Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети!
жүктеу/скачать 2.17 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Съвестта не е непогрешим пътеводител
- Умът 6 слуЖба на доброто
- Погрешният вид размишление
- Безплодието на прекалената заетост
- То трябва да бъде истинно
- Трябва да бъде подходящо
- Трябва да бъде благодатно
- Не трябва да използваме клетви
- То трябва да бъде почтително
- Трябва да е кратко и по същество
- Не казвай на никого, че съм ти казал!"
- Павел споменава имена, но защо
Мислете чисто Тъй като често пъти мастурбацията е свързана с нечисти представи и похотливи мисли, ние трябва да избягваме тези мисли, както казва и текстът в Матей 5:27, 28: „Чули сте, че е било казано: „Не прелк>бодействай." Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа Жена, за да я поЖелае, вече е прелкзбодейс- твал с нея в сърцето си." Ние трябва да се тренираме да мислим полоЖително и чисто: „...всичко... което е чисто... това зачитайте" (фил. 4:8). Както вече споменахме, според общото учение на Библия- та правилната употреба на секса е единствено в границите на семейните взаимоотношения. Тъй като мастурбацията не отговаря на това изискване, тя означава злоупотреба с една дадена от Бога способност. Някой беше казал, че най-лошото на самозадоволяването е, че то „накърнява самоуважението, самодисциплината, способността за вземане на твърди решения и общата год- ност на човека". Практикуването на този грях често пъти пораЖда огромно чувство на вина и нечистота, които дейс- тват парализиращо върху човека, що се отнася до неговото слуЖение като християнин. След като сме казали всичко това, редно е да каЖем, че се- риозността на този грях е била силно преувеличавана в ми- налото. Някои църковни водачи са издавали строги предуп- реЖдения срещу огромната вреда от него. Според тях мас- турбирането имало такива последствия като импотент- ност, умопомрачение и нервни разстройства, което изобщо не се подкрепя от компетентните медицински изследвания. Бог е дал два естествени пътя за освобоЖдаване от мощ- ното натрупване на сексуалното Желание. Единият е чрез нощните несъзнателни изпразвания по време на сън, другият е чрез семейния сексуален Живот. Павел ни предупреЖдава, 126
че за тези, които не могат да се въздърЖат, е no-добре да се Женят, отколкото да се разпалбат В страстите си (1. Кор. 7:9). Никога не трябВа да си позволяваме да се предаваме и да смятаме, че победата над този наВик е невъзмоЖна. Макар и да нямаме силата да го преодолеем сами по себе си, ние мо- Жем да направим тоВа със силата на СВетия Дух на Бога. И осбен тоВа Винаги, когато не успеем да го преодолеем, трябВа да си спомним, че моЖем да получим прощение и очистВане, като изповядаме и изоставим този грях (1. Йоан. 1:9; Пр. 28:13). Понякога моЖем да получим голяма помощ, ако се доверим на един съВетник, с когото моЖем да споделяме Всеки свой неуспех и с когото моЖем заедно да се молим за избавление. И накрая трябва да каЖем, че колкото повече учим Библи- ята наизуст и размишляваме върху чистото БоЖие Слово, толкова повече победи ще постигаме в тази област (Пс. 119:9, 11). В следващите глави ще разгледаме някои Въпроси, които моЖе би изглеЖдат доста отдалечени от централната те- ма, но които Всъщност са тясно сВързани с нея. Те ни на- помнят, че светостта обхваща всяка област от Живота на християнина. 127
СЪВЕСТТА, ВЪТРЕШНИЯТ СЪДИЯ Съвестта е Вътрешният индикатор, който ни показВа раз- ликата меЖду добро и зло В областта на мислите, намерени- ята и действията (Рим. 2:15). Тя кара момчето непрекъсна- то да се оглеЖда, докато пъха ръката си В кутията със сладки. Тя ни кара да намалим скоростта, когато В огледа- лото за обратно виЖдане се пояВи кола дори само с чифт ски на покриВа. Тя пришпорВа крадеца да бяга дори когато никой не го преследва. Както е казал Шекспир, тя праВи Всички ни страхливци. Съвестта е свръхактиВна, когато дойде Времето за пла- щане на данъци или когато трябва да отидем В съда, или ко- гато сме на изпит. Не е чудно, че Библията я нарича „сВети- ло Господно, което изпитВа Всичките най-Вътрешни части на тялото" (Пр. 20:27). Всеки чоВек се раЖда със съВест. Той интуитивно знае, че е лошо да се лъЖе, да се краде и да се убиВа. И тъй като мно- го добре знае колко е лошо да бъде използван от другите, знае, че е лошо и той самият да праВи тоВа с тях. Съвестта не е непогрешим пътеводител Съвестта не е непогрешима. Тя също е пострадала от гре- хопадението като всички останали наши способности. МоЖе да се повлияе например от принципи, които се проповядват от обществото. Затова поговорката „моята съвест е мо- ят водач" не е вярна. Съвестта трябва да се обучава от БоЖието Слово, ос- ветлено от Светия Дух. „Съвестта трябва да бъде първо събудена и информирана; след това приведена в съответст- вие с БоЖието откровение и чак тогава следвана" (Барнха- уз). Истинското покаяние засяга и съвестта. Спомняйки си отново своето обръщение, ДЖон Нкзтон пише така: 128
Съвестта ми призна и преЖивя греха и ме хВърли В отчаяние. СаВел от Tape непрекъснато е чуВстВал угризенията на съ- Вестта, които са пронизВали неговото сърце, и затоВа Гос- под му казВа: „Трудно е за теб да риташ срещу остен" (Де- ян. 9:5). Когато благодатта събудила съВестта на Робърт Мъри Маклейн с небесната си светлина, той започнал да трепери от страх пред опасността от съда и смъртта. Чистата съвест (ЕВр. 9:14) е съВестта, която е била очис- тена с кръВта на Христос. И макар че тя Все още дейстВа като показател на нашето поведение, В нея Вече няма страх от Вечното осъЖдение, тъй като то бе понесено от Хрис- тос на кръста Вместо нас. СъВестта ми Вече не ме обВиняВа, защото НегоВата скъпоценна кръВ веднъЖ заВинаги ме онеВиняВа, очистВайки ме В БоЖиите очи. Слабата съВест е съВест, която е прекалено Взискателна към спазването на неща, които не са лоши сами по себе си (1. Кор. 8:7, 8), като определен Вид ядене и пиене например. СъВестта моЖе да стане безчуВстВена, когато нейният притеЖател престане да я слуша. Всеки път, когато се кач- Вах В колата, чуВах зВука на един зВънец, който ми напомня- ше, че трябВа да си слоЖа колана. След известно Време тол- кова свикнах с него, че изобщо престанах да го чувам (т. е. до момента, в който не излезе закон, който направи колани- те задълЖителни!). Колкото повече един чоВек насилва съВестта си, толкова по-слаб става нейният глас. Също като ластик, който с вре- мето започва да изгубВа еластичността си. Или като плът- та, която постепенно се износВа и прегаря (1. Тим. 4:2). Чо- векът моЖе да греши и да изгуби ВсякакВо чуВстВо за Вина (Еф. 4:19). МоЖе да извърши огромно престъпление, след кое- то да избърше устата си и да каЖе: „Не съм извършил безза- коние" (Пр. 30:20). Известно е, че дотогава, докогато беззаконието удивлява и отвращава човека, той трудно моЖе да съгреши. 129
ОскВернената съВест е съВест, която е опетнена от зли дела (Turn 1:15). Ако жиВотът на един чоВек е лош, съВест- та му не може да бъде добра (ЕВр. 10:22). Ние Винаги трябВа да имаме чиста съВест (1. Петр. 3:16), сбободна от съблазни „и спрямо Бога, и спрямо човеците" (Деян. 24:16). Чистата съВест е В съотВетстВие с Божието СлоВо. 130
КАКВИ СА НАШИТЕ МИСЛИ? Контролирането на мисленето е едно от най-ваЖните не- ща, с които християнинът се сблъсква. Начинът на мислене неизбеЖно определя посоката на неговия Живот и криВата на негоВия характер. ПолоЖителното мислене, такова, как- Вото е според СлоВото (фил. 4:8), Води и до полоЖителни де- ла. ЗатоВа Библията казВа: „КакВито са мислите В душата му - такъВ е и той" (Пр. 23:7). Или, както казВаше Алфред Гибс: „Ти не си тоВа, за което се мислиш. Ти си тоВа, за кое- то мислиш!" Съдържанието на чоВешкия ум показВа какъВ е самият чоВек. Мъдрецът казВа: „ПоВече от Всичко друго, що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изборите на ЖиВота" (Пр. 4:23). И макар че „сърцето" тук Вкл1очВа много поВече неща от ума на чоВека, няма да сгрешим, ако заместим думата „сърце" с думата „ум": „ПоВече от Всичко друго, що пазиш, пази ума си, защото от него са изборите на ЖиВота". Умът е източникът на нашето поведение. Ако контролираме из- Вора, ще моЖем да контролираме и реката, която изтича от него. Десетата заповед Не е без значение, че една от десетте БоЖии заповеди засяга пряко мислоВния Живот на чоВека. „Не поЖелаВай къщата на блиЖния си, не поЖелавай Жена- та на блиЖния си, нито слугата му, нито слугинята му, ни- то вола му, нито осела му, нито каквото и да е нещо, кое- то е на блиЖния ти" (Изх. 20:17). 131
ПожелаВането е умстВена дейност. ТоВа е желание да имаш нещо, което е изВън Божията Воля. Бог казВа: „Не по- желаВай." ТоВа е заповедта, която донесе изобличение В сърцето на СаВел от Tape. Той Винаги се гордееше, че живее много поч- тен живот, че не е изВършил нито един от големите грехо- Ве. Но когато осъзна значението на десетата запоВед, той разбра, че злите мисли са също толкоВа грешни, колкото и злите деяния. Разсъждавайки Върху характера на сВоите мисли, той преживя едно дълбоко изобличение В грях. „...не бих познал греха осВен чрез закона; защото не бих зна- ел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай." Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание, защото без закон гре- хът е мъртъв. И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът ожиВя, а пък аз умрях; и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт. Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея" (Римл. 7:7-11). Механизмът на греха Яков даде една много проницателна оценка на греха, като каза: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкуша- ва. А всеки се изкушаВа, като се заВлича и подлъгва от соб- ствената си страст; и тогаВа, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се разбие напълно, ражда смърт" (Яков 1:13-15). Тук пътят на греха се сравнява с един жизнен цикъл. Най- напред е зачеването. След това се ражда бебето. После бе- бето пораства и става зрял чоВек. Най-накрая чоВекът уми- ра. Така е и с греха. Най-напред той се заражда В чоВешкия ум. След това се извършва на практика като деяние. После деянието става навик. Най-накрая навикът довежда човека 132
go смъртта. Макар u ga не е казано изрично, моЖе да се под- разбере, че ако чоВек мисли за един грях достатъчно дълго, рано или късно ще го избърши. Или, както се казВа: Посей мисъл, и ще поЖънеш дейстВие. Посей дейстВие, и ще поЖънеш наВик. Посей наВик, и ще поЖънеш характер. Посей характер, и ще поЖънеш съдба. В СВоите поучения Господ Исус обръща особено Внимание Върху ВаЖността на човешкото мислене. Един ден Той изВи- ка logeume при Себе Си, за да им обясни кое е ВаЖно и кое не. Тези log ей полагаха особени гриЖи към външността и пре- небрегваха вътрешността. От закона на Мойсей те знаеха, че им е забранено да ядат такива храни като свинско, заеш- ко, скариди, раци и др. И наистина, по времето на закона яденето на тези храни действително ги оскверняваше. Но сега Исус постанови края на тази епоха, като им каза, че не храната осквернява човека, а злите мисли. „И пак повика мноЖеството и им каза: Слушайте Ме всич- ки и разбирайте. Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, моЖе да го оскверни; но тия неща, които из- лизат от него, те оскверняват човека. (Ако има някой уши да слуша, нека слуша.) И като остави мноЖеството и вле- зе вкъщи, учениците Му Го попитаха за притчата. И Той им каза: И вие ли още не проумявате? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не моЖе да го оскверни? Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и се изхоЖда. С това Той обяви всички ястия за чисти. Каза още: Това, ко- ето излиза от човека, то осквернява човека. Защото от- вътре, от сърцето на човеците, излизат лоши мисли, блуд- ства, краЖби, убийства, прелкзбодейства, користолк>бие, злина, коварство, сладострастие, лукавстВо, богохулство, гордост, безумстВо. Всички тия зли неща излизат отВът- ре и оскверняват човека" (Марк 7:14-23). Често моЖем да чуем хора, които извиняват своите греш- ни мисли с набоЖни обяснения от рода на: „Човек не моЖе да попречи на птиците да кацат на главата му, но моЖе да им 133
попречи да си направят гнездо там." Под тоВа трябВа да се разбира, че страстните мисли, които чукат на Вратата на ума ни, без да са поканени, не са грях; грехът идВа, когато ние отгоборим на почукването и ги поканим да Влязат. Но тук идВа Въпросът: „Дори и да не са грешни, дали тези мис- ли са чисти и сВети?" ОчеВидно отговорът е, че Всяка зла и похотлива мисъл - било то канена или неканена - е оскВерня- Ваща и трябВа добре да се прецени и очисти чрез кръВта на Христос. Не е възмоЖно да Живееш на този свят, без непре- къснато да бъдеш оскВерняВан от проВокационни реклами, непристойни разгоВори и други нежелателни замърсители на ума. Но за тоВа има лекарство и то е незабаВното разпозна- ване на мисълта като нечиста и бързото и отхвърляне и из- гонване като неЖелателна. Дори не го помисляйте! В Проповедта на планината Исус още повече подчертава колко опасно нещо са злите мисли. Там Той казва: „Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай"; и: „Който убие, ще бъде виновен пред съда." А пък Аз ви каз- вам, че всеки, който се гневи на брат си (без причина), ще бъде виновен пред съда; и който рече на брат си: „Рака", ще бъде виновен пред Синедриона; а който му рече: „Бун- товни безумецо" - виновен за огнения пъкъл.... Чули сте, че е било казано: „Не прелкзбодействай." Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа Жена, за да я поЖелае, вече е прелЬбо- действал с нея в сърцето си" (Мат. 5:21, 22, 27, 28). Законът казва: „Не убивай!", а Исус казва: „Не мисли за убийство!" Защо? Защото ако не мислиш, никога няма и да го извършиш. Законът казва: „Не прелкзбодействай!", а Исус казва: „Не поглеЖдай Жена с поЖелание В сърцето си!" Защо? Защото всяко действие се обмисля предварително в ума. Ако човек убие поЖеланието в ума си, никога няма да има нуЖда да се покайва заради самото действие. Същите принципи са повторени и от апостол Йоан В Пър- Вото му послание: 134
„Всеки, който мрази брат си, е чоВекоубиец; и Вие знаете, че В нито един чоВекоубиец не обитаВа Вечен Живот" (1. Йоан. 3:15). Ако някой смята, че е крайност да се тВърди, че омразата е убийстВо, нека си спомни, че те са свързани помеЖду си с една причинно-следстВена Връзка, какВато е Връзката меЖду Желанието и изпълнението. Омразата е убийстВо В зачатък. Там, където няма злоба или ненаВист, няма и убийстВо. Човешкият ум е неописуемо тайнствен и неизразимо прек- расен. Той прилича на глаВния щаб на една армия, от който се изпращат Всички заповеди. Умът нареЖда на ръката да Вземе химикалката и да пише. Той определя какВо да се пише. ТоВа е една огромна комуникационна система, която непре- къснато изпраща потоци от мисли. И Все пак, как стаВа Всичко тоВа? И какВо е „мисъл"? Някой беше предположил, че ако се построи компкзтър, който да имитира функциите на чоВешкия мозък, той ще бъде голям колкото Импайър Стейт Билдинг*, но дори и тогаВа няма да моЖе изцяло да съотВетстВа на мозъка. ПоВечето от нас приемат ума като нещо дошло само по себе си. Но Библията съВсем ясно учи, че мисленето е спо- собност, дадена от Бога, за която Той ще ни дърЖи отго- Ворни. Всеки от нас е като цар, който Владее над едно ог- ромно и слоЖно царстВо - царството на мислите. И Всеки от нас е отговорен какВо и как мисли. Ние моЖем да използ- ваме ума си както за добро, така и за зло, както за достой- ни, така и за недостойни неща. МоЖем да контролираме мислите си. Умът 6 слуЖба на доброто Умът моЖе да бъде използван за добро. Мисля си например за ума на Хендел, когато е седнал да композира ораторията „Месията". В нея музиката е толкова тясно свързана с ду- мите, че аз никога не мога да ги чета В Библията, без В ума * преВ. 135
ми да изплуВа музикалният им акомпанимент. Цялото прои- зведение е толкова Възвишено и духовно, че се питам дали няма да слушаме тази оратория и на небето. Мисля си и за големия химн на Айзък Уот „Когато гледам чудния кръст". Този поет беше посветил ума си на Господа и това произведение е само една малка част от големия негов принос към християнската култура. И тогава си казвам: „ЗаслуЖава си човек да изЖивее цял един Живот, за да напише такъв химн." Мисля си и за дисциплинирания ум на Милтон, за дългите часове уморителен труд и за неговия завършен шедьовър „Загубеният рай". Колко много литературни произведения са почерпили от богатството на неговия ум! Мисля си и за Микеланджело, за неговите чудни скулптури и рисунки. Мащабите и красотата на тези произведения не могат да се опишат с думи. Това е един човек с особена чувс- твителност към света, и ние моЖем да бъдем само щастли- ви, че неговите мисли са били запазени под формата на кар- тини и скулптури. Мисля си и за Чарлз Хедън СпърдЖън, царя на проповедни- ците. Спомням си какво казва Пиърсън за него: „Той използ- ва максимално целия си ум и всички възмоЖности, които Бог му даде." И когато чета неговите проповеди или изучавам разказа за неговия плодотворен Живот, аз вярвам, че това наистина е така. МоЖем да използваме и примери от нашето съвремие. Ко- гато си помисля за умоВете, които планираха и осъществиха всички необикновени полети до Луната и звездите, не мога да не възкликна: „Какво въобраЖение, какво умение, каква точност!" Умът в слуЖба на злото Но умът моЖе да бъде използван и за зло. Нека си спомним за безсърдечните тирани с техни инструменти за мъчение, концентрационни лагери, газови камери и пещи за изгаряне. Нека си спомним за Жестокостта, която доведе до унищо- Жението на милиони невинни Жертви. 136
Нека си спомним за хората, които посветиха сВоите та- ланти на унищожението на Вярата на другите - хора като Волтер, Том Пейн, Роберт Ингерсол. Надарени от Бога с го- леми умоВе, те ги продадоха за пропагандирането на агнос- тицизма и неберието. Не моЖем да не споменем и хората, които създаВат, печа- тат и разпространяВат порнография. КакъВ уЖасен начин за използване на ума! Тези хора са амбулантни търговци на мръсотия, замърсители на нраВстВената среда, разпростра- нители на нечистота и изВратеност. Накрая нека споменем общо и за огромния потенциал на Всеки ум за зли мисли. ЕдВа ли има някой, който ще се съгла- си да обикаля и един час по улиците с плакат, на който е на- писана най-лошата мисъл, минала през ума му през седмица- та. А Всички знаем колко далече могат да стигнат злите ни мисли - там, където чоВешки поглед изобщо не моЖе да ги проследи - В какВи разВратни ситуации, В какВи забранени отношения моЖем да станем участници В ума си. Ако уло- вим някой наш приятел да прави някое от тези неща, със си- гурност ще го заклеймим със справедлиВо Възмущение. Но когато сме сами, моЖе би на тъмно, ние сме В състояние да се отдадем В мислите си на същото разпуснато и неморално поведение, без да изпитваме същото отвращение. Неограни- чен от естествените бариери на времето и пространство- то, умът моЖе мигновено да ни пренесе на което и да е мяс- то, за да бъдем с когото си искаме и да правим каквото си искаме. Страшно е дори да се мисли какви уЖасни възмоЖ- ности за зло крие мисловният Живот на вярващия. Ако тези възмоЖности моЖеха да се осъществят, последствията щя- ха да бъдат катастрофални. През 1988 г. един известен еВангелизатор по телевизията, който проповядваше на ми- лиони хора по света, беше разобличен В сексуален грях. Той си призна, че бил уВлечен от порнографията още съвсем млад. Има хиляди хора, които всеки ден пъшкат под теЖкия ярем на някой грях. Те казват, че искат да се освободят от него, но не Желаят да овладеят мисловния си Живот. Наско- ро един християнин пътувал със самолет и мястото му било до един млад войник. След като се запознали, Войникът по- дал на християнина едно списание. Когато Видял, че списани- 137
ето е порнографско, християнинът го Върнал учтиВо на Вой- ника и му предложил една малка черВена Библия. Последвал период на пълно мълчание, след което Войникът се обърнал към християнина и го попитал: „Можете ли да ми помогне- те?" Младият чоВек излял душата си В един потресаващ разказ, пълен с грях и срам, молейки го за помощ. Той желаел да се освободи от сексуалния грях, но продължавал да храни ума си с порнографски списания. Джордж Гудмън ни напомня, че „мислите могат да бъдат контролирани. Злите мисли са като парцали, натопени В газ: достатъчна е само една искра от изкушение, и те Вече го- рят. Вие можете да престанете да мислите зло и трябва да се научите на изкуството да контролирате мислите си, ако още не сте го научили. Няма никакво извинение за тайното отдаВане на ума на мисли, които засягат плътта. Чрез Духа Всяка мисъл може да се улови и да се подчини така, че да бъ- де подвластна на Христос. Всяка зла мисъл трябва да бъде умъртвена от Духа." Решителни действия И така, разрешението на проблема е това: дървото трябва да бъде изтръгнато заедно с корените. Ние трябва да пред- приемем решителни мерки за изчистване на мисловния си живот. За неспасения това означава, че той най-напред трябва да се обърне - трябва да се новороди чрез вяра в Господ Исус. Само тогава той може да получи силата на обитаващия в него Свети Дух, за да може да действа решително срещу не- чистите мисли. За християнина това вклкзчва няколко стъпки. Най-напред трябва да представим целия проблем пред Гос-
138
едно скрито признание, че грехоВете му Водят началото си от безконтролните му мисли. След тоВа преценете Всяка мисъл, която идВа В ума Ви - как би изглеЖдала тя В присъствието на Христос? Истинс- ката проверка както на мислите, така и на действията е как те изглеЖдат В НегоВото присъствие. ТоВа е и идеята на текста ВъВ 2. Коринтяни 10:5: „ПонеЖе събаряме помисли и Всичко, което се издига Висо- ко протиВ познанието на Бога, и пленябаме Всяка мисъл да се покорява на Христос." Всяка наша мисъл трябва да стане пленник и да се покори на присъдата на Христос. По-нататък ние трябва да изповядаме като грях и скВер- нослоВие Всяка мисъл, която не получаВа НегоВото одобре- ние. Независимо дали се разхоЖдаме по улицата или караме кола, навсякъде трябва да изповядаме блуЖдаещите си, зли мисли, като казваме: „Господи, това е грях. Моят ум е оск- вернен. Прости ми и ме очисти. Смея да моля това заради очистващата сила на кръвта на Агнето." Освен това трябба да изгонВаме злите мисли от ума си. Обещанието за милост не е за тези, които само изповядват греховете си. То е за онези, които не само ги изповядват, но ги и изоставят. Който покрива греховете си, няма да успее. Но „който ги изповяда и оставя, ще намери милост" (Пр. 28:13). Това означава, че чоВек трябВа да се учи да казва „Не!" хи- ляди пъти на ден. Всеки път, когато се изкушим да мислим нещо лошо, трябва да казваме: „Не, аз не Желая да приема тази мисъл. Аз я отхвърлям и се отказвам от нея в Името на Господ Исус." Положителното мислене ОсВен тоВа трябва да се учим да мислим полоЖително. Па-
139
„Най-накрая, братя, Всичко, което е истинно, което е чес- тно, което е праведно, което е чисто, което е лк)безно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похбално, тоВа зачитайте." Идеята е, че чоВек не мозке да мисли за тези неща и за гре- ха едновременно. Ако нашият ум е изпълнен с Христос и Не- гоВата чистота, грехът и покварата ще трябва да си оти- дат. Някои наричат тоВа „прогонващата сила на новата лкзбоВ". Наричайте го както си щете, но не преставайте да го правите на всяка цена. Колкото повече умът на един чо- век е зает с Христос, толкова повече този човек прилича на Него (2. Кор. 3:18). Здравият разум ни казва, че ако искаме да имаме победа в мисловния си Живот, трябва да контролираме това, което четем и което вшкдаме, и отношенията си с тези, с които общуваме. Пикантните истории и списания, холивудските филми и обикновените телевизионни шоута са един сигурен източник на замърсяване. Също така има неща, които дейс- тват възбуждащо върху страстта в сърцето на човека. Та- ка например един голям „купон" много би „помогнал" в това направление. И последно, трябва да се стремим да бъдем заети с рабо- та за Господа. Най-опасните моменти в това отношение са часовете, в които нищо не вършим и в които тялото е доб- ре нахранено и отпочинало. Животът, отдаден на неуморно слуЖение за Христос, крие В себе си голяма сигурност и за- щитеност за вярващия. Християнинът, който се е научил да изкупва времето, трябва по-малко да се бори със случайните мисли, които искат да влязат през вратата на неговия ум. Това моЖе да се открие най-малкото като намек в текста на Притчи 16:3: „Възлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения." И така, това е начинът, по който моЖем да пазим ума си чист с цялото си усърдие. 140
Изпитай Всички мои мисли и тайни разсъждения, мотивите, които раЖдат моите намерения. ОсВободи и стаите, В които мръсните неща дърЖат юздите на Властта над моята душа. 141
ПРАВИЛНОТО РАЗМИШЛЕНИЕ: Не познавам сВяш чоВек, крито да не прекарВа Време В раз- мишление Върху Библията. Времето, прекарано В размишле- ние, и благочестието на един чоВек са свързани В отношение на пряка зависимост. Когато гоВорим за размишление, имаме пред Вид съзнател- но насочване на мислите към назидателни и Възхваляващи Бога теми. Християнското размишление е дейност на ума, чрез която ние насочваме мислите си към Господа, БоЖието Слово и Господните дела. Вместо да им позволяваме да се скитат безцелно по тъмните пътища на баналността, ние променяме насоката на мислите си така, че да напредваме в благодат и знание. Размишлението зареЖда мисловния резер- воар на християнина. Представете си една крава, която преЖивя своята храна. Тя вече я е сдъвкала веднъЖ и я е поела в първия си стомах, но сега я изваЖда отново, за да я сдъвче пак. Обърнете вни- мание на чувството на задоволство върху лицето и. Така е и с вярващия. Най-напред той поема храната на БоЖието Сло- во, след което я сдъвква отново Във Вид на размишление над това, което вече е прочел. Това изпълва целия му Живот със спокойствие и задоволство. Погрешният вид размишление Библейското размишление не трябва да се смесва с трансце- денталната медитация или някой друг вид медитиране, практикувано от източните религии. Култовите медита- ции предполагат, че Бог е В самия чоВек и че медитацията е средстВо за реализиране на боЖестВения потенциал на чоВе- * Ве умствени упраЖнения - бел. ред. 142
ка. Според някои други ВидоВе медитации човекът трябВа да изчисти напълно ума си от мисли и да чака Внушения. ТоВа изпразВане на ума и чакане на Внушения излага хората на опасността от демонично Въздействие. Исус разказва за един чоВек, който е бил обсебен от демон, но е преЖивял един Вид обновление. Нечистият дух е бил изгонен, но къща- та е останала празна. ТогаВа нечистият дух се е върнал със седем други духове, по-лоши от него, и всички заедно са се настанили в Живота на човека (Мат. 12:43-45). Християнс- кото размишление изпълва ума с БоЖието Слово и с всичко истинно, честно, праведно, чисто, л1обезно, благодатно, доб- родетелно и похвално (фил. 4:8). Размишлението осигурява духовно процъфтяване и успех. „Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според каквото е написано в нея, защото тога- ва ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех" (Ис. Нав. 1:8). ЗабелеЖете, че една от целите на размишле- нието е промяната на характера: „... за да постъпваш вни- мателно, според каквото е написано в нея". Размишлението помага на човека да се вкорени в Бога. То го прави да бъде плодоносен: „... ще бъде като дърво, посаде- но при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, що върши, ще благоуспя- ва" (Пс. 1:3). Размишлението поставя човека на разполоЖение на Бога, за да моЖе да получава боЖествени откровения. Бог разкри- ва тайните Си на онези, които са достатъчно близо до Не- го, за да слушат (Пс. 25:14а). Това могат да бъдат послания, които съдърЖат водителство, насърчение, увещание или поправление, но не и доктринални истини. Бог не открива никакви допълнителни истини извън тези, които са откри- ти вече в Библията. Вярата е дадена веднъЖ завинаги на светиите (Юда 36). Размишлението предпазва човека от това да губи времето си с второстепенни занимания. 143
Размишлението е начин да зарадВаме Бога. Молбата на псалмиста е: „Да Му бъде приятно моето размишление." И ние също трябВа да се молим така: „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избаВителк) мой" (Пс. 19:14). Размиш- лението също така произвежда у нас прилика с Христос. Колкото поВече мислим за Него, толкоВа повече ставаме съобразни на НегоВия образ (2. Кор. 3:18). Що се отнася до метода на размишление, едВа ли има уни- версален начин, който да е еднакВо добър за Всички. Всеки ВярВащ трябВа да си изработи начин, който най-добре съот- ВетстВа на него и на неговите особености. Така например ние бихме могли да отделим Време и да отидем на място, където да размишляваме на спокойствие, без да бъдем сму- щавани от позвъняването на телефона или шума на радио- то, телевизията или уличното движение. Исаак е излизал да размишлява на полето привечер (Бит. 24:63). Освен това мо- жем да използваме всеки свободен миг през деня или през нощта. Давид е използвал моментите на безсъние, за да си спомня за Господа и да размишлява за Него (Пс. 63:6). Добре е винаги да имаме под ръка бележник, в който да си записваме всяка странична мисъл. И след като я запишем, да престанем да мислим за нея, а да продължим да размишлява- ме. Винаги има теми, които си заслужават да размишляваме върху тях. Скъпоценните обещания на Бога карат псалмис- та да държи очите си отворени и да размишлява върху тях дори по време на „нощните стражи" (Пс. 119:148). Блажени- ят човек от първи Псалм се наслаждава в закона (Словото) на Господа и размишлява върху него ден и нощ (Пс. 1:2; 119:78). Пуританите са прекарвали дълги часове в съзерцание на Божиите атрибути, което обяснява големите мащаби на техните души. Чудесните Божии дела в творението и про- видението могат да бъдат неизчерпаем източник за раз- мишление. Павел казва на Тимотей да внимава върху това, което е жизненосвързано с едно активно християнско служе- ние (1. Тим. 4:15). Като начало можем да прочетем един малък текст от Писанията и с помощта на осветеното ни въображение да 144
се концентрираме Върху Всяка дума, израз или изречение. Не- ка да Вземем за пример израза „...Бойкия Син, който ме Въз- лк>би и предаде Себе Си заради мен" (Гал. 2:206). „...БоЖия Син" Помислете си само! Не чоВек, а Бог, изяВен В плът! Господът на Живота и слабата! Създателят и Кре- пителят на Вселената! „ВъзлЬби" ПрибаВете няколко прилагателни, които опис- Ват Неговата л1обоВ: неизмерима, незаслужена, поЖертвува- телна, неповторима, безпристрастна. Припомнете си какВо се казВа за нея В 1. Коринтяни 13:4-8а. „мен" Спомнете си някои от думите, с които Библията описВа човеците в тяхното естестВено състояние: грешни- ци, безбоЖници, мъртъвци, БоЖии ВрагоВе, хора без Бога, без Христа, без надеЖда и без сила. „и предаде Себе Си" ЛЬбоВта винаги дава, но нека да видим какво даде Неговата лк>бов - „Себе Си". Той не даде пари или друг материален предмет. Даде Себе Си. Това означава Сво- ята кръв, Своя Живот, всичко Свое. Той плати най-високата цена, за да осигури нашето изкупление. „заради мен." Изумително! Само Той моЖа да даде толко- ва много заради един, който е толкова недостоен. Как бих могъл аз да отговоря на тази л1обов? Бих искал да използвам тук думите на Айзък Уотс като отговор на този въпрос: Дори да моЖех да Му принеса небето и земята, пак Жерт- вата не би била съответна на делата. Лк>боВ така прек- расна и толкова добра, си заслуЖава не само Живота, душа- та, но и всичко мое на света. Ако един новоповярвал, който има ограничени знания върху Библията, смята този начин на размишление за доста тру- ден, той би могъл да вземе някой пасаЖ от Писанията и да се опита да си го представи и да си извади поуки от него. Да Вземем например призоваването на Матей (или Левий) в Лу- 145
ка 5:27, 28. Представете си как Матей седи и събира данъци и такси. При него идВат много хора. Изведнъж пред него зас- таВа Исус. КакВо е тоВа, което различава Исус от обикно- вените хора? Единствените думи, които Той казва на Ма- тей, са: „Последвай Ме." Какво си мисли Матей? Какво би си помислил ти? От какВо се отказВа Матей, когато пос- ледва Исус? Какво спечелва от това? Този метод на представа не трябва да се смесва с метода на визуализиране на желанията*. Източните гуру, които из- ползват тази техника, учат, че като си представим това, което искаме, ние го получаваме - било то здраве, благопо- лучие, известност, престиж или някакво удоволствие. Техни- ят метод няма никакво библейско основание. Д-р У. Сангстър пише следното: „Благочестивият ученик се е научил да живее вътре в са-
* на Желанията - бел. ред. 146
Безплодието на прекалената заетост Една от най-големите пречки пред размишлението е прека- лената заетост. Знаем колко неплодоносен моЖе да бъде ЖиВотът на заетия чоВек. Вярващият моЖе да бъде напълно погълнат от работата си. Понякога изискванията на се- мейството и поддържането на дома могат да ни отнемат цялото Време - трябВа да се купи апартамент, да се поддър- Жат една или дВе коли, да се осигури храна и облекло, застра- хоВка, образование на децата и т. н. Дори и когато един вяр- ващ е изцяло зает с християнска работа, той много лесно моЖе да се остави да бъде роб на така наречената от Чарлз Хамел „тирания на неотлоЖното". Подготовката на пропо- Ведите, слуЖението на ученичеството, изискванията на съ- ветническата работа, хилядите повиквания за помощ и т. н. могат да ни оставят много малко време за седене при кра- ката на Спасителя. Ние ставаме „работохолици". Започваме да приличаме на онези японски коли, които носели надписа: „Карат ни." Поз- воляваме на баналните гриЖи за поддърЖането на дома и па- заруването да изместят настрани нещата, които наистина имат значение. Но оправданието, че сме принудени да пра- вим всичко това, не е извинение. Заетите хора могат също да размишляват. Това е до голяма степен въпрос на разпре- деление на времето. 'Дори и тези, които трябва да работят много поради възвишени мотиви, имат свободно време и мо- менти на отдих. Ние трябва да се научим да разпределяме работния си ден така, че да изкупваме време за един или ня- колко погледа във вечността. Ако сме прекалено заети, за да направим това, тогаВа наистина прекаляваме със зае- тостта. Бог не се открива набързо на човека, който е непрекъсна- то в двиЖение. Той не показва сърцето Си на онзи, който ис- ка да хвърли вътре само един лкзбопитен и краткотраен поглед. Не изявява славата Си пред духовния турист - онзи, който случайно минава в подноЖието на планината, а на то- зи, който се изкачва и остава при Него на Върха на Планина- та. Отразената слаВа на лицето на Мойсей, когато слезе от планината след четиридесетдневното си общение с Бога, 147
не се получи Вследствие на едно краткотрайно зърВане, а чрез дълго и продължително Взиране. Пряка връзка с небето Ние Вече споменахме, че размишлението често поставя хо- рата В положение да могат да получаВат специални настаВ- ления от Господа. Тук ние трябва да бъдем много Внимател- ни, особено с изрази като „Бог ми каза...", които моЖем да чуем дори от някои повърхностни и плътски християни. Както Библията, така и опитът показВат, че Господ нико- га не им е казВал такоВа нещо. ТоВа, разбира се, не означава, че има хора, които се наслаЖдават на специална близост с Господа и които получаВат откроВения от Него. ПозВолете ми да завърша тази глава с три примера. ГоспоЖа Шепърд Вярвала, че Господ и е дал специално уве- рение, че Всичките й деца ще бъдат спасени. Но когато спо- делила тоВа с един проповедник, той се отнесъл много скеп- тично към това откровение. Болният й брат, който ЖиВеел на другия край на града, не знаел нищо за тоВа. Една вечер, когато размишляВал Върху Исая 49 глаВа, помолил съпругата си да занесе на сестра му една белеЖка. БелеЖката съдърЖа- ла текста на 25 стих: „Аз ще се съдя с оня, който се съди с тебе, и ще спася чадата ти." Всички деца на госпоЖа Ше- пърд били спасени В следващите няколко години. Алфред се наслаЖдаВал на необикноВена близост с Господа. Неговият приятел Алекс, който също така обитавал в тай- ното място на Всевишния, Живеел на хиляди мили от него. Един ден старият Алфред казал на дъщеря си: „Знаеш ли, не съм срещал Алекс при Трона на Благодатта вече три месе- ца." Скоро след това пристигнало писмо, което съобщавало, че Алекс бил умрял преди три месеца. Било събота следобед. Един млад вярващ бил в канцелария- та в центъра на града и се борел с Бога в голямо душевно терзание. Бил почувствал, че Господ го е изоставил. И точ- но тогава иззвънял телефонът. ОбаЖдал се Алън Смит, един възрастен човек, който практически Живеел в книгата на Псалмите. Той му казал: „Искам само да знаеш, че Господ ми влоЖи в сърцето да се моля за теб." Младият мъЖ бил 148
поразен. Алън бил негоВ случаен познат. По човешки казано, не е имало никакъВ начин той да знае за негоВите терзания. И осВен тоВа било много трудно да го намери В канцелария- та му В събота следобед. Мърдо Маклауд казВа следното: „Тези, които ВърВят с Господа чрез Вяра и които Го позна- ват като сВой Спътник, не могат да не изпитат близост- та на Неговата лкзбоВ и гршка. За такиВа хора Господ не мълчи... Християнският опит често пъти съдърЖа един елемент на тайнственост, непознат на сВета или на оне- зи, които са Жиби само на име."3 149
ОБУЗДАВАНЕ НА ЕЗИКА За никого не е изненада, че езикът на християнина е бароме- търът на негоВия характер, „защото от оноВа, което пре- пълва сърцето, гоВорят устата" (Мат. 12:346). Достатъч- но е само да послушаш как гоВори един чоВек, за да каЖеш къде се намира В духоВно отношение. ЯкоВ ни напомня тоВа, което ние Вече сме научили от опит - че макар и малък, езикът е способен на голямо добро и голяма зло. И Въпреки че чоВекът моЖе да укротяВа Всички диВи Животни, езикът е нещо, което той не моЖе да укро- ти: „неудърЖимо зло е, пълен със смъртоносна отроВа". За разлика от другите природни тВорения езикът моЖе да про- изВеЖда протиВополоЖни неща - сладко и горчиво, благосло- вение и проклятие (ЯкоВ 3:1-12). Но дори и да не моЖем да укротим езика, ние моЖем заВи- наги да бъдем благодарни на Бога за тоВа, че Той моЖе. Чрез силата на СВетия Дух Бог моЖе да накара острия език да го- Вори милостиво, а кл1окарския език - назидателно. Ето някои от качествата, които трябва да характеризи- рат нашето говорене: То трябва да бъде истинно „Затова, като отхвърлите лъЖата, говорете всеки с блиЖ- ния си истината; защото ние сме части един на друг" (Еф. 4:25). Бог не моЖе да лъЖе и не моЖе да допусне никого да го прави. Това означава, че ние трябва да се откаЖем от вся- какви измислици, благородни лъЖи, преувеличения, ласкател- ства и неизпълнени обещания. Никога не трябва да преувели- чаваме докладите за християнското си слуЖение. Секретар- ката не трябВа да казва, че шефът и го няма, когато той всъщност е в канцеларията си. Децата не трябва да бъдат принуЖдавани да лъЖат, че не сме у дома, когато дойде ня- кой неЖелан гост. 150
Честният чоВек не трябВа непременно да има добра па- мет. Както казВа Е. Стенли ДЖоунз, „ако казВаш лъЖи, трябВа да имаш добра памет, за да ги прикриваш; но ако каз- баш истината, не е необходимо да имаш добра памет - прос- то казВаш истината. ТоВа е много по-просто." Трябва да има смисъл „НикакВа гнила дума да не излиза от устата Ви..." (Еф. 4:29а). Тук „гнила" означава „лоша", „негодна", „безполезна". Когато се пояВиха касетофоните, ние често се шегуВахме, като ги скривахме и записвахме разговорите на хората око- ло масата. Често пъти слушателите се чувстваха много не- удобно поради празните приказки, които бяха казали. Исус ни предупреждава, „че за Всяка празна дума, която каЖат чо- Веците, ще отговарят в съдния ден" (Мат. 12:36). Следова- телно ние трябва да изповядаме празните си думи като грях и да ги изхвърляме от речта си. Трябва да е назидаващо „...а само онова, което е добро за назидание..." (Еф. 4:296). ТоВа ще рече, че ние непрекъснато трябВа да се стремим да говорим така, че да назидаваме другите с тоВа, което каз- ваме. X. А. Айрънсайд винаги насочвал разговора към назида- телни теми. Той често обичал да задава въпроса: „Според теб, какво означава този стих?", след което цитирал някой дискусионен текст. Ако другият не моЖел да отговори, той учтиВо предлагал мнението си: „Мислиш ли, че моЖе да озна- чава това и това?" Обясненията му били незабравими. Един мой приятел беше започнал да разказва нещо лошо за друг човек. От думите му личеше, че щеше да последва една пикантна клк>ка. Но точно по средата на изречението той се спря и каза: „Не! Няма да продълЖа! Това няма да бъде на- зидателно." Аз и досега умирам от лкзбопитство да разбера какво искаше да каЖе той, но за мен това беше един ценен урок по Владеене на езика. 151
Трябва да бъде подходящо „Никаква гнила дума да не излиза от устата Ви, а само оно- ва, което е добро за назидание според нуЖдата..." (Еф. 4:29). Много е ВаЖно да моЖеш да казВаш подходящото нещо на подходящото Време. Като един благочестив старейшина, който застанал до леглото на един умиращ светия и му ка- зал текста от Песните на Соломон 8:5: „Коя е тая, която идва от пустинята, опираща се на възлк>бения си?" Или ка- то един обичан пастор, който облекчил скръбта на едно опечалено семейство с думите от Псалм 30:5: „Вечер моЖе да Влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост." Или като една християнка, която написала писмо на един обез- сърчен проповедник, завършВайки го с думите от Исая 49:4: „Но аз си рекох: Напразно съм се трудил, за нищо и напусто съм изнурявал силата си. Все пак обаче праВото ми е у Гос- пода и наградата ми е у моя Бог." Когато Александър Уайт отишъл на посещение при един адвокат, бил посрещнат със следния Въпрос: „Носите ли някакВо послание за един стар грешник?" Уайт веднага отговорил с думите, Върху които В момента размишлявал: „Защото Му е угодно да показВа ми- лост" (Мих. 7:18). Адвокатът му благодарил, защото това били единствените думи, които моЖели да му дадат мир и които отговаряли на нуЖдата на момента. „Дума, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове" (Пр. 25:11). „И дума, навреме казана, колко е добра" (Пр. 15:23)! Трябва да бъде благодатно Това, което казваме, трябва да бъде не само подходящо, но и благодатно. „Това, което говорите, да бъде винаги с благо- дат..." (Кол. 4:6а). Нашият Господ беше дотолкова благода- тен, че хората „се удивляваха на благодатните думи, които излизаха от устата му" (Лука 4:226). Нима Господ не прояви благодат, като поиска да пие вода от една Жена самарянка - Той, който е к>деин (Йоан 4:7)? И нима не прояви благодат, когато каза на треперещата Жена, хваната в прелк)бодейст- во: „И Аз не те осъЖдам" (Йоан 8:116)? Благодатта изисква от нас да се Въздържаме от остри и язвителни забелеЖки, 152
от неВнимателни намеци, от саркастичен език. Спомнете си какВо каза лейди Естър на сър Уинстън: „Сър Уинстън, ако бях Ваша съпруга, щях да слоЖа В кафето Ви отрова." На което господин Чърчил отгоВори така: „Лейди Естър, ако бях Ваш съпруг, щях да го изпия." УЖасно забаВно, но не уЖасно благодатно, нали! Нашето говорене трябВа да бъде не само благодатно, но и „подправено със сол" (Кол. 4:66). Същият Господ, който каза: „Дай ми да пия"; каза след тоВа и: „Иди, поВикай мъЖа си и ела тук" (Йоан 4:16). И след като каза, „И Аз не те осъЖ- дам", добави: ,,...и отсега не съгрешаВай Вече." Думите съ- дърЖат „острота" и „соленост". Солта е консервант; тя предпазва от разваляне. Солта също така произВеЖда ЖаЖда. И така, с нашето гоВорене ние трябВа да запазваме нормите на моралната чистота от разваляне и да създаваме ЖаЖда за ЖиВата Вода на Христос. Трябва да бъде чисто Разбира се, говоренето на вярващия трябва да бъде чисто. „А блудство и всякаква нечистота или сребролкзбие да не се даЖе споменават меЖду вас, както прилича на светии; нито срамни или празни приказки, нито подигравки, които са неп- рилични неща, а по-добре благодарете" (Еф. 5:3, 4). Колкото по-свободно говорим за греха и за моралната нечистота, толкова по-несериозни започват да ни се струват те и не само на нас, но и на тези, които ни слушат. Те стават нещо много познато и ние преставаме да се уЖасяваме от тях. Наистина в Библията се описват и някои отвратителни грехове, но това винаги се прави с цел да се създаде отвра- щение към тях, а не за да бъдат одобрени или подиграни. Не трябва да използваме клетви Ние не трябВа да потвърждаваме това, което казваме, като се заклеваме: „...никак да не се кълнете - нито в небето... ни- то в земята... нито в главата си да не се кълнеш,... Но гово- рът ви да бъде: Да!; да!; Не!; не!; а каквото е повече от то- 153
Ва, е от лукаВия" (Мат. 5:34-37). „А преди Всичко, братя мои, не се кълнете нито В небето, нито В земята, нито с някоя друга клетВа; а нека Вашето „Да" да бъде „Да"; и Вашето „Не" да бъде „Не"; за да не паднете под осъЖдение" (ЯкоВ 5:12). Говоренето на християнина трябВа да бъде толкова последователно и честно, че да не трябВа да има нуЖда да го потвърЖдава с клетВа. Както беше казал някой: „От клет- Вите няма никаква полза. За добрия чоВек няма нуЖда да се кълне, а за лошия няма смисъл да се кълне." Всички знаем, че е грешно да се използВа името на Господа напразно, както е грешно да се използват оскърбителни ду- ми и ругатни. Но какво трябВа да бъде отношението ни към евфемизмите, т. е. думи или изрази, които се използват вместо забранени думи или изрази и смекчават тяхното зна- чение? Трябва да знаем, че тези думи или изрази са наруше- ния на Библията също толкова, колкото и техните съот- ветствия. Как трябва да се дърЖим в съда, когато ни извикат като свидетели? Когато нашият Господ беше изправен на съд, първосвещеникът каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни ка- Жеш Ти ли си Христос, БоЖият Син?" С този въпрос той ис- каше да Му заповяда да свидетелства като 1одеин под клет- ва (Лев. 5:1) дали Той е Христос. Исус се подчини на тази за- повед. За много християни това е отговор и на проблема за свидетелстването в съда. Но ако някои християни не са убе- дени, че могат да се заклеват в съда, те могат да свидетел- стват, като просто потвърждават това, което ги питат. Това означава, че могат да отговарят на Въпроси и да дават свидетелски показания, без да се заклеват пред Бога. То трябва да бъде почтително Ние не трябва да говорим пренебрежително или непочти- телно за свети неща. Не трябва да се шегуваме с Писанията - да изваЖдаме стихове от Библията и да ги цитираме като шега или стихотворение за забавление. Трябва да се отнася- ме сериозно към боЖествените неща. Няма нищо лошо в чистия хумор, но истината е, че прека- лената несериозност води до изтичане на духовна сила. По- 154
токът от безвкусни шеги и вицове много често е угасявал Светия Дух в събранията. Забавните анекдоти са прогонва- ли тържествеността на призива на евангелието. Христовите слуЖители трябва да избягват да правят саркастични забелеЖки и хитроумни подмятания. Навикът да се намесваш във всеки разговор, като пускаш духовитос- ти, или да привличаш вниманието към себе си с разни анек- доти, моЖе да ти създаде заслуЖената репутация на духовен перко. Трябва да е кратко и по същество „В многото говорене грехът е неизбеЖен; но който въздър- Жа устните си, е разумен" (Пр. 10:19). Колкото повече гово- рим, толкова по-голяма е вероятността да сгрешим. Мо- Жем да избегнем тази опасност, като устояваме на Желани- ето винаги да казваме нещо. „Не прибързвай с устата си, ни- то да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога" (Екл. 5:2). Макар това да се отнася най-вече за заклеването пред Бога, съветът моЖе да се използва и за всичко останало, ко- ето казваме. Всъщност човекът, който много говори, е голям досадник. В неговото говорене няма паузи. Никой друг не моЖе да вмъкне нещо в разговора. Той монополизира целия разговор и вниманието и времето на всеки нещастен слушател. В заключение бих искал да цитирам едно изказване, което обобщава всичко това много съдърЖателно. Не зная кой го е написал, но ми се иска да бях аз: „Какво трябва да прави християнинът със своя език? Да го контролира и да се стреми никога да не доминира в един разговор. Да го тренира така, че да казва винаги по-малко, отколкото моЖе да каЖе. Никога да не го използва, за да лъЖе, да казва някакви полуистини, злобни думи, злонаме- рени намеци, саркастични забелеЖки, оскърбления или праз- ни приказки. Винаги, когато обстоятелствата позволяват това, да го използва за свидетелство, изповед или насърче- ние. Ако е един от онези странни хора, на които им е мно- го трудно да каЖат „Благодаря", ще трябва да се научи да 155
произнася тази дума и да изгонВа от себе си злата гор- дост, която му пречи да я произнася." Езикът трябВа да следба мисълта, а не да я изпреВарВа. Мнозина са хората, които са съжалявали за казаните от тях думи, малцина - за мълчанието. Който гоВори - сее, а който слуша - Жъне. 156
ПРОСТИ НИ ЗА КЛЮКИТЕ Преди няколко години В списание „АТЛАНТА" се пояВи след- ната забелеЖка: „Аз съм по-смъртоносен от уЖасяващия снаряд на гаубица. СпечелВам, без да убиВам. СъсипВам семейства, разбиВам сърца, опропастяВам Животи. ПътуВам на крилете на Вя- търа. Нито една съВест не е достатъчно силна, за да ме уплаши, нито една чистота не е достатъчно голяма, за да ме Възпре. Не ме е гршка за истината, не уваЖавам спра- ВедлиВостта, нямам милост към беззащитните. Моите ЖертВи са безкрайни като морския пясък и също толкоВа невинни. Никога не забравям и рядко прощаВам. Името ми е Клк>ка!" (Избрано) МоЖе би, когато е написал следните думи, ЯкоВ е мислел точно за греха на клк>карстВането: „...ние Всички грешим В много неща; а който не греши В говорене, той е съВършен мъЖ, способен да обуздае и цялото тяло" (ЯкоВ 5:2). ТолкоВа е лесно и естествено да кл1окарстВаш, а е толко- Ва трудно да се освободиш от този наВик. Какво е клк>ката? Уилям Маршал казва, че това е изкуст- вото да се правиш, че не казваш нищо, а да казваш много не- що. Бил Готард казва, че клк>ката означава да споделяш ин- формация с някого, който нито участва В проблема, нито моЖе да помогне с нещо за неговото разрешаВане. МоЖем да разширим малко тази дефиниция и да каЖем, че клкЖата е начин да гоВориш обидно за някого, който отсъства в този момент. Клкзката поставя сВоята ЖертВа В неблагоприят- на сВетлина. Тя казВа неща, които не са лкзбезни, не са нази- дателни и не са необходими. Клк>ката означаВа да злослоВиш по адрес на някого зад гърба му, вместо да му го каЖеш лице В лице. Тя е един Вид убийстВо на характера. Библията изобличава много сериозно този навик. 157 „Да не обикаляш меЖду лкздете си като одумник" (ЛеВ. 19:16а). „Одумникът обхожда и откриба тайните; а Верният духом потайВа работата" (Пр. 11:13; ВЖ. също 20:19). „Опак чоВек сее раздори; и шепотникът разделя най-близки приятели" (Пр. 16:28). „Думите на шепотника са като сладки залци и слизат на- Вътре В корема" (Пр. 18:8). „Дето няма дърВа, огънят изгасВа; и дето няма шепотник, раздорът престава" (Пр. 26:20). В Римляни 1:30 ПаВел Вклк>чВа клк>карите В един списък с убийците и безнраВстВените хора. „Не казвай на никого, че съм ти казал!" Понякога се опитваме да прикрием клк>ката, като се прест-
В сВоята книга „Сезони на ЖиВота" Чарлз Суиндъл гоВори 158 за хората, които обичат да разпространяват слухове (един Вид клк>ки). Ето какбо казВа той: „Онези, които хранят умоВете си със слухоВе, са дребни и подозрителни души. Те изпитват удоволствие да разгова- рят на полутъмни места и да пускат фини бомбички в умовете на другите, които да избухват мигновено под въз- действие на една-единствена искрица внушение. Утеша- ват се само когато станат уЖ невинни канали на несигур- на информация... никога източник. Вездесъщото „КазВат, че..." или „Чу ли, че...", или „Научих, че..." осигуряват сигур- ността на разпространителя на слухове. „Чу ли, че скандалната Мраморна мемориална църква е на път да се разпадне?" „Разбрах, че Петър и Мария ще се развеЖдат... КазВат, че тя му е изневерила." „Говори се, че неговите родители имат много пари..." „Разбра ли, че пастор Стойчев бил помолен да напусне пре-
„Научих, че синът им взимал наркотик... и че са го хванали да краде в магазина..." „Някой каза, че е тлее е налоЖило да се оЖенят..." „Някой спомена, че той много пие..." „Чух, че била голяма флиртадЖийка... Внимавай!" „Носи се слух, че той най-сетне е успял да се добере някак
„Вече няколко души ми казват, че на него не моЖе да се разчита." Всички знаем, че докато се предават от един на друг, клк>- 159 ката и слухът неимоверно набъбват. Всеки човек добабя по нещо отрицателно към историята, така че последният Ва- риант има тВърде малко общо с първоначалния. Павел споменава имена, но защо? Някой моЖе да Възрази, че и ПаВел е гоВорил критично - за Хименей и Александър (1. Тим. 1:18, 20), за фигел и Ермоген (2. Тим. 1:15) и за коВача Александър (2. Тим. 4:14). Йоан съ- що не е пощадил Диотреф (3. Йоан. 9, 10). ТоВа наистина е така. Но какВа е целта на тази критика? Целта на тази критика е да се предупредят Вярващите относно тези хора, а не да се отправят клевети срещу тях. Често пъти се налага ръководителите на местното съб- рание да обсъЖдат поведението на отделни хора, за да пред- приемат някакви дисциплинарни или поправителни мерки. Но целта на това обсъЖдане не е хората да бъдат униЖени и опозорени, а да им се помогне. То няма нищо общо с клк>ка- та. Има няколко полоЖителни стъпки, които моЖем да предп- риемем, когато искаме да разрешим Въпроса с кл!оката. Най-напред моЖем да се поинтересуваме за източника. Па- вел ни дава такъв пример В 1. Коринтяни 1:11: „Защото ня- кои от Хлоините домашни ми казаха за Вас, братя мои, че меЖду Вас имало разпри." На Второ място моЖем да поискаме разрешение да каЖем името на клкзкара на заинтересования: „Имаш ли нещо про- тив, ако му каЖа това, което току-що ми каза за него?" Обикновено реакцията е приблизително следната: „Не, мо- ля те, не му казВай. ТоВа ще слоЖи край на нашето приятел- ство." МоЖем също така да откаЖем да чуем клк>ката, като вметнем съвсем учтиво, че предпочитаме да не слушаме по- вече, или като се опитаме да насочим разговора към някоя по-назидателна тема. „Ако няма кой да чуе кл1оката, няма да има и кой да я каЖе. Когато слушателят оглушее, говори- телят ще онемее" (Уилям Маршал). Има една турска погоВорка, която казВа: „Който клкЖарс- тва пред теб, ще кл1окарства и за теб." 160
ИЗПИТАНИЕ НА ТЪРПЕНИЕТО ТоВа се случи на едно събрание на църкВата. Той не моЖа да налоЖи сВоето мнение и малко no-късно Вече гореше от гняВ. Ръцете му яростно Жестикулираха, докато изливаше гнеВа си В поток от ругатни. Очите му блестяха, брадата му трепереше, кокалчетата на ръцете му побеляха. Накрая той изкрещя: „Аз си отиВам и Господ си отиВа заедно с мен!" Но никой не си помисли, че той е сВят чоВек. И никой не поВярВа, че Господ ще тръгне заедно с някого, който е толкоВа избухлиВ. Картината се сменя. Неделя сутрин е. Семейството се приготвя за църкВа. Децата се мотаят, бащата крещи, май- ката се Върти около печката и цялата къща е обърната с жүктеу/скачать 2.17 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|
Empire State Building - доскоро най-големият небостъргач В света - бел.
Англ. meditation: използва се както за „размишление", така и за други Видо-
Англ. possibility thinking: мислене ВъВ ВъзмоЖности (букВ.), Визуализиране