Израйл и Юда по време на асирийското нашествие на запад

Общ поглед върху периода

Каква е новата обстановка

Скоро след падането на династията на Йуй в Асирия започва раздвижване. Ашуринай V 784-745 – царува мирно. Асирия губи земи. Започват вътрешни размирици. Но се появява Таглат Паласар (феласар) ІІІ 744-727. Той започва една поредица от завоевания. Последователно подчинява Армения, Арпак и Харат(това не е сигурно). Стига до Сирия. За Израйл става много опасно. Асирия желае да се превърне в световно царство, като владее и Египет. За да стигне до там, трябва да мине през Палестина. Въпросът е на чия страна да застанат евреите.

Асирийците държат основно на 3 неща:

1.Асирийската държава е военна държава. Войската е от местни овчари, селяни и от покорените народи. Това е идеологията на държавата. Да се присъства на дадено място. Добре организирана армия. Войската е много добре въоръжена и оборудвана. Има технически нововъведения, които им дават . пехотни подразделения, въоръжени с копия лъкове и щитове. Железни брони на гърдите си и са се движели в затворени групи (трупи). Докато по това време се е използвала техниката на неорганизирания хаотичен бой. Мястото на тежките и бавноподвижни колесници се замества от тежко въоръжена кавалерия, която има за цел да пробива и обгражда противника.

Големите и добре обсадени градове са били почти непревземаеми. Асирийците изработват машини, които им помагат да превземат крепостите. Исая 5:26-29 се казва нещо подобно.

2.Систематичен терор над противника. Вероятно няма друг народ проявявал по-голямо насилие. Никой не е избивал така масово и не са измъчвали. А също има и големи депортации. Така няма опасност от въстание. Няма организация на етноса. Говори се за дране на хора, които са живи и то пред публика. Режели са носове, уши, .... народите предварително са се предавали, знаейки голямата жестокост и мощ (икономическа и военна)

3.Депортиране на населението в друга част на царството. Тази стъпка окончателно е пречупвала съпротивата на покорените народи.

(в Ерусалим след вавилонския плен се връщат по-бедни хора, и хора с много силно религиозно съзнание)

След падането на династията на Иуй започват нескончаеми размирици и разпри. Формира се антиасирийско движение. Но все пак окончателно губят от Асирия. Отначало граничните провинции стават асирийски провинции, а по-късно и цялото царство.

Южното царство е по далновидно. Когато са заплашени стават васали, плащат. Когато се усетят силни, се надигат

Краят на държавата Израйл 752-722. тогава царуват Салум, Манаим ...Факия. започва поредица от преврати. Книгата Осия описва това. Този период продължава около 30 години. Към края на Манаим на север се появява Таглат Фаласар. 742 надпис за това как Манаим плаща на Таглат.

Факия за 2 години е убит от Факей. Той променя политиката на своя предшественик, която е била мирна спрямо Асирия. с много финансови жертви са запазили мира. Но това е дразнело някои съсловия. Той се обръща към Дамаск, има зад гърба си Египет. В Дамаск царува Расин и те двамата се опитват да обединят държавите в района. Но Юда отказва да влезе в този съюз. Тогава Дамаск и Израйл обявяват война на Юда (Сирийско-Ефремската война). При царуването на Ахаз навлизат от север (исая 7:1-17). Той се обявява за васал на Асирия изпраща военен трибут и моли за помощ. Малко предистория: още през 734 година Таглат Паласар предприема един поход в Сирия и Палестина. Превръща северна сирия в провинция. Превръща части от Израйл и ги прави провинция. Отправя се по крайбрежието към Газа. И двете държави са свити само в планинските райони. Ако Юда се съгласи, и Египет от юг би помогнал. С обявяването си за васал Юда затваря обръча и египтяните не могат да помагат. Таглат организира походи през 733 и 732. превзема Сирия Дамаск убива Расин и стига до Израйл. Ахаз отива в Азирия да се представи пред Теглат Палесар и бива вписан в списъците на васалите. 733 теглат се отправя към Израйл и го превръща във васал. Остават само някои непривлекателни планински части.

Осия и краят на северното царство.

Отново има преврат от среди добре настроени към Асирия. убива Факей и Теглат Фаласар го признава за васал. Това е описано в Асирийски източници. В началото той е добър васал. Но в двореца има две партии проасирийска и проегипетска. След смъртта на Таглат Фалесар се възкачва СалманасарV – бунт срещу Асирия с помощта на Египет. салманасар – поход срещу Израйл обсада 3 години и през 722 Самария пада. Салманасар скоро умира и се качва Саргон ІІ. Който петендира за тази победа. Депортирани са много хора. 4Царе 17:6 – асирийците казват че 27 280 мъже са били изселени, освен тях жените и децата. Страната е превърната в асирийска провинция наречена Самария. Управлява се от асирийски градоначалник. От тогава Самария става името на цялата хълмиста земя. На мястото на депортираните се преместват народи от север, после от вавилонската област, като целта е да няма ясно изразен национален облик.

Следва бунт подкрепен от Египет. Но губи и Египет трябва да плаща на Асирия.

Смесеното население продължава да се покланя на Яхве. Чак през 586 година хора от Сихем, Сило и Самария отиват да жертват на един разрушен олтар в Ерусалим. Което показва, че в тези земи вярата в истинския Бог е запазена. Може би този интерес на местното население подтиква Асирия да възстанови светилището във Ветил, дори връща един депортиран свещеник и чак след .... тази дейност запада.

Имаме надежди при Еремия и Езекил за възстановяването на Израйл и обединението с Юда, но те са напразни.
Царство Юда при Асирииците

Ахаз застава на страната на Асирийците и това запазва Юда. Това му струва пари но и отстъпки в религията. Приема Асирийски божества и чужд идол в храма, но е само за царска употреба. Опитва се да играе между две действителности. Явно няма намерение да премахне вярата в Яхве.

Пред Юда има 2 възможности – да се обедини с малките държави и да се възпротиви или да се постави под пълна зависимост от Асирия. Исая подкрепя Ахаз за второто. Цар, който се огъва пред навлизането на друга религия в страната, но пък се вслушва в съветите на Божия пророк.
Езекия и Асирия

Когато идва на власт започва да строи. Укрепва Ерусалим. Строи силоамския водопровод до извора Гион, който е извън града и така осигурява вода за обсада. 4Царе 20:20 каналът е прокопан в стената от две работни групи, които са се срещнали и на мястото на срещата има останал надпис: „Пробивът. Това беше развитието на пробива....тогава протече водата от извора 1200 лакти.” (това е бил тунел в скалата) Осигурява средства за въоръжаване. Опитва се да приобщи някои южни части на Израйл към Юда. Отваря границите за емиграция от северното царство в Ерусалим. Има такава сериозна емиграция. Построява разширение на крепастта.

Религиозни и културни елементи. Премахва змията..., синкретизма. Не само в Ерусалим, но и в страната. Има и политически възход. Нараства националното самосъзнание и антиасирийското настроение.

Постепенно и Езекия започва да клони към премахване на асирийското бреме. Когато започва да премахва другите богове показва, че търси отделяне, най-малко на религиозно ниво

Първи опит за независимост. 720 година Саргон завзема Газа. Малко след това започват вълнения против него. Първо в град Аздот. Към него се присъединяват Едом, Моав, Юда, подкрепени от Египет. Но в египет има преврат и се оттегля помощта. Аздот и Газа за превзети. Езекия се обявява за васал и плаща данък. След смъртта на Саргон през 705 г започват борби. Във Вавилон Меродах Балдан успява за половин година да бъде цар. Това дава възможност за освобождаване на малките държави. Водачи са Сидон и Аскалон (Финикия) Езекия отново участва. Египет е вътре. Сенахириб побеждава Вавилон. Превзема Сидон. Другите държави се оттеглят е се признават за победени. Юда и Аскалон не се отказват. Идва войска от Египет и се стига до битка при Алтаку. Явно Сенахериб побеждава, защото египтяните се оттеглят и цялата крайбрежна ивица остава за Асирия. Сенахериб завладява цялата земя, остава само Ерусалим. Има редица дезертьори от Ерусалим. Езекия решава да се покори изпраща пратеници. Но Сенахериб е горд и обсажда Ерусалим. В Библията се говори за едно чудно спасение, за което историците нямат ясен отговор.

Въпреки това Ерусалим и Юдея остават с много малко земи. Това е времето на Манасия (асирия е много силна). При наследника на Сенахериб Асирия се издига още повече.

Преглед на периода

2 характеризират периода;

1.Бавното но сигурно залязване на Асирия. юдея се освобождава и успява да завладее територии

2.Властта на Асирия е заменена за кратко време от Египет, а след това и от набиращото сили Нововавилонско царство. Превземане на Ерусалим през 586.

Още от времето на Ашур Банипал 668-626 г пр хр започва залеза на Асирия. първо Египет се освобождава. Ваавилон постоянно се бунтува. От мидия. На север от индо-германски племена. Малките държави започват да се борят за независимост.

Около 630 г в Ерусалим се появява пророк Захария. Провъзгласява съд над Асирия. Еремия провъзгласява .... говори за една нова сила от север, която ще ....завладее. спасението от този съд е моменталното покаяние е ....Авакум и Наум вероятно работят в храма в Ерусалим. Повлияни са от близкото падане на Асирия. наум пророкува падането на Ниневия, като близко и сигурно събитие.

При Авакум не е толкова важен националният мотив. Той се вълнува от жестокостите на Асирия и поставя въпроса за Божията справедливост. Пророкува че краят на Асирия ще дойде чрез Вавилон.

След смъртта на Ашур Банипал Асирия се разпада и започва борба за подялба на територията й между Мидия Вавилон и Египет. Набупаласар – 626-605/4 – основава нововавилонското царство. Египет завладява филистимските земи по крайбрежието.

Новата заплаха за малките държави е Египет.

Вече в Ерусалим се появяват религиозни и политически сили които желаят пълна независимост. С това върви и очистване на религиозните практики от чужди култове.

Йосия младият цар е спечелен за тази кауза и през 622 се освобождава от Асирия. юда става независима държава. Реформата е била извършвана постепенно и целият народ е интегриран в нея. Върховата точка е откриването на книгата на закона. Явно преди това нещата са били много занемарени. След почистване на храма и унищожаването на асирийските култови обекти. Организира и провежда пасха. Понякога в храма са били извършвани и съвсем други ритуали.

Политически последици – разширяване на страната на север и завземане на части от бившето северно царство. Завладяване и на запад. 609 г Асирия се съюзява с Египет и се опитва да помогне срещу Вавилон и Мидия. Фараон Нехао тръгва на поход и се установяват на лагер в долината Мегидо. Там срещу тях отива Йосия и е смъртоносно ранен. Откаран и оплакан в Ерусалим

04.10.2006 сряда

Последните царе на Юдея до Падането на Ерусалим под вавилонско робство

Йохаз

Син на Йосия, по-малкият

Фараонът, който има силно влияние, го поставя за цар, той е по-големият син на Йосия, плаща данък на Египет. Провежда брутална политика, въвежда богове. Народът се разделя на два лагера. Едните разглеждат смъртта на Йосия в Мегидо, като резултат от неправилните му реформи. Другата група се хваща за храма и с него свързва съществуващата Божия закрила – бог още не е отдръпнал благодатта си. Ако народът се събере около храма, Бог ще отдръпне съдбите си. Еремия сериозно работи в Ерусалим, като застава върху тая лековерна сигурност, свързана с храма. Той не заема ничия страна. (това е мисленето на фарисеите – формалното спазване ще ни спаси). Той си навлича гнева на свещениците. Преследван, малтретиран, забранен му е достъпът до храма. Той е може би най-малко уважавания пророк.

Външно политическа обставонка

605 битката при Каркамиш египтяните губят от Вавилон. И са изтласкани чак до тяхната страна. Йоаким става васал на Вавилон. Това е историята на малките народи. След 3 години Йоким отхвърля това положение и през 598 г пр хр Навуходоносор тръгва срещу Ерусалим. Йоаким умира и 19 годишния му син се противопоставя. 598 г Навухудоносор побеждава и има втора депортация. Отведени са царят и .....

От времето на Амел Мардук, наследникът на Навуходоносор е посочен списък от продукти, които Йоахин е поръчвал продиукти за себе си. Споменават се още 5 други принцове. Вероятно постепенно пленените царе са получили голяма свобода. Йоаким надживява Навуходоносор.

21 годишният седекия е поставен на престола.

Той обаче е неспособен. Двоуми се между Еремия и ....

Но Еремия го кара да се предаде. Седекия се повлиява от по-бунтовните .... те стигат до убеждението, че е дошло времето Вавилон да бъде наказан. Други пък искат да се съюзят с Египет

Краят идва на две фази

По времето на Псамедих ІІ фараон. Той тръгва на поход срещу вавилон. Еремия предупреждава Седекия да стои на страна (ер 27: - Еремия пише писмо до евреите във Вавилон да се устроят там и да не се бунтуват).

589 се възкачва фараон Априес или Хофра. И той се опитва да откъсне цяла Палестина от Вавилон. След него тръгват малките държави, вкл и Седекия. Навух тръгва срещу тях. Едната част от тях обгражда Ерусалим, предвождана от Набузардан. Цялата земя е завладяна. Обсадата на Ерусалим трае от януари .... до ...... през 58... Египет идва на помощ и обсадата е прекъсната. Но вавилонците побеждават египтяните и се връщат превземат Ерусалим. Разрушават храма и отвеждат всички благородници. Остават само бедните. Седекия пробива обсадата и избягва в ТрансЙордания. Заловен е и ослепен. Семейството му е избито. Отведен е във Вавилон. Еремия е освободен от пленниците. Навуходоносор го кани да живее като негов гост и баровец във Вавилон. Еремия отказва, закото е истински лидер и отива да живее в Ерусалим.

Времето непосредствено след падането на Ерусалим.

За управител е назначен Годолия в Масфа. След време той е убит при празненство. Това създава паника в Ерусалим и много от управниците бягат в Египет. Еремия ги съветва да не правят това. Но не се вслушват. Групата завлича насилствено със себе си Еремия и Варух. След това време нямаме доклади за Еремия.

Юдея успява да изгради едно по-силно национално самосъзнание. Дори и в плен те успяват да се организират в общини във Вавилон. Започва историята на еврейската диаспора. Те оказват голямо влияние върху еврейската писменост и религиозното развитие. Дори е имало там и през

Времето на робството;

Положението в Палестина

Юдейстото население значит намалява. Земята се опустошава. Разрушени са селища. Възстановяването на инфраструктурата става много бавно. Появяват се амонци и едомци, които заселват по плодородните места. В религиозно отношение: различни култове, но вярата в Яхве не е изчезнала (ер 41:4,5).

Положението на депортираните

Заселени са в началото в земи, които още не са заселени. По времето на следващите царе, те имат различна степен на свобода. При Амел Мардук им е позволено да пътуват свободно из страната. Царят е освободен от затвора.... управлението в Юдейските селища се поема от старейшини. Те имат юридическо, но и религиозно водителство. До тях Еремия пише. От Езекийл знаем, че те го търсят за съвети. Езекий 14:1-11;20:1-32.

Депортираните са имали права и задължения. Някои успяват да завъртят търговия и да натрупат богатства. И по времето на персите те остават, а не се връщат

Религия

Липсата на храм, който е бил основен идентификационен център в религиозно отношение ..... появяват се т.нар. религиозни училища Синагоги. Вече вниманието не е насочено към обредността а към книгите. Там има и училища за подрастващото поколение. Там работят религиозни учители, които получават по-голямо влияние и от свещениците. Съботата е издигната. Преди това са ходели много рядко в Ерусалим, за да принесат жертви. Религиозната потребност е била задоволявана от местните езически култове. Сега обаче вярата става ежедневно преживяване за евреите. Религиозната принадлежност става знак за етническа принадлежност. Освен на съботата се набляга и на образованието като етнически белег. Децата да познават Тора, да знаят наизуст текстове. Появяват се религиозни церемонии, които подчертават различията с вавилонската религия. Има мнения, че съботата е била заимствана от Вавилон. Но всъщност просто съботата е била издигната по-високо от преди, защото тя им е давала идентичност. И от тук нататък, тя е много важна за евреите. (някои търсят паралел на думата шабат с някои вавилонски термини).

От този момент нататък започва едно силно наблягане на закона, което по времето на Христос е стигнало до невероятна крайност

Малките пророци от 8-9 век до 4 век. Това е периодът на голямата поява и работа на пророците. След това вече изчезват. От тук водят началото си законничеството и апокалиптиката.
Юдея в периода от персите до римляните.

1.Юдея при персите

А) падането на Вавилон

След смъртта на Навуходоносор следват няколко царе, които управляват кратко. Последният е Набонид – 555-533. навлича си омразата на свещениците на Мардук (главният вавилонски бог). Той издига богът на луната Сир(н). Кастата на свещениците е била много силна. Но като се издига друг култ намаляват поколнниците и приходите. Тава носи неприятности на Набонит.

Тези влиятелни врагове спомагат за победата на персите. Набонид води няколко успешни войни срещу арабите. Живее 10 години в един арабски град Тема. Оставя управлението на Вавилон на сина си Валтасар. Персите набират сили. В началото Набонид е в съюз с тях. Но след като подчиняват целия север те вече се превръщат в реален противник.

Кир тръгва към Вавилон, като знае че ако той падне, му се открива пътят на юг.

Вавилон е превзет почти без никаква съпротива. 539 е краят на кратката история на Нововавилонското царство.
Кир

За разлика от асирийците и вавилонците той е първият, който дава свобода на подчинените народи да се върнат по местата си и да практикуват свободно религията си. Персите само са управлявали административно. Кир създава фактори за развитието на цивилизацията. За да се стигне до идеята за единния език и толерантност между религиите при Рим, началото се поставя от персите. За първи път държавата е наистина добре организирана, с провинции и управители, имали са своите задължения към короната. (при македонците тези тенденции са доразвити, като стигат върха си при Рим)

Б) Връщането на депортираните юдеи

Персите позволяват на юдеите да се завърнат. Ездра и Неемия. В Ст Зав са били една книга. Това преселване започва при Кир. 537 42 хиляди тръгват към Ерусалим. Но много остават във Вавилон. От това време окончателно време съществува тази диаспора в Месопотамия, която играе важна роля в запазването на юдаизма, особено след падането на Ерусалим от Рим. Чак до 5-6 век.

Основната цел на завръщането е възстановяването на храма. Кир е дал съгласието си за това. Но по негово време и при наследника му Камбиз (529-522) не се стига до това. Защо? След завръщането се опитват да се заселят на местата на своите предтечи и си търсят наследството. Но за нещастие една част от тези земи не е вече юдейска, а и в земите на тази провинция са се заселили хора от други националности. Започва една много дълга и трудна битка за установяване. Хората първо гледат да си намерят подслон, да се стабилизират икономически. В Ерусалим има свещеници, които са останали в Палестина и те не искат да делят работата си с новодошлите. (въпроси и за работни места). Дошлите от Вавилон считат, че местните свещеници са нечисти, защото са смесили местните религии с юдаизма, а във Вавилон свещениците са били на ниво. Те се връщат с идеята да върнат и религията. Ревностни са за Бога и виждат едни, които са недостойни според тях. Останалите верни в страната симпатизират на новодошлите. Въпросът за храма става актуален след устройването.

В) Възстановяването на храма.

520 г пр хр. След едно дълго настаняване продължило около 20 години отново се повдига идеята за възстановяването на храма. Идва на власт нов градоначалник Зоровавел внук на Йоахин, от царско потекло. Храмът е построен и 515 г храмът е официално осветен. Строежът не минава без трудности. Спиран е по настояване на местното население. Правена е справка в персийския архив за заповедта на Кир. Пророците които помагат са Захария и Агей.
Ездра и Неемия и стабилизирането на Ерусалим

Те са ключови фигури във възстановяването на града и храма.

Неемия работи повече в областта на социално-икономическата сфера. 444 г пр хр той пристига в Ерусалим и започва веднага да се занимава с укрепването на града. Крепостните стени са разрушени. Разделя работниците на 42 части. Стената е построена за 52 дни. Има заплаха от околните народи.

Отново разпорежда десятаците да се събират в храма и така осигурява средства за свещениците. Но въпреки това в Ерусалим все още липсва култово-религиозна система. Това се извършва от Ездра

456/57 година Артаксеркс му позволява да отиде в Ерусалим. Той е от свещенически род. С него от Вавилон тръгват около 6 000 души сред които много свещеници и левити. Ездра е тачен сред евреите като втория Мойсей. Той вкарва нещата в една рамка.

Две важни неща

Прочита пред народа Тора и от това следва подновяване на завета. Сега успехът се търси чрез строго спазване на закона. Много се набляга на това в живота на народа.

След тази акция Ездра започва да прилага разпоредбите на писанията. Започва да разтрогва смесените бракове. Това води до напрежение м-у Ерусалим и Самария. На самаряните се гледа като нечисти. И това води до бунтове. Неприязънта се задълбочава още повече по времето на Христос. Може би поради това напрежение той по-късно е отзован обратно във Вавилон. Той е този който спомага в юдаизма да се появи законничеството по-късно. Разбира се по негово време не може да се говори за законничество.

А) Александър Велики и неговите наследници.

След като си осигурява положението в Гърция, се отправя срещу персия. Много бързо завладява, но и се разпада. Запазва политическите тенденции на Персия, но нещата стават много по-ясни. Налага се единния гръцки език. Свободите остават религиозни и икономически. Чувстваш се като гражданин на света. След смъртта му – безконечни борби за подялбата на царството. Израйл пак попада между две от царствата.

270 г пр хр има три останали царства, които имат значение – селевките – Вавилон, сирия и мала азия, Птолемеите – Палестина, Египет... Антигонините държат останалите европейски територии на империята.

Царуването на Птолемеите

В периода от 301 -198 пр хр Палестина е била място на постоянни стълкновения и битки между птоломеите и селевкидите, като властта се поема от птоломеите. Ерусалим признава властта им, тъй като са били толерантни към религията им. Статутът на Юдея е автономия. За осигуряването на данъците са отговорни първосвещениците и висшето съсловие. Първосвещеникът вече получава все по-голяма обществена роля. Но това води до недоволство срещу първосвещениците – поради злоупотреби.

Оформят се две групи – тези които приемат, че не трябва да се бунтуват срещу птолемеите – кесаревото на кесаря, божието на Бога. Другите които са близки до управляващата власт виждат в праведността на първата „класа” пречка за интеграцията с елинистичната култура. Така се стига до едно политическо разделение. Едните са за птолемеите, другите за селевките

Б)Картината в Самария

Това е времето, в което Смария се отделя религиозно и политически. Изгражда се грам на връх Горазин, а и те са си имали свое петокнижие. Това е в края на трети и началото на втори век.

В)Царуването на селевките в Юдея – 198 Антиох ІІІ прогонва птолемеите от Палестина

Селевките отпускат средства за премахване щетите от войната. Дават средства за доизграждане на храмовия комплекс. Жителите на Ерусалим са били освободени за три години от данъци. Имаме и юдеи които са били освободение.......дрън-дрън.