Богове и г-ерои

В това време Евмей и Филотий излезли от залата, подир тях тръгнал и Одисеи. Вън той спрял верните слуги и им открил кой е, като им показал белега на крака си от задравялата рана, нанесена му някога от глиган. Евмей и Филотий се зарадвали и започнали да обсипват с целувки ръцете и краката му. Одисеи ги успокоил. Заповядал на Евмей в момента, когато той, Одисеи, вземе лъка, да отиде при Евриклея и да й каже да заключи прислужничките и да не ги пуща никъде. А нл Филотий Одисеи наредил по-яко да залости вратата. Като дал тези нареждания. Одисеи се върнал в залата на пиршеството н спокойно седнал на мястото си до вратата.

Когато Одисеи се върнал, Евримах бил намазал лъка с мас и го нагрявал на огъня. Като нагрял, лъка, Еври-мах направил опит да го свие, но не можал. Кандидатите видели, че всичките им опити са напразни, и решили да оставят лъка и да се опитат да го свият на другия ден, а сега по-добре да продължат гуляя. Тогава Одисеи неочаквано се обърнал към кандидатите с молба да позволят и нему да се опита да опъне тетивата на лъка. Като чули тази молба, кандидатите взели да му се подиграват. Но вътрешно те се страхували, че странникът ще ги посрами. А Пенелопа настоявала все пак да дадат на странника лъка. Телемах я прекъснал: той помолил
Детайл от същата рисунка

майка си да се прибере в покоите си, а на Евмей заповядал да подаде на Одисеи лъка. Когато Евмей понесъл лъка, кандидатите надали яростен вик. Евмей се изплашил, но Телемах страшно му креснал и повторил заповедта си да занесе лъка на странника. Евмей подал на Одисеи лъка, а след това бързо отишъл при Евриклея и й предал Одисеевата поръка. Филотий пък здравата подпрял вратата.

Одисеи взел своя лък и започнал внимателно да го оглежда: така оглежда китарата си певецът, когато се готви да започне да пее. Без какаото и да било усилие Одисеи свил лъка н опънал върху него тетивата, после я опитал с пръст достатъчно ли е опъната. Тетивата страшно избръмчала. Кандидатите побледнели. От небето се разнесъл трясък на' гръмотевица - с това Зевс дал знак на Одисеи. Радост изпълнила сърцето на Одисеи. Той взел една стрела и без да става от мястото си, я пуснал по целта. Стрелата минала и през дванадесетте халки, Като се обърнал към Телемах, Одисеи извикал:

- Телемах! Твоят гост не те посрами! Ти видя, че не се мъчих много, докато опъвах тетивата върху лъка. Не, запазил съм напълно силата си! Сега ще приготвим ново угощение за кандидатите. Сега ще зазвучи на нашия пир друга китара! 491

Одисеи свалил дрипите си, застанал на прага до са- -мата врата, изсипал от стрелника стрелите на пода в краката си и креснал към кандидатите:

-' Първата цел улучих! Сега съм си избрал нова цел, по която още никой не е изпращал стрели. Стреломете-цът Аполон ще ми помогне да улуча и нея1

Като викнал така, Одисеи пуснал една стрела по Ан-тиной. Стрелата попаднала в гърлото му и го пронизала от единия край до другия тъкмо в момента, когато Ан-тиной се канел да изпие чаша вино., Обливайки се в кръв, Антиной се залюлял, бутнал масата, катурнал я и паднал мъртъв. Кандидатите скочили и се развикали. Те се втурнали към стените, където преди висело оръжието, но оръжието го нямало. А Одисеи още веднъж страшно им креснал:

- Ах, презрени псета! Вие си мислехте, че аз няма да се върна? Че безнаказано ще грабите? Не, сега всички вас ви чака гибел!

Напразно Евримах молел Одисеи да ги пощади, да приеме от кандидатите богато обезщетение за всичко, което са разграбили, но Одисеи не искал да слуша нищо. Той цял горял от жажда за отмъщение. Кандидатите разбрали, че, щат не щат, трябва да се отбраняват. Извадили те мечове и се стараели да се защитят от Оди-сеевите стрели с масите. Евримах се втурнал с меч в ръка срещу Одисеи, но една стрела пронизала гърдите му и той паднал мъртъв на пода. Нахвърлил се срещу Одисеи Амфином, но го поразил с копие Телемах. Като убил Амфином, Телемах изтичал да донесе оръжие. Той изнесъл от Одисеевия склад четири шлема, четири щита и осем копия - за Одисеи, за себе си, за Евмей и Фило-тий. А Одисеи, докато Телемах бил отишъл за оръжие, изпращал стрела след стрела по кандидатите. Всяка пусната от него стрела носела смърт на някого от тях; те падали един след друг мъртви на пода. Но ето че Телемах се върнал с оръжието. Одисеи се въоръжил, а редом с него застанали, размахвайки копия, Телемах, Ео-мей и Филотий.

Предателят Мелантий забелязал, че Телемах ходил да вземе оръжие; той тайно се вмъкнал в склада и взел оттам дванадесет щита и толкова копия, тъй като Телемах, като бързал да се върне при баща си, забравил да заключи вратата на помещението. Въоръжили се и

някои кандидати. Одисеи се изплашил, като ги видял изведнъж въоръжени. Той разбрал, че някой им е донесъл оръжие. За щастие Евмей забелязал промъкващия се за оръжие Мелантий и казал на Одисеи за това. Одисеи заповядал на Евмей и Филотий да хванат Мелантий, когато е в склада, да го завържат здраво с въже и да го затворят там. Евмей и Филотий тихо се промъкнали до склада и когато Мелантий изнасял оттам оръжие, те го сграбчили, повалили го на пода, извили му ръцете на гърба и му свили краката; свързали го, закачили го да виси на една от гредите на тавана на склада и му каза- . ли с насмешка:

- Пази сега оръжието, Мелантие! Нагласихме ти ме" ко легло, но няма да се успиш сутринта.

Като казали това, те грабнали оръжие и се завтеклн да помогнат на Одисеи," който в това време заедно с Телемах задържал напора на кандидатите.

В този миг Атина Палада се явила на Одисеи под образа на Ментор. Одисей\ започнал да вика Ментор на помощ, а кандидатите заплашвали Ментор със смърт, ако помогне на Одисеи.

Богинята още повече се ядосала на кандидатите. Като упрекнала Одисеи, че той не се бие с кандидатите така храбро, както се е бил при Троя, Атина изведнъж се превърнала в ластовичка, литнала нагоре и кацнала на една греда над кандидатите. Три пъти кандидатите нападали Одисеи, хвърляйки колия по него, по Телемах и по двамата верни слуги, но Атина отклонявала копията им. А Одисеи и неговите другари всеки път убивали по четирима кандидати. С удар на копие Филотий убил и дръзкия Ктезип и тържествуващ извикал:

- Сега ще замлъкнеш, дръзки ругателю! Хубаво те наградих за кравешкия крак, с който ти така любезно нагости Одисеи.

Един подир друг падали избиваните кандидати. Изведнъж Атина размахала над главата им страшната си егида. Като обезумели кандидатите се разбягали в ужас на всички страни; така се разбягват по пасбището говедата, когато през лятото ги жилят цели рояци стършели. Одисеи, Телемах, Евмей и Филотий изтребвали кандидатите подобно на соколи, които изтребват гълъби. Загиващите кандидати надали страшен вик. Те не можели да се укрият никъде. Изтичал до Одисея Лейод и взел да го моли за милост, но Одисеи не го пощадил и с един удар на меча си му отрязал главата. По молба на Телемах Одисеи пощадил само певеца Фемий, който пял на 493

кандидатите против волята си; пощадил и глашатая Щ донт, който се бил скрил под една кравешка кожа. Оди сей заровядал на Фемий и на Медонт да излязат вън там да го чакат. Одисеи огледал дали не е останал ош някой от кандидатите, но всички били вече избити; не < спасил НИТА един от тях.

Тогава Одисеи заповядал да повикат Евриклея. Кат чула, че я вика господарят й, тя веднага дошла при нег и го видяла цял изцапан с кръв да стои всред труповет на кандидатите подобно на лъв, който е разкъсал волове Одисеи наредил на Евриклея да повика онези робини,| които се били провинили в съчувствие Към кандидатите.'] Евриклея повикала дванадесет робини. Те дошли и пла- ] чейки на глас, започнали да изнасят по заповед на Оди-| сей труповете на кандидатите и да ги слагат един до | друг в портика на двореца. Робините изнесли труповете | и измили цялата зала за пиршества; а когато изпълнили:! всичко това, Одисеи заповядал да' бъдат наказани със смърт. Всички провинени робини били обесени и със смъртта си изкупили престъплението си срещу Одисеи и Пенелопа. И предателят Мелантий бил подложен от Одисеи на мъчително смъртно наказание.

Когато робините и Мелантий получили заслуженото си наказание. Одисеи наредил на Евриклея да донесе очистителен тамян и прикадил с него цялата зала за пиршества. Събрали се всички Одисееви робини; те заобиколили своя господар и радвайки се за неговото завръщане, му целували ръцете и краката. Плачел от радост и самият Одисеи, виждайки отново домашните си.

494

ОДИСЕИ СЕ ОТКРИВА НА ПЕНЕЛОПА. Докато всички домашни на Одисеи го поздравявали, Евриклея изтичала до покоите на Пенелопа, събудила я и съобщила радостната вест, че мъжът й най-сетне се е завърнал и е отмъстил на кандидатите, като ги избил до един. Пенелопа не искала да вярва. Мислела си, че Евриклея се шегува с нея. Евриклея дълго уверявала господарката си, че наистина Одисеи се е завърнал; че именно странникът, с когото тъй дълго Пенелопа разговаряла, е Одисеи; че тя, Евриклея, го познала по белега от заздравялата рана на крака му, но че той й бил заповядал да пази в тайна дори от Пенелопа вестта за неговото завръщане. Въпреки убеждаванията от страна на Евриклея на Пенелопа се струвало невероятно, че Одисеи сам е могъл да избие всички кандидати. Накрая Пенелопа се

- О, любима майко - казал Телемах. - Нима в гърдите си носиш сърце, подобно на камък! Твоят мъж най-после се е завърнал, а ти седиш и не продумваш Нито дума. Едва ли ще се намери в целия свят друга жена, която би посрещнала така нелюбезно мъжа си, който се е завърнал при нея след дълга разлъка.

- Синко, ти виждаш, че от вълнение не мога да промълвя нито дума - отвърнала на Телемах Пенелопа;- ако странникът е наистина Одисеи, аз имам с Одисеи такава тайна, която, като си разкрием, винаги ще се поз< наем един друг. " .

Одисеи се усмихнал и казал на Телемах:

- Сине! Не тревожи майка си. След като ме разпита, тя ще се убеди, че съм Одисеи. За нея е трудно да ме познае в тези дрипи. Сега ние трябва да решим как да запазим за известно време гибелта на кандидатите в тайна от жителите на града, за да не иъзникнс бунт. Защото ние избихме най-знатните младежи и техните близки ще искат да ни отмъстят.

Одисеи заповядал на всички роби и робини да започнат да пеят и весело да танцуват под звуците на китарата на Фемий, за да помислят всички, че в двора има празненство. Веднага изпълнили заповедта му. И всички, които минавали покрай двореца, наистина мислели, че там става пиршество по случай сватбата на Пенелопа с някого от кандидатите.

А Одисеи, след като се изкъпал и облякъл богати дрехи, влязъл пак в чертога и седнал срещу Пенелопа. Атина му била дарила божествена красота. За да убеди Пенелопа, Одисеи решил да й спомене тайната, която била известна само на тях двамата. Той повикал Евриклея и й поръчал да му приготви легло, но Пенелопа казала на Евриклея:

- Добре, приготви му легло, Евриклейо, но само не в спалнята, която е построил сам Одисеи. Изкарай от спалнята разкошното легло и него застели.

- О, царице! - провикнал се Одисеи; - Та кой може да помръдне от мястото му леглото, което изработих аз
сам? Нали знаеш, че то е изработено от грамадния дъ-пер на маслината, която растеше край двореца. Сам аз я отсякох и като изградих около дънера стена, направих от него легло, а после го украсих със злато и сребро и със слонова кост. Но може би в мое отсъствие някой е отрязъл с трион дънера и е преместил леглото?

Сега Пенелопа вече знаела, че пред нея е Одисеи. Само те двамата знаели тайната как е направено леглото. Пенелопа заридала, хвърлила се в прегръдките на Одисеи и започнала нежно да го целува. Разплакан, Одисеи прегърнал вярната си жена, притиснал я до сърцето си и я обсипал с целувки - така спасилият се от буря о морето плувец, изхвърлен на брега, целува земята. Дълго плакали прегърнати Одисеи и Пенелопа. Така щяла да ги завари и зората, ако богиня Атина не била удължила нощта и не била забранила на богинята на зората, розоврпръстата Еос, да излети яа небето.

Одисеи и Пенелопа напуснали залата за пиршества и се прибрали в спалнята си. А Телемах заповядал на робите и робинйте да прекратят пеенето и танца и целият дворец потънал в сън. Не спели само Одисеи и Пенелопа. Одисеи й разказвал за своите приключения и вярната Пенелопа жадно го слушала. И тя разказала на мъжа си за всичко, което трябвало да изтърпи от кандидатите в негово отсъствие.

Изложено според поемата на Омир "Одисея"

496

ДУШИТЕ НА ИЗБИТИТЕ КАНДИДАТИ В ЦАРСТВОТО НА ХАДЕС. Бог Хермес извлякъл душите на избитите кандидати от труповете им с помощта на своя златен жезъл, с който той и затваря очите на хората за сън, и пропъжда съня им. Душите полетели подир бога с жа-лостен писък. Техният писък приличал на пискането на прилепи, които се носят из тъмна пещера в уплаха, когато един от тях тупне на земята, след като се е откъснал от каменния свод, на който е висял.

заобиколили. Прилетяла тук и сянката на цар Агамем-нон. Тя разпознала всред душите на кандидатите душата на Амфимедонт, който приел някога Агамемнона като гост при идването му в Итака, за да повика Одисеи за похеда срещу Троя. Сянката на Агамемнон попитала душата на Амфимедонт:

- Кажи ми защо дойдохте на такава тълпа в царството на мрака? През време на буря ли загинахте или ви избиха врагове, когато грабехте доморете им и задигахте имуществото им?

Сянката на Амфимедонт разказала как те са искали .ръката на Пенелопа, като са смятали, че Одисеи няма да се върне; как Пенелопа била вярна на Одисеи и не искала и да чуе за брак. Върнал се най-сетне Одисеи и жестоко им отмъстил, задето буйствували в неговия дом и разпилявали имуществото му. Душата на Агамемнон се зарадвала, като узнала, че Одисеи благополучно е превъзмогнал всички опасности, и се провикнала:

- О, колко си щастлив ти, любими Одисее1 Голяма ще бъде славата на твоята вярна жена Пенелопа; ще я възпеят в песни и вечно жив ще бъде споменът за нея1 Съвсем друга беше моята съдба. Мене жена ми ме предаде. Ужасният спомен за нея ще се запази навеки у хората.

ОДИСЕИ ПРИ ЛАЕРТ. Рано на другата сутрин, въоръжени с блестящи доспехи, щитове и копия. Одисеи, Телемах, Евмей и Филотий тръгнали да отидат при Лаерт. На Пенелопа Одисеи заръчал да не излиза от двореца никъде, тъй като той знаел, че вестта за смъртта на кандидатите бързо ще се разнесе из града.

Обгърнати от гъст облак, Одисеи и неговите спътници бързо преминали през града и излезли на полето. Скоро стигнали до къщата на Лаерт, в която той живеел със своите роби и една стара прислужничка. Одисеи изпратил спътниците си в къщата и им казал да приготвят обед, а сам той отишъл в градината да търси Лаерт. Одисеи заварил престарелия си баща да работи. Той окопавал една фиданка; Цялото облекло на Лаерт било в кръпки, краката му били обути в прости сандали, на главата си носел калпак от изтъркана ярешка кожа, а на ръцете си бил сложил ръкавици. Като видял баща си, Одисеи заплакал. Дожаляло му за стареца, когато го видял облечен като просяк. Одисеи се колебаел как трябва да постъпи - веднага ли да открие на ба-

32
ща си кой е, или най-напред да скрие и да изчака да | види ще го познае ли баща му.

Най-сетне Одисеи решил да постъпи така: приближил'се към баща си и като се престорил, че не го познава, заговорил с него като с обикновен работник и го заразпитвал на кого е овощната градина и как се казва стопанинът. Одисеи разказал за себе си една съчинена история, като се представял за чужденец, и добавил:

- Някога аз съм посрещал като гост в дома си Одисеи, дарих го с богати дарове. Сега съм дошъл да се възползувам от неговото гостоприемство. Кажи ми наистина ли съм пристигнал на остров Итака?

Едра сълза се търкулнала от очите на стареца Лаерт и той отговорил:

- Чужденецо! Ти наистина си в Итака, но няма да срещнеш тук Одисеи. В неговия дом се разпореждат лоши хора. Одисеи навярно е загинал. Аз съм неговият баща. Но кажи ми кой си ти?! Откъде си пристигнал?

Одисеи пак се представил под измислено име и пак заговорил за Одисеи, като казал, че вече са се изминали пет години от деня, когато е посрещал в дома си Одисеи. Като чул това, Лаерт се натъжил. Той взел с две ръце пръст, посипал главата си и на висок глас засте-нал от непоносима мъка. Одисеи не можел повече да гледа скръбта на баша си. Той се хвърлил към него, стиснал го в прегръдките си и се провикнал:

- Татко! Аз съм твоят Одисеи! По волята на боговете аз се завърнах в Итака1 Не плачи вече! Аз отмъстих на нахалниците, които разоряваха моя дом!

Лаерт ие повярвал отведнъж; той,поискал доказателство, че наистина пред него стои син му. Тогава Одисеи му показал белега от рана на крака си и изброил всички овощни дървета, които Лаерт му бил подарил още през детинство. Старецът заплакал от радост, прегърнал Одисеи и възкликнал:

- О, велики татко Зевсе! Има още богове на светлия Олимп, щом злодеите изкупиха със смърт вината си! Но страхувам се, че тук ще дойдат всички жители на Итака, за да отмъстят за смъртта на близките си.

Одисеи обаче успокоил баща си и го повел към къщата му, където Одисеевите другари били вече приготвили обеда. В къщи Лаерт се изкъпал и се облякъл в чисти, нови дрехи, а,богиня Атина го направила по-бо-дър и по-млад. Всички весело седнали на трапезата. В това време се завърнал старият Лаертов роб Долни със синовете си. Още с влизането си в къщи той се спрял

изумен, като видял на трапезата госта и веднага познал в негово лице Одисеи. Той се спуснал към Одисеи и започнал да му целува ръцете и краката, като призовавал с радост благословията на боговете върху него. Весела била трапезата в дома на стареца Лаерт.

ВЪСТАНИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ И ПОМИРЯВАНЕТО ИМ С ОДИСЕИ. В това време из града се разнесла мълвата, че всички кандидати за ръката на Пенелопа са били избити от завърналия се Одисеи. Близките на убитите, придружени от цялото население, с викове на негодувание притичали до двореца на Одисеи и изнесли убитите. После се събрали на градския площад и започнали да обсъждат как трябва да постъпят. Бащата на Антиной, старият Евпейт, взел да подсторва целия народ да въстане срещу Одисеи и да му отмъсти за гибелта на кандидатите. Само певецът Фемий и глашатаят Медонт убеждавали гражданите да не вдигат ръка срещу Юдисей, тъй като те сами видели, че боговете били на страната на Одисеи, а кандидатите загинали по волята на Зевс.. Обявил се в защита на Одисеи и прори-лателят Халитерс. Той припомнил на гражданите как самият той и Ментор са ги съветвали да не позволяват на кандидатите да безобразничат в Одисеевия дом. Гражданите сами са си виновни. И по-добре е да се подчинят на Одисеи, за да не си навлекат още по-голяма беда. Една част от гражданите послушали Халитерс, но друга част начело с Евпейт грабнали оръжието.

Видяла всичко това от високия Олимп богиня Атина и запитала гръмовержеца Зевс:

- Татко Зевсе, кажи ми какво си решил? Ще възбудиш ли ти сега голяма битка, или пък ще въдвориш мир между враждуващите?

- Мила дъще! - отговорил Зевс на Атина. - Та нали ти реши, че Одисеи трябва да отмъсти на нахалниците. Той им отмъсти и имаше право. Одисеи ще бъде цар на Итака. Ние ще предадем на забрава смъртта нз кандидатите. Както и преди, в Итака ще цари любов. там ще има богатство и мир.

Тъй казал Зевс. 'Атина тозчас литнала към Итакз. Гражданите на голяма тълпа се приближавали вече към Лаертовия дом. Видял ги един от синовете на Долий. Всички, които се намирали в къщи, се въоръжили. Въоръжили се дори старците Лаерт и Долий. Всички излп-зли навън от къщи. На Одисеи се явила под образа на
Ментор богиня Атина. Той познал богинята и се заради вал; после, като се обърнал към Телемах, казал: ?

- Синко, сега докажи, че не си забравил, че произ^ хождаш от славен род - славен по цялата земя със-сво*Ц ята доблест. Д

- Любими татко! - отвърнал Телемах. - Ще видишД че няма да посрамя славния ти род! ' Д

Чул тези думи и Лаерт. Радост изпълнила сърцето | му и той се провикнал: |

- О, какъв ден ми изпращате вие, богове! Колко съмз щастлив! Моят син и моят внук се препират кой от тях е!} по-храбър! - |

Пристъпила към Лаерт Атина и му заповядала да | хвърля, без да се прицелва, копието си по враговете, ка-;| то призове на помощ богиня Атина и татко Зевс. За*.1 махнал Лаерт с копието и го хвърлил. То пробило мед-1 ния шлем на Евпейт, разбило черепа му и той паднал ;

мъртъв на земята. Одисеи и Телемах се нахвърлили сре- , шу враговете. Всички граждани на Итака щели да загинат, ако не се била провикнала страшно богиня Атина:

- Прекратете битката, граждани на Итака! По-скоро се разотивайте, без да проливате кръв!

Невиждан ужас обзел всички граждани на Итака. -Като чули възгласа на богинята, те изпуснали оръжието си и паднали наземи. Дошли на себе си, гражданите хукнали да бягат, за да спасят живота си. Одисеи извикал гръмогласно и се впуснал да преследва бягащите. Но Зевс хвърлил една светкавица и тя с блясък паднала на земята пред богиня Атина. Богинята възпряла Одисеи и му казала: ,

- Богоравни сине Лаертов, укроти сърцето си! Въз-.дръж се от кървава битка, за да не ти се разсърди гръмовержецът Зевс.

Одисеи се зарадвал и се спрял; престанал да преследва бягащите граждани на Итака. Скоро Атина Палада, като взела образа на Ментор, установила между народа и цар Одисеи траен мир, който бил потвърден с клетва от двете страни.

АГАМЕМНОН И НЕГОВИЯТ СИН ОРЕСТ

СМЪРТТА НА АГАМЕМНОН. Когато тръгвал на поход за Троя, Агамеинон обещал на жена си Клитемнестра незабавно да я уведоми, щом падне Троя и завърши кръвопррлитната война. Изпратени от него слуги трябвало да накладат големи огньове по планинските върхове. Тоя сигнал, предаван От един планински връх на друг, скоро щял да стигне до двореца му и Клитемнестра преди другите щяла да узнае за падането на великата Троя.

Девет години траяла обсадата на Троя. Настанала последната, десета година, през която, както било предсказано, Троя трябвало да падне. Клитемнестра можела сега всеки ден да получи известие за падането на Троя и за това, че мъжът й, Агямемнон, се завръща. За да не я изненада завръщането на съпруга й, Клитемнестра "'•чк.ч нощ изпращала един роб ла б/ш върху покряпа на високия дворец. Там, без да склопи очи цяла нощ, робът стоял, вперил поглед в нощната тъма. И през топлите летни нощи, и във време на бури и хали, и зиме, когато ръце и крака се вкочаняват от студ и когато вали сняг, робът нощем стоял на пост върху покрива. Минавали дни след дни, а покорният на царицината воли роб всяка нощ чакал условния сигнал. Чакала го и Клитемнестра. Но го чакала не за да посрещне мъжа си с ла-куване - не! Тя била забравила мъжа си заради друг мъж, заради Егист, и замисляла гибел за цар Агамем-пон в деня, когато той се завърне в родината си със славата на победител.

Била тъмна нощ. Ето вече започнал едва-едва да побледнява изток. Наближавало утрото. Изведнъж робът видял ярък огън на далечен планински връх. Това бил отдавна желаният сигнал.

Великата Троя паднала; Агамемнон скоро ще се завърне у дома си. Зарадвал се робът - свършва се вече дотегливото нощно бдение. Той побързал да отиде при Клитемнестра и да й съобщи радостната вест. Но била ли тази вест радостна за Клитемнестра?