Градът на огледалата

жълто, с табела на верандата: Доктор Браян Елакуа. В двора беше паркиран пикап с ръждясали калници. Кейлъб
завърза конете и почука на вратата. Едно око надзърна иззад пердето на прозорчето.
— Какво искате? — попита силно враждебен глас.
— Вие доктор Елакуа ли сте?
— Кой се интересува?
Кейлъб съжали за идването си; явно човекът не беше съвсем наред. Мина му през ум, че може да е пиян.
— Казвам се Питър Джаксън. Съседът ми Фил Тейтъм каза, че вие сте местният лекар.
— Болен ли сте?
— Просто исках да се запознаем. Пристигнахме наскоро. Жена ми е бременна. Но не се тревожете, мога да
мина друг път.
Когато обаче се обърна да си тръгне, вратата се отвори.
— Джаксън?
— Да.
Докторът приличаше на развалина, имаше шкембе и дълга рошава снежнобяла коса и брада.
— Така и така сте тук, влезте.
Съпругата му, нервна жена с безформен пеньоар, им поднесе горчив чай в хола. Елакуа не предложи обяснение
за грубото си държание на вратата. Може би просто тук порядките бяха такива, помисли си Кейлъб.
— В кой месец е бременна жена ти? — попита Елакуа след задължителните любезности. Кейлъб забеляза, че
си сипа в чая нещо от малка плоска бутилка, която извади от джоба си.
— В четвъртия. Тъща ми е Сара Уилсън. Може би я познавате.
— Дали я познавам? Та аз я обучих. Но дъщеря ѝ не работеше ли също в болницата?
— Говорите за Кейт. Женен съм за Пим.
Докторът се замисли за момент.
— Не си спомням Пим. А, да, глухонямото момиче. — Той поклати тъжно глава. — Горкичката. Много
благородно от твоя страна да се ожениш за нея.
Кейлъб не за пръв път чуваше подобна забележка.
— Сигурен съм, че тя мисли точно обратното.
— Но пък кой не иска жена, която не може да говори? Аз едва успявам да издумам това-онова от моята.
Кейлъб не каза нищо.
Елакуа се покашля.
— Ако тя иска, мога да намина да я прегледам.
На вратата Кейлъб си спомни за писмото на Пим и попита Елакуа дали би го пуснал, когато пощата отвори.
— Ще се опитам. Но никога не се знае кога ще е отворено.
— Чудех се за това. Градът изглежда пуст.
— Не съм забелязал — Елакуа се намръщи. — Може да е заради пумата. Сигурно са хукнали да я търсят.
— Нападала ли е някого?
— Доколкото знам, само добитък. Но заради наградата много хора излязоха на лов. Пълна глупост, мен ако
питаш. Тези животни са опасни.
Кейлъб си тръгна от града. Поне се беше опитал да изпрати писмото. Що се отнася до Елакуа, дълбоко се
съмняваше, че Пим ще пожелае той да следи бременността ѝ. Но това беше цената, която плащаха заселниците. Все
пак щеше да каже на Пим да не ходи с Тео до реката известно време. Двамата не биваше да се отдалечават от къщата,
докато не заловяха пумата.
Вечеряха и си легнаха. Дъждът барабанеше успокоително по покрива. Посред нощ Кейлъб се събуди от вик. За
миг си помисли, че нещо се е случило с Тео, но тогава звукът отново долетя отвън. Чуваше страх — страх и болка.
Умираше животно.
На сутринта претърси храсталака зад къщата. Стигна до място с изпочупени клонки; по земята имаше снопове
къса, четинеста козина, покрита с кръв. Вероятно беше енот. Огледа за отпечатъци от лапи, но дъждът ги беше
отмил.
На следващия ден отиде до фермата на Тейтъм от другата страна на хълма. Стопанството им беше много по-
голямо, с просторна плевня и къща с островръх метален покрив. На предните прозорци имаше саксии със сини
цветя. Дорийн Тейтъм го посрещна на вратата — жена с пълни бузи и прошарена коса, прибрана на кок; тя го упъти
към дъното на двора, където съпругът ѝ разчистваше храсталака.
— Пума казваш? — Фил свали шапката си и избърса потното от жегата чело.
— Така се говори в града.

— И преди са се появявали, но бързо си заминават. Тези животни не се задържат дълго на едно място.
— И аз така си помислих. Вероятно няма голяма опасност.
— Ще бъда нащрек все пак. Благодари на жена си за сладкиша. Дори много се зарадва на гостуването ѝ. Двете
си писаха часове наред.
Кейлъб понечи да си тръгне, но спря.
— Как изглежда градът обикновено?
Тейтъм пийна вода от манерката си.
— В какъв смисъл?
— Изглеждаше много пуст. Стори ми се странно за посред бял ден. — След като изрече думите, се почувства
малко глупаво. — Административната сграда беше затворена, ковачницата също. Надявах се да подковат един от
конете ми.
— Обикновено е отворено. Може Джуно да се е разболял. — Джуно Бранд беше ковачът.
— Вероятно това е причината.
Фил се усмихна през гъстата си брада.
— Отиди пак след ден-два. Обзалагам се, че ще го намериш. Но ако закъсате за нещо, се обадете.
Кейлъб реши да не казва на Пим какво видя в гората; нямаше смисъл да я тревожи, а и един мъртъв енот не
означаваше нищо. Но вечерта, докато миеха чиниите, отново я помоли да не се отдалечава от къщата.
Тревожиш се прекалено, отвърна тя.
Извинявай.
Няма нищо. Пим се обърна и го изненада с продължителна целувка. Това е една от причините да те обичам.
Кейлъб повдигна палаво вежди.
Каквото си мисля ли имаш предвид?
Нека първо приспя Тео.
Но нямаше нужда. Бебето вече спеше.

жүктеу/скачать 3.26 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: