Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| не и това? Той напипа трахеята ѝ и натисна. Отзад го сграбчиха ръце. Дърпаха го за раменете, опитваха се да
откопчат пръстите му от гърлото ѝ. — Той ми беше приятел, а ти го уби! Уби целия град! — Можеше да ѝ прекърши гръкляна само с едно натискане. — Предателка! Признай си, че си знаела! Мощна сила го дръпна назад. Той падна по гръб в прахта. Холис. — Питър, успокой се. Холис застана между него и Алиша, която кашляше. Ейми стоеше на колене до нея и държеше главата ѝ в скута си. — Всички я чухме — каза Холис. — Опита се да ни предупреди. Лицето на Питър пламтеше; ръцете му бяха свити в юмруци; целият се тресеше от гняв. — Тя ни излъга. — Разбирам, че си ядосан. Но не е знаела. Питър се огледа. Всички бяха вперили изумено очи в него. Кейлъб. Чейс. Джок, подпрян на патериците си. Старецът, който, неясно защо, все още държеше кофа в ръце. — Ще я оставиш ли на мира? — попита Холис. Питър преглътна. Пелената на гнева започна да се разсейва. След миг той кимна. — Добре тогава — рече Холис и помогна на Питър да се изправи. Кашлицата на Алиша се беше успокоила. — Кейлъб, отиди да доведеш Сара. Ейми стоя плътно до Алиша, докато Сара пристигне. При вида на Алиша се стъписа. — Шегувате ли се? — В тона ѝ нямаше и следа от съчувствие. — Моля те, Сара — каза Ейми през сълзи. — Нима очаквате да ѝ помогна? — Сара погледна към другите. — Да върви по дяволите. Холис я хвана за раменете и я накара да го погледне. — Тя не ни е враг, Сара. Моля те, повярвай ми. А и ще ни е нужна. — За какво. — За да ни помогне да се измъкнем оттук. Не само на нас, но и на Пим, Тео и момичетата. Сара въздъхна и се отдръпна от съпруга си. Клекна до Алиша, огледа я набързо и вдигна глава. — Не искам публика. Ейми, ти можеш да останеш. Вие ми направете място. Групата отстъпи назад, а Кейлъб дръпна Питър настрани. — Татко, добре ли си? Питър не знаеше какво да отговори. Гневът му се беше стопил, но не и съмненията. Той погледна зад гърба на сина си. Сара движеше ръце по гърдите и корема на Алиша и натискаше леко. — Да. — Всички ще те разберат. Кейлъб не каза нищо повече. След няколко минути Сара стана и дойде при тях. — Има много счупвания — тонът ѝ беше безразличен; просто си вършеше работата. — Не мога да преценя колко точно наранявания има, но в нейния случай оздравяването протича различно. Няколко от огнестрелните рани вече са се затворили, но не знам какво става с вътрешните органи. Гръбнакът ѝ е счупен и открих още шест фрактури. — Ще оживее ли? — попита Ейми. — Друг човек вече щеше да е мъртъв. Мога да зашия раните и да наместя счупената кост на крака. Трябва да го обездвижим. Иначе… нямам представа. Кейлъб и Чейс пристигнаха с носилка и отнесоха Алиша в града. Всички оцелели се бяха събрали при портата. Джени и Хана разнасяха кофи с вода и гребяха с черпаци. Тук-там се чуваше плач или се водеха тихи разговори. — Сега какво? — попита Кейлъб. Питър гледаше безучастно. Из въздуха се носеше пепел. Пожарите се разпростираха от сграда на сграда; щяха да изпепелят всичко чак до реката. Онези части от града, които не бяха засегнати от огъня, щяха да се рушат в продължение на десетилетия. Дъждовете и ветровете щяха да се погрижат за тях. Питър виждаше как Кървил ще се превърне в поредния град от руини. Изведнъж го блъсна простичката мисъл, че градът е унищожен. Почувства се напълно сломен. — Кейлъб? — Да, татко? Питър се обърна. Синът му и останалите оцелели чакаха нареждания. — Трябват ни автомобили. Автобуси, камиони, каквото намерим. И бензин. Холис, отиди с него. Форд, как сме с тока? — Нищо не работи. — В казармата има резервен генератор. Виж дали ще успееш да го пуснеш. Ще трябва да се свържем с Майкъл и да му съобщим, че идваме. Сара, ти отговаряш за хората. Ще ни трябва вода и храна за днес. Но никой да не се отдалечава. Никакво търсене на близки и събиране на багаж. — Няма ли поне да изпратим група да огледа за оцелели? — попита Ейми. — Вземи двама мъже и един джип. Започнете от другата страна на реката. Не ходете в сенчести райони и не влизайте в сградите. — Искам да помогна — обади се Джок. — Добре, но не се бавете. Имате един час. Качвайте само ранените. Всеки, който може да ходи, ще дойде сам дотук. — А ако намерим заразени, които още не са се трансформирали? — попита Кейлъб. — От тях зависи. Предложете им да ги избавите от мъките. Ако откажат, оставете ги където са. Няма никакво значение — Питър замълча за миг. — Ясно ли е? Всички кимнаха. — Значи приключихме тук. След един час тръгваме. |