Фанинг можеше да му пререже гърлото само с едно потрепване на китката. Питър стоеше със затворени очи,
готов да умре. Или пък милостиво бе изпаднал в безсъзнание.
— Ще ти покажа нещо интересно, което открих — каза Фанинг. — На Джонас страшно щеше да му хареса.
Той направи нещо странно: започна да се съблича. Първо свали сакото, сгъна го и го остави на пода заедно с
меча, след това разкопча ризата, под която се показаха мускулести гърди, обсипани с фини бели косми.
— Трябва да призная, че е голямо облекчение най-накрая да съблека тези дрехи. — Той коленичи да развърже
обувките си. — Да се освободя от тези окови.
Обувки, чорапи, панталон. Въздухът около него затрептя като мараня над пустинен път.
Той вдигна глава към
тавана; по кожата му избиха капчици пот. Облиза бавно устни, завъртя рамене и врат с притворени очи.
— Боже, колко е приятно.
С изпукване Фанинг изви гръб и изстена доволно. Косата му падаше на кичури; по
лицето и гърдите му
пулсираше синя паяжина от изпъкнали вени. Отвори уста и разкри острите си зъби. Свиваше и разгъваше пръсти, от
които се показаха дълги жълтеникави нокти.
— Не е ли… прекрасно?
Майкъл стигна до тунела. Алиша викаше зад него. Изведнъж отвсякъде изникнаха плъхове и запъплиха като
вълна в краката му.
Ръждясалият болт беше паднал; раницата лежеше във водата. Фитилите бяха мокри и безполезни.
— Мамка му!
Погледът му попадна върху малко електрическо табло вдясно от шлюза. Пълчища
плъхове се тълпяха около
краката му и се търкаха гнусно в глезените му. Майкъл отвори вратата на таблото с отвертка и го освети с фенера.
— Назад!
Алиша стоеше на няколко метра зад него. На десетина метра вирал клечеше на пода на тунела, а втори висеше
от тавана и клатеше извитата си глава. От устата му висеше дългата опашка на плъх.
— Махайте се!
Във вътрешността на таблото имаше плетеница от жици, свързани с прекъсвач.
Ако разполагах с един час, щях
Достарыңызбен бөлісу: