Произход на безвластническите идеи и движение
Общостопанският съвет е административно-стопански регулатор
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Националния общостопански съвет
| Общостопанският съвет е административно-стопански регулатор, действуваш, по решения на кленовите съюзи, които представят най-малката колективна единица, отделното трудово място. Той е свързочно бюро и нищо друго. А що се отнася специално до Националния общостопански съвет, той трябва да се схваща по-малко като постоянно бюро и повече като един периодичен конгрес на делегати на всички стопански браншове и служби, натоварени с конкретни и еднократни мандати. След тяхното изпълнение делегатите се връщат на своето трудово място. От това число се изключват техниците от различните бюра, считани самите те като специализирани организационни работници.
Възможно ли е такова устройство и такова функциониране на стопанството, в което отсъствува частният собственик, капиталистът, предприемачът, надзирателят, банкерът, държавата, бирникът, полицията, съдията, тъмничарят, правителството, парламентът и партийният агент? Ако тези редове бяха писани преди 30-40 години, те щяха да изглеждат като една синдикалистка утопия. Но след като испанската работническа класа, идейно ориентирана от безвластието, осъществи на практика 100 процента от това, което тук излагаме, или по-скоро описваме като проект, това днес е една градивна програма. Тази градивна програма е една дълбоко убедителна реалност. Две хиляди колективни стопанства в Испания, изградени напълно, доброволно, дадоха там образа на едно общество без експлоататори, без господари, без банкери и без диктатори и на едно цветущо земеделие в период на страшна и убийствена война. Цели индустрии бяха социализирани и функционираха по този модел, за да предоставят на потребителя стока и продукция. Убедителен пример в това отношение бе дърводобивът и дървообработването. Цели индустрии, като бирената например, функционираха като едно общо предприятие в цяла Каталония. Същото се отнася за градския транспорт в Барселона, в Мадрид и всички големи градове, за театрите, кината и пр. На входовете им бяха изрязани с големи букви инициалите на Националната конфедерация на труда, които даваха да се разбере, че "собственици" са самите работници. Делото на испанското работничество от 1936-39 г. е интересен и поучителен опит за световната работническа класа. Но нашата задача тук не е да разказваме тази история. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|