Божиите генерали

«Ти си от дявола и мамиш хората – извика той, – шарлатанин, скрита в тревата змия, фалшификат и аз ще покажа на тези хора, че е така!» Това било много смело предизвикателство и за всички присъстващи било ясно, че човекът не говори празни приказки... Изглеждало, че е настъпил труден момент за малкия човечец на платформата, и повечето хора вероятно са го съжалили в този миг. Било очевидно, че нямало място за сценични трикове. Човекът на платформата трябвало да докаже думите си или да поеме последствията. Секундите се нижели една след друга... Вече ставало ясно, че нещо пречи на смутителя да изпълни пъклените си намерения. Спокойният, но решителен глас на евангелизатора... можел да бъде чут само от най-близкостоящите... „Сатана, понеже предизвика Божия служител пред всички тези хора, сега ти трябва да ми се поклониш. В името на Исус Христос ще паднеш в нозете ми." Изведнъж мъжът, който допреди малко толкова безсрамно предизвикваше Божия човек със страховитите си заплахи и обвинения, простена зловещо и се строполи на пода в истеричен, сподавен плач. Евангелизаторът спокойно продължи със службата, сякаш нищо не се бе случило, докато мъжът лежеше сгърчен в праха.

Уилиям Бранхам бил скромен, тих човек, който познавал добре страданието, сърдечната болка и бедността. Полуграмотен според светските стандарти, Бранхам се образовал чрез свръхестествени преживявания. Гордън Лидзи, основател на «Христос за нациите» бил личен приятел на Бранхам и автор на официалната му биография. Той казвал, че животът на Бранхам бил „толкова неземен и необикновен", че ако не били документираните факти, човек при нормални обстоятелства би помислил, че историите за неговия живот са доста пресилени и невероятни. Въпреки своите прости разсъждения и лошото владеене на английски език, Бранхам станал водачът на съживлението „Глас на изцеление", избухнало през четиридесетте години. Имало много изцеляващи съживители, които през онези дни излезли в предни позиции, и всеки от тях е бил уникален. Никой обаче не успял да съчетае пророческия кабинет, свръхестествените проявления и божественото изцеление, както го направил Уилиям Бранхам. Можем само да съжаляваме за тъжния начин, по който завършило неговото служение. С течение на нашия разказ за Бранхам, нещата, за които ще стане въпрос, може би ще бъдат шокиращи за едни и тъжни за други.

Разберете, че подробностите са дадени за поука. Животът на Бранхам е трагичен пример за това, какво може да се случи, когато човек не следва времената и сезоните на небето. Все пак в началото животът и служението на Бранхам били венец на Божието свръхестествено влияние на земята. Ако във вашия ум има някаква „религиозна" традиция, то ранните години на Уилиям Бранхам без съмнение ще ви разтърсят.

Когато осъзнаете откъде идвал Бранхам, ще ви бъде по-лесно да разберете, защо Бог е използвал суверенни и свръхестествени знамения, за да му говори. Той не знаел как да чете или сам да изучава Библията. Бранхам не знаел как да се моли и през цялото си детство никога не чул някой да се моли. Ако не можеш да четеш, тогава ти не можеш да чуеш гласа на Бог чрез Неговото Слово. Ако не се молиш, тогава не можеш да чуеш своя вътрешен глас, иначе казано, своя дух. Ако никой наоколо не познава Бог, тогава няма кой да те учи. При подобни ситуации на Бог Му остава да предаде Своето послание към даден човек чрез чудеса и знамения. Това се случва рядко, но Бог не може да бъде ограничен от бедността или невежеството. Случило се е тогава, може да се случи и днес. По един или друг начин Бог винаги ще успее да предаде посланието Си на въпросната личност. В Стария Завет едно магаре проговори на Валаам. Само така той щеше да чуе словото на Господ. Бог говори на Мойсей чрез горящия храст. В книгата Деяния чудеса и знамения помагаха на вярващите да преобърнат един тъмен „религиозен" свят с главата надолу.

Бог не е ограничен от рамките на преподаваната теология. Той е Бог – и понякога призовава хора като Уилиям Бранхам да излязат и да разчупят нашите религиозни калъпи. Религията иска ние да забравим, че думата „свръхестествено" описва Божието присъствие. Някои хора стават нервни, когато Бог разчупи ограниченията на тяхната „религиозност". Бог използвал чудеса и знамения, за да помогне на Бранхам да Го познае, да разбере Божия призив за своя живот и впоследствие да ходи в него.

ИЗБАВЕН ОТ СМЪРТОНОСНО ИЗМРЪЗВАНЕ – Божият промисъл следвал Бранхам от неговото рождение. Неговият баща работел като дървосекач и се налагало да отсъства за дълги периоди от дома.

Когато Бранхам бил едва на шест месеца, сурова снежна виелица затрупала със сняг планините, затваряйки безнадеждно младата майка и нейното дете в тяхната барака. Когато свършили дървата и запасите от храна, смъртта вече изглеждала неизбежна. Майката на Бранхам увила себе си и своето бебе в някакви вехти одеяла и после двамата просто лежали в леглото гладни и измръзнали в очакване на своята зла участ. Но „злата участ" не може да промени Божия план. Бог бдял над тях чрез очите на един съсед.

Човекът бил разтревожен, че от комина им не излизал пушек, проправил си път през дълбокия сняг до тяхната барака и разбил вратата. Бързо събрал дърва, запалил огън и нагазил обратно в снега, за да им донесе храна от своята барака. Добрината на този човек и неговата бдителност спасили живота им. Скоро след това преживяване бащата на Бранхам преместил семейството си от дълбоките гори на Кентъки в Ютика, Индиана, където започнал работа като фермер. По-късно семейството се преместило в Джефърсън-вайл, Индиана, който по-късно бил смятан за родния град на Уилиям Бранхам. Въпреки че се преместили в Джефърсънвайл – един средно голям град, те продължавали да живеят в изключителна бедност.

На седем години малкият Бранхам дори нямал риза, която да облече за училище, а само палто. Много пъти той се потял в горещината на малката училищна стая, но се срамувал да съблече палтото си, понеже нямал риза отдолу. Бог не избира хората според това дали са богати или бедни. Той гледа на сърцето.

Колкото и странно да му изглеждало това преживяване, Бранхам открил, че не може да пуши, да пие или да оскверни тялото си. На няколко пъти вследствие на натиск от страна на връстниците му, той опитвал. Но в мига, в който вдигнел цигара или допирал питието до устните си, чувал шума на вятъра в клоните на онова дърво. Той веднага поглеждал наоколо, но всичко изглеждало тихо и спокойно. Обземал го съшият ужасен страх и той хвърлял цигарата или бутилката и хуквал да бяга. Това странно поведение било причина Бранхам да има много малко приятели като младеж. Той казвал за себе си: „Изглежда, през целия си живот съм бил черна овца, не съм познавал човек, който да ме разбира и дори сам не съм се разбирал." Той често споделял, че имал едно особено усещане: „Сякаш някой стои до мен, опитвайки се да ми каже нещо, особено, когато съм сам." Така Бранхам прекарал своето юношество, лутайки се объркан и без да може да откликне или дори да разбере призива на Бог върху живота му.

Нощем той тренирал с желанието да направи кариера като професионален боксьор и дори спечелил няколко медала. Но колкото и да се опитвал, Бранхам не можел да избяга от Бог дори и в пустинята. Когато погледнел към звездите нощно време, той отново усещал призива на Бог върху себе си.

Един ден той получил новини, че неговият брат Едуард, който по години бил най-близък до него, бил сериозно болен. Бранхам почувствал, че с времето той щял да се оправи, затова продължил работата си в чифлика. След няколко дена бил съкрушен от съобщението, че брат му е починал. Скръбта от загубата била почти непоносима за Бранхам. „Първото нещо, което си помислих – спомнял си Бранхам, – беше, дали той е бил готов да умре... Тогава отново Бог ме призова, но както обикновено, аз се възпротивих."

Докато пътувал към къщи, мислейки за тяхното детство, сълзи се стичали по лицето му. Спомняйки си за всичките им трудности, той се чудел дали Бог бил взел Едуард на някое по-добро място. Смъртта била нещо много тежко за семейството им, понеже никой от тях не познавал Бог и им било невъзможно да намерят мир. Всъщност именно на погребението на своя брат Бранхам за първи път чул някой да отправя молитва към Бог. Тогава решил да се научи да се моли.

Той възнамерявал след погребението да се върне обратно в Аризона, но неговата майка го умолявала да си остане у дома. Бранхам се съгласил и започнал работа в Газовата компания в Ню Албани.

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ СЪС СМЪРТТА – Две години по-късно, докато проверявал веднъж изправността на някакви газомери, Бранхам бил обгазен. Цялата вътрешност на стомаха му била покрита с киселина и той страдал в продължение на няколко седмици, преди да се обърне към специалист. Лекарят поставил диагноза апендицит и го вкарал в болницата за операция. Тъй като не чувствал болка, Бранхам поискал да му поставят местна упойка, за да може да наблюдава операцията. Въпреки че не бил новороден, той помолил един баптистки служител да го придружи в операционната. След приключване на операцията Бранхам бил върнат в неговата стая, където започнал да се чувства все по-отпаднал. Пулсът му ставал все по-слаб и той усетил дъха на смъртта. Болничната стая постепенно притъмняла и в далечината Бранхам можел да чуе шума на вятъра. Сякаш духал в гора и шумолял в листата на дърветата. Бранхам си помислил: „Ето, това е смъртта, която идва да ме прибере." Вятърът приближил и шумът станал по-силен. „Изведнъж, всичко изчезна – спомня си Бранхам, – аз бях отново онова малко, босо момче и стоях на същата алея, под същото дърво. И чух същия глас: „Никога не пий, нито пуши." Но този път гласът каза: „Аз те призовах, но ти не поиска да отидеш." Тези думи той повтори три пъти. Тогава казах: Господи, ако това си Ти, позволи ми да се върна отново на земята и аз ще проповядвам Твоето Евангелие от покривите на къщите и по ъглите на улиците. Ще кажа на всички за Него!"

Изведнъж Бранхам се събудил и видял, че се намира в болничната стая. Той се чувствал по-добре, а лекарят си мислел, че вече е мъртъв. Когато влязъл и видял Бранхам, той заявил: „Не съм от хората, които ходят на църква... но знам, че Бог посети това момче!" Няколко дни по-късно Бранхам бил изписан от болницата и както се бил заклел, започнал незабавно да търси Господ.

Като видял силата, изявена в тази църква, Бранхам започнал да се моли и да търси Бог за същата сила в собствения си живот. Шест месеца по-късно той получил своя отговор. След като приел да се покори на призива да проповядва, Бранхам бил ръкоположен като независим баптистки служител. Сдобивайки се с малка палатка, той незабавно започнал да служи. От самото начало имал много добри резултати.

Мнозина от четирите хиляди на речния бряг, като видели светлината, хукнали от страх, други останали и паднали в поклонение. Някои твърдели, че са чули глас, други не чули нищо.

Същата есен хората, които посещавали неговите събрания, построили сграда, като я нарекли „Шатрата на Бранхам". Между 1933 и 1946 Бранхам служел в шатрата и едновременно с това имал и светска работа.

НЕГОВАТА ЧУДЕСНА “НАДЕЖДА” – Трийсетте години на века били щастлив период за Бранхам. Тогава той срещнал едно чудесно вярващо момиче. Тя се казвала Хоуп (Надежда – бел. пр.) Бръмбек. Тя отговаряла на изискванията на Бранхам – никога не пиела и не пушела и той я обикнал силно. След няколко месеца решил да помоли Хоуп да се омъжи за него. Но тъй като се срамувал да говори за това с нея, направил най-доброто, което можел, като й написал писмо. Той неуверено пъхнал писмото в пощенската й кутия, понеже се страхувал, че майка й може да го прочете първа. Но Хоуп я изпреварила и бързо отговорила „Да". Скоро след това двамата се оженили, за което Бранхам си спомня: „Не вярвам на земята да е имало друго по-щастливо място от нашия малък дом." След две години на двамата им се ражда син Били Пол. Ето как Бранхам описва този вълнуващ момент: „Когато за първи път го чух да плаче в болницата, сякаш веднага разбрах, че беше момче и го предадох на Бог, преди дори да го бях видял."

НОВА ПОРЦИЯ СИЛА – Голямата депресия през трийсетте години скоро засегнала и Шатрата на Бранхам. Времената станали по-тежки. Бранхам започнал да проповядва без възнаграждение. Продължавал да работи отделно от служението, за да издържа семейството си. След като спестил малко пари, решил да отиде до Мичиган на риболов. Много бързо обаче свършил парите и тръгнал обратно към къщи. На връщане той видял голяма група хора да се събират за евангелизационно събрание и се зачудил що за хора били, затова спрял там и се срешнал за първи път с „Петдесятница". Това било лагерно събрание на движението „Пълнотата" – деноминация, вярваща „само в Исус". Бранхам бил впечатлен от тяхното пеене и пляскане. Колкото повече стоял, толкова повече осъзнавал, че имало нещо около тази сила, за която все говорели. Същата вечер Бранхам спрял своя Форд „Т" в едно поле и преспал в колата. Той нямал търпение да се върне на следващия ден. Бил се регистрирал като служител и същия ден водачът обявил, че присъстващите биха искали да чуят няколко думи от втория най-млад служител сред тях Уилиям Бранхам.

Последният бил толкова шокиран и объркан, че бързо навел глава. Той не желаел някой да разбере, че бил там. Предната вечер бил използвал хубавите си панталони за възглавница, и тези, с които бил обут в момента, били от обикновен раиран крепон. Говорителят отново помолил Уилиям Бранхам да излезе на платформата, но той седял неподвижно, твърде стъписан, за да може да отговори. В края на краищата, никой не знаел кой е, така че бил в безопасност. Накрая някакъв човек се навел към него и го попитал: „Знаете ли кой е Уилиям Бранхам?" Бранхам отговорил: „Аз съм." Той обяснил, че не може да проповядва пред хората с тези си дрехи. Човекът казал: „Те се интересуват повече от сърцето ти, отколкото от вида ти." Човекът се изправил и като посочил към Бранхам, изкрещял: „Ето го!"

Бранхам неохотно се изправил и излязъл на платформата, но щом започнал да проповядва, силата на Бог го завладяла и събранието продължило два часа. След това пастири от цялата страна се обърнали към Бранхам, молейки го да гостува на техните църкви и да проведе съживителни събрания. Когато си тръгнал, календарът му бил запълнен до края на годината. Тези хора нямали и представа, че току-що били поканили един баптист да проведе събрания в църквите им в продължение на много седмици!

„БОКЛУК" И БОЛКА – Бранхам се впуснал към къщи. Щом спрял колата пред дома им, Хоуп изтичала да го посрещне. Развълнуван от преживяното, Бранхам разказал на съпругата си за лагерното събрание и за поканите, които бил получил. Тя също била много развълнувана. Но това не можело да се каже за близките и приятелите им. Най-силната съпротива дошла от страна на неговата тъща, която останала непреклонна. Тя заявила: „Знаеш ли, че това са една сбирщина „святи палячовци"?... Мислиш ли, че ще те оставя да мъкнеш моята дъщеря сред такава измет?... Невероятно! Те не са нищо друго освен боклука, който останалите църкви са изхвърлили." Под влиянието на своята тъща Бранхам отменил всичките си събрания за църквите от това петдесятно движение. По-късно той окачествил това като най-голямата грешка в живота си. Ако бил заминал, за да проведе тези събрания, семейството му нямало да пострада при голямото наводнение в Охайо през 1937 г. Зимата на 1937 била сурова. Когато големите снегове започнали да се топят, река Охайо заляла бреговете си. Дори дигите и насипите не могли да задържат водите. Бедствието не можело да сполети семейството на Бранхам в по-лош момент. Хоуп току-що била родила отново и този път те били благословени с момиченце, което нарекли Шарън Роуз.

Вследствие на раждането имунната система на Хоуп не била напълно възстановена и тя развила опасна белодробна болест. Когато Хоуп все още се възстановявала, дигите на река Охайо се пропукали под силата на водите, които бързо залели цялата област. Сирените предупреждавали всички да бягат за собствената си безопасност. Хоуп не трябвало да бъде местена, но нямало избор. Въпреки студа и дъжда, тя била транспортирана до полева болница на достатъчно високо място. Също така по време на голямото наводнение през 1937 и двете бебета на Бранхам се разболели много сериозно от пневмония.

КЪДЕ Е СЕМЕЙСТВОТО МИ? – Колкото и да му се искало да остане със семейството си, Бранхам знаел, че трябвало да помогне в борбата на града с надигналите се води. И така той се присъединил към спасителния отряд, за да се върне само четири часа по-късно, откривайки, че водите са съборили стените и семейството му го нямало. Обезумял от мъка, Бранхам цяла нощ търсил семейството си. Накрая му казали, че те били натоварени на влак и евакуирани в друг град. Той трескаво се опитвал да се добере до тях, но водите били пресекли пътя му. В продължение на две седмици той бил изолиран от останалия свят, без да може да стигне до семейството си и без да чуе нещо за тях. Веднага щом водите спаднали, той отпътувал с камион, за да търси семейството си. Не знаел дали са живи или мъртви. Когато пристигнал в съседния град, където предполагал, че са били изпратени, никой не знаел нищо за полева болница, камо ли за семейството му. Напълно отчаян, Бранхам обикалял улиците, стискайки своята шапка в ръце, молейки се и плачейки за семейството си. Някой го познал и му казал къде било изпратено семейството му, но водите били залели всички пътища към този град. Бранхам благодарил на човека и продължил пътуването си.

Съвсем случайно, ако не и с директната намеса на Бог, той срещнал свой приятел, който му казал, че знае къде било семейството му и че съпругата му умирала. Двамата мъже потърсили начин да заобиколят прелелите води и до вечерта Бранхам и неговият приятел стигнали до града и намерили семейството му.

„БЯХ ПОЧТИ У ДОМА..." – Баптистката църква в града била превърната в полева болница. Когато Бранхам открил Хоуп, той коленичил до леглото й, само за да научи, че рентгеновите снимки показвали наличието на туберкулоза, проникваща все по-дълбоко в дробовете й. Бранхам спокойно поговорил със съпругата си и тя му казала, че децата били при майка й. Когато ги открил, тяхното здраве също се влошавало прогресивно. Бранхам бил решен да работи, за да плати необходимата за лечението на Хоуп сума. Един ден, докато работел, му се обадили от болницата, че трябва да побърза, ако иска да види съпругата си жива. Бранхам бързо стигнал до болницата и влетял през вратата. Лекарят го посрещнал и незабавно го завел в стаята, където лежала жена му. Главата й вече била покрита със завивката, но Бранхам я сграбчил и я разтърсил, викайки: „Скъпа! Отговори ми!... Боже, нека ми проговори поне Веднъж." Изведнъж Хоуп отворила очи. Тя се опитала да протегне ръка към Бранхам, но била твърде слаба. Тя погледнала към съпруга си и прошепнала: „Бях почти у дома. Защо ме извика?" После с тих и немощен глас започнала да разказва на Бранхам за Небето. Тя казала: „Скъпи, ти си го проповядвал, говорил си за него, но не би могъл да узнаеш колко е славно." Със сълзи на очи тя благодарила на Бранхам за това, че бил добър съпруг, после започнала да става все по-тиха... Бранхам завършва историята така: „Тя ме придърпа към себе си и ме целуна за сбогом... После си отиде, за да бъде завинаги с Бог." Докато карал обратно към къщи, сам в тъмнината на нощта, всичко, покрай което минавал, му напомняло за Хоуп. Мъката му била непоносима. У дома, докато мислел за своите деца, които току-що били останали без майка, той неусетно заспал. Малко по-късно се събудил, когато някой похлопал на вратата.

НАЙ-ТЪЖНАТА НОЩ НА СВЕТА – «Били, бебето ти умира» – били думите на човека, стоящ пред вратата. Съкрушен Бранхам се качил в пикапа на мъжа и те занесли малката Шарън до болницата, но напразно. Рентгеновите снимки показвали, че детето има менингит на гръбначния мозък. В болницата настанили Шарън в мазето, където държали изолирани случаи. Смъртоносната болест била извила силно едното й краче, а от болката очите й се събрали. Бранхам не можел да я гледа да страда така и като й положил ръце, помолил Бог да пожали живота й. За нещастие, Бранхам си мислел, че Бог го наказвал за отказа му да проведе съживленията, за които бил поканен. Малко след молитвата му малката Шарън последвала майка си на небето. Само за една нощ Бранхам загубил двама от тримата му най-близки хора. Останал му само Били Пол. Два дни по-късно един съкрушен мъж погребал дъщеря си в обятията на нейната майка. Сякаш мъката му била повече, отколкото можел да понесе.

Все пак през идните години споменът за онези чувства щял да накара сълзите на състрадание да се стичат по лицето на Уилиям Бранхам, докато се молел за болните.

Той продължил да проповядва в Шатрата на Бранхам, като в същото време работел като горски пазач. На 7 май 1946 г., един чудесен пролетен ден, Бранхам се прибрал у дома за обяд, когато наминал негов приятел. Двамата седели навън, под един голям клен, когато, според думите на Бранхам: „Като че ли цялата горна част на дървото се стовари... сякаш нещо ме връхлетя от дървото, беше като силен, бурен вятър." Неговата съпруга изскочила от къщата, за да види дали е добре. Опитвайки се да овладее емоциите си, Бранхам седнал и й разказал историята на последните двадесет години. В същия момент той взел решение да открие веднъж завинаги какво стои зад този „вятър". Той разказва: „Взех си довиждане с нея и с детето си, и я предупредих, че ако не се върна до няколко дни, вероятно няма да се завърна никога."

„Ще ми говориш ли по някакъв начин, Боже? Ако не ми помогнеш, не бих могъл да продължа" – извикал той. Около 11:00 ч. същата нощ той забелязал някаква светлина да пробягва в стаята. Мислейки, че приближава някой с фенер, той погледнал през прозореца, но не видял никого. Изведнъж светлината започнала да залива пода. Бранхам скочил изплашен от стола си, когато на пода се появило светещо кълбо. После чул нечии стъпки. Когато се вгледал, той видял краката на човек, който вървял към него.

Вдигнал очи и видял един огромен човек, облечен в дълга бяла дреха. Мъжът казал на разтреперания от страх Бранхам: „Не бой се. Изпратен съм от присъствието на Всемогъщия Бог, за да ти кажа, че особеният ти живот и неразбраните ти пътища са знак за това, че Бог те е изпратил да занесеш дар на Божествено изцеление на народите по света."

АНГЕЛЪТ ПРОДЪЛЖИЛ... – «Ако бъдеш искрен и спечелиш доверието на хората, нищо няма да може да устои пред молитвата ти, дори и ракът.» Първата реакция на Бранхам била като тази на Гедеон. Той казал на ангела, че е беден и необразован и поради това си мислел, че никой нямало да приеме служението му, нито би го послушал. Но ангелът продължил, като казал на Бранхам, че ще получи два дара като белези за истинността на неговото служение. Първо Бранхам щял да усеща болестите с физически вибрации в лявата си ръка. Някои са се присмивали на това физическо проявление или дори го определяли като демонично. За да разберем правилно Словото на Господ, трябва да схванем действието на закона на правдата и закона на Духа, а после да формулираме и принципа.

Възможно е тези вибрации да бъдат обяснени по следния начин: когато нечистата болест в страдащия се срещне със свръхестествената сила на Бог, тя предизвиква физическа реакция, или вибрации. Когато нечистото срещне чистото, това винаги предизвиква реакция! Години по-късно Гордън Линдзи бил свидетел на този свръхестествен феномен. Той разказал, че вибрациите „като тези от електрически ток" понякога били толкова силни, че веднага спирали часовника на ръката на Бранхам. Линдзи казал още, че след като духът бивал изгонен от човека, „червената и подута" ръка на Бранхам възвръщала нормалния си вид. Ангелът продължил да обяснява на Бранхам, че когато почувства вибрациите, той трябвало да се моли за човека. Ако вибрациите изчезнат, човекът е бил изцелен. Ако ли не, той трябвало „само да се помоли за благословение и да продължи нататък".

Докато Бранхам говорел, някой влязъл и му подал телеграма. Тя била от преп. Робърт Доутъри, който го молел да дойде в Сейнт Луис и да се моли неговата дъщеря да бъде изцелена. Лекарите вече не можели да помогнат и той чувствал, че молитвата била единствената надежда. Бранхам нямал пари за разходите по пътуването. Затова присъстващите набързо дали дарение, събирайки достатъчно пари за двупосочен билет с железниците. Той взел назаем официален костюм от един от братята и палто от друг. И в полунощ членове на църквата го изпратили до влака за Сейнт Луис.

След малко Бранхам влязъл уверено в къщата. Той попитал бащата и останалите: «Вярвате ли, че съм Божи служител?» „Да! – отвърнали те. “Тогава направете както ви кажа, без да се съмнявате.” След това Бранхам ги помолил за някои неща, после се молил за детето според видението, което Господ му бил дал. Злият дух незабавно напуснал момичето и тя била изцелена, живяла дълго и отгледала нормални и здрави деца. Когато вестта за изцелението се разчула, хората започнали да се тълпят при Бранхам, но той се оттеглил от тях, обещавайки, че пак ще се върне. И наистина го направил след няколко седмици.

След Сейнт Луис той бил поканен да проведе съживителни събрания в Джунсбъро, Арканзас, където на службите присъствали около двадесет и пет хиляди души. Веднъж, по време на едно от събранията Бранхам се измъкнал за малко, за да влезе в една линейка, където една възрастна жена била починала.

След като се молил с проста молитва, жената седнала в носилката и прегърнала съпруга си. Около задната врата на линейката вече имало толкова много хора, че тя не можела да се отвори. Така че, шофьорът разпънал своето палто върху предното стъкло, за да може Бранхам да излезе от там без да го видят. Една жена, която била пропътувала с колата си стотици мили, се опитала със сълзи на очи да опише пред другите смирението, състраданието и кротостта на Бранхам. Тя казала, че когато го погледнела, „всичко, което виждала, било Исус" и прибавила: „Вие никога няма да сте същите, след като го видите."

НЕКА СЕ РАЗПРОСТРЕМ – В Арканзас Бранхам наел първия си мениджър за евангелизационните си кампании – У. Е. Кидсън, редактор на вестника The Apostolic Herald, в който били публикувани резултатите от служението на Бранхам. Кидсън, който бил непримирим пионер на движението „Пълнота", представил Бранхам на тази деноминация и го развел из няколко малки църкви. За служението на Бранхам 1947 щяла да се запомни като година на голяма популярност. Списанието Time публикувало новините от неговите кампании и заедно със своя тим той направил първата си обиколка на западните щати. Т. Л. и Дейзи Озборн били силно повлияни от неговите събрания в Портланд, Орегон. Те току-що се били завърнали от Индия, където служили като мисионери. Били претърпели пълно поражение в своето видение и цел и почти се били отказали от служението. Т. Л. Озборн разказва за това, как е бил свидетел, когато на едно събрание Бранхам обърнал едно кривогледо момиченце към присъстващите. Когато й положил ръце, Т. Л. Озборн видял как погледът й постепенно се оправил. Тогава Т. Л. чул следните думи: „Ти можеш да направиш това!" След това събрание на Бранхам той и съпругата му били освежени, разпалени и концентрирани. Те най-после открили отговора, който търсели. Резултатът било невероятното международно мисионерско и изцелителното служение на Озборн и неговата съпруга.

През 1947 г. Бранхам се срещнал и се присъединил към Гордън Линдзи. Джак Муур бил служител от движението „Oneness", който пътувал с Бранхам, когато той се срещал с Линдзи. Въпреки че Лидзи вярвал в Троицата, двамата създали коалиция, която се оказала решаваща за успеха на Бранхам. Щом Линдзи осъзнал, че е започнало безпрецедентно движение на Бог, той поканил Бранхам да разпростре служението си извън границите на движението „Пълнота" из средите на Пълното евангелие. Осъзнавайки, че Линдзи бил инструментът, чрез който се изпълнявали думите на ангела от неговото видение, Бранхам приел това предложение. Линдзи умеел майсторски да организира нещата - качество, което липсвало на Бранхам. Така че той дал на Линдзи пълна свобода да организира и популяризира едно от най-големите изцелителни съживления до ден-днешен. Муур и Линдзи планирали първата Обединена кампания през есента на 1947. Целта била да се съберат хората от движението „Пълнота" и вярващите в Троицата, заедно на едно събрание. Проведени в северозападните щати и част от Канада, събранията на Бранхам избягвали доктриналните различия и постигнали голям успех. Хората, които ги посетили, имали „най-великите преживявания в своя християнски живот". Според съобщенията от онова време често се спасявали до 1.500 човека в една-единствена служба. У. Дж. Бакстър се присъединил към изцелителния тим в Канада и написал, че същата година в служението станали свидетели на близо тридесет и пет хиляди изцеления.

Първоначално трябвало да се издаде един-единствен брой, който да представя Бранхам. Но търсенето било толкова голямо, че този първи пробен брой трябвало да се преиздаде още няколко пъти. Накрая екипът решил „Глас на изцеление" да излиза всеки месец. От този момент нататък един от ключовите принципи на Бранхам бил никога да не влиза в доктринални спорове. Той казвал: «Бог не е дал одобрението Си на една определена църква, а ни е открил, че чистите по сърце ще видят Бог." Той често добавял: „Нека човекът да си вярва каквото си иска по въпроса. Това и без друго няма да допринесе кой знае колко така или иначе. Бъдете братя, общувайте един с друг." Бранхам често казвал, че вярващите могат „да са разделени на милион мили един от друг в своята теология", но ако някога стигнат дотам да не могат да се прегърнат един друг като братя, би трябвало да се чувстват „отпаднали от вярата".

По това време се появили други изцеляващи евангелизатори. Орал Робъртс, който влязъл в служение една година след Бранхам, поискал всички да се молят за възстановяването на Бранхам. Шест месеца по-късно Бранхам неочаквано се появил отново на сцената, твърдейки, че е бил изцелен свръхестествено. Неговото завръщане било посрещнато от последователите му с голямо вълнение. Първата си голяма кампания след боледуването Бранхам направил през 1950 г. По това време към неговия тим се бил присъединил Ф. Ф. Босуърт, големият изцеляващ евангелизатор от двайсетте години на века.

Тълпи от над осем хиляди души идвали на отделните служби. Тогава била направена и най-известната фотография на Бранхам. Тя е известна като снимката с „ореола". Един баптистки пастир предизвикал Бранхам на дебат върху изцелението. Бранхам приел. Баптистът наел фоторепортер да документира събитието. На една от направените там снимки се виждал светъл ореол над главата на Бранхам.

Линдзи веднага извадил сертификат за автентичността на фотографията, доказващ, че никакви допълнителни поправки не са правени както върху снимката, така и върху негатива.

Именно това било видението, което Бранхам разказвал из цяла Америка. Той също така получавал и много молитвени нужди от Африка, към някои от които бил приложен и самолетен билет.

През есента на 1951 Бранхам и неговият служителски тим посетили Южна Африка. Там провеждали събрания до декемори. Съобщенията ги определят като най-големите, провеждани някога в Южна Африка. Тълпите възлизали на около петдесет хиляди, а хиляди други били отпращани. Град Дурбан имал население от над двеста хиляди души. Въпреки че били използвани всички налични автобуси, хората не могли да бъдат извозени до събранията на Бранхам. Резултатите били толкова невероятни, че била издадена книга със заглавие „Пророк посещава Африка", която ги описвала.

КАК Е ДЕЙСТВАЛ? – Бранхам имал завладяващо излъчване. Той не бил чаровна и темпераментна личност, но хората го помнели с неговата скромност и смирение. Той често се извинявал за своята необразованост и неизисканост. Не можел да говори добре пред много хора, а когато го правел, обикновено било с много тих глас и със запъване. Затова по принцип оставял проповядването на Босуърт и останалите, а той самият служел на множествата с божествено изцеление. Всичко в неговото служение било настроено за свръхестествените проявления. Той се възпротивявал на всеки човек, който се водел само от ума си, и не допускал такива хора до себе си на платформата. Целият му тим бил фокусиран върху създаването на атмосфера, подходяща за проявленията на божествено изцеление. Бакстър и Босуърт проповядвали на сутрешните и следобедните служби. Бакстър бил в ролята на евангелизатор, докато Босуърт давал специални напътствия за получаване и запазване на изцеление. Линдзи, уредникът на кампаниите, служел при олтара. Въпреки че Бранхам настоявал основната му задача да е молитвата за болните, той винаги проповядвал на вечерните служби. Тъй като Бранхам получавал много покани от различни места, престоят му във всеки град трябвало да се ограничи до няколко събрания.

За да се справи с огромния поток от хора, Линдзи написал и отпечатил малка книжка, озаглавена „Божествено изцеление на събранията на Бранхам", която била разпространявана във всеки град преди пристигането на. тима. За разлика от ранните изцеляващи евангелизатори, Бранхам нямал възможност със седмици да поучава хората относно изцелението, преди да се моли за тях. Тази книжка била като учебник за онези, които търсели изцеление. В резултат на това те идвали подготвени и очакващи и Бранхам можел да се моли за тях още първата вечер. Бранхам избягвал всякакви лични интервюта преди вечерните служби. Повечето пъти той прекарвал три дена в пост и молитва преди началото на кампанията.

Бранхам не се молел за хората, докато не усетел присъствието на своя ангел от дясната си страна. „Без това осъзнаване – разказва Босуърт, – той изглежда напълно безпомощен. Когато осъзнае присъствието на ангела, той сякаш разкъсва завесата на плътта и влиза в областта на Духа, за да бъде пронизван отново и отново с усещане за невидимото." Няколко очевидци твърдели, че са виждали ангела, стоящ до Бранхам.

Болшинството от тях обаче го описвали като „небесна светлина". Босуърт написал, че по време на кампанията в Южна Африка през 1951 г. се появила светлина над главите на хората, чиято вяра била достигнала нужното ниво. Докато бил под помазанието, Бранхам разпознавал тази светлина.

Когато се молел за хората в линия за молитва, той също ги насочвал да се наредят и от дясната му страна. Той чувствал, че по този начин хората получавали двойна порция от сила, понеже минавали покрай ангела и покрай Бранхам. Неговият тим използвал популярните „молитвени карти". Всеки човек получавал карта с номер на нея и по време на събранието номерата били извиквани по случаен начин. Бранхам също така се молел и над кърпи, които били занасяни на страдащите (Деяния 19:12).

ДОКТРИНИТЕ МУ ПРЕЗ РАННИТЕ ГОДИНИ – Бранхам вярвал, че изцелението било дело, завършено на Голгота. Той също така вярвал, че всички болести и грехове били причинявани от сатана. „Онова, което лекарите наричат рак, Бог му вика дявол" – проповядвал Бранхам. Той също така имал силно служение за освобождение. Заедно с греха и болестите той разпознавал лудостта, склонността към гневно избухване, неверието и причинените от демони похотливи навици. Бранхам не вярвал, че освобождението изцелява човека, но смятал, че то отваря пътя за изцелението.

Преди да изгони демони в някое от събранията си, Бранхам предупреждавал скептиците, че не може да отговарят за „сполетялата ги зла участ". Ако човек искал да получи изцеление на неговите събрания, той трябвало да направи две неща: (1) да повярва и да изповяда, че Исус е умрял за изцелението му и (2) да вярва, че Бранхам е пророк на Бог, изпратен да служи с изцеление.

Бранхам вярвал, че вярата е шесто чувство. За него вярата била да си уверен в онова, което Бог е открил. Хората губели изцелението си, понеже преставали да вярват в онова, което им било открито. „Както вярата я убива (за болестта), така неверието я възкресява" – отговарял Бранхам. Според Бранхам хората не трябвало задължително да са християни, за да бъдат изцелени, но трябвало да станат такива, за да запазят изцелението си. Бранхам подкрепял медицината, но вярвал, че нейните възможности били ограничени. Той вярвал, че тя просто „пази тялото чисто, докато Бог извърши изцелението". Бранхам твърдял: „Няма нито едно доказателство, че медицината някога е излекувала каквато и да било болест."

Казват, че той „настръхвал", когато някой наричал божественото изцеление фанатизъм. И отговарял с думите, че „никой никога не нарича медицината фанатизъм, дори когато някой човек умре поради неправилно лечение." Бранхам бил голям противник на учението за преуспяване, особено на служителите. Той често твърдял, че е могъл да стане милионер с приходите от служението, но се отказал от големите богатства с думите: „Искам да бъда като хората, които идват да се моля за тях." Когато най-накрая приел един кадилак като подарък, от притеснение той не го изкарал от гаража си в продължение на две години.

През 1952 г., един от най-силните периоди на съживлението „Глас на изцеление", в едноименното списание били представени четиридесет известни изцеляващи евангелизатори.

Откровението за Божественото изцеление било достигнало най-големия си връх по целия свят. Но след тази година огънят на изцелителните съживления започнал да отслабва. През 1955 г. Бранхам започнал да изпитва трудности и неговото служение претърпяло драстични промени.

ЗАГУБАТА НА ЛИНДЗИ – Гордън Линдзи бил един от най-големите подаръци за служението на Уилиям Бранхам. Линдзи имал словото, а Бранхам имал дарбата. Линдзи също така имал и организационните умения, които щели да допринесат много към дарбата и служението на Бранхам. Очевидно те били служителски тим, планиран в небето.

Но Бранхам отказал да признае приноса на Линдзи. Вместо това той го сочел с пръст, обвинявал го и до известна степен го изоставил. Аз твърдо вярвам, че Господ е бил определил Линдзи да помага на Бранхам, понеже той не е можел да се справи сам. Ето защо вярвам, че прекъсването на връзката с Линдзи е било голяма грешка и че именно това е станало причина Бранхам да изпадне в доктринални грешки.

Във вихъра на съживлението небрежността на Бранхам относно финансите сякаш не се забелязвала толкова. Но когато станало напрегнато, неговата небрежност привлякла вниманието на Вътрешната данъчна служба. През 1956 г. срещу евангелизатора било заведено дело за укриване на данъци. Въпреки възраженията му, на Бранхам била наложена глоба в размер на $40.000, дълг, който той изплащал до края на живота си. Бранхам открил, че с времето около неговата личност се бил оформил култ.

Когато други изцеляващи евангелизатори започнали да излизат на предни позиции, тези хора подхранвали неговата гордост. Те го насърчавали в неговите странни видения, наричайки го новия Илия, предвестника на второто завръщане на Христос и главата на седмия век на Църквата. Те твърдели, че само Бранхам можел да изпълни това призвание на пратеника до Лаодикия, никой друг нямало да бъде способен да се въплъти в тази роля. До 1956 г. останали едва дузина известни изцеляващи евангелизатори.

За всички било ясно, че е дошъл краят на славните дни на съживлението „Глас на изцеление". За Бранхам дошло време да търси Господ и да открие ролята си в следващото движение на Бог.

НЯМА ВЕЧЕН АД – Представяйки го като ново откровение, Бранхам учел хората, че няма вечен ад. Той казвал, че адът бил завинаги, а не за вечността. Завинаги според него означавало за известен период от време. В края на този период всички в ада щели да бъдат изличени.

СЕМЕТО НА ЗМИЯТА – Той също така учел, че жените не били истински творения на Бог, а просто страничен продукт от сътворението на човека. Той дори предполагал, че животните били по-висш вид от жените, понеже били сътворени от нищото. Според Бранхам техният по-нисш произход ги поставял в положение на „най-лесно мамените и най-измамните същества на земята". Бранхам още учел, че жените носят семето на змията. Тази доктрина твърдяла, че Ева и змията имали сексуална връзка в градината и така се родил Каин. Бранхам казвал, че Бог възнамерявал възпроизводството да става от земята, както с Адам, но действията на Ева със змията променили първоначалния план. Понеже Ева имала сексуален контакт със Сатана, се осъществил по-нисшият начин на възпроизводство. Според Бранхам всяка жена носи в себе си семето на дявола в буквалния смисъл. Веднъж Бранхам казал: „Всеки път, когато по улиците минава погребално шествие, причината е била жена... За всичко, което не е наред, причината е била жена. А после да я поставим глава на църквата... как не я е срам."

Бранхам твърдял, че поради наследството от този позорен акт със Сатана, жените не ставали за проповедници. Той учел още, че свръхестественото потомство на жената в лицето на Каин построило някогашните големи градове, в които се зародила науката и интелектуализма. Затова за Бранхам всеки учен, който отхвърлял свръхестествената природа на Евангелието, бил от семето на змията.

РАЗВОДЪТ – Според Бранхам, тъй като жените запознали мъжете със секса, сред хората навлязла полигамията. Жените трябвало да бъдат наказани. Затова всеки мъж можел да има много жени, но всяка жена – само един съпруг. Бранхам учел, че когато Исус говорел за развода, Той имал предвид жената, а не мъжа. Една жена не можела да се омъжи повторно при никакви обстоятелства, но на всеки мъж било позволено да се разведе, когато си поиска, и да се ожени повторно за девица.

БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА – Бранхам учел, че белегът на звяра бил принадлежността към деноминация, че протестантите били блудницата, а католиците – звярът. От едно видение, за което той споменавал (въпреки че никога не го обявил официално), той заключил, че бил пратеникът на последното време, който щял да отвори седмия печат от книгата Откровение. Той предсказал, че разрушението на Съединените щати щяло да започне през 1977 г.

УСТАТА МУ ИМАЛА СИЛАТА – Бранхам вярвал, че щял да дойде ден в неговото служение, когато „изговореното Слово" от неговата уста щяло да преобразява физически тела в прославени тела за Грабването. Тази велика сила щяла да бъде освободена, понеже думите на Бранхам щели да възстановят първоначалното име на Бог: JHVH. Никога преди това името не било произнасяно правилно, обаче устата на Бранхам била специално устроена, за да го изговори.

„САМО ИСУС" – Въпреки че в началото на служението си Бранхам се отричал от доктрината за „Единството" (или „Пълнотата", отричащо триединството на Бог – бел. пр.), сега открито я проповядвал. Обаче критикувал църквите от движението „Само Исус", като казвал, че „има много хора, които се наричат „Исус", обаче има само един Господ Исус Христос". Един ден той проповядвал, че вярващите в Троицата не били новородени, в други дни той заявявал, че само някои от тях били. Той дори пророкувал, че „учението за Троицата е от дявола", после заповядал на всички, слушащи касетата, да бъдат кръстени в името на Исус Христос. Той често променял и своята доктрина за спасението. Някой път заявявал, че „всеки може да бъде спасен". Друг път можел да бъде чут да поддържа калвинистката доктрина за спасението. Той казвал: „Има милиони, които биха го сторили, ако можеха, но не могат. Не им е дадено дa го имат.” Неговите последователи оформили отделно религиозно течение. Те се нарекли „Пратениците” Днес те са познати още под името «Бранхамити». Тези църкви не са обвързани с никоя деноминация, тъй като Бранхам презирал този тип организации. Те са последователи на Бранхам и вярват, че той е пратеник на века на Лаодикийската църква. До ден днешен в църквата виси голям портрет на Бранхам, представящ го като техния “пастир”. Движението на Пратениците, или Бранхамитите, е разпространено по целия свят. Всъщност, четвъртата по големина църква в Заир принадлежи на тази група.

Той проверил баща си и установил, че костите му са счупени, но има пулс. Когато проверил майка си, не открил пулс. Явно тя била мъртва. Изведнъж Бранхам се раздвижил. Виждайки сина си, той попитал: „Мама добре ли е?" Били Пол отвърнал: „Татко, тя е мъртва." Тогава Бранхам казал: „Просто сложи ръката ми върху нея." Били Пол вдигнал окървавената ръка на Бранхам и я поставил върху г-жа Бранхам.

В същия момент се появил пулс и тя се съживила. Бранхам останал в кома в продължение на шест дена, преди да умре на 24 декември 1965 г. Г-жа Бранхам оживяла. Макар и натъжен от неговата смърт, петдесятният свят не бил учуден. Гордън Линдзи написал в хвалебственото си слово, че смъртта на Бранхам била волята на Бог. Той казал: „Бог може да види, че специфичното служение на даден човек е постигнало своята цел и е време да го вземе у дома." Мисля, че е интересно да се отбележи, че Лидзи бил възприел тълкуванието на младия евангелизатор Кенет Е. Хегин от Тулса, Оклахома. Бог бил казал на Хегин за смъртта на Бранхам две години, преди той да умре. В пророческо слово, изговорено от Хегин, Господ казал, че Той щял да „махне пророка" от сцената. Бранхам умрял точно когато Бог бил казал на Хегин, че това щяло да се случи. Хегин провеждал събрание, когато дошла вестта за катастрофата на Бранхам. Той повикал светиите да излязат при олтара, за да се молят. Когато самият Хегин коленичил в молитва, Духът на Господ му казал: „За какво се молиш? Казах ти, че го прибирам." Хегин се изправил, без да може да продължи молитвата. Хегин вярвал, че поради непокорството на Бранхам към неговия призив и пораждането на доктринално объркване, Бог трябвало да премахне „бащата" на изцелителното съживление от земята. На четири пъти Бог казвал на Линдзи, че Бранхам ще умре и че той трябвало да му съобщи това. Но Линдзи не можел да премине през оградата от „лакеи" около Бранхам.

Накрая той успял да я преодолее и неочаквано се промъкнал при Бранхам. Той се опитал да го вразуми, като го попитал: „Защо не действаш в областта, в която Бог те иска, и в дарбата, която ти е дал? Остани там! Не се опитвай да скочиш в друго служение." Бранхам просто отговорил: „Да, ама искам да бъда учител." Бранхам имал невероятна изцелителна дарба. Но нямайки подобаващото познаване на Библията, той изпаднал в доктринално объркване. Невежеството не е блаженство, особено когато въздействаш с думите си на множествата. Бог бил дал на Бранхам голяма дарба, която не можел да вземе обратно. Тази дарба подвеждала хората, като ги карала да следват доктрините на Бранхам, затова Бог използвал своето суверенно право, записано в І Коринтяни 5:5 „Предайте такъв човек на сатана, за погубване на плътта, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус." В действителност това било действие на Божията милост. Смята се, че по този начин Той е спасил Бранхам от ада.

Било казано, че г-жа Бранхам пожелала да се забави погребването, тъй като се опитвала да вземе решение дали да се премести в Аризона, или да остане в Индиана. Тя искала тялото да бъде погребано там където изберяла да живее. Докато решавала тялото на Бранхам останало в погребалния дом. Все пак някои от „Пратениците" продължавали да се надяват, че Бранхам щял да бъде възкресен на Великден. Неговият син потвърдил, че Бранхам вярвал, че Грабването щяло да стане на Великден. Неохотно и с огромно разочарование Уилиям Бранхам бил погребан на 11 април 1966 г. Неговият надгробен паметник представлява голяма пирамида с кацнал на върха орел. (За нещастие днес орелът липсва, тъй като е бил откраднат.) Надгробният надпис гласи, че Бранхам е бил единственият човек, отворил седмия печат като глава на седмия църковен век. Последователите на Бранхам отказват да го възприемат като обикновено човешко същество и слухове за неговото завръщане продължавали да се разнасят през осемдесетте години на века. Всяка година в Шатрата на Бранхам се провежда специална Великденска служба, на която последователите слушат записани проповеди на Бранхам. Някои от тях все още тайно се надяват, че той ще се върне по това време. Казват, че сегашният пастир не насърчава спекулации относно евентуално възкресение на Бранхам, въпреки това бранхамитите така и не са се примирили с неговата смърт.

Бранхам искал просто да бъде глас. Ако бе останал в плана на Бог, той е можел да стане един от най-великите гласове на Бог на земята. Неговото велико служение никога не трябва да бъде забравяно или омаловажавано, неговата дарба е била истинска. Но ние трябва да разберем, че ако не оставим Словото и Духът да работят заедно в живота ни, можем да направим големи грешки.

Много от нас дори не са били родени, когато тези велики мъже и жени на Бог са Му служели. Така че ние не сме имали възможността да ги наблюдаваме и да се учим от техния живот. И това е причината да напиша тази книга. Така че изучавайте написаното в нея и се учете от него. Извикайте към Бог да ви помогне там, където не сте сигурни. Помолете Го да ви научи как да действате чрез Неговия Дух и в Неговото време. Следвайте точния Му план през всичките дни на живота си и никога не се отклонявайте от него, подтикнати от собствените си идеи или поради натиск от страна на другите. Вие ще получите помазанието едва когато се научите да следвате плана, който Бог е начертал пред вас. Така че прегърнете този план и го дръжте здраво. После тичайте здраво с него и вършете могъщи подвизи в името на Исус.