Богове и г-ерои



бет37/43
Дата13.07.2016
өлшемі2.1 Mb.
#196879
1   ...   33   34   35   36   37   38   39   40   ...   43

За да не падне върху нея сянка от подозрение, Клитемнестра си дала вид, че и тя се радва на това пзве-

Изложе-но според трагедията на Есхил "Агамемнон"

501
стие, и като повикала робините, отишла да принесе боговете благодарствена жертва. А дълбоко в сърни си коварната Клитемнестра мислела как да погуби Аг| мемнон. , ^

Стекли се и жителите на града в Агамемноновия дви рец. Бързо стигнала и до тях новината, че е падна;

най-сетне великата Троя.

Старейшините искали да посрещнат Агамемнон п{ двореца, макар че понякога ги обземало съмнение да, скоро наистина .ще се завърне техният цар. Пристигн лият вестоносец разпръснал тези съмнения; той съо щил, че Агамемнон вече не е далеч. Клитемнестра пак . престорила на зарадвана. Тя побързала да се прибе{| в двореца, уж за да приготви всичко за посрещането; 8 не да посрещне мъжа си се готвела тя, а да го убие.

Ето че се показал в далечината на колесницата си самият Агамемнон начело на своята победоносна во1 ска. Воините вървели окичени с цветя и зеленина, а п< дир тях карали с коли несметна плячка и множеств пленнички. До царя на колесницата му седяла печалната Приамова дъщеря, прорицателката Касандра. С високи викове народът посрещал царя. Излязла да го посрещне4 и Клитемнестра. Тя заповядала да постелят целия му път до двореца с червени килими. Тя посрещала Агамем-,8 нон, като че бил бог. Той дори се страхувал да не раз-" гневи боговете, ако приеме такива почести. Като събул " сандалите си, Агамемнон тръгнал за двореца, а подир"." него вървяла коварната Клитемнестра, разказвайки му| как го очаквала тя; колко е страдала поради разлъката с"'' него; но при входа за двореца Агамемноновата жена се! спряла и извикала: ?

- Зевсе! Зевсе! Изпълни молбата ми! Помогни ми да извърша това, което съм замислила!

След тези думи Клитемнестра влязла в двореца.

Гражданите се тълпели мълчаливо около двореца наЦ Агамемнон. Тежко предчувствие за голямо нещастие гяЦ потискало и те не се разотивали. |

Изведнъж от двореца се чул ужасният предсмъртен! вик на Агамемнон. Клитемнестра убила Агамемнон, ко- ' гато той излизал от банята. Тя го заметнала с широко и дълго наметало, в което той се заплел като в мрежа и не можел да се защищава. С три удара на секира Клитемнестра убила мъжа си.

Клитемнестра излязла пред народа с окървавената секира в ръце, с дреха, опръскана с кръв. Всички граждани изпаднали в ужас от нейното престъпление, а тя

се гордеела с него, като че била извършила голям подвиг. Но малко по малко и нея- започват да я обземат угризения на съвестта; плаши я мисълта, че ще трябва да пострада за това убийство и че ще се яви неумолим отмъстител на Агамемнон.

Излязъл от двореца Егист. Той вече се бил облякъл в царските дрехи и бил взел царския жезъл в ръка. Страшно негодувание обхванало народа. Той щял да разкъса Егист, ако не го била защитила Клитемнестра. Сломените от гибелта на Агамемнон граждани постепенно започнали да се разотиват. А Егист и Клитемнестра си влезли в двореца, тържествувайки, че са заграбили властта, след като са извършили голямо злодеяние. Но не им било съдено да-избягнат отмъщението; за 1ЯХНОТО злодеяние ги застрашавало жестоко наказание;

то им било отредено от неумолимата съдба.

ОРЕСТ ОТМЪЩАВА ЗА УБИЙСТВОТО НА БАЩА СИ. Изминали много години от деня, когато загинал Агамемнон. Веднъж към неговия гроб, който се намирал при самия дворец, се приближили двама младежи, облечени ;<цто пътници. Единият от тях, на вид около осемнадесетгодишен, бил препасан с меч, а другият, малко по-възрастен, държал в ръка две.копия. По-младият от двамата пристъпил към гроба, отрязал кичур коса от главата си и го сложил върху гроба. Той бил синът на Дгамемнон, Орест, спасен в деня на убийството на Агамемнон от своята бавачка и отгледан далеч от родината си от фокидския цар Строфий. С него бил приятелят му, Строфневият син Пилад. Едва Орест успял да принесе своята жертва в памет на баща си, когато при вратите и,ч двореца се показали робини в черни дрехи. Те отивали към гроба на Агамемнон. Измежду тях била и Елек-тра, дъщерята на убития цар. Тя била облечена, както и всички робини, в черни дрехи, косите й били подрязани и тя, царската дъщеря, по нищо не се различавала от останалите робини. Орест и Пилад набързо се скрили до гроба и започнали да наблюдават какво ще правят родините. А те, като дошли при гроба, на висок глас заплакали и три пъти обиколили гроба. Робините била изпратила Клитемнестра, тъй като през нощта сънувала зло-кобен сън и се опасявала, че душата на Агамемнон е разгневена на нея. Робините трябвало да я умилостивят. Но те ненавиждали Клитемнестра заради убийството на Агамемнон и задето тя ги притеснявала. А Кл.нтемнсстра

Изложено според трагедията на Есхил "Хосфо-ри", т.е. "извършващи въз-лияния на гроба в чест на умрелия"

503
ги потискала, понеже всички те били пленнички троян" и като ги гледала, тя си спомняла за убития си мъж.

Вместо да моли сянката на Агамемнон да се смш Електра по съвета на робините призовала боговете " отмъстят на Клитемнестра. А тя не могла и да постъд, другояче. От цялата си душа Електра ненавиждала сви ята майка убиец. >

Когато била принесена жертвата и робините се на-канили вече да си отидат, Електра изведнъж видял) върху гроба кичур коса. По приликата й с нейната кос| тя веднага се досетила, че това е коса на Орест. Тя вдиг| нала кичура коса и се замислила: защо не е дошъл са| мият Орест, защо той е изпратил кичур от косата си? щ този момент Орест тихо се приближил към сестра сии,я| извикал по име. Електра не познала веднага Орест, тъй| като го била виждала само като малко дете. Но Ореста показал -на сестра си дрехата, която някога тя изтъкала. за него. Зарадвала се Електра. Орест й казал, че е| дошъл тук по волята на бог Аполон, която в Делфй| му заповядал да отмъсти на майка си и на Егист за;

смъртта нз баща си. Аполон заплашвал Орест, че ще! му изпрати безумие, ако той не изпълни повелята му. Орест помолил сестра си да бъде по предпазлива и ни
кому да не казва, че е пристигнал в родния си град.

Когато Електра си отишла в двореца, след известно време Орест и Пилад почукали на вратата, те казали на излезлия слуга, че трябва да видят Клитемнестра, за да й съобщят важна вест. Слугата я повикал от. двореца и . Орест й казал, че царят на Фокида го помолил да я уведоми, че Орест е умрял и че царят не знае какво да прави с тялото му. Зарадвала се на това съобщение Клитемнестра: умрял бил вече оня, който можел да й отмъсти заради убийството на мъжа й. Клитемнестра уведомила и Егист, който по това време бил из града, за смъртта на Орест и той побързал ло-скоро да се върне в двореца, като не взел със себе си дори своите воини, които навсякъде го охранявали. Егист бързал към сигурна смърт. Едва стъпил в двореца, и паднал, промушен от Орестовия меч. Един от робите в ужас се затичал към Клитемнестра и я повикал на помощ. Тя разбрала, че я очаква разплата за злодейството й.

Изведнъж влязъл при нея с окървавен меч Орест. Клитемнестра паднала в краката на Орест и започнала да го моли да я пощади - та нали тя е негова майка, която го е откърмила със собствената си гръд. Орест не "ОЖРЛ да пощади майка си; трябвало ла изпълни волята на Анилин. Тип хванал майка ся за ръка н я иииля-къл към мястото, където лежал Егистовият труп, и там я убил. Така отмъстил Орест за баща си.

Народът ужасен започнал да се събира пред вратите на двореца, след като узнал за гибелта на Клитемнестра и Егист. Нито един от гражданите не изпитвал дори капка милост към омразния на всички тиранин Егист и към коварната Клитемнестра. Вратите на двореца се отворили и всички видели окървавените трупове на Егист п Клитемнестра, а пад тях стоял с меч в ръка Орест. Орест се чувствувал прав, като извършил това убийство: та той изпълнил волята на Аполон, отмъщавайки за смъртта на баща си. Но изведнъж пред Орест се посвили неумолимите богини на отмъщението, Ериниите . Около главите им се виели отровни змии, очите им святкали от страшен гняв. При вида им Орест затреперал. Той чувствувал как постепенно разумът му се помрачава. Напуснал той двореца и преследван от Ериниите, се запътил към Аполоновото светилище в Делфи с надеждата, че ще го защити богът, чиято воля изпълнил.


Изложено според поемата на Есхил "Евменвдч"

106


АПОЛОН И АТИНА ПАЛАДА СПАСЯВАТ ОРЕСТ ОТ ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА ЕРИНИИТЕ. Преследван от отмъстителните Еринии, измъчен от скитания и скръб, Орест пристигнал . най-сетне в свещения град Делфи и седнал там в храма на Аполон до омфала . Дори в Апо-лоновия храм дошли след него ужасните богини, но там богът стрелометец ги приспал и сънят затворил ужасните им очи.

А Аполон тайно от Ериниите се явил на Орест и му заповядал да отиде в Атина и там да се помоли за закрила пред древното изображение на богиня Атина Па-лада. Богът обещал да помогне на нещастния Орест, а за придружител му дал брата си, бог Хермес. Орест станал, тихичко се измъкнал от храма и се отправил с

Хермес за Атина.

Току-що той бил тръгнал, когато из земята се подала в Аполоновия храм сянката на Клитемнестра. Като видяла спящите Еринии, тя взела да ги буди и да ги укорява, че са престанали да преследват убиеца, конто пролял кръвта на майка си. Тя ги подканвала по-скоро да догонят укрилия се Орест и да не му дават мира нито за миг. Но Ерининте спели дълбок, тежък сън н насън стенели, като от време на време подвиквали, сякаш преследвали бягащия от тях убиец. Най-сетне с големи усилия се събудила една от Ериниите и разбудила другите. Еринните изпаднали в ярост, като разбрали, че Орест е изчезнал. Те започнали да упрекват Аполон, че е изтръгнал от ръцете им убиеца, но Аполон, заплашвайки ги с лъка си, ги изгонил от своя храм. Изпълнени с яростен гняв, в безредна тълпа богините се понесли по следите|

на Орест.

А Орест в това време пристигнал и Атина и там ко- ' леничил пред статуята на богиня. Атина и я ош-ьрнал, с ръце. Скоро долетели Ериниите. Те навсякъде търсели! Орест. В страшния си гняв богините на отмъщението бя-| ли готови да разкъсат нещастника, но не смеели да ос-| кърбят свещеното изображение на Атина. |

Чула страшните крясъци на Ериниите богиня Атина'! и се явила пред тях, като статуята й заблестяла. Ерини-1 ите заплашително искали богинята да предаде Орест в тяхна власт: те искали да го подлож-ат на страшни мъ-1 чения зарад? убийството на майка му. Орест пък молел" богинята да го защити. Той припомнил на Атина П-алада," за баща си Агамемнон, за това, как той загинал от ръ<| ката на коварната Клитемнестра. Нима по своя воля ''•"

отмъстил Орест на майка си? Та той изпълнил само повелята на Аполон. Орест молел Атина самата тя да го съди.

Вслушала се Атина в Орестовите молби. За да реши неговото дело, тя съставила съд измежду атинските ста-рейшини. Тоя съд - ареопагът- - оттогава завинаги трябвало да съществува в Атина и да се събира на хълма, където някога били разположили своя лагер амазонките, когато нападнали Тезей. Този хълм оттогава насетне се наричал Аресов хълм, тъй като амазонките принасяли жертва на бог Арес.

Събрали се подбраните от Атина съдии, донесени били две урни, в които съдиите трябвало да пуснат при гласуването камъчета, и започнало съденето. В него като съдия участвувала и богиня Атина. Наоколо се тълпял народът, желаейки да чуе как съдиите ще решат делото. Ериниите обвинявали Орест и със заплашване искали да бъде той осъден. Лично бог Аполон се явил да защищава Орест. Спокойно започнал да говори Аполон в защита на Орест. Той оправдавал неговата постъпка, тъй като Орест отмъстил на Клитемнестра за ужасното престъпление - тя убила мъжа си, великия герой цар Агамемнон. Пък и най-сетне Орест само е изпълнил неговата воля. Съдиите изслушали обвинителките и защитника и пристъпили към гласуване.

Орест убива Егист. Отляво Клитемнестра
Орест търси зашита в храма на Аполон от преследващите го Еринии
Било решено - ако се получат еднакъв брой гласове за осъждане и за оправдаване на Орест, той да бъде оправдан. Когато гласовете на съдиите били преброени, оказал се еднакъв брой оправдателни и осъдителни гласове. А равен брой гласове за осъждане и за оправдаване се получил затова, защото в полза на Орест гласувала Атина, като заявила, че тя гласува за него, тъй като самата тя няма майка, а има само баща, бог Зевс.

По такъв начин Орест бил оправдан и Еринните трябвало да престанат да го преследват.

Ериниите изпаднали в ужасен гняв - съдът ги лишавал от изначалните им права да наказват престъпника със страшни мъчения. Ериниите заплашвали, че ще опу-стошат цяла Атика и ще я потопят в море от бедствия. Но Атина смекчила гнева на богините: тя ги убедила да останат завинаги в Атика - в една свещена пещера, където всички атиняни ще им отдават големи почести.

С голяма тържественост гражданите начело с Атина и нейните жрици отвели Ериниите в тяхното светилище - пещерата в подножието ва Аресовия хълм. Оттогава Ериниите станали защитнички на цяла Ати-508 ка и народи започнал да ги нарича Евмениди.

ОРЕСТ ПЪТУВА ЗА ТАВРИДА, ЗА ДА ПРИДОБИЕ Изложе-СВЕЩЕНОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА АРТЕМИДА. Орест но спо-не се спасил от преследванията на Ериниите. Не всички рса трагс-,от тях се подчинили на решението на ареопага. Някои от ^""п^ тях, както преди, преследвали Орест, като не му давали "ифиге-поквй нито денем, нито нощем. В края на краищата, чия в Тав-измъчен от страдания, Орест отново избягал в Делфи, Р^8 в светилището на Аполон. Там Аполон му заповядал да отпътува за далечна Таврида и да докара оттам свещеното изображение (статуя) на богиня Артемида. Опасен бил този подвиг. Племето таври, което живеело в Таврида, принасяло в жертва пред тази статуя всички •пристигнали при него чужденци. Такава участ можела да

постигне й Орест.

И все пак Орест предприел далечното пътуване. Той

на всяка цена искал да се избави от преследването на Ериниите. След благополучно плаване Орест и приятелят му Пилад пристигнали в Таврида и като укрили кораба си между крайбрежните скали, отишли в храма на Дртемида. Орест не подозирал дори, че жрица в този храм била сестра му Ифигения, която някога гърците искали да принесат в жертва на богиня Артемида. Орест и Пилад но се решавали да задигнат статуята на Артемида през деня и зачакали да настъпи нощта. Но ги видели пастири, нападнали ги и след дълга борба ги вързали и завели при царя. Царят решил, че и двамата трябва да бъдат принесени в жертва на Артемида.

На сутринта ги повели вързани, към храма. Ифигения, без да подозира каквото и да било, трябвало със собствените си ръце да убие брата си. През нощта тя сънувала страшен сън: бащиният й дворец бил разрушен от земетресение и останала само една единствена колона, от която се спущали руси коси, а тя измила колоната, сякаш се готвела да я принесе в жертва. Ифигения сметнала, че е загинал брат й Орест, и решила да принесе жертва в чест на умрелия си брат. През време на жертвоприношението царските слуги довели при нея вързаните Орест и Пилад. Тя ги заразпитвала кои са и откъде са. Като узнала, че са гърци, запитала ги за съдбата на Агамемнон и на брата си Орест. Малко радостни неща можели да й разкажат Орест и Пилад.

Ифигения решила да принесе в жертва само единия от младежите, а другия да изпрати с писмо до Орест в Гърция, за да знае Орест, че сестра му Ифигения е жива. Едва сега се разкрило, че са се срещнали братът и 509


сестрата. Зарадвали се Орест и Ифигения от тая среща. Но как да се спасят? Как да избягат от Таврида?

Ифигения решила да си послужи с измама. Тя заявила на царя на гаврите, че статуята на Артемида е ос-квернена и че трябва да се измият в морето и статуята, и жертвите за богинята, двамата чужденци. Царят на гаврите се съгласил с това.

В тържествена процесия Ифигения тръгнала заедно с прислужничките от храма към морския бряг - към онова място, където бил укрит Орестовият кораб. Прн-служничките носели статуята на Артемида, а царските слуги водели вързаните Орест и Пилад. Като стигнали на брега на морето, Ифигения заповядала на царските слуги да отидат настрана, тъй като те не трябвало да видят тайните обреди на измиването. Когато слугите се отдалечили, Ифигения развързала брата си и верния му приятел и побързала да се качи заедно с тях на кораба. На царските слуги се видяло подозрително, че обредът трае толкова дълго. Те отишли- на брега и за свое учудване видели там кораб, с който Орест искал да откара Ифигения. Царските слуги се впуснали към Орест, за да отнемат от него своята жоица. Започнала битка, :ю Орест и Пилад принудили царските слуги да избягат. Качил се Орест с Ифигения и със спътниците си на кораба. Гребците седнали при веслата и корабът излязъл в открито море. Но на пътниците не било съдено да напуснат така лесно Таврида.

Вдигнала се страшна буря, която върнала кораба пак до брега. Всички гърци, които се намирали на кораба, щели да загинат, като попаднат във властта на царя на таврите, ако не им се била притекла на помощ богиня Атина Палада. Тя се явила на царя на таврите и му заповядала не само да пусне да си отидат в Гърция Ифигения, брат й и всичките им спътници, но дори да позволи да заминат с тях и всички прислужнички от храма на Артемида. Царят се подчинил на волята на богинята. Сега Ифигения можела да се върне в родината си, откъдето някога богиня Артемида я била пренесла при таврите.

Корабът на Орест преминал благополучно обратния път. Като се върнал в родината си, Орест убил Егистовия син Алет, който в негово отсъствие бил заграбил престола. На верния си приятел Пилад, който бил готов да умре за него в Таврида под жертвения нож на Ифигення, Орест дал за жена сестра си Електра. А Ифигения стаиа-5*0 ла жрица на богиня Артемида в храма недалеч от Атина.

ТИВАНСКИ ЦИКЪЛ

ЕДИП. НЕГОВОТО ДЕТСТВО, МЛАДОСТ И ЗАВРЪЩАНЕ В ТИВА. Царят на Тива, Кадмовият син По-лидор, и жена му Нуктида имали син на име Лабдак, който именно наследил властта над Тива. Син и наследник на Лабдак бил Лай (Лайос). Веднъж Лай посетил царя Пелопс и дълго му гостувал в Пиза. Лай се отплатил с черна неблагодарност на Пелопс за неговото гостоприемство. Той отвлякъл младия син на Пелопс, Хризип, и го откарал със себе си в Тива. Разгневеният и опечален баща проклел Лай; прокълнал го боговете да накажат похитителя на сина му, като той, Лай, бъде убит от родния си син. Така Хризиповият баща проклел Лай и това бащино проклятие трябвало да се изпълни.

След като се завърнал в седмовратата Тива. Лай се оженил за дъщерята на Менойкей, йокаста. Лай дълго живял спокойно в Тива и само едно нещо го тревожело: нямал деца. Най-после Лай решил да замине за Делфи и там да се допита до бог Аполон коя е причината за тая бездетност. Страшен отговор дала на Лай Аполоновата жрица Пития. Тя изрекла:

- Сине Лабдаков, боговете ще изпълнят твоето желание - ще имаш син, но знай: ти ще загинеш от ръката на своя син. Ще се изпълни проклятието на Пелопс!

Лай се ужасил. Дълго мислил той как да избегне повелите на неумолимата съдба; в края на краищата решил да убие сина си, щом той се роди.

Наистина скоро на Лай се родил син. Жестокият баща свързал с ремъци краката на новородения свой син, като пробил ходилата му с остро желязо, повикал един роб и му заповядал да хвърли младенеца в гората по склоновете на Кнтерон , за да го разкъсат там зверове. Но робът не изпълнил заповедта на Лай. Дожаля-ло му за детето и предал тайно момченцето на един роб на коринтския цар Полиб. Този роб тъкмо по това време пасял стадото на своя господар по склоновете на Кнтерон. Робът занесъл момченцето при цар Полиб, а тоя, понеже бил бездетен, решил да го отгледа като

Изложено според трагедията на Софокъл "Едип цар"

511
свой наследник. Цар Полиб дал на момченцето и" Едип поради стеклите му от раните крака. ;

Така и израсъл Едип при Полиб и жена му Мер1 па, които го наричали свой син, и сам Едип ги смят| за свои родители. Но веднъж, когато Едип бил веч порасъл и възмъжал, при един гуляй, някой от прия телите му, след като пийнал, го нарекъл храненик -нещо, което поразило Едип. В душата му се промъкн| ли съмнения. Той отишъл при Полиб и Меропа и дъ го ги убеждавал да му открият тайната на негово раждане. Но нито Полиб, нито Мерспа му казали в що. Тогава Едип решил да отиде в Делфи и там , научи тайната около раждането си.

Като обикновен пътник Едип се отправил за Де фи. Пристигнал той там и се допитал до оракула. Л1 чезарният Аполон му отговорил чрез устата на прорн цателката Пития: '

- Едипе, твоята съдба е ужасна! Ти ще убиеш ба1-Я ща си, ще се ожениш за собствената си майка и от то<| зи брак ще се родят деца, проклети от боговеге и не-* •навижданн от всички хора.

Ужас обзе;; Един. Какво да направи, за да избегне злата си съдба; как да отбегне отцеубийството и брака?' с майка си? Та оракулът не назовал по име родителите., му. Ами ако Полиб и Меропа са неговите родители? Нима той ще стане убиец на Полиб и мъж на Мерела? Едип решил да не се завръща вече в Коринт, лай си остане вечен скитник без род, без племе, без ро-" дина. |

Но нима е възможно да се избягнат повелите на'* съдбата? Едип не знаел, че колкото повече се старае"" ла избегне своята орис, ч-олкопа по-сигурно ще тръгна -Ц] по пътя, който му е предопределила съдбата. -

Като бездомен скиталец Едип заминал от Делфи.д Той не знаел къде да отиде и тръгнал по първия по-Ц паднал му път. Този път водел за Тива. По тоя път вЦ подножието на Парнас, където се събирали три пътя,| в една тясна клисура Едип срещнал колесница, с коя-.| то пътувал беловлас старец с величествен вид; глашатай управлявал колесницата, а подир нея следвали слугите. Глашатаят грубо креснал на Едип, заповядал му да се отбие от пътя и замахн^л с камшика по него. Раз-ядосаният Едип ударил глашатая и искал вече да от- • мине колесницата, когато ненадейно старецът замах-нал с жезъла си и ударил Един по главата.

Едип се разярил и в гнева си ударил стареца със


своята тояга така силно, че той паднал мъртъв възнак на земята. Едип се нахвърлил върху придружителите и ги избил всичките; само един роб успял незабеляза< но да се укрие. Така се изпълнила повелята на съдба' 1а: Едип убил, без да знае това, баща си Лай. Защото този старец бил Лай; той пътувал за Делфи, за да се допита до Аполон какво трябва да направи, за да спа' си Тива от кръвожадния Сфинкс.

Едип спокойно продължил пътя си. Той смятал, че не е виновен за това убийство: та не той нападнал пръв, а само се защищавал. Все повече и повече напредвал Едип по избрания от него път и пристигнал най-после в Тива.

В Тива царяло голямо униние. Две беди сполетели града на Кадъм. Страшният Сфинкс, чедо на Тифоч и на Ехидна, се бил заселил недалеч от Тива, на планината Сфингион, и искал все нови и нови жертви, а

33

Едип отгатва загадката на Сфинкс



513
на това отгоре и робът донесъл веста, че цар Лай убит от някакъв непознат човек. Виждайки покрусата на гражданите, Едип решил да ги спаси от бедата: то| решил лично да отиде при Сфинкс.

Сфинкс бил страшно чудовище с глава на жена, <1 тяло на грамаден лъв, с лапи, въоръжени с остри лъ№ ски нокти, и с грамадни криле. Боговете били решили Сфинкс да остане край Тива дотогава, докато някой разреши загадката му. Тая загадка била казана н| Сфинкс от музите. Сфинкс карал всички пътници, кой' то минавали покрай него, да решават тая загадка, н никой не можал да я разгатне и всички загивали о мъчителна смърт в железните прегръдки на ноктестд те лапи на Сфинкс. Мнозина дрблестни тиванци се опи! вали да спасят Тива от Сфинкс, но всички те загинал"

Дошъл Едип при Сфинкс и той му задал своята га танка:

- Кажи ми кое е това съшество, което сутрин ход!| на четири крака, през деня - на два, а вечер - на три.1 Никое от всичките същества, които живеят на земятзд не се променя така, както то. Когато ходи на четири " крака, то има най-малко сили и се движи по-бавно, отколкото през останалото време.

Едип не се замислил нито за един миг и тозчас от- . говорил:

- Това същество е човекът! Кога! о е малък, когато е още едва в утрото на своя живот, той е слаб и бав- • но пълзи на четири крака. През деня, тоест в зрялата 4 си възраст, той ходи на два крака, а вечер, тоест на старини, грохва и понеже има нужда да се подпира, взе* З ма патерица; тогава ходи на три крака. 5

Така разрешил Едип загадката на Сфинкс. А Сфинкс размахал криле и се хвърлил от скалата в морето. Боговете били решили Сфинкс да загине, щом някой разреши^ загадката му. По тоя начин Едип освободил Тива от тази < напаст. ^



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   33   34   35   36   37   38   39   40   ...   43




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет