Майкъл застина. Шумът се чу отново.
Стъпки.
Подпряна на длани, Ейми се отдръпна назад.
— Тим, недей! Аз съм!
— Не се обръщай към мен така!
Прозрял бе лъжата ѝ; магията се развали. Яростта се завърна в погледа му. Фанинг изненадващо вдигна глава.
По лицето му се изписа нова емоция — неочаквано удоволствие.
— Какво виждат очите ми?
Питър. Трансформацията му беше завършила; с гладко и мощно тяло, той се бе присъединил към анонимната
орда.
— Браво на теб — Фанинг се усмихна и показа зъбите си. — Ела при нас.
Питър тръгна към тях през отломките,
леко приклекнал, с разперени ръце. Стъпваше несигурно; гърбът и
раменете му пулсираха, все едно се протягаше след дълъг сън или пробваше нов костюм.
— Ейми, нека ти покажа какво имам предвид.
Фанинг подхвърли меча на Питър, който го хвана механично.
— Да видим дали е същият — Фанинг отиде при Питър и се потупа в центъра на гърдите. — Ето тук.
Питър се взираше в меча, сякаш се чудеше за какво служи. Какъв беше този непознат предмет в ръката му?
— Хайде. Обещавам, че няма да мърдам.
Питър направи крачка напред. Движенията му бяха некоординирани. Напрегна
мускули и се опита да вдигне
меча.
— Виждам, че ти тежи.
Питър направи още една крачка и спря. Можеше да го посече само с едно замахване. Фанинг не понечи да се
защити; изражението му излъчваше увереност, почти насмешка. Мечът висеше с върха надолу.
— Дай да ти помогна.
С дългия си показалец Фанинг изправи оръжието хоризонтално, пристъпи напред и опря гърди във върха му.
— Нужно е само едно силно мушване.
От усилието Питър изръмжа. Секундите минаваха, цялото му тяло беше напрегнато. С дълбока въздишка той се
свлече на колене, а мечът изтрака върху асфалта.
— Виждаш ли, Ейми? Невъзможно е. Този мъж вече е мой.
Също като вирала в чакалнята, Питър сведе покорно глава. Фанинг постави ръка на рамото му, все едно галеше
послушно кученце.
— Ще ми направиш ли услуга? — попита го Фанинг.
Питър вдигна глава.
— Ще я убиеш ли?
Майкъл пропълзя назад от прозореца и остави след себе си кървава диря. Навън имаше повече от един вирал;
усещаше ги — сенки, плъзгащи се през прахта.
Търсеха плячка.
Намереха ли го, нямаше да може да направи и две крачки. Стигна до дъното на помещението, където зад дълъг
тезгях имаше свод, закрит със завеса. Тъкмо се скри зад плота и земята отново се разтресе. Чу се бучене като от рев
на двигател. Закачалките изпопадаха. Огледалата се пръснаха. От тавана падаха парчета мазилка. Свит на топка и
покрил глава с ръце, Майкъл си помисли:
Боже, където и да си, писна ми от теб. Не съм ти играчка. Щом искаш
Достарыңызбен бөлісу: