Биография "Виждаш ли светлина, докато заспиваш?" попитал Шри Рамакришна, когато срещнал Нарендра за първи път. "

Той отишъл в библиотеката и извикал брахмачарините⁹ да присъстват на урока по санскритска граматика. Един от тях, който присъствал на него пише: “Урокът продължи почти три часа, защото той разказваше духовити истории или правеше остроумни забележки от време на време, за да направи ученето по-забавно, какъвто беше неговият навик. Понякога шегата беше във връзка с произнасянето на някой афоризъм, а друг път си играеше по забавен начин с неговите думи, защото знаеше, че шегата ще го направи по-лесен за запомняне. В този ден той разказа как подготвил своя приятел Дашаратхи Санял за изпит английска история за една нощ, следвайки подобен процес. След урока по граматика обаче, той изглеждаше малко уморен.”

Свамиджи искал всеки ученик да бъде оригинален, а не да го следва сляпо. Предупреждавайки срещу лъжливи пророци, които могат да се появят в бъдеще, той казал на момчетата: “Ако някой някога започне да ме имитира, изритайте го навън. Не ме имитирайте.”

Следобед Вивекананда отишъл на разходка с Премананда до Белюрския базар, който бил на една миля разстояние. Той се чувствал добре и говорел със своя събрат ученик по много и интересни теми. Виждайки една градина по пътя, Свамиджи започнал да описва голямата и красива градина на Мистър Легит в Риджли Мейнър и как в Америка няколко човека са способни да поддържат огромни градини, използвайки различни съоръжения. Между другото казал на Премананда: “Защо трябва да ме имитирате? Учителят забраняваше на всеки един да имитира другите. Не бъдете екстравагантни като мен.” Той освен това споменал за своя план за създаване на Ведически колеж в манастира. За да получи по-ясно разбиране за това, което Свамиджи мисли по въпроса, Премананда попитал, “Какво добро би сторило изучаването на Ведите?” Свамиджи отговорил, “Ще убие суеверията.”

След около те се върнали в манастира. Вивекананда седнал на една пейка под манговото дърво и казал, “Здравето ми днес е толкова добро, колкото не съм го чувствал от дълго време.” Той поговорил с Премананда и другите монаси за историята на европейската цивилизация и за колониалната история. “Индия ще бъде безсмъртна,” казал той, “ако постоянства в своето търсене на Бог. Но ако се заеме с политика и социални конфликти, тя ще умре.”

По-късно, когато видял, че някои от монасите пият чай, Свамиджи отишъл при тях и им казал: “Ще ми дадете ли чаша чай?” и с радост я изпил заедно с тях. Когато в 7.00 часа ударила вечерната камбана, той станал и отишъл в стаята си на втория етаж. Бодхананда, който бил негов секретар и се грижел за малкото му пари, си спомня: “Стоях близо до стълбите долу на приземния етаж. Беше юли. В Индия комарите са толкова многобройни и опасни, че от тях се хваща малария, и никой не може да спи в легло без завеси. Той беше открил, че завесите на някои от монасите са скъсани и последното му нареждане към мен беше: ‘Погрижи се всички да получат нови завеси против комари.’” Дори и в последните мигове от живота си Вивекананда изразявал своята голяма любов и загриженост за монасите!

Влизайки в стаята си, Свамиджи казал на своя помощник Брахмачари Браджендра: “Тялото ми днес е много леко. Чувствам се много добре. Моля те подай ми броеницата.” Той седнал с лице към Ганг. Преди да започне медитацията си, казал на Браджендра да отиде в другата стая и му дал наставления: “Чакай и медитирай, докато не те повикам.” След около час, в 8 часа, Свамиджи извикал Браджендра и го помолил да повее на главата му. Казал му да отвори всички прозорци на стаята, защото било горещо. После легнал на своето легло на пода. Все още държал броеницата в едната си ръка. След малко казал: “Добре, няма нужда да ми вееш повече! Би било по-добре, ако малко ми масажираш краката.” След кратко време изглеждало, че той е заспал и по този начин минал час. Вивекананда лежал на лявата си страна, а брахмачаринът масажирал краката му. После се обърнал и легнал по гръб; малко след това Браджендра забелязал, че дясната ръка на Свамиджи потреперала, а на челото му избила пот; той поел дълбоко въздух и главата му се търкулнала от възглавницата. За минута или две настъпила тишина и след това той отново вдишал по същия начин; после тялото му останало спокойно. Било около 9 часа вечерта.

Браджендра помислил, че Свамиджи е в самадхи, но се уплашил и объркал. Втурнал се надолу по стълбите и казал на Свами Адвайтананда за Свамиджи. Моментално старият Свами отишъл в стаята на Вивекананда, поставил ръката си на сърцето му и проверил пулса му. Той не дишал. Тогава Адвайтананда помолил Бодхананда, който току-що бил пристигнал, да премери пулса му. След като направил това, той се изправил и извикал силно. После Адвайтананда казал на Нирбхаянанда: “Хайде! Какво гледаш? Бързо иди при Д-р Махендра Натх Мажумдар и го доведи колкото се може по-скоро.” След малко дошъл Премананда, намерил Свамиджи неподвижен и започнал силно да напява името на Бог в ушите му, надявайки се, че той ще се върне от самадхи. Очите на Свамиджи били фиксирани в средата между веждите му, а лицето му било приело божествено изражение с красива усмивка.

Нирбхаянанда и един друг монах прекосили Ганг през нощта – първият отишъл да доведе доктора, а вторият - в Калкута, за да уведоми Свами Брахмананда и Сарадананда. Те двамата пристигнали в Белюр Матх в след около час. След пълен преглед, Д-р Мажумдар не открил признак на живот; въпреки това той направил изкуствено дишане, но то не било успешно. “В ноздрите, около устата и в очите му имаше малко кръв”, казва един събрат ученик. Според писанията на Йога, жизненият дъх на един просветлен йогин преминава навън през отвора на върха на главата (Сахасрара), като причинява кръвотечение в ноздрите и устата. Вивекананда починал на тридесет и девет години и пет месеца, изпълнявайки по този начин пророчеството, “Никога няма да доживея четиридесет години.”

В началото на своята мисия Свами Вивекананда бил казал, “Аз съм глас без форма.” Към края казал: “Може да намеря за добре да изляза извън тялото – да го изхвърля като износена дреха. Но аз няма да спра да работя! Ще продължа да вдъхновявам хората навсякъде, докато светът не узнае, че той е едно с Бог.”