Географски граници на Палестина

Саулу

1Царе 1:31-2 Царе

Разкопки в Тел Ел Фул – Гавая

И Ет Джип – Гаваон

Причини за възниква на монархията:

Външнополитически. Египет е в политическа и икономическа сила. Това отслабва натиска лц,нв Палестина. След управлението на Рамзес ІІІ 1195-1164 Египет няма сила да оказва натиск върху предния ориент.

Асирийците Теглат Феласар 1113-1074 са силни и владеят и Сирия. Но наследниците му са слаби.

Филистимците започват да се изживяват като големия господар на района и се обединяват в пет племенен съюз. До това време са били градове държави. Този съюз ги прави силни. Изживяват се като втория Египет и като народа, който трябва да раздава правосъдие в района. Имат не толкова интерес към планинските райони, колкото към равнинните и плодородни райони на Ефремската долина. По пътя им са племената на израйл. Започват нескончаеми конфликти. Първоначално филистимците имат успехи. Разрушават светилището в Сило. Отнасят ковчега. Постепенно навлизат дълбоко в райните на израилтяните и ги владеят. Контролират производството на желязо. 1Царе 13:19-22 – налагат забрана на евреите да обработват желязо. Така не могат да се въоръжават. Вземат данъци. Това е времето в което желязото заменя бронза.

По това време се опитват да завладеят източнойорданския район. Остават само по-неплодородните райони но юдея и Йордан. От Юг амаличаните имат своите апетити. Това е в края на времето на съдиите. Под този натиск в народа се появява желание за централизация на управлението.
Втората причина за монархията е поведението на околните народи. То винаги е било до известна степен пример за евреите. Смятат, че околните народи са силни поради централизираната форма на управление. Бог обаче не одобрява това желание. Той смята, че е по-добре да има теокрация. При монархията народът започва да се разслоява и се появяват класите.
Саул

Произхожда от селски район.

Той е по-скоро харизматичен водач, отколкото административен. Не успява да обедени отначало всички племена. Но започваме да говорим за държавна форма на управление. Не е цар на една опр територия, а на една етническа група, която се бори за своята независимост. Той няма своя стратегия за вътрешна политика. Той е по-скоро революционер, национален освободител. 1цар 9-10:16,;10:17-27;11. все още няма столица. Ерусалим е на ханаанците. Няма двор и държавен апарат. (той е по-скоро като съдия) изгражда укреплението в Гавая (Тел ел фул). Там е бил центърът на държавата. 1922,1932 американски археолози и разкопки.

Външна политика – работи за освобождението на нацията. Пъвата му победа е над амонците в Явис Галаад. Това става причина да го провъзгл за цар. Връща източно йорданската територия. Има известни успехи срещу филистимците. Това е партизанска война. Няма сила да излезе на отрито с армията си. Битки с частичен успех в планините. Основно разчита на изненадата. Няма постоянна войска.

Не се знае колко дълго е управлявал. Вероятно около 20 години. Около 1030-1010 година.

(не са важни вс дати, а кой век е живял даден човек, има 4-5 важни дати Падането на Самария на Ерусалим...).

Причини за провала на Сауловото управление. Водил е дълга битка с филистимците, задържал е положението, но няма краен успех.

1.Числовото превъзходство на филистимците.

2.След победата на амаличаните се опитва да си извлече политически дивиденти и Самуил и Давид му стават противници. А те са духовният водач на народа и военначалникът на армията на Саул. Освен проблемите с филистимците има и един еврейски претендент (Давид) в южната част.

3.Не може да работи в екип. Има проблем в междуличностните взаимоотношения. В началото е свит, но става доста експанзивен и холерик.

Липсва на талант за цар. Липсва му дипломатичност, търпение, не може да работи с хората. Може да бъде само пълен деспот, но това е възможно само при добре организирана държава. Оставя религията си и отива при врачки.
Давид:

Източници

2 Царе 2-24

3Царе 1,2

Царува 1010 – 970 пр хр

Произход и житейски път по време на Саул

Произх от Витлеем Юдейски – последния от 8 сина. Войник, придворен музикант. Много бърза кариера. Военачалник, оженва се за царската дъщеря. Разделя се с царя поради.... своя войска – 400 души 1 Царе 22:2, но после стават 600 – 1Царе 23:13. те оперират в една трета от страната. Първоначално пази от набези предимно от амаличаните 1Царе 24-26

Но при разказа за Навал става ясно, че е събирал и издръжка, нещо като данък. Личи се, че се изявява почти като владетел.

Този период му помага да има много добри връзки с народа в южните части. Това му помага при издигането му за цар. (Кармил е населено място в южната част). Женитбата му с Авигея може и да е свързана с политическото му влияние. Работи известно време за филистимците, като ги пази от набезите на номадите.

Давид като цар:

След смъртта на Саул ситуацията се променя. Престолонаследникът също е мъртъв. Давид се отправя към Хеврон, на юг и там е провъзгласен спонтанно за цар. Става цар над южната част. От този момент може да се говори за държава Юдея.

Между помазване и провъзгласяване има разлика във времето.

След смъртта на Саул филистимците владеят, но не тръгват веднага против него, защото го възприемат като приятелски настроен, защото вече е работил за тях. Но той проявява амбиции да владее над целия Израйл. ..... и останалите племена признават Давид за цар, защото той е обединяваща фигура. От този момент се появява държавата Израйл. Но винаги остават двете групи – Юдея и останалите племена. Две групи с един цар. Може би това разделение си остава от времето на съдиите. Давид със силата на своята личност успява да ги обедини в една държава. Това положение се отразява фатално върху бъдещото развитие на страната.

По времето на силните царе Давид и Соломон този проблем (двете групи) е туширан, но след смъртта на Соломон се разделят. Съюзът се срива.

Затвърждаване и укрепване властта на Давид

Това, че се провъзгл за цар е открит бунт против филистимците.

Ерусалим е евуски град на границите между двете държави, който винаги пречи на обединението, а и е много силен. Силно укрепен град на хълм. Жителите му са се подигравали на Давид. Били са уверени в непревземаемостта му. Завладява го и мъдро го прави своя столица. Можел е да остане в Хеврон, но за да бъде обединител отива в неутрална зона. Той не е притежание на всички, а на царя. Давидовият град. Това е добър тактически ход. Построява си с помощта на финикийски майстори дворец и укрепва още града. Превръща го не само в административен и политически център, но и религиозен. Премества там ковчега на завета. И Ерусалим става най-еврейският град.
Голямото Давидово царство.

Големият проблем все още са филистимците. И предприема експанзия към околните народи. Започва подчиняване на граничните райони. Появява се една държава, която се нарежда до големите царства на древността.

Етапи в давидовата експанзия

1.Победа на основния враг – Филистимците. Изглежда те първи предприемат воинни действия – навлизат и завладяват земята чак до Витлеем. Давид се крие и живее известно време в планините. Събира цялата си войска и води партизанска война в планините през това време. Следва неочаквано нападение. Разгромява ги. Минава в офанзива, навлиза в тяхната територия и окончателно ги разбива. Това е краят на голямата филистимска държава. По-късно има малки филистимски градове-държави. Той заема мястото на Египет в района

2.На изток в Трансйордания – едомци, моавци, амонци. Моав – подчинен, васал. Едом – също. На изток вече няма врагове. Народите са подчинени и плащат данъци. Давид не действа като асирийците, които избиват и депортират. А изгражда държава, която е конгломерат от нации, като водещи са евреите. Нямаме пълно поробване. Но са били защитавани от него.

3.Сирийя (арамейците), Дамаск – те се засилват. Били са организирани в съюз от автономни градове. Главният е Дамаск. Там се появява прослойка, която иска да завладее всички останали градове. И това става впоследствие.

Появява се конфликт м-у Ерусалим и Дамаск. Сирийците нападат Давид, той ги побеждава и стига до Дамаск. След като стига там, реорганизира цялата страна и поставя свои гарнизони. Явно по това време завладява и Васан – там е подходящо за паша на едър рогат добитък.

Получава се една огромна държава. От Египет до Ефрат.

Това е един огромен конгломерат с различни зависимости и условности. Подчинява много етнически групи и нации. Тази държава е разкъсвана от две страни. Първото напрежение е между евреите и ханаанците. Преди това е бил външен конфликт, но сега ханаанците са част от народа. Това поставя въпроса за религията. Колко религии ще има в държавата. Ханаанците са били по периферията, но и пръснати на групи в страната, както е било в Ерусалим. Вторият източник на напрежение е между Юдея и северните племена. Дави с голямата държава създава предпоставки за бъдещото разделение. Създава наемна войска, в която са служели предимно чужденци (предимно филистимци и критяни).

Построява свой дворец в Ерусалим и живее там. Има 7 жени (отделно и Михала) и около 15 наложници. Има много деца и това създава много претенденти за трона.

Кризи в управлението на Давид

1.Голямата територия на държавата е предпоставка за трудно управление.

2.Многото деца – бунтът на Авесалом. Той е третият син на Давид. Слугите на Авесалом убиват Амнон. Стига се до това, че известно време в страната има гражданска война. Давид се справя (но остава без наложницита). Бунтът на Савей от Вениамин. В края има двама претенденти за трона – Соломон и Адония. Около тях – 2 партии. Адония – зад него военачалникът и първосвещеникът. Зад Соломон – пророк Натан и свещеникът...

Цялостна оценка – положителна

Стъпва на руини, а създава една огромна държава.

Възниква и основният въпрос какво да се прави с хората от други религии в държавата. Давид не им налага държавната религия. До каква степен божият народ може да владее и да налага над останалите? Давид живее с тези проблеми. (Бог използва един критерий за личността „Не убивай!”, но когато става въпрос за група, там нещата сякаш не важат)

(Библията описва фактите, някъде обвинява или одобрява, а някъде само представя фактите.)

Източници:

3Царе 3-11

Време на царуване 965-926 г пр хр.

В началото на управлението има конфликт с Адония. Противниците в кр сметка са премахнати.

Държава и управление

Външна политика

Не предприема нови военни действия. Мирно управление без големи военни конфликти. Действа много по-различно от баща си. Той е човек на дипломацията и на икономическите връзки и механизми. Въпреки това не намалява своята войска. Създава нова бойна единица – бойните колесници. 4 000 колесници с 12 000 войника на тях. Те са били разпределени в различни гарнизони по границите и по важните пътища. За такъв пост се говори за Хазор на Генисаретското езеро, в Тамар, Мегидо и на др места. Това е добре укрепена система. Въпреки това на няк пъти има въстания и опити за отцепване – Дамаск въстава и подчинява района на Сирия. Така се обр Арамската държава. Едом се опитва да се отцепи, но не успява. Отстъпва 20 км крайбрежна ивица от Сидон на север на Тир, с който е в отлични взаимоотношения. Той много търгува с финикийците и ползва работници от там. Така той издига страната и я поставя на нивото на голямата политика.

3Царе 9:16 египтяните обкръжават град Гезер. Соломон не отвръща със сила, но със сложна дипломация се сродява с фараона и се жени за дъщеря му и получава Гезер като сватбен подарък. Соломон е имал много такива бракове с жени от околните народи.

В Мегидо е открито съкровище, датирано от времето на Соломон (злато и слонова кост) открита е плочка от слонова кост, за която се предполага, че е част от стол (трон). На която се вижда орнамент царица подаваща лотос на царя (лотос – Египет) изобразени са два лъва с чов глави като сфинксове и над тях кръжат гълъби. Гълъбите са символ на мира. Соломон – обичащ мира – не е изключено гълъбите да са свързани с мира. 3 Царе 10:18 се казва че е имал подобен престол, за Соломон се казва, че е имал египетска жена – 3Царе11:1.

В древността най-големите интриги са били в харема.

Многото жени са признак на благосъстояние – можеш да ги издържаш. Създава си позиция (Соломон) като околните царе.

Създава много тесни връзки с Тирския цар Хирам

3Царе 15:15-18

Двете страни царуват много усилено. Явно плаща със земята за услугите

Савската царица – това е Южна Арабия. Това говори за тесни икономически връзки с много отдалечени райони.

3Цар11:1 – съпруги от тези народи

02.10.2006

Юда и Израел си остават дори и по времето на Соломон две различни величини, като Ерусалим ги свързва. Създава 12 административни области. Всяка има поставен управител. И всяка трябва да се грижи 1 месец за издръжката на двореца. (реформи). С увеличаването на войската и строежите се увеличават разходите. По разл канали събира пари: данъци от народите под негова юрисдикция, търговията (била е монопол на царя, имало е и данък от тия, които търгуват) 3Царе 10:15 данък от пътуващи търговци, задълженията на областите.

Финикийците имат силно развита флота – тир Сидон. Соломон държи монопола на търговията към Арабия и юга, който е интересен със по специфичните си продукти. Това му носи много дивиденти. Сключва договор с Хирам от Тир, който е много влиятелен цар в района. Купува от там кедри, като материалът се е движел по море донякъде. Заплаща с зърно, зехтин. Търговия с Офир на юг за целта в залива Акаба строи по финикийски модел флота. От там отплава като е трябвало 18 месеца да отидат и да се върнат. От там екзотични неща – сребро, злато, слонова кост, маймуни, пауни. Египет е произвеждал колесници и са търсени навсякъде – сирия, мала азия. Там пък се гледат коне. И Соломон е посредник между едните и другите 3царе 10:28,29.

В държавата започва да се заражда социално разслоение. Соломон се замогва и започва да раздава средства на хората с които работи. Създава се прослойка на по-богати граждани в сравнение със селяните. Тя се съсредоточава в Ерусалим. Тези граждани трябва да ги вложат и започват да изкупуват земите на бедните. Нещо което го няма по време на съдиите. По-късно, след разделянето на царствата, по време на малките пророци има много голямо разслоение социално. Богати, които изнудват бедните. Неприятно е че и много ханаанци се замогват. Стават влиятелни. И влияят и с примера си.

Строителство:

Соломон строи много

1.Своя дворец – строи се около 13 години. На север от двореца на баща му. Там работят много финикийци. 2 двора. В предния двор 3 постройки с обществен характер. В задния двор е живеел царят

2.Храмовият комплекс – в близост до двореца от 3 части. 35м/10м/15м (висок)

Светая светих е куб 10/10/10 и е на два метра и половина над светая – до там водят стълби. Според книгата на царете светая и светая светих са обградени с три етажа постройки. Това са тесни постройки, в които има ниши като килии. Там са се складирали разни неща или пък свещениците са се преобличали, почивали. (може би там са отсядали свещениците от провинцията.

3.Храмове за божествата на жените му – 3Царе 11:7,8

Поддържал е духовен и културен обмен с другите народи – Савската царица – идва чак от района на Йемен.

Изгражда държавен апарат, в който работят много служители. Трябвало е да бъдат обучени – да пишат, да смятат. За това изгражда държавно училище Ерусалим. Писане на дъски и папируси, чужди езици – главно египетски. Обучението е почвало на 10-12 години и е продължавало 8-10 години 3Царе4:29-34 – описание на голямата Соломонова мъдрост. В какво се е състояла? Главно в две посоки. Библията я описва в 2 основни насоки

1.Познание върху растенията и животните. Описва видове – този тип дейност е позната от Египет и Вавилон. Ономастикон написан от Аменопе ок 1100 г пр хр (малко преди Соломон) – енциклопедичен труд с 610 понятия, изброени по категории. Няма аналитична стойност. Това е систематизиране на познанието. Рамазеум Омнастикон ок 1600 г пр хр – по-малък е. Също е описателен. С нещо подобно се е занимавал и Соломон. Това е бил характерът на научните трудове.

2.Етични и общожитески сентенции и правила на поведение – притчи, еклесиаст. Под формата на сентенции и .....той е изразил общовалидни истини с морален и религиозен характер. Тези книги не са пророчества, а религиозни и морални ценности, с поетична стойност, и в конкретна епоха. (мъдър цар, който може да поучава хората около себе си. Това го прави мъдър, но не го прави праведен). Тези книги нямат на първо място религиозен характер. Те говорят основно за човешки взаимоотношения.

(от тук извеждаме идеята за състоянието на мъртвите – но това не означава, че това не е неговата вяра – „кой знае” еклесиаст 3 глава – тоест това може да се разбере само чрез откровение)

Особености и кризи на Соломоновото царство:

Започва все повече и повече да живее в един различен свят от народа. Земеделци и скотовъди, а той

Причини за разделението

Реформите, остават нерезбрани за народа.

Постепенно само богатата класа може да се доближи до царя. В миналото и Саул и Давид с военните походи и събирането с народа се е създавало усещането за една общонационална кауза.

Държавата губи характера си на царство, обединено с една войска. Соломон се превръща в един абсолютен монарх като околните царства. С него се слага край на харизматичните царе. Той управлява вече по царски. Това води до бунтове – на Адат, Резон и Еровоам от Сарида – бъдещият цар на севверното царство. Интересното е че след като се връща от Египет не отива в Юдея, която му е на пътя, а в северното царство. Това говори, че в Юдея династията на Давид си е запазена марка.

1.Построява храма и по този начин централизира поклонението в Ерусалим.

2.Строи капища на боговете на жените си и на народите, които живеят в царството. Бил е толерантен. Не е насилвал народа. Всеки е можел да си избере религия. Това води до раздвоение. Самият цар е раздвоен. Яхве се превръща в един от многото богове. Вярно пръв, но един от многото. Това води до падането и на двете царства според Божия поглед, описан в Библията.
Започва един дълъг период чак до времето на вавилонския плен. Това е едно много размирно време.

Книгите на царете и летописите ги описват подобно.

Конфронтацията на Северното царство със Сирийците. Политическото положение вече започва да се диктува от северните народи. Това са Сирия, Асирия и Вавилон. Египет, който е все още основната сила, вече няма почти никакво влияние.

Царството на Давид и Соломон е върхово развитие на държавата. По-късно има царе, които се доближават до тях, но е за много по-кратко време. След смъртта на Соломон има натрупани проблеми, които водят до разпадането на държавата. Вече можем да говорим за северно царство и южно. Границата е минавала на около 20-25 км северно от Ерусалим. Първите десетилетия Юда доминира поради това че целият държавен апарат е там. Но по-късно поради по-голямата си територия Израйл придобива надмощие. Може би и поради по-удобния контакт с финикия. В Летописите има по-юдейски поглед. В книгата на Царете се говори по-открито за греховете на Давидовата династия. Фактът, че двете царства са най-големите врагове един за друг се отразява и в литературата им.

В Ерусалим се опитват да представят отделянето и като отделяне от благословенията на Яхве. Изоставят храма в Ерусалим. Но са вярвали, че има възможност за покаяние и връщане. Северното царството обвинява за всичко династията на Давид и Соломон. Те изтъкват лошите неща, които са вършели.

Датировка и хронология:

Съществуват някои проблеми в датировките и хронологията. Някъде има разминавания в годините. Има един определен шаблон, който книгата на царете използва при представянето на царете. Например 3Царе 14:21-31; 15:1. Използвана е почти при всички юдови и израйлеви царе. Някъде е непълна. Три основни елемента – 1.кога царува, 2.оценка на царуването, 3.указание за употребените книги (паралелна литература, от където авторът е черпел информация). Имаме едно синхронно отчитане, което стои до годините на съответния цар. Засичане спрямо царете на другото царство 3Царе15:1,2,9,10,25.

Проблемът е че тези синхронни данни които се дават, не винаги съвпадат с периода в които царят е царувал. Може би причина е двата типа отчитане на царете в древния свят. Първият тип е с годината на възкачването (частта от годината в която се е възкачил до началото на новата календарна година), а вторият е без годината на възкачването.

Има няколко сигурни дати, които са засечени с помощта на извънбиблейски източници.

853 г. Пр ХрБитката при Каркар - споменава се Ахав – сирийски източник

841 – Иуй плаща данък – сирийски източник (военен трибут)

806 – Йоас от Израйл – също трибут (сирийски

740 – Манаим от Израйл – също трибут (сирийски

732 – смъртта на Факея (сирийски

722 – завладяването на Самария от Асирийците – приключва

586 – падането на Ерусалим . Краят на царство Юдея

930-885 –

Почти сто години продължават тези войни. Ровоам вижда в Еровоам един бунтовник. В началото юда завладява части от северното царпствто. Там е войската.

926 г пр хр фараон Шешон І (Сисак). Застрашава района от юг и това води до затихване на конфликта между юда и Израйл. Той вече е провел поход срещу Соломон. В храма в Карнак е оставил надпис, от който личи, че е стигнал чак до Кармил. До времето на Асирийците военните походи не са били с цел да завладеят държавата, а да плячкосва, да събере средства и такси и е очаквал, че като се прибере да му се плащат данъци. (обирали са съкровищата на храма). Стига до Танах и Мегидо. Ерусалим не е споменат. Или се е движел по крайбрежната ивица, която е била по-богата. Или пък се е опитал, но не е успял да го завладее. От Библията разбираме, че е взел съкровища от ерусалим. Явно са му платили. Изглежда, че Египет не

В религиозно отношение Еровоам на север изгражда две светилища – в Дан и Ветил. Там поставя 2 златни телета като символ на Яхве. И провъзгласява тези светилища за държавни. Събира се данък за тях. Този елемент със златните телета, когато религиозният синкретизъм .... образът на златния телец като символ на поклонението на Яхве.

В Ерусалим в храма е поставен дори символът на една ханаанска богиня

В териториално отношение след разпадането на царството едомците се освобождават. Моавците се опитват, но не им стигат силите. Амонците се освобождават. На запад големите филистимски градове. Се отделят също. Накрая Израйл и Юда се превр в две отделни независими държави. Като Юда завладява част от територията на Израйл.

3царе15:9-15 Аса от Юдея защитава вярата в Яхве против идолопоклонството в Ерусалим. Има известна разлика в поклонението със Северното царство. В Южното царство от време на време има по-богобоязливи царе. Това ги запазва и като държава и като общност дори и след вавилонския плен. Юда е пазител на вярата в Яхве.

Юда след разпадането отново е разделена на 12 области

Династията на Амрий – (885-841)

Това е време в което Северното царство има по-добро икономическо и политическо управление. Това е една успешна династия.

Особености на периода:

Явното превъзходство от този момент нататък над Юда. Нарастващата сила на Арамейската държава.

Това е период на управление на способни държавници. Но поради заплахата от сирия от север не може да се развие напълно. Също пречи и религиозното напрежение. Царете отдалечават все повече народа от Яхве. Засилва се култът към Ваал. Неговата поява е наложена и лансирана от царския двор. За да има по-добър контакт с околните народи. Официалната религия трябва да е уеднаквена с тази на водещите народи, за да влезе държавата в голямата политика.

В околните страни на Амрий се гледа като основател на една нова държава в асирийски надписи е наречен бит Хумрий – домът на Амрий. В надпис от ........присвоил земите на...........

Още при бащата на Миса е завзел неговите земи, а впоследстие е подчинил Моавците.

Има много добри връзки с финикийците. Синът му Ахав се жени за дъщерята на финик цар. Възможности за много добри икономически....

Губи районите в трасЙордания. Дори е допуснал да има търговски представители на арамейците в неговата столица

Той премества столицата. Купува един хълм, укрепва го и строи Самария. Тя е свързана с важни пътища. Столицата е царски град – градът на Амрий. Подобно на Давид. Никое племе няма претенция към столицата.
Ахав:

Религиозна картина.

Вземането на финикийката Езавел за жена на царя има последици. Въвежда се поклонението на Ваал. Изгражда храм на Ваал в Самария. Провъзгласява Ваал за бог на северното царство. Появява се опозиция начело на която застава Илия. Има пророци на Ваал и пророци на Яхве. 3Царе18:3- разделение и в царския двор. Илия е първата фигура, която наистина започва да се бори срещу идолопоклонството. Битката се води на Кармил, това е разделителната линия между Финикия и.... така Илия проявява е една политическа претенция. Илия е един от малкото агресивни пророци
Династията на иуй (Йеху)

Тази династия прогонва тази на Амрий. Това е времето, когато израйл преживява най-голямото унижение от Сирия. Това е в началото на династията. След това обаче (8 век) Асирия се издига и оказва натиск върху Сирия. Това води до облекчаване състоянието на Израйл. Тогава вече окончателно се налага ханаанския начин на мислене. Винаги, когато са били добре икономически и политически, е имало голям духовен упадък.

Възкачване на Иуй – 841 година в Изнайл царува Йорам. Той подхваща борбата с Дамаск. Но без успех. На трона се качва Азаил (арамеец). Той тръгва срещу Йорам. Йорам е убит. Азаил поставя начело на войската Иуй. Бунт. Пророк назначен от Елисей помазва Иуй за цар. Той се отправя към долината Езраел. Убива Йорам и Охозия. Предлага да бъде избран за цар, но при условие да бъдат избити близките на царя. Целият му път до трона е осеян с кръв. Провежда една религиозна реформа. 4царе 10 глава. Избива вааловите пророци и разрушава храма им. Не се докладва по негово време да се е появил голям пророк. Но тези вътрешнополитически промени му пречат да воюва на север с Арамейците.

През 841 година Салманасар ІІІ провежда поход срещу Арамейците и завладява Дамаск. В един надпис се казва, че Салманасар е получил трибут от Иуй, от дома на Амрийй. От това време е и единствената рисунка на еврейски цар. На черния обелиск – Салманасар, пред него е коленичил Иуй, отзад е стражата и носят дарове. (пази се в Британския музей).

836 година Йоас е провъзгласен за цар след като Годолия (Готолия) 6 години царува в Ерусалим. Готолия е убита в двореца. Това възкачване става с един двоен завет – м-у Бог и Йоас и между бог и народа, а и между царя и народа. Реформи религиозни. Но въпреки реформите не престава навлизането на ханаански елементи в религията на евреите. Йоас е все още малък да царува, затова се образува регентски съвет под управлението на свещеника Йодай.

По времето на Йоас историята показва, че царете са се опитвали да определят управлението и развитието на действията в храма