Богове и г-ерои



бет40/43
Дата13.07.2016
өлшемі2.1 Mb.
#196879
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   43

Ето вече водят Антигена за ужасното смъртно наказание. Креонт е решил да я погребе жива в гробницата на Ляблакиднте. Антигена изминава сетния си път;

тя отива към бреговете на Ахерон. Тя ще бъде вградена жива в гробницата; не между хора ще бъде тя, а между мъртви; тя няма да принадлежи нито на живота, нито на смъртта. Не я съпровождат приятели; отвеждат я на смърт, без да е оплакана. Тя не ще види вече ясната светлина.

Току-що са отвели Антигена, когато при Креонт идва слепият прорицател Тирезий, воден от едно момче. По време на жертвоприношения му били дадени от боговете зловещи знамен-ия. Боговете са разгневени от това, че трупът на убития не е погребан, че птици и псета разнасят на всички страни късове от разлагащия се" труд. Креонт в своето безумно упорство не слуша даже Тирезий, който го съветва да предаде на земята Полиней-ковия труп. Той казва, че дори ако орелът на самия Зевс занесе къс от тялото до самия трон на Гръмовержеца, и тогава трупът на Полинейк ще си остане непо-гребан. Креонт обвинява Тирезий, че е подкупен, че поради корист му дава тия съвети. Разядосаният Тирезий застрашително казва на Креонт, че сам си е виновен за всичко: той е оскърбил боговете, като е затворил Анти- 537


гона жива в гробницата, поругал трупа на Полинейк и нарушил законите на боговете. Затова боговете ще го накажат. Целият Креонтов дом ще се потопи в скръб; за наказание на Креонт нещастие ще сполети оня, който му е най-скъп. Непознаващите пощада Еринии ще отмъстят на Креонт.

Изплашили Креонт думите на прорицателя Тирезий. Той отменил заповедта си да не бъде погребан трупът на Полинейк. Креонт сам бърза да, отиде на полето и да извърши погребалните обреди; той моли Хадес и Хеката да не се гневят на него и на Тива. След като извършва погребението, Креонт отива със свитата си до гробницата на Лабдакидите, за да изведе оттам Антигена. Късно е! Като усукала примка от дрехата си, Антигена се обесила. Креонт заварва в гробницата Хемон, плачещ над трупа на годеницата си. Напразни моли Креонт своя син да излезе от гробницата. Хемон пред очите на баща си се пробожда в гърдите с меч;-той пада мъртъв върху трупа на годеницата си. Креонт изпада в отчаяние - той е загубил последния свой син. Горчиво плаче той над трупа му. В това време вестител занася на Креонтовата жена Евридика вестта, че Хемон е мъртъв. Евридика го изслушала, без да продума, и се оттеглила във вътрешните покои на двореца. Там тя се самоубила, като пронизала, както и Хемон, гърдите си с меч. Едва Евридика се самоубила, и в двореца пристига Креонт. Той носи на ръце трупа на сина си. Тук, в двореца, го чака ново ужасно нещастие - той научава за смъртта на жена си. Гордият, властолюбив дух на Креонт е сломен. В отчаянието си Креонт призовава смъртта, за да прекрати поне тя неговите страдания. Той е загубил всички, които е обичал.

ПОХОДЪТ НА ЕПИГОНИТЕ. Изминали десет годичн след похода на седмината срещу Тива. През .това време синовете на падналите при Тива герои възмъжали. Те решили да отмъстят на тиванците за поражението на бащите ей и предприели нов поход. В този поход взели участие: синът на Адраст - Айгиалей, синът на Амфиа-рай - Алкмеон, синът на Тидей - Диомед, синът на Полинейк - Терсандър, синът на Партенопай - Промах, синът на Капаией - Стенел, синът на Хипомедонт - По-лидор, и синът на Менестей - Евриал. Този поход ставал при други условия. Боговете покровителствували епигоните (така били наречени вождовете, които пред-538 приели новия поход срещу Тива).

Делфийският оракул предрекъл на епигоните победа, ако в тоя поход, вземе участие Амфиараевият син

Алкмеон. "

Терсандър, синът на Полинейк, предложил той да

склони Алкмеон да не се отказва от участие в похода. Алкмеон дълго се колебал. Той не се решавал да тръгне срещу Тива, преди да изпълни последната воля на баща си -да отмъсти на майка си, задето е изпратила своя съпруг на сигурна смърт. Подобно на баща си Полинейк Терсандър решил да спечели съдействието на Алкмеоновата майка Ерифила. Той я подкупил, като й подарил скъпоценната дреха на Кадмовата жена Хармония - дрехата, която изтъкала за нея лично Атина Палада. Ерифила се съблазнила от дрехата, както някога била съблазнена от огърлицата на Хармония, и настояла Алкмеон и брат му Амфилох да вземат участие

в похода.

Войската на епигоните потеглила от Аргос. Тази войска не била голяма, но победата трябвало да бьде на нейна страна. За вожд на войската бил избран Диомед. Тидсевият син, равен на баща си "По сила и храброст. Героите отивали на поход радостни, горейки от желание да отмъстят за своите бащи.

В Потния край Тива те се допитали до оракула на Амфиарай какъв ще бъде изходът от похода им. Оракулът им отговорил, че той вижда Алкмеон, наследника на славата на Амфиарай, да влиза победоносно през вратите на Тива. Епигоните ще победят. Ще загине само Айгиалей, синът на спасилия се през време на първия

поход Адраст.

Най-сетне войската на епигоните стигнала до седмо-вратата Тива. След като опустошили цялата околност, епигоните пристъпили към обсада. Тиванците под пред-водитслството на своя цар Лаодамант, яростния син на Етеокъл, излезли на полето, за да отблъснат обсадитс-лите от стените. Завързал се кръвопролитен бой. В този бой загинал Айгиалей, сразен от копието на Лаодамант, но и Лаодамант бил убит от Алкмеон. Тиванците били победени и се укрили зад неразрушимите стени на Тива.

Победените тиванци започнали преговори с обсаждащите, а през нощта по съвета на Тирезий тайно от об-садителите напуснали Тива с всички жени и деца. Те потеглили към Северна Тесалия. По пътя затам умрял при извора на нимфата Телпуза прорицателят Тирезий, който тъй дълго помагал на тиванците и неведнъж ги спасявал от гибел.
\...и>-д дп^и и иш^оапс швапцшс ишпй^ш ди лсииили-

да в Тесалия и се заселили там.

А Тива, завзета: от епигоните, била разрушена. Епи-гоните си поделили богатата плячка, която им паднала. Най-хубавата част от плячката, включително и Тирезие-вата дъщеря, прорицателката Манто, те принесли като дар на делфийския оракул.

Епигоните се завърнали щастливо в-родината си. Д Полинейковият син Терсандър, след като възстановил Тива, станал неин владетел.'

Изложено според поемата на Омир "Одисея"

540


ДЛКМЕОН. Като се завърнал от похода срещу Тива, Алкмеон изпълнил волята на баща си Амфиаран н отмъстил на майка си за неговата-смърт. Със собствената си ръка убил майка си Алкмеон. Умирайки, майката проклела сина убиец и страната, която му даде убежище.

Боги-ните отмъстителки Еринии се разгневили на Алкмеон и го преследвали навсякъде, където н да се укривал. Дълго се скитал злочестият Алкмеон, като навсякъде се стараел да намери убежище и очистване от оск-верняването си с пролятата кръв. Най-после пристигнал в град Псофида, в Аркадия- . Там цар Феген го очистил от осквернявансто м\' с убийство. Алкмеон се оженил за Фегеевата дъщеря Арснпоя и мислел да живее спокойно в Псофида. Но съдбата не му била скрепила това. Майчиното проклятие го преследвало. Страшен глад и чума сполетели Псофида. Навсякъде се тирела смърт. Алкмеон се обърнал към делфийския оракул и прорицателката Пития му отговорила, че тон трябва да напусне Псофида и да отиде при речния бог Ахелой;

само там ще 'бъде очистен от убийството на майка си и'ще намери покой в страна, която още не съществувала тогава, когато майка му го проклела. Алкмеон напуснал лома на Феген, жена си Арсипоя я сина си Клитнй и се отправил към Ахелой. По пътя той посетил в Ка-лидон Ойней, който гостоприемно го посрещнал. Алкмеон бил и у теспротите , но те, страхувайки се от гнева на боговете, го изгонили от своята страна. В края на краищата Алкмеон стигнал, до водите на Ахелой . Там речният бог Ахелой го очистил от замърсяването му с пролятата майчина кръв и му дал за жена дъщеря си Ка-лироя. Алкмеон се заселил при устието на река Ахелой на един остров, образуван от нанесен пясък н тиня. Тази именно била страната (земята),'която още не съществувала тогава, когато Алкмеон бил проклет от майка си.

И тук съдбата преследвала Алкмеон. Калироя узнава за скъпоценната огърлица и изтъканата лично от Атч-на Палада дреха, които Полинейк и син му Терсандър подарили на Ерифила, и поискала мъжът п да донесе тези съкровища от нея. Калироя не знаела, че тия съкровища носели гибел на оня, който ги владеел. Алкмеон заминал за Псофида и поискал от Фегей да му предаде огърлицата и дрехата. Алкмеоп казал на Фегей, че иска да посвети тия съкровища на делфийския оракул, за да получи от бога стрелометец опрощение. Фегей повярвал на думите на Алкмеон и му предал съкровищата. Но един Алкмеонов роб казал на Фегей за кого са предназначени и огърлицата, и дрехата. Ядосал се Фегей, повикал синовете си Проной и Агенор и им заповядал да нападнат из засада Алкмеон, когато той се завръща към устието на Ахелой. Те изпълнили заповедта на баща си и убили Алкмеон.

Арсиноя, първата жена на Алкмеон, научила за гибелта на мъжа си; тя още го обичала. В скръбта си тя проклела своите братя. А братята й я откарали при цар Агяпенор в Лркадня п като я наклеветили, че тя убила Алкмеон, предали я да бъде наказана със смърт.

И Калироя узнала за смъртта на Алкмеон. Тя решила да отмъсти па синовете на Фегей и на самия него за убийството на съпруга си. Но кон можел да бъде отмъ-стнтелят? Синовете на Калироя - Акарнан и Амфотер, били още МУЛКН деца и спели в люлка. Калироя се помолила на Зевс да направи синовете й веднага силни младежи. Зевс се вслушал в молбите на Калироя. За една нощ синовете й порасли и възмъжали. Те заминали за Тегея при нар Агапенор и там убили синовете на Фегей. После в Псофида убили и самия Фегей. Така даровете, които някога Ерифила получила от Полинейк и Терсандър, донесли гибел на Фегей и на цялото му семейство.

Акарнан и Амфотер взели скъпоценната огърлица и дрехата, изтъкана от Атина, и със съгласието на майка си ги посветили на делфийския Аполон. Акарнан и Амфотер не останали да живеят в родината си. Те се заселили в страната, която по името на Акарнан била наречена Акарнания, и основали там ново царство.
НАЙ-ВАЖНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА СТАРОГРЪЦКИ . И ЛАТИНСКИ АВТОРИ, СЪДЪРЖАЩИ ИЗЛОЖЕНИЕ НА ГРЪЦКИ МИТОВЕ, В ПРЕВОД НА РУСКИ

А. СТАРОГРЪЦКИ АВТОРИ

Гомер, Илиада, пер. Н. И. Гнедича, М. - Л., 1935, XXXVII, 603 стр.

Гомер. Илиада, пер. Н. М. Минското, М, 1935. 352 стр.

Гомер, Одисея, пер. В. А. Жуковского, М.-Л., 1935, 535 стр. Гомер. Гомеровм гимни, пер. В. Вересгевз, М., 1926. Гесиод, Работа и дни и Теогония (Происхождение богов). Иод.:грочни перевод позм Георгия Властова, СПБ, 1885. IX, 280 стр.

Гесиод, Работм н дни. Земледельческая позма, пер. В. Ве" ресаева, М., 1927, 87 стр.

9 с х и л. Драми, т. I, пер. с греч., СПБ, 1864, 326 стр. З с хи л, Проме'тей прикованний, пер. с греч. С. Соловьева и В. Нилендера, вступ. ст. А. В. Луначгрского и С. Соловьева: "Про-метей освобожденнуй, по отривкам Зсхшла восстановленний С. Со-ловьсвнм", М-Л., 1927. стр. 146.

З с хи л. Трагедии- "Молящие", "Семсро против Фив", "При-кованний ПромегеГГ, "Орсстея", "Оспобожденкий Прометей" (фрагменти), пер. А. И. Пиотровского, М.-Л., 1937, 411 стр.

С о фон л, Трагедии, т. I: "Здчп церь", "Здип в Колоне", "Ан-тигона", пер. В. О. Нилендера и С. В. Шервинского. М.-Л., 1936. 231 стр.

Софокл, Драми, М., -1914-1Р15 (Памятники мировой литератури. Античние писатели):

т. I: "Аянт бнченосец", "Филоктет", "Зле^тра", 1914, 422 стр.;

т. II: "Царь Здип", "Здип в Колене", "Антигена", 1915, 438 стр. Е в р и п н д, Театр Еврипнда, СПБ, 1906, стр. 628 ("Алкеста".

"Медея", "Ипполит", "Герг.кл", "йон", "Киклоп").

Еврипид, т. I: "Алкеста", "Андромаха", "Вакханки", "Ге-

куба". М., 1916;

т. П: "Герамнди", "Геракл", .Е^ена", "Ипполит", М., 1916,

516 стр.:

т. III: "Ифнгення в Авлиде". "Ифигения в Тавриде", "Иов",

"Киклоп" М., 1921, 548 стр.
Павсаин", Описание Зллаш, т. I-Н, пер. С П. Кондра-•п.ова. М., 1938, 1940, 362, 590 стр.

П а в с а н н Й, Описание Зллади, пер. Г. Я. Янчевецкого, СПБ. 1887-1889, 839 етр.

Пиндар, пер. А. В. Майкова, Ж\рн. министерства народното просвещения 1892, № 8-10; 1893, № 1, 4, 12; 1896, № 6; 1898, № 5.

П л у т а р х, Сравнительнне жизнеописания, пер. с. греч. В. Алексеева, СПБ, 189^ т. I, "Тесей".

Б. ЛАТИНСКИ АВТОРИ

Вергилий, Знеида, пер. В. Брюсова и'С. Соловьева, М.-Л., 1933, 379 стр.

О в иди й, Балладн-послапия, пер. Ф. Ф. Зелинского, М., 1918, XIII, 344 стр.

О в иди й, XV книг превращеиий. пер. А. Фета, М., 1887, XXIV, 793 стр.

О ви д и й, Метаморфозм, пер. С. В. Шервинского, М. - Л., 1937, XIV, 359 ар.

О в и д и й. Героини, пер. Ф. Ф. Зелппскою, СПБ, 1913, 222 стр.

КНИГИ, СЪДЪРЖАЩИ ПОДРОБЕН РАЗБОР НА СТАРОГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ, ЕПОС И ДРАМАТУРГИЯ

История греческо" литератури, т- I. Зпос, лирика, драма клас-сического периода, изд. АН СССР, 'Кнсчитут мировой литератури имени А. М. Горького, М.-Л., 1947, 487 стр.

С. И. Р а д ц и г, История древнегреческой литератури, М. - Л., 1940, 403 стр.

И. М. Т р о н с к и й, История антнчной литератури, Л., 1946, 496 стр.

И. М. Т р о н с к и. История на античната литература, превод от руски от проф. Г. Михайлов, С., 1965, 508 стр.-

БЕЛЕЖКИ


А влида - град на брега на протока, който отделя остров Евбея от Средна Гърция.

Аврора - римска богиня, съответна на гръцката Бос.

А допие - мита за Адонис и Афродита гърците са заели от финикийците. Името Адонис не е гръцко, а финикийско и значи господар. Финикийците пък са заели този мит от вави-лонците, у които съществувал митът за богинята на любовта

Ишар и прекрасния Тамуз, бог, който умира и всяка пролет възкръсва.

Азон - име на река в Беотия.

Акрокоринт - хълмът, върху който се намирала крепостта (акрополът) на Коринт.

Амброзия - храна на боговете, даваща безсмъртие.

Амон - този оракул се намирал в един оазис в Либийската пустиня, на запад от Египет.

Анафа - сега остров Анафи.

Аполон е един от най-старите богове на Гърция. В култа към него ясно са се запазили следи от тотемизъм. Така например в Аркадия се кланяли на Аполон, изобразен като овен. Отначало Аполон бил бог, който покровителствувал стадата. Постепенно той все повече ставал бог на светлината. По-късно взели да го смятат за покровител на преселниците, покровител на основаваните гръцки колонии, а по-после - за покровител на изобразителното изкуство, поезията и музиката. (Ето защо и в Москва на сградата на Болшой академически театър стои статуя на Аполон с лира в ръце, изправен на колесница, запрегната с четири коня). Освен това Аполон станал бог, който предсказва бъдещето. По целия древен свят се носела славата на неговото светилище в Делфи, където жрицата Пития правела предсказания. Тези предсказания, 35


разбира се, ги стъкмявалн жреците, които добре знаели всичко, що ставало в Гърция, и ги нагласявали така, че можело да се тълкуват и в един, и в друг смисъл. Известно било в древността предсказанието, дадено в Делфи на лидийския цар Крез, когато той воювал срещу Персия. Било му казано: "Ако преминеш река Халис, ще погубиш едно велико царство"; но кое царство, своето или персийското, това не му било посочено.

Арголида - Област в Североизточен Пелопонес.

А р е оп а г - съдилище в Атина, съставено от представители

на най-знатните родове.

Арес (у римляните Марс), богът на войната, който носи гибел и разрушение, е старогръцки идеал за храбър воин. В сравнение с другите богове на Гърция той се ползувал с по-малко уважение. Това личи между другото и от обстоятелството, че сам бог Зевс според гърците не обичал твърде сина си Арес, който постоянно замислял раздори, погубвал хора и се радвал, когато през време на битка като река се лее човешка кръв.

А ри/лае пи - митически народ, който живял в съседство с грнфоните и водел непрекъсната борба с тях.

Аркадия - област в централната част на Пелопонес.

Артемида (у римляните Диана) е една от най-старите богини на Гърция. Както може да се предполага, Артемида - богинята ловец - най-напред била покровителка на животните -и домашни, и диви. Самата Артемида в по-старо време била изобразявана понякога като животно, например мечка. Тъй са изобразявали Артемида Брауронска в Атика, недалеч от Атина. По-късно Артемида става богиня - пазителка на'майката, когато ражда дете; тя й дава благополучно раждане. Като сестра на Аполон, бога на светлината, тя била смятана и за богиня на луната и отъждествявана с богиня Селена. Култът на Артемида е един от най-разпространените.в Гърция. Прочут бил нейният храм в град Ефес (Артемида Ефеска).

Асфодел - диво лале. Ате - богиня на нещастието.

Атина (у римляните Минерва) е една от най-почитаните богини на Гърция; тя играла голяма роля в гръцкия народен епос. Атина е пазителка на градовете. В Омировата Троя имало статуя на Атина, уж паднала от небето, тъй наричания паладиум: смятали, че тя пази Троя. Паралелно с развитието на гръцката култура Атина станала и покровителка на науката.

Афродита отначало била богиня на небето, която изпраща дъжд, а също, както изглежда, и богиня на морето. В мита за Афродита и в нейния култ се чувствува силно източно влияние, главно влияние от култа към финикийската богиня Астарта. С времето Афродита става богиня на любовта. Богът на любовта^ Ерос (Амур) е неин син. У римляните на Афродита съответствува Венера, на Ерос - Амур или Купидон; Хименей е бог на брака.

Ахелой - река, която разделя Акарнания от Етолия, области в западната част на Средна Гърция.

Ахерон, Коцит (Кокит) и Пирифлегетон - реки, които текат в подземното царство на Хадес.

Белерофонт - много неща в този мит показват, че Белерофонт бил местен бог на слънцето; той се носи по небето върху крилат кон; той убива със стрелите си чудовищната Химера, олицетворяваща бурята, земетресението и вулканичните сили на земята. Митове за герои, подобни на Белерофонт, се срещат у много народи по земното кълбо.

Беотия - област в Средна Гърция с главен град Тива.

Бог Пан, макар и да е бил един от най-старите богове на Гърция, по времето на Омир и по-късно, дори до II в. пр. н. е. имал малко значение. Вече това обстоятелство, че бог Пан бил изобразяван като получовек-полукозел (остатък от тоте-мизъм), показва, че този бог е много древен. Отначало Пан е бил бог на горите, бог на пастирите, пазител на стадата. Даже в Аркадия и в Аргос, където Пан е бил повече почитан, не са го включвали между боговете олимпийци. Но постепенно бог Пан променя първоначалния си характер и става бог, покровител на -цялата природа.

Борей - северен вятър.

Вакханки - жени, служещи на култа на бог Вакх, или Бакх/ус/ (Дионис).

Венера - римска богиня, съответна на гръцката Афродита.

Вира - паричното обезщетение, което убиецът трябва да заплати на близките на убития.

Витиния - област в северозападната част на Мала Азия.

Вьзлияние - обредно поливане с вино и елей ("светено" масло) при жертвоприношение.

Гаргафия - долина в Беотия с извор, носещ същото име, от който през цялата долина протичал ручей. 547
Грифони -чудовища с орлови криле и глава и с тяло на лъвица, които пазели златните находища в най-северната част на Азия.

Девкалион и Пира - в тоя мит се разказва за всемирния потоп и за това, как Девкалион и Пира се спасили в огромен ковчег. Митът за потопа съществувал и в древния Вавилон;

това е митът за Пирнапищим, или Утнапищим, който мит са заимствували и древните евреи. У тях това е библейският мит за всемирния потоп и за Ной (Ноевия ковчег).

Дедал - митът за Дедал и Икар показва, че още в дълбока древност хората са започнали да мислят как да изнамерят начин да се движат не само по земята и по вода, но и във въздуха. Характерно е, че за най-голямо постижение на митическия художник Дедал се смятали не статуите му и издигнатите от него здания, а именно изработените от него криле. Митът за Дедал е бил създаден в Атина - най-важния център на търговията, промишлеността, изкуството и науката в стара Гърция.

Деметра (у римляните Церера) е една от най-почитаните богини на Гърция. Тя е богиня на плодородието и земеделието, която особено тачели земеделците. В нейна чест навсякъде из Гърция били уреждани многобройни тържества. Характерно е, че в Омировите поеми богинята Деметра като че ли е оставена на заден план. Това показва, че гърците започнали да я почитат като една от най-великите богини тогава, когато земеделието станало главното им занятие, а скотовъд-ството загубило предишното си значение.

Диана - латинското име на Артемида. Дике - богиня на справедливостта.

Дионис (у римляните Бакх) е бог на винарството, бог на виното, в Гърция - бог "пришелец", пренесен от Тракия. Тържествата в чест на Дионис са важни за това, че те са послужили за начало на театралните представления в Атина. През време на празненствата в Атина (големите Дионисии) вземали участие хорове на певци, облечени в кози кожи, които изпълнявали особени химни - дитирамби; тези песни бивали подхващани от Солист, а хорът му отговарял; пеенето било съпровождано от танец. От тези дитирамби произлязла трагедията (самата дума може да се обясни като "песен на козлите"). На селските пък празненства в чест на Дионис (селските Дионисии) били изпълнявани шеговити песни, които също били подхващани от солист; и тебили съпровождани от танци; от тях произлязла комедията.

Диоскури, т. е. синове на Зевс.

Дните нахиацинтиите •- гърците смятали, че на венечните листенца на дивия хиацинт (зюмбюл) можели да се прочетат думите "ай-ай", което значи "скръб, скръб". Тържествата в честна Хиациит, който по-рано бил божество на пастирите - тъй наречените хиацинтии, ставали през юли на полуостров Пелопонес, в Мала Азия, в Южна Италия и в Сицилия (в Сиракуза).

Д о до на - град в Епир, в западната част на Северна Гърция, с прочутото в древността светилище и оракул на Зевс.

Еак - митът за Еак е особено интересен по това, че в него ясно е изразен остатък от тотемизъм. В тоя мит се разказва как от мравки е произлязло племето мирмидонци. Вярата, че хора могат да произлязат от животни, е присъща на първобитната религия.

Евксински Понт - т. е. гостоприемно море; така гърците започнали да наричат Черно море, след като се запознали с неговите плодородни, гостоприемни брегове. А преди това те наричали Черно море Авксинско, т. е. негостоприемно, тъй като бурите в това море ги плашели.

Евмениди - милостиви, благосклонни богини.

Еврит - цар на Ойхалия (вж. I част, "Херкулес и Еврит"),

Евьр - източен вятър.

Едони - тракийско племе, което живеело по бреговете на река Стримон (сега Струма, или Карасу).

Еея - митичен остров; според представата на гърците той се намирал на края на морето, далеч на запад.

Елида - област в северозападната част на Пелопонес.

Ендимион е бил смятан понякога за син на царя на Кария Етлий, а понякога за син на Зевс. Възможно е той да е древният карийски бог на съня. Кария е страна в Мала Азия, на брега на Средиземно море.

Еорес - град на западния бряг на Мала Азия.

Епигони - на гръцки: потомци.

Епидавьр - град на източния бряг на Арголида.

Ерехтей - отначало е бил синоним на Ерихтоний. Едва от края на V в. пр- н. е. в произведенията на Еврипид Ерехтей се споменава като самостоятелен митичен герой.

Еридан - река в Етолия, област в Западна Средна Гърция.


Еридан-у гърците с това име се наричали: 1) една река в Атика; .;

2) реката на север, може би Западна Двина; 3) реката По. '

Еримант - планина и град със същото име (Еримант) в ' Аркадия, на полуостров Пелопонес; там се намира и град Псофис(Псофида).

Еринии - преведено значи "гневни".

Ерихтоний, роден от Земята, също имал образа на змия. Атиняните се наричали кекропиди, т. е. потомци на Кекроп. Оттук става ясно, че е имало време, когато атиняните са вярвали, че те произхождат от змия или от прадед на змията. Това показва колко стар е този мит.

Етиопия - страна, която се намирала според представите на гърците в най-южната част на земята. Гърците, а по-късно и римляните наричали Етиопия цялата страна, която се намирала в Африка южно от Египет.

Етиопци - митичен народ, който живеел, както мислели гърците, на най-южния край на земята.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   43




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет