Градът на огледалата

Питър хукна към него, а Чейс и Ейми го последваха. От цистерната шуртеше бензин; от шасито излизаше черен
пушек. Виралите приближаваха в провлака; щяха да пристигнат след секунди. Кръпката беше мъртъв, главата му
беше смазана отзад; тялото му — проснато върху таблото. Гриър лежеше върху него, подгизнал от кръв. Негова ли
беше, или на Кръпката? Гледаше нагоре.
— Лушъс, скрий очи.
Питър и Чейс разбиха с ритници предното стъкло. Ейми влезе вътре и хвана Гриър за раменете. Питър го хвана
за краката.
— Добре съм — промълви Гриър, сякаш се извиняваше. Изнесоха го тъкмо преди първите пламъци да обхванат
кабината.
Чейс и Питър го подхванаха от двете страни и всички хукнаха да бягат.
Пътниците се бяха събрали при тесния трап и се блъскаха, за да минат. Паникьосани писъци раздираха въздуха.
Мъже се опитваха да откачат веригите, които държаха кораба. Много от децата изглеждаха зашеметени и
пристъпваха на дока като стадо овце под дъжда.
Пим и момичетата вече бяха на кораба. В горния край на трапа Сара помагаше на най-малките деца да се качат;
Холис и Кейлъб бяха най-отзад и подканваха децата да побързат. Един мъж се опита да изблъска Холис. Кейлъб го
сграбчи и го хвърли на земята.
— Ще си чакаш реда.
Нямаше да успеят, мислеше си Кейлъб. Много хора се опитваха да се покачат по веригите. Една жена се изпусна
и падна с вик във водата. Изплува за миг, размаха ръце и отново потъна: явно не умееше да плува.
Къде бяха баща му и останалите?
От пътя през водата се чу експлозия; всички се обърнаха. В небето се издигаше огнена топка.
Майкъл се опитваше да установи откъде идва тихото съскане на въздух. Запази спокойствие, каза си той.
Проверявай всичко, едно по едно.
— Откри ли го? — попита Ранд.
— Не ми помагаш.
Нямаше смисъл. Течът беше твърде малък; явно изпускаше от часове.
— Донеси ми сапун, разтворен във вода — нареди той на Ранд. — И четка.
— Откъде да ги намеря?
— Не ме интересува! Измисли нещо.
Ранд излезе тичешком от машинното отделение.
Ударната вълна го блъсна и ги събори на земята. Покрай главите им се разхвърчаха отломки: гуми, части от
двигателя, остри като нож метални парчета. Обгърна ги топлина и Питър чу вик, трясък на метал и разбито стъкло.
Лежеше с лице в калта, зашеметен. От лявата му страна имаше неподвижна парцалива фигура. Чейс. От дрехите
и косата му се издигаше пушек. Питър пропълзя до него; очите на Чейс бяха изцъклени. Повдигна главата му и усети
нещо мокро. Обърна го на една страна.
Черепът на Чейс беше разбит.
Хъмвито гореше. Задушлив дим изпълваше въздуха. Питър се задави. С всяко вдишване пушекът полепваше под
дробовете му.
— Ейми, къде си? — Той тръгна с олюляване към хъмвито. — Ейми, отговори ми!
— Тук съм!
Ейми издърпваше Гриър от водата. Двамата се проснаха на брега, целите покрити с кал.
— Къде е Чейс? — По лицето и ръцете ѝ имаше розови следи от изгаряне.
— Мъртъв е — отвърна Питър и се обърна към Гриър: — Можеш ли да ходиш?
Гриър се държеше за главата. Вдигна очи и се огледа, после попита:
— Къде е Кръпката?
Горящата цистерна щеше да спре виралите за известно време, но щом огънят угаснеше, ордата щеше да нахлуе.
Те тримата нямаше с какво да се отбраняват, като се изключи мечът на Ейми, който все още беше в ножницата на
гърба ѝ.
Заслепи ги бяла светлина; към тях идваше пикап. Питър засенчи очи. Колата спря.
— Качвайте се — каза Кейлъб.

Алиша виждаше само небето. Небето и тила на мъж. Усети, че наоколо има много хора. Носилката ѝ се клатеше,
чуваха се гласове, плач, суматоха.

жүктеу/скачать 3.26 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: