Божиите генерали

Застанах пред съдията и той ме запита дали се признавам за виновен по обвинението за нарушаване на спокойствието. «Чие спокойствие?» – попитах. „Ами – отвърна той, – вие пляскате с ръце и викате, и други подобни неща." „Г-н съдия, не е ли вярно, че на футболен мач хората вдигат много шум и не ги ли чувам също да крещят, да викат и да пляскат с ръце?" Той отвърна: „Хубаво, обаче тяхното пляскане явно не обезпокоява никого, а когато вие го правите, хората просто не могат да спят." Попитах го: „Г-н съдия, искате ли да узнаете каква е разликата?" Той отговори: „Да, бих искал да узная." „Разликата е в това, че Святият Дух е в нашия вик и това притеснява съседите, като ги държи будни... и кара долнопробните заведения да затварят врати." Джак Коу бил едър, властен мъж с безгранично чувство за хумор. Той бил също и обичащият и състрадателен „баща" в своя дом за сираци. Като един от водачите на съживлението „Глас на изцеление", Коу бил или силно обичан, или дълбоко презиран. Той израснал без баща, така че се наложило да приеме Бог за свой Баща. Хората просто не можели да останат безразлични пред динамичната натура на съживителя! Коу бил считан за радикален евангелизатор, понеже той, заедно с някои други, помагал много в борбата срещу расистките предубеждения в църквата.

Във време, когато обществото издигало гласа си в подкрепа на расизма, Коу силно насърчавал представителите на всички раси и култури да вземат участие в неговите събрания.

САМОТНО ДЕТСТВО – Джак Коу е роден на 11 март 1918 г. в семейството на Бланш и Джордж Коу от Оклахома Сити, Оклахома. Те имали общо седем деца. Бланш била отгледана в семейство на баптисти, но не е сигурно дали е била новородена по времето, когато се родил Джак. Смята се, че неговият баща е бил новороден на събрание на Били Сънди. Но след това той никога не отишъл отново на църква. И двамата му родители идвали от християнски семейства. Неговият баща също бил отгледан в добър дом.

Освен положителната атмосфера, бабата и дядото на Джак чудесно снабдявали семейството си материално и оставили на неговия баща значително наследство. Но баща му Джордж така и не възприел нищо от техните здрави принципи и трудолюбие. Той имал лошите навици да играе на комар и да пие.

Майката на Джак се опитвала за известно време да посещава църква, но тъй като Джордж не идвал с нея, скоро и тя престанала да ходи. Коу все вярвал, че нещата щели да се развият по-различно, ако неговата майка бе останала в църквата и се бе молила за своя съпруг. Когато Коу бил на пет години, един ден подвижен фургон паркирал пред дома им. Щом го видял, той се развълнувал, понеже си помислил, че им доставят нещо ново. Той наблюдавал как мъжете приближили и говорили с неговата майка. Видял как тя пребледняла и избухнала в сълзи. Наблюдавайки ги, малкият Коу осъзнал, че мъжете не им доставяли нищо ново, а вместо това изнасяли от дома всичките им мебели! Джордж ги бил изоставил, след като проиграл всичко, което те притежавали в своя дом. Онези мъже били дошли да си го вземат! Когато фургонът потеглил, неговата майка била оставена да се оправя сама в бъдеще заедно със седемте си деца, без да има към кого да се обърне. Тя коленичила пред вратата и започнала да се моли. За първи път малкият Коу виждал майка си да се моли на Бог! Положението станало още по-лошо. На следващия ден един човек дошъл да огледа къщата им. Мислейки, че е дошъл да я купува, Бланш му съобщила, че тя не се продава. „Не съм дошъл да купувам тази къща – отговорил мъжът, – тя вече е моя! Много съжалявам, но ще трябва да се изнесете." Това не било за вярване. Неговият баща бил проиграл и дома им.

„БЕЗ КОМАР, Г-Н КОУ!" – Бланш Коу преместила децата си в Пенсилвания, където се опитвала да преживява заедно с тях. Те живеели в мазе. Докато по-голямата сестра на Коу ги наглеждала, г-жа Коу работела в обществена пералня през деня, а през нощта посещавала училище за медицински сестри. За тях това било истинска борба за оцеляване. Един ден бащата на Коу се появил на вратата им. Той умолявал Бланш да се върне отново при него, като обещал да остави комара. Чувствайки, че животът й сама е твърде тежък, тя се събрала отново с него и Джордж отново върнал семейството в Оклахома. Скоро той пак се предал на комарджийство и този път Бланщ Коу го напуснала завинаги. Но тя взела със себе си само дъщеря си, а оставила Джак и братята му на баща им.

После, след като говорила с хората и си взела довиждане, тя се обърнала и си тръгнала, като оставила малкия Коу и братята му на стъпалата на дома за сираци. За това Коу щял да напише по-късно: „Помислих си: татко не ме искаше, а сега и майка... единственият приятел, който някога бях имал... ми обърна гръб и ме изостави. Помислих си, че сърцето ми ще се пръсне, докато я гледах как се отдалечава по алеята. Дълго стоях там и плаках." Тогава той не знаел, че неговата майка също плакала с дни. Братът на Коу, който бил с три години по-голям от него, щял по-късно да избяга от дома.

След като сменил няколко влака и откраднал един велосипед, той бил блъснат от камион и убит на място. На погребението малкият Джак се почувствал още по-самотен.

БУТИЛКАТА НЕ БИЛА ДОБЪР ПРИЯТЕЛ – Коу останал в дома в продължение на осем години. По това време той знаел много малко за Бог. Когато станал на седемнадесет, започнал да пие и да гуляе, и не след дълго също като баща си станал алкохолик. На няколко пъти през този период на алкохолно пристрастяване Коу търсел да познае Бог. Но всички в църквата, която той посещавал от време на време, живеели непосветен живот. Те нямали отговорите, от които се нуждаел. Така той затънал още по-дълбоко в греха. Скоро здравето на Коу започнало да се влошава. Той развил язва от алкохола, а сърцето му биело два пъти по-бързо от нормалното. Веднъж се напил почти до смърт и лекарят го предупредил, че следващото му питие може да го убие. Така Коу се опитал да си помогне, като поднови своето решение да промени живота си. Но тъй като все още не познавал Бог, се чудел кой би могъл да му помогне. Това го накарало да се премести в Калифорния. Неговата майка живеела там, а ако някой можел да му помогне, това била тя. Щом пристигнал, неговата сестра го поканила на танци. Но скоро Коу се намерил на бара, докато останалите танцували. Същата вечер той бил отведен у дома пиян до козирката, без майка му да разбере.

БОЖЕ, ДАЙ МИ ВРЕМЕ ДО НЕДЕЛЯ – На следващата вечер Коу си помислил, че умира. Чувствал се много слаб и едва вървял. Той бил качен в линейка и отведен в болница, където бил прегледан. Там седнал в стола, издигнал ръце и се молил: „О, Боже, не ме оставяй да умра, моля Те, дай ми още един шанс. Не искам да отида в ада." Изведнъж Коу се почувствал по-добре. Немощта го напуснала, както и симптомите му. По онова време той не знаел какво му се било случило, но бил доволен! След това решил да напусне Калифорния. Така че взел майка си и двамата тръгнали за Форт Уърт, Тексас. Там Коу си намерил работа като мениджър в Агенция за шевни машини Сингер. Скоро той забравил за обещанието, което бил направил пред Бог, и една вечер отново се прибрал пиян, почти в несвяст. Но този път, когато се строполил в леглото си, не могъл да заспи, а се мятал насам-натам под обвинението на Бог. Накрая станал и изпил още една чаша уиски, колкото да изпадне в безсъзнание. След няколко дена преживял нещо уникално, което завинаги променило живота му. Току-що се бил прибрал у дома пиян. Било около 3:00 часа сутринта и той се опитвал да заспи, но не можел. Когато посегнал да изпие още една чаша уиски, чул някой да влиза в стаята! Уплашен, Коу забелязал, че сърцето му не било наред. То ту биело, my спирало. Започвало да бие и пак спирало. Тогава чул глас. „Това е последният ти път – казал гласът. – Няколко пъти вече те призовавах и сега го правя за последен път." При тези думи Коу скочил от леглото и паднал на колене, викайки: „О, Боже, дай ми време до неделя. Ако ме оставиш до неделя, аз ще се оправя с Теб."

„ХОТ ДОГ, ИМАМ ГО!" – Дошла неделя и Коу нямал идея къде да отиде. Като момче той бил кръщаван в няколко църкви, но никога нищо не се променило в живота му, нито получил отговор на въпросите си. Тъй като през онези години църковните служби започвали късно вечерта, едва късно следобед той започнал сериозно да се замисля къде да отиде. Просто нямал представа. Така в 5:00 часа следобед той най-сетне отишъл в своя офис, за да погледне в телефонния указател. Коу бил чул за хора, които отваряли Библията си там, където им попаднел пръста, като смятали, че това е послание от Бог. Така че той решил да опита това с указателя. Взел голямата книга и я хвърлил на пода. Когато отворил очи, видял името и адреса на Назарейската църква. Той спрял на паркинга два часа преди началото на службата. Когато вратите най-сетне се отворили, той изскочил от колата си и си намерил място в дъното. После в края на службата, когато проповедникът попитал дали има някой, който иска да отиде на небето, казвайки: „Вие можете да бъдете новородени", Коу изтичал при олтара, викайки: „Това е, което искам!" Една дребна жена с прошарена коса се молила с него. Тогава изведнъж Коу почувствал нещо, което никога не бил изпитвал. Тъй като не знаел християнската терминология, започнал да тича из църквата, като викал „Хот дог, имам го!" Когато по-късно Коу си спомнял за тези мигове, той казвал: „Не знаех какво означават думите „Слава, Алелуя". Трябваше все нещо да освободя – имаше нещо вътре в мен!" Коу се върнал у дома в 4:00 часа сутринта. Той бил останал в църквата да се моли и да хвали Бог.

На път за в къщи същата вечер те се отбили в един хранителен магазин, за да си купят нещо за ядене. В магазина почти нямало клиенти по това време, а нито Коу, нито неговата майка можели да сдържат радостта си. Те тичали напред-назад между рафтовете, като викали, смеели си и хвалели Бог. Продавачът казал: „Сигурно току-що сте се спасили." Когато те му свидетелствали, сълзи започнали да се стичат по лицето му и не след дълго той също бил на колене, молейки Бог да го спаси!

„ТЕ ЩЕ ТИ НАПРАВЯТ МАГИЯ" – Около година и половина след като се спасил, Коу за първи път чул за събрание на „святи палячовци" (подигравателно прозвище за ранните петдесятни събрания – бел. пр.). И от любопитство той и сестра му отишли, за да проверят за какво ставало въпрос. Всъщност, той открил, че събранията доста приличали на тези в неговата Назарейска църква, само че хората говорели на непознати езици. А когато хората излизали при олтара, те падали под силата на Бог. Отначало той си мислел, че те припадали. Най-накрая проповедникът забелязал Коу. И като го посочил, той попитал: „Вие християнин ли сте?" След като Коу отговорил положително, той го запитал: „Приели ли сте кръщението в Святия Дух? Говорите ли на езици?" Коу отвърнал: „Не, господине, не говоря и нямам намерение да го правя." Тогава проповедникът задал на Коу още един въпрос: „Бихте ли се решили да се приберете вкъщи тази вечер и да прочетете всичко, написано за кръщението в Святия Дух? После да коленичите и да се помолите, ако това е за вас, да го получите, ако ли не, значи в това наистина няма нищо?" Коу отговорил: „Разбира се, знам, че в Библията не пише нищо за езици." На това проповедникът отговорил, докато се отдалечавал: „Чудесно, идете си вкъщи и четете Библията." На всички места, които открил в Деяния, се споменавал терминът „непознати езици". Така че на следващата вечер той отишъл в дома на Назарейският пастир. Когато Коу му показал всички пасажи за езиците в Деяния, пастирът отвърнал: „Ако Бог въобще иска ти да говориш на езици, това ще е след като те призове за мисионер в чужбина, за да могат местните да те разбират." Според Коу в това обяснение имало логика. Когато тръгнал да си върви, пастирът го предупредил: „Стой настрана от тези святи палячовци, иначе те ще ти направят магия."

„ЩЕ УМРА, АКО НЕ ГО ПОЛУЧА!" – Същата вечер Коу отказал да отиде на събранията със сестра си. Всъщност, той й казал, че събранията били от дявола. На това тя отвърнала: „Тогава защо те спират да крадат и да лъжат?" И отишла без него. Коу се въртял неспокойно в леглото през нощта и накрая скочил от леглото, облякъл се и отишъл на събранието. Когато влязъл, проповедникът отново го посочил. И отново Коу му казал, че не иска да говори на езици. Тогава проповедникът казал: „Ще те направим специален случай. Ако Бог иска да те изпълни, без да говориш на езици, ние сме съгласни."

„Щом е така, ще дойда" – отвърнал Коу. Тогава той излязъл напред, но хората, които се събрали около него, крещели неща, които си противоречали: „Освобождавам те!" „Връзвам те!" „Излез от него!" „Изпълни го!" След няколко минути Джак се втурнал към вратата. Навън той си поел дълбоко въздух и си пооправил външния вид. Изправил си гънките по панталона, а на лицето му се изписала стегната усмивка, докато си мислел: „ Наистина се уверих, че в това няма нищо." В същия миг Бог проговорил в сърцето му: „Толкова силно го искаш, че не знаеш какво да направиш. Знаеш, че е за теб. Знаеш, че е истинско." След това Коу изхленчил: „Боже... ако не го получа, ще умра." На път за вкъщи той през цялото време викал: „Хвала на Бог за славата!" Дошла следващата вечер и този път Коу тичал за събранието. И когато отправили призив за кръщение в Святия Дух, той излязъл напред. Същите хора го заобиколили, но този път той останал. Изведнъж забелязал силна светлина. Колкото по-силна ставала светлината, толкова повече Коу сякаш се изгубвал. Колкото повече хвалел Бог, толкова по-силна ставала светлината. Накрая една ръка се протегнала и хванала неговата. Това бил Исус и двамата вървели и говорили доста време.

Когато Коу дошъл на себе си, той се намерил да лежи в прахта. Било 4:00 часа сутринта и открил, че говори на непознат език. Всъщност всичко, което можел да прави в продължение на три дена, било да говори на езици! Наложило се да пише английските думи на хартия. През това време той живеел в небесна атмосфера, докато цялото творение сякаш хвалело Бог.

Един ден неговият сержант му казал да си събира багажа. Изпращали го в диспансера. Оттам бил препратен в болница. Коу протестирал срещу всичко това, особено когато разбрал, че го изпращали в психиатричното отделение! След като психиатърът го разпитал, Коу му казал, че всеки, който не се покорява на Библията, е луд, а не обратното. Така че го затворили.

Коу се почувствал обиден и съобщил на пастира, че бил призован да проповядва, а не да бъде чистач, след което се обърнал и си тръгнал. Но Господ продължавал да работи с Коу и след още една безсънна нощ той се върнал в църквата, съгласен да работи като чистач!

Коу насочил трупата на Джуанита към други съживителни събрания и се срещал с тях след службите. През това време той и Джуанита се сближили. Не след дълго двамата се оженили и Коу осигурил ведомствено жилище. Тъй като нямали пари, те спяли на бетонния под, увити във войнишки одеяла, и постили в продължение на три дена преди да могат да си купят нещо за ядене. Не след дълго обаче семейството им вече притежавало три мебелирани стаи, кола и хиляда долара в банката. Той бил умел с ръцете си и веднъж поправил счупено радио и го продал за $60. Също така успял да умножи трикратно инвестициите си в продажбата на кокошки. А затова, че помогнал на един свой приятел, бил благословен с кола. Също така по това време Коу започнал да се моли и да търси разбиране относно божественото изцеление. Той бил чувал за хора, които били изцелявани, но не знаел нищо повече за това.

Един ден, докато четял една книга от П. Ц. Нелсън върху изцелението, Коу заспал. Той сънувал, че неговата сестра умира в болнична стая. Тогава изведнъж стаята се изпълнила с ярка светлина, а тя скочила от леглото и започнала да вика: „Аз съм изцелена! Аз съм изцелена!" На следващия ден Коу открил, че сънят бил реалност. Неговата сестра лежала болна от пневмония и лекарите не й давали никакви шансове.

Веднага си издействал разрешение да отиде да я види. Когато влязъл в болничната и стая, той открил, че обстановката била същата като в съня му. Научил също така, че след поредица от критични събития, противно на всички очаквания, Бог изцелил и спасил неговата сестра в последния момент. Това било истинско чудо, което силно разтърсило живота му.

Тогава изведнъж, Коу се почувствал като залят с топло олио от главата до петите. В това време Господ казал: „Сега ти си изцелен." Коу скочил от леглото. Разтърсил жена си, която по това време била заспала до него, и извикал: „Скъпа! Скъпа! Аз съм изцелен! Аз съм изцелен!" На следващата вечер въпреки постоянните мисли на страх от дявола, Коу се облякъл и проповядвал на улицата. Трима души били спасени. По-късно през същата година Асамблеите на Бога го ръкоположили за служител. Никога вече Коу не бил съборен от маларийна треска — Бог наистина го бил изцелил!

Отчаян, Коу се помолил: „Господи, почти стигнах до онази жена. Какво ще правя?" Но Господ бързо го смъмрил: „Сине, какво въобще те е накарало да си мислиш, че можеш да отваряш очите на слепите? Прави онова, което се очаква от теб, а Аз ще направя онова, което се очаква от Мен."

Коу се покаял, после се молил и помазал жената с масло. Очите й се отворили и тя можела да вижда, но неясно. Като си спомнил как веднъж Исус се молил два пъти за един човек, Коу се помолил отново за жената. И този път тя започнала да вика: „Мога да виждам! Мога да виждам!"

ЕТО, ЧЕ СЕ ЗАПОЧВА! – Новината за нейното изцеление заляла града, а вярата на Коу бързо нараснала. Един пастир от Оклахома го поканил да проведе тридневна поредица от събрания. След първата вечер те трябвало да наемат гимнастическия салон на гимназията, за да поберат тълпите, понеже глухите уши и слепите очи се отваряли и хора ставали от носилки и започвали да ходят сами.

По онова време Коу мислел, че трябва да остава и да се моли за всички, които излизали отпред. Често той можел да бъде намерен да служи в 5:00 часа сутринта. Когато започнал да пътува из Оклахома и да се моли за болните, той спял много малко. В различни градове оставал в частни домове. Тогава хората идвали да го търсят и там за молитва. Ако спял, те го чакали да се събуди. Ако желаещите били много, те го събуждали, за да се моли за нуждите им. Понякога това се случвало по четири или пет пъти на ден. Скоро тялото на Коу започнало да отпада. Той спял само по около час на вечер, но нуждите на хората били толкова големи и неотложни, че той винаги се молел за тях, когато и да идвали. През онези дни изцелителните кампании били все още малко познати и имало много практични принципи за служението, които хората не разбирали. Накрая Бог казал на Коу, че трябва да бъде мъдър и да си почива достатъчно. Той се покорил и подновил силите си, за да преследва едно по-мощно служение към болните.

Тръгвайки си, пастирът казал: „Ако имате толкова силна вяра в Бог, аз имам достатъчно вяра да ви помогна." Тогава той им подал $100. До края на тази първа поредица от събрания Коу имал достатъчно пари, за да смени платнището на тяхната палатка и да купи по-голям камион за пренасянето й.

Началникът на противопожарната охрана казал на Коу, че палатката му не отговаряла на противопожарните изисквания, и не му разрешил да я разпъне. Обезопасяването на палатката щяло да струва $1.700, а самата тя струвала само $400. Коу сам закупил защитния разтвор и после потопил всяка част от платнището в него, докато цялата палатка била покрита. Но временният заместител на защитния разтвор не издържал на проверката на началника. Напълно объркан, Коу започнал да плаче. Тогава началникът на пожарната му казал, че ако това означава толкова много за него, може да разпъне палатката и да проведе събранията. Първите две вечери дошли малко хора. Но Коу бил верен да се моли за болните.

Коу не можел да забрави това покрито с лунички лице. Накрая, докато карал към къщи след събрание, Коу попитал съпругата си: „Скъпа, как ще реагираш, ако ти кажа, че Бог ми говори да направя детски дом?" От финансова гледна точка това изглеждало невъзможно. Но Джуанита казала: „Винаги ми се е искало да работя в детски дом. Давай, покори се на Бог!"

Но деноминационните структури не пасвали на характера на Коу. Колкото и да се опитвал, той не можел да изтърпи ограниченията и правилата, които му се налагали. Той чувствал, че водачите на Асамблеите на Бога вече не вярвали в чудеса. Така че им написал едно смело писмо, в което им предлагал да сменят настоящото си ръководство с хора, които вярват в чудотворната сила на Бог. Върховният съвет намерил това писмо за обидно. Накрая, през 1953 г. Коу бил отлъчен от Асамблеите на Бога. Те били обезпокоени от неговата „изключителна самостоятелност" и объркани от някои от методите му. Зародила се яростна вражда. Разказвало се, че Коу дори замислял да се отцепи, основавайки отделно движение с името фундаментални асамблеи на Бога, но решил вместо това да следва собственото си призвание.

И така, в стремежа си да заздрави вярата на онези, които търсели изцеление, Коу построил дом на вярата. Там болните можели да останат, докато получат изцелението си. Имало ежедневни молитви и уроци върху изцелението. След като в продължение на няколко месеца се борел със съпротивата на градската управа срещу неговите строителни планове, най-сетне през лятото на 1954 г. Домът на вяра на Джак Коу отворил врати в съседство с неговия детски дом „Вестител на изцеление". През септември неговият Дом на вяра приел първия си целодневен пациент. Оттогава броят им непрекъснато нараствал.

В сградата не се предлагали нито били допускани лекарства и всяка вечер пациентите били водени до Далаския съживителен център. През юли същата година събрания в историята на своето служение. Той бил издигнал голямата си палатка в Питсбърг, Пенсилвания. Било пресметнато, че на тези служби са били новородени около тридесет хиляди души. Една от вечерите била посветена само на „носилките".

Повече от 75 процента от хората, докарани на носилки, станали и можели да вървят сами. Местна телевизионна станция излъчвала съживителните събрания, привличайки още по-многобройни тълпи. Въпреки че, докато бил в Питсбърг, силни ветрове разкъсали върха на палатката му, събранията там продължили около месец и били най-високата точка в живота на Коу. През цялата 1953 г. неговата църква – Далаският съживителен център, продължила да расте. За събранията бил нает голям театър, който той и още един пастор пригодили за провеждането на вечерни служби. Любовта на Коу към децата го подтикнала да развие християнско училище към Далаския съживителен център, където децата били обучавани и обичани от изпълнени с Духа учители. Балконът и партерът на църквата били препълнени всяка вечер и до есента на същата година събранието било нараснало толкова, че можели да си позволят построяването на собствена сграда. През януари 1954 г. Коу открил новата сграда на църква Даласки съживителен център. Сградата била красива и семпла, с огромен блестящ бял кръст на фасадата й.

Центърът осигурявал място за събранията, провеждани всеки ден от седмицата. Били осигурени автобуси за онези, които не можели да стигнат дотам по друг начин, имало и линейка, която безплатно обслужвала всеки, който желаел да бъде закаран от болница или частен дом за молитва.

НЯКОЛКО ИЗПИТАНИЯ – В СЛУЖЕНИЕТО И В ЖИВОТА – Коу продължил да евангелизира из цялата страна, опитвайки се да събере пари за телевизионна програма. Но през 1956 г. той бил арестуван в Маями, Флорида за практикуване на медицина без разрешително.

Нека отбележа нещо тук. По това време град Маями бил известен с това, че преследвал служителите. Особено онези, които проповядвали божествено изцеление. Когато гоненията се засилвали, повечето евангелизатори обикновено просто си събирали багажа и напускали града. Но не и Коу! Той останал да се бие. Спомнете си, че той обичал добрата битка. В резултат на това полицията на Маями го арестувала и го хвърлила в затвора. По-късно той бил освободен под гаранция от $5,000. Инцидентът със задържането му накарал Коу да се обърне към други изцеляващи евангелизатори, убеждавайки ги да дойдат в Маями и да отстояват онова, в което вярват. И когато делото му стигнало до съда, станало явно, че думите му били чути. Много известни изцеляващи евангелизатори пристигнали, за да свидетелстват в негова защита. Всъщност, било документирано, че са се случили чудеса на изцеление, докато тези евангелизатори се защитавали! Бог обърнал всичко за добро и в края на краищата съдията прекратил делото.

В Маями Коу спечелил голяма победа. Но скоро в служението му щял да настъпи повратен момент. През декември, докато проповядвал в Хот Спрингс, Арканзас, изцеляващият евангелизатор се разболял тежко. За никого не било тайна, че Коу ужасно пренебрегвал своето здраве. Програмата му била изключително динамична. Той провеждал по три събрания на ден без прекъсване в продължение на четири до шест седмици. Преумората, стресът и липсата на подобаваща почивка скоро взели своя данък. Говорело се, че поради голямото натоварване вътрешно неговото тяло било като на деветдесетгодишен човек. Днес семейството на Коу разказва, че Бог му бил говорил за неговата смърт една година преди да се случи и че той се бил примирил с това, че скоро щял да умре. Те също така разказват, че той вярвал, че Господ щял да се върне скоро след неговата смърт. Поради тези две неща, Коу работил неуморно за разпространяването на Евангелието, стигайки дори до крайности. Въпреки тежката му програма, той се хранел нередовно и нездравословно. Много често след някоя служба Коу поглъщал значително количество храна в 3:00 часа сутринта. В резултат на това той имал изключително наднормено тегло. Уви, изглежда, че поколението на „Глас на изцеление" не е осъзнавало отговорността за настойничеството над физическото тяло като нас днес. Трябва да сме наясно, че физическото тяло е единственото нещо, което задържа духа ни на земята. Трябва да поддържаме здравословни навици, когато става въпрос за нашето хранене, състоянието на ума ни и общото ни благосъстояние. Иначе нашите физически „домове" – нашите тела – ще се съсипят и умрат. Тогава нашите духове ще трябва да напуснат земята и да отидат на небето.

Бих искал да сравня нашите физически тела със скафандър. Ако отидеш на Луната, единственото нещо, което би задържало тялото ти на повърхността на Луната, би било твоят скафандър. Такъв скафандър осигурява достатъчно кислород, телесна защита и е достатъчно тежък, за да можеш да ходиш при наличието на слаба гравитация. Но ако нараниш този костюм, достъпът на кислород би бил спрян, защитата ти би била разрушена и тялото ти би отлетяло от повърхността на Луната. Защо? Защото ти е необходим такъв скафандър, за да останеш на Луната. Същото е вярно и за физическите ни тела. Ако не се грижим добре за нашата плът, телата ни ще умрат рано и духовете ни ще трябва да напуснат. Затова, ако не се грижиш за своето физическо тяло, това ще бъде краят на твоя живот и служение.

Ето останалото от историята. На Коу му било казано да се съди сам в три области: (1) любовта му към братята; (2) проблемът с наднорменото му тегло и (3) любовта към парите. Пророкът бил казал на Коу, че ако не съдел сам себе си в тези три области, щял да умре рано. Той бил само на тридесет и осем години, когато починал. Важно е да се отбележи, че близките на Коу категорично отричат, че такъв човек въобще някога е говорил с него. Семейството твърди, че един от тях се конфронтирал с пророка във връзка с широко разпространените слухове. Според тях, пророка казал, че никога не бил говорил с Коу непосредствено, въпреки че Бог му бил казал да го направи.

Едва, когато Джуанита решила постепенно да закрие тази част от служението, популярността на нейният съпруг започнала да спада. Днес и двамата синове на Коу Джак Мл. и Стив са в служение и пастируват над свои собствени църкви, а г-жа Коу все още участва активно в работата на църквата. Семейство Коу продължават да проповядват и поучават за Исус Христос, изявявайки Го на това и на идното поколение, извършвайки Божия план за своя собствен живот.

В резултат на това Коу се втурнал презглава да заеме своето място като един от лидерите на съживлението „Глас на изцеление". Той имал онази „независимост", която е необходима на човек, за да се задържи на гребена на вълната. Когато в основата на нашия живот и вяра са думите на хората или ужасите на миналото, ние оставаме победени. Но когато се впуснем да преследваме бика на нашето сърце, Бог ще срещне всяка наша стъпка и ще изяви Своята слава.

Има още един важен урок, който можем да извлечем от живота на Коу: да разберем, че не е необходимо да преувеличаваме фактите или да се състезаваме с някой друг, за да се докажем. Това било единственото слабо място в служението на Джак Коу. Понякога, когато в служението се прокрадне несигурност, човек или се отдръпва, или преминава границата в желанието си да се докаже. Когато последваме плътта, трябва да разчитаме на собствените си сили и се изтощаваме преди бремето си. Твоето минало никога няма да повлияе на твоето бъдеще, освен ако не му предоставиш силата да го стори. За теб има едно напълно ново бъдеще във вяра. То е чисто, недокоснато и те очаква, за да навлезеш в него с мечтите на своето сърце. Нека Бог да е твоята най-голяма страст и желанията на сърцето ти ще се сбъднат.