Богове и г-ерои

жертва на морския бог Посейдон. Събудил се Белеро-фогт С учудване видял, че до него лежи златна юзда. С гореща молитва той благодарил на великата богиня. Той знаел сега, че ще овладее Пегас.

Ето че на извора Пир.ена долетял със снежпобели-те си криле чудният кон. Белерофонт смело го яхнал н нахлузил на главата му златната юзда. Пегас дълго носил из въздуха героя пб-бързо от вятъра; наи-сетне се укротил и оттогава вярно служел на Белерофонт

Бързо литнал героят с Пегас към планините на Ли-кия, към мястото, където живеела чудовищната Химе-. ра Химера усетила, че се приближава враг, и изпълзя^ ;:а могъща и страшна от тъмната пещера. От трите и грамадни уста изрнгвалн пламъци, облаци дим покрили всичко наоколо. Високо литнал Пегас с Белерофонт и от висината Белерофонт запращал една след друга стрели в Химера. Тя яростно се блъскала в скалите и отхвърляла стрелите; тя се носела бясно по планините. Всичко загивало от нейния пламък. Белерофонт я след-

127
"н-1 пао^плвдс I; крилатия си кон. лимера никъде не можела да се укрие от точните попадения на героя;

смъртоносните стрели всякъде я настигали. БелерофонI убил страшното чудовище и с голяма слава се върнал при цар Иобат. • '

Но Иобат му възложил друга задача. Той изпратил героя срещу войнствените солими . Много герои'загинали в боеве със солимите, но Белерофонт ги победил. И този подвиг не стигнал на Иобат -- нали той се стремял -да погуби героя. Затова .го изпратил срещу непобедимите амазонки. И от тази война Белерофонт излязъл победител. Тогава Иобат изпратил срещу завръщащия се от славната победа герой най-силните мъже на Ликия, за да убият непобедимия Белерофонт, като го нападнат ненадейно. .Пикниците подмамили героя в засада, но и тук той не загинал. Всички най-силни мъже на Ликия паднали от ръката на могъщия герой. Тогава Иобат разбрал какъв велик герой е приел в дома си като гост. С големи почести посрещнал той славния победител. Иобат му дала за жена дъщеря си, а заедно с нея и половината царство като зестра. А ликийците отделили като дар на Белерофонт най-плодородната земя от своите ниви и му я дали във владение.

Оттогава Белерофонт останал в Ликия и живял там, заобиколен от почит и слава. Но той завършил /кивота си нещастно. Великият герой се възгордял. Голямата му слава така го заслепила, че пожелал да стане равен на боговете олимпийци. Белерофонт решил да полети със своя крилат кон Пегас и да отиде при безсмъртните богове на-светлия Олимп. За това му високомерие Зевс наказал Белерофонт. Гръмовержецът вселил в крилатия Пегас бясна ярост и когато Белерофонт го яхнал, за да се издигне на Олимп, Пегас го хвърлил на земята. Вследствие на падането на земята могъщият герой загубил разума ек. Дълго скитал той безумен по "долината на лутанията", докато прилетял на черните си криле мрачният бог на смъртта Танатос и нз-^тръгнал душата му. Така слязъл в печалното царство на сенките великият герой Белерофонт.

Изложено по Омирова-та поема "Одисея"

Т Л Н ТА Л

В Лидия край планината Сипил се намирал богат град, наречен по името на планината - Сипил. В този град управлявал любимецът на боговете, Зевсовият син Тан-

тал. Боговете го били наградили с изобилие във всичко. Не съществувал на земята никой, който да бил по-богат н по-щастлив от сипилския цар Тантал . Несметни богатства му давали извънредно богатите златни рудници в планината Сипил. Никой не притежавал такива плодородни ниви, никому овощните градини и лозята не давали такива прекрасни плодове. По ливадите на Тантал, любимеца на боговете, пасели грамадни стада тънкорунни овце. витороги бикове и крави и табуни бързи като вятъра коне. Цар Тантал имал всичко в излишък. Той би могъл да живее доволен и честит до дълбока старост, но го погубили прекалената му гордост и неговите престъпления.

Боговете смятали своя любимец Тантал за равен на себе си-.Олимпийците често идвали в блестящите от злато чертози на Тантал и весело пирували с него. Тантал не един път, повикан от боговете, се изкачвал дори на светлия Олимп, където не стъпва нито един смъртен. Там той вземал участие в съвета на боговею и пирувал на една и съща маса с тях в двореца на баща си, гръмовержеца Зевс. Тантал се възгордял от това голямо щастие. Той започнал да се смята за равен дори на самия облакогонец Зевс. Често, като се връщал от Олимп, Таитал вземал със себе си от храната и питието на боговете - амброзия и нектар - и ги давал на своите приятели - смъртни, пирувайки с тях в двореца си. Тантал съобщавал на хората дори и решенията, които боговете вземали в съвещанията си на светлия Олимп за съдбата на света. Той не. пазел тайните, "що му поверявал неговият баща Зевс. Веднъж през време на пиршество на Олимп великият син на Кронос се обърнал към Тантал и му казал:

-- Сине, аз ще изпълня всичко, каквото пожелаеш;

поискай ми, каквото щеш. От любов към тебе ще изпълня всяка твоя молба.

Но Тантал, забравил, че той е простосмъртен, гордо отговорил на баща си, егидоносеца Зевс:

- Нямам 'нужда от твоите милости. Нищо не ми трябва. Жребият, който ми се падна, е по-хубав от жребия на безсмъртните богове.

Гръмовержецът нищо не отговорил на сина си. Той страшно навъсил вежди, но сдържал гнева си. Още обичал той своя син въпреки надменността му. Скоро Тантал два пъти жестоко оскърбил безсмъртните богове. Едва тогава Зевс наказал високомерния.

На остров Крит, родното място на Гръмовержеца,
имало едно златно куче. Някога то пазело новородения Зевс и чудесната коза Амалтея, която го хранела. А когато Зевс пораснал и отнел от Кронос властта над света, той оставил кучето на остров Крит да пази светилището му. Ефеският цар Пандарей, съблазнен от красотата и силата на това куче, тайно доплавал до Крит и отвлякъл кучето на кораба си. Но къде да скрие чудното животно? Дълго мислил по това Пандарей през време на пътуването си по морето и накрая решил да възложи на Тантал да пази златното куче. Сипилският цар укрил от боговете чудесното животно. Зевс се разгневил. Повикал сина ей Хермес, вестителя на боговете, и го изпратил при Тантал да поиска от него да върне златното куче. В миг бързоходният Хермес прелетял от Олимп до Сипил, явил се пред Тантал и му казал:

- Ефеският цар Пандарей откраднал от Зевсопото светилище на остров Крит златното куче и го дал на тебе да го пазиш. Олимпийските богове знаят всичко;

нищо не могат да скрият от тях смъртните! Върни на Зевс кучето. Пази се да не си навлечеш гнева на Гръмовержеца!

А Тантал отговорил на вестителя на боговете:

- Напразно ме заплашваш ти с гнева на Зевс. Аз не съм виждал златното куче. Боговете имат грешка, то не е у мене.

Тантал се заклел със страшна клетва, че казва истината. Тази клетва още повече разгневила Зевс. Това било първото оскърбление, което Тантал нанесъл на боговете. Но Гръмовержецът и този път не го наказал.

Тантал. си навлякъл наказанието на боговете със следващото, второ, оскърбяване на боговете, което било същевременно и страшно злодеяние. Когато олнм-пийците се събрали на пир в двореца на Тантал, той намислил да изпита дали те са всезнаещи. Снпилскнят цар не вярвал във всезнапието на олимпийците. Тантал сготвил на боговете ужасно ядена. Той заклал сина си Пелопс и месото му, сготвено на вкусна гозба, поднесъл на боговете по време на пиршеството. Боговете веднага разбрали злата .умисъл на Тантал и никой от тях не се докоснал до ужасното ястие. Само богиня Деме-тра, потънала в скръб по откраднатата си дъщеря Пер-сефона, като мислела само за нея и в скръбта си не забелязала нищо около себе си, изяла едната плешка на младия Пелопс. Боговете взели ужасното ястие, сложили всичкото месо и костите на Пелопс в котела и го поставили на буйния огън. А Хермес със своите магии пак съживил момчето. Застанало то пред боговете още по-

хубаво, отколкото било по-рано, липсвало му само ра-• мото, което изяла Деметра. По заповед на Зевс великият Хефест веднага изработил на Пелопс рамо от блестяща слонова кост. Оттогава насетне всички потомци на Пелопс. имат ярко бяло петно на дясното рамо.

Но Танталовото престъпление препълнило чашата на търпението на великия цар на богове и хора Зевс. Гръмовержецът захвърлил Тантал в мрачното царство на брата си Хадес; там именно той изтърпява ужасното си наказание. Измъчван от жажда и от глад, той стои в бистра вода. Тя стига до брадата му. Достатъчно е само да се наведе Тантал и да утоли мъчителната си жажда. Но рече ли да се наклони Тантал и водата изчезва, а под краката му остава само суха черна земя. Над Танталовата глава се свеждат клони н" плодородни дървета: сочни смокини, червени ябълки, нарове, круши и маслини висят ниско над главата му; почти се допират до косата Му тежки узрели гроздове. Изтощен от глад, Тантал протяга ръ_це към прекрасните плодове, но връхлита с пристъп буен вятър и отнася настрана отрупаните с плод клони. Не само глад и жажда измъчват Тантал; вечен страх свива сърцето му. Над главата му е надвиснала скала; тя едва се държи, застрашава всеки миг да падне и да смаже Тантал с тежестта си. Така се мъчи сипилският цар, Зевсовият син Тап-тал, в царството на ужасния Хадес, изпитвайки вечен страх, глад и жажда.

ПЕЛОПС

Веднъж Пелопс видял в новата си родина хубавата Хиподамия, дъщерята на Еномай - царя на град Пиза . Еномаевата дъщеря пленила героя с хубостта си и той решил да я вземе за жена.

Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози" и стихове на Пиндар

131
Не билр лесно да се получи ръката на Хиподамия. На Еномай било предсказано от оракул, че той ще загине от ръката на зетя си. За да' предотврати тая си орис, Еномай .решил да не омъжва дъщеря си. Но как да постъпва? Как да отказва на всички кандидати, които искали ръката на Хиподамия? Много герои идвали при Еномай да искат дъщеря му. Той би ги обидил, ако им отказва без всякаква причина. Най-сетне Еномай намерил изход. Той обявил, че ще даде Хиподамия за жена само на оня герой, който го победи в надбягване с колесница; но ако самият той излезе победител, победеният трябва да заплати с живота си. Еномай решил да постъпи така, защото в цяла Гърция нямало равен нему по изкуството да управлява колесница, пък и конете му били по-бързи от буйния северен вятър Борей. Царят на Пиза можел да бъде сигурен, че нито един герой не ще го победи. Въпреки това мнозина гръцки герои не се спирали пред опасността да се лишат от живота си, като загинат от ръката на жестокия Еномай. Един след друг идвали те в двореца му, готови да се състезават с него само и само да получат -за жена Хиподамия - така хубава била тя. Всичките ги постигнала зла участ - Еномай ги убивал, а главите им на-бучпал на вратите на своя дворец, та всеки новондващ герой, като види колко много славни герои са паднали от ръката на Еномай, предварително да знае каква уч."ст го очаква. И това не възпряло героя Пелопс. Той решил на всяка цена да получи Хиподамия и потеглил към двореца на коравосърдечния цар Еномай.

Еномай посрещнал Пелопс строго и му казал:

- Ти искаш да получиш за жена дъщеря ми Хиподамия ли? Нима не видя колко славни герои загубиха главите си в опасното състезание? Хубаво гледай, и ти няма да избегнеш тяхната участ!

- Мене не ме плаши участта на загиналите герои --отвърнал Пелопс на царя. - Аз вярвам, че олимпийските богове ще ми помогнат! С тяхна помощ ще получа Хиподамия за жена.

Ужасна усмивка изкривила устните на Еномай; много пъти бил чувал той подобни думи. . .

- Слушай тогава, Пелопсе - казал той, - ето условията за състезанието: пътят започва от град Пиза, минава през целия Пелопонес до самия Истъм- и завършва при жертвеника на владетеля на моретата По-сейдон; тоя жертвеник се намира недалеч от Коринт. Ако ти пръв стигнеш до жертвеника, ти си победител;

ко горко ти, ако те настигна по пътя! Тогава моето ко-

спечелва хубавата Хиподамия

пие ще те прониже, както е пронизало вече много герои, и ти безславно ще слезеш в мрачното царство на Хадес. Аз ще ти направя само една отстъпка, правил съм я и на всички други: ти ще потеглиш на път преди мене, а аз най-напред ще принеса жертва на великия Гръмовержец и елва тогава ще се кача на колесницата си. Затова бързай да изминеш колкото може повече път, докато аз принасям жертвата.

Пелопс се отдръпнал от Еномай. Той разбрал, че само с хитрост ще успее да победи жестокия цар. Пелопс можал да си намери помощник. Той отишъл тайно при Еномаевия кочияш Миртил, син на Хермес, и кат", му обещал богати дарове, помолил го да не слага чивии в осите, та колелата да изхвръкнат от колесницата на Еномай н това да задържи царя по пътя. Миртил дълго се колебал, но в края на краищата Пелопс го съблазнил с богатите подаръци и Миртил му обещал да стори това, за което го молел.

133
Настъпило утро. Изгряващата розовопръста Еос позлатила небесния свод. Ето че се показал вече на небето и лъчезарният Хелиос със златната сг колесница. Ей сега ще започне състезанието. Пелопс се помолил на великия земетресец Посейдон да му помогне и се метнал на колесницата. Цар Еномай се приближил до Зевсовия жертвеник и дал знак на Пелопс, че той може да тръгва. Пелопс подкарал конете с най-голяма скорост. Гърмят по камъните колелата на неговата колесница. Конете летят като птици. Пелопс бързо се скрива в облак прах. Любовта му към Хиподамия и опасението за живота му го карат да лети. Ето че в далечината зад него се дочува тътнежът на Еномаевата колесница. Грохотът става все по-ясен. Царят на Пиза настига Танталовия син. Като буря се носят конете на царя, като вихър се извива прахът от колелата на колесницата му. Пелопс шибва конете с камшика; те се понасят още по-бързо. Въздухът свири в ушите на Пелопс поради бесния бяг на конете, но нима той може да убегне от'конете на Еномай, нали царските коне са по-бързи от северния вятър! Все по-близо и по-блнзо е Еномай. Пелопс вече усеща зад гърба си горещото дишане на Еномаевите коне; като се извръща леко, той ги/кда как царят с тържествуващ смях замахва копието. Пелопс се помолил на Посейдон и владетелят на безбрежното море чул молбата му. Колелата изхвръкнат от осите на Еномаевата колесница; тя се обръща и ко-равосърдечяият цар на Пиза се стоварва на з?мята. Еномай се пребил при падането; мракът на смъртта покрил очите му.

Тържествуващ се върнал Пелопс в Пиза, ОЖРННЛ се за Хиподамия и завладял цялото царство на Еномай. А когато дошъл при Пелопс Миртил, Еномаевият кочияш, и поискал като награда половината от царството му, на Пелопс досвидяло да се прости с тая половина. Коварният Танталов син с хитрост примамил Миртил на морския бряг и го блъснал от високата скала в бурните вълни. Като падал от скалата, Миртил проклел Пелопс и цялото му потомство. Колкото и да се мъчел Танталовият син да смекчи разгневената душа на Миртил, колкото и да се стараел да укроти гнева на неговия баща Хермес, всичко било напразно. Проклятието на Миртил се изпълнило. Оттогава неизброими нещастия преследвали потомците на Пелопс, а със своите злодеяния те си навлекли наказанието на боговете.

ЕВРОПА

Царят на богатия финикийски град Сидон - Агенор, имал трима синове и дъщеря, хубава като безсмъртна богиня. Тази млада хубавица се наричала Европа

Прекрасната Европа не могла дълго да се радва на безгрижен живот. Видял я Кроносовият син, могъщият облакогонец Зевс, и решил да я открадне. За да не изплаши с появяването си младата Европа, той се превърнал в красив бик. Цялата козина на бика - Зевс, лъщяла като злато, само на челото му блестяло като лунно сияние сребърно петно, а златните рога на бика били извити като нов месец, когато за пръв път се появи в лъчите на пурпурния залез. Прекрасният бик излязъл на поляната и с леки стъпки, едва досягайки тревата, се приближил до момичетата. Сидонските девойки не се изплашили; те заобиколили чудното животно и започнали гальовно да го гладят. Бикът се приближил до Европа, лижел й ръцете и се умилквал около нея. Дъхът му имал приятен мирис на амброзия, целият въздух бил напоен с това благоухание. Европа гладела бика с нежната си ръка по златната козина, прегръщала главата му и го целувала. Бикът легнал в краката

Изложено според поемата на Мосх "Идилии"

135
О шлича-

нкто на фипикии-ката

Европа
136

на прекрасната девойка, сякаш я молел да се качи на него.

Смейки се, Европа седнала на широкия гръб на бика. И другите момичета искали-да се качат до нея. Но изведнъж бикът станал н бързо се затичал към морето. Той 01 влякъл .онази, която желаел. Сидонянките се изплашили и силно завикали. Европа пък простирала към тях ръце и ги викала на помощ; но сидонските моми не можели да й помогнат. Злоторогият бик се носел като вятър. Той се хвърлил в морето и бързо като делфин заплавал по лазурните му води. А морските вълни се отдръпвали пред него и пръските им се плъзгали като елмази от козината му,' без да я намокрят. От морските дълбочини изплавали прекрасни нереиди; те се трупат около бика и плават заедно с него. Самият оог на морето Посейдон, заобиколен от морски божества, плава напред със своята колесница, укротява вълните с тризъбеца си, като изравнява пътя по морето за своя велик брат Зевс. Треперейки от страх, Европа седи на гърба на бика. С една *ръка тя се държи за златните му рога, а с другата запретва края на пурпурната си рокля, за да не я намокрят морските вълни. Но тя напразно се бои; морето ласкаво шуми и солените му пръски не стигат до нея. Морският вятър отмята къдриците на Европа и развява лекото й покривало. Все по-далечен е брегът; ето, той вече се скрива в синкавата далечина. Навред само море и синьо небе. Скоро в морската далечина се очертават бреговете ла Крит. Бикът - Зевс, бързо доплавал до него със своя скъпоценен товар и излязъл на брега. Европа станала жена на Зевс н заживяла оттогава на остров Крит. От Зевс тя родила трима синове: Минос, Радамаит и Сарпедон. Славата на тези силни и мъдри синове на гръмовержеца Зевс се носела по цял свят.

КАДЪМ

Когато Зевс, превърнат в бик, отвлякъл Европа, баща й, Агенор, сидонският цар, потънал в скръб. Нищо не могло да го утеши. Той повикал тримата си синове - Фойникс, Киликс и Кадъм- - и ги изпратил да намерят Европа. Казал им да не се връщат в къщи без сестра си, иначе ще бъдат убити. Впуснали се Агеноровите синове 'да я търсят. Фойникс и Киликс скоро се отделили от Кадъм. Те основали две царства: Фойникс - Фи-никия , а Киликс - Киликия -, и останали в тях.

-.На една усамотена поляна ще видиш крава, която не е била впрягана. Върви подир нея и там. където тя легне на тревата, издигни градски стени и наречи

страната Беотия.

Като получил този отговор, Кадъм напуснал свещения град Делфи. Щом излязъл от вратата, той видял

Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"

137
сяежнобяла крава, която пасяла на поляната, без да я пази някой. Кадъм тръгнал подир нея със своите верни сидонски слуги, славейки великия Аполон. Той вече пресичал долината на река Кефис , когато кравата изведнъж се спряла, вдигнала глава към небето, силно замучала, погледнала вървящите подире й воини и спокойно легнала на зелената трева. Кадъм, изпълнен с благодарност към Аполон, паднал на колене, целунал земята на новата си родина и призовал боговете да благословят непознатите лланини и долини. Той веднага изградил от камъни жертвеник, за да принесе жертва на егидоносеца Зевс, но тъй като нямало вода за жертвоприношението, изпратил своите верни сидонци за вода.

Недалеч имало вековна гора, до която още никога не била се докосвала брадвата на дървар. Всред тая гора се намирала дълбока пещера, цялата обрасла с храсти, а около нея били отрупани безредно грамадни камъни. От тази пещера бликал, ромонейки между камъните, извор с кристално бистра вода. Но в пещерата живеел грамаден змей, който бил посветен на бога на войната Арес. Очите му светели като огън, от голямата му уста с три реда отровни зъби се показвали три остриета на език, златен гребен се поклащал страшно на главата на змея. Когато Кадмовите слуги се приближили до извора и потопили вече съдовете в студената му вода, от пещерата изпълзял със страшно със-кане змеят, извивайки се между камъните с грамадното си тяло. Побледнели от страх Кадмовите слуги, изпуснали съдовете и вледеняващ ужас оковал ръцете и краката им. Змеят се изправил на опашката си - главата му с раззината уста излязла над вековните дървета на гората. Ужасният змей се нахвърлил върху сидоня-ните. преди още някой от тях да помисли да бяга или да се защищава. Загинали слугите на Кадъм.

Кадъм дълго ча^ал да се върнат слугите му. Вече слънцето преваляло на запад, сенките по земята се удължили, а слугите още ги няма: Чуди се Агеноровият син къде са се дянали сидоняните, защо се бавят. Най-сетне тръгнал по следите им към гората, покрит-с лъвска кожа като с броня, препасал остър меч и с копие в ръце. А още по-сигурна защита за героя било неговото мъжество. Кадъм навлязъл в гората и в^дял там разкъсаните тела на своите верни слуги, а върху телата им лежал грамадният змей. В скръбта и гнева си Кадъм се провикнал:

- О верни слуги, аз ще отмъстя за вас! Или ще отмъстя, или ще сляза заедно с вас в мрачното царство

на сенките!

Кадъм сграбил един камък, голям колкото скала,

и кате се засилил, запратил го в змея. От удара на този камък би се съборила крепостна кула, но змеят останал невреднм - защитили го твърдите като стомана люспи които покривали цялото му тяло. Тогава Агеноровият син размахал копието и като събрал всичките си сили, забил го в гърба на чудовището. Стоманените люспи на змея не могли да го запазят от копието на Кадъм. То се забило в тялото на змея до самата дръжка. 1ър-чейки се, змеят хванал със зъби копието и искал да го извади от раната. Напразни били неговите усилия; острието на копието останало дълбоко в раната; Аресовият змей счупил само дръжката. Шията на змея се издула от черната отрова и от ярост пяна потекла от голямата му уста, свирепо съскане се разнесло далеч на вей стра-

139
ни, въздухът се изпълнил със смрад, от дъха му. Змеят ту се извива на големи обръчи по земята, ту се върти бясно н високо се издига нагоре. Той поваля дървета, изтръгвайки ги от корен, и на всички страни разхвърля грамадни камъни с опашката си. Той иска да сграбчи с отровната си уста Кадъм, но героят, прикрит с лъвска кожа като с щит, отбива змея с меча си. Змеят гризе със зъби острия меч, но само изтъпява зъбите си о стоманата му.