Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| Тринайсет
Валеше дъжд, когато Алиша наближи града. Гледана отвисоко на меката утринна светлина, реката изглеждаше точно както си я бе представяла: широка и тъмна, лениво течаща. Зад нея се извисяваха сградите на града, скупчени нагъсто като гора. По бреговете имаше порутени докове и останки от кораби, изхвърлени в плитчините. За един век морското ниво се беше повишило. Части от южния край на острова изглеждаха наводнени; вълните плискаха в стените на сградите. Алиша пое на север, като си проправяше път през отломките в търсене на място, където да прекоси реката. Дъждът спря, заваля отново, пак спря. Стигна до моста в късния следобед: две гигантски подпорни колони, като великани близнаци, държаха платформите, закачени със стоманени въжета. Мисълта да го прекоси, изпълни Алиша със силна тревога, която не смееше да покаже, но въпреки това Воин долови. В походката му се усети неохота: Пак ли? Да, помисли си тя. Пак. Продължи нататък и намери подхода към моста. Барикади, стойки за картечници, военни джипове, обрулени от природните стихии, някои преобърнати, други килнати настрани: тук се беше водила битка. Горното ниво на моста беше задръстено от автомобили, побелели от птичи курешки. Алиша слезе от Воин и го поведе през отломките. С всяка стъпка тревогата ѝ се засилваше. Не можеше да пропъди усещането — то приличаше на алергия, на временно сподавена кихавица. Гледаше само напред и вървеше решително. Някъде към средата стигнаха до място, където железопътната линия се бе срутила. На долното ниво имаше купчина от смачкани коли. Тясна пътека покрай парапета, широка не повече от метър, бе единственият възможен път напред. — Няма страшно — каза Алиша на Воин. — Не се тревожи. Проблемът не беше във височината; страхуваше се от водата. Отвъд пътеката зееше смъртоносната паст на бездната. Стъпка по стъпка, изтръпнала от страх, тя поведе Воин напред. Колко странно, помисли си Алиша, това да е единственият ми страх. Слънцето остана зад гърба им, когато стигнаха от другата страна. Втора рампа ги отведе до нивото на улицата в район със складове и фабрики. Алиша яхна Воин и се отправи на юг по основната артерия на острова. Мина покрай номерираните улици и накрая фабриките дадоха път на жилищни блокове и къщи, между които имаше пустеещи парцели, някои празни, други наподобяващи миниатюрни джунгли. На места улиците бяха наводнени от мръсната речна вода, извираща от шахтите. Алиша никога не беше попадала на подобно място; плътно застроеният остров я стъписа. Долавяше и най-тихите шумове и движения: гукането на гълъби; пълзенето на плъхове; вода, капеща в сградите. Острият мирис на плесен. Сладникавата миризма на изгнило. Градът вонеше на гробница. Настана вечер. В небето хвърчаха прилепи. Алиша беше на Ленъкс авеню, при сградите с номера от 110 до 120, когато на пътя ѝ се изпречи стена от растителност. В сърцето на изоставения град беше избуяла гора. Алиша спря и вдигна очи към дърветата; виралите обикновено нападаха отгоре. Разбира се, нямаше да атакуват нея; Алиша бе една от тях. Но имаше опасност за Воин. Тя изчака няколко минути и след като се увери, че ще минат безпрепятствено, пришпори коня. — Да вървим. Градът изчезна. Сякаш се намираха в древна гора. Стъмнило се беше напълно и единствената светлина идваше от тънкия сърп на луната. Стигнаха до широка поляна от изсъхнала трева, стигаща до бедрата на Алиша; след това отново навлязоха сред дървета. Излязоха при каменните стълби на Петдесет и девета улица. Тук сградите имаха имена. Хемсли Парк Лейн. Есекс Хаус. Риц-Карлтън. Плаза. Алиша препусна на изток към Медисън авеню и там отново зави на юг. Сградите станаха по-високи, извисяваха се над улиците; номерата продължаваха да намаляват неумолимо. Петдесет и шеста улица. Петдесет и първа. Четирийсет и осма. Четирийсет и трета. Четирийсет и втора. Алиша слезе от коня. Сградата приличаше на крепост, по-малка от небостъргачите наоколо, но с царствена осанка. Като царски дворец. Високите сводести прозорци се взираха мрачно в улицата; под покрива, в центъра на фасадата, каменна фигура беше разперила ръце приветствено. Под нея на лунната светлина проблясваше надписът: жүктеу/скачать 3.26 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|