Произход на безвластническите идеи и движение
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- - организация по производство, по индустрии.
- "От всеки, според силите му и всекиму - според нуждите".
- Но това, което подлежи на пълно и неограничено задоволяване, то е хлябът за всички, грижите, обучението за децата и лекуването на болните.
| РАЗМЯНА И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
Въпросът за организацията и функционирането на производството, обществените служби и услуги, който бегло разгледахме, не може да се счита приключен, без да се разгледат въпросите за възнаграждението на труда, за това, което днес се нарича инвестиции, капиталовложения, обуславящи икономическото развитие на една страна. С това се постави и въпросът за употребата на парите. А всичко това е свързано с размяната и разпределението. Ако за производството може да се каже без голямо преувеличение, че нужният апарат е изграден още в рамките на днешното общество - работническите синдикални съюзи и конфедерации, не може да се каже, че имаме още днес напълно изградена подобна организация, която да обхване от първия ден на революцията цялата размяна и разпределението на всички обществени блага, за да се задоволяват редовно нуждите на всички хора. За работническите синдикални организации може да се каже, че в много случаи те имат дори структурата, която ще е нужна за градивната работа утре - организация по производство, по индустрии. Ядката на социалната организация на размяната и разпределението е кооперацията, която е достигнала мощно развитие. Но все пак, предимствена роля в размяната и разпределението днес се пада на частния търговски капитал. Затова и разпределението ще срещне много по-големи мъчнотии, отколкото общественото производство. А тази задача е не по-маловажна от производствената. В известен смисъл тя е дори много по-важна, защото спечелването за социалното преустройство на колебаещите се и укрепването на вярата у народните маси зависят главно от успешното и справедливо задоволяване непосредствените нужди на хората. От друга страна, огромна е масата на дребните търговци, чиито интереси ще се засегнат от това преустройство на размяната и разпределението и тяхното недоволство представлява един сериозен риск да повлияе на по-широк кръг от хора и да увлече и колебаещите се елементи. Но главното затруднение ще се яви от липсата на достатъчен опит в провеждането на тази важна обществена функция от онези, които ще се натоварят с отговорностите на революцията. И тъй, организацията, на която ще се опре революцията в преустройственото дело на размяната и разпределението, е кооперацията с нейната мрежа от клонове, магазини, складове, технически и транспортни средства и персонал. В кооперацията и около кооперацията ще се концентрира изземването на размяната и разпределението от ръцете на търговците, с всички стоки, материали, средства за транспорт, складове, депа, магазини и пр. Безспорно - и това особено трябва да се подчертае - революцията ще търси да приобщи всички дребни търговци, да ги убеди и спечели, за да използва техния опит и да ги включи възможно най-бързо в новата обществена разменно-разпределителна организация. Общият успех ще зависи до голяма степен от спечелване поне на благоразположението на дребните търговци към промяната, за да могат те да разберат собствените си общочовешки интереси още в предреволюционния период. Болшевишкият опит във всички страни приключи с пълен крах в това отношение. Испанската революция, поради слабото развитие на кооперативното движение - особено в градовете, и поради едно синдикалистично заблуждение, което не отдаваше нужното значение на кооперацията и включваше разменно-разпределителната функция в производството и предвиждаше тази задача да падне също на работническите синдикати, показа много мъчнотии, главно в градовете. В селата, където бързо се създадоха колективни стопанства, този проблем бе много успешно разрешен. Цяла една област - Арагон, преустрои напълно размяната и разпределението, като извади от обращение и парите. Ние се позоваваме на тези факти само като примери, без да смятаме, че тук е мястото да навлизаме в подробен анализ на всички тези опити. Но преди да говорим за организацията и функционирането на размяната и разпределението в едно общество, което е в процес на пълно преустройство, нужно е, макар и много бегло, да разгледаме поставените в началото въпроси за възнаграждението на труда, за инвестициите и за парите. Добре позната е истински комунистическата формула: "От всеки, според силите му и всекиму - според нуждите". За нас е ясно - и ние не искаме никого да заблуждаваме, - че пълното реализиране на този принцип не може да стане в два дни и че дълго време той ще си остане един идеал, който обществото ще се стреми да реализира прогресивно. Едно обаче е извън съмнение: първата част от тази формула ще се приложи още от първия ден, а що се касае до втората част, тя ще бъде приложена за всички продукти, които са в достатъчно количество и упорито ще се върви напред в това направление. Трудът е и право, и дълг. За да може всеки да получава от обществото, трябва да постави на негово разположение своите сили - трябва да влага своя труд, ако е здрав и на възраст, позволяваща трудова дейност. В едно общество, където парите са мярка за ценност, възнаграждението на труда се изразява в надници, в заплати. В Испанската революция парите общо взето бяха запазени. В колективизираните предприятия работниците получаваха равни заплати с известна корекция в посока на осъществяване принципа: "според нуждите", чрез въвеждането на тъй наречената семейна надница - практика, която днес е световно прилагана под формата на тъй наречените "семейни добавки". Всеки семеен работник получаваше добавки за жена си (ако тя не работеше) и за всяко дете (регресивно, т.е. за всяко следващо дете добавката е по-малка от тази за предишното). По този начин многочленните семейства отиваха към изравняване в задоволяване на нуждите си с несемейните, които получаваха същата основна надница. Дори и там, където парите бяха извадени от обращение и заместени с местни общински картончета, все още възнаграждението на труда се пресмяташе в семейни надници, срещу които се даваха тези картончета и с тях работниците получаваха всичко от кооперативния магазин (болшинството продукти в неограничено количество и само някои по дажбена система). По отношение нуждата от пари в бъдещото общество между теоретиците на анархизма и между анархистите изобщо има известно раздвоение. Някои считат, че известен паричен знак ще бъде винаги необходим. Същите се наричат колективисти, мутуалисти и индивидуалисти, а не комунисти. Други, макар и да се считат и да са действително комунисти, като Малатеста например, са на мнение, че парите ще трябва да се запазят за известно време, без да прецизират до кога, до кой момент. Въпросът е сериозен и не достатъчно проучен, предвид на това, че не се е поставил като крайно належащ и актуален. И все пак, голямото мнозинство от теоретиците и привържениците на анархизма категорично са се изказали за премахването на всякаква парична система в едно общество, което ще претендира, че е комунистическо и ще се стреми да стане такова. Разбира се, това премахване не може да стане в един ден, а ще изисква известно време, докато се преустрои производствената и разменно-разпределителната организация на новото общество, а най-вече масовата психологическа нагласа. Колкото до нас, ние сме категорични. Някои изхождат от практически съображения, като приемат, макар и временно, употребата на пари. Ние, ползвайки се от опита на болшевиките, който е много богат и поучителен в това отношение, заявяваме, че изхождайки от практически съображения, а не само по принципни мотиви, сме решителни противници на запазването и употребата на парични знаци под каквато и да е форма. Въпросът е огромен и ние няма да го разглеждаме подробно тук. Ще кажем само, че парите имат свой собствен механизъм и никакъв контрол не може да ги подчини на една воля, колкото и добронамерена да е тя. Парите са носители на стойност. Общата им стойност отговаря на количеството труд, употребен в производството (поне теоретически) и изразен в стойността на цялата маса от произведения, духовни блага и услуги, поставени на разположение на обществото. Ако някои от тези блага се окажат недостатъчни или нуждите от тях нараснат, а това е нормално, търсенето им ще наруши равновесието, установено с предварително фиксираните цени и надници. Явява се нуждата от нова намеса, за да се установи ново равновесие чрез ново фиксиране на цени и заплати. Всичко това предполага власт, диктатура, която въпреки всичко остава безпомощна. Паричното обращение изисква също церберски контрол, който не ще има място в едно свободно общество. И тъй, ние сме за премахване на парите, следователно, за едно разпределение на благата, при което възнаграждението на труда само по себе си изчезва и остава задоволяването на нуждите на производителите и трудещите се на равни условия с тези на останалото нетрудоспособно население. При това положение не може да се говори и за инвестиции в днешния смисъл на този термин. Днес в буржоазните страни инвестират капиталите си частните капиталисти, които не пропускат случая да експлоатират данъкоплатеца чрез субсидиите и кредитите, които получават от държавата. Последната също инвестира в някои случаи и в размери, които все повече нарастват с увеличаването на държавната намеса в стопанския живот. Източниците на тези инвестиции са главно данъците. Но всяко общество се развива. Средствата за производство се изхабяват и остаряват. Те трябва да се подновяват и модернизират. Производственият капацитет на обществото непрестанно расте и ще нараства. Това е нормално и важи за всяко общество, в това число и за безвластническото. Следователно, една част от влагания човешки труд не ще дава блага, подлежащи на непосредствена консумация. Този именно труд може да се счита като инвестиции. В това отношение в бъдещето общество ще има нова политика. Не е на никого работа, нито е по силите му да я определя още отсега. Базирайки се на опита и наблюденията ни, можем само да изкажем пожеланието да не се товарят едни поколения прекалено много с тежести за сметка на едно далечно бъдеще, а умерено да се върви напред, защото човешкият живот не може да премине само в жертви, а трябва да се живее, за да дава желание и вкус за работа и творчество. От това, което току-що казахме, е ясно, че ние отхвърляме всякаква нужда от данъци. Възможно ли е това? За размяна в днешния смисъл на думата не може да се говори в едно общество, което изгражда комунизма. Ще става по-скоро въпрос за едно постоянно движение и обращение на произведения и услуги от производител към потребител, едно обращение на плодове на умствен и физически труд. В много случаи ще бъде мъчно да се разграничи точно производство от разпределение. И това е причината, поради която някои синдикалисти включват разпределението и размяната в задълженията на синдикатите в процеса на общественото преустройство. Ако елементът труд се вземе като белег за класификация, едно подобно смесване е логично. Понеже и в размяната и в разпределението се влага труд, ангажираните в тази функция могат да бъдат разглеждани като тези във всички обслужващи функции: съобщения, транспорт и пр. И следователно, няма защо да се говори за специална и напълно самостоятелна организация. Днес ще видим, че функцията размяна и разпределение е нещо повече от едно обикновено обслужване и имаме всички сериозни основания да я поставяме отделно. Практически в много случаи това, което е чисто разпределение, ще бъде включвано в производството. Ние споменахме вече за това. До голяма степен снабдяването на предприятията с материали и машини ще се извършва пряко от самата производствена организация. Същото може да се каже и за пласмента на едро. В други случаи това, което по естеството си е чисто разпределителна функция, като общественото хранене например (ресторантите), ще бъде третирано като производство и включено в съответния производствен клон (хранителното производство). Значи тук става дума за текущата масова консумация. Нейното организиране е предмет и задача на разменно-разпределителната организация. За структурата на тази организация трябва да се ползва опитът на днешните потребителни кооперации. Разменно-разпределителната организация обхваща цялото население по селища (когато същите са малки) и по квартали (за по-големите селища). За целия по-голям населен пункт тази организация представлява един местен разменно-разпределителен съюз с много квартални магазини (общи и специални) и складове. Този местен съюз е представен в местния общостопански съвет. Следват по-нататък околийските, областни и национален съюзи със съответно представяне в околийските, областни и национален общостопански съвети. Цялата тази мрежа от разменно-разпределителни организации приема производството от различните производствени браншове и го разпределя с изключение на онези произведения, снабдяването с които става пряко между самите клонове, и когато при самите предприятия има снабдителни пунктове за обща консумация на работещия в тези предприятия персонал, снабдяване, което периодично ще се отчита статистически чрез специалната организация на обществото за размяна и разпределение. Като става още веднъж дума за статистика, нека изчерпим въпроса. Казахме, че елементи на статистика ще има във всяко предприятие, дори най-незначителното. Но целесъобразно и практично ще бъде статистиката като функция и служба да се учреди към разменно-разпределителната организация, където ще става и отчитането на нуждите, за да бъдат представени в съответните общостопански съвети и оттам в националния общостопански съвет и в съответните клонови съюзи, за да се имат предвид при планирането на производството. Само в национален мащаб ще бъде целесъобразно статистиката да се обособи в специален самостоятелен институт, където с най-модерни средства и методи ще се сумират и обработват статистичните данни за цялата страна. Периодични публикации по места, околии, области и в национален мащаб ще правят широко достояние сведенията, които интересуват цялото общество. Потреблението е едно право на всички хора - право на живот. Но за онези, които са трудоспособни, това право е свързано със задължението да се влага общественополезен труд. Всеки трудоспособен гражданин ще трябва да си намери място като творец на блага в обществото; всеки, по силата на това елементарно задължение, е член на една трудова организация. Контролирането за редовното влагане на труд не е никак мъчна задача. Ако се яви необходимост, ще се въведат трудови книжки за всички пълнолетни и трудоспособни граждани. Снабдяването на гражданите с текущи консумативни блага ще става чрез кварталните магазини и чрез снабдителните пунктове при големите предприятия и по множество други начини, които опитът най-добре ще определи. Благата, които са в достатъчно количество, ще се ползват неограничено. Във всеки случай, за да не става разхищение и евентуална злоупотреба, ще се наложи някакъв начин на отчитане и контрол. Можем още от сега да посочим пример. Може да се въведат индивидуални или семейни консумативни карти, за да се контролира ползването от известни блага чрез съответно отбелязване. Някои нужди могат да се задоволяват напълно безконтролно и неограничено, като градския транспорт например. За снабдяването с блага, които са в ограничено количество и докогато са недостатъчни за пълно задоволяване на дадените нужди, няма друг начин освен дажбената система колкото и да е неблагоприятно настроението ни към всяка дажбена система, поради лошите спомени от войните. Иначе, ще трябва да се приеме разпределението посредством цените, което също не е свързано с по-добри спомени от днешното общество за онези, които познават образа на мизерията и беднотата. Тази дажбена система естествено следва да бъде и може да бъде опростена, за да не тежи толкова на хората. Това е въпрос на техника, а не на бюрокрация. Нуждите от жп транспорт, колкото на първо време и да изискват известно ограничение и контрол, не след много години могат да бъдат почти напълно задоволявани без никакво ограничение. Но това, което подлежи на пълно и неограничено задоволяване, то е хлябът за всички, грижите, обучението за децата и лекуването на болните. Ние знаем, че много и много деликатни и мъчни за разрешение въпроси могат да ни се поставят, за да ни се покаже колко тежък е този проблем. Не е нужно - ние сами го знаем и не си правим илюзии. Но все пак на всичко се намира разрешение. И това разрешение в никой случай не може да бъде по-лошо от днешната система или от болшевишката система на несправедливост и на привилегии. Един голям въпрос, който не искаме да отминем с мълчание, е този за жилищата. Населението се увеличава поради естествения прираст и поради намаляване на смъртността. Този процес сигурно ще продължава и в свободното безвластническо общество и едва ли ще бъде нужно да се правят апели за разумно ограничаване на раждаемостта. Съвременната демографска наука и изучаването психологията на семействата установяват, че наличността на 2 или 3 деца в семейство е идеалната норма за психологическо и демографско равновесие. При тази норма подновяването на поколенията се явява в подходяща пропорция, за да се избегне остаряването на населението в неговата цялост, както и прекомерната тежест на неактивното население (стари, млади, инвалиди и болни) върху масата от активно население. Културните хора са налучкали този оптимум и сигурно той бързо ще стане правило за всички семейства. Паралелно с нарастването на населението върви и остаряването на жилищата, и по тази причина ще трябва да се строи не само за нуждите на нарастващата част, но и за подновяване на остарелите сгради. Следователно трябва да се предвиди, че нуждите от жилища ще представляват една сериозна грижа за обществото. То трябва да "инвестира" определена част труд за жилищно строителство. И тази задача не трябва да се отлага. Най-радостното впечатление, което чужденците добиваха от Барселона през годините на революцията и войната, бе това от многобройните строежи, които не спираха своя бърз ритъм. Но паралелно със строежа на нови сгради и дори преди него трябва да се пристъпи към по-справедливо разпределение на жилищата. Днес навсякъде има жилищна криза, но тя значително би се облекчила, ако работническите организации или нарочно създадени за целта квартални жилищни комисии са натоварени да посетят и преброят жилищата, за да се приведат в известност празните и недостатъчно заети помещения и се разпределят те справедливо между нуждаещите се. Тази задача в периода на социалното преустройство се пада на кварталните разменно-разпределителни организации, които ще излъчат из своите среди необходимите жилищни комисии. Очевидно е, че и в областта на разпределението анархистите имат ясна, сериозна и отговорна градивна програма. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|