Богове и г-ерои
жүктеу/скачать 2.1 Mb.
|
|
В това време Евмей се завърнал в къщицата си. Богиня Атина пак била превърнала Одисеи в странник, зз да не го познае Евмей. Свинарят разказал какво е видял в града и се заловил да приготви вечеря за всички. Като се нахранили, те легнали да спят. Изложено според поемата на Омир "Одисея" 478 ОДИСЕИ ИДВА В ДВОРЕЦА СИ ПОД ОБРАЗА -НА СТРАННИК. На другия ден, щом яркият пурпур на зората заруменил хоризонта, Телемах се отправил за града. На тръгване той наредил на Евмей да заведе странника в града, за да може там да събира милостиня. Старата Евриклея обслужва Одисеи Още с влизането си в къщи Телемах срещнал най-напред старата си бавачка Евриклея. Тя неизказано се зарадвала, че вижда влизащия Телемах, и просълзена го прегърнала. Всички робини излезли да посрещнат Одисеевия син. Като разбрала, че си е дошъл синът й, и Пе-челопа излязла да го посрещне. Тя го прегърнала н започнала да го разпитва какво е узнал през време на пътуването си. Но Телемах не й разказал нищо, тъй като бързал да отиде на градския площад, за да доведе Теоклимен в дома си. Когато Гелемах стигнал на градския площад, кандидатите се струпали около него и всеки от тях бързал да му пожелае нещо хубаво; обаче дълбоко в сърцето си те замисляли неговата гибел. Скоро пристигнал на площада и Теоклимен с Перай, който го бил приютил временно, докато Телемах отсъствувал от града. Телемах веднага поканил Теоклимен и отишъл с него в къщи. Там Телемах и Теоклимен се изкъпали във великолепни мраморни вани и седнали на трапезата. Пенелопа дошла при тях и седнала до масата със своето ръкоделие. Телемах разказал на майка си за своето пътуване до Пилос и Спарта. Пенелопа се натъжила от обстоятелството, че Телемах нищо не можал да узнае за баща си. Но Теоклимен я успокоил; той уверявал, че Оди- 479
за да подготви по-сигурно гибелта на кандидатите. Тео-климен казвал, че ако Одисеи не се е завърнал в Итака, боговете не биха изпращали знамение при завръщането: на Телемах. Докато Пенелопа разговаряла с Телемах и Теокли-мен, кандидатите се забавлявали на двора в хвърляне на диск и копие. Скоро пастири докарали овце и кози за пируването им.. Кандидатите влезли на тълпа в Оди-сеевия дом и се готвели да започнат пиршеството. Глашатаят Медонт ги свикал в залата за угощения. В това време Одисеи и Евмей бавно вървели' по посока към града. Одисеи вървял като немощен просяк, подпирайки се с тояга. Те били вече близо до града, ко-• гато край извора, "от който жителите на града вземали вода, ги срещнал па.стирът Мелантий. Като видял Еп-мей със странника, нахалният Мелантий започнал да се подиграва с тях и извикал: - Я виж, един негодник води друг негодник! Накъде ти, глупави Евмее, си повел този просяк? Внимавай, кандидатите ще му натрошат ребрата, само да посмее да се мерне в Одисеевия дом! Като издумал това, Мелантий силно ритнал Одисеи, но Одисеи дири не се помръднял от удара. С голя-мо усилие той се сдържал да не .убие нахалника, като му блъсне главата о. земята. Евмей започнал да заплашва Мелантий, че лошо ще си изпати, когато се завърне Одисеи. Но Мелантий грубо отговорил, че Евмей напразно очаква да се върне Одисеи, че скоро и Телемах ще бъде убит от кандидатите, а самият Евмей - продаден на някакви чужденци. С тия закани Мелантий се отдалечил. Евмей и Одисеи бавно продължавали пътя си. Ето че се приближили до Одисеевия дворец. Оттам се чували звуци на китара и пеене. Пиршеството на кандидатите било в разгара си. Разговаряйки на глас, Евмей и Одисеи влезли в двора. Там на купището тор, до самата врата, лежало старото Одисеево куче Аргус. Щом чуло гласа на своя стопанин, то наострило уши. Верният Аргус усетил своя господар, замахал с опашка и искал да се привдигне, за да затича към него, но нямал вече сили да се помръдне. Захвърлен от всички, остарял, той вече издъхвал. И Одисеи познал своя верен Аргус. Една сълза се отронила от окото му; той бързо я изтрил с ръка, за да не я забележи Евмей. Аргус пошавнал и издъхнал. Двадесет години чакал той своя господар и веднага го познал дори под образа на просяк. Евмей влязъл в залата на пиршеството пръв и седнал до Телемах. Веднага след Евмей влязъл и Одисеи. Но той не отишъл при гостите, а седнал до самия вход, като се облегнал на вратата. Телемах веднага взел хляб и месо, наредил да ги занесат на Одисеи и да му кажат смело да отиде при гостите, за да моли за милостиня. Одисеи се изправил й започнал да обикаля всички гости. Всички му давали по нещо, отказал само един - Антиной. Но Одисеи започнал настойчиво да иска и от него милостиня. Жестокият, груб Антиной се ядосал и прогонил Одисеи от себе си. Одисеи се отдалечил от него, като промълвил: - Да, виждам, че умът ти не е тъй добър, както е хубаво лицето ти, щом ти се свиди да ми дадеш дори коричка хляб, при това чужд хляб! Пламнал от гняв Антиной, грабнал една пейка и с все сила я запратил по Одисеи, като го улучил в гърба. Но Одисеи дори не се помръднал от силния удар, той стоял като непоклатима скала; само страшно тръснал глава, седнал отново до сам'ата врата и рекъл: - Не е беда, ако някой при защищаване на своето имущество понесе и побоища. Щом богините на отмъщението, Ериниите, закрилят и просяците, тук Антиной го очаква вместо брак смърт. Като чул думите на Одисеи, Антиной още повече са ядосал, но кандидатите започнали да го упрекват, задето е оскърбил странник, дошъл в къщи, тъй като неведнъж се е случвало под образа на странници да идват при хората безсмъртни богове. И на Телемах било мъчно да гледа как Антиной оскърбил баща му, но помнейки условието, сдържал гнева си. И Пенелопа научила как Антиной обидил нещастния странник. Тя още повече намразила дръзкия Антиной. Пенелопа повикала Евмей в стаята си, разпитала го за странника и когато разбрала, че Одисеи бил някога гост на бащата на странника, извикала: - О, аз вярвам, че Одисеи и Телемах жестоко ще Отмъстят на кандидатите, когато Одисеи се завърне! Едва била изрекла това Пенелопа, и Телемах гръмко кихнал. Пенелопа се зарадвала на това знамение; сега била сигурна, че рано или късно кандидатите ще загинат от ръката на нейния мъж. Тя заповядала на Евмей да доведе при нея странника, за да го разпита за Одисеи. Но Одисеи отказал ла отиде незабавно при Пенелопа; той я помолил да почака до вечерта, тъй като не желаел да дразни още 481 31
Пируването на кандидатите ставало все по-шумно и по-шумно. Настанала нощ. Евмей отдавна вече си бил отишъл в къщи. Кандидатите все оше не се разотивали. Не щеш ли, на вратите се показал един просяк, известен в цяла ^ Итака ненаситен лакомец и пияница. Казвали го Ир. Като видял странника край вратата. Ир започнал да го пъди, но Одисеи не се махвал. Тогава Ир му се заканил, че ще го набие, ако веднага не се махне. Започнали да се карат. Чул караницата Антиной и желаейки да създаде развлечение и на себе си, и на кандидатите, решил да накара Ир да се бие със странника. На победителя той обещал да даде катог-награда сварено козе шкембе, а освен това да му позволи всеки ден да -идва за милостиня. Кандидатите заобиколили Ир и Одисеи и започнали да ги подстрекават да си премерят силите. Одисеи се съгласил да се бие с Ир, но най-напред поискал кандидатите да се закълнат, че няма да помагат на Ир. Кандидатите дали клетва. Тогава Одисеи събляк-ьл дрипите си и се опасал с тях. Кандидатите гледали с учудване силното тяло на Одисеи, мускулестите му ръце, широките гърди и плещи. Ир страшно се изплашил, но вече не можело да не се бие, тъй като робите го хванали, опасали го и го извели срещу Одисеи. От стр^х Ир едва се държал на краката си. Като го погледнал, Одисеи помислил: да го убие ли с един юмручен удар, или само да го повали? Одисеи съобразил, че ако нанесе силен удар, може да събуди подозрение у кандидатите, затова, когато Ир го ударил в рамото, той на свой ред го ударил по главата над самото ухо. Ир паднал на пода и извикал от белка'. А Одисеи го хванал за крака и ;о измъкнал от залата на пиршеството на двора; там го сложил до стената край вратата, хвърлил на плещите му окъсаната му торба и му подал в ръка тоягата.. Така Одисеи дал урок на Ир, задето дръзко замислил да го изгони, него, странника, от собствения му дом. Кандидатите много се зарадвали, че Одисеи ги отървал от натра-пливия Ир. Т.е весело го поздравили за победата, а един от тях - Амфином, поднесъл на Одисеи бокал с вино и му пожелал боговете пак да му изпратят богатство и щастие. Амфином бил най-добрият измежду кандидатите, той често въздържал останалите кандидати от буйство и всякога защищавал Телемах. Одисеи знаел това и желаейки да спаси Амфином, посъветвал го да напусне тълпата кандидати и да се прибере при баща си, тъй като Одисеи скоро ще се върне и тогава гибел застрашава всички кандидати. Но Амфином не се вслушал в Одисеевия съвет; той сам отивал към гибелта си. В това време богиня Атина "Палада подтикнала Пенелопа да излезе при кандидатите, за да разпали у тях още по-силяо желанието да встъпят в брак с нея и за да имат възможност Одисеи и Телемах още по-добре да оценят нейната вярност и обич към съпруг и син. Пенелопа веднага повикала Евринома и й наредила да повика две робини, които да я съпроводят до залата за пиршества при кандидатите. Когато Еврпнома излязла, богиня Атина потопила Пенелопа в кратък сън и насън я дарила с такава красота, че тя засияла подобно на богинята на любовта Афродита. Влезлите робини разбу-дили Пенелопа. Тя станала и отишла при кандидатите. С възторг гледали те влязлата Одисеева жена. А Пенелопа повикала Телемах и го упрекнала, задето позволил да оскърбят в неговия дом един нещастен странник. Телемах смирено изслушал урока на майка си. Един от кандидатите, Евримах, се обърнал към Пенелопа и започнал да хвали красотата й. Пенелопа го изслушала и отговорила, че тя вече няма някогашната си красота и че я е загубила, откак заминал Одисеи: красотата п щяла да се възвърне само ако се завърне Одисеи. Тя обвинявала кандидатите, че я-принуждават да встъпи с някого измежду тях в омразен ней брак и че разоряват Одисеевия дом със своите гуляи. Не така е било в миналото; тогава кандидатите са се старали да спечелят благоволението на избраниците си с подаръци, не са пилеели чуждото имущество. Но кандидатите не разбрали смисъла на укорите на Пенелопа; те спокойно я изслушали и изпратили слугите си да донесат богати подаръци за Пенелопа, като мислели да я склонят към брак чрез подаръците си. Пенелопа присл.ч мълчаливо даровете и се оттеглила, придружена от робипите, в своите покои. Едва Пенелопа си отишла, и кандидатите заповядали на робините да донесат три големи светилника и да ги запалят, за да се освети по-ярко залата на пиршеството. Робините изпълнили заповедта. А Одисеи казал на ро-бииите да отидат да си гледат работата и да оставят на него той да се грижи за светилниците. Но една от робините, Меланто, започнала да му се присмива и да го хока. Одисеи заплашил дръзката Меланто, че ще се оплаче от нея на Пенелопа. Робините се изплашили от тая закана и побързали да излязат. Одисеи останал да 483
- Виждам, че някакъв бог е изпратил при нас тоя странник, за да ни бъде по-светло, докато пируваме; Светлината идва не от светилниците, а от неговата плешива глава, на която няма нито косъмче. Кандидатите се разсмели, а Евримах още повече се подигравал на Одисеи. Одисеи му отговорил спокойно: - Евримах! Голяма е твоята надменност, но ти си въобразяваш, че си силен само защото те заобикалят слаби хора. Но ако би се върнал сега за твое нещастие Одисеи, тогава тази широка врата изведнъж би ти се •сторила тясна - тъй набързо би хукнал да бягаш. Евримах страшно се разсърдил, грабнал една пейка и със замах я хвърлил по Одисеи. Но Одисеи ловко избягнал удара. Пейката ударила в ръката роба, който разнасял виното, и той със стенание паднал на пода, като изтървал бокала. Кандидатите вдигнали врява. Те негодували, че при пируването им се започнали постоянни свади от оня миг, когато се появил странникът. Но Телемах казал, че не е там причината за караниците; причината се крие в това, че всички са пияни н че е време да привършат гуляя. Колкото и неприятно да било за кандидатите да чуват тези думи на Телемах, все пак те били принудени да привършат пиршеството. Напълнили още веднъж чашите с вино, изпили ги и се разотишли по домовете си. Когато се разотишли всички кандидати, Одисеи казал на Телемах, че сега трябва да се изнесе всичкото оръжие от залата за пиршества. Телемах повикал Евриклеп и й заповядал да заключи всички прислужнички в помещението им, за да не виждат как ще се изнася оръжието, което трябва да се прибере, за да н& се разваля от дима. Евриклея изпълнила Телемаховата заповед. Телемах и Одисеи започнали да изнасят оръжието, а богиня Атина, невидима, им светела, като запалила своя све-тилник. Телемах се учудил, виждайки как навсякъде се разлива светлина от невидим светилник, и попитал Одисеи отде идва тая светлина. Но Одисеи забранил на сина си да разпитва: той се боял да не би Телемах чрез своите разпитвания да разгневи богинята. След като изнесли всичкото оръжие, Одисеи отишъл в покоите на Пе-нелопа. Тя с нетърпение чакала странника, за да го разпита за Одисеи. А Телемах се прибрал в своите стаи и спокойно заспал. ОДИСЕИ И ПЕНЕЛОПА. Когато Телемах си отишъл да спи, в залата за пиршества дошла със своите робини Пенелопа. Робините поставили за господарката си до огнището стол от слонова кост, обкован със сребро, и се заели да разтребват^масата, на която били гуляли кандидатите. Робинята Меланто пак почнала да ругае-Одисеи, да го пъди от къщи и да го заплашва, че ще хвърли по него горяща главня, ако не се махне. Одисеи я погледнал мрачно и рекъл: - Защо си се наежила срещу мене? Вярно е, че аз съм просяк! Такъв жребий ми се е паднал; някога и аз бях богат; ала сега съм лишен от всичко по волята на Зевс. Може би и ти скоро ще се лишиш от красота и твоята, господарка ще започне да те ненавижда. Внимавай, ще се върне. Одисеи и ти ще трябва да отговаряш за дързостта си. А дори и да не сб върне той, Телемах си е у дома и знае как се държат робините. Нищо няма да остане скрито от него! Чула Одисеевите думи и Пенелопа и с гняв казала на Меланто: - Ти си злобна към всички като вързано куче! Внимавай, аз зная как се държиш! Може да заплатиш с главата си за своето поведение. Нима не знаеш, че самата аз повиках тук тоя странник? Пенелопа заповядала да поставят край огнището стол за странника и когато той седнал до нея, тя започнала да го разпитва за Одисеи. Странникът й разказал, че уж някога си лично бил приел като гост Одисеи на остров Крит, когато той на път за Троя бил изненадан от буря и спрял край бреговете на Крит. Пенелопа заплакала, като чула, че странникът е виждал преди двадесет години Одисеи. Желаейки да провери истината ли говори той, Пенелопа го попитала как бил облечен Одисеи. Нямало нищо по-лесно за странника от това да опише собствените си дрехи. Той ги описал с най-големи подробности и тогава Пенелопа му повярвала. А странникът започнал да я уверява, че Одисеи е жив, че неотдавна бил в страната на теспротите, откъдето заминал за Додона , за да се допита там до Зевсовия оракул. - Одисеи скоро ще се завърне - продължил странникът. - Преди да изтече една година, преди дори да настъпи новолуние, ще се върне той. Пенелопа щяла да бъде щастлива, ако можела да му повярва, но не можела - та толкова години тя чакала Одисеи, а той все не се завръщал. Пенелопа наредила на 485 рииппшс да иригитвмт за странника меко легло, идисеа й благодарил и помолил старата Евриклея най-напред да му умие краката. Евриклея на драго сърце се съгласила да умие кра^Ц ката на странника: той и по ръст, и с целия си вид и| дори по глас й напомнял .Одисеи, на когото тя самата! е била някога бавачка. Евриклея донесла вода в бакъ*^ рен леген и се навела, за да умие нозете на странника.; Изведнъж й се хвърлил в очи белег от заздравяла рана г на крака му. Тя добре познавала тоя белег. Някога при лов със синовете на Автолик по склоновете на Парнас на Одисеи била нанесена от глиган дълбока рана. По белега от тази рана именно Евриклея познала Одисеи. От изумление тя разляла легена с водата. Сълзи замре* | жили очите й и с треперещ от радост глас тя казала: - Одисее, ти ли си, скъпо мое дете? Как не те поз" нах по-рано! Евриклея искала да каже и на Пенелопа, че се е върнал най-сетне мъжът й, но Одисеи бързо й запушил устата с ръката и тихо промълвил: - Да, аз съм Одисеи, когото ти отгледа! Но мълчи, не издавай моята тайна, иначе ще ме погубиш. Пази се да не съобщиш на когото и да било за моето завръщане! Макар и да си моя дойка, когато ще наказвам робн-ните за постъпките им, ще те накажа строго и няма да пощадя и'тебе, ако кажеш някому, че съм се върнал. Евриклея се заклела, че ще пази тайна. Радвайки се на завръщането на Одисеи, тя донесла пак вода и му измила краката. Пенелопа не забелязала какво се случило: богиня Атина отклонила вниманието й. Когато Одисеи отново седнал край огъня, Пенелопа взела да се вайка за горчивата си съдба и му разказала съня, който сънувала неотдавна. Сънувала, че един орел разкъсал всичките й снежнобели домашни гъски и че всички жени в Итака ги оплаквали заедно с нея. Но из< веднъж орелът долетял обратно, кацнал на покрива на двореца и с човешки глас казал: "Пенелопо, туй не е сън, а знамение за онова, което ще стане. Гъсоците са кандидатите, а аз свм Одисеи, който скоро ще се върне." А Одисеи казал на Пенелопа, че сънят й, както и тя самата вижда, е така ясен, че не си струва и да се тълкува. Но Пенелопа не можела да повярва дори на тоя сън; не вярвала, че ще се върне най-сетне Одисеи. Тя казала на странника, че е решила на следния ден да излита кандидатите: да изнесе Одисеевия лък и да им предложи да го опънат и да улуча1 лост а вея я цел, опя от тях, който изпълни това, тя е реши-та да си избере за мъж. Странникът посъветвал Пенелоп;] ла не отлага този изпит и добавил: - Преди още някой от кандидатите да опъне лъка и да улучи целта. Одисеи "ще се завърне. Така разговаряла със странника Пенелопа, без да подозира, че говори с Одисеи. Но времето било вече напреднало. При все че Пенелопа била готова цялата нощ да разговаря със странника, все пак за нея било време да се прибере за почивка. Тя станала и придружена от всичките си робини, се отправила за стаята си, където богиня Атина я потопила в сладък сън. • А Одисеи, като постлал леглото си от волска кожа и овчи кожи, легнал на него, но не можал да заспи. Той мислел все за това, как да отмъсти на кандидатите. До леглото му се приближила богиня Атина; тя го успокоила, обещала му своята помощ и казала, че скоро ще се свършат вече всичките му страдания. Най-после богиня Атина приспала Одисеи. Но той не спал дълго. Събудил го силният плач на Пенелопа, която се вайкала, че боговете не позволяват на Одисеи да се завърне. Одисеи станал, застлал леглото си и като излязъл навън, започнал да се моли на Зевс да му изпрати добро знамение чрез първите думи, които ще чуе тая сутрин. Зевс се вслушал в Одисеевата молба - по небето затрещяла гръмотевица. А първите думи, чути от Одисеи, били думите на робинята, която мелела брашно на ръчна мелница. Тя изказвала пожелание тоя ден да бъде последният, когато кандидатите ще гуляят в Оди-сеепяя дом. Одисеи се зарадвал. Сега той знаел, че Зевс Гръмовержец ще му помогне да отмъсти на кандидатите. ОДИСЕИ ИЗБИВА КАНДИДАТИТЕ. На сутринта голяма група робини влезли в залата за пиршества и започнали да я разтребват за пируването на кандидатите. Евриклея изпратила робините за вода, наредила да измият пода, да застелят пейките с нови червени покривки и да измият съдовете. Скоро излязъл от своите покои Телемах и след като разпитал Евриклея как е прекарал нощта странникът, отишъл на градския площад. Евмей, Филотий и Мелантий докарали кози, овце, свине и една крава за гуляя на кандидатите. Евмей и Филотий любезно се поздравили със странника, изказвайки му съчувст- Изложе-но според поемата на Омир "Одисея" 487
- Кълна ти се във великия Зевс и в свещеното 01, нище на Одисеевия дворец, че ти няма да успееш да с< отидеш оттук, когато Одисеи ще се завърне, и тогава Щ( видиш как той ще отмъсти на разюзданите кандидати. Но докато Евмей и Филотий били любезни към стран-З ника, грубият Мелантий пак започнал да го обижда и гой заплашвал, че ще го набие, ако не се пръждоса от Оди-| сеевйя дом. Одисеи нищо не казал на Мелантий, сам"| страшно свъсил вежди. 1 Започнали най-сетне да се събират и кандидатите^ Те били намислили да убият Телемах, но изпратенотоГ им от боговете знамение ги възпряло. Кандидатите сед-1 нали на трапезата и пиршеството започнало. Телемах поставил до вратата пейка и маса за Одисеи и заповядал да му поднесат храна и вино; при това младият Одисеев син изрекъл тия страшни думи: - Страннико! Седи тук и спокойно пирувай с моите гости. Знай, че никому няма да позволя да те обиди! Моят дом не е някакъв хан, където се събира всякаква паплач, а е дворец на цар Одисеи. Като чул тия думи на Телемах, Антиной дръзко извикал: - Приятели! Нека ни заплашва Телемах, колкото си ще! Да не беше ни изпратил Зевс страшното знамение, ние навеки щяхме да го-усмирим и той нямаше да бъде вече такъв омразен дърдорко! Телемах не отговорил нищо на тая закана. Той седял мълчаливо и чакал кога Одисеи ще му даде условния знак. Богиня Атина още повече подбуждала кандидатите да буйствуват, за да запламти още по-силно жаждата за отмъщение в гърдите на Одисеи. Подтикван от нея, един от кандидатите, Ктезип, извикал: - Чуйте какво ще ви кажа! Странникът получи от Телемах доста храна и вино. Трябва и ние да му "дадем нещо. Аз вече приготвих подаянийце за него. При тези думи Ктезип грабнал един кравешки крак и със сила го запратил по Одисеи. Одисеи едва успял да избегне удара. Телемах страшно креснал на Ктезип: - Имал си щастие, че не улучи! Аз по-точно щях да те улуча с копието си и баща ти щеше да стяга за тебе не сватба, а погребение. Още веднъж казвам на всички ви, че няма да ви позволя да обиждате тук, в моя дом, гостите. Кандидатите не отговорили нищо: Ахелай дори ги посъветвал да престанат да обиждат странника. Изведнъж богиня Атина внушила безумен смях у кандидатите и помътила разума им. Те започнали грозно да се смеят. Лицата им побледнели, очите им се замре-жили със сълзи; мъка легнала на сърцето им като тежко бреме. Досъш като зверове те взели лакомо да ядат сурово месо. Кандидатите започнали в своето безумие да се подиграват с Телемах. Но Телемах седял и мълчал, без да обръща внимание на подигравките им. Пенелопа чувала от своите покои бесните крясъци на кандидатите при обилния гуляй. Но никога никой не е приготвял на хората такъв пир, какъвто приготвили на. кандидатите богиня Атина и мъжът на Пенелопа. Най-сетне Пенелопа станала и отишла в помещението, в което се пазели съкровищата на Одисеи. Там тя извадила коравия Одисеев лък. Този лък принадлежал някога на Еврит , а на Одисеи го подарил Евритовият син Ифит. Като взела лъка и стрелника, пълен със стрели, Пенелопа отишла в залата на пиршеството. Там тя застанала до една колона и казала на кандидатите: - Изслушайте ме! Донесла съм ви Одисеевия лък. Който от вас може да опъне тоя лък и да пусне стреля така, че да премине през дванадесет халки, за него ще се омъжа. Пенелопа предала Одисеевия лък на Евмей. Той горчиво заплакал, като видял лъка на своя господар, и го понесъл към кандидатите. Заплакал и верният Филотий. Кандидатите се разядосали на тях за това, че проливат сълзи по Одисеи. А Телемах забил в земята прътове с халки и ги изправил. Той пръв искал да се опита да обтегне лъка; три пъти го огъвал той, но не успял да опъне тетивата. Пожелал да го огъне за четвърти път, но Одисеи му кимдал с глава и Телемах прекратил" опитите си. Кандидатите решили поред да се опитат да опънат коравия лък. Пръв се опитал Лейод, но не можел дори мъничко да огъне лъка; толкова корав бил той. Тогава Антиной повикал Мелантий и му заповядал да донесе мас, за да намаже лъка. Антиной си мислел, че лъкът по-ле-сно ще се огъне, като се намаже с мас. Но опитите на кандидатите били напразни - никой от тях не можал да опъне тетивата. 489
жүктеу/скачать 2.1 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|