Биография "Виждаш ли светлина, докато заспиваш?" попитал Шри Рамакришна, когато срещнал Нарендра за първи път. "

Духовното обучение на Нарендра

3.

Само добрият ученик може да бъде добър учител. Катха Упанишад казва, “Чуден е тълкуващият (Атман), рядък е слушателят; наистина рядък е този, който реализира Атман, (тъй като е бил) учен от умел наставник” (1.2.7). Шри Рамакришна разказвал една басня, за четиримата слепи човека и слона; в нея всеки от тях докосвал различна част от слона, след което заявявал, че слонът е само онова, което било определено от неговото частично познание; после тези хора започнали да се карат. Но човек с ясно зрение вижда целия слон и не спори. Хората с частична реализация образуват секти, но онези които имат пълна реализация не могат да формират никакви общества. Шри Рамакришна обучавал Нарендра да достигне пълна реализация и да предаде неговото послание за хармонията между религиите на съвременния свят.

На 5 март 1882г. Шри Рамакришна попитал Нарендра: “Какво мислиш за следното: светските хора говорят всякакви неща за хората с духовни тенденции. Но виж! Когато един слон минава по улицата, всякакви псета и други дребни животни лаят и вият след него; но слонът дори и не ги поглежда. Ако хората говорят лоши за теб, какво ще си помислиш за тях?”

Нарендра отвърнал, “Ще си помисля, че кучетата ме лаят.”

Шри Рамакришна се усмихнал и казал: “О не! Не трябва да стигаш толкова далеч, детето ми! Бог живее във всички същества. Но ти можеш да бъдеш близък само с добрите хора; трябва да стоиш настрана от лошите. Бог е дори в тигъра; но по тази причина не можеш да прегърнеш тигъра. Можеш да кажеш, ‘Защо да бягам от тигъра, който също е проявление на Бог?’ Отговорът на това е следният: Онези които ти казват да бягаш, също са проявления на Бог – тогава защо да не ги послушаш?”

На 19 август 1883 г. Шри Рамакришна излязъл на верандата пред стаята си и видял Нарендра да говори с Хазра, който често започвал сухи философски дискусии. Хазра казвал, че светът е нереален, като сън: поклонението, приношенията от храна пред Божеството и другите като тях са само халюцинации на ума. Той повтарял, “Аз съм Той.” Когато Шри Рамакришна попитал Нарендра за какво говорели двамата, той отвърнал с усмивка: “О, ние обсъждахме много неща. Те са много дълбоки за другите.”

Шри Рамакришна отговорил: “Но чистата любов и чистото познание са едно и също нещо. И двете водят човек към една цел. Пътят на любовта е много по-лесен.”

На 25 юни 1884г. Рамакришна посъветвал своите ученици да се гмурнат дълбоко в Божието съзнание и след това изпял една песен: “Гмурни се дълбоко, О ум, гмурни се дълбоко в Океана на Божията красота. Ако се спуснеш до най-големите дълбини, там ще откриеш скъпоценния камък на любовта.” После продължил: “Човек не умира, ако се гмурне в този Океан. Това е Океанът на Безсмъртието.” Веднъж той казал на Нарендра: “Бог е Океан от Блаженство. Кажи ми дали искаш да се гмурнеш в Него. Представи си, че в една чаша има сладък сироп, а ти си станал муха. Кажи ми къде ще застанеш, за да пиеш от него.” Нарендра отговорил: “Ще седна на ръба на чашата и ще си протегна врата, за да пия, защото ако вляза навътре в чашата, ще се удавя.” Тогава Шри Рамакришна му рекъл: “Но детето ми, това е Океанът на Сатчитананда. В него няма смърт. Това е Океанът на Безсмъртието.”

На 11 март 1885г. М. записал в “Блажените слова на Шри Рамакришна”:
Много от поклонниците бяха в стаята (на Шри Рамакришна). Нарендра не вярваше, че Бог може да се въплъти в човешко тяло. Но Гириш (поклонник) се различаваше от него; той имаше изгарящата вяра, че от време на време Всемогъщият Господ, чрез Своята неразгадаема Сила, приема човешко тяло, за да изпълни някаква божествена цел. Учителят каза на Гириш: “Бих искал да чуя как ти и Нарендра спорите на английски.” Дискусията започна; но те говорели на бенгалски.

Нарендра - Бог е Безкрайност. Как е възможно да Го схванем? Той живее във всяко човешко същество. Не е вярно, че Той се проявява само в един човек.”

Шри Рамакришна (с нежност) – Напълно съм съгласен с Нарендра. Бог е навсякъде. Но също така не трябва да забравяш, че има различни проявления на Неговата сила в различните същества. На някои места има проявления на Неговата Авидя Шакти, а на други – на Видя Шакти¹. Чрез различни инструменти Божията Сила е проявена в различни степени, по-големи и по-малки. Затова не всички хора са равни.”

Рам – Каква е ползата от тези напразни спорове?

Шри Рамакришна (остро) – Не! Не! Има смисъл във всичко това.

Гириш (на Нарендра) – Откъде знаеш, че Бог не приема човешко тяло?

Нарендра – Бог е отвъд думите и мисълта.

Шри Рамакришна – Не, това не е вярно. Той може да бъде познат чрез чистия ум, Буддхи, който по същността си е същият като Чистия Аз. Мъдреците от древността са възприемали директно Чистия Аз с техния чист Буддхи ум.

Гириш (на Нарендра) – Освен ако Самият Бог не учи хората чрез своето човешко Въплъщение, кой друг би ги учил на духовните тайни? Бог приема тяло, за да учи човешките същества на божествено познание и божествена любов. В противен случай кой би правил това?

Нарендра – Защо да е така? Бог живее в нашите собствени сърца; Той със сигурност ще ни учи от сърцето.

Шри Рамакришна (с обич) – Да, да, Той ще ни учи като нашия Вътрешен Учител - Антарямина.... Аз ясно виждам, че Бог е всичко; Той Самият е станал всичко.... Не мога да изрека и дума, освен ако не сляза поне с две нива надолу от самадхи. Недуалистичното обяснение на Шанкара за Веданта е вярно, както е вярна и интерпретацията на Рамануджа за недуализма с качества².

Нарендра – Какво е Недуализъм с качества?

Шри Рамакришна – Това е теорията на Рамануджа. Според тази теория, Брахман или Абсолютът е окачествен чрез вселената и нейните живи същества или с други думи, Той е приел качества в тях. Тези три – Брахман, светът и живите същества – съставляват Едно.

Нарендра седеше до Шри Рамакришна. Той докосна тялото на Нарендра и каза: “Докато човек спори за Бог, това означава, че той не Го е реализирал. Колкото по-близо се приближаваш до Бог, толкова по-малко разсъждаваш и спориш. Когато Го достигнеш, всички звуци – всички разсъждения и дискусии – свършват. Тогава навлизаш в самадхи – в единение с Бог в тишина.”

В началото на 1884г. бащата на Нарендра починал неочаквано от сърдечен удар. За нещастие, той оставил след себе си много неуредени дългове и някога заможното семейство изведнъж било потопено в крайна бедност. Не били достатъчни тези беди, но освен това някои от роднините завели дело, за да лишат семейството от дома му. Понеже Нарендра бил най-големият син, отговорността за издръжката на майка му, братята и сестрите му паднала върху неговите рамене. Той тъкмо бил преминал своите изпити за бакалавър и бил приет в правното училище. Много пъти Нарендра присъствал на лекциите без да се е нахранил и често бил изтощен от глад и слабост. Той нямал работа, както и никакъв работен стаж. Принуден от обстоятелствата, започнал да ходи в различни държавни и бизнес офиси, бос и облечен в износени дрехи, за да си търси работа. Понякога един от неговите приятели, който знаел за тежкото му положение, анонимно изпращал скромни суми на майка му. Приятелите му го канели от време на време в домовете си и му предлагали храна, но мисълта за гладната му майка, сестри и братя в дома му го възпирала да приема. У дома си той ядял колкото се може по-малко, за да остане достатъчно за другите. Този първи сблъсък със суровата страна на живота убедила Нарендра, че безкористното съчувствие се среща рядко в този свят. В него няма място за слабите, бедните и мизерстващите.

Нещастието никога не идва само. Нарендра разказва: “Различни изкушения се появиха на пътя ми. Една богата жена ми направи отвратително предложение, за да сложи край на дните на бедността ми, което аз отхвърлих сурово и с презрение. Друга жена също направи подобни опити. Аз й казах: ‘Изгубила сте си времето в търсене на удоволствия за плътта. Тъмните сенки на смъртта са пред вас. Направила ли сте нещо, за да се изправите срещу това? Откажете се от тези мръсни желания и си спомнете Бог.’”

Веднъж, след напразно търсене на работа, той седнал в сянката на паметника на Очтърлони, в майдан (голям парк). Един приятел, който случайно бил с него, се опитал да го утеши с песен: “Ето, духа вятърът - дъхът на Брахман; Неговата милост чувстваме ние.” Нарендра яростно избухнал: “Млъкни! Тази глупава измислица е за хората, които живеят сред разкош и лукс – хора, които си нямат идея какво е гладът – такива, чиито близки не ходят в дрипи и не гладуват. Несъмнено на тях това им звучи вярно и красиво – както звучеше и на мен преди. Но сега видях какво представлява животът всъщност. Тази песен е купчина лъжи.”

Въпреки онова, което казал на приятеля си в парка, Нарендра не изгубил своята вродена вяра в Бог и Неговата милост. Той продължавал да повтаря името на Господ всяка сутрин щом станел от сън. Един ден майка му го чула и казала горчиво: “Мълчи, глупако! Още от малък викаш Бог до прегракване. Кажи ми какво Бог е направил за теб?” Тези думи наранили Нарендра много дълбоко. В ума му пропълзяло съмнение в съществуването на Бог и Неговото провидение.

Не било в природата на Нарендра да крие своите чувства. Той започнал ожесточено да твърди пред хората, че Господ не съществува и че молитвите отправени към Него са напразни. Плъзнал слух, че Нарендра е станал атеист и че се движи сред лоши хора. Клюките се разпространяват по-бързо, отколкото добрите вести. Шри Рамакришна чул тези неща, но не им обърнал внимание. Един ден, приятел на Нарендра през сълзи казал на неговия Учител, “Господине, никога не сме и сънували, че Нарендра ще пропадне толкова ниско!” Моментално Шри Рамакришна казал остро: “Тихо, негодници такива! Божествената Майка ми каза, че това не е вярно. Няма да ви погледна повече, ако кажете още нещо такова.”

Нарендра помнел своите духовни преживявания от времето, когато влязъл в контакт със своя Учител и бил твърдо убеден, че той не е роден да печели пари, да издържа семейство или да търси светски удоволствия. Той тайно се подготвил да се отрече от света, както бил направил неговият дядо и дори избрал ден за това. Когато чул, че Шри Рамакришна ще посещава един поклонник в Калкута, той решил да отиде да го види, преди да напусне дома си завинаги. Когато се срещнали, Шри Рамакришна го убедил да дойде с него до Дакшинешвар. Щом влезли в стаята му, Шри Рамакришна изпаднал в екстаз и изпял една песен, с която съвсем ясно показал, че знае за тайния план на Нарендра. Тази нощ той отпратил другите и казал на Нарендра със сълзи на очи: “Знам, че си дошъл в света да вършиш работата на Божествената Майка; ти никога не би могъл да живееш светски живот. Но заради мен, остани при семейството си, докато съм още жив.”

Нарендра се съгласил. На следващия ден той се върнал у дома си и много скоро намерил временна работа в офиса на един адвокат, която била достатъчна, за да покрие разходите на семейството. Тъй като не могъл да намери постоянно решение за финансовите проблеми на семейството обаче, един ден Нарендра отишъл при Шри Рамакришна и го помолил да отправи молитва към Божествената Майка заради него, тъй като вярвал, че Тя чува молитвите на неговия Учител. Шри Рамакришна му казал да отиде сам в храма и да се помоли за себе си, уверявайки го, че молитвата му ще бъде изпълнена. Нарендра отишъл в храма с големи надежди. Но веднага щом се изправил пред изображението на Божествената Майка видял, че Тя е жива и съзнателна; той забравил за света и за жалкото положение на своята майка, сестри и братя. В екстатична радост легнал по очи пред Нея и започнал да се моли: “Майко, дай ми разграничение! Дай ми познание и любов! Направи така, че да Те виждам постоянно!” Той се върнал при своя Учител и му казал какво се е случило. Шри Рамакришна го изпратил отново в храма, за да се помоли, но се повторило същото. За трети път той си спомнил своето намерение, но се почувствал засрамен да моли за нещо толкова дребно от Майката на Вселената. Накрая, по негова молба, Шри Рамакришна го благословил и му казал, “Добре, на твоите хора у вас никога няма да им липсва обикновена храна и дрехи.”

Нарендра бил облекчен, че семейството му няма да страда повече от глад, а Шри Рамакришна се почувствал облекчен, че Нарендра е приел поклонението пред Бог с форма. Той знаел че идеята за Бог като Майка ще направи неговия духовен живот по-пълен и богат. По-късно Нарендра казал на един от своите западни ученици: “Преди това мразех Кали и всичките Й начини на действие. Това беше моята борба, продължила шест години, тъй като не исках да Я приема.” “Но сега я приемате,” прекъснал го ученикът. “Трябваше,” казал Нарендра, “по онова време ме сполетяха големи беди. Баща ми умря, а и други неща.... Шри Рамакришна ме посвети на Нея. И знаеш ли, сега вярвам, че Тя ме направлява дори в най-дребното нещо, което върша и просто прави с мен онова, което Си пожелае.”

Шри Рамакришна давал любов и свобода на своите ученици, така че те да могат да се развиват по своя собствен път. През целия си останал живот, Нарендра често казвал: “Още от първата ни среща, Учителят беше единственият, който винаги имаше вяра в мен – каквато никой друг нямаше, дори собствената ми майка и братя. Тази негова вяра и любов ме привързаха към него навеки. Учителят беше единственият, който знаеше как да обича и който наистина обичаше. Светските хора само се преструват че обичат, заради егоистичните си интереси.”

Рамакришна бил удивителен учител, който учел повече чрез тихото влияние на своя вътрешен живот, отколкото чрез думи или дори чрез личен пример. За да живее с него, от ученика се изисквало чистота на мисълта, смирение, любов към истината и отреченост. Той бил като баща, майка и приятел за своите млади ученици. Той се шегувал и забавлявал с тях и в същото време им напомнял, че целта на човешкия живот е реализирането на Бог. Те научили от своя Учител как да синтезират четирите вида йога (джнана, карма, бхакти и раджа), за хармонията на религиите, истинското значение на писанията и обожанието на Бог в човешките същества.

Един ден в Дакшинешвар, докато Шри Рамакришна седял в стаята си, той започнал да говори за трите най-характерни дисциплини на ваишнавската религия: любовта към божието име, състраданието към всички живи същества и служенето на поклонниците на Бог. Повтаряйки думата състрадание, той навлязъл в самадхи. След малко се върнал към нормалното съзнание и казал на поклонниците: “Колко е глупаво да се говори за състрадание! Човекът е незначителен червей пълзящ по земята – и той да изразява състрадание към другите! Това е абсурдно. Не трябва да бъде не състрадание, а служене на всички. Приемете всички за проявления на Бог и им служете.” Само Нарендра разбрал значението на думите на Шри Рамакришна. Излизайки от стаята, той казал на останалите:

“Каква чудна светлина открих в тези думи на Учителя! Колко красиво помири той идеала на бхакти (Божествената Любов) с познанието на Веданта, което обикновено се смята за сухо, аскетично и несъвместимо с човешките чувства! Какъв величествен, естествен и красив синтез!... Онези които следват пътя на Карма (действието) и йога (съзерцанието) също са облагодетелствани от тези думи на Учителя. Въплътеното същество не може да остане дори и за минута бездейно. Всички негови действия трябва да бъдат насочени към служенето на човека - проявлението на Бог на земята - и това ще ускори неговия прогрес към целта. Ако е по волята на Бог, един ден аз ще оповестя тази благородна истина пред целия свят. Ще направя от нея общо достояние на всички – мъдрите и глупавите, богатите и бедните, брахмините и париите.”

Само златарят знае каква е стойността на един диамант. Шри Рамакришна знаел цената на своя любим ученик Нарендра, затова го направил водач на групата от своите ученици:

“Нарендра принадлежи на едно много високо място – царството на Абсолюта. Той има мъжествена природа. Толкова много поклонници идват тук, но няма нито един като него.

Често изучавам поклонниците. Откривам, че някои от тях са като лотоси с десет листенца, а други - със сто. Но сред лотосите Нарендра е хилядолистният. Другите поклонници може да са като стомни или кани; но Нарендра е като огромна каца за вода. Другите може да са като езерца или малки резервоари за вода; но Нарендра е като огромния водоем Халдарпукур¹. Сред рибите Нарендра е като едрия червеноок шаран; другите са като лещанки, корюшки и сардини. Нарендра е много голямо вместилище, такова, което може да побере много неща. Той е като бамбука – с голямо празно пространство вътре. Нарендра не е под контрола на нищо. Той не е под контрола на привързаността към сетивните удоволствия. Той е като мъжкия гълъб. Ако хванете един мъжки гълъб за човката, той се отскубва от вас; но женският стои мирно. Чувствам голяма сила, когато Нарендра присъства с мен на някое събиране.”
В средата на 1885г. Шри Рамакришна се разболял от рак на гърлото. За удобство при лечението му той бил преместен първо в

Калкута, а после в Косипур, предградие на Калкута. Без да го е грижа за тялото му, той продължил да обучава своите ученици. Когато те го помолили да не се напряга, той отвърнал: “Не ме е грижа. Бих дал двадесет хиляди такива тела, за да помогна дори само на един човек.” Шри Сарада Деви, съпругата на Рамакришна, готвела за него, а Нарендра и другите млади ученици се наели да се грижат за него. Един ден Шри Рамакришна раздал оранжеви монашески роби на Нарендра и някои от младите си ученици и така положил началото на бъдещия монашески орден носещ неговото име. По-късно той казал на Нарендра: “Оставям всички тях в твоите ръце. Погрижи се те да практикуват духовните дисциплини и след смъртта ми и да не се връщат в домовете си.”

В друг ден той написал на парче хартия: “Нарен ще учи хората.” Когато Нарендра възразил, Шри Рамакришна казал: “Но ти трябва да го правиш. Самите ти кости ще го правят.”

Десет години по-късно Нарендра описал така посланието на Шри Рамакришна към човечеството: “Първо изградете характера си – това е най-висшият дълг, който можете да изпълните. Узнайте Истината за себе си и след това ще дойдат мнозина, които можете да научите на Нея; те ще дойдат. Това беше отношението на моя Учител. Той не критикуваше никого. Аз живях с този човек в продължение на години, но никога не чух неговата уста да изрича и една осъдителна дума за която и да е секта. Научих от моя Учител, че религиите в света не са противоречиви или антагонистични. Те са само различни етапи на една вечна религия.”

Болестта на Шри Рамакришна не показвала признаци на подобрение, въпреки най-добрите възможни грижи и лечение. Когато Нарендра разбрал, че неговият Учител няма да живее още дълго, той усилил своите духовни практики. Един ден той помолил Шри Рамакришна за преживяването на Нирвикалпа самадхи, най-висшата реализация според Адвайта Веданта. Но Шри Рамакришна го укорил: “Засрами се! Молиш за такова незначително нещо. Мислех, че ти ще бъдеш като голямо баняново дърво и че хиляди хора ще могат да отдъхват под твоята сянка. Но сега виждам, че търсиш своето собствено освобождение.” Той казал още: “Има състояние, което е по-висше от това. Ти си този, който пееш, ‘О Господи, Ти си всичко, което съществува.’” Шри Рамакришна искал неговия ученик да вижда Бог във всички същества и да им служи в дух на обожание.

Една вечер обаче, когато Нарендра медитирал заедно с един от своите събратя ученици в Косипур, той изведнъж доловил зад главата си светлина, като че ли там била поставена лампа. Тя постепенно ставала все по-ярка, докато накрая изглеждало така, сякаш ще се пръсне всеки момент. Нарендра бил погълнат от тази светлина и изгубил съзнание за тялото си. След известно време, той започнал да възвръща своето нормално съзнание и извикал, “Къде е тялото ми?” Неговият изумен събрат ученик го уверил: “Тук е. Не го ли чувстваш?” Тогава той се втурнал в стаята на Шри Рамакришна на горния етаж и му казал за състоянието на Нарендра. “Нека поседи в това състояние за малко,” отбелязал той, “достатъчно дълго ми вади душата за него.” Нарендра останал дълго време потопен в самадхи, забравяйки пространството, времето и причинността. След като си възвърнал нормалното съзнание, той отишъл в стаята на Шри Рамакришна, който му казал: “Сега Божествената Майка ти показа всичко. Но тази реализация ще бъде държана далеч от теб, като скъпоценност в заключена в ковчеже, под мое попечителство. Аз ще пазя ключа със себе си. Само след като изпълниш мисията си на тази земя, ковчежето ще бъде отключено и те ще знаеш всичко, както го узна сега.”

Шри Рамакришна починал на 16 август, неделя, 1886г. потапяйки своите поклонници и ученици в океан от скръб. Младите ученици искали да продължат да почитат неговите тленни останки, но те нямали средства да се издържат. Поклонниците, които били семейни и които издържали Шри Рамакришна по време на болестта му, ги помолили да се върнат в домовете си. Нарендра бил безпомощен.

Една вечер в началото на септември, докато Сурендра Натх Митра медитирал в своя домашен храм, Шри Рамакришна му се явил и му казал: “Какво правиш тук? Моите момчета се скитат наоколо, без място където да живеят. Погрижи се за това, преди всичко останало.” Чувайки заповедта на своя Учител, Сурендра бързо отишъл при Нарендра и му разказал всичко, което се случило. Той обещал да осигурява същото количество пари всеки месец, което бил давал за къщата в Косипур преди смъртта на Шри Рамакришна. Нарендра и учениците веднага започнали да търсят къща и открили една в Баранагор, по средата на пътя между Дакшинешвар и Калкута. Това била една мрачна, безлюдна и пуста сграда, за която се носели слухове, че била обитавана от зли духове. Тя имала два етажа. Долният гъмжал от змии и гущери. Къщата била избрана поради ниския наем и близостта й до кремационната площадка на Косипур, където било кремирано тялото на Шри Рамакришна.

М. пише за първия Рамакришна манастир в Баранагор в “Блажените слова на Шри Рамакришна”: “Членовете на Баранагорския Матх (манастир) наричали себе си ‘дани’ и ‘даити’, което означава духове и демони, другарите на Шива. Те приели тези имена поради крайното си безразличие към светските удоволствия и взаимоотношения.... Нарендра и другите членове на този Матх често прекарвали своите вечери на покрива на сградата. Там те отделяли голяма част от времето си за дискусии върху ученията на Шри Рамакришна, Шанкарачаря, Рамануджа и Исус Христос, върху индуистката философия, европейската философия, Ведите, Пураните и Тантрите.”

По-късно Нарендра си спомня за ранните години в манастира:

“След смъртта на Шри Рамакришна ние се подложихме на много религиозни практики в Баранагорския Матх. Ставахме в 3 часа сутринта и след като си измиехме очите, сядахме в храма, където бяхме поглъщани в джапа и медитация. Какъв силен дух на безстрастие имахме в онези дни! Не помисляхме даже за това дали светът съществува или не.... Имаше дни, в които медитацията и джапа продължаваха до четири или пет часа следобед. Рамакришнананда чакаше ли чакаше с приготвената за нас храна, докато накрая не идваше и не ни изтръгваше от медитацията със сила.... Имаше дни, в които в манастира нямаше и троха храна. Ако чрез просене беше събран ориз, нямаше сол, за да го посолим! В някои дни имаше само ориз и сол, но никой не го беше грижа за това ни най-малко. Тогава бяхме отнесени от приливната вълна на духовната практика. Ах, онези чудни дни!”

В средата на декември 1886г. Нарендра и с осем други ученици отишли в Антпур, родното село на Бабурам (по-късно Свами Премананда) за усамотение. Една нощ те запалили огън в двора и седнали около него за медитация. Изведнъж Нарендра се вдъхновил и заговорил за любовта и отречеността на Христос и за неговата саможертва за доброто на човечеството. Около свещения огън, учениците дали обет да прегърнат монашеския живот. В радостно настроение те се върнали по стаите си, когато някой открил, че е Бъдни вечер – и всички се почувствали двойно благословени. След седмица на отдих, те се върнали в Баранагор, а в началото на 1887г. официално дали монашеските си обети. Нарендра приел името Свами Вивидишананда. По-късно, преди да замине за Америка, той променил името си на Вивекананда по молба на Раджа Аджит Сингх от Кхетри.

Много години по-късно, Нарендра казал на един от своите ученици: “Едното ми око плачеше от мъка, когато напусках дома си, защото не исках да изоставям своите майка, баба, братя и сестри; другото плачеше от радост заради моя идеал.” Богатството и твърде многото материални притежания отклоняват ума от Бог. Ето защо повечето мистици напускат семействата и притежанията си. Това е един от първоначалните тестове за духовното пътуване. Бог прегръща тези души и прави всичко благоприятно за онези, които са чисти и изпълни с отреченост, които приемат бедността и смирението, отдадеността към Бог и духовния копнеж.