Биография "Виждаш ли светлина, докато заспиваш?" попитал Шри Рамакришна, когато срещнал Нарендра за първи път. "

Учител и ученик

Според индуистката традиция ученикът трябва да се подчинява на своя гуру безпрекословно. Влиянието на Западното мислене обаче, не позволило на Нарендра да приеме това; той бил решен да подложи на проверка за себе си всичко, на което Шри Рамакришна го учел. Той чувствал, че е погрешно някой да оставя своята преценка в ръцете на друг човек. След тяхната трета среща, Нарендра бил почувствал свръхчовешката духовна сила на Шри Рамакришна, но все още бил скептичен до известна степен. Неговият скептицизъм го направил едно от най-сигурните свидетелства за величието на Шри Рамакришна. По-късно той казал на един западен ученик: “Нека никой не съжалява, че му е било трудно да бъде убеден. Аз се борих с моя Учител шест дълги години и резултатът е този, че познавам всеки инч от пътя.”

Срещата на Нарендра и Шри Рамакришна била важно събитие в живота и на двамата. Тя била като срещата между Окцидента (Запада) и Ориента, между съвременното и древното. Но Шри укротил бунтаря Нарендра със своето безкрайно търпение, любов и бдителност. Той бил напълно убеден в божествената природа на Нарендра и неговата мисия в света. Затова не можел да понесе и най-малката критика отправена към него и казвал на поклонниците: “Нека никой не го съди прибързано. Хората никога няма да го разберат напълно.”

Шри Рамакришна не се колебаел да превъзнася величието на Нарендра пред всеки, което понякога притеснявало Нарендра. Един ден Кешаб Сен и Виджайкришна Госвами, които били лидерите на Брахмо Самадж, посетили Дакшинешвар заедно с много поклонници от Брахмо Самадж. Нарендра също присъствал там. Шри Рамакришна отбелязал: “Ако Кешаб притежава една добродетел, която го е направила световно известен, Нарен притежава осемнадесет такива добродетели. Виждал съм в Кешаб и Виджай божествената светлина да гори като пламък на свещ, но в Нарен тя сияе като светлината на слънцето.” По-късно Нарендра бурно протестирал пред Шри Рамакришна: “Господине, хората ще си помислят, че сте луд, ако говорите така. Кешаб е известен по целия свят. Виджай е светец. Аз съм незначителен студент. Как можете да ме сравнявате с тях? Наистина ви моля, никога не казвайте такива неща отново.”

“Не бих могъл,” отговорил Шри Рамакришна. “Да не мислиш, че това са мои думи? Божествената Майка ми показа някои неща за теб, които аз само повторих. А Тя никога не ми разкрива нищо друго, освен истината.”

“Откъде знаете, че Тя е била тази, която ви го е казала?” възразил Нарендра. “Всичко това може да е измислица на собствения ви ум. Науката и философията доказват, че нашите сетива ни заблуждават, особено когато в ума ни има желание да вярваме в нещо. Вие ме обичате и затова ви се иска да ме виждате като велик – ето затова може би имате такива видения.”

Шри Рамакришна бил озадачен. Той се помолил на Божествената Майка за напътствие и му било казано: “Защо те е грижа какво казва той? Не след дълго той ще приема всяка дума изречена от теб за истина.”

Обичта на Шри Рамакришна към Нарендра удивлявала всички. Ако Нарендра не можел да дойде в Дакшинешвар в продължение на дълъг период от време, той плачел за него или отивал в Калкута, за да го види. Шри Рамакришна знаел, че няма да живее още дълго на този свят, затова горял от желание да обучи своя най-важен ученик колкото е възможно по-скоро. В един неделен ден той отишъл да го види в храма на Брахмо Самадж, където Нарендра пеел религиозни песни по време на вечерната служба. Когато пристигнал насред службата, сред събралите се настъпило вълнение, защото те поискали да видят светеца от Дакшинешвар. Проповедникът се ядосал и рязко завършил проповедта си, а разпоредителите загасили всички газени светлини, за да накарат хората да напуснат сградата – действие, което довело до хаос и паническо бягство към вратите на храма в тъмнината.

Нарендра бил много наранен заради това унижение на неговия Учител. Той успял да си проправи път до Шри Рамакришна, след което го извел навън през една задна врата, качил го в един файтон и тръгнал заедно с него към Дакшинешвар. Той укорил Шри Рамакришна, но него въобще не го било грижа за това, че му се карат, нито за унизителното преживяване в храма на Брахмо Самадж. Тогава Нарендра му казал сурово: “В Пураните пише, че Крал Бхарата мислел толкова много за своя любим елен, че самият той станал елен след смъртта си. Ако това е вярно, вие трябва да внимавате да не мислите толкова много за мен!” Шри Рамакришна бил простодушен като малко момче. Той приел тези думи много сериозно, защото Нарендра бил човек на истината и отишъл до храма на Кали, но след малко се върнал сияещ от радост и възкликнал: “Мошеник такъв, повече няма да те слушам. Божествената Майка казва, че те обичам, защото виждам Господ в теб. В деня в който престана да Го виждам в теб, няма да мога да понеса дори да те погледна.”

Като член на Брахмо Самадж Нарендра бил длъжен да вярва в безформения Бог с атрибути и затова той презирал всяко поклонение пред изображения. Неговият приятел Ракхал (по-късно Свами Брахмананда) също станал член на Брахмо Самадж, въпреки че имал природата на поклонник. По-късно, под влияние на Шри Рамакришна, Ракхал се върнал към обожанието на Бог с форма. Когато Нарендра видял Ракхал да се покланя пред изображения, той нахокал приятеля си затова, че нарушава обета си към Брахмо Самадж. Ракхал имал твърде мек характер за да спори, но се почувствал наранен и започнал да избягва Нарендра. Шри Рамакришна се намесил и казал на Нарендра: “Моля те, не нападай Ракхал. Той се страхува от теб. Сега той вярва в Бог с форма. Как смяташ да го промениш? Не всеки може да реализира безформения аспект на Бог от самото начало.” Това било достатъчно. Нарендра никога повече не попречил на Ракхал да практикува.

Шри Рамакришна знаел, че естествената склонност на Нарендра е към пътя на познанието, затова го посветил в ученията на недуалистичната Веданта. Понякога той го карал да чете на глас откъси от Ащавакра Самхита и други трактати от Веданта, за да може да схване същността на философията на Веданта, която учи, че Брахман е крайната Реалност, абсолютното Битие-съзнание-блаженство. Индивидуалната душа е Брахман и нищо друго. Тази теория доказва, че светът не е нищо друго освен име и форма и всички те са привидни и неистински, притежавайки само относително съществуване.

В началото за Нарендра било трудно да приеме недуалистичните идеи, според които “всичко в действителност е Брахман,” защото тогава той бил твърд последовател на Брахмо Самадж, които учели на една теистична философия. Той казал на Шри Рамакришна: “Това е богохулно, тъй като няма разлика между тази философия и атеизма. Няма по-голям грях в света отколкото този да се смяташ за идентичен със Създателя. Аз съм Бог, Ти си Бог, тези създадени неща са Бог – кое може да бъде по-абсурдно! Мъдреците които са написали тези неща, трябва да са били побъркани.” Шри Рамакришна изобщо не възразил на прямотата на Нарендра. Той се усмихнал и казал: “Можеш и да не приемаш възгледите на тези мъдреци. Но как можеш да ги обиждаш или да ограничаваш безкрайността на Бог? Продължавай да се молиш на Него, който е Истина и вярвай във всеки Негов аспект, който Той ти разкрие.”

Един ден, докато бъбрел с Хазра в Дакшинешвар, Нарендра осмял преживяването на единството, за което се говорело във Веданта: “Как е възможно това? Този съд за вода е Бог, тази чаша е Бог и ние също сме Бог! Нищо не може да бъде по-абсурдно!” Когато Шри Рамакришна чул коментара на Нарендра от своята стая, той излязъл и попитал: “Здравейте! За какво си говорите?” Рамакришна докоснал Нарендра и навлязъл в самадхи. По-късно Нарендра описал последствията от това докосване много живописно: “Магията на докосването от Учителя в онзи ден моментално породи една удивителна промяна в ума ми. Останах като втрещен, когато открих, че във вселената действително няма нищо друго освен Бог! Видях това съвсем ясно, но замълчах за да разбера дали тази идея ще продължи. Това впечатление не отслабна през целия ден. Върнах се у дома, но там също, всичко което виждах ми изглеждаше като Брахман. Седнах, за да се нахраня, но открих че всичко - храната, чинията, човекът който я сервираше и дори аз самият – не беше нищо друго освен Това. Изядох залък или два и застанах неподвижно. Бях сепнат от думите на майка ми: “Защо седиш така? Храни се,” и отново започнах да се храня. Но през цялото време, независимо дали се хранех, дали лежах или бях в колежа, аз изпитвах едно и също и се чувствах в едно полусъзнателно състояние. Докато вървях по улиците, виждах кабриолетите да се движат, но въобще не осъзнавах, че трябва да се отместя от пътя им. Чувствах, че кабриолетите и аз сме направени от една и съща материя. Нямах усещания в крайниците си и ми се струваше, че те ще се парализират. Храната не ми беше вкусна и се чувствах така, сякаш някой друг ядеше вместо мен. Понякога лягах на земята докато се хранех, след няколко минути ставах и отново започвах да ям. В следствие на това, за някои дни се хранех твърде много, но това не ми вредеше. Майка ми се разтревожи и каза, че сигурно нещо не е наред с мен. Тя се боеше, че може и да не живея още дълго. Когато това състояние малко се измени, светът започна да ми изглежда като сън. Докато вървях по Корнуолис Скуеър (сега Азадхинд Баг) аз си удрях главата в металните перила, за да видя дали те са истински или само сън. Това състояние продължи няколко дни. Когато отново станах нормален, осъзнах, че трябва да съм имал преживяване от Адвайта (състоянието на недвойствеността). Тогава изведнъж осъзнах, че писанията не лъжат. След това повече не можех да отричам заключенията на философията на Адвайта”.

Един ден цялото отношение на Шри Рамакришна към Нарендра сякаш се променило. Той започнал да гледа на него без ни най-малък признак на радост и останал мълчалив. Нарендра помислил, че той е в някакво духовно състояние и почакал малко, а после отишъл на верандата да приказва с Хазра. Вечерта се поклонил на своя Учител и си тръгнал за Калкута. По време на следващите му посещения, отношението на Шри Рамакришна към него останало същото. Накрая, след повече от месец Шри Рамакришна го попитал: “Защо продължаваш да идваш тук, след като изобщо не ти говоря?” “Мислите ли, че идвам тук само за да ми говорите?” отвърнал Нарендра. “Аз ви обичам. Искам да ви виждам. Затова идвам.” Шри Рамакришна бил доволен. “Аз те изпитвах,” казал той на Нарендра, “за да видя дали ще спреш да идваш ако не получаваш любов и внимание. Само духовен ученик с твоите качества може да се примири с толкова пренебрежение и безразличие. Всеки друг би ме оставил още в началото.”

Нарендра бил много дързък и прям. Той не говорел зад гърбовете на хората. На него му доставяло удоволствие да критикува духовните преживявания на Шри Рамакришна като признак на липсата на самоконтрол. Той дори се присмивал на поклонението му пред Кали. “Защо идваш тук,” веднъж го попитал неговият Учител, “ако не приемаш Кали, моята Майка?” “Боже! Трябва ли да Я приемам,” отвърнал Нарендра, “просто защото идвам да ви виждам? Идвам при вас, защото ви обичам.” “Добре,” казал Шри Рамакришна, “не след дълго ти не само ще приемеш моята Блажена Майка, но и ще плачеш докато повтаряш името й.”

Както Рамакришна изпитвал Нарендра по различни начини преди да го приеме за ученик, така и Нарендра изпитвал Шри Рамакришна, преди да го приеме за свой гуру. Той чул, че отречеността на святия човек е толкова силна, че той не можел да понася докосването на пари. Един ден Нарендра дошъл в Дакшинешвар и открил, че Шри Рамакришна е заминал за Калкута. Изведнъж той изпитал желание да изпробва своя Учител, затова скрил една рупия под дюшека му и го зачакал да се върне. Шри Рамакришна се върнал, но веднага щом се допрял до леглото, отстъпил назад от болка, сякаш ужилен от скорпион. Той извикал един от храмовите слуги, за да претърси леглото и рупията била открита. Нарендра си признал, че той я бил сложил там. Шри Рамакришна въобще не се разсърдил. Той казал на Нарендра: “Трябва да ме изпитваш така, както сарафите изпробват своите монети. Не трябва да ме приемаш, докато не си ме изпитал напълно.”

В един друг случай, Шри Рамакришна подложил Нарендра на едно трудно изпитание. Той му казал: “Като резултат от аскетизма, който съм практикувал, съм придобил всички свръхестествени сили от дълго време. Мисля си да помоля Божествената Майка да предаде всички тях на теб. Тя ми каза, че ти ще можеш да ги използваш, ако е необходимо. Какво ще кажеш?”

“Ще ми помогнат ли те да реализирам Бог?” попитал Нарендра. “Не,” отвърнал Шри Рамакришна “няма да ти помогнат за това. Но могат да ти бъдат много полезни след като си достигнал Бог, когато започнеш да вършиш Неговата работа.” “Тогава нека първо реализирам Бог,” рекъл Нарендра. “След това ще има достатъчно време да реша дали имам нужда от тях или не. Ако ги приема сега, може да забравя Бог и да ги използвам с егоистични цели и по този начин да пострадам.” Неговият Учител бил много удовлетворен да види еднопосочната отдаденост на Нарендра към Бог.

Шри Рамакришна придавал особено голямо значение на практиката на целомъдрието по отношение на своите млади ученици, които смятал, че те ще станат монаси. Той казал на Нарендра, че ако човек съблюдава абсолютно целомъдрие в продължение на дванадесет години, неговият ум става пречистен и се отваря за познанието на Бог. Когато Шри Рамакришна чул, че родителите на Нарендра подготвят неговата женитба, той плакал, държейки нозете на статуята на Кали. Със сълзи на очи се молел на Божествената Майка, “О Майко, моля те развали това нещо! Не позволявай Нарендра да бъде удавен.” Нежеланието на Нарендра обаче, принудило неговите родители да отменят женитбата.