Градът на огледалата



Pdf көрінісі
бет140/159
Дата10.02.2024
өлшемі3.26 Mb.
#491534
1   ...   136   137   138   139   140   141   142   143   ...   159
Dzhystin Kronin - Prohodyt 03 - Gradyt na ogledalata

Крайслер Билдинг.
Тунелът се затвори; отново го обгърна мрак. Но вече знаеше, че не е нощ. Слънцето светеше в небето над облака
от прах. Ако успееше някак си да заведе Фанинг до светлината…
Но забрави тази мисъл, когато го сграбчи колосална сила. Пропадаше. Не знаеше какво има на дъното, но
стигнеше ли дотам, щеше да е изгубен навеки. Някъде в далечината тялото му се променяше. Разтърсваха го
конвулсии върху улицата на рухналия град. Костите му се удължиха. Зъбите му опадаха. Потъваше в море от безкраен
мрак, в което нямаше да остане и частица от него. Не! Не! Потърси нещо, за което да се хване. Изведнъж зърна
лицето на Ейми. Споменът беше истински. Седяха на леглото му, хванати за ръце. По миглите ѝ проблясваха сълзи.
Можеш да запазиш само едно, каза му тя. Аз исках да запазя теб.
Теб, помисли си Питър.
Теб.
Пропадна.
Убийствена болка прониза крака на Майкъл. Докато вадеше стъклото, кожата му се обели като портокал и се
показа пулсиращият мускул. Вдигна ръка и смъкна от закачалката копринен шал. Усука го като въже и го завърза
стегнато върху раната. Платът веднага се напои с кръв. Дали така се правеше? Прииска му се Сара да е тук. Тя щеше
да знае как да превърже раната. Какви неща му хрумваха на човек в критични ситуации: мозъкът несправедливо
размахваше пред носа ти мисли за неща, които не можеш да получиш и не можеш да направиш.
Шумът навън бе затихнал, след като разрухата продължи на север. Във въздуха се носеше остра химическа
миризма и воня на изгоряло. За пръв път, откакто се събуди на улицата, се сети за Алиша и за изражението ѝ, когато
водата я отнесе. Алиша беше мъртва.
От улицата се чу хрущене на стъкло.


Майкъл застина. Шумът се чу отново.
Стъпки.
Подпряна на длани, Ейми се отдръпна назад.
— Тим, недей! Аз съм!
— Не се обръщай към мен така!
Прозрял бе лъжата ѝ; магията се развали. Яростта се завърна в погледа му. Фанинг изненадващо вдигна глава.
По лицето му се изписа нова емоция — неочаквано удоволствие.
— Какво виждат очите ми?
Питър. Трансформацията му беше завършила; с гладко и мощно тяло, той се бе присъединил към анонимната
орда.
— Браво на теб — Фанинг се усмихна и показа зъбите си. — Ела при нас.
Питър тръгна към тях през отломките, леко приклекнал, с разперени ръце. Стъпваше несигурно; гърбът и
раменете му пулсираха, все едно се протягаше след дълъг сън или пробваше нов костюм.
— Ейми, нека ти покажа какво имам предвид.
Фанинг подхвърли меча на Питър, който го хвана механично.
— Да видим дали е същият — Фанинг отиде при Питър и се потупа в центъра на гърдите. — Ето тук.
Питър се взираше в меча, сякаш се чудеше за какво служи. Какъв беше този непознат предмет в ръката му?
— Хайде. Обещавам, че няма да мърдам.
Питър направи крачка напред. Движенията му бяха некоординирани. Напрегна мускули и се опита да вдигне
меча.
— Виждам, че ти тежи.
Питър направи още една крачка и спря. Можеше да го посече само с едно замахване. Фанинг не понечи да се
защити; изражението му излъчваше увереност, почти насмешка. Мечът висеше с върха надолу.
— Дай да ти помогна.
С дългия си показалец Фанинг изправи оръжието хоризонтално, пристъпи напред и опря гърди във върха му.
— Нужно е само едно силно мушване.
От усилието Питър изръмжа. Секундите минаваха, цялото му тяло беше напрегнато. С дълбока въздишка той се
свлече на колене, а мечът изтрака върху асфалта.
— Виждаш ли, Ейми? Невъзможно е. Този мъж вече е мой.
Също като вирала в чакалнята, Питър сведе покорно глава. Фанинг постави ръка на рамото му, все едно галеше
послушно кученце.
— Ще ми направиш ли услуга? — попита го Фанинг.
Питър вдигна глава.
— Ще я убиеш ли?
Майкъл пропълзя назад от прозореца и остави след себе си кървава диря. Навън имаше повече от един вирал;
усещаше ги — сенки, плъзгащи се през прахта.
Търсеха плячка.
Намереха ли го, нямаше да може да направи и две крачки. Стигна до дъното на помещението, където зад дълъг
тезгях имаше свод, закрит със завеса. Тъкмо се скри зад плота и земята отново се разтресе. Чу се бучене като от рев
на двигател. Закачалките изпопадаха. Огледалата се пръснаха. От тавана падаха парчета мазилка. Свит на топка и
покрил глава с ръце, Майкъл си помисли: Боже, където и да си, писна ми от теб. Не съм ти играчка. Щом искаш


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   136   137   138   139   140   141   142   143   ...   159




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет