Възстановяване по библията

Възстановяване по библията

Старият Завет неоспорвано съхранява онази неизмерима исторически-нравствена и религиозно-психическа действуваща сила, която надживява вековете, без да намали своята мощ. Но тази действуваща сила се разпростира вече и в трезвата, реална област на стопанското преобразяване на една страна и това е, което буди безпримерна сензация.

От 1948 година насам старата повече от три хиляди години «Книга на книгите» играе ролята на изпитан съветник при възстановяването на новата държава Израел. Нейните исторически верни описания се оказаха от голямо значение както за земеделското, така и за индустриалното развитие на Израел.

Територията на новата държава обхваща малко повече от 20 000 квадратни километра, което отговаря приблизително на повърхнината на областта Хесен. Само за Изреелската низина и за плодородните поляни край Генисаретското езеро важеше все още през 1948 година библейското понятие за Обетованата земя, в която тече мляко и мед. Просторните области в Галилея и почти цялата планинска земя на Иудея показваха съвсем различен вид, отколкото в библейско време. Лошото стопанисване в продължение на столетия беше унищожило дори корените на тревата. Жестоката експлоатация на маслинените и смокиновите гори по планинските склонове бе докарала всичко до изсъхване. Едно постоянно увеличаващо се безплодие и значителна ерозия бяха последицата от това.

И неопитните нови заселници, на които страната при това бе съвсем непозната, намериха в Стария Завет един неоценим помощник, който ги улесни при вземането на техните решения относно обработването на земята, залесяването или индустриализацията. Не беше нещо необикновено, когато дори експерти прибягваха за съвет към Стария Завет в случаи на съмнение.

«За щастие Библията ни подсказваше — казва д-р Валтер Клей Лоудърмилк, специалист в областта на полезните растения и обработката на почвата — какви сортове могат да виреят в отделните области. От Книга Съдии Израилеви ние знаем, че филистимците са отглеждали житни растения, защото Самсон е вързал лисиците по две за опашките, «привърза по една главня между всеки две опашки» и «пусна лисиците в посевите на филистимците». По същия начин той е запалил и техните маслинени гори; а когато е бил на път, за да посети своята избраница, той е минал и покрай «лозя» (Съд. 14:5; 15:5). Всички тези култури сега виреят там добре.»

Всеки опит за заселване в Негеб изглеждаше безнадежден; защото южно от Иудейските планини се простира — от Хеврон чак до Египет — само пустиня, прорязана от сухи долини и без никаква растителност. Метеорологичните измервания установиха по-малко от 150 милиметра валежи средно през годината. Това беше обезсърчаващо.

При такова незначително количество на валежите не може да расте нищо. Не знаеха ли това обаче по-добре преданията от времето на родоначалниците? «И Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар» (Бит. 20:1). Бащата на родоначалниците беше пастир, той живееше в най-близко съседство с голямото си стадо, а последното се нуждаеше от паша и вода.

В продължение на седмици една разузнавателна група, придружена от геолози, кръстоса безлюдните пясъчни дюни и скалисти планини на южната област(134). И те намериха наистина онова, което търсеха. И сега израелците постъпиха така, както беше вече постъпил някога Исаак. «Тогава Исаак се дигна оттам, разположи шатрата си в Герарската долина и се засели там. И нареди да изкопаят отново кладенците, които бяха изкопани в дните на Авраама, неговия баща» (Бит. 26:17, 18). Затрупани от пясъчните маси, древните извори съществуват още и напояват земята като някога с бистра, чиста вода, жива вода, както я нарекоха Исааковите слуги (Бит. 26:19). Под тези думи те разбираха вода за пиене, защото иначе в Негеб — и това беше установено между прочем от изследванията на почвата — подпочвената вода е лоша на вкус и — поради това — негодна за пиене. И както някога на същите места край водоизточниците отново биват разпънати палатки. Кладенецът, при който е почивала изпъдената робиня на Авраама Агар със своя син Измаил (Бит. 21:14–19), доставя днес вода на шестдесет заселнически семейства. Румънски евреи са се установили на един близък планински склон; оттам до библейската Вирсавия има само няколко километра.

В същата местност има още нещо забележително. Заселниците са посадили фиданки, млади нежни дръвчета, които виреят великолепно. Първото дръвче, което Авраам засади в земята на Вирсавия, беше «тамариска», обясни д-р Йосиф Вайтц, израелски лесовъд-специалист. «Следвайки неговия пример, ние посадихме в тази област нови два милиона такива дръвчета. Авраам е постъпил по единствения правилен начин; понеже тамариската е едно от малкото дървета, които — според нашите констатации — виреят на юг, където годишните валежи остават под 150 милиметра.» И тук решителното указание беше дадено от Библията: «И Авраам посади тамариска при Вирсавия(135)» (Бит. 21:33).

Залесяването е важна предпоставка за увеличаване на плодородието в безводната страна. От самото начало на завръщането си в родината заселниците посадиха гори в Палестина. И при избора на дървесните сортове те можаха да се облегнат пак върху указанията на своите праотци, както при избора на подходящите местности. Преди няколко години, когато се повдигна въпросът, дали голите планински склонове в северната част на държавата биха могли да бъдат залесени, отговорът бе даден от книгата на Иисус Навин. «Но Иисус каза на Йосифовия дом, на Ефраима и Манасия: Ти си многолюден род; и понеже си толкова голям, ти не ще имаш само един дял, но и планината ще бъде твоя, а гората, която е там, ще я разчистиш» (Нав. 17:17, 18).

Двете колена се заселиха, това стана известно, северно от Иерусалим — от планинските вериги на Ветил през библейския Сихем, в подножието на Гаризим, до Изреелската низина. «Понеже дърветата, както е известно, виреят по-добре на местата, където вече са расли някога такива — обоснова се проф. Цохари от еврейския университет, — ние се доверяваме на Книгата на книгите.»

Много трудности създаде едно твърде неясно указание, което не беше разбирано от никого допреди няколко години: «Той... го (Иакова) храни с полски плодове и му даде да бозае мед от скалите и зехтин от твърдите камъни» (Второзак. 32:13). Разясняването на загадката стана в Негеб, където заселниците се натъкнаха на хиляди малки, кръгли каменни вдлъбнатини. Наоколо нямаше вода, нито извори, нито пък езерце от подпочвена вода, заслужаващо внимание. А когато бе изгребан пясъкът, отдолу се показаха съвсем стари останки от корените на маслинени дървета и лози. Тези каменни вдлъбнатини са оказвали ценна услуга на прадедите като акумулатори на росата.

От тяхното разположение може да се направи изводът, че тези прадеди са познавали отлично процеса на охлаждането. Камъните на тия вдлъбнатини са наредени така хлабаво, че позволяват проникването на вятъра. По този начин атмосферната влага се утаява на дъното им. Това количество влага е достатъчно, за да подхрани съответно едно маслинено дърво или една лоза. Във всяка вдлъбнатина е имало винаги само едно растение. В древните времена сладкият сок на гроздето е бил често хвален като «мед». От маслиненото дърво се добива зехтинът. И така, от скалите, от твърдите камъни са бозали мед и зехтин. Съвременните израелци умеят също да ценят силно малките целесъобразно разположени акумулатори на росата за възстановяването на земеделското стопанство.

През втората половина на 1953 година в Израел бяха добити за първи път 3000 тона мед. Там, където преди три хиляди години са били разположени рудничарските жилища на работниците и робите на Соломона, сега се издигат новите домове на миньорите. Добивът на медта е все още изгоден. През 1949 година геологът д-р Бен Тор нареди да се провери добивът и рентабилността на древните медни мини. Специалистите установиха, че рудните залежи гарантират добива на сто хиляди тона мед. Според техните пресмятания разклоненията от минните галерии биха могли да доставят най-малко още 200 000 тона друга мед. При Ецион-Гавер, който се намира при Елот, на брега на Червено море (3 Цар. 9:26), цари оттогава голямо оживление. Джипове и камиони сноват наоколо, като вдигат облаци жълт прах, а колони обгорели от слънцето хора работят с кирки и лопати. «Навсякъде, където се показва особено много руда», уверява един минен инженер, «ние се натъкваме на пляката и ниските тесни галерии, останали от миньорите на Соломона. И често пъти ни се струва като че ли работниците му току-що са си тръгнали.»

В главната канцелария на рудника виси един плакат. Той гласи: «Защото Господ, Бог твой, те води в една добра земя... земя, където камъните са желязо и от чиито планини ще копаеш мед» (Второзак. 8:7, 9).

Желязо впрочем още не се добива наново. Залежите обаче са вече установени. Недалеч от Вирсавия, следователно точно там, където са живели железолеярите-филистимци, д-р Бен Тор откри стръмни склонове с червеникаво-черни пластове, което е признак на залежи от желязна руда. Подробните изследвания доказаха наличността на около 15 милиона тона такава руда. Наистина тук се касае за малоценни железни руди, но бяха открити между прочем и отлични руди с60 до 65 процента чисто желязо.

Друг твърде познат цитат от Библията не излизаше просто от ума на предприемчивия търговец Ксил Федерман. Пасажът, в който е описано разрушаването на Содом и Гомора: «... ето, дим се издигаше от земята, като дима от някоя пещ» (Бит. 19:28), не му даваше покой. Тези пожари не подсказваха ли наличността на земен газ? А където има земен газ, това се знае отдавна, там се явява и нефт. Основано беше дружество и експертите, изпратени към Мъртво море, потвърдиха напълно предположението на Федерман. На 3 ноември 1953 година сондата откри първия израелски извор на нефт.

Между библейските места Дан и Вирсавия възникнаха над петдесет нови земеделски селища. Почти всяко от тях разполага с малка модерна помпена станция над някой извор или кладенец от древно време. На много места пейзажът постепенно заприличва пак на приветливите картини от Стария Завет.

Тежка е задачата, която си е поставила младата държава Израел. Обаче нейните жители са твърдо убедени в това, че те и техните потомци — не само благодарение на Библията — ще я постигнат и че ще се изпълни онова, което пророк Иезекиил предсказа на израилевите синове:»

И ОПУСТОШЕНАТА ЗЕМЯ ЩЕ БЪДЕ ОТНОВО РАЗРАБОТЕНА /ПОНЕЖЕ ТЯ БЕШЕ ПРЕВЪРНАТА В ПУСТИНЯ/ И ВСИЧКИ, КОИТО МИНАВАТ ПРЕЗ НЕЯ/ ЩЕ Я ВИДЯТ/ И ЩЕ КАЖАТ/ ТАЗИ ЗЕМЯ БЕШЕ ЗАПУСТЯЛА/ НО СЕГА СТАНА КАТО ЕДЕМСКА ГРАДИНА.

(Иезек. 36:34, 35)

Притурка: Най-старите ръкописи на библейския текст, открити досега

През лятото на 1947 година един невинен случай доведе до откриването на най-старите досега библейски текстове. Между ръкописите на кожа и папирус, намерени от овчари-бедуини край северния бряг на Мъртво море в една пещера на Вади Кумран, се оказа един кожен свитък, дълъг 7 метра, който съдържаше цялостния текст от книгата на пророк Исаия в оригинал на еврейски език. Проучването на този документ от експерти установи, че текстът на Исаия е написан сигурно в 100 година преди Христа! Това е оригиналът на един пророчески свитък, какъвто Иисус държеше в ръцете си, когато поучаваше в Назарет, в съботния ден (Лук. 4:16 и сл.). Книгата на Исаия, стара над 2000 години, е безподобно доказателство за неподправеното предаване на Свещеното Писание, понеже нейният текст се съгласува точно с редакцията на съществуващите днес екземпляри от Библията. През времето от 1949 до 1951 година археолозите Дж. Ланкъстър Хардинг и пастор Роланд де Во можаха да открият в други пещери край Мъртво море големи количества по-нататъшни стари ръкописи. Между тях се намериха 38 свитъци, попълнени с текстове от 19 книги на Стария Завет. Тези находки са, както се изказа Дж. Л. Хардинг, «действително най-интересното археологично събитие в наши дни. Цяло поколение от библейски експерти ще бъде заето с използването на тези текстове.»

Най-стари и най-цялостни предания на Стария и Новия Завет бяха доскоро прочутите Кодекс Ватиканус и Кодекс Синаитикус от IV столетие след Христа, към които през 1931 година се присъединиха папирусите на Честър Бюти от II и III столетие. Следват още няколко фрагмента из Стария Завет от времето преди Христа (фрагментите на Фуад и Риланд). Но всички тези документи са на гръцки език, следователно, доколкото се отнасят до Стария Завет, те са преводи. Най-старото и най-обемисто предание в оригинал на еврейски език беше поместено в написания през 916 година след Христа Кодекс Петрополитанус. Чрез кожения свитък на Исаия, намерен при Мъртво море, еврейското предание на Библията бива изместено назад точно с около едно хилядолетие. От Новия Завет беше открит през 1935 година един фрагмент на Евангелието от Иоана на гръцки език от времето на император Траян (98–117 год.). Тези древни ръкописи са най-убедителният отговор срещу всяко съмнение в истинността и чистотата на текстуалното библейско предание!

Бележки

1. В настоящото издание е възпроизведена редакцията на превода от 1960 година.

2. В настоящия превод текстовете от Библията са дадени така, както авторът ги е посочил в съчиненията си.

3. «Пясъчни скитници», а също и «пустинни скитници» бяха любимите прякори, с които египтяните наричаха номадите — техни съседи откъм изток и североизток. Към тях принадлежаха и още неуседналите племена в Ханаан и Сирия.

4. Така наречените и днес «Горчиви езера» на Суецкия провлак.

5. Финикийски приморски град, северно от днешния Бейрут.

6. Пустинна област, източно от Дамаск.

7. Западносемитско име, аморит.

8. Име на северната планинска част на Палестина.

9. Пълномощници на фараона имаше тогава навсякъде из Ханаан и Сирия.

10. Това показва, че между Египет и Палестина е имало оживена връзка.

11. Лъкът е характерно египетско оръжие.

12. Балсамиране.

13. Финикови палми.

14. Това е нечистотията, която е била измита от него.

15. Чернило за мигли.

16. Мъртво море.

17. Това е Сидим.

18. Превод на Каутцш.

19. Therbinte.

20. Иаков получава от Иехова името Израил (Бит. 32:29), след което народът бива наречен по-късно «синовете на Израил».

21. Папирус на Салиер I, понастоящем в Британския музей, Лондон.

22. Освен това литературно предание един непубликуван исторически текст от Кириак описва началото на въстанието.

23. Езерото Тимсах.

24. Това е Пи-Раамсес-Мери-Амон, предишният Аварис.

25. «Мc» значи мосу; египетският писмен език изпуска гласните букви.

26. «Symbolae physicae».

27. Това е Ханаан.

28. С. S. Jarvis «Yesterday and To-day in Sinai».

29. Среден Египет.

30. Според асирийски документи — «Питру», на десния бряг на Ефрат.

31. Начало на управлението — 1234 година преди Христа.

32. Коде — това са крайбрежните области на Киликия и Северна Сирия.

33. «The Romance of the last Crusade».

34. Филистимци.

35. Африка Арабия и Палестина — Сирия.

36. Не руда, както Лютер превежда това.

37. Тук Лютер превежда — Хирам.

38. Царят на Тир.

39. Това е Елот,

40. Това е Хирам.

41. С думата «стратум» археологът означава всеки отделен пласт.

42. Това е Еглон.

43. От 63 година преди Христа до 14 година след Христа.

44. Хадрамаут = Аден.

45. Фараонът Шешонк I.

46. В 875 година преди Христа.

47. Библейските летописци често употребяват наименованието сидонейци като общо за финикийци.

48. Кемош — бог на Моав, при управлението на Соломона почитан и в Иерусалим сред чуждите култове.

49. Керихох — столица на Моавското царство, в Библията — Кир-Херешет (4 Цар. 3:25).

50. Тук под «колона» се разбира един отделен стълб, а също и надгробен камък в древността.

51. От 818 до 802 година преди Христа.

52. От 858 до 824 година преди Христа.

53. От 787 до 747 година преди Христа.

54. 745–727 година преди Христа.

55. Тиглатпилезер III.

56. От 727 до 722 година преди Христа.

57. Сигор, главнокомандуващ в Египет, на име Севе, наричан Сив’е от асирийците.

58. От 721 до 705 година преди Христа.

59. 725–697 година преди Христа.

60. В 713 година преди Христа.

61. Тук е казано неправилно Беродах Баладан. На друго място (Ис. 39:1) се казва правилно Меродах Валадан.

62. Във Вавилония наречен «Мардук-аплаидин».

63. Тук библейската хронология допуска разлика с 10 години. Това е двадесет и четвъртата година.

64. От 705 до 681 година преди Христа.

65. Квинтала.

66. Дванадесетия месец.

67. От 696 до 642 година преди Христа.

68. В 626 година преди Христа.

69. Псаметих I, от 663 до 609 година преди Христа.

70. Царят на мидианците.

71. От 639 до 609 година преди Христа.

72. В 609 година преди Христа.

73. Иудея

74. Мегидо.

75. От 605 до 562 година преди Христа

76. Вавилонски бог.

77. От 588 до 568 година преди Христа. Иеремия го нарича «Вафрия».

78. От 1899 до 1917 година.

79. Има се предвид най-горното стъпало.

80. Херодот.

81. От 663 до 525 година преди Христа.

82. От 669 до 626 година преди Христа.

83. От 605 до 562 година преди Христа.

84. От 555 до 538 година преди Христа.

85. Библията го нарича Kores.

86. 80 километра източно от Смирна.

87. Приема се, че «Шешбацар» е идентичен с «Шенацар», четвъртия син на цар Иехония (1 Паралип. 3:18).

88. 50 километра североизточно от познатия днес център за производство на килими Ширас, на юг от Иран.

89. От 530 до 522 година преди Христа.

90. От 522 до 486 година преди Христа.

91. Захария 1:1: На осмия месец през втората година на Дария — октомври/ноември 520 година преди Христа (Започване на строежа); Първа кн. Ездра 6: 15: На третия ден от месец адар (на вавилонски адару) в шестата година от царуването на Дария — 12 март 515 година преди Христа (Завършване на храма).

92. От 465 до 424 година преди Христа.

93. Гърците.

94. От 336 до 323 година преди Христа.

95. От 336 до 331 година преди Христа.

96. «Китимци», тоест гърци да се чете тук, а не «халдейци».

97. От 285 до 246 година преди Христа.

98. При Йосиф Флавий се казва «тиропен» — «(долина) на сиренарите».

99. От 175 до 163 година преди Христа.

100. Тоест «чук».

101. От 163 до 162 година преди Христа.

102. Днес — Вет искарие.

103. Също и Ветсура.

104. Йосиф ги нарича според техния прародител, бащата на Мататия — «хазмонейци» (Bellum Judaicum, I, 1, 3).

105. От 103 до 76 година преди Христа.

106. През 202 година преди Христа, в битката при Зама.

107. Черница.

108. Нос в Епир.

109. «Vierfürst» — превежда Лютер това название.

110. От 18 до 36 г. след Христа.

111. 26–36 г. след Христа.

112. 25 г. преди до 50 г. след Христа.

113. Monticulus Golgotha.

114. Соrоnаr — Insuffizienz.

115. Ant. Iud. XX 9, 1 § 200.

116. Annales XV, 44, напис. 115–117 след Христа.

117. 65–135 след Христа.

118. Лютер го преведе «майстор на губери».

119. От 63 година преди до 20 година след Христа.

120. Това е цар Агрипа (37–44 година след Христа) от Деяния на светите апостоли, 12 глава.

121. Това е Листра.

122. Гръцката Артемида, богиня на лова, е била наричана от римляните Диана.

123. Древният Неапол.

124. Днес — Солун.

125. De Ira и De Vita Beata.

126. Като римска провинция Пелопонес се казваше Ахаия.

127. От 37 до 41 година след Христа.

128. От 306 до 337 година след Христа.

129. Занаятчиите на Ватикана.

130. През 79 година Тит стана римски император.

131. 117–138 година след Христа.

132. 6–41, 44–66 год. след Христа.

133. 66–70 год. след Христа.

134. Негеб.

135. Превод на Каутцш.

жүктеу/скачать 1.66 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: