вади Мураба’ат, едно от най-непристъпните места на Палестина. Но при появяването на колоната изниква неочаквано живот сред мъртвите скалисти очертания, наподобяващи призраци. Като подземни видения от входовете на пещерите се измъкват араби, които побягват по скалите наоколо и бързо се скриват зад голите хребети. Пастор де Во изброява 45 фигури с лопати и мотики, които излизат само от една пещера.

Още през януари 1952 година започва компетентното изследване на тези пещери. Липсата на други помощни сили в тази пустинна местност налага да бъдат наети няколко души от арабските «черни копачи». Ръкописните откъслеци, които биват намерени, са в по-голямата си част документи на гръцки, арамейски и еврейски от второто столетие след Христа. Един от тях представлява изписан на еврейски папирус от шесто столетие преди Христа. От библейските текстове биват намерени части из книга Битие, излизането на евреите из Египет, и книга Второзаконие. Сред многото еврейски ръкописи де Во открива дори оригинални писма от предводителя на второто въстание в 130 година след Христа. Симон бар Кохба дава указания в тях на въстаниците.

Само една съвсем малка част от многото нови писмени доказателства, които изхождат от времето преди и след Христа, е изследвана и преценена досега. Безброй други находки на такива документи увеличават пълнотата на тези материали. И всичко е още в ход. Може би ние стоим пред изненадващи нови открития, които ще ни запознаят така подробно с времето около Христа и с най-първите християнски общини и техния живот, както само преди няколко години не би могло и да се предполага.

След паметниците и каменните изделия от библейско време, след архитектурните произведения, резиденциите, царските палати и крепостите в Палестина, след египетските, асирийските и вавилонските доказателства за древните събития днес издигат глас и тези двехилядогодишни ръкописи.

А техните достопочтени текстове са точно такива, каквито ги виждаме — неподправени и добросъвестно предадени — в нашите съвременни Библии!