Хатха йога или изкуството да бъдем здрави Йоги Рамачарака глава първа какво е хатха-йога?

Първата част от човешкия механизъм на храносмилането са зъбите. Природата ни е „снабдила" с тях, за да разкъсваме храната и да я раздробяваме на възможно най-малки парченца, като я доведем до състояние, улесняващо действието на слюнката и храносмилателните сокове на стомаха, които от своя страна да я доведат до течно състояние. Така нейните хранителни съставки ще могат да бъдат абсорбирани и асимилирани лесно от организма. Всичко това прилича на стара изтъркана приказка, но колко ли наши читатели знаят защо са ни дадени тези зъби. Те изгълтват своята храна като че ли зъбите им са просто украшение, а не необходима даденост на природата. Действат, сякаш имат само уста, с която биха могли (както птиците) да разкъсват и раздробяват на малки части сложената в нея храна. Запомнете, приятели, че зъбите са ни дадени с определена цел, и че, ако природата ни беше отредила да гълтаме направо храната, щеше да ни даде само уста. По-нататък ще кажем още много неща относно целесъобразното използване на зъбите, тъй като то има много тясна връзка с един от жизнените принципи на хатха-йога.

Органите, които ще разгледаме сега, са слюнчените жлези. Те са шест на брой - четири, разположени под езика и бузите, и две в бузите срещу ушите - по една от всяка страна. Тяхната функция (както е известно) е да отделят слюнка, която при необходимост изтича чрез многобройни канали в различни места на устата и се разбърква с храните, които се дъвчат. Когато храната е добре сдъвкана, слюнката може да се свърже изцяло с всичките нейни малки частици. По този начин успехът на свързването е пропорционален на дъвченето. Слюнката овлажнява храната, допринасяйки по този начин тя да бъде преглътната с по-голяма лекота, макар че тази й функция е относително маловажна.

Най-познатата функция на слюнката (смятана от западната наука за най-важна) е нейното химично действие, в резултат на което нишестето от хранителните вещества се превръща в захар, като по този начин се осъществява първата фаза от процеса на храносмилането.

А ето сега и една друга позната стара приказка. Всички вие познавате слюнката, но колко от вас се хранят така, че да й позволят да действа, както природата й е отредила. Вие преглъщате своята храна след няколко механични и небрежни дъвкания и по този начин нарушавате плана на природата, заради когото тя е създала този толкова прекрасен и деликатен механизъм. Но Природата се справя с вашето презрение и неуважение, като ви принуждава да се подчините на нейните планове. Тя има добра памет и рано или късно ще ви накара да заплатите своята небрежност.

Не бива да пропуснем да споменем езика - този верен приятел, на който възлагаме често неблагородната роля да помага при изричането на думи на гняв, ругатни, обиди, и не на последно място оплаквания.

В процеса на храненето езикът има много отговорна задача. Извън определения брой механични движения, които извършва по време на яденето, подпомагайки придвижването на храната и движенията, свързани с нейното гълтане, той е органът на вкуса и дава критичната преценка за храните, които „искат" да влязат в стомаха.

Ако пренебрегнете нормалното използване на зъбите, слюнчените жлези и езика, те съответно ще спрат да ви обслужват по най-добрия възможен начин. Ако имате доверие в тях и се върнете към здравословните и естествени начини на хранене, вие бихте открили, че весели и доволни, те биха отвърнали на вашето доверие и пак биха ви предложили изцяло пълния си набор от услуги. Те са добри приятели и прислужници и не им е необходимо нищо повече освен доверие и внимание, за да докажат своята обич.

Сдъвканата и наситена със слюнка храна постъпва в стомаха през гърлото. Долната му част, наречена глътка, извършва една своеобразна мускулна контракция, чрез която избутва парченцата храна надолу и това действие е част от процеса гълтане.

Превръщането на една част от скорбялата в храната в захар или гликоза, започнало в устата под влияние на слюнката, продължава постепенно и по време на слизането на храната към гърлото; но то би могло да спре отчасти или изцяло, щом храната стигне до стомаха. Ние трябва да имаме предвид този факт, когато изучаваме ползата от създаването на един правилен навик на хранене, защото, ако храната е сдъвкана набързо или изгълтана, тя пристига в стомаха само отчасти наситена със слюнка и е в недобро състояние за следващото действие на Природата.

Стомахът е една крушовидна торба с приблизителна вместимост от един литър, а в някои случаи и повече. Храната влиза в стомаха през гърлото от горната лява страна, точно под сърцето. След това напуска стомаха от долната дясна страна и влиза в тънкото черво посредством едно особено подобие на клапа, която е конструирана толкова удивително, че позволява преминаването с лекота на идващите от стомаха вещества, а същевременно възпрепятства връщането им обратно от червата в стомаха. Тази клапа е позната под името „клапа на пилора" или „отвор на пилора", а думата „пилор" е от гръцки произход и означава „вратар, страж на градска порта". И наистина тази малка клапа действа като много разумен и добросъвестен страж, винаги бдителен и никога заспал.

Стомахът е голяма химическа лаборатория, в която храната претърпява редица промени, превръщащи я в хранителен материал, пригоден за храносмилателната система; тук тя се трансформира в наситена, червена кръв, която циркулира по цялото тяло и изгражда, поправя и заздравява всички части и органи.

Вътрешната страна на стомаха е покрита с тънка слизеста лигавица, изпълнена с микроскопични жлези, които се отварят в стомаха; а около него има много фина мрежа от малки кръвоносни съдове с извънредно тънки стени, посредством които се създава и отделя онази прекрасна течност, наречена стомашен сок. Стомашният сок е силно действаща течност, която разтваря азотните компоненти на храната, като въздейства и върху захарта или гликозата, получени с помощта на слюнката от съдържащата се в храната скорбяла, както вече стана дума. Той е горчива течност, съдържаща химически продукт, наречен пепсин - негов активен агент (вещество, предизвикващо реакция), който играе много важна роля в храносмилането.

В един нормален и здрав човек стомахът приготвя и отделя приблизително три-четири литра стомашен сок на денонощие - времето, необходимо за смилането на храната. Когато тя пристигне в стомаха, споменатите вече малки жлези изливат необходимото количество от натрупания стомашен сок, който се смесва с хранителната маса. Тогава стомахът започва да разбърква хранителната каша оттук и оттам, от единия край до другия и обратно, мята я и я премята, докато стомашният сок проникне във всички нейни части и се смеси добре с нея. Инстинктивният Ум върши една чудесна работа чрез движенията на стомаха, който работи като добре смазана машина.

И ако на стомаха се достави добре подготвена храна - добре сдъвкана и пропита със слюнка както трябва, машината е в състояние да си свърши работата идеално. Ако, обаче, както често се случва, храната е с неподходящо за стомаха качество, или е била само полусдъвкана и изгълтана, или стомахът е бил натъпкан от своя лаком собственик, ще има проблеми. В този случай, вместо да протече един естествен процес на храносмилане, стомахът е поставен в невъзможност да върши своята работа. Резултатът е ферментация и стомахът се превръща в склад за разлагаща се и гниеща маса, в „гърне с квас", както го наричат при такива обстоятелства. Ако хората можеха да добият макар и далечна представа за клоаката, която поддържат в своите стомаси, биха престанали да свиват рамене и да се отегчават, когато се говори за здравословни и рационални навици при храненето.

Гнилостният процес на ферментация, предизвикван от ненормални навици на хранене, често става хроничен и води до заболяване, наречено „диспепсия" или друго подобно. Процесът протича в стомаха дълго време след храненето и когато новата храна навлезе в стомаха (превърнат в „гърне с квас") той продължава без прекъсване. Разбира се, това води до разстройване на нормалното функциониране на стомаха, неговата повърхност става вяла, мека, изтъняла и слаба, жлезите се запушват и целият храносмилателен апарат на стомаха се изменя и разрушава. В този случай храната минава през тънкото черво, смляна наполовина, развалена от киселините, произведени при ферментацията, и в резултат от всичко това организмът остава недостатъчно нахранен и постепенно натравян.

Хранителната маса, наситена с отделения, разбъркан и смесен с нея стомашен сок, излиза от отвора на пилора, намиращ се в дясната долна страна на стомаха, и навлиза в тънкото черво.

Тънкото черво прилича на тръба, майсторски навита около самата себе си. По този начин то заема сравнително малко пространство, макар реалната му дължина да е от шест до девет метра. Вътрешните му страни са обвити с особена кадифена субстанция, а по-голямата част от дължината им е с напречни гънки, които поддържат вълнообразните движения на чревните течности. Така се забавя преминаването на храните и се осигурява по-голяма повърхност за секретирането и абсорбирането им. Състоянието на тази мъхната „облицовка" зависи от множеството микроскопични възвишения, наподобяващи повърхността на плюш, които са известни като чревни власинки или смукалца, функцията на които ще бъде обяснена впоследствие.

Веднага след влизането си в тънките черва хранителната маса се сблъсква с една специална течност, наречена жлъчка, която се размесва изцяло с нея. Жлъчката се образува и отделя от черния дроб, складира се готова за употреба в една здрава „торбичка", наречена жлъчен мехур. За насищане на храната, която постепенно влиза в тънкото черво, са необходими около два литра жлъчен сок дневно. Целта му е да улесни панкреатичния сок в разграждането на мазнините в храната и да неутрализира стомашния сок след приключването на неговото действие. Панкреатичният сок се отделя от панкреаса (един издължен орган, намиращ се точно зад стомаха) и служи за смилането на мазнините, подготвяйки ги за всмукването им от червата заедно с други хранителни съставки; от него се изразходват средно около 700 мл на ден.

Стотиците хиляди папили, намиращи се върху влакнестата повърхност на тънкото черво (споменати по-горе като чревни власинки), извършват постоянно вълнообразно движение и проникват във всички частици на леката и полутечна храна, преминаваща през тънкото черво. Те са в непрекъснато движение, смучейки и абсорбирайки хранителните съставки от тази маса, като ги предават на организма.

Различните фази, през които преминава храната, преди да бъде превърната в кръв и да достигне до всички части на организма, са следните: А) дъвчене, Б) ослюнчване, В) преглъщане, Г) стомашно и чревно храносмилане, Д) абсорбиране, Е) циркулация, Ж) асимилиране. Ще ви ги обясним накратко още един път, за да не ги забравите:

Дъвченето се извършва от зъбите и представлява процес, в който участват и устните, езикът и бузите. Чрез дъвченето храната се раздробява на малки частици и става подходяща за още по-пълно проливане със слюнка.

Ослюнчването е процесът на проливане на сдъвканата храна със слюнка, която се излива върху нея от слюнчените жлези. Слюнката действа върху сварената скорбяла от храната, превръщайки я в декстрин, и после в гликоза, и така я прави разтворима. Тази химична промяна става възможна благодарение на птиалина на слюнката, който действа като фермент и променя химическия състав на тези субстанции, с които е сроден.

Храносмилането се извършва в стомаха и в тънкото черво и представлява превръщане на хранителната маса в продукти, подходящи за абсорбиране и асимилиране. Храносмилането започва, когато храната стигне до стомаха. Тогава стомашният сок се излива изобилно и, започвайки да се смесва с хранителната маса, разгражда съединителната тъкан на месото, освобождава мастите от техните обвивки, които разрушава и превръща някои от съдържащите албумин белтък продукти (като постно месо, пшеничен глутен, яйчен белтък), в албуминоза. В тези форми те могат да бъдат абсорбирани и асимилирани. Преработването, започнало от храносмилането в стомаха, завършва с химическата реакция, осъществена от една органична съставка на стомашния сок, наречена пепсин, в комбинация с киселинните съставни части на същия сок.

Докато процесът на храносмилането се извършва от стомаха, течната част на хранителната маса - тази, която е влязла в стомаха като напитка, както и течностите, отделени от твърдата храна в процеса на храносмилането - се поглъща бързо от абсорбентите на стомаха и се влива в кръвта, а по-твърдите части на хранителната маса биват разбивани, както вече казахме, чрез мускулното движение на стомаха. След половин час твърдите части от хранителната маса започват бавно да напускат стомаха под форма на възсива субстанция, наречена химус, която е смес от захар и соли, получени от видоизменена скорбяла или гликоза, от размекната скорбяла, от мазнина и смляна съединителна тъкан и от белтъчини.

При излизане от стомаха, химусът, както вече казахме, преминава в тънкото черво и влиза в контакт с различните сокове - панкреатичен, чревен и жлъчен, като по този начин се извършва чревното храносмилане.

Споменатите течности разтварят по-голямата част от храната, която още не е омекнала.

Чревното храносмилане превръща химуса в три субстанции, познати като: 1) пептон - от храносмилането на белтъчните частици; 2) хилус - от емулсията на мазнините, и 3) гликоза - от трансформацията на въглехидратните елементи на храната. Тези субстанции до голяма степен се всмукват от кръвта и стават част от нея, докато несмляната част от храната минава от тънкото черво посредством една подобна на люк клапа, в дебелото черво. За него ще говорим по-късно.

Абсорбирането (наименование, дадено на процеса, чрез който споменатите хранителни продукти, появили се вследствие на храносмилателния процес, се поемат от вените и хилусните канали) се извършва чрез ендосмоза.

Водата и течностите, извлечени от хранителната маса посредством стомашното храносмилане, се абсорбират бързо и чрез кръвта, през един специален проход, наречен портна вена, достигат до черния дроб.

Пептонът и гликозата от тънкото черво достигат през портната вена до черния дроб чрез кръвоносните съдове на вече описаните чревни власинки. В своето движение кръвта стига до сърцето, където претърпява промени, с които ще се занимаем, когато говорим за сърцето.

Хилусът е продуктът на хранителната маса, останал в червата, след като пептонът и гликозата са отведени до черния дроб. Преминал през хилусните канали до гръдния канал, той постепенно достига до кръвта - процес, който ще опишем в главата за кръвообращението. В нея ще обясним как кръвта довежда хранителните елементи, извлечени от смляната храна, до всички части на тялото, снабдявайки всяка клетка, тъкан и орган с веществата, необходими за тяхното изграждане и поправяне, създавайки по този начин условия за растеж и развитие на тялото.

Черният дроб отделя жлъчен секрет, който, както вече казахме, е продукт на тънкото черво. По този начин се натрупва вещество, наречено гликоген, което се образува в черния дроб от смлените вещества, донесени през портната вена. Гликогенът е складиран в черния дроб и в паузите на храносмилането, малко по малко се трансформира в гликоза - вещество, подобно на гроздовата захар.

За да подпомогне чревното храносмилане, панкреасът отделя панкреатичния сок, който се излива в тънкото черво, действайки главно върху мастите в храната.

Бъбреците са два и се намират в задната страна на коремната кухина, от двете страни на гръбначния стълб. Те пречистват кръвта, извличайки отровно вещество, наречено урея, и други отпадъци. Течността, отделена от бъбреците, се отвежда в пикочния мехур посредством две тръби, наречени уретри.

Пикочният мехур е разположен в таза и служи за депо на урината, която се състои от течни остатъци, носещи със себе си използвани от организма вещества.

Преди да завършим, бихме искали да привлечем вниманието на нашите читатели върху факта, че, когато храната влезе в стомаха и в тънките черва недостатъчно сдъвкана и недобре ослюнчена, когато зъбите и слюнчените жлези са нямали възможността да си свършат работата, храносмилането е затруднено, храносмилателните органи са претоварени и не успяват да се справят както трябва със своите функции. Това е все едно да се поиска от група работници, освен тяхната работа да свършат и работата, която вече е трябвало да бъде извършена от друга група; или да се поиска от машиниста на влака, освен своята работа да свърши и тази на огняра.

Абсорбентите на стомаха трябва да абсорбират нещо -такава е тяхната функция, а когато не разполагат с подходящите материали, те ще абсорбират ферментиралата и разложена маса от стомаха и ще я предадат на кръвта. Кръвта ще предаде този беден материал на всички части на организма, включително и на мозъка. Ето защо не бива да се учудваме, когато чуем хората да се оплакват от раздразнителност, от главоболие и т. н., след като сами се тровят непрекъснато.

глава шеста

ФЛУИДЪТ НА ЖИВОТА
От предишната глава добихте представа как поетата храна постепенно се превръща във вещества, подходящи за абсорбиране и асимилиране от кръвта, която препраща хранителните съставки до всички части на организма, заети с изграждането, поправянето и възстановяването на различните органи. В тази глава ще опишем накратко как кръвта извършва тази дейност.

Питателните съставки на смляната храна навлизат в кръвообращението и се превръщат в кръв.

Кръвта тече по артериите, достигайки до всяка клетка и тъкан на тялото, за да свърши своята градивна и възстановителна работа. След това се връща назад по вените, пренасяйки със себе си разрушените клетки и други отпадъчни вещества на организма, за да могат тези остатъчни вещества; да бъдат изхвърлени посредством белите дробове и други органи, които изпълняват тази „очистителна" дейност в организма. Движението на кръвта, която влиза и излиза от сърцето, се нарича кръвообращение.

Разбира се, моторът, който ръководи този превъзходен физически механизъм, е сърцето. Няма да ви губим времето с описания на сърцето, ще кажем само нещо относно работата, която то извършва.

Ще започнем от мястото, в което го изоставихме в предишната глава - там, където хранителните съставки от храната се поемат и асимилират от кръвта и стигат до сърцето, а то ги изпраща според тяхната мисия да захранват тялото.

Кръвта поема своя път по артериите, които представляват поредица от еластични канали с разделения и подразделения - по-големите канали захранват по-малките, а те от своя страна подхранват други още по-малки канали, докато се стигне до така наречените капиляри. Капилярите са възможно най-малките кръвоносни съдове с приблизителен диаметър от 5 до 20 микрона. Името си са получили от това, че приличат на много тънки косъмчета¹. Капилярите пронизват тъканите като гъста мрежа и така кръвта може да влезе в съприкосновение с всички части на тялото. Техните стени са толкова тънки, че позволяват на хранителните елементи от кръвта да преминат през тях и да бъдат просмукани в тъканите. Капилярите не само отдават хранителните съставки на кръвта, но и поемат кръвта в нейния обратен път (както ще видим впоследствие); те я разнасят през организма, като това включва и абсорбирането на хранителните вещества посредством чревните власинки (както описахме това в предишната глава).

Да се върнем сега към артериите. Те носят наситената, червена и чиста кръв от сърцето, заредена със здравословни хранителни вещества и живот; разпределят я посредством различни по големина канали - от по-големи към по-малки, от тях към други - още по-малки, докато се стигне до най-малките капиляри и тъкани, които поемат хранителните съставки и ги използват за изграждане на организма. Тази дейност се извършва много интелигентно от клетките на тялото. (За нея ще говорим в следващите глави.) След като е разпределила запаса от храни, кръвта поема обратния път към сърцето, понасяйки със себе си отпадъчни вещества, мъртви клетки, разрушени тъкани и други остатъчни продукти на организма.

Кръвта, която е в капилярите обаче, не се връща през артериите, а през нещо като отклонение се отправя директно към най-малките вени на венозната система, откъдето преминава в по-големите, докато стигне до сърцето. Преди да стигне пак до артериите при една нова „екскурзия", с кръвта се случва още нещо, а именно - тя отива в „крематориума" на белите дробове с цел да изгори и да се освободи от отпадъчните продукти и нечистотиите. (За тази функция на белите дробове ще говорим в друга глава.)

Преди да продължим обаче трябва да кажем, че съществува и една друга течност, която циркулира в организма. Тя се нарича лимфа и по своя състав прилича много на кръвта.

Съдържа някои от елементите на кръвта, които се просмукват от стените на кръвоносните съдове, и някои остатъчни продукти, произведени от организма, които, след като са били пречистени и възстановени от лимфната система, влизат в кръвта и се използват отново, фините лимфни капиляри, по които циркулира лимфата, са толкова малки, че са невидими за човешкото око, ако не се инжектират с живак. Тези канали се вливат в някои от големите вени и тогава лимфата се смесва с кръвта, която се връща по своя път към сърцето.

След като е напуснал тънкото черво (вж. предишната глава), хилусът се смесва с идващата от долните части на тялото лимфа и по този начин прониква в кръвта, докато другите продукти от смляната храна минават през портната вена и черния дроб по обратния си път, така че, макар и поели различни посоки, те се срещат още веднъж при циркулирането на кръвта.

Следователно, както виждате, кръвта е съставната част на тялото, която пряко или косвено снабдява всички негови части с храна и живот. Ако кръвта е бедна или кръвообращението слабо, захранването на някои части на тялото не е добро и така се създават условията за заболявания. Кръвта съставлява около една десета от тежестта на човека. От това количество една четвърт е разпределена в сърцето, белите дробове, големите артерии и вените; една четвърт - в черния дроб, още една четвърт в мускулите, и последната четвърт е разпределена между останалите органи и тъкани. Мозъкът използва приблизително една пета част от общото количество на кръвта.

Помнете винаги, че кръвта ще бъде такава, каквато вие ще я направите чрез поеманата от вас храна и начина, по който се храните. Вие ще можете да разполагате с кръв от най-добро качество и в достатъчно количество чрез подбора на подходящите храни, които ще поемате по изисквания от природата начин. И обратното - кръвта ви ще е бедна и то в недостатъчно количество (малокръвие), ако задоволявате безсмислено ненормалния си апетит или ядете неправилно каквото и да е количество храни. Казано кратко и ясно - кръвта е животът и вие сте тези, които ще го направите добър или лош.

Сега ще преминем към крематориума на белите дробове и ще видим онова, което се случва с венозната кръв (синя и нечиста), пристигаща от всички части на тялото, наситена с нечистотии и остатъчни продукти. Нека хвърлим един поглед върху този крематориум.

глава седма

КРЕМАТОРИУМЪТ НА ОРГАНИЗМА
Дихателната система включва белите дробове и дихателните пътища, водещи към тях. Белите дробове са два и заемат плевралната кухина на гръдния кош, един от всяка страна на средостението му. Те са отделени един от друг чрез сърцето, по-големите кръвоносни съдове и главните дихателни пътища. Всеки бял дроб е свободен във всяка посока с изключение на горната му част, изградена главно от бронхи, артерии и вени, които го свързват с трахеята и сърцето. Белите дробове са гъбести, а техните тъкани - много еластични. Покрити са с фина, но здрава обвивка, позната под името плевра, едната част от която е тясно прилепнала към тях, а другата - към вътрешната стена на гръдния кош. Плеврата отделя течност, позволяваща на вътрешните страни да се плъзгат меко една върху друга в акта на дишането.

Дихателните пътища включват вътрешността на ноздрите фаринкса, ларинкса, трахеята и бронхите.

Когато дишаме, всмукваме въздуха през ноздрите, където той се загрява и влиза в контакт с изобилно снабдената с кръв слизеста лигавица. След като е преминал през фаринкса и ларинкса, той влиза в трахеята, която се разделя на многобройни тръби, наричани бронхи, а те от своя страна се разделят и завършват в миниатюрни разклонения - белодробните мехурчета или алвеолите, които в белите дробове наброяват милиони. Един учен е отбелязал, че, ако тези белодробни мехурчета се разстелят едно до друго, те биха покрили повърхност от около 1400 квадратни метра.

Въздухът се всмуква в белите дробове чрез действието на диафрагмата - голям, силен, плосък мускул, напречно разположен в гръдния кош, като разделя гръдната кухина от коремната. Действието на диафрагмата е почти толкова автоматично, колкото и това на сърцето, въпреки че усилието на волята може да я превърне в полуволев мускул. Когато тя се разширява, се увеличава и обемът на гръдния кош и белите дробове, въздухът нахлува в така образуваната празнина; когато обаче тя преустанови разширяването, гръдният кош и белите дробове се свиват и така въздухът бива изтласкан.

Преди да обсъждаме онова, което се случва с въздуха в белите дробове, нека разгледаме накратко как се извършва кръвообращението. Кръвта, както вече казахме, се изтласква от сърцето през артериите към капилярите, чрез които стига до всяка част на организма, която тя храни, подсилва и поддържа жизнеспособна. След това, посредством капилярите, тя се връща по друг път, през вените, обратно към сърцето, откъдето се насочва към белите дробове.

Когато се изкачва по своя артериален път, кръвта е с яркочервен цвят, надарена с животворни свойства. Обратно по пътя през вените тя е бедна, синя, по-малко ярка и наситена с отпадъци от организма. Тръгва като свежо течение от планините и се връща като вода от отходен канал, отправяйки се към дясното предсърдие на сърцето. Когато споменатото предсърдие се напълни, то се свива и дава възможност за преминаване на кръвния ток през отвора на дясната камера на сърцето, която от своя страна го изпраща към белите дробове, откъдето посредством милиони капилярни съдове се разпределя към белодробните мехурчета (алвеолите), за които вече говорихме. А сега да се върнем към функциите на белите дробове.

Течението на нечистата кръв се разпределя в милионите микроскопични алвеоли в белите дробове. При вдишването кислородът от въздуха влиза в съприкосновение с нечистата кръв посредством капилярните съдове, чиито стени са достатъчно дебели, за да не може кръвта да премине през тях, но и достатъчно фини, за да позволят на кислорода да проникне през тях. Когато кислородът влезе в контакт с кръвта, се получава нещо като изгаряне; кръвта взима кислорода и оставя въглената киселина, произведена от отпадъците и отровните вещества, събрани от всички части на организма. Така пречистена и окислена, кръвта се връща още един път до сърцето, обогатена, червена и ярка, заредена с животворни свойства. Стигнала до лявото предсърдие на сърцето, тя е изтласкана вътре в лявата сърдечна камера, откъдето отново се изпраща през артериите, носейки живот за всички части на организма. Смята се, че за двадесет и четири часа около 17 000 литра кръв преминават през капилярите на белите дробове - кръвните телца преминават в тънка нишка, като излагат повърхността си на кислорода от въздуха. Когато разглеждаме подробно процеса, за който говорим, се чувстваме обхванати от изумление и възхищение пред безкрайното умение и интелигентност на Природата!

Става ясно, че ако до белите дробове не стигне достатъчно количество нов въздух, наситеното с отпадъчни вещества течение на венозната кръв не се пречиства и не само тялото остава без подхранване, но и остатъчните продукти, които подлежат на унищожаване, се връщат обратно, като по този начин отравят организма и причиняват неговата смърт. Нечистият въздух, макар и в по-малка степен, влияе по същия начин. Вижда се, че без човек да вдишва необходимото количество въздух, кръвта не може да продължи своя път и тялото, недостатъчно подхранено, се разболява или е с разклатено здраве. Кръвта на човек, който диша по неправилен начин е, разбира се, с тъмен, синкав цвят, лишена от наситения червен цвят, присъщ на чистата артериална кръв. Това често се изявява като лош тен на лицето. Докато правилното дишане и като последица - доброто кръвообращение, дават чиста, бляскава кожа.

Нека размислим малко за жизнената важност на Правилното дишане. Ако кръвта не е изцяло пречистена от възстановителния процес на белите дробове, тя се връща в артериите в едно неестествено състояние, без да е отстранила нечистотиите, които е поела в своя обратен път. Ако тези отпадъци се върнат в организма, те, естествено, ще предизвикат някакво заболяване на кръвта или друга болест, вследствие непълноценното функциониране на някой недостатъчно подхранен орган или тъкан.

Когато кръвта е изложена както трябва на въздуха в белите дробове, нечистотиите в нея не само се разрушават и елиминират от въглената киселина, но тя поглъща и определено количество кислород, което довежда до всички нуждаещи се от него части на организма, за да може Природата да осъществи своето дело. Когато кислородът влезе в контакт с кръвта, той се свързва с хемоглобина и стига до всяка клетка, тъкан, мускул и орган, като ги укрепва и подсилва, заменяйки повредените клетки и тъкани с нови „материали". При достатъчен досег с въздуха артериалната кръв съдържа около 25 % свободен кислород.

Чрез него тя не само възвръща живота на всяка част от тялото, защото и храносмилателната дейност също така зависи на практика от определено окисляване на храната, което се осъществява само при нейния контакт с кислорода - тогава се осъществява съответното изгаряне. Необходимо е, следователно, белите дробове да поемат достатъчно количество кислород. Това обяснява факта, че слаби бели дробове и бедно храносмилане са толкова често срещани заедно. За да разберем правилно това твърдение, трябва да си припомним, че целият организъм приема питателни вещества от поетата храна и едно недобро асимилиране винаги означава непълноценно захранване. Самите бели дробове зависят от същия източник и, ако по причина на недобро дишане асимилирането се окаже недостатъчно, те отслабват и стават все по-малко пригодни да извършват своите функции, а в резултат на това ще отслабне и тялото. Всяка частица храна или напитка трябва да бъде първо окислена, за да може да отдаде на организма собствените си питателни свойства и да постигне онова отстраняване на отпадъчните продукти от организма, необходимо за неговото съществуване. Едно недостатъчно количество кислород означава: недобро хранене, недобро елиминиране, недобро здраве. Наистина, „дишането е живот".

Изгарянето, осъществявано при обмяната на отпадъчните продукти, създава топлина и поддържа равномерна температурата на тялото. Вероятността да се простудят е много по-малка при хората, които дишат добре; обикновено те имат изобилна топла кръв, което им позволява да устояват на температурните промени.

Освен споменатите важни процеси, актът на дишането упражнява вътрешните органи и мускули - факт, на който западните учени не придават такова голямо значение, за разлика от йогите, които го оценяват както трябва.

При едно непълно дишане не всички клетки на белите дробове участват в действието и така голяма част от капацитета на белите дробове остава неоползотворен, а организмът . страда от недостига на кислород. В своето естествено състояние нисшите животни дишат нормално, а сигурно е и, че примитивният човек е правил същото. Неестественият начин на живот, възприет от цивилизования човек, го е отдалечил от нормалното дишане и расата е понесла последиците от това отклонение. Единственото спасение за човека е „връщане към природата".

глава осма

ХРАНЕНЕТО
Човешкото тяло търпи непрекъснати промени. Атомите на костите, тъканите, плътта, мускулите, мазнините и течностите непрекъснато се разрушават и възстановяват, нови атоми се произвеждат постоянно в необикновената лаборатория на тялото и се изпращат веднага, за да заменят износените или изхвърлените.

Нека си представим физическото тяло на човека и неговия механизъм като растение, на каквото по своята природа то наистина прилича. Какво е необходимо на растението, за да се превърне от семе в кълн, а от кълн в растение с цветове, плодове и семена? Отговорът е прост: чист въздух, слънчева светлина, вода и хранителна почва. Всичките тези неща трябва да са налице, за да достигне то до здрава зрялост. Човешкото тяло има точно същите потребности, без нито едно изключение, за да бъде здраво, силно и нормално. Да ги припомним още веднъж - чист въздух, слънчева светлина, вода и храна. В други глави ще се спрем на значимостта на въздуха, светлината и водата, а в тази ще разгледаме въпроса за питателната храна.

Както растението расте незабележимо, но непрестанно, така и в нашия организъм процесът на отделяне на отпадъчните продукти и замяната им с нови протича постоянно, ден и нощ. Ние не си даваме сметка за тази огромна по обем и важна работа поради това, че тя е част от несъзнателната страна на човешката природа и е част от дейността на Инстинктивния Ум.

От постоянното възобновяване на „материала" зависят здравето, силата и жизнеността на тялото и на всички негови органи. Ако това възстановяване спре, може да се стигне до разпад и смърт. Подмяната на отпадъчните материали е наложителна за нашия организъм, тя е първото нещо, което трябва да се вземе предвид, когато се мисли за Здравия Човек.

Във философията на хатха-йога отношението към храната се изразява с ключовата санскритска дума „бходжана", едно от значенията на която е ХРАНЕНЕ. Пишем думата хранене с главни букви, за да се запечата във вашето съзнание. Бихме искали нашите читатели да слеят мисълта за Храната с тази за Храненето.

За йогите храната не е източник на дразнения върху анормалното небце, а означава, първо Хранене, второ, ХРАНЕНЕ, трето - ХРАНЕНЕ. Хранене - първо, последно и винаги.

Много хора от Запада си представят идеалния йогин мършав, възслаб, кокалест, почти умрял от глад, изтощен. Той с дни не яде и изобщо не мисли за храна, тъй като я смята за нещо твърде „материално", несъвместимо със своята „духовна природа". Всичко това е твърде далеч от истината. Йогите, поне истинските последователи на хатха-йога, възприемат храненето като първо задължение към своето тяло; те се грижат то винаги да бъде нахранено, както трябва и следят доставения нов, свеж материал да бъде поне равен на износения и изхвърления от организма.

Съвършено вярно е, че Йогата не е чревоугодник, нито има влечение към изтънчени луксозни ястия. Напротив, той се надсмива над тези глупави увлечения и винаги избира простата и питателна храна. Тя именно ще му осигури пълноценно хранене без ненужни и вредни вещества, съдържащи се в най-вкусните лакомства, изобретени от неговия западен брат, който е все така невеж и не разбира истинското значение на храната.

Една от максимите на хатха-йога е следната: „Човек се храни не с онова, което изяжда, а с количеството, което усвои. " В тази древна максима се съдържа цял свят от мъдрост, тя казва за здравето онова, за изразяването на което, са били необходими множество томове здравна книжнина.

По-нататък ще обясним метода на йогите за извличане на максимално количество питателни съставки от минимално количество храна. Методът на йогите лежи по средата между двете противоположни „школи" на Запада: „чревоугодниците" и „аскетите", всяка от които гръмко провъзгласява предимствата на своята система и хули другата. Нека проявим снизходителност към простодушния йогин, задето се забавлява от лютите спорове между тези, които проповядват необходимостта от изобилно хранене и съветват да се тъпчем, и онези от противоположното „учение", които смятат за лудост прекалено многото ядене и препоръчват друг лек - глад до изнемощяване, изразяващ се в дълги и изтощителни пости, които, естествено водят до отслабване на тялото, загуба на жизнеспособност и дори смърт.

За йогите не съществуват опасностите нито на недохранването, нито на преяждането; и двата въпроса са били разрешени преди много столетия от създателите на Йога, чиито истински имена са почти забравени от съвременните им последователи.

Запомнете, моля ви, веднъж завинаги: хатха-йога не поддържа и не проповядва гладуване, напротив, тя знае и учи, че никое човешко тяло не може да бъде здраво и силно без подходящо хранене с достатъчно количество изядена и усвоена храна. Много слаби, хилави и нервни хора дължат разклатеното си здраве и болнавостта си на факта, че не се хранят достатъчно.

Трябва и да припомним, че хатха-йога отхвърля като смешно твърдението, че нахранването се постига чрез „тъпчене", лапане и преяждане, и гледа с удивление и жал на наклонностите на чревоугодника, в които не вижда друго, освен характерните изяви на свинята, недостойни за развития човек.

Йогите твърдят, че човек трябва да яде, за да живее, а не да живее, за да яде.

Йогинът е по-скоро епикуреец, отколкото чревоугодник, защото, макар да яде най-простата храна, той е култивирал така своя естествен и нормален вкус, че от тези прости ястия той успява да получи насладата, към която се стремят любителите на богати и скъпи ястия, приготвени от майстор-готвач. Въпреки че неговата главна цел е да яде, за да се храни, все пак го прави по такъв начин, че храната да му достави удоволствие, непознато за неговия брат, който презира простото хранене.

В следващата глава ще разгледаме въпроса за Глада и Апетита - две напълно различни свойства на човешкия организъм, макар за много хора те да са почти едно и също нещо.

глава девета

ГЛАД И АПЕТИТ
Както казахме в заключение на предишната глава, Гладът и Апетитът са две напълно различни качества на човешкия организъм. Гладът е нормалната потребност от храна, а Апетитът е анормалното желание за храна. Гладът е розовата буза на здравото дете, Апетитът - грапавото лице на гримираната жена. Това не пречи на по-голямата част от хората да използват двете думи като че ли са синоними. Да видим в какво се състои разликата.

Много е трудно да се обяснят съответните усещания или симптоми на Глад и Апетит на хората, стигнали до зрялата възраст, защото при мнозинството от тях естественият вкус, инстинктивният глад е извратен от Апетита до такава степен, че те от години не са изпитвали усещането на истински глад и следователно са забравили онова, което той представлява в действителност. Трудно е да се опише някакво усещане на човек, който не може да си припомни нещо съответно или подобно, което да е изпитвал преди това. На човек с нормален слух можем да опишем един звук, сравнявайки го с друг, чут от него, но представете си трудността да предадете представа за звук на човек, който е глухоням по рождение, или да опишете цвят на човек, роден сляп, или да разкажете за мирис на човек, по рождение лишен от обоняние.

За този, който се е освободил от зависимостта от апетита, съответните усещания за глад и апетит са напълно различни и лесно различими, неговият ум веднага разбира точния смисъл на всяка от тези две думи. Но за обикновения „цивилизован" човек Гладът е източникът на Апетита, а Апетитът е резултатът от Глада. И двете думи се употребяват неправилно и сега ще го докажем с прости примери.

Да вземем за пример Жаждата. Всички познаваме усещането за естествена жажда, която ни подтиква да пием чаша прясна вода. Тя се усеща в устата и в гърлото и може да бъде уталожена само от това, което природата ни е отредила - чистата вода. Тази естествена Жажда е сродна на естествения Глад.

Колко различна е тази жажда от безпокойствието, което се появява при човек с придобити навици към подсладени води, сладоледи, газирани напитки, сиропи и т. н., и от желанието, което изпитва за бира, вино, алкохолни концентрати, с които е свикнал. Започвате ли да разбирате какво искаме да кажем?

Често чуваме някой да казва, че „умира да изпие" чаша газирана вода или уиски. Ако тези хора бяха действително жадни, или с други думи, ако Природата наистина зовеше за течности, те не биха поискали друго освен чиста вода, и тя би уталожила тяхната жажда, но не - водата не утолява жаждата им за газирани напитки, за уиски и т. н. Защо? Много просто, защото това не е естествената Жажда, а напротив - едно анормално желание, апетит, един покварен вкус.

Щом е налице апетит, значи човек си е създал привичка, която властно му налага своето удовлетворяване. Забележете обаче, че понякога жертвите на тази анормална жажда изпитват истинска жажда и тогава искат само вода, предпочитайки я пред всяка друга напитка. Замислете се за миг: Не се ли случва същото и с вас? Тези наши думи не са насочени срещу хората, свикнали да пият „странни" напитки, нито са проповед за въздържание, а само едно обяснение на разликата, която съществува между естествения инстинкт (глад и жажда) и придобития навик (апетит). Апетитът е придобит навик да се яде или пие и няма почти нищо общо с истинския глад и с истинската жажда.

Човекът свиква с тютюна, с алкохола, с опиума, с морфина, с кокаина и подобни наркотици и апетитът към тях, веднъж придобит, става все по-силен от естествената потребност от ядене и пиене.

Има хора, които са умрели от глад, защото са изхарчили всичките си пари за напитки или наркотици, които са продали дрехите на децата си заради пиенето, които са крали и дори убивали, за да задоволят своя апетит към наркотиците. И все пак, кой би помислил да нарече тези ужасни проявления на апетита с името глад? Също така продължава да се говори и смята за глад онова безпокойство „да сложиш" нещо в стомаха си, въпреки че много от тези желания са симптоми на апетита, както и желанието за алкохол или за наркотици.

Животните притежават естествен глад, докато не бъдат „ограбени" от контакта с човека, който ги съблазнява със сладкиши и подобни неща, наричани погрешно храни. Детето има естествен глад, докато не бъде разглезено и развалено по същия начин. У него естественият глад е малко или повече заместен от придобити апетити, и то до степен, че зависят в голяма част от благосъстоянието на родителите. На по-голямото богатство отговарят повече придобити фалшиви апетити, и, колкото по-голямо става то, толкова повече изчезва дори и споменът за онова, което представлява истинският глад. Действително, хората говорят за Глада като за нещо по-скоро мъчително, отколкото като за естествен инстинкт. Когато човек излезе понякога сред природата, чистият въздух, упражненията и естественият живот му връщат отново усещането на истинския глад; той се храни като дете, с неизпитвана от години наслада; чувства наистина глад и яде, защото има нужда от ядене, а не по чист навик, както прави, когато е в къщи, претоварвайки непрекъснато стомаха си.

Наскоро четохме за компания от богати хора, които, поради корабокрушение при пътуване с яхта, били принудени да живеят с изключително оскъдна храна около десетина дни. Когато тези господа били спасени, те имали възможно най-добрия здрав вид - червени бузи, блеснал поглед и са притежавали скъпоценния дар на добрия, естествен глад. Някои от компанията, които от дълги години са страдали от диспепсия (разстройство на храносмилането), след десетте дни с храна, сведена до минимума, са оздравели веднага и от нея, и от други смущения. Като са се хранели само с необходимата им храна, те са се освободили от отпадъчните продукти, с които са тровили организма си. Дали са останали здрави и след случилото се, зависи от това, дали пак са сменили Глада с Апетит.

Естественият глад, както и естествената жажда се изразява чрез нервите на устата и на гърлото. Когато сме изгладнели, мисълта или припомнянето за храна създава едно особено усещане в устата, гърлото и слюнчените жлези. Нервите в споменатите органи предизвикват едно специално усещане, слюнката започва да тече и цялата система демонстрира желание за работа. В тези моменти стомахът не показва каквито и да са симптоми, тъй като не изпълнява никаква функция. Човек усеща, че „вкусът" на добра пълноценна храна би бил най-приятен. Не се чувствува никое от онези усещания за празнота, стържене и слабост в областта на стомаха. Тези симптоми са характерни за апетита, който упорства, че навикът трябва да се поддържа. Не ви ли се е случвало да забележите, че навикът да се пие предизвиква понякога същите симптоми? Ненаситното желание да ядеш и усещането за празнота са характерни и за двете форми на анормален апетит; същото е и усещането на човек, който страстно иска да пуши или да дъвчи тютюн.

Често чуваме някой да се оплаква, че никой не може да приготви същия обяд като онзи, който едно време е готвела майка му. А защо е така? Просто защото един анормален апетит е заел мястото на неговия естествен глад, и той няма да се чувствува удовлетворен, докато слуша апетита, който прави невъзможни домашните обеди от миналото. Ако този човек започне отново да култивира естествения глад, връщайки се към своите първи спомени, ще намери отново ястията на своята младост - ще намери много готвачи, добри колкото майка му, защото ще се е завърнал отново към навиците от детството си.

Вие сигурно ще се учудите какво ли общо има всичко това с хатха-йога. Така ли е? Прекрасно, точно така - йогинът е обуздал апетита и дал възможност на глада да се изяви в него. Той се наслаждава на всяка хапка храна, дори на най-обикновена коричка сух хляб, като от нея получава засищане и удоволствие. Той я изяжда по непознат за по-голямата част от вас начин (който ще опишем по-нататък) и няма никакво намерение да се превърне в полумъртъв от глад отшелник, а един добре заситен с пълноценна храна човек, който изпитва не по-малко удоволствие от пируващите, защото притежава най-пикантния от всички сосове – Гладът.

глава десета

ПОГЛЪЩАНЕ НА ПРАНА ОТ ХРАНАТА - ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЙОГИТЕ
Хитростта на Природата да съчетава няколко задължения в едно, а също да ги превръща в приятни (с което да увеличава вероятността да бъдат изпълнени), се проявява по безброй начини. В тази глава ще бъде представен един от най-поразителните примери за това. Ще видим как Природата успява да свърши няколко неща наведнъж и в същото време да направи приятни няколко много необходими функции на човешкото тяло.

Да започнем с твърдението на йогите за усвояването на прана от храната. Тази теория ни казва, че в храната на човека и животните се съдържа някаква форма на прана, която е абсолютно необходима за поддържането на силата и енергията, и тя се извлича от храната и усвоява посредством нервите на езика, на устата и на зъбите. Сдъвкването освобождава тази прана при раздробяването на храната на толкова частици, на толкова атоми, съдържащи прана, колкото е възможно, подготвяйки по този начин въздействието й върху езика, устата и зъбите. Всеки атом от храната съдържа многобройни електрони от хранителната прана или хранителната енергия, които са се освободили при раздробяването в процеса на дъвчене и от химическото действие, предизвикано от определени фини химически съставки на слюнката, които не могат да бъдат констатирани чрез съвременния химичен анализ. Ето защо тяхното присъствие дори не се предполага от съвременните учени и ще бъде ред на бъдещите изследователи да открият по научен път тяхното съществуване. След като е освободена от храната, тази хранителна прана постепенно изтича към нервите на езика, устата и зъбите, преминава бързо през плътта и костите и се складира на няколко места в нервната система, откъдето се разпраща до всички части на тялото, за да снабдява клетките с енергия и жизненост. Това е едно елементарно излагане на теорията, а сега ще навлезем в по-големи подробности.

Читателят вероятно ще се запита защо се налага извличането на тази хранителна прана, след като въздухът е така наситен с нея, и ще му се струва, че е прахосване на усилия от страна на Природата да използва толкова много енергия, за да я извлича и от храната. Обяснението не е трудно. Както всяко електричество е електричество, така и всяка прана е просто прана - и по същия начин, по който съществуващите различни форми на електрически ток произвеждат различни ефекти върху човешкото тяло, различните форми на прана извършват определена работа в човешкото тяло и са необходими за различните видове негова дейност. Праната от въздуха има определени функции, тази от водата - други, а извличаната от храната - свой набор от задължения. Навлизането в още повече подробности на теорията на йогите по този въпрос би било чуждо на целите на тази книга, следователно трябва да се задоволим с общото изложение, което вече представихме. Основното, което ни интересува тук е, че в храната се съдържа храна-прана и физическото тяло има потребност от нея. Единственият начин за нейното извличане, както вече посочихме, е именно дъвченето на храната и абсорбирането на прана от страна на нервната система чрез нервите на езика, устата и зъбите.

А сега да разгледаме плана на Природата за съчетаване на две важни функции в акта на сдъвкването и насищането на храната със слюнка. На първо място, природата е решила, че всяко късче храна трябва да бъде изцяло сдъвкано и ослюнчено, преди да бъде глътнато и всяка небрежност в това отношение обезателно е последвана от недобро храносмилане. Цялостното сдъвкване е естествен навик на човека, който е бил пренебрегнат поради „изкуствения" начин на живот, присъщ на нашата цивилизация. Дъвченето е необходимо, за да се раздроби храната, за да се улесни нейното преглъщане, а също и за да се смеси по-лесно със слюнката и храносмилателните сокове на стомаха и тънките черва. То предизвиква изтичането на слюнката, което е много необходима част от процеса на храносмилането. Ослюнчването на храната е част от процеса на храносмилането, като работата на слюнката не може да бъде свършена от другите храносмилателни сокове, физиолозите много разумно учат, че пълното сдъвкване и съответното ослюнчване са незаменими компоненти на нормалното храносмилане и формират една много необходима част от храносмилателния процес. Някои специалисти са стигнали още по-далеч и са придали на дъвченето и ослюнчването още по-голямо значение, отколкото им е било внушавано от мнозинството физиолози. Един от авторитетите по въпроса, американецът Хорас Флетчър, е писал много убедително по този въпрос и е представил впечатляващи доказателства относно тази функция и дейност на физическото тяло. Господин Флетчър препоръчва една особена форма на дъвчене, която твърде много наподобява навика на йогите, въпреки че той я препоръчва заради нейната ефикасност при храносмилането, докато йогите практикуват подобна система въз основа на теорията за усвояването на хранителната прана. Истината е, че се постигат и двата резултата, защото са част от стратегията на Природата, която изисква раздробяването на храната на малки частици, както и процесите, свързани с ослюнчването и абсорбирането на хранителната прана да се осъществяват със значителна икономия на сили.

В естественото състояние на човека дъвченето е било много приятен процес, същото е и при животните, и при децата на съвременните хора. Животното дъвчи и преглъща храната с огромно удоволствие, а детето бозае, дъвчи и задържа храната в устата по-дълго време, отколкото възрастния, докато не започне да получава уроци от родителите си и не придобие навика да гълта по-бързо храната. В своите книги господин Флетчър разглежда този въпрос от позицията, че вкусът е този, който предизвиква удоволствие при дъвченето и сученето. А теорията на йогите казва, че, макар и вкусът да заема голяма част от споменатия процес, все пак има нещо повече, т. е. - едно неописуемо усещане на задоволяване, което се получава при задържането на храната в устата, при обръщането и преобръщането й с езика, при дъвченето й и оставянето й да се разтвори бавно, докато бъде почти незабелязано преглътната, Флетчър твърди, че докато в храната се съдържа и частица вкус, в нея има още питателни вещества, които следва да бъдат извлечени, и ние смятаме, че това е много правилно. Но ние все пак мислим, че има и друго усещане, което, когато му дадем време да се прояви, ще ни създава сигурна и продължителна наслада преди преглъщането, която ще трае, докато всичката или почти всичката прана бъде извлечена от храната. Ако следвате (дори частично) метода на йогите, вие сами ще забележите при хранене, че ще изпитате удоволствие, задържайки храната в устата, и вместо да я преглътнете веднага, ще я оставите да се разтвори постепенно, докато не забележите цялостното й изчезване. Това усещане се създава както от простите храни, които не са нищо особено по отношение на вкуса, така и от онези храни, към които вашият вкус има специално предпочитание.

Почти невъзможно е да се опише това усещане, защото не са изковани подходящите думи, а освен това такава истина не е била изцяло призната от западните народи. Най-доброто, което можем да направим, е да го сравним с други усещания, но винаги с риска да бъдем обвинени, че предлагаме неподходящо сравнение или описание. Ето какво искаме да кажем: вие познавате чувството, което се изпитва понякога, когато се намираме в присъствието на някоя много магнетична личност - това неописуемо усещане се предизвиква от поглъщане на сила или „жизненост". Определени личности задържат толкова прана в своя организъм, че могат непрекъснато да я излъчват и дават на другите, а резултатът е, че тези, които се доближават до тях, изпитват удоволствие да бъдат в тяхната компания и неудоволствие да ги напуснат, чувствайки се почти неспособни да се отдалечат от тях.

Друг пример е усещането, което изпитваме, когато стоим близо до човек, когото обичаме. В този случай има размяна на магнетизъм (мисъл, заредена с прана), който създава много радост. Една целувка от обичаното същество е толкова заредена с магнетизъм, че предизвиква тръпки от главата до петите. Всичко това обаче дава непълна представа за онова, което възнамеряваме да опишем. Удоволствието, което се изпитва при правилно и нормално ядене, не е причинено само от задоволяването на вкуса, а до голяма степен произтича и от онова особено усещане на усвояването на магнетизма или праната, твърде много подобно на вече цитираните примери, въпреки че, познавайки еднаквия характер на двете изяви на енергия, сравнението би могло и да предизвика усмивка, а даже и да прозвучи смешно.

Този, който е признал и овладял фалшивия апетит (често объркван с глад), ще дъвче коричка хляб и не само ще получи определено удоволствие, предизвикано от вкуса на тази храна, но и ще се наслади истински от усещането, за което говорихме. Необходим е малък практически опит, за да се отърсим от навика на изкуствения апетит и да се върнем към естествените навици. На най-голямата хранителна сила, съдържаща се и дадена от храната, отговаря подобно най-голямо наслаждение за нормалния вкус. Ето защо трябва да се замислим върху факта, че прана се съдържа в храните в пропорция, отговаряща на съдържащата се в тях хранителна сила - и това е още един пример за мъдростта на Природата.

Йогинът яде своята храна бавно, дъвчейки всяка хапка толкова време, колкото му е вкусно, т. е. докато изпитва наслаждение. В по-голямата част от случаите това усещане се ограничава до времето, през което храната остава в устата, след това несъзнателният естествен процес води до постепенното разтваряне и преглъщане на храната. Йогинът движи челюстите бавно, като оставя езикът да гали храната, зъбите да се потапят в нея любовно, знаейки, че той извлича хранителната прана посредством нервите на устата, на езика и на зъбите, че е стимулиран и укрепва, и че получава увеличение на своя резерв от енергия. В същото време съзнава, че подготвя своята храна по правилния начин, съобразно храносмилателния процес в стомаха и тънките черва, и доставя необходимия материал за поддържане на физическото си тяло.

Тези, които следват метода на йогите при храненето, извличат от своята храна много повече питателни вещества от онези, които се хранят по обикновения начин, защото всяка част от храната е принудена да даде максимума хранителност, докато тогава, когато човек преглъща храната полусдъвкана и недостатъчно пропита със слюнка, голяма част се прахосва и се изхвърля от организма под формата на гниеща и ферментираща маса. Следвайки метода на йогите, организмът не губи нищо, освен истинските и естествени отпадъци, неподлежащи на асимилация - всички питателни частици биват извлечени от храната, и от нейните атоми се абсорбира по-голямата част от праната.

Дъвченето раздробява храната на малки частици, позволявайки по този начин на слюнката да ги пропие, храносмилателните сокове на слюнката да си свършат работата, а другите сокове (за които споменахме по-рано) да въздействат върху атомите на храната така, че да извлекат праната, която по този начин става годна за поглъщане от нервната система. Движението на храната, предизвикано от дейността на челюстите, на езика и на зъбите при дъвченето, я принуждава да предоставя все нови атоми на нервите, натоварени със задължението да извличат праната. Йогите задържат храната в устата, сдъвкват я бавно и цялостно, като по този начин става възможно тя да бъде бавно преглътната чрез споменатия по-горе неволев процес и те да изпитат пълната наслада от извличането на праната. Може да добиете представа за това, което казваме, като сложите в устата си малко храна и я дъвчете бавно, оставяйки я да се разтвори в устата постепенно, като че ли става дума за бучка захар. Ще останете изненадани от прецизността, с която се извършва актът на неволно гълтане. След като храната отдаде постепенно своята прана, тя се разтваря и отива в стомаха. Вземете например една коричка хляб, и я сдъвчете изцяло с намерението да видите колко време ще остане в устата, без да бъде преглътната. Ще установите, че никога няма да усетите необходимостта от обичайното преглъщане, а че тя постепенно ще изчезне по гореописания начин, макар и превърната постепенно в лека и кремообразна маса, и тази малка хапка хляб ще ви даде два пъти повече питателност и три пъти повече прана от онова, което би ви дало едно парче хляб със същата големина, изядено по обикновения начин.

Друг интересен пример е случаят с млякото. Млякото е течност и, разбира се, няма нужда да бъде раздробявано, както би трябвало да постъпим, ако ставаше дума за твърда храна. Въпреки това ще се повтори същото (доказано чрез множество прецизни опити), а именно, че дадено количество мляко, изпито на един дъх, не доставя дори половината от тази питателност и прана, която би се получила от същото количество мляко, изпито, бавно, задържано в устата и размесвано с езика до цялостното му изчезване. Детето, сучейки мляко, било от зърното на гърдата, било от биберон, го прави естествено с движение на смучене, което раздвижва езика и бузите и води до прилив на течност от жлезите, освобождавайки хранителната прана и упражнявайки химическо въздействие върху млякото, и то въпреки факта, че кърмачето не отделя слюнка (тя се появява при него едва след поникването на зъбите).

Съветваме нашите читатели да експериментират върху себе си и сами да се убедят в посочените от нас факти. Използвайте удобен случай, когато имате време на разположение, и тогава дъвчете бавно, оставете храната постепенно да се разтвори, вместо веднага да я преглътнете с усилие. Храната изчезва по този начин само когато е сдъвкана, изцяло наситена със слюнка и доведена до кремообразна маса. Така, освен извличането на хранителната прана, нейните частици се превръщат в полусмляна кашица. Опитайте се да изядете по този начин една ябълка и ще останете изненадани от усещането, че сте яли много и от усещането за прилив на сила.

Разбираме прекрасно съществуващата разлика между йогина, който може да отдели необходимото време, за да яде по този начин, и деловия човек от западния свят, който разполага с броени минути, и не се надяваме, че всички наши читатели биха могли в един миг да променят вкоренените си от години навици. Сигурни сме обаче, че малко практикуване на този метод ще предизвика у този, който го опита, голяма промяна, и знаем, че чрез тази неочаквана практика ще подобри веднага обичайния си начин на дъвчене. Знаем също, че този, който опита, ще открие ново удоволствие - едно по-голямо наслаждение, и скоро ще се научи да яде „любовно", т. е. да не му се иска да поглъща намиращата се в устата му храна. По този начин пред онзи, който се учи да следва новия метод, се открива един нов свят на вкуса и в процеса на яденето ще изпитва по-голямо удоволствие, отколкото преди. Освен това, той ще има много по-добро храносмилане и по-голяма жизненост, защото ще получи повече питателни вещества и по-голямо количество прана.

Този, който има времето и възможността да следва този метод до неговия краен предел, може да получи едно почти невероятно количество питателни вещества и сила от едно сравнително малко количество храна, така че да няма много остатъчни продукти, както ще може да се види при наблюдаване на изхвърлената от организма материя. А онзи, който страда от недохранване и недостатъчна жизненост, ще открие полза за себе си, следвайки тази система, дори и да я прилага само частично.

Йогите са известни като хора, които ядат малко, но при това разбират прекрасно необходимостта и стойността на съвършеното хранене, затова те поддържат тялото си винаги добре нахранено и снабдено с градивен материал. Тайната, както лесно ще можете да отгатнете, се състои в това, че те на практика не прахосват нито една полезна частица от храната, напротив, опитват се да оползотворят практически всичко, което тя съдържа. Те не претоварват организма си с отпадъчни продукти, негодни за асимилация, които задръстват човешкия механизъм и причиняват прахосване на енергия, за да бъдат отстранени. Йогите получават максимум хранителни вещества от минимум храни и цялата необходима им прана от малко количество материал.

Дори и да не следвате тези принципи докрай, пак ще можете да постигнете голямо подобрение в себе си, като практикувате методите, които вече обяснихме. Ние ви излагаме просто основните принципи - останалата работа ще трябва сами да свършите. Направете опита върху себе си. Това е единственият начин да научите нещо - друг по-добър начин няма.

Повторихме неведнъж, че умствената нагласа подпомага материално усвояването на праната. Това е вярно не само по отношение на праната, която се поглъща от въздуха, но и по отношение на праната, съдържаща се в храната. Съсредоточете се върху представата, че извличате цялата прана, съдържаща се в хапката храна, която е в устата ви. Прибавете тази мисъл към мисълта за питателността и ще бъдете в състояние да извлечете много по-голяма полза, отколкото досега.