Хатха йога или изкуството да бъдем здрави Йоги Рамачарака глава първа какво е хатха-йога?

Много от вредните и глупави практики и навици за стягане на мускулите са причинени от умствените състояния, които приемат форма във физическото действие. А от друга страна много от нашите умствени състояния са причинени или стимулирани от навика за пренебрегване на тялото и пр. Когато сме разгневени, емоцията се проявява в стискане на юмруци. А от друга страна, ако придобием навика да стискаме юмруци, да свъсваме вежди, да стискаме устни и гледаме навъсено и застрашително, ще бъдем твърде предразположени да доведем ума до такова състояние, че и най-малкото нещо ще ни хвърля в ярост. Всички вие знаете за експеримента да се предизвика насила усмивка с устни и очи, после да се задържи известно време, което след няколко минути кара човек да се чувства „усмихнат".

Една от първите стъпки да попречите на вредния навик за мускулното стягане с произтичащото от него разхищение на прана и прахосване на нерви е да култивирате умствената практика на спокойствие и почивка. Това може да се постигне, въпреки че по принцип е трудна работа, но накрая ще бъдете добре възнаградени за вашите усилия.

Равновесието и почивката на ума могат да бъдат постигнати чрез изкореняването на Безпокойството и Гнева. В основата и на двете, естествено, лежи Страхът, но тъй като вероятно сме по-добре запознати с представата за Безпокойството и Гнева като елементарни психични състояния, ще започнем с тях. Йогинът се възпитава от млад да изкоренява или потиска тези две емоции и резултатът е, че след като е развил своите пълни възможности, той е изключително ведър и спокоен, истинско въплъщение на мощ и сила. Йогинът създава същото впечатление, каквото и планината, морето и други изяви на сдържана сила. Усеща се, че в него съществува действително голяма сила и власт в пълен покой. Йогинът смята гнева за недостойна емоция, естествена за животното и за дивака, но напълно неприсъща на развития човек. Смята я за нещо като временна лудост и съжалява човека, който изгубва власт над самия себе си до степен да побеснее. Той знае, че чрез нея не се постига нищо, че е излишно изразходване на енергия, реално вреди за мозъка и нервната система, а освен това отслабва моралната сила и пречи на духовното развитие.

Това не означава, че Йогинът е плахо и малодушно, безгръбначно създание. Напротив, той не знае страх и инстинктивно се усеща, че неговото спокойствие е, показател за сила, а не за слабост. Сигурно сте забелязали, че най-силните хора почти никога не фучат и не заплашват? Те оставят тази дейност за онези, които са по-слаби и искат да изглеждат силни.

Йогинът е изкоренил Безпокойството от своята душевност. Разбрал е колко безсмислено прахосване на енергия е то, че никога не води до нищо добро и винаги е във вреда. Вярва, че трябва сериозно да се замисляме, когато е необходимо да разрешим даден проблем или да преодолеем някакво препятствие, но никога не бива да изпадаме в безпокойство, защото го смята за ненужно разпиляване на енергия, недостойно за един развит човек. Той знае твърде добре своята природа и сили, за да допусне вътрешно безпокойство. Постепенно се е освободил от това проклятие и учи своите ученици на това, че освобождаването от гнева и безпокойството е първата крачка в практикуването на Йога.

Въпреки че контролирането на недостойните емоции, свързани с низшата природа, всъщност е част от другите клонове от философията на йогите, все пак то е в пряка връзка с въпроса за отпускането, доколкото този, който обикновено е освободен от гнева и безпокойството, е съответно свободен и от основните причини за неволевите мускулни контракции и хабене на нерви. Човекът, който е подвластен на яростта, държи мускулите си в напрежение, заради хроничните безсъзнателни импулси, които идват от мозъка. Човекът, който е в плен на безпокойството, е непрекъснато в състояние на нервно напрежение и мускулна стегнатост. Лесно може да се констатира, че когато някой се освободи от тези отслабващи емоции, той се освобождава същевременно от по-голямата част от контракциите, за които говорихме. Ако желаете да се освободите от този голям източник на прахосване на сила, погрижете се да се освободите от емоциите, които го причиняват.

От друга страна, упражняването на отпускането - избягването на напрегнатостта на мускулите в ежедневието, ще въздейства върху ума и ще му даде възможност да възстанови своето равновесие и нормална почивка. Това правило е валидно и в двата случая.

Един от първите уроци за физическо отпускане, който хатха-йогите преподават на своите ученици, ще опишем в следващия абзац. Все пак, преди да започнем, бихме искали да затвърдим в съзнанието на читателите ключа към овладяване на йогистката практика на релаксацията: „ОТПУСНЕТЕ СЕ." Ако разберете истинския смисъл на тези две думи и след това ги приложите на практика, ще означава, че сте разбрали тайната на теорията и практиката на Йога за Релаксацията.

Ето и любимото упражнение за Релаксация на йогите: Легнете по гръб. Отпуснете се колкото е възможно повече, като разхлабите всички мускули. След това, все така отпуснати, мислено обходете цялото тяло от главата до краката. Ще откриете, че тук и там все още има някои мускули в напрежение - отпуснете и тях. Ако го направите изцяло (ще напредвате в течение на упражняването), ще достигнете състояние, в което всички мускули на тялото ви ще бъдат напълно отпуснати и нервите - в почивка. Направете няколко дълбоки дишания, като си лежите все така спокойни и изцяло отпуснати. Можете да разнообразите това упражнение, като се обърнете плавно на една страна, и след това отново напълно се отпуснете. После се обърнете на другата страна и отново се отпуснете. Това не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед, и вие ще го разберете от няколко опита. Но не се обезкуражавайте, опитвайте отново и отново, докато успеете. През времето, когато сте легнали и отпуснати, поддържайте в съзнанието си представата, че сте легнали върху мека и удобна постеля, а тялото и крайниците ви са тежки като олово. Многократно и бавно повторете думите: „Тежки като олово, тежки като олово" и в същото време повдигате ръце и след това, изтегляйки от тях Праната (за да прекратите мускулната контракция), ги оставите да паднат сами отстрани под собствената им тежест.

Вземете за пример спящото дете. То оставя цялата си тежест да почива върху леглото. Ако се съмнявате в това, наблюдавайте леглото, върху което е почивало едно дете и ще видите отпечатъка, който е оставило - ще забележите „вдлъбнатината" от цялото му тяло. Ако се окаже, че ви е трудно да свикнете с това цялостно отпускане, може да улесните задачата си с мислената представа, че сте отпуснати като мокър парцал - отпуснете цялото тяло от главата чак до краката, като легнете отпуснати и освободени без никаква следа от напрежение. С малко практика ще постигнете чудеса. След това упражнение за почивка ще станете много спокойни и ще се почувствате способни да вършите своята работа без никакви затруднения.

Има и други упражнения за отпускане, преподавани и практикувани от хатха-йогите. Следващите са най-добрите измежду тях, наричани от йогите (в свободен превод) „разпускащи" упражнения.
НЯКОЛКО „РАЗПУСКАЩИ" УПРАЖНЕНИЯ

1) Изтеглете цялата прана от ръката, като оставите мускулите да се отпуснат до такава степен, че ръката да може да се люлее разхлабена от китката, привидно безжизнена. След това направете същото и с другата ръка и веднага след това и с двете ръце едновременно.

2) Това упражнение е по-трудно от първото. Състои се в следното: пръстите да станат толкова отпуснати и увиснали, че да се люлеят свободно от ставите. Опитайте първо с едната ръка, след това с другата, накрая и с двете.

3) Изтеглете цялата прана от ръцете и ги оставете да висят отпуснати и разхлабени отстрани. След това залюлейте тялото от едната страна към другата, така че ръцете да се люлеят (като празни ръкави на сако), следвайки движенията на тялото, без да правите усилия с тях. Първо опитайте с едната ръка, след това с другата, после и с двете. Това упражнение може да бъде видоизменено, като тялото се усуква по различни начини, а ръцете се оставят да се люлеят отпуснати. Ще придобиете представа за движението, ако си мислите за празните ръкави на сакото.

4) Отпуснете предмишницата, като я оставите да се люлее свободно от лакътя. Движението трябва да се предава от частта на ръката над лакътя, но избягвайте да свивате мускулите на предмишницата. Разлюлейте предмишницата отпусната и освободена. Първо едната ръка, после другата, след това и двете ръце едновременно.

5) Отпуснете напълно ходилото и го залюлейте свободно от глезена. Ще ви е необходимо малко време и практика, защото моторните мускули на краката обикновено са малко или много в състояние на контракция. Ходилата на едно дете са доста отпуснати, когато не се движи. Първо единия крак, после другия.

6) Отпуснете крака, изтеглете цялата прана от него и го оставете да се люлее, отпуснат и увиснал от коляното. След това го люлейте и разклащайте. Първо единия крак, след това другия.

7) Стъпете върху възглавница, ниско столче или дебела книга и оставете единия крак да се люлее увиснал и отпуснат от бедрото, след като изцяло сте го отпуснали. Първо единия крак, след това другия.

8) Вдигнете ръцете изправени успоредно над главата и след това, изтегляйки цялата прана от тях, ги оставете да паднат под собствената си тежест от двете страни на тялото.

9) Повдигнете коляното напред, колкото е възможно по-високо и след това, изтегляйки цялата прана, го оставете да падне само под собствената си тежест.

10) Отпуснете главата, като я оставите да падне напред и веднага след това я залюлейте чрез движение на тялото. След това, сядайки на стол, я отпуснете и я оставете да падне свободно назад. Тя, естествено, ще пада във всяка една посока, щом изтеглите праната от нея. За да придобиете правилна представа, представете си човек, който изпада в дрямка и в момента, в който сънят го завладее, се отпуска и престава да свива мускулите на шията, като допуска главата да падне напред.

11) Отпуснете мускулите на раменете и гръдния кош, оставяйки горната част на гръдния кош да падне напред разхлабена и отпусната.

12) Седнете на стол и отпуснете мускулите на кръста, което ще позволи на горната част на тялото да се наклони напред както тялото на дете, задрямало върху стол, което постепенно се унася в сън.

13) Този, който е усвоил всички предходни упражнения, може, ако сметне за подходящо, да отпусне цялото си тяло, като започне от шията и стигне до коленете, докато се свлече леко върху пода „като сноп". Това е ценно упражнение, особено видно в случаите, когато човек се подхлъзне или падне случайно. Практикуването на това отпускане на цялото тяло ще ни бъде полезно за предпазване от травма при падане. Забележете, че едно малко дете се отпуска напълно, когато пада и при по-тежките падания едва се наранява, докато възрастните се натъртват или дори счупват някой крайник. Същият феномен може да се наблюдава при пияни хора, които, изгубили контрол над мускулите си, се намират в състояние на почти пълно отпускане: когато падат, те се свличат на земята „като сноп" и съответно се отървават с относително леки наранявания.

При изпълняването на тези упражнения повтаряйте всяко от тях няколко пъти и едва след това преминавайте към следващото. Тези упражнения могат да бъдат почти безкрайно усложнявани и разнообразявани според интелекта и въображението на практикуващия. Ако желаете, измислете си собствени упражнения, като използвате схемата на описаните дотук.

Практикуването на упражненията за релаксация дава на всеки усещане за самоконтрол и покой, което е ценно постижение. Сила в покой е идеята, която трябва да изниква в ума ни, когато става дума за йогистката теория на отпускането.

Релаксацията е полезна за успокояване на свръхвъзбудени нерви, за противодействие срещу т. нар. „мускулни спазми", причинени от прекалено натоварване на определена група мускули във всекидневната дейност Тя е ценна придобивка, тъй като ни дава възможност да отпочиваме, щом го пожелаем, и така да възстановим жизнеността си в максимално кратък период.

Хората от Изтока познават науката за отпускането и я използват в своето ежедневие. Те предприемат пътешествия, които биха изплашили западния човек, и след като извървят много километри, търсят някое усамотено място, където да отпочинат, отпускайки всеки мускул и изтегляйки праната от всички волеви мускули. Така те остават съвсем отпуснати и привидно безжизнени от главата до краката. Ако е възможно, те подрямват малко или остават будни и нащрек, но със съвършено отпуснати мускули. Един час такава почивка ги възстановява също толкова и дори повече от онова, което би могла да направи за половината от хората цяла нощ сън. След това продължават отново своя път свежи и пълни с нов живот и енергия. Почти всички номадски народи и племена са придобили това познание. Изглежда е придобито по интуитивен път от индианците в Америка, от арабите, от дивите племена на Африка и от примитивните раси във всички части на света.

Цивилизованият човек е изгубил този дар, защото е престанал да прави големи преходи пеша. За него ще бъде добре да възстанови това познание и да го използва, за да облекчи умората и нервното напрежение, предизвикано от напрегнатия заседнал начин на живот, който е заел мястото на древния скитнически живот с всичките му трудности.
ПРОТЯГАНЕ

Протягането е друг метод за почивка, използван от йогите. На пръв поглед изглежда, че тази практика е противоположна на отпускането, но всъщност е подобна на нея, защото отнема от мускулите напрежението, което ги държи постоянно свити и изпраща през тях праната до всяка част на организма, изравнявайки равнището на праната във всички части на тялото. Природата ни подтиква да се прозяваме и да си лягаме, когато сме изморени. Нека се възползваме от нейните поуки. Нека се научим да се протягаме на воля, както го правим неволно. Това не е толкова лесно, колкото ви се струва, и ще трябва малко да го упражните, преди да извлечете максимална полза от него.

Започнете с упражненията за отпускане, изложени в тази глава - в същия ред, в който са дадени, но вместо да отпускате последователно всяка част на тялото - протегнете я. Започнете от стъпалата на краката, продължавайки до коленете, до ръцете и до главата. Протегнете ги по всички възможни начини, като усуквате краката, ходилата, ръцете, предкитките, главата и тялото така, че да почувствате максималната полза от разтягането. Не се притеснявайте и да се прозявате - това си е просто още една форма на протягане. При протягането мускулите, естествено, ще се напрегнат и ще се съкратят. Почивката и облекчението ще дойдат с последващото тяхно отпускане.

Мислете си само, че мускулите се отпускат, а не че извършвате някакво усилие. Няма да даваме упражнения за напрежение, тъй като разнообразието при тях е толкова голямо и достъпно за практикуващите, че не е необходимо да се привеждат примери. Започнете с мислената представа за едно добро и възстановително напрежение, а Природата след това ще ви посочи онова, което трябва да се направи. Все пак ето едно общо указание: Застанете с разтворени крака и ръце, протегнати над главата, също разтворени. Повдигнете се върху пръстите на краката и се обтегнете постепенно като че ли бихте искали да достигнете небето. Упражнението е изключително просто, но чудесно освежава.

Един вариант на протягането може да бъде „разтърсването, стръскването" на всички части на тялото, така че да останат разхлабени и увиснали. Като илюстрация на това упражнение може да се посочи кучето нюфаундленска порода, което разтърсва козината си при излизане от водата.

Всички тези методи за релаксиране (ако са разбрани както трябва и приложени на практика), ще оставят у този, който ги изпълнява усещане за възстановена енергия и ще го предразположат да започне отново работа. Те ще го накарат да почувства същото благоразположение на духа, което човек изпитва след един здрав сън и последващо го енергично разтриване на тялото в банята.

Преди да завършим тази глава, ще ви предложим едно упражнение за психическо отпускане. Естествено, физическото отпускане се отразява върху психиката и я кара да си почине, но същото действие произвежда върху тялото и психическото отпускане. Това упражнение може да бъде полезно и за онези, които не са открили в предишните страници на тази глава упътванията, които са им били необходими.

Седнете спокойно в отпусната и удобна поза и отвлечете, доколкото е възможно, ума си от външни предмети и от мислите, които изискват умствено усилие. Обърнете мислите си навътре и се съсредоточете върху вашия истински Аз. Мислете за себе си като за независими от тялото и способни да го изоставите, без това с нещо да увреди вашата личност. Постепенно ще изпитате чувство на блажен отдих, спокойствие и задоволство. Вниманието ви трябва да бъде напълно отвлечено от физическото тяло и съсредоточено изцяло върху висшия Аз, който е вашата реална същност. Мислете за разнообразните светове, които ви обграждат, за милионите слънца, всяко от които е обкръжено от своята група планети като нашата земя, с тази разлика, че в много случаи те са много по-големи. Представете си необятността на пространството и времето, размишлявайте за многообразието на живота във всичките му форми, във всички тези светове, и тогава ще разберете какво е мястото на Земята и вашето собствено - просто едно насекомо върху бучка пръст.

След това се издигнете в своите мисли и осъзнайте, че макар да сте само атом от грамадната цялост, все пак сте частица от самия Живот, частица от Духа; че сте безсмъртни, вечни и нетленни - една необходима част от Цялото, част, без която то не би могло, една потребна за неговата структура част. Ще разберете, че сте в съприкосновение с целия живот, ще усетите у вас да трепти Животът на Цялото, в гърдите ви да пулсира целият океан на Живота.

След това насочете мисълта си навън, върнете се към вашия физически живот и ще откриете, че вашето тяло е укрепнало, а умът ви е спокоен и силен, че се чувствате готови да свършите онази част от работата, която толкова дълго време сте отлагали, защото сте били обогатени и подсилени от вашето пътуване към по-висшите сфери на съзнанието.
ЕДИН МИГ ПОЧИВКА

Един любим за йогите начин да се насладят на минута почивка от всекидневните задачи е да си починат, както наскоро се изрази един от нашите млади приятели, „в полет":

Застанете изправени, с високо вдигната глава и отметнати назад рамене. Ръцете - увиснали и отпуснати от двете страни на тялото. Повдигнете бавно петите си от пода, като се опитвате постепенно да наклонявате тежестта на тялото върху върха на пръстите и да вдигате в същото време ръцете отстрани, докато стигнат до нивото на раменете, като разгърнатите криле на орел. В същото време направете едно дълбоко вдишване и постепенно, с прехвърлянето на тежестта на тялото върху върховете на пръстите на краката и разпростирането на ръцете, ще ви се стори, че летите. След това издишайте бавно и постепенно се отпуснете върху петите си, като свалите ръцете до основното положение. Повторете, ако ви е харесало. Промяната на центъра на тежестта и повдигането на ръцете ще създадат у вас усещането за лекота и свобода, а това може да се оцени само, когато се изпита.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ФИЗИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ
Първобитните хора не са имали потребност да бъдат обучавани във физически упражнения, както тя липсва и при съвременните деца и младежи с нормални вкусове. Животът на първобитния човек му предоставя предостатъчно възможности за разнообразна дейност на открито с всички най-добри условия за неговото физическо развитие. Той е принуден да си търси храна, да я приготвя, да отглежда зърнени култури, да строи дома си, да събира топливо и да върши хиляда неща, необходими за да живее в условия на макар и най-примитивни удобства. Но постепенно в хода на цивилизоването си той започва да възлага на други определени свои задължения и да се ограничава с извършване само на определена серия от дейности. Днес мнозина от нас не извършват никаква физическа работа, докато други изпълняват постоянно само тежък физически труд - и едните, и другите живеят по неестествен начин.

Физическата работа без мозъчна дейност осакатява живота на човека - същото се отнася и за умствения труд без никакъв вид физическа дейност. Природата изисква да се поддържа равновесие - принципът на златната среда. Естественият, нормалният живот изисква използването на всички сили на човека - умствени и физически, и този, който умее да организира по този начин своя живот, че в него да има място и за двата вида упражнения, умствени и физически, с по-голяма вероятност може да бъде най-здравият и най-щастливият.

Децата се упражняват достатъчно с игрите си, а и естественият инстинкт на детето го зове да се отдаде на игрите и забавленията. Възрастните, ако са разумни, редуват своята умствена работа и заседнал живот с развлечения и игри. Популярността, която добиха голфът и други подобни игри през последните години показва, че древният естествен инстинкт на човека не е умрял.

Йогите твърдят, че инстинктът, зовящ човека за игра, т. е. усещането, че са необходими упражнения, е същият този инстинкт, който кара човека да се отдаде на сходни игрови занимания в съответствие със своите вкусове - това е повикът на природата към дейност - към разнообразна дейност.

Здравото и нормално тяло е онова, което е еднакво добре захранено във всичките си части, а никоя част не е подхранена както трябва, ако не се упражнява. Частта, която не се използва, получава по-малко количество необходими хранителни вещества и с времето отслабва. Природата е осигурила на човека упражнения за всеки мускул или част от неговото тяло посредством естествена работа и игри. Под естествена работа не разбираме непременно някаква форма на ръчен труд, защото занаятчията, който извършва само дадена работа, упражнява само определена група мускули. Той има също толкова нужда от упражнения, колкото и този, който седи по цял ден зад писалището си, но с тази разлика, че занаятчията има предимството да живее повече на открито.

Ние смятаме, че съвременните физкултурни системи са твърде бедни заместители на работата и развлеченията на открито. Те не са интересни и не въвличат ума в игра, какъвто е случаят с игрите и работата. И все пак по-добре е да се правят някакви упражнения, отколкото никакви. Ние обаче протестираме срещу формата на физическа култура, която има за цел развитието на определени мускули и парадирането със сила. Всичко това е противоестествено. Съвършената система за физическа култура е тази, която води до равномерното развитие на цялото тяло, с използването на всички мускули, с подхранването на всяка част от тялото, и която събужда към упражнението целия възможен интерес и заставя своите привърженици да прекарват повече време на открито.

Всекидневният живот на йогите е изпълнен с работа, по този начин те правят и много упражнения. Предприемат и големи преходи през горите (ако се намират в близост с тях, а те обикновено са), защото затова предпочитат планински селища и се стараят да се държат колкото е възможно по-далеч от големите градове и от равнините. Но при тях има и голям брой форми на умерено интензивни упражнения, чрез които създават разнообразие в своите часове за учене и медитация. В тези упражнения няма нищо ново или особено, всъщност отблизо те приличат много на калистеничните упражнения за тонус и добра форма или на движенията на Делсарте, популярни днес на Запад. Основната и най-важна разлика се състои в това, че те използват ума си при движенията на тялото. По същия начин, по който интересът в работата и в игрите привеждат в действие ума, така и йогинът съумява чрез своите упражнения да задейства ума си. Той прави своите упражнения с интерес и с усилие на волята изпраща повишен приток на праната към частта, която е приведена в движение. По този начин извлича многостранна полза и няколко минути упражнение му се отразяват също толкова добре, колкото биха могли да постигнат десет повторения на същото упражнение, изпълнени с обичайното безразличие и без интерес.

Умението да отправяме мисълта към мястото, на което искаме да повлияем, се постига лесно; единственото, което е необходимо, е да приемем като факт, че всичко това е постижимо. По този начин се отстранява цялата несъзнателна съпротива, породена от съмнението, а после просто заповядваме на мозъка да достави прана към мястото, за да се повиши циркулацията там. Умът прави това до известна степен несъзнателно, щом вниманието се съсредоточи върху дадена част от тялото, ефектът обаче значително се увелича чрез усилието на волята. При това не е необходимо да се съкратят мускулите, да се свият юмруците или да се направи насилствено физическо усилие, за да се действа с волята по този начин. Най-простият начин за постигането на искания резултат е да очаквате с вяра, че вашето желание ще се изпълни. Това „доверчиво очакване" действа на практика като силна и позитивна заповед на волята - задействайте го и ще постигнете желаното.

Например, ако поискате да изпратите известно количество прана към предмишницата и да засилите кръвообращението в нея, за да увеличите по този начин захранването й, просто свийте ръката и след това постепенно я отпуснете, като насочите погледа и вниманието си върху долната част на ръката и задръжте мисълта си върху резултата, който искате да постигнете. Направете това няколко пъти и ще придобиете усещането, че предната част на ръката ви се е упражнявала много пъти, въпреки че не сте използвали нито насилени движения, нито специални уреди. Приложете този метод върху различни части от тялото, като направите някакво мускулно движение, за да насочите вашето внимание там, и скоро ще го овладеете дотолкова, че когато изпълните някое просто упражнение, ще го правите почти автоматично.

Изобщо, когато изпълнявате упражнения, осъзнавайте какво правите и защо го вършите, и ще постигнете резултата. Вложете енергия и интерес във вашето упражнение и избягвайте разсейването и механичния начин при изпълняването на движенията, толкова обичаен при физкултурата. Приемете ги като забавление - по този начин както тялото, така и мозъкът ще извлекат полза, и когато приключите вашето упражнение, ще почувствате чудесна топлина и радостен трепет, каквито не сте изпитвали от дълго време.

В следващата глава ще ви предложим няколко прости упражнения. Ако ги правите, те ще ви осигурят всички необходими движения, за да упражните цялото тяло, да раздвижите всяка негова част, да засилите всеки орган, тъй че тялото ви да стане не само добре развито, но стегнато и изправено като на индианец, гъвкаво и пъргаво като на атлет. Тези упражнения са отчасти заимствани от някои движения на източните народи, но са пригодени за използване от западните, и комбинирани с някои движения, които се радват на добър прием сред военните в Европа и Америка. Армейските инструктори са изучавали източните движения и са приспособили онези от тях, които са били подходящи за осъществяване на целите им. Така те са създали серия от упражнения, които, макар и изключително прости и изпълними за няколко минути, могат да принесат също толкова полза на човека, колкото много по-разгърнати и скъпо струващи курсове и системи за физическа култура. Нека простотата и краткостта на тази система не ви подвеждат да я подценявате. Тя е точно онова, което търсите, изчистена от всички ненужни украшения и съблазни. Поупражнявайте се известно време, преди да си изградите мнение по въпроса. Те действително ще ви накарат ла се преродите физически, ако отделите необходимото време и положите достатъчно усилия за правилното и усърдното им изпълняване.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА