глава: Всемирният потоп бива разкопан

3 глава: Всемирният потоп бива разкопан

И РЕЧЕ ГОСПОД НА НОЯ: ВЛЕЗ В КОВЧЕГА ТИ И ЦЯЛАТА ТИ ЧЕЛЯД; ЗАЩОТО СЛЕД СЕДЕМ ДНИ AЗ ЩЕ ИЗЛИВАМ ДЪЖД НА ЗЕМЯТА (ЧЕТИРИДЕСЕТ ДЕНА И ЧЕТИРИДЕСЕТ НОЩИ) И ЩЕ ИЗТРЕБЯ ОТ ЗЕМНОТО ЛИЦЕ ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА, КОИТО СЪМ СЪЗДАЛ.

И КАТО ИЗМИНАХА СЕДЕМТЕ ДНИ, ВОДИТЕ НА ВСЕМИРНИЯ ПОТОП ДОЙДОХА НА ЗЕМЯТА.

(Бит. 7:1, 4, 10)

Когато чуем думите всемирен потоп, ние си спомняме почти винаги мигновено за Библията и за историята с Ноевия ковчег. Тази чудна история от Стария Завет обикаляше заедно с християнството около света. И така тя стана най-известното предание за всемирния потоп, но в никой случай тя не е единствената. В народите от всички раси съществуват най-различни предания за една необикновена потопна катастрофа. Така сред гърците се разправяше описанието за потопа от Девкалион; дълго време още преди Колумб многобройни разкази държаха буден сред първите жители на американския континент спомена за един голям потоп; също така в Австралия, Индия, Полинезия, в Тибет, Кашмир, както и в Литва, се предават от поколение на поколение и до днес разказите за един такъв потоп. Могат ли те всички да бъдат само приказки, само басни, могат ли те всички да бъдат измислени?

Правдоподобно е предположението, че те всички отразяват една и съща световна катастрофа. Страхотното събитие трябва да се е случило значи в такова време, когато мислещи вече същества са могли да го дочакат, преживеят и да предават по-нататък сведението за него. Геолозите вярваха, че ще могат да разгадаят древната загадка, ползвайки се от своята специалност, като се базират на междуледниковите периоди, т. е. на топлите епохи от историята на нашата земя. Четири пъти се изкачваше повърхността на световните морета, когато грамадните ледени блокове, на места дебели много хиляди метри, започваха постепенно да се топят над континентите. Освободените наново водни маси променяха образа на местността, заливаха ниско разположените крайбрежни области и равнини, като унищожаваха техните жители, техните животни и растителния свят. Накратко казано, всички тълкувателни опити завършиха с хипотези. Допустимите възможности задоволяват историка съвсем незначително. Той изисква винаги едно материално, недвусмислено доказателство. А такова няма; никой учен, безразлично от коя специалност, не може да стигне до него. И само благодарение на случая — именно при изследванията, които бяха насочени към съвсем други неща — безспорното доказателство за всемирния потоп се наложи от само себе си. И това стана на едно място, с което ние вече се запознахме: при разкопките в Ур!

От шест години вече американските и английските археолози проучват областта около Тел ал Мукайар, която впрочем прилича на грамадна и самостоятелна строителна площ. Когато Багдадската железница спре там за един момент, пътниците се учудват на високо натрупаните грамади от разровени пясъчни маси. Товарни влакове се движат пълни със земя, грижливо проверена, прекарана през сито; това са останки от хилядолетия, третирани като скъпоценна стока. Постоянството, старанието, трудът и прилежанието в продължение на шест години бяха донесли богата награда. Сумерските храмове с магазини, работилници и съдилища, както и вилообразните градски къщи бяха последвани през годините от 1926 до 1928 от находки с такъв блясък и великолепие, че всички предишни открития избледняха пред тях.

Царските гробници в Ур — така Уоли в прилива на радостта си като откривател беше кръстил онези гробове на видни сумери с действително царско великолепие, които лопатите бяха разкрили в един 15 метра висок конус от развалини, южно от храмовете, където гробовете бяха разположени един над друг в дълга редица. Каменните сводести гробници наподобяват истински съкровищници, защото са изпълнени с всички скъпоценни неща, които Ур е притежавал някога. Златни чаши и бокали, кани и вази с прекрасни форми, съдове от бронз, мозаични релефи от бисер, лазурен камък и сребърни изделия обкръжаваха мъртъвците, разпаднали се на прах. Арфи и лири стояха облегнати на стените. Един млад мъж, «герой на Божията земя», както говори за него един надпис, носеше златен шлем. Един златен гребен, разхубавен с цветя от лазурни камъчета, украсяваше косата на хубавата сумерка Суб-ад, на «лейди Суб-ад», както англичаните я наричат. По-хубави неща не съдържаха дори прочутите гробници на Нефертити и Тутанхамон. При това «царските гробници в Ур» са над хиляда години по-стари от тях!

Наред обаче със скъпоценностите тези царски гробници предизвикаха и едно потискащо, мрачно преживяване за хората от наши дни, което ние посрещаме със студени тръпки. В гробниците се появиха останки от впрегатни животни; техните скелети бяха още в хамути и всяка от големите коли беше натоварена с разкошна покъщнина. Цялата свита очевидно е придружавала благородниците и в смъртта. Така следва да се предположи от вида на тържествено облечените и украсени скелети, които са обкръжавали видните мъртъвци. Двадесет скелета съдържаше гробницата на лейди Суб-ад, а в други гробници имаше до седемдесет скелета.

Какво трябва да е ставало някога там? Липсваше и най-малката следа, че там са били пожертвувани хора чрез принудителна смърт. Явно бе, че свитата в тържествена процесия е отвеждала покойника в гробницата със скъпа кола, теглена от бикове. И докато гробницата е била зазиждана отвън, те са настанявали вътре мъртвия повелител за последна почивка. След това са вземали по едно хапче, събирали са се около него за последен път и са умирали доброволно — за да могат да му служат и занапред, в един друг живот!

В продължение на двеста години жителите на Ур са полагали своите първенци в тези гробници. При отварянето на най-долната и последна гробница изследователите от XX век след Христа се видяха върнати във времето около 2800 години преди Христа.

С наближаването на лятото през 1929 година шестата кампания на разкопките при Тел ал Мукайар клони към своя край. Уоли е разположил туземните си помощници още веднъж по хълма на «царските гробници». Той не го оставя на спокойствие, а желае да се увери дали земята под най-дълбоко разположената царска гробница ще предложи по-нататъшни открития през следващия период на разкопките. След като основите на гробницата са срутени, няколкостотин прониквания на лопатата дават вече да се разбере, че отдолу все още лежат пластове от останки. Колко дълбоко в миналото могат да проникнат безмълвните показатели на времето? Кога на девствената земя под този хълм трябва да е съществувало най-първото селище! Уоли иска да узнае това! Бавно, твърде предпазливо, за да е сигурен в работата, той нарежда да се копае по-надолу, стои там и незабавно изследва разкритите пластове. «Почти веднага — пише той по-късно в своя доклад — бяха направени открития, които потвърдиха нашите предположения: точно под основата на една от царските гробници бяха открити — в един пласт пепел от изгорели дърва — многобройни глинени плочи, които бяха изпълнени с писмени знаци от много по-стар вид, отколкото надписите на гробниците. Според тези писмени знаци плочите можеха да бъдат отнесени приблизително към 30 столетие преди Христа. Те са били значи две до три столетия по-стари от гробниците.»

Все по-дълбоки стават ямите и все повече пластове се появяват, с парчета от стомни, гърнета и чаши. Изследователите са поразени от това, че керамиката си остава забележително еднаква. Тя има точно същия вид, както и находките от царските гробници. Следователно цивилизацията сред народа на сумерите не е била подложена на забележителни промени през дълги столетия. Необикновено рано значи тя трябва да е достигнала висока степен на развитие.

След дълги дни, когато няколко работници извикват на Уоли: «Ние сме на дъното!», той се спуска в дъното на ямата, за да се увери лично в това. Действително в ямата изведнъж се прекъсват всякакви следи от селище. По недокоснатото й дъно почиват последните отломки от домакински принадлежности, виждат се тук-там и следи от огън. «Най-после!», е първата мисъл на Уоли. Той изследва грижливо дъното на ямата и се слисва: това е наистина глина, чиста глина от рода на тази, която се образува само чрез утаяване във водата! Защо има глина на това място? Уоли търси обяснение; това могат да бъдат само наноси, натрупвания от утаени вещества от водите на Ефрат някога. Този пласт трябва да е възникнал, когато голямата река е простирала своята делта нашироко в Персийския залив, точно така както тя и днес прави това и там, при нейното устие, на една ширина от 25 метра всяка година расте нова земя навътре в морето. Когато Ур е преживявал първата си младост, реката Ефрат е текла толкова близо до това място, че грамадната стъпаловидна кула се е оглеждала в нейните води и от светилището на върха й е можел да се види заливът. И върху глинената почва на старата делта трябва да е възникнало първото жилище.

Измерванията в околността и грижливо направените още веднъж пресмятания дават възможност на Уоли да стигне най-после до съвсем друг резултат и оттам — до ново решение.

«Видях, че ние се намираме на много високо място. Едва ли би могло да се приеме, че островът, на който е било създадено първото селище, се е издигал толкова далеч от блатистата низина.»

Дъното на ямата, откъдето започва глиненият пласт, лежи много метри над повърхността на реката. Следователно това не могат да бъдат утаени вещества от Ефрат. Но какво тогава означаваше този чуден пласт? По какъв начин беше произлязъл той? На този въпрос не може да даде логичен отговор и нито един от неговите сътрудници. Тогава те ще копаят по-нататък, ще направят ямата по-дълбока. Уоли наблюдава напрегнато как от ямата пристигат наново кош след кош и тяхното съдържание се изследва незабавно. Лопатите потъват все по-дълбоко в пласта, един метър, два метра — остава чиста глина. След близо три метра глиненият пласт на края става изведнъж точно такъв, какъвто е бил в началото. Какво може да се появи сега?

Още следващите кошове, които пристигат горе на дневната светлина, дават такъв отговор, за какъвто никой от хората не е могъл дори да мечтае. Те просто не могат да повярват на очите си. Очаквали са да видят чиста, девствена земя. Но това, което им се предлага сега на ярката слънчева светлина, са отново останки, пак развалини, отпадъци отнякога и между тях — многобройни глинени парчета. Под една утайка от глина, дебела почти три метра, те се сблъскват отново с остатъци от човешко селище. Видът и техническите постижения на керамиката са поразително променени. Над глинения пласт имаше стомни и гърнета, очевидно въртени на грънчарски струг; тези тук, напротив, са оформени само от ръка. И колкото и грижливо да се пресява съдържанието на кошовете под растящото напрежение на хората, никъде не се откриват метални остатъци. Примитивните инструменти, които излизат наяве, са направени от дялан камък. Това трябва да е каменната епоха!

В този ден телеграфът в Месопотамия предава най-невероятната новина в света, която някога е развълнувала духовете на хората: «Ние открихме всемирния потоп!» Поразителната находка в Ур става най-интересната тема за вестниците в САЩ и Англия.

Всемирният потоп — това беше единственото възможно обяснение за грамадния глинен нанос под хълма на Ур, който нанос разделяше безспорно две човешки епохи. Морето беше оставило своите несъмнени следи чрез останките от малки морски животни в глината. Уоли трябва да се увери в това откритие колкото е възможно по-скоро; може би един невероятен случай се е подиграл с него и хората му. И той накарва да изкопаят втора шахта, 300 метра по-далеч от първата.

Лопатите разкриват същия профил: парчета от грънчарски изделия — пласт от глина — парчета от ръчно оформени глинени съдове.

За да премахне всяко съмнение, Уоли нарежда най-после да се направи още една яма в грамадата отпадъци, там, където старото селище бе разположено върху един естествен хълм, тоест в такива пластове, които лежат значително по-високо от глинения пласт.

И тук на почти същата дълбочина както в двете други шахти глинените съдове, въртени на грънчарски струг, престават изведнъж. Непосредствено под тях следват ръчно оформени глинени гърнета. Излиза точно така, както Уоли е предполагал и очаквал. Тук обаче липсва, необяснимо защо, разделящият глинен пласт. «Около 16 стъпки (5 метра) под една тухлена настилка — отбелязва Уоли, — която можахме да отнесем с приблизителна сигурност към 2700 година преди Христа, ние се озовахме сред развалините на онзи Ур, който е съществувал преди потопа.»

Колко далеч можеше да се простира глиненият пласт? Кои области са могли да бъдат засегнати от катастрофата? Едно последователно проучване на следите от големия потоп отвежда и в други области на Южна Месопотамия. Близо до Киш, североизточно от стария Вавилон, там, където реките Ефрат и Тигър се приближават една към друга в широка дъга, други археолози откриват един по-нататъшен важен опорен пункт. Те се натъкват също на един пласт, съставен от утаени вещества, но тук той е дебел само около половин метър. С помощта на проби, взети от дълбочината, и тук постепенно се разкрива въздействието на могъщия потоп. Според преценката на Уоли тази катастрофа е погълнала една област, северозападно от Персийския залив, с дължина 630 километра и ширина 160 километра. Ако се погледне географската карта, това е било, както днес бихме казали, само «едно локално произшествие» за жителите на тази речна низина, обаче целият свят се е съдържал тогава в поменатата област.

След безбройни изследвания и опити за разяснение без конкретен резултат отдавна бе загубена надеждата, че някога ще бъде разкрита великата загадка на всемирния потоп, която се губеше в такива далечни и тъмни времена, до които човек едва ли би могъл да се докосне. И ето неуморните и непоколебими усилия на Уоли и неговите хора допринесоха поразителен резултат и за учените; голямото наводнение, което отговаря на всемирния потоп в Библията и често се счита от скептиците за приказка или басня, не само че беше станало, но при това бе и събитие в исторически уловимо време.

В подножието на древната стъпаловидна кула на сумерите в Ур по долното течение на Ефрат можеше да се слезе по стълба в една тясна шахта и да се разгледа подробно, както и да се пипне с ръка един почти три метра дебел пласт от глина — наследството от едно огромно наводнение. А по старостта на пластовете от човешки селища, по които може да се отчете времето като по календар, е възможно също да се определи кога е станало голямото наводнение.

Това се е случило около 4000 години преди Христа!