Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети!
жүктеу/скачать 2.17 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Време за гняв
- Няколко съвета за нашия гардероб
- Това, което е вътре
- Високата цена на честността и нечестието
| главата надолу. Но повод за безпокойство няма. Скоро цяло-
то семейство седи чинно на своето място В църквата с ан- гелски усмивки и ореоли над главите. Сега пък е навечерието на Коледа. Всички се щурат насам- натам като обезумели и купуват ненуЖни подаръци за хора, които си имат всичко. НапреЖението расте. Нервите са опънати като струни, които всеки момент ще се скъсат. Една неучтива забелеЖка - и скандалът избухва. Започва ис- тинска битка! Да, това е начинът, по който празнуваме роЖдението на смирения и кроткия Исус! Животът е пълен с проверки на хладнокръвието, хитро маскирани като стресове. Някой току-що е блъснал новата ти кола на паркинга. Самолетът е закъснял. Сервитьорът е изклЬчително непохватен и е излял супата върху панталона •пи. Телефонът звъни в 3.30 сутринта: „Извинете, сигурно съм сбъркал номера." Тъкмо затВаряш и телефонът пак звъ- ни. Същата грешка. Малкият ти син е разсипал боя върху скъпото ти пиано, а кучето е съборило и сдъвкало уникална- та стара картина. Няма по-лоша реклама за християнската вяра от избухли- Востта и нищо не свидетелства по-силно за преобразяваща- та сила на Христос от човек, който реагира спокойно и 161
хладнокръвно при Всякакви трудни ситуации. Никак не е чуд- но, че Писанията казВат: „Който скоро не се гнеВи, е по-до- бър от храбрия, и който Владее духа си - от заВоеВател на град" (Пр. 16:32). Време за гняв Някой моЖе да каЖе, че В Ефесяни 4:26 Писанието ни позво- лява да се гневим: „Гневете се, но не съгрешавайте; слънце- то да не залезе в разгневяването ви". Това наистина е така. Има време и за гняв. Ние трябва да се гневим, когато Гос- под е опозорен. Така например Исус се разгневи, когато хора- та превърнаха дома на Неговия Отец в разбойнически вер- теп (Мат. 21:13). Също така трябва да се гневим, когато някои хора се отнасят лошо към други хора. Казано кратко, моЖем да се гневим заради Господа и заради другите хора, но не и заради себе си. Трябва да се дърЖим като лъвове по от- ношение на БоЖията кауза и като агнета по отношение на своята. И дори тогава има опасност справедливият гняв да премине в грешна ярост. Яростта е гняв, на който юздата е свалена. Затова Павел казва: „Гневете се, но не съгрешавай- те; слънцето да не залезе в разгневяването ви." На тази единствена заповед да се гневим се противопос- тавят десетки други, които ни наставляват да бъдем дъл- готърпеливи и баВни да се гнеВим. „Нека Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махнат от Вас; и да бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг, също както и Бог в Христос е простил на вас" (Еф. 4:31, 32). „А плодът на Духа е: ...дълготърпение..." (Гал. 5:22). „...със съвършено смирение и кротост, и дълготърпение,
„...подкрепяни с пълна сила според мощта на Неговата сла- ва, за да издърЖите и дълготърпите всичко с радост" (Кол. 1:11). 162
„Ядовитият чоВек постъпВа несмислено" (Пр. 14:17а). „Който не се гнеВи скоро, показва голямо благоразумие, а който лесно се гнеВи, прояВяба безумие" (Пр. 14:29). „Яростният чоВек повдига препирни, а който скоро не се гневи, усмирява крамоли" (Пр. 15:18). „Гневлив човек възбуЖда препирни и сприхав човек безза- конства" (Пр. 29:22). „Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да се не взира в престъпление" (19:11). „Безумният изригва целия си гняв, а мъдрият го задърЖа и укротява" (Пр. 29:11). Господ попита Йона: „Добре ли е да негодуваш?" Добре би било следващия път, когато се изкушим да избухнем в гняв, да си спомним този въпрос. Не забравяйте, че меЖду гнева и греха има само една крачка. МоЖе би няма да е зле да си при- помним какво е правил Юлий Цезар, когато са го ядосвали - преди да отговори, си е казвал наум цялата азбука. Когато един приятел направи забелеЖка на един христия- нин за избухливия му характер, обвиненият каза: „Добре де, добре. Моят яд не продълЖава дълго." Приятелят отговори: „Скъпи момко, земетресението също не продълЖава дълго, но докато трае, прави наистина големи поразии!" 163
КАК ДА СЕ ОБЛИЧАМ? „КакВо? Да не искаш да каЖеш, че светостта има нещо об- що с дрехите, които носим? Не! ТоВа, което е Вътре В чоВе- ка, има значение. Бог се интересува от тоВа, което сме, а не от оноВа, с което сме облечени." Този аргумент зВучи убедително, но истината е, че Бог се интересуВа и от двете, защото знае, че често пъти нашата външност е показател за нашата вътрешност. Чуйте как Той осъЖда дъщерите на Сион: „В същия ден Господ ще отнеме славата на дрънкалките, мреЖените забрадки и луничките, обеците, гривните и тънките була, и главовръзките, вериЖките около глезени- те и поясите, парфкшените кутии и хамайлиите, пръсте- ните и обеците на носа, мантелата и туниките, шаловете и кесиите, огледалата и тънките ризи, чалмите и покрива- лата. И вместо благоухание ще има гнилота, вместо пояс - въЖе, вместо накъдрени коси - плешивост, вместо наг- ръдник - опасване с вретище, и вместо красота - белези от изгаряне" (Ис. 3:18-24). Защо се интересува Бог от външността ни? Отговорът е даден в 16 стих: „ПонеЖе сионските дъщери са горди и ходят с надигната шия и безсрамни очи, ходят също ситно и дрънкат с нозе- те си." Тяхната натруфена и показна външност е била показател за тяхната гордост и суета. 164
Няколко съвета за нашия гардероб И така, нека сега да разгледаме някои принципи, които ни даВа СлоВото, за да може Христос да бъде Господар на на- шия гардероб. ПърВо, дрехите ни трябВа да бъдат скромни и сдържани. „Така и жените да украсяВат себе си... със скромност и цело- мъдрие" (1. Тим. 2:9). Понятието „скромност" може да има различни н1оанси на значение, един от които със сигурност е „приличие". Приличното облекло не излага на показ големи части от анатомията на човешкото тяло с намерение да съблазнява. То не затрудняВа никой друг ВярВащ да жиВее ка- то християнин. ОсВен тоВа облеклото не трябВа да приВлича Вниманието и да бъде нещо като реклама на чоВека. Ние не жиВеем на зе- мята, за да привличаме Вниманието на другите към себе си, а за да прославяме Христос (Йоан 3:30; Кол. 1:86). Както казва Дж. Ръсел Хоуден, „работата на християнина е да прославя Христос, а не своята кесия, своя шивач или самия себе си". И така, ние трябва да избягваме двете крайности. От ед- на страна, не трябва да бързаме да подражаваме на сВета и да се обличаме и държим според най-ноВите модни тенден- ции. А от друга, не трябВа да бием на очи, като се обличаме старомодно или прекалено небрежно. Нека отноВо да цити- раме Хоуден: „Бог нито ни заповядва, нито ни препоръчва да бъдем размъкнати или немарливи. Немарливостта в един човек или в неговото облекло не е признак на духовност. Ако телата ни са храм на Светия Дух, то всичко красиво, добро и прилично им принадлежи по право." Все още е приложимо старото правило: „Не бъди първият, който въвежда ноВо- то, нито последният, който изпраща старото." Ние трябВа да имаме скромно количество дрехи. В един свят с такива огромни нужди като нашия не е особено ху- манно християните да поддържат гардероби, които прили- чат на малки магазини за конфекция. По същата тази причина трябва да избягваме да купуваме и дрехи на прекомерно високи цени: „...не с плетене на косата или злато, или бисери, или скъпи дрехи" (1. Тим. 2:9а). „Вашето украшение да не е външно, тоест плетене на ко- 165 cama, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи" (1. Петр. 3:3). ТоВа, разбира се, не означаВа, че Винаги трябВа да купуВаме най-еВтините неща. ТоВа би било една лоша иконо- мическа политика. ТрябВа да Вземаме под Внимание както цената, така и качеството. Така например, ако си купим ня- кои еВтини обуВки, моЖе да се налоЖи да похарчим много по- Вече пари за лекар поради проблеми с краката, отколкото ако дадем малко поВече и си купим обуВки с по-добро качест- Во и Външен Вид. Дрехите ни трябВа да бъдат чисти и спретнати. Мръсно- то и размъкнато облекло не е добро сВидетелстВо за Спаси- теля. Както казВа Осуалд Чеймбърс, „небрежността обиЖ- да СВетия Дух". Облеклото на християнина трябВа да показВа негоВия пол. ОбикноВено В подкрепа на тази теза се цитира текстът от Второзаконие 22:5: „Жена да не носи мъЖко облекло, нито мъЖ да се облича с Женска дреха; понеЖе Всички, които пра- Вят тоВа, са мерзост пред Господа, твоя Бог." Този стих е насочен глаВно срещу трансВестизма - неестествената склонност на някои хора да обличат дрехите и да Възприе- мат поВедението на другия пол. Но той също така моЖе да се прилоЖи и за дВиЖението за уеднакВяВане на полоВете и заличаване на разликите В полоВете по отношение на при- ческите и облеклото. Няма никакво съмнение, че Бог мрази смесВането на половете. Но ако една Жена носи панталони с Женска кройка, никой няма да каЖе, че е мъЖ; нито ако един шотландец си слоЖи късата поличка, някой ще каЖе, че е Же- на. Като цяло, нашето облекло трябВа да ни показВа като достойни представители на Господа тук, на земята. То мо- Же да варира в зависимост от местната култура и истори- ческия период, в който Живеем. И никога не трябва да забра- вяме, че външният ни вид моЖе да унищоЖи посланието, кое- то носим. Киркегаард разказва как В един цирк избухнал по- Жар и клоунът хукнал към града, без да съблече косткша си, за да предупреди Жителите за опасността от разпростране- ние на поЖара. „Като чуха негоВите викове, хората започна- ха да се смеят. Той се дърЖеше точно както се очаква от един клоун. Така градът изгоря, защото костк>мът на клоу- на унищоЖи неговото послание." 166
Това, което е вътре Библията слага ударението на Вътрешния чоВек, а не на Вън- шния му Вид. Обърнете Внимание на текста В Колосяни 3:12- 14: „И така, като БоЖии избрани, сВети и Възлкзбени, облече- те се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълго- търпение; като си претърпяВате един на друг и един на друг си прощавате, ако някой има оплакване против няко- го; както и Господ е простил на Вас, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в лк)бовта, която свързва всичко в съвършенство" (Кол. 3:12-14). И нека се върнем отново към Тимотей 2:9, 10: „Така и Же- ните да украсяват себе си... с добри дела..." Облечи светостта и на Господа се поклони, наведи глава и Неговата слава възгласявай! СлоЖи подчинението и тамяна на скромността, коленичи пред Него и Му се възхищавай! 167
ДА ГОВОРИМ ИСТИНАТА ПраВилно ли е да се лъЖе? На този Въпрос има само един от- гоВор: Бог не моЖе да лъЖе и не моЖе да позВоли на никой друг да го праВи. Деветата заповед изрично забраняВа да се свидетелства лъЖливо. Християните трябва да се отка- Жат от лъЖите и да говорят „всеки с блиЖния си истина- та" (Еф. 4:25). Сатана е бащата на лъЖата (Йоан 8:44) и ние не трябва да му подраЖаваме. Денис де Хаан ни напомня, че „нечестността има много лица. Тя дава обещания, без изобщо да възнамерява да ги спазва. Не се обаЖда, ако й вземат по-малко пари, отколко- то трябва. Ако й дадат нещо по погрешка, не го връща (т. е. нечестността пораЖда краЖба). Тя прикрива истината, за да извлече лична изгода. ЛъЖе, за да прикрие грешките си." Истина е, че Библията съдърЖа разкази за лъЖи, но това не означава, че ги одобрява. Авраам е излъгал за Сара, че му е сестра (Бит. 12:10-20; 20:2). Исаак е излъгал за Ревека (Бит. 26:7). Анания и Сапфира са излъгали пред Бога за сумата, ко- ято са искали да дадат (Деян. 5:1-11). Има случаи, когато БоЖиите хора не са лъгали, но не са казвали и цялата истина. Така например еврейските баби са казали, че еврейките са раЖдали бебетата, преди те да оти- дат при тях Изх. 1:19). фактът, че Бог е одобрил техните действия, показВа, че те не са излъгали. Мойсей е поискал разрешение от фараона да позволи на израелците да излязат за три дни в пустинята, за да принесат Жертва на Йеова, техния Бог (Изх. 5:3). Той е знаел, че ако фараонът откаЖе да изпълни по-малката им молба, ще откаЖе да изпълни и по- голямата - т. е. да ги пусне да си отидат заВинаги. Аод е имал тайно послание от Господа за цар Еглон. Той не го е открил докрай и не е казал, че посланието съдърЖа заповед за неговата смърт (Съдии 3:12-30). Когато Господ е заповя- дал на Самуил да помаЖе Давид за цар, Той му е казал да ка- Же само, че е дошъл да поЖертва на Господа, ако Саул го по- 168
numa (1. Царе 16:1-3). ToBa наистина е било така. Той наис- тина е принесъл Жертва на Господа, но тоВа не е било цяла- та истина. Той не е бил длъЖен да казба Всичко. Понякога хората изВиняВат лъЖата, като казВат, че цел- та опраВдаба средствата. Да правиш зло, за да дойде добро, е един Вид йезуитщина, която Писанията заклеймяват (Рим. 3:8). Най-голямата трудност идва, когато казването на исти- ната поставя В опасност Живота на някой човек. Класичес- кият пример за това са случаите на укриване на евреи от християни по Време на окупацията от нацистите. Войници- те са чукали на вратите на къщите и са питали: „Има ли тук евреи?" Отговорът „Няма" е чиста лъЖа, но Всеки друг отгоВор би означаВал смърт както за еВреите, така и за до- макините. КакВо би трябвало да се отговори в такива слу- чаи? Някой би казал: „Да каЖем истината и да оставим послед- ствията в ръцете на Господа." Последствията почти сигур- но са смъртно наказание. Другата възмоЖност е да се доверим на Бога и да оставим Той да ни помогне да дадем правилния отговор, който няма да бъде нито лъЖлив, нито ще предизвика нашето преслед- ване. Бог моЖе да направи това, макар и не Винаги да избира да го прави. Някои смятат, че в свят като нашия понякога е необходи- мо да се избере по-малката от двете злини. В този случай лъЖата, макар и нещо неправилно, е по-малката злина, от- колкото да причиниш смъртта на невинни хора. Това моЖе да се използва като средство само когато става въпрос за Живота на други хора. Други цитират текста от Деяния 5:29, където Петър и апостолите казват: „На нас подобава да се покоряваме на Бога, отколкото на човеците." Бог казва: „Не убивай" (Изх. 20:13) u освен това казва: „Избавяй ония, които се влачат на смърт, и гледай да задърЖиш ония, които политат към кла- не. Ако речеш: Ето, ние не знаехме това!; то Оня, който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, който пази душата, не знае ли и не ще ли въздаде на всеки според делата му?" (Пр. 24:11, 12) И едно последно съобраЖение. Има някои действия, които 169 не са добри сами по себе си, но които стаВат добри, когато показват присъствие на истинска спасителна Вяра. По прин- цип принасянето на Исаак от АВраам В ЖертВа би се счита- ло за убийстВо, но Бог го одобряВа, защото то показВа ис- тинността на негоВата Вяра (ЯкоВ 2:21). Подобно на тоВа и укриВането на шпионите от РахаВ би се смятало за измяна, но Бог я опраВдаВа, защото чрез тоВа сВое дело тя показВа, че наистина ВярВа В Господа (ЯкоВ 2:22). Махнете Вярата от тези дВе дела и те ще станат зли. Както Вече казахме, тоВа е един много деликатен Въпрос. За щастие, на поВечето от нас няма да се налоЖи да го раз- решаВат. За хилядата и един проблема разрешението е след- ното: говорете истината и никога не лъЖете. Нека отново цитираме Денис де Хаан: „ЛъЖата подкопаВа доВерието, по- раЖда подозрения и разрушава приятелствата. Но най-лошо- то е, че тя обиЖда Бога, който е източникът на всяка исти- на." 170
МОРАЛНИТЕ ДИЛЕМИ Humo едно разглеЖдане на Въпроса за християнската сВя- тост не моЖе да бъде пълно без обсъЖдане на етичната му страна, т. е. проблема за тоВа кое е добро и кое - зло, кое е правилно и кое - погрешно. Всяко чоВешко общестВо предла- га безброй изкушения и Възможности за компромиси, заоби- каляния на закона и измами. Изкушенията стаВат особено силни, когато стаВа дума за пари. ТоВа е накарало Волтер да каЖе: „Щом стане Въпрос за пари, Всички хора започВат да изпоВядВат една религия." Всеки християнин трябВа да прие- ме думите на Волтер като едно предизвикателство и да се стреми да докаЖе тяхната погрешност. Един бизнесмен казал, че неговата философия се базира на следния принцип: „Бизнесът е като параВан: той моЖе да стои прав само когато е нагънат." Други са достатъчно откроВени, за да си признаят, че Веднага ще фалират, ако ра- ботят според принципите на ПропоВедта на планината. С други думи, те изобщо не могат да оцелеят, ако работят честно. Нека да изброим някои нарушения на етиката, които се срещат много често днес: подправяне на данъчните доку- менти, надуване на разходните сметки, нечестна реклама, даване на подкупи и бакшиши, фалшифициране на теглилките и кантарите, продаване на нискокачествена продукция, над- писване на чековете (надвишаване на сумата в банковата сметка), обявяване на банкрут с цел избягване от кредито- рите. Други неетични практики вклкзчват плагиатството, използването на слуЖебни машини и средства за лични нуЖ- ди, непълно оползотворяване на работното Време, сВиде- телстВане за Христос 6 работно време, въздърЖане от ра- бота за Господа, неспазване на законите за уличното двиЖе- ние, нарушаване на обещанията, неспазване на определеното време за срещи и посещения и др. Допустимо ли е един адвокат християнин да пледира, че неговият клиент е невинен, когато знае, че той е Виновен? 171
МоЖе ли един cmkmpg християнин да сербира алкохол на пътниците В самолета? МоЖе ли търгоВският агент да приема от клиентите си подаръци и благодарности ВъВ Вид на пари? Или един мисионер, който моЖе да си спести дни или дори седмици закъснение само ако даде подкуп на бкзрок- рата, от когото заВиси престоят му В чуЖдата страна. ТрябВа ли да го напраВи? Един студент има ВъзмоЖност да се яВи на изпит отделно от групата - моЖе ли да го напра- Ви? Лошо ли е да се продават продукти, за които се знае, че причиняват рак? Ако на едно християнско училище със зат- руднено материално полоЖение предлоЖат 500 000 лева от местната пивоварна фабрика, моЖе ли директорът да прие- ме този подарък? Ако един пациент настоява пред лекар християнин да подпише застрахователен иск, за който и двамата знаят, че е фалшив, трябва ли да подпише? Един доставчик на строителни материали е член на местната данъчна комисия. Ако клиентите купуват от него, могат да получат данъчни оценки, по-ниски от реалните. Те така или иначе трябва да купуват от някого. Защо не от него? Високата цена на честността и нечестието Да вземем за пример един грък, който притеЖава малък ресторант. Идва местният инспектор и, след като оглеЖда ресторанта, прави един дълъг списък с промени, които трябва да бъдат извършени: нов респиратор за печката, но- ва машина за рязане на месо, нови маси и столове и т. н. Всичко това струва десетки хиляди. Накрая инспекторът казва: „Стига да поискаш, всичко това моЖе да ти струва само 1000 лева." Ако собственикът откаЖе да му ги даде, инспекторът ще каЖе: „Давам ти срок от две седмици. Ако дотогава промените не са направени, затваряш ресторан- та." Когато мостът над Такома бил завършен, един застрахо- вателен агент имал нещастието да подпише полицата. Той бил толкова сигурен, че мостът няма да падне, че прибрал всички премии в дЖоба си. Един ден задухал силен вятър и причинил такава вибрация в конструкцията, че мостът се срутил във водата. 172
Никой не отрича, че често пъти на християните им се на- лага да Вземат много трудни решения, но трябВа да се знае, че погрешното решение се Взема по-трудно. Адам Кларк работел В магазин за платоВе. Шефът му за- поВядал, когато мери копринените платоВе, да ги разтяга поВече. Адам отговорил: „Господине, Вашата коприна моЖе и да се разтяга, но моята съВест - не." По-късно Бог го из- ползВал, за да напише един коментар Върху Библията, на който стои неговото име. В друг магазин един купуВач казал на продаВача да му от- пусне малко поВече плат, без да плаща допълнително за него. „ДаВай - казал клиентът, - шефът ти не гледа." ПродаВа- чът отговорил: „Моят Шеф Винаги гледа." Дик ф. започнал нова работа, В която му се налагало да пътува по цяла седмица със своя инструктор. На края на Всеки ден инструкторът записвал времето, прекарано при различните клиенти. И макар че често пъти то било седем часа или дори по-малко, той го закръглял на осем часа и ка- рал Дик да праВи същото и със своето работно време. Дик възразил, че като християнин той не моЖе да го напраВи до- ри и от това да зависи работата му. Инструкторът реаги- рал много ядосано, но Дик запазил работата си и по-късно станал мисионер в Еквадор. Когато Хералд Г. бил нает да разнася пакетчета с чипс по супермаркетите, му било казано да носи със себе си остър молив, с който да продупчва пакетчетата на конкурентите. Така в пакетчетата влизал въздух, който оВлаЖнявал и раз- валял картофките. Херълд отказал, но въпреки това не бил изхвърлен от работа. Понякога работодателите разбират, че честните хора са най-добрите работници. Боб Б. работел в един магазин за мъЖко облекло. ВеднъЖ управителят, който се смятал за християнин, му казал, че ще има разпродаЖба на мъЖки костк>ми. После му наредил да се качи на горния етаЖ и да свали всички косткзми, които обикновено се продавали за 150 долара, да им постави ноВи 173
emukemu, на koumo ga слоЖи цена 200 долара, и след тоВа да я зачеркне и да напише 175. Боб не се съгласил да избърши тоВа и трябВало да напусне. Бог го Възнаградил, като го при- зоВал за слуЖение. БоЖието обещание е сигурно. „Ония, които слаВят Мене, тях ще прослаВя Аз" (1. Царе 2:30). МоЖе би ще се налоЖи да платим някакВа цена, но Господ Винаги ще Възнагради СВои- те хора, които постъпват праВедно. 174
ГОСПОДИ, ПРЕЧУПИ МЕ! Било Времето, когато над Руанда духали ВетроВете на съ- Живлението и когато един от признаците на съЖивлението бил духът на съкрушението, който бил излят над ВярВащи- те от тази страна. Преподобният КеВин Бейкър бил изпра- тен от Англия от негоВата деноминация, за да обучаВа хора за слуЖение. Докато преподавал В семинарията, теологията му стаВа- ла Все по-либерална и по-либерална. Той започнал да насаЖда съмнения и отрицания на БоЖието СлоВо. В курса имало и една малка група, състояща се от студенти, които Всички наричали „абалокеле", т. е. „новородените". Тези мъЖе се срещали Всяка сутрин В 4.00 часа, за да се молят заедно. Ко- гато КеВин чул, че новородените се молят за него, бил мно- го обиден. В края на краищата той бил пастор на църквата, а те - невеЖи туземци. Един ден Кевин решил да извика водача на групата и да го нахока хубаво. Човекът седял тихо и търпеливо изслушал всички укори и унизителни думи. Накрая казал: „Но вие дейс- твително имате нуЖда от помощ." Преподобният професор се разярил повече от всякога. Групата от новородени продълЖила да се моли и Бог за- почнал да работи В ЖиВота на преподобния мистър Бейкър. Постепенно той започнал да осъзнава колко много се е от- далечил от ортодоксалната вяра. Накрая изобличението би- ло толкова голямо, че той отишъл при епископа и му приз- нал, че макар и да е приемливо за църквата, неговото учение е противно на истините на Писанието. Епископът бил уЖасно разочарован от евангелската пози- ция на Кевин. Той скрил лицето си с ръце и Възкликнал: „О, КеВин, сега Вече ти няма никога да станеш епископ!" КеВин отговорил: „СлаВа на Господа!" 175
жүктеу/скачать 2.17 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|